Архив на блога

събота, 14 април 2012 г.

Седмичен бюлетин: 9 - 15 април 2012г.


Злоупотреба с господстващо положение
С Решение № 343 от 22.03.2012г., КЗК отхвърли искането на „Рудметал” АД за установяване на извършени от „ЕВН България Електроразпределение” АД (ЕВН ЕР) и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД (ЕВН ЕС) нарушения по чл. 21 от ЗЗК. „Рудметал” АД е предприятие осъществяващо проучване, добив и преработка на оловно-цинкови руди и други подземни богатства. От края на 2001г. дружеството е собственик на активите на рудник „Димов дол”[1], като осъществява добив на оловно-цинкови руди въз основа на концесия. Същевременно, предприятието е собственик на част от енергийната система на „ГОРУБСО”, захранваща рудниците и фабриката в община Рудозем, както и част от рудниците в община Мадан.  „Рудметал” АД твърди, че ЕВН ЕС, използвайки монополното си положение за снабдяване с електрическа енергия в Югоизточна България нарушава чл. 21, т. 1 от ЗЗК като пряко налага нелоялни търговски условия като: отказва да изкупи определени електросъоръжения, които са елемент от разпределителната мрежа; отказва да заплаща такса достъп, ползвайки съоръженията на „Рудметал” АД за доставка на електрическа енергия на трети лица и отказва също така да приспадане такса „Мрежа Ср.Н” за енергията, която „Рудметал” АД получава на ниво 20kV. „Рудметал” АД е приложило справка за пренесените през тези съоръжения количества електроенергия, от която е видно, че само 29,6% са за негови нужди, а останалата част е за други потребители. В резултат на водената кореспонденция, на 20.05.2008 г. „Рудметал” АД е подписало споразумение за сътрудничество с енергийното предприятие, в което е записано, че страните са постигнали договореност да стартират процедура по изкупуване на енергийните съоръжения. В изпълнение на споразумението дружеството е изпратило оферта за изкупуване на съоръженията, но не е получило никакъв отговор. С писмо до ДКЕВР от 13.11.2009 г. ЕВН ЕР отказва да изпълни всички постигнати споразумения с „Рудметал” АД, като посочва, че разглежданите енергийни съоръжения не са елемент на разпределителната мрежа и следователно не могат да бъдат изкупени по реда на §4 от ПРЗ на ЗЕ, както и че липсва основание за заплащане на цената за предоставен достъп. „Рудметал” АД твърди също така, че вече пета година няма подписан договор за снабдяване с електрическа енергия ЕВН, поради което е принудено да работи без такъв, което създава несигурност за доставките на ел. енергия. В производството си КЗК е установила, че ЕВН ЕС не участва на пазара на разпределение на електрическа енергия, като в качеството си на продавач (краен снабдител) на електрическа енергия то няма отношение към електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР. Поради това КЗК е приела, че ЕВН ЕС не е извършило нарушение по чл. 21, т. 1 от ЗЗК, като по-нататъшното проучване е било насочено срещу ЕВН ЕР, което е участник на пазара на разпределение с електрическа енергия в девет области на Югоизточна България. Това дружеството се явява единственият възможен участник на съответния пазар, поради което е прието, че има господстващо положение. Установено е, че още от 2002г. „Електроразпределение Пловдив” АД (в последствие ЕВН ЕС и ЕВН ЕР) има категорична позиция, че не желае да изкупи предлаганите му съоръжения, поради необходимостта от значителни инвестиции за технологично преустройство на съоръженията, които обслужват единствено производствените дейности в района и изискват поддържането на постоянен дежурен персонал. През следващите години (до 2007г.) „Рудметал” АД изпраща още няколко писма с едно и също предложение, които остават без отговор.  Едва през месец август 2007г. ЕВН ЕР предлага на „Рудметал” АД изкупуване, но единствено на захранващите електропроводи 20kV от две подстанции, което показва, че ответното дружество третира някои от съоръженията като елементи на разпределителната мрежа. В периода след 2007г. към спора се добавят и претенциите ЕВН ЕР да заплаща цената по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ за предоставения достъп до съоръженията, които отново остават без отговор. През 2009г. ЕВН ЕР оспорва принадлежността на предлаганите му за изкупуване енергийни обекти и съоръжения към електроразпределителната мрежа, поради което отказва да ги изкупи, както и да заплаща такса. За да прецени дали отказът на ЕВН ЕР съставлява злоупотреба с господстващо положение Комисията е съобразила, че съгласно Лицензията на ЕВН ЕР, когато елементи на мрежата не са собственост на лицензианта, същият ги изкупува при условията и сроковете, посочени в ЗЕ и когато ЕВН ЕР отказва да изкупи енергийни обекти и съоръжения, елементи на електроразпределителната мрежа, то е в неизпълнение на свое лицензионно задължение, но контролът за това се извършва от ДКЕВР. Към момента на отнасяне на спора пред КЗК, ЕВН ЕР категорично отрича самата принадлежност на съоръженията на „Рудметал” АД към електроразпределителната мрежа, т.