Избрано от практиката на КЗК
Съгласно чл. 53, ал. 4 от ЗОП възложителят следва да приеме за еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, както и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството и за опазване на околната среда. Участниците следва да докажат по безспорен и несъмнен начин, че изискванията на еквивалентните стандартите съвпадат с изискванията на основния стандарт, заложен от възложителя като стандарт за системата за управление на качеството по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗОП, по който участникът следва да бъде сертифициран. От друга страна обхватът на сертификацията на еквивалентно представения сертификат или друг удостоверителен документ следва да отговаря на предмета на поръчката. В конкретния случай един от участниците не е успял да докаже еквивалентност по смисъла на чл. 53, ал. 4 от ЗОП между изискания и представен сертификат за управление на качеството с оглед предмета на обществената поръчка и съвпадение в обхвата на сертифицираната област. Сертификатът за регистрация като IOSA Operator, издаден от IATA не може да се приеме за еквивалентен сертификат, доколкото не е издаден от орган, установен в друга държава членка, тъй като IATA е Международна асоциация за въздушен транспорт, т.е. международна браншова организация със собствени, установени и приложими само по отношение на членовете й стандарти за оперативна сигурност – програмата IOSA или IATA Operational Safety Audit. От друга страна участникът не е представил доказателства, от които може да се направи заключение, че са приложени еквивалентни мерки за осигуряване на качеството, съответни на заложения от възложителя стандарт за управление на качеството EN ISO 9001 или че стандартите на IATA по програмата IOSA са еквивалентни на EN ISO 9001. В приложените от участника писма не се съдържа информация относно стандартите, които е приложила Международната асоциация за въздушен транспорт при регистрирането на участника като IOSA Operator, нито дали извършваният по програмата IOSA одит обхваща нивото на безопасност и качеството на услугите на дадена авиокомпания и услугите, по хотелско настаняване, които по принцип не са в дейностите, които осъществява всяка авиокомпания, но се обхващат от предмета на настоящата поръчка. Поради липсата на тази информация, изискана законосъобразно от възложителя с протокола по чл. 68, ал. 7 и ал. 8 от ЗОП, не може да се установи, че представеният от жалбоподателя сертификат е еквивалентен по смисъла на приложимия закон с изискания Сертификат за управление на качеството ISO 9001:2008 с предметен обхват, отговарящ на предмета на поръчката. (Решение № 209 от 2012г.)
Разпоредбата на чл. 68, ал. 11 от ЗОП е диспозитивна и упражняването на предоставените със закона на комисията права да проверява заявените данни в предложенията на участниците и да иска разяснения и допълнителни доказателства относно тях, зависи единствено от преценката на помощния орган, т.е. тя е по целесъобразност. КЗК не осъществява контрол за целесъобразност на дейността на помощния орган, респективно на възложителя в процедурата за възлагане на обществена поръчка. (Решение № 209 от 2012г.)
КЗК е разгледала случай, в който участник в процедурата, вместо да постави документите си за подбор в запечатан, непрозрачен плик № 1 с надпис „Документи за подбор”, е поставил същите в папка, която е можела да се разгръща свободно. КЗК, въпреки, че е констатирала, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 2 от ЗОП (по отношение на Плик №1), в крайна сметка е приела, че допуснатият пропуск в окомплектоването на офертата е от категорията на несъществените нарушения. Аргументите са, че документите, които е следвало да бъдат поставени в Плик №1 не подлежат на оценяване, а се отнасят до критериите за подбор на участниците. Т.е. нито един от тези документи не би могъл да повлияе върху оценката, съответно класирането на участника, доколкото всички изискуеми такива са налични в папката, съдържаща се в общия плик. Друг аргумент, на който се позовава КЗК е, че съдържанието на Плик № 1, съгласно чл. 68, ал. 5, изр. последно от ЗОП, следва да бъде оповестено в първото открито заседание на оценъчната комисия, след отваряне на плика по чл. 57, ал. 1 от ЗОП, в който е поставена офертата на съответния участник. Непоставянето на папката с документи в самостоятелен плик е несъществено нарушение според КЗК, от категорията на формалните и не следва да доведе до отстраняване от процедурата и не се е стигнало до нарушение на основните принципи на ЗОП, прогласени в чл. 2 от ЗОП – за свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, което да води до опорочаване на всички извършени впоследствие действия. (Решение № 208 от 2012г.)
