Практика по прилагането на ЗОП - Част CLIII

В настоящото издание се спирам на най-новата практика на ВАС по прилагането на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ)

***

Административен съд (АС) – Монтана е отменил Решение на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г., с което е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ. За разходване на средствата община Монтана е провела процедура „публично състезание“, с предмет "Основен ремонт на Читалище "Разум 1883", приключила с договор с избрания за изпълнител "Инекс Трейд" ЕООД. При последващия административен контрол са установени пет групи нарушения с потенциален финансов ефект. АС - Монтана е отменил Решението на РУО за определяне на финансова корекция, като е приел, че нито една от описаните в него нередности не е осъществена.

ВАС намира решението за неправилно поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според административноправната теория и съдебната практика на ВАС нарушението е съществено и в този смисъл обосновава отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, тогава, когато недопускането му хипотетично би могло да доведе до различен правен резултат по съществото на спора.

В мотивите се посочва, че съдът е длъжен да оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Засиленото служебно начало в административния процес е резултат от спецификата на възникващите между административноправните субекти правоотношения и представлява важна гаранция за осигуряване на търсената съдебна защита. Принципът, закрепен в чл. 9 от АПК, има различни проявления. Едно от тях е задължението на съда да насочи страните относно необходимостта да представят доказателства за фактите, които следва да докажат съобразно разпределението на доказателствената тежест и които в противен случай ще останат неизяснени.

Така например, за да формулира извода си по четвъртата нередност (нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП), първостепенният съд е приел, че избраният за изпълнител е представил списък "с обем от 36 страници" и приложения към него, свързани с доказване на професионалния опит на лицата в екипа му и съответствието им с критериите за подбор на възложителя. Страните по делото обаче спорят както по отношение съдържанието на списъка, и по-специално дали в същия е поместена информация относно професионалната квалификация и професионалния опит на лицата, така и по отношение на представените при сключване на договора документи за установяване на обективираните в този списък факти. В атакуваното решение РУО е изложил тезата си, че в хода на процедурата са представени документи единствено за професионалната квалификация, но не и такива за професионалния опит на лицата. Спор по тези обстоятелства има и пред касационната инстанция. Същевременно, АС – Монтана, без да издири представените пред възложителя при сключването на договора документи, е заключил, че е приложен списък от 36 страници, както и трудови договори и дипломи с посочени дати и номера, каквито документи не се съдържат по делото. Такива писмени доказателства не присъстват и на електронен носител. Нещо повече – указания за представянето им от съответния субект, носещ тежестта да докаже твърденията си, не са давани от АС – Монтана. Съдът очевидно се е позовал на липсващи документи и е приел безкритично и дословно тезата на оспорващия, според която тези документи са приложени и от тях е видно, че експертите разполагат с изискуемия опит и квалификация. Този пропуск на съда да установи по безспорен и категоричен начин спорни между страните факти и обстоятелства съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т.к. е довел до възприемане на правнорелевантните за спора факти, от чието проявление зависи преценката за допуснатото от бенефициера нарушение на ЗОП. Прегледът на посоченото от РУО правно основание – чл. 112, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, показва, че обратният извод по отношение на тези обстоятелства категорично би довел до противоположен краен резултат и по делото, поради което ВАС е отменил обжалваното съдебно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с указания да установи релевантната фактическа обстановка, включително проявявайки необходимата процесуална активност по събиране на писмените доказателства, представени пред община Монтана от избрания за изпълнител участник с оглед установяване на професионалната компетентност и професионалния опит на експертите от екипа му, и да формулира съответните правни изводи по съществото на спора. (Решение № 371/01.06.2023 г., по адм. дело № 246/2023 г. по описа на АС – Монтана, отменено с Решение № 10029/24.10.2023 г. на ВАС)

***

Съгласно изричната разпоредба на чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, когато са установени две или повече нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от същия закон, се определя една финансова корекция за всички нередности, които засягат един и същ допустим разход. Размерът на дължимата от бенефициера финансова корекция е равен на размера на най-високия процентен показател, приложен за определяне на размера на финансовата корекция за всяка от нередностите, установени с акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Това законодателно решение сочи, че в акта по чл. 73, ал. 1 органът установява наличието на нередности, за които се дължи определяне на финансова корекция, поради включването им в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Това е основанието на финансовата корекция, което чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ визира. Установяването на нередност сама по себе си няма разпоредително действие, без да е определен (определяем) размерът на финансовата корекция, т.е. не може да възникне задължение за нея. Ето защо законодателят изрично сочи в разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от НАНЕСИФ, че решението за определяне на финансова корекция се счита за първа писмена оценка по смисъла на ал. 1, когато съдържа всички нейни изискуеми реквизити, т.е. установява наличието на нередност. След определяне на размера на финансовата корекция за всяка от установените нередности и преценка на обстоятелствата по чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, органът разпорежда определянето на една финансова корекция, която се явява ликвидното - определено по основание и по размер, задължение, което се възлага на бенефициера с решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. С оглед на този характер на акта по чл. 73, ал. 1 в хипотезата на приложимост на правилото на чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, тогава, когато съдът установи, че не е осъществена някоя от нередностите, за които е индивидуализирана по основание и размер финансова корекция, и за същата не е определен най-високия приложим процентен показател, не следва с нарочен диспозитив да отменя акта в установителната част за тази нередност. Това е така и когато за нередността, за която съдът приема, че не е установена, съответно не би могла да съставлява основание за определяне на финансова корекция, органът е определил процентен показател, равен на най-високия приложим процентен показател на корекцията, при приложение на правилото на чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, съответно чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности. Поради декларативния си характер, частта от решението, в която са изложени фактическите установявания на органа, подведени под хипотезата на сочената за нарушена от него правна норма, представлява само мотиви на административния акт, а те не могат да бъдат отменени. Или, казано с други думи, за акта не следват никакви последици, освен констатация, че не е налице едно от основанията, мотивирали издаването му. Обратното, при установени повече от една нередност, за които са индивидуализирани по основание и размер финансови корекции, съответно органът е определил процентен показател на корекцията, равен на най-високия приложим такъв на основание чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, когато съдът установи, че не е налице нередността, за която е определен най-високият процентен показател на корекцията, но е налице нередност, за която е индивидуализиран по-нисък процентен показател, то следва да отмени акта в частта на корекцията над размера, определен за нередността, която е прието, че е установена, до определения размер на корекцията, съответен на най-високия процентен показател на корекцията за нередността, която не е установена. (Решение № 10026/24.10.2023 г. на ВАС)

***

Съдът е обвързан от посочената правна квалификация [в решението за определяне на финансова корекция] и няма правомощието да дава собствена такава, нито би могъл да поправи допусната от органа грешка в изписването на правната квалификация, защото по този начин би променил целта, която преследва издателят на акта с неговото постановяване, което е недопустимо. Когато посочените в акта правни норми са неотносими към установените факти, както е в случая, тъй като нито твърденията за незаконосъобразно участие в процедурата кореспондират с категорията нередност по т. 16, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, нито тези за липса на документална проследимост кореспондират с незаконосъобразното участие на кандидат/участник, който е избран за изпълнител, в предварителните действия по подготовка на процедурата, съставляващо нередност по т. 18 от същото приложение, дължимата съдебна проверка е препятствана, а актът подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 АПК.

Съдът не може да изменя или допълва мотивите на органа, а безспорно същите, съгласно общата норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, следва да съдържат фактически и правни основания за издаване на акта. Съдът не може да упражнява правомощието на органа по поправяне на очевидни фактически грешки, дори неправилната правна квалификация на нередността да би могла да се възприеме като такава грешка. Това би представлявало недопустима намеса в дискреционната власт на административния орган да постанови съответното властническо разпореждане. Съдебният контрол включва единствено преценка досежно правилността на обективираните в оспорения пред него административен акт констатации. Прочитът на отменения индивидуален административен акт в частта по отношение установените нередности по т.1.2. и т.1.3. сочи, че изложените в него фактически твърдения не обосновават крайните изводи на органа за осъществяване на нередностите по т. 16, б. "а", съответно по т. 18 от Приложение № 1. Доколкото именно изводът за осъществена нередност се явява основанието за правомощието на органа да определи предвидената от законодателя финансова корекция за нея, недоказаността на съответните констатации прави акта незаконосъобразен, а като такъв и подлежащ на отмяна. (Решение № 3544/01.06.2023 г., по а.д. № 1570/2023 г. на АС – София-град, потвърдено с Решение № 10026/24.10.2023 г. на ВАС)

***

Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ и на правилото, съдържащо се в чл. 7, ал. 3 ПМС № 189/2016 г., според което максималните размери за определени категории разходи по ал. 2 се прилагат както за определяне на размера на допустимите разходи за финансиране по бюджет на етап оценка, така и за определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта. При това съдържание на акта не може да се приеме, че е посочено достатъчно ясно и конкретизирано правното основание, обосноваващо упражнената разпоредителна власт. ЗУСЕФСУ и утвърдените по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ документи регламентират изрично основанията за допустимост на разходите. В този смисъл органът, за да откаже верификацията на средства над определен размер, с аргумент, че тази разлика надвишава допустимите разходи, не е достатъчно да цитира хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, тъй като същата предполага по-нататъшна конкретизация, нито да се посочи наименованието на акта по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ - в случая Насоките за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16 RFOP001-1.001-039 "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНТЕГРИРАНИ ПЛАНОВЕ ЗА ГРАДСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ 2014 - 2020", а е необходимо да се позове на правилото от съответния документ, според което конкретните суми се явяват недопустим разход. Липсата на обосновка, която да разкрива волята на органа, която е довела до упражнената разпоредителна власт, е такова нарушение на изискванията за форма на административните актове, което препятства възможността за ефективна правна защита интересите на адресата. Категорична е съдебната практика на ВАС, че мотивирането на административните актове е задължително условие за тяхната законосъобразност, независимо дали са постановени при условията на оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. Наличието на двете изисквания, обуславящи надлежното мотивиране на административния акт – излагането на фактически и на правни основания за издаването му, индивидуализира самото правомощие и като последица – предпоставя предмета на проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях се контролира и правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо. На това основание съдът приема, че актът е издаден в противоречие с изискването на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, което обуславя неговата отмяна. (Решение № 647/05.04.2023 г., постановено по а. д. № 2649/2022 г. на АС – Пловдив, потвърдено с Решение № 10285/27.10.2023 г. на ВАС)

***

Изводът на първоинстанционния съд за осъществено нарушение на чл. 107, т. 1 и т. 5 от ЗОП във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП е правилен, т.е. налице е вторият елемент от състава на нередността. Доколкото се касае за нарушение на правилата за определяне на изпълнител, съдържащи се в Закона за обществените поръчки, тъй като бенефициерът е публичен възложител по смисъла на чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕФСУ, следва да се приложи тестът на Съда на Европейския съюз за преценка налице ли е вреда за бюджета на Съюза, сведени до бюджета на съответния фонд. СЕС приема, че "неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд" – решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, т. 45. Този тест е изцяло приложим към чл. 2, т. 36 на Регламент № 1303/2013 с оглед на разпоредбата на чл. 153, пар. 2 от Регламент № 1303/2013. Прилагайки това разбиране на Съда на Съюза към конкретната обществена поръчка е безспорно, че не може да се изключи възможността офертата на отстранения неоснователно участник „Юропиън Дивелъпмънт Консултинг“ ЕООД да е с по-добри параметри от тези на останалите участници, поради което нарушението обективно да е довело до препятстване възможността за избор на икономически по-изгодна за възложителя оферта. Това означава, че е налице и третият елемент на фактическия състав на нередността – вредата за бюджета на Съюза. […]

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, при определянето на финансовата корекция се вземат предвид естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициера, и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като размерът се изчислява чрез прилагане на диференциален или на пропорционален метод. В случая, финансовата корекция е определена чрез прилагане на пропорционалния метод, доколкото поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. Законодателят е посочил, че случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, се посочват в Наредбата за посочване на нередности. С оглед характера на нарушенията, съставляващи нередности по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, законодателят е определил предварително финансовите последици, изразяващи се в размера на финансовата корекция за съответната категория нередност. При безспорно установяване съставомерността на нередност от някоя от категориите по Приложение № 1, административният орган действа в условията на обвързана компетентност при определяне на размера на финансовата корекция, като прилага или конкретно посочения от законодателя размер или определя такъв в зададените от законодателя граници. За нередността по т. 14 от соченото приложение законодателно е определен размер на финансовата корекция от 25 на сто, като този процент е приложен от РНО правилно спрямо допустимите за финансиране чрез средства от ЕСИФ разходи по засегнатия от нередността договор, след приспадане на собственият принос на бенефициера. (Решение № 112/09.05.2023 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. дело № 151/2023 г., потвърдено с Решение № 9996/ 23.10.2023 г. на ВАС)