е. отрича наличието на лицензионно задължение. ДКЕВР приема, че „вътрешнозаводската електрическа мрежа, захранваща различните обекти, включително и рудници на „Рудметал” АД ... не може да бъде елемент от разпределителната мрежа” и че „за електроразпределителното дружество не възниква задължение за изкупуване на енергийните обекти и съоръжения, за които „Рудметал” АД е отправило искане. Въз основа на така направения от ДКЕВР извод КЗК е заключила, че поведението на ЕВН ЕР е в съответствие с предписанията на секторния регулатор, поради което то не може да се разглежда като необосновано и не съставлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 21, т.1 от ЗЗК. По отношение дължимостта на таксата за достъп по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, КЗК отново е извършила преценка дали отказът на ЕВН ЕР е необоснован и е решила, че в конкретния случай решаването на въпроса за статута на съоръженията е от съществено значение и за решаване на въпроса за дължимостта на таксата за достъп. В решението на ДКЕВР е посочено, ЕВН ЕР доставя ел. енергия на 3 броя битови абонати през съоръжения на „Рудметал” АД. Констатирано е, че съществува вариант за присъединяването на тези битови абонати към мрежата на ЕВН ЕР, но това е свързано със значителни разходи за изграждане на електропровод с дължина около 1 км., които не могат да бъдат обосновани, тъй като няма перспектива за развитие на района. С оглед на това, ДКЕВР посочва, че доставката на ел. енергия от ЕВН ЕР следва да продължи през съоръженията на „Рудметал” АД, за което да се заплаща цена за достъп. Дадено е задължително предписание на ЕВН ЕР в едномесечен срок да сключи с „Рудметал” АД договор за предоставяне на достъп съгласно Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители. Въз основа на така направения от ДКЕВР извод и дадени предписания, КЗК е стигнала до извода, че поведението на ЕВН ЕР е в съответствие с предписанията на секторния регулатор, поради което то не може да се разглежда като необосновано и насочено към увреждане на интересите на „Рудметал” АД. Отказът на ЕВН ЕР да заплаща такса достъп преди произнасянето на ДКЕВР не съставлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗК, доколкото не е налице поведение на ЕВН ЕР, излизащо извън нормативната рамка, и което да може да бъде оценено от КЗК като нарушение по чл.21 от ЗЗК. „Рудметал” АД е атакувало и отказа на ответното дружество да определи индивидуална цена на ел. енергията, като приспадне такса „мрежа Ср.Н”, тъй като съоръженията, по които се пренася ел. енергията са собствени на „Рудметал” АД и то търпи разходи по поддръжката им, загуби от преноса, трансформацията и разпределението на електроенергията. В тази връзка КЗК е отбелязала, че независимо от факта, че ЕВН ЕС издава на клиента обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп потребителите са задължени спрямо крайния снабдител (ЕВН ЕС) само относно цената на доставената им електрическа енергия, а по отношение на ЕВН ЕР потребителите дължат цената за пренос на пренесената им електрическа енергия, която включва два компоненти - цена за пренос и цена за достъп до разпределителната мрежа. В този смисъл „Рудметал” АД дължи на ЕВН ЕС цена за потребяваната електрическа енергия, а от друга страна, дължи на ЕВН ЕР само цена за достъп до електроразпределителната мрежа. КЗК обаче е установила, че „Рудметал” АД не заплаща цена за пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа от 01.07.2008 г., поради което искането му за приспадане на такса „мрежа СрН” от дължимите от него суми във връзка с потребената електрическа енергия е частично изпълнено от ЕВН ЕР, доколкото последното му начислява само такса достъп до електроразпределителната мрежа и това не би могло да се квалифицира като форма на антиконкурентно поведение.

Концентрации
КЗК разреши концентрация на стопанска дейност, при която „Приста Холдко Коопертиеф У.А”, Нидерландия придобива 30 % от акционерния капитал на „Приста Ойл Груп” Б.В., Нидерландия и неговите дъщерни дружества. Предметът на дейност на придобиващото контрол предприятие е промотиране на основните нужди на членовете му чрез сключване на договори с тях в рамките на дейността, която развиват, с крайна цел – ползи и инвестиране на предоставените средства с цел да реализира печалба за тях. „Приста Ойл Груп” Б.В. от друга страна се занимава основно с финансиране, управление и контрол на бизнеси и дружества, развиване и търгуване с патенти, търговски марки, ноу-хау и други права върху индустриална собственост, както и търгуване с валута и ценни книжа. Придобиваното предприятие упражнява контрол върху редица дружества в България, сред които: „Приста Ойл Холдинг” ЕАД, - „Монбат Трейдинг” ООД, „Монбат” АД, „Верила Лубрикънтс” АД, „Приста Ойл Трейдинг” ЕООД и др. Съгласно условията на сделката страните планират да подпишат договор за покупка на акции, по който „Приста Холдко Коопертиеф У.А” ще има качеството на купувач. От разпределението на акциите става ясно, че купувачът ще има възможност да блокира решенията за назначаване на финансовите мениджъри на дружеството и за приемане на бизнес плана. Тъй като между участниците в концентрацията не са налице хоризонтални връзки или отношения на свързани пазари, оценяваната сделка представлява концентрация от конгломератен тип. Целта й е навлизане на стабилен институционален инвеститор като акционер в „Приста Ойл Груп” Б.В., което да доведе до повишаване на доверието в компаниите от Групата Приста и да позволи пакетно предоговоряне на по-добри условия по кредитите с банките, както и другите техни кредитори (предимно доставчици). С оглед липсата на хоризонтални или вертикални ефекти или отношения на свързани пазари, КЗК счита, че не се налага да бъде извършван пазарен анализ, т.е. да бъдат изследвани ефектите върху конкурентната среда след осъществяване на нотифицираната сделка. Комисията е установила, че към настоящия момент не е налице зависимост между купувача на акциите и придобиваното дружество. С навлизането на нов акционер на мястото на напускащия настъпва промяна в качеството на контрола, което пък може да измени търговското поведение на придобиваното предприятие, тъй като при вземането на стратегически решения той може да наложи своите интереси, което да породи и промяна в поведението и на съществуващите акционери. В случай, че „Приста Холдко Коопертиеф У.А” упражни правата си на вето, може да се стигне до ситуация без изход, което на практика означава, че купувачът по сделката трябва да постига съгласие по основните въпроси за пазарното поведение на предприятието с част от останалите акционери. Комисията счита, че в конкретния случай няма да настъпи трансформация в контрола, тъй като и преди операцията, и след нейното осъществяване придобиваното предприятие ще продължи да се контролира съвместно. Навлизащият нов акционер, включително предприятията от неговата икономическа група, не осъществяват стопанска дейност на територията на страната, поради което не са налице съответни продуктово-географски пазари, върху които концентрацията ще окаже въздействие. Предвид това не се очаква и промяна в пазарното положение на участниците в сделката след нейното осъществяване. Това се дължи на липсата на хоризонтални или вертикални ефекти или на отношения на свързани пазари, които да възникват като следствие от извършването на концентрацията. Поради тези съображения Комисията е приела, че концентрацията следва безусловно да се разреши при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

След подробно проучване на втора фаза, КЗК разреши придобиването от „Градски транспорт” ЕАД, гр. Варна на едноличен контрол върху „Транстриумф Холдинг” АД, гр. Варна. В хода на извършване на оценката при ускореното проучване на нотифицираната концентрация Комисията установи, че е необходимо да се извърши по-задълбочен анализ на пазара на обществения превоз на пътници на територията на Община Варна, като се прецизира дефиницията на съответния пазар и пазарното положение на участниците в сделката след нейното осъществяване, както и да бъдат отчетени интересите на потребителите. „Градски транспорт” ЕАД се намира под прекия контрол на Община Варна, която е едноличния собственик на капитал му. „Транстриумф Холдинг” АД от друга страна се намира под едноличен контрол на „Фрея Турс” АД. Декларираната цел на сделката е да се позволи на общинското дружество да участва в Оперативната програма „Регионално развитие” 2007г. – 2013г., ръководена от МРРБ, която предвижда изпълнението на проекти за модернизиране на градския транспорт в седем големи български градове, вкл. Варна. Чрез участието си в този проект „Градски транспорт” ЕАД ще повиши качеството на извършваните от него транспортни услуги и сигурността на превозите. Сделката е насочена също така към създаване на максимална достъпност до градските транспортни комуникации в гр. Варна и същевременно защита на околната среда, което ще се постигне чрез закупуване на нови 58 автобуси на дизелово гориво. Предвижда се също да бъдат закупени 10 броя автобуси, използващи като гориво природен газ. По този начин ще се постигне повишаване на привлекателността и степента на използване на масовия градски обществен транспорт, което е една от целите на оперативната програма. При дефиниране на пазарите, върху които концентрацията ще окаже въздействие КЗК е посочила, че общественият превоз на пътници се осъществява чрез фиксиран транспорт - електротранспорт (тролейбуси) и автобуси, както и чрез маршрутни таксита и леки автомобили – таксита. Услугите по превоз на пътници чрез автобуси в гр. Варна се осъществяват от общинското предприятие „Градски транспорт” ЕАД и частния превозвач „Транстриумф холдинг” АД. При допълнителните маршрутни линии режимът на движение е такъв, че е осигурена възможност за слизане и качване на пътниците на произволни места, където спирането е разрешено. Отчетено е, че всяка една от тези транспортни услуги има точно определени характеристики, отличаващи я от останалите, т.е. те не са напълно взаимозаменяеми, както от гледна точка на търсенето, така и от гледна точка на предлагането. Цената на различните видове транспортни услуги също се калкулира по различен начин, поради което и цената на услугата е различна. При възлагането на обществени услуги за пътнически превози в интерес на обществото, осъществявани чрез фиксиран транспорт, се допускат преференции за определени групи граждани, които по определени схеми се компенсират от републиканския и/или общинския бюджет. Дейността по извършването на превоз с маршрутни таксита не се дотира и при нея не съществуват карти и билети с намаления. В резултата на това КЗК е преценила, че предлагането на услуги за Масов Обществен Пътнически Транспорт (МОПТ) чрез автобуси и фиксиран електротранспорт формира самостоятелен продуктов пазар, чиито географски граници обхващат територията на гр. Варна и община Аксаково. Независимо от пазарните дялове на двете дружества преди сделката, крайният ефект от планираната операция след осъществяването й ще бъде достигане на 100% пазарен дял от общинското дружество „Градски транспорт” ЕАД на определения продуктов пазар.  Установено е, че този пазар е силно регулиран и съществуват редица административни и структурни бариери, които обаче по преценка на КЗК не затрудняват навлизането на нови участници на него. Във фазата на задълбоченото проучване КЗК е изследвала в детайли характеристиките и предназначението на МОПТ на територията на Община Варна. Съгласно Методиката на КЗК за определяне положението на предприятията на съответния пазар[2], ако пазарният дял на едно предприятие е под 40 % от съответния пазар, малко вероятно е същото да притежава господстващо положение. В конкретния случай обаче съвкупният пазарен дял на участниците в концентрацията е притеснителен от гледна точка на пазарната сила и намаляване на броя на конкурентите, което е наложило извършване на подробна преценка доколко сделката ще породи положителен ефект, който има превес над отрицателното въздействие върху съответния пазар, и дали операцията ще доведе до модернизация и по-добро задоволяване интересите на потребителите. Декларираната цел на концентрацията, а именно – възможността Община Варна да участва в Оперативна програма „Регионално развитие” 2007г. – 2013г., предвижда превозните средства да бъдат модернизирани и да станат по-достъпни за хора с увреждания. Същевременно се очаква подобряване и на околната среда, предвид намерението да бъдат закупени автобуси, отговарящи на екологичния стандарт Евро 6. Друга декларирана цел е и въвеждането на автоматизирана билетна система във всички превозни средства и по-ефективна система за управление на трафика и контрол на транспортния процес по всички автобусни линии. От представените в хода на задълбоченото проучване документи е видно, че към настоящия момент Община Варна няма изградена единна структура, която да организира и продава билети и карти, но ако след сделката „Градски транспорт” ЕАД стане единствен превозвач, това ще позволи да се въведе интегрирана билетна система. На тази база КЗК е стигнала до извод, че усвояването на средствата по Оперативната програма ще позволи изграждане на интегрирана система за градски транспорт в интерес на ползвателите на обществените превози, като поемането изцяло на обществения превоз с автобуси е невъзможно към настоящия момент без обединението на опит и оборудване между „Градски транспорт” ЕАД и „Транстриумф Холдинг” АД. Конкретните причини защо това е така са посочени като защитена тайна в решението на КЗК. В решението обаче се посочва, че частните превозвачи, с които са сключени договори за възлагане на обществена услуга, не могат самостоятелно да формират цената на билетите за пътници, при което сделката няма да доведе до промяна в начина на формиране на цените за градските превози на територията на общината, нито ще окаже влияние върху цената за крайния потребител. Допълнително Комисията е отчела и това, че Общинският съвет има правомощието да прецени дали общинското дружество да извършва самостоятелно автобусен превоз на пътници или да възложи след конкурс на частни превозвачи да извършват тази услуга. Поради това КЗК е приела, че решението на Община Варна да придобие „Транстриумф Холдинг” АД е взето в кръга на компетентността на общинския съвет. Последният е решил, че цялостното изкупуване на „Транстриумф Холдинг” АД е именно вариантът, който ще позволи на общината да представи своята кандидатура за финансиране по Оперативната програма и да модернизира градския транспорт в общината. Конкретните  съображения в тази насока също за посочени като защитена тайна.

Общият съд на ЕС потвърди отговорността, която носят предприятията-майки при учредяване на съвместни предприятия при нарушение на конкурентното право. Съдът подкрепи решението на ЕК, с което бе наложена санкция на две химически компании EI du Pont de Nemours и Dow Chemical, които бяха приети за солидарно отговорни по отношение на създадения от тях 50:50 Joint venture (EI du Pont de Nemours and Company v Commission T-76/08 and The Dow Chemical Company v Commission T-77/08). В съответствие с европейското право, антиконкурентното поведение осъществено от клон, филиал или дъщерно дружество на дадено предприятие може да бъде вменено във вина на последното, ако се установи, че те не вземат независимо решение за пазарното си поведение, а се ръководят от указанията на своя принципал. По този начин самостоятелните от юридическа гледна точка предприятия могат да се разглеждат като част от групата на компаниите–майки, ако те упражняват решаващо влияние върху дейността им. В случай на изцяло притежавани от компаниите-майки дъщерни дружества, съществува оборима презумпция, че те не само са в състояние, но и реално упражняват решаващо влияние върху поведението на дъщерните си дружества. Ако дружеството не се притежава изцяло от компания-майка, тогава за ЕК възниква задължение да докаже, че последната е в състояние и фактически упражнява такова влияние. Досега не беше съвсем ясна позицията на ЕК по отношение на съвместните предприятия, които притежават характеристиките на самостоятелно и пълноценно осъществяваща стопанска дейност единица и по-конкретно при JV, съвместно контролирани (50:50) от своите майки, като се има предвид, че концепцията за пълноценно функциониране (full function) предполага, че съвместното предприятие оперира независимо на пазара. Конкретно разглежданото предприятие DDE е било контролирано по равно от Dow Chemical и Dupont и в производството си по установяване на картел през 2005г. (в областта на хлоропреновия каучук), ЕК е наложила санкция в размер на 44,25 млн. евро на двете компании, признати за солидарно отговорни. В процедурата по обжалване т са оспорили решението на ЕК като са твърдели, че не носят отговорност за поведението на съвместното предприятие, което обаче Общият съд е отхвърлил. В решението си Съдът посочва и от какви критерии следва да се ръководи ЕК при оценката си за това дали и доколко предприятията-майки реално са в състояние да влияят върху поведението на съвместното предприятие, като например:
  • кой взема стратегическите решения, като назначаване и освобождаване на директори, приемане на бизнес и стратегически планове, годишни оперативни планове, определяне на банкова политиката, капиталовите разходи и заеми). Ако и двете компании – учредители имат равен брой гласове, респективно право на вето, то това означава, че те непрекъснато трябва да си сътрудничат при вземане на посочените решения;
  • отваряне или закриване на нови производствени единици (фабрики, заводи);
  • влияние върху управляващите органи на съвместното предприятие.
В конкретния случай е било установено също така, че след преустановяване на картела дружествата-майки са назначили вътрешно разследване за това дали съвместно предприятие може да представлява картел, което потвърждава, че компаниите-майки са имали правомощията да изискат от съвместното предприятие да приема определена линия на поведение на пазара. Освен това двете компании са определили за правен съветник на JV един от членовете на правния отдел на Dupont, който е изготвил специална програма за съблюдаване на правилата на конкуренцията (т.нар. compliance programme) за съвместното предприятие, която изцяло е следвала модела на програмата, прилагана преди това от Dupont. Общият съд дава ясно да се разбере, че ЕК може да се позовава на най-различни обстоятелства (правни и фактически) при преценката си относно наличието на решаващо влияние, което силно завишава отговорността на учредителите по отношение на създадените от тях съвместни предприятия. От решението става ясно също, че отговорността на учредителите няма да бъде изключена и при оценката от гледна точка на правилата за контрол върху концентрациите и особено, когато ще се преценява действителната автономност на съвместното предприятие. Случаят поставя ясно разграничение между оперативната самостоятелност на пълноценно функциониращото съвместно предприятие и неговата икономическа независимост. Създаването на пълноценно функциониращи JV трябва да бъде нотифицирано пред органите по конкуренция, тъй като от една страна те представляват автономни от оперативна гледна точка предприятия, но това не означава непременно, че ще приемат независими решения за пазарното си поведение и че няма да служат като начин за съгласуване на волите на своите учредители, които могат да продължат да оказват решаващо икономическо влияние върху тях и да определят стратегическите им решения, което би представлява нарушение на правилата за конкуренция.


Нелоялна конкуренция
КЗК, със свое решение № 335 от 22.03.2012г., е постановила липса на нарушение по Глава VII от ЗЗК от страна на „Бултрейд консулт” ЕООД, „Глобул стар” ООД, „Бизнес група България” АД и Людмил Николов Димитров. В искането е направен анализ на общата разпоредба относно приложното поле на ЗЗК и в частност по отношение на физически лица в случаите на нелоялна конкуренция. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК съдържа две хипотези, според които отговорност за нарушаване на правилата на ЗЗК носят физическите лица, които (1) извършват или (2) съдействат за извършване на нарушения по ЗЗК. Следователно в първия случай условие за реализиране отговорността на дадено физическо лице е осъществяването на самостоятелна дейност от негова страна, резултатите от която са предназначени за пазара. Съгласно втората хипотеза физическите лица могат да бъдат субекти на нарушение, когато са съдействали на другиго за осъществяване на нелоялна конкуренция. Необходимо изискване за реализиране на отговорността е да са установени нарушения по Глава VII от ЗЗК от страна на конкурентно предприятие, на което физическото лице да е съдействало. Ако за това конкурентно предприятие, не е установено да е извършило нелоялна конкуренция, не могат да възникнат основания за ангажиране и на личната отговорност на физическото лице по реда на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК.

Законодателни промени
По информация на вестник „Стандарт“ правителството отново поставя на дневен ред мерки срещу забавените плащания между фирмите с промени в Търговския закон. Ако не е уговорено друго, плащанията трябва да се извършват в срок от 30 дни след получаване на фактурата или на друга покана за плащане, гласят промените, подготвени от правосъдното министерство. Ако фактурата е получена преди стоката или услугата, срокът от 30 дни тече от деня на получаването им. Ако пък договор или закон предвиждат преглеждане и приемане на стоката или услугата, 30-дневният срок тече от приемането им. Ако срокът от 30 дни не бъде спазен, започва да тече наказателна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10%. Освен това кредиторът ще има право на фиксирано обезщетение от 80 лв. заради разноските, свързани със събиране на вземането. Забавените плащания се отразяват на конкурентоспособността на фирмите и може да причинят фалити, пише в мотивите към проекта. Проблемите свързани с отложеното плащане са част от темите засегнати в производството на КЗК срещу търговските вериги, а някои от законопроектите за изменение на ЗЗК предвиждаха включването на подобни клаузи в този закон. Много по-разумно решение обаче е въвеждането на разпоредби, свързани с разплащанията между търговци и последиците при забавянето им да намерят своето място в общия Търговски закон, вместо в Закона за защита на конкуренцията, който има специфична цел и предмет. Същото се отнася и за голяма част от останалите изменения и допълнения, предлагани в ЗЗК. Те все още са обект на предварително обсъждане, така че окончателен проект все още не е изготвен. По тази тема има интересен анализ, публикуван в списание „Регал“, който може да бъде видян тук

Henkel AG & Co. KGaA (Дюселдорф, Германия) и Henkel France (Boulogne-Billancourt, Франция) са подали жалба пред Общия съд срещу ЕК, с което се иска отмяна на решението на ЕК от 7.12.2011 г. по дело „COMP/39.579 — Детергенти за широка употреба“, с което ЕК е отхвърлила искането на жалбоподателите за предаване на документи, представени по дело COMP/39.579, на френския орган по конкуренцията във връзка с негово дело 09/0007F, отнасящо се до френския пазар на детергентите. Иска се също така Общият съд да разпореди на ЕК да допусне жалбоподателите да се позоват на исканите документи във висящото производство пред Апелативен съд, Париж, в което жалбоподателите оспорват решението на френския орган по конкуренцията от 8.12. 2011 г. В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват едно единствено правно основание, като твърдят, че ЕК незаконосъобразно е отхвърлил тяхното искане да предаде поисканите документи или да допусне жалбоподателите да ги използват във френското производство, като така е нарушил тяхното основно право на защита, както и своите собствени задължения по член 4, параграф 3 ДЕС.

Публикации
Mattia Guidi е направил изследване за това дали независимостта на националните органи по конкуренция в ЕС има значение за правоприлагането и за изпълнението на регулаторните им функции.  Тази теза е поддържана от дълго време, но на практика до момента никой не е изследвал въпроса в детайли и няма статистически подкрепени данни за резултатите от дейността на тези органи. В своето изследване Does Independence Affect Regulatory Performance? The case of national competition authorities in the European Union авторът представя и обсъжда статистически анализи, които показват, че формално независимите органи по конкуренция разследват повече случаи и се произнасят с повече решения от тези, които са йерархическа зависимост от изпълнителната власт.

Международни събития
В края на месец март Sharis Pozen, в качеството си Assistant Attorney General в антитръстовото управление на американския Department of Justice  изнесе реч на Световната годишната среща на върха, посветена на сливанията и придобиванията в областта на здравеопазването, в която бе обърнато особено внимание и на увеличаващите се бариери за навлизане на пазара на здравно застраховане. В речта си Sharis Pozen потвърди, че защитата на конкуренцията в областта на здравеопазването представлява приоритет от първостепенна важност за Department of Justice. Тя подчерта, че в момента се обръща особено внимание на застраховането и доставките в тази област, включително на сливанията на застрахователни компании и на поведението на контрагентите, използвани от застрахователите с господстващо положение или възлагащите органи в светлината на клаузата за най-облагодетелствана нация (Most Favored Nation (MFN) и споразуменията за изключителност. Pozen отбеляза, че Антитръстовото Управление е извършило сравнителен анализ и оценка на пазарите на здравно застраховане, резултатите от който са предизвикали нарастващ скептицизъм по отношение на възможностите за навлизане на нови участници на този пазар и загриженост в областта на сливанията. Pozen обясни, че новонавлизащите се натъкват на сериозни пречки, тъй като за успешното си реализиране се нуждаят от доставчици на отстъпки (provider discounts), но достъпът до тях е твърде ограничен. Поради това Управлението ще насочи усилията си именно върху анализа на бариерите за достъп, за да защити пазара от увреждаща конкурентната среда консолидация, особено когато се стига до модел, при който на пазара остават един или двама доминиращи участници. По отношение на пазарите на доставки, Pozen заяви, че ще се следят с особено внимание случаите, при които се сключват споразумения формално насочени към подобряване на качеството, но които реално прикриват единствено увеличение на цените. Лекторката подчерта необходимостта всички компании, които възнамеряват да сключват споразумения за сътрудничество с конкуренти, особено при наличие на клаузи за MFN или за изключителност, внимателно да обсъдят рисковете от това със своите юридически консултанти и ясно да формулират про-конкурентните ефекти от подобни действия.
Цялото изказване на Pozen може да бъде видяно тук.



[1] Обособена част от имуществото на „Горубсо-Рудозем” ЕАД (в ликвидация).
[2] Приета с Решение № 393/2009 г. на КЗК.

Няма коментари:

Публикуване на коментар