Възложител, обявил поръчка с предмет: „Приготвяне и ежедневна доставка на храна по диети за пациентите и храна за персонала” за болнично заведение е заложил като един от показателите в Методиката си „оценка от дегустация”, за който е предвидил тежест от 40% в общата оценка. По този начин оценяването е основано на неясни показатели като вкус и естетичен вид, които така посочени не дават яснота към какво да се стремят потенциалните изпълнители, изготвяйки дегустационните си предложения. Процесът на дегустиране не е единственият метод за оценка на качеството и в случая липсата на ясно разписани от възложителя значения на понятията „вкус” и „естетичен вид” не могат да се заменят с експертно мнение на назначената комисия. В случая е налице възможност за различни интерпретации от страна на членовете на комисията, а оценката им е предоставена изцяло на субективната преценка на комисията, без допълнителни обективни критерии за сравнение и съпоставка, което е незаконосъобразно и съпоставено с високата относителна тежест в общата оценка дава възможност за произвол и манипулиране на крайните резултати на офертите. За да бъде прозрачна процедурата и конкуренцията лоялна следва за всеки участник да е ясно на каква основа ще бъдат оценявани офертите. Основната цел на провежданата процедура е да осигури своевременна доставка на диетична и здравословна от медицинска гледна точка храна на пациенти със специфични потребности при спазване на изискването за ефективното разходване на публични средства. От обективна гледна точка за възложителя следва да е от съществено значение да осигури на пациентите си питателна, качествена и здравословна храна. Вкусовите качества на дадено ястие могат да бъдат възприети изключително субективно от всеки човек, респективно от членовете на конкурсната комисия, като вкусовата оценка е трудно да бъде мотивирана поради липса на единен критерий. В допълнение на това КЗК е посочила, че тежестта на показателя следва да е обоснована, да съответства на конкретните и специфични нужди на възложителя и да кореспондира с възможността за обективност на оценката на съответните предложения. (Решение № 202 от 2012г.)
Предвидените в ЗОП способи за кореспонденция касаят размяната на информация между участника и възложителя по повод провеждана процедура - изпращане на протоколи, решения, искане на допълнителна информация. Докато в документацията за участие се предвижда специален ред за информиране на допуснатите участници за дата и мястото на отваряне на ценовите оферти – затова разпоредбата на чл. 58а ЗОП е в общия раздел „оферта”, а чл. 69а, ал. 3 е разписана в правилата за самостоятелна процедура. Там изискването е възложителят да обяви отварянето на ценовите оферти по подходящ начин, който е общодостъпен и гарантира информираност на участниците. В конкретния случай е налице обявен начин – публикуване на официалния сайт на възложителя два дни преди събитието. Чл. 69а, ал. 3 ЗОП не прави препращане към способите, предвидени в чл. 58а от ЗОП така, че ако даден кандидат счита обявения от възложителя способ за неподходящ и недостатъчно публичен той следва да възрази в предвидените за това срокове. (Решение № 191 от 2012г.)
При изготвяне на офертата си всеки участник трябва да се съобрази освен с условията и изискванията на възложителя в документацията, но също и с разпоредбата на специалния закон, какъвто се явява ЗОП. Според КЗК, обстоятелството, че в образеца на декларация по чл. 47, ал. 2 от ЗОП не е пресъздаден дословно законовия текст, не е нарушение, тъй като от една страна за възложителя не съществува законово задължение да представя в документацията образци на декларациите по чл. 47 от ЗОП. От друга страна, в чл. 47, ал. 2 е предоставена възможност за възложителя да изисква деклариране на посочените обстоятелства, което означава, че по своя преценка той може да изиска да му бъдат декларирани само част от тях. (Решение № 293 от 2010г.)
Когато дадена процедура е открита в края на 2011г. или началото на 2012г. и срокът за подаване на офертите изтича преди 31.03.2012г., то не би могло да се очаква от участниците да представят годишни финансови отчети за 2011г. Съгласно Закона за счетоводството (ЗСч) ГФО за 2011 г. следва да се изготви до 31.03.2012г. (чл. 37, ал. 1 от ЗСч). Поради това, ако в условията на възложителя е записано, че следва да се представят „годишен баланс и Отчет за приходите и разходите за предходната година“, то това трябва да се отнася за 2010г. За по-голяма сигурност обаче кандидатите е добре да искат изрични разяснения от възложителя по този въпрос на основание чл. 29 от ЗОП (Решение № 238 от 2012г.)
Разделянето на обекта на поръчката на обособени позиции и възможността да се допускат повече изпълнители е в компетенциите на възложителя и е въпрос на целесъобразност, който е изключен от обхвата на контрола за законосъобразност. За възложителя няма законови ограничения да поставя еднакви или различни минимални технически изисквания за всяка отделна позиция. (Решение № 230 от 2012г.)