***

Процедурата по определяне на финансова корекция се реализира изцяло от ръководителя на Управляващия орган по Програмата, като сигналите на други лица относно твърдени нередности са извън процедурата по определяне на финансова корекция и не представляват нито констатации на ръководителя, нито са етап от процедурата. Всяко лице може да подаде сигнал за нередност във връзка с изпълнението на програми и проекти, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от НАНЕСИФ, което означава, че подателят на сигнала не следва да има определена професионална компетентност или да притежава определени знания или опит, наличието на които да налагат проверка за съответствие. В чл. 8, чл. 9 и сл. от Наредбата за администриране на нередности, е регламентиран редът за извършване на проверка по сигнала и техническото администриране на същия. Релевантни за законосъобразността на процедурата по определяне на финансова корекция обаче са определените в чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ задължения на ръководителя на Управляващия орган да осигури възможност на бенефициера по програмата за възражения по констатациите, а не движението на регистрацията на сигнала и констатациите по същия. Освен това съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕФСУ процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на Управляващия орган на съответната програма или по сигнал. Същото е предвидено и в чл. 4, ал. 1 от НАНЕСИФ. Следователно наличието на сигнал не е абсолютна процесуална предпоставка за стартиране на процедура по установяване на нередност и определяне на финансова корекция. В жалбата е цитирана Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Тази наредба, съгласно чл. 2, т. 3, се прилага за фондовете, инструментите и програмите през програмен период 2014 - 2020 г., останали извън обхвата на НАНЕСИФ. Оперативните програми, съгласно чл. 2, т. 1 във връзка с чл. 1 НАНЕСИФ не са изключени от обхвата на наредбата - т. е. тя се прилага за тях. От изложеното е видно, че цитираната от касатора наредба е неприложима.

Както беше посочено по-горе сигналът за нередност не е част от контролираното пред съда административно производство и е неотносим към настоящия спор и неизискването му няма нищо общо със защитата на лични данни, още повече в наказателния процес. (Решение № 293 от 17.01.2023 г. по адм. дело № 8643/2021 г. на Административен съд – София-град, потвърдено в цитираната част с Решение № 9965/19.10.2023 г. на ВАС)

***

Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ (ОПОС) е установил нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“, във вр. с чл. 101, ал. 6 от ЗОП и го е квалифицирал като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за което е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по сключения договор.

Административен съд – Габрово е приел, че независимо дали се касае за документи, предвидени за представяне от възложителя, или представени по преценка на кандидата, ако същите са на чужд език, то следва да бъдат придружени от превод на български език и това изискване е по силата на закона – чл. 101, ал. 6 от ЗОП. Дори и възложителят да не е въвел в документацията задължение представяне на изискуемите документи, които да бъдат в превод на български език, то това следва по силата на закона. Като не е отстранил участника, който с представянето на документи на чужд език, непридружени с превод на български език, е представил предложение за изпълнение на поръчката, което не отговаря на предварително обявените условия за провеждане на обществената поръчка, възложителят е извършил нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП.

ВАС отменя решението в тази му част. Фактите изложени в административния акт по отношение на това нарушение са, че приложенията към техническото предложение на избрания изпълнител (10 броя файлове съдържащи описание на артикулите, брошури и технически характеристики на предлаганите продукти) са на английски език, без да е наличен превод на български език. Посочената т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата касае случаите, при които критериите за подбор или техническите спецификации са променени или са неправилно приложени в хода на процедурата. В случая дори не се твърди подобна промяна или неправилно приложение. Спорен е и въпросът дали изискванията на чл. 101, ал. 6 от ЗОП, свързани с изготвяне на офертата и предложението на български език, представляват „условия за изпълнение на поръчката“ по смисъла на § 2, т. 58 от ДР на ЗОП, във връзка с чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП.

Ето защо съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу административния акт, в тази му част, следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отмени решението на УО на ОПОС в частта, с която е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи. (Решение № 36 от 12.05.2023 г. на Административен съд – Габрово, частично отменено с Решение № 9956/19.10.2023 г. на ВАС)

***

Ръководителят на Управляващия орган на ОПОС и постановил решение, с което е определил финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушенията и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи. Според РУО на ОПОС нарушенията се състоят в това, че преди сключване на договора за възлагане на обществената поръчка изпълнителят не е представил документи за изпълнение на критериите за подбор - нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗОП, което е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Решението е отменено като неправилно.

Константна към настоящия момент е практиката на ВАС[1], че правната квалификация на чл. 112, ал. ал. 2, т. 3 от ЗОП във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗОП не субсумира нередността по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. В случая ръководителят на УО е приел, че е налице нередност по т. 14 от цитираното приложение, според която "критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отваряне на офертите или са приложени неправилно", която хипотеза не съответства на фактическите констатации на органа. В тази хипотеза нормативно установен елемент е това нарушение да е допуснато "в хода на процедурата". В нея са визирани случаите, при които критериите за подбор или техническите спецификации са променени или са неправилно приложени в хода на процедурата, в резултат на което е определен за изпълнител кандидат или участник, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации, или е отстранен кандидат или участник, чиято оферта е трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени. Приетите в акта от фактическа страна нарушения на етап преди подписване на договора не обосновават заключение за промяна на офертата на участника в хода на процедурата, поради която промяна впоследствие поръчката да е възложена именно на този кандидат. Административният орган сочи, че избраният изпълнител не е представил документи, изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП към момента на сключване на договора за изпълнение и тези факти не съответстват на състава на нередността по т. 14 от Приложение №1 на Наредбата за посочване на нередности. (Решение № 88/21.03.2023 г. на Административен съд гр. Русе по адм.д. № 526/2022 г., потвърдено с Решение № 9853/18.10.2023 г. на ВАС)

***

Пред Административен съд – Враца е постъпила жалба срещу решение на Ръководителя на Програмния оператор по Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“ (ВЕЕЕЕС) на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 год.

Съдът е извършил контрол за законосъобразност на административния акт с разпоредбите на ЗУСЕФСУ и ПМС № 162/2016 год., което е неправилно.

Касационната инстанция ВАС, посочва в решението си, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, предмет на закона е определяне на националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Изброени са всички фондове при споделено управление, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, и е уточнено, че сред тях не попадат средствата, предоставяни от Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия в изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП.

Република България е член на ЕИП съгласно Споразумение, ратифицирано със закон, обнародван в ДВ, бр. 13 от 2008 г., а самото споразумение е обнародвано в ДВ, бр. 19/2012 г., в сила от 09.11.2011 год. Между Република България, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия е сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. Правната рамка на Финансовия механизъм е определена в чл. 2 от Меморандума и обхваща Протокол 38В към Споразумението за ЕИП относно Финансов механизъм на ЕИП 2014 г.-2021 г., Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2014 - 2021 г., одобрен от държавите-донори в съответствие с член 10.5 от Протокол 38с, Програмните споразумения, които се сключват за всяка програма, и Насоки за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм, в съответствие с Регламента.

По програма „ВЕЕЕЕС“ безвъзмездна финансова помощ се предоставя чрез Финансовия механизъм на ЕИП за програмен период 2014-2021 г. като министерство на енергетиката е оператор на програмата, чрез определен от министъра ръководител на Програмния оператор. Всички актове, формиращи правния обхват на регулация относно средствата, за които е спорът, регламентират спорните отношения и това изключва приложимост на процедурите по ЗУСЕФСУ. Съдебен контрол върху оспорения административен акт е допустим на основание правилата на Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021, приет от Комитета за ФМ на ЕИП, съгласно чл. 8 от Протокол 38В на Споразумението за ЕИП и предвид чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Поради това изводът на АС - Враца, че законосъобразността на акта следва да се проверява по правилата на ЗУСЕФСУ и ПМС № 162/2016 год. е неправилен.

Като е отменил оспорения акт за допуснати нарушения на ЗУСЕФСУ, без този закон да намира приложение в конкретната процедура, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Пререшаването на спора по същество от касационната инстанция би лишило страните от една инстанция по фактите във връзка с приложимото право. В съответствие с така развитите мотиви, оспореното решение следва да бъде отменено, а делото да са върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да съобрази фактите във връзка с относимата правна рамка. Неправилното определяне на приложимия закон и формалната отмяна на обжалвания акт за нарушение на ЗУСЕФСУ, който не намира приложение в случая, препятства възможността касационната инстанция да установи правилността на фактическата обстановка и едва след това да установи правилното приложение на правото. Нарушава се правото на жалбоподателя да се защитава срещу фактите по спора, като същите не са отнесени  към съответната им законова уредба. (Решение № 43/15.02.2023 год., постановено по А.Д.№ 316/2022 г. по описа на Административен съд – Враца, отменено с Решение № 9836/17.10.2023 г. на ВАС)

---

[1] Виж например Решения на ВАС по адм.д. № 7803/2022 г. и по адм.д. № 7799/2022 г.