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 6 от ЗОП възложителят има право да заложи като задължително изискване за всички участници в процедурата представянето на сертификати, издадени от акредитирани институции или агенции за управление на качеството. Неоснователно е твърдението, че изискването участниците в процедурата да притежават сертификати ISO 9001:2008 (или еквивалентен), който да е издаден в областта на упражняване на строителен надзор на обекти паметници на културата е в противоречие на законовите разпоредби и нормативните правилници, тъй като лицензионният режим за регистрация и оправомощаване на надзорните фирми не се основава на такова разделение. Следва да се има предвид, че ISO 9001:2000 e международен стандарт за качество, който е гаранция за стабилно представяне на дружествата, притежаващи такъв сертификат. Условията на този стандарт са приложими за всички организации, независимо от техния предмет на дейност и услугите, които предоставят.
С оглед на спецификата на предмета на конкретната обществена поръчка и характера на обектите, които са паметници на културата и имайки предвид широкия кръг дружества, притежаващи сертификат ISO 9001:2008, КЗК счита че изискването притежаваните от участниците сертификати ISO 9001:2008 (или еквивалентен) да са издадени конкретно в областта на упражняване на строителен надзор на обекти паметници на културата е обосновано. Изпълнението на това условие допълнително гарантира на възложителя, че съответният участник притежава техническите възможности да осъществи строителния надзор върху изпълнението на посочените ремонтни дейности върху обектите – паметници на културата.
Неоснователно е твърдението, че изискването участниците да притежават сертификат ISO 14001 (или еквивалентен) е дискриминационно, тъй като към момента на провеждане на процедурата, в страната има сертифицирани ограничен брой дружества, като по-голямата част от тях са с предмет на дейност извозване на отпадъци и строителство. ISO 14001 е международен стандарт за системи за управление на околната среда, приложим за организации от всички сектори, а не само за такива чийто предмет на дейност е свързан със строителството. Предвид наличието на изискване изпълнителят на поръчката да осъществява контрол по опазване на околната среда по време на изпълнение на строително-монтажните дейности, за възложителя е важно участниците да притежават ISO 14001 (или еквивалентен). Наличието на такъв сертификат служи като гаранция, че същите разполагат със Система за управление на околната среда (СУОС), както и че тяхната политика по отношение на околната среда е подходяща за характера на предвижданите дейности. Освен това дейностите, които изпълнителят следва да извършва са пряко обвързани с консервационно-реставрационни и строително-монтажни работи по съответните обекти, поради което изискването участниците да притежават сертификат ISO 14001 (или еквивалентен) е съответно на предмета на поръчката и се явява обосновано.
Неоснователно е и твърдението, че изискването за представяне на сертификат OHSAS 18001 (или еквивалентен) е дискриминационно и ограничава участниците. КЗК не споделя твърдението, че притежаването на горепосочения сертификат е важно за строителите, които ще извършват консервационно-реставрационните и строително-монтажните работи, а не за изпълнителите, упражняващи строителен надзор. Стандарт OHSAS 18001 е приложим за всяка организация, независимо от дейността й, която желае да намали рисковете от опасности за здравето и живота на служителите й, работниците й, както и на всички други лица, чийто работни места са под контрола на съответната организация. Самият стандарт съдържа изисквания към действието на системата за управление на здравословните и безопасни условия на труд и в този смисъл неговите указания са приложими за дружества от всички сектори на икономиката, а не само за тези, занимаващи се със строителство. OHSAS 18001 (Ocupational Health and Safety System - Система за управление на здравето и безопасността при работа) е разработен така, че да е съвместим с други стандартизирани системи за управление - като ISO 9001, ISO 14001 и др., с което се улеснява създаването на интегрирани системи за управление.
Във връзка с горните изводи следва също така да се поясни, че всеки възложител, освен изискванията, визирани в закона, има право в рамките на своята оперативна самостоятелност да предвиди и други допълнителни изисквания за контрола на качеството към участниците в процедурата, доколкото те не противоречат на императивна норма на закона, съответстват на целта на обществената поръчка и са насочени към гарантиране на нейното успешно изпълнение. (Решение № 233 от 2012г.)
Съгласно чл. 9 от ЗОП участник в процедура за възлагане на обществена поръчка може да бъде всяко българско юридическо лице. Отделно от това едно дружество може да участва в процедурата и под формата на обединение с други физически и/или юридически лица с оглед покриването на изискванията за технически възможности и квалификация съгласно обявените изисквания. Обществената поръчка е потенциален пазар за търговското дружество и доколкото то им интерес от получаването й, респ. може да му бъде нанесена вреда от твърдените нарушения за ограничаване на конкуренцията, същото следва да се счита за заинтересовано лице по смисъла на §1, т. 6в от ДР на ЗОП и разполага с правен интерес от подаването на жалба по реда на чл. 120, ал. 4, т. 1 от ЗОП. (Решение № 230 от 2012г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар