Архив на блога

понеделник, 12 август 2013 г.

Практика по прилагането на ЗОП – Част XLVІІ



Европейска практика

Изграждането на социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация за социално настаняване или с нейно посредничество от името на доставчика на услуги, изградил тези жилища, се обхваща от понятието „обществена поръчка за строителство“, определено в член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, в редакцията ѝ съгласно Регламент (ЕО) № 596/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009г., когато критериите, предвидени в тази разпоредба, са изпълнени — нещо, което запитващата юрисдикция трябва да провери. (Решение на Съда от 8 май 2013г. по преюдициално запитване от Cour constitutionnelle — Белгия (Съединени дела C-197/11 и C-203/11) ОВ C 225/4)

 Договор като разглеждания в главното производство, с който, без да се установява сътрудничество между договарящите публичноправни образувания за изпълнението на обща задача от обществен интерес, едно публичноправно образувание възлага на друго публичноправно образувание задачата за почистване на постройки, използвани за офиси, административни помещения и училищни сгради, като същевременно си запазва правото да контролира доброто изпълнение на тази задача срещу финансова компенсация, за която се предполага, че съответства на разходите, възникнали във връзка с изпълнението на тази задача, като второто образувание освен това има правото да прибягва към услугите на трети страни, които евентуално имат капацитет да работят на пазара за изпълнението на тази задача, съставлява обществена поръчка за услуги по смисъла на член 1, параграф 2, буква г) от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги. (Решение на Съда от 13 юни 2013г. по преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf — Германия, Дело C-386/11)

Практика на КЗК

Комисията, като помощен орган на възложителя, е длъжна стриктно да се съобразява с предварително одобрените от него изисквания, дори и с тези, които са относими към формалната страна на процедурата, като същото, от друга страна изрично налага разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗОП, а именно участниците да се придържат точно към обявените от възложителя условия. В случая, в своята оферта жалбоподателят „Свеко Енергопроект” АД се е съобразил с изискванията, предвидени в образеца на ценово предложение, утвърдено с документацията за участие в процедурата. Оценителната комисия е в правото си да поиска разяснения на основание чл. 68, ал. 11 от ЗОП за начина на формиране на ценовото предложение, но в превишаване на правомощията си е счела, че начина на формиране на така предложената цена е неправилен, тъй като от формална страна, направеното от „Свеко Енергопроект” АД предложение отговаря на предварително обявените от възложителя изисквания. Констатираното от комисията обстоятелство, че при формиране на цената участникът е взел за база часовата ставка, а не дължината на мрежата, съоръженията и др. не може да бъде основание за неприемане на даденото от него разяснение, както и да стане впоследствие причина за отстраняване на офертата му от процедурата, поради факта, че действително, както се твърди и в жалбата, никъде в обявлението и документацията за участие в процедурата възложителят не е указал начина, по който задължително следва да се формира предлаганата от участниците цена. Поради това, изложеният от комисията довод, че липсата на конкретика по отношение дължината на трасетата не дава яснота за обема и обхвата на бъдещата проектна разработка по отделните части, поради което е налице порок при формирането на предложената от „Свеко Енергопроект” АД цена за изпълнение на поръчката е незаконосъобразен. Според КЗК, комисията е излязла извън правомощията си определени й от закона и от условията по документацията, утвърдени по конкретната обществена поръчка, което е съществен порок при провеждането на процедурата. КЗК споделя доводът, изложен в жалбата, че ЗОП не предоставя правомощия на комисията да въвежда впоследствие нови критерии за участие, извън одобрените, утвърдени и публикувани такива в обявлението и документацията за участие, каквото на практика е въвела комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите, изисквайки при формиране на ценовите си предложения участниците да се съобразяват с чл. 18, ал. 1 от „Методика за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране” на КИИП, при който размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги следва да се определя съобразно дължината на мрежата, съоръжения и др., а не както е подходил в конкретния случай жалбоподателят - по часова ставка, след което е отстранила от участие неговата оферта на основание това допълнително въведено от нея изискване. (Решение № 607 от 30.05.2013г.)

КЗК приема за неоснователно и твърдението на жалбоподателя относно противоречие с изискваните на чл. 32, ал. 1 ЗОП, а именно, че не се дава възможност за равен достъп на кандидатите или участниците като се твърди, че посочените в първите седем позиции съответстват на характеристиките на апарати, които се произвеждат от двама конкретни производителя: Agilent Technologies и Analytik Jena. След официално запитване от страна на КЗК, възложителят е представил справка описание с посочени в нея фирми, а именно Agilent Теам, Спектратех ООД, ABI Sciex - Антисел, Амекс България ООД, Bruker, Waters - Елта 90, Shimadzu - Сарториус България, Thermo- ACM 2 ЕООД, WTW, Berghof, Nordantec, GBC- Марвел ООД, които са също така доставчици на прибори с характеристики, покриващи изискванията на възложителя. След извършен анализ КЗК установи, че детайлните технически изисквания не посочват характеристики на отделни конкретни модели и марки, а са изброени необходимите минимални изисквания, които следва да бъдат притежавани от апаратите в настоящата поръчка с цел доставка на апаратура от най-висок клас. В съответствие на така направения анализ е и становището на възложителя, в което се посочват и други водещи фирми производители на този вид апаратура. Високите изисквания към анализите в лабораториите на възложителя изискват максимално висок клас апаратура. С оглед извършения фактически и правен анализ, КЗК счита, че така зададените от възложителя условия по отношение на изисканото оборудване не са дискриминационни и са заложени в съответствие с чл. 25, ал. 5 във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗОП. (Решение № 604 от 30.05.2013г.)

Неоснователно е и твърдението, че община Пловдив провежда процедурата по ЗОП за доставка на топлоенергия без да е прекратила сключения с „Петро Ойл Груп” ЕООД и изпълняван борсов договор № 41 от 25.08.2010г. за доставка на гориво за отопление на същите обекти, по който общината е длъжник на дружеството, като договорът е със срок до 01.01.2014г. Според жалбоподателя в случай, че се стигне до сключване на договор с „Ситигаз България” ЕАД община Пловдив ще се окаже в невъзможност да изпълнява поетите с борсовия договор ангажименти, което от своя страна ще накърни правата и законните му интереси. По твърдението бе установено, че между община Пловдив и „Петро Ойл Груп” ЕООД има сключен борсов договор за доставка на горива. Наред с това следва да се отбележи, че в борсовия договор не са изрично посочени обектите, за които ще се доставят предвидените горива, нито е заложено количество, което трябва да бъде закупено. Следователно не може да бъде ограничаван възложителя относно начина, по който да осъществява отоплението на посочените обекти. Договорът между страните е обвързан със срок и алтернативно с изчерпването на известно количество горива, като същия може да продължи да се изпълнява, независимо от евентуалното сключването на договор за доставка на топлинна енергия между общината и „Ситигаз България” ЕАД за посочените обекти. (Решение № 614 от 30.05.2013г.)

Законодателят е посочил в чл. 73, ал. 4 от ЗОП, че при писмено искане от участник, направено в срока за обжалване на решението, възложителят е длъжен в тридневен срок от получаването да му осигури копие или достъп до протокола в зависимост от искането на участника. Възложителят може да откаже достъп до информация, съдържаща се в протокола, когато предоставянето й противоречи на нормативен акт или предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията. Видно от фактическата, част възложителят не е изпратил Протокол № 1 и Протокол № 2 след като кандидатът ги е поискал. Непредставянето на протоколите възложителят не е мотивирал с обстоятелствата в чл. 73, ал. 4 от ЗОП- предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, а е тълкувал нормата на чл. 73, ал. 4 от ЗОП в смисъл, че за възложителя е налице единствено задължение да изпрати протокола „в който е отразен списъка и мотивите за отстраняването на недопуснатите кандидати, както и списък с допуснатите такива”. Действително, в чл. 88, ал. 4 от ЗОП законодателят е предвидил, че комисията съставя протокол за резултатите от подбора, който съдържа: състав на комисията и списък на консултантите; списък на кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания, както и мотивите за това; списък на кандидатите, които отговарят на обявените от възложителя изисквания и дата на съставяне на протокола. От друга страна в чл. 88, ал. 2 от ЗОП е посочено, че комисията разглежда постъпилите заявления по реда на чл. 68, ал. 7-11 от ЗОП. В ал. 7 е предвидено, че комисията разглежда документите в плик № 1 за съответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя, и съставя протокол. Следователно при провеждане на настоящата процедура на етап предварителен подбор възложителят следва да изготви протокол, който да съдържа реквизитите, посочени в чл. 88, ал. 2 от ЗОП, както и констатациите на комисията във връзка с чл. 68, ал. 7 от ЗОП, което е сторено от комисията. В хипотезата, в която възложителят изпраща единствено протокола с реквизитите по чл. 88, ал. 2 от ЗОП, заинтересованите кандидати биват лишени от възможност да се запознаят с констатациите на комисията по представените от кандидатите документи в плик № 1, както и съответствието им с изискванията, поставени от възложителя. Това от своя страна води до нарушение на принципите за публичност и прозрачност, прокламирани в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП. В разглеждания случай, обаче допуснатото нарушение от страна на комисията не е накърнило правата на жалбоподателя, нито посочените принципи, като не представлява основание за отмяна на процесния акт по следните причини: Протокол № 2 и Протокол № 3 от дейността на комисията са били получени от Обединение „Зона 2-СВ” ДЗЗД на различни етапи от провеждането на процедурата. Единственият протокол, който не е получен от жалбоподателя е Протокол № 1, в който са обективирани действията на комисията в публичното заседание по отваряне на заявленията, в последствие и на Плик № 1, изброяването и подписването от нея на наличните документи, както и посочване на гаранциите, представени от участниците. На посоченото заседание е присъствал упълномощен представител на Обединение „Зона 2-СВ” ДЗЗД, като е имал възможността пряко да наблюдава действията на комисията, описани в Протокол № 1. Констатациите на комисията относно съдържанието на плик № 1 на кандидатите, в съответствие с чл. 68, ал. 7 от ЗОП, са изложени в Протокол № 2, който жалбоподателят е получил. Водена от изложеното КЗК счита, че Решение № ДР-189/ 11.04.2013г. не съдържа твърдените пороци и в този смисъл е законосъобразен индивидуален административен акт. (Решение № 612 от 30.05.2013г.)

Комисията, съответно възложителят са длъжни да посочат в протоколите или решението мотиви и аргументи за извършеното оценяване на съответните технически показатели. Това задължение за помощния орган на възложителя е от съществено значение, особено в хипотезата на методика, предполагаща субективизъм при оценяването, тъй като не мотивирането на получените технически оценки би било нарушение на принципите за прозрачност, равнопоставеност и свободна конкуренция съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОП. Липсата на адекватни и относими към естеството на конкретните технически предложения мотиви се явява по своята същност съществен порок в една процедура за възлагане на обществена поръчка, който порок, рефлектира по същия начин и върху крайния акт на възложителя. Тези мотиви следва да са конкретни и свързани с естеството на конкретното техническо предложение. Част от контрола за законосъобразност на решението за определяне на изпълнител на обществената поръчка е проверката дали подобни мотиви са налични в протоколите от работата на комисията или се съдържат на собствено основание в решението на възложителя. От мотивите на оценителната комисия следва да може да се прецени по категоричен начин дали комисията е обсъдила конкретно представените данни и информация в „Предложението за изпълнение на поръчката”. Преценката на оценителната комисия следва да е адекватна и относима към посочените обстоятелства и предмета на поръчката, да кореспондира с конкретните обстоятелства и изискванията на възложителя, разписани в документацията. (Решение № 609 от 30.05.2013г.)

Съгласно текста на т. 2 на ал. 2, чл. 51 от ЗОП, възложителят може да поиска списък на договорите за строителство, изпълнени през последните 5 години. Законът допуска и по–кратък период, в който може да са изпълнени договорите, служещи за доказване на технически възможности, но тази възможност се отнася за дейностите за доставки и услуги (чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗОП), а не за строителство. Видно от предмета на поръчката, който е строителство, т.е. за възложителя е приложима нормата на чл. 51, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Тук е мястото да се направи следното пояснение: В документацията за участие, в Раздел V „Изисквания към офертата. Подготовка и подаване на офертата. Съдържание на офертата“, т. 24 указва съдържанието на офертата, като едно от уточненията е да се представи списък на договорите за строителство, изпълнение през последните 5 години, придружен с референции и препоръки за добро изпълнение за най-важните сходни строителни обекти. Видно съществува противоречие по отношение обема на информацията за доказване на техническите възможности на участниците. В обявлението и една част от документацията за участие се говори за информация за изпълнени договори за 3 годишен период, а в указанията и приложените образци се изисква подаване на информация за 5 годишен период. Предвид заложеното в Раздел IX „Други условия“ на документацията, че при противоречие или неяснота в отделни текстове, ще се прилагат документите с по-висок приоритет в последователност: 1. Решение за откриване; 2. Обявление за обществената поръчка; 3. Указания към участниците в откритата процедура; 4. Проект на договор и 5. Приложения в Раздел XI от документацията, то валидното условие е представяне на списък с изпълнени договори за последните 3 години. С поставянето на изискване за по-кратък и по-късен период за изпълнени договори наистина се дава възможност да участват и дружества, създадени в последните три години, но по този начин се ограничава и препятства участието на по-отдавна възникнали фирми, които могат да докажат опит, сходен с обекта на настоящата поръчка, но които в последните години не са извършвали строителство на обекти, сходни с предмета на настоящата поръчка. Основен принцип на ЗОП е равнопоставеността и недопускането на дискриминация между участниците, което означава да се даде възможност по-голяма част от дружества опериращи на конкретния пазар да участват в спорната процедура. Това от своя страна ще способства за реализиране на основната цел на Закона, а именно осигуряване на ефективност при разходването публичните средства. Предвид гореизложеното КЗК приема, че с въвеждането на по-кратък времеви период за изпълнени договори, възложителят е нарушил основен принцип на ЗОП, което е съществено нарушение и е основание за отмяна на процесното решение, като незаконосъобразно. (Решение № 606 от 30.05.2013г.)

КЗК счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че изискването в изпълнените договори да включват в предмета си и сервизно обслужване представлява необосновано ограничение за участниците в обществената поръчка. КЗК установи, че видно от заглавието на поръчката „Доставка на апаратура за специфични изпитвания на органични замърсители и тежки метали в проби от различни матрици” не фигурира изискването за сервизно обслужване, но вземайки предвид предмета на поръчката, който е свързан с доставка на изключително сложна апаратура, съставена от различни компоненти, възложителят е длъжен да изиска доказателство от страна на участника, че той е способен и достатъчно компетентен да поддържа представената от него апаратура, както и да представи гаранционно и след гаранционно обслужване. Още повече, че в краткото описание на обекта на поръчката, съгласно документацията възложителят е включил и гаранционна поддръжка. КЗК счита, че фактът на неотбелязване в наименованието на поръчката на сервизното обслужване, доколкото същото е посочено като дейност в документацията, не влече незаконосъобразност на процедурата, а ЗОП допуска комбинирането на поръчка за доставка с тази за услуга. Логично е доставката на строго специфична и специализирана апаратура да бъде съпроводено и с обслужваща сервизна дейност, която да се осъществява от оторизирани за целта лица. (Решение № 604 от 30.05.2013г.)

Практика на ВАС

Първият въпрос който се поставя е решението на КЗК по чл. 127а ЗОП, с което не се установява неизпълнение на влязло в сила нейно решение, подлежи ли на обжалване. От анализа на ал. 2 на чл. 127а следва, че когато КЗК установи извършено нарушение налага предвиденото наказание по ал. 1, като това й решение, с което е наложено наказанието подлежи на обжалване пред ВАС. По аргумент за противното решението, с което КЗК не установява извършено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на влязло в сила нейно решение, не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил такава възможност. Следващият извод, който би могъл да се направи, че единствено КЗК е компетентна да установи или не извършване на нарушението, изразяващо се в неизпълнение на влязло в сила нейно решение, като компетентността й е специална. При установено нарушение КЗК налага наказанието, представляващо глоба или имуществена санкция в зависимост от статута на извършителя на нарушението и в границите, предвидени в ал. 1. Освен това при установено нарушение и наложено наказание решението на КЗК може да се обжалва само от наказания, страната върху която е наложена санкцията. Тя е активно легитимирана да подаде жалба пред ВАС. В конкретния случай с решението си КЗК е оставила без уважение жалбата, изразяваща се в искане до КЗК да установи неизпълнение на влязлото в сила нейно решение на основание чл. 127а, ал. 1, във връзка с чл. 120, ал. 1 ЗОП, поради което подадената жалба е процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Подадената жалба ще следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати. Тъй като според направените изводи жалбата срещу решението е недопустима, но всъщност има влязло в сила решение на КЗК, което е и годно изпълнително основание според чл. 268, т. 1 АПК, би могло да се помисли за неговото принудително изпълнение. (Определение № 14219/2010 на ВАС)

Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 4 от ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за обществена поръчка, КЗК преценява възможните последици от налагането на мярката за всички интереси, които могат да се увредят, въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а съгласно нормата на чл. 121а, ал. 6 от ЗОП, произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. На първо място КЗК необосновано и незаконосъобразно е преценила, че твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения при откриване на процедурата следва да се вземат предвид при произнасянето по мярката, както и че е в интерес на жалбоподателя в производството пред КЗК и на обществения интерес провеждането на законосъобразна процедура без дискриминационни условия. Освен това, необосновано и незаконосъобразно КЗК е приела, че отстраняването на предполагаеми пороци в обжалвания административен акт, макар и с известно забавяне, би нанесло много по-малки вреди на възложителя и на заинтересованите участници, включително и на обществения интерес,отколкото провеждането на евентуално незаконосъобразна процедура. Горните изводи не съответстват на изискванията на чл. 121, ал. 4 и ал. 5 от ЗОП, където изрично са определени предпоставките, въз основа на които КЗК следва да направи преценката за налагане на временната мярка спиране на процедурата. Предполагаемата незаконосъобразност на проведената процедура не е предпоставка по чл. 121а от ЗОП, по нея КЗК ще се произнесе по съществото на спора и не може да обоснове налагане на временна мярка - спиране на процедурата, с оглед гарантиране и обезпечаване на всички интереси в процедурата. В тази връзка, както бе посочено по-горе, по аргумент от чл. 121а, ал. 6 от ЗОП произнасянето по мярката не обвързва КЗК при решаване спора по същество и твърдяната незаконосъобразност, респ. предполагаем извод на КЗК относно допуснати нарушения, не са заложени в преценката на възможните последици от налагането на мярката за всички интереси, които могат да се увредят. Освен това КЗК не е направила преценка, че отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, в случая превишават ползата от налагане на временна мярка (чл. 121, ал. 5 от ЗОП). (Определение № 2371/2013 на ВАС)

Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗОП, когато е образувано производство срещу решение за определяне на изпълнител и не е допуснато предварително изпълнение, както е в случая, КЗК служебно проверява за наличие на висящо производство срещу друго решение на възложителя по същата процедура. Съгласно ал. 2 на същия текст КЗК спира производството, образувано по жалба срещу решение за избор на изпълнител, когато установи висящо производство по ал. 1. И двете норми императивно вменяват задължение на КЗК да извърши служебно проверка и да спре производството против крайния акт, при наличие на висящо производство срещу друго решение на възложителя в същата процедура. В случая, в нарушение на това императивно изискване, КЗК не е извършила дължимата служебна проверка, не е констатирала наличието на висящо производство по оспорване на решението на възложителя за откриване на процесната процедура за възлагане на обществена поръчка и не е постановила спиране на производството против крайния акт на възложителя, на който не е допуснато предварително изпълнение. При наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 и 2 от ЗОП, КЗК се е произнесла по същество, без да изчака резултата от оспорването на решението за откриване на процедурата. Същото е отменено частично, като процедурата е върната от етап за приемане на нова методика, което налага ново обявяване и ново провеждане на същата. При това положение отмяната на решението на възложителя за откриване на процедурата, макар и частично, влече и отмяна на крайния акт, като постановен в процедура открита с незаконосъобразен, отменен акт. Посоченото не е отчетено от КЗК, която не е спазила закона и не е постановила спиране на производството, поради което решението й против крайния акт не отчита частичната отмяна на първоначалния. Посоченото обстоятелство е от съществено значение за законосъобразността на решението за класиране на участниците, което следва да бъде отменено. Решенията на възложителя в една процедура са свързани, като всяко съставлява основание за издаване на следващото, именно поради което и произнасянето по законосъобразността на всяко следващо е обусловено от преюдициалното произнасяне по законосъобразността на предходното, което е и смисълът на императивно въведеното служебно начало при изследване на наличието на висящо производство по отношение акт в процедурата. Влизането в сила на решение, с което се отменя акта за откриване на процедурата прави невъзможно довършването й, съответно прави незаконосъобразно крайното решение, само на това основание, независимо дали същото съдържа обосновано и правилно разпоредително волеизявление. Същото не може да породи последици. (Решение № 9557/2011 на ВАС)

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 6, т. 3 от ЗОП, КЗК не образува производство когато не е представен документ за внесена държавна такса, но в конкретния случай не са били налице условията за прилагане на тази разпоредба. На първо място следва да се отбележи, че приложената по делото обратна разписка, която всъщност се нарича „известие за доставяне“, не е оформена по надлежния ред. В нея липсва подпис на получател, както и не е посочено дали пратката е връчена на упълномощено лице, името и номер на пълномощното. Поставена е само дата - 20.06.2012г. При тези данни не може да се приеме, че писмо с изх. № СНР - 472/18.06.2012 г. на КЗК е връчено на дружеството "ТИТ БЛЯСЪК" ЕООД, за да започне да тече срок за отстраняване на нередовностите. Отделно от това, даденото указание е неправилно. Обжалваното пред КЗК решение на изпълнителния директор на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД, гр. Габрово не е за откриване, а за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Пране на болнични текстилни материали - работно облекло, операционно бельо и болнично бельо" и не фигурира сред задължителните документи, посочени в чл. 45а от ЗОП в приложимата за случая редакция в ДВ, бр. 93 от 25.11.2011г., в сила от 26.02.2012г., които се изпращат за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз. При това положение дължимата се за разглеждане на жалбата държавна такса е в размер на 850 лева, а не на 1700 лева. Изложеното налага разпореждането да бъде отменено и преписката да се върне на КЗК за продължаване на процесуалните действия и по-конкретно за надлежно съобщаване на указанието за внасяне на действително дължимата се държавна такса от жалбоподателя. (Определение № 10809/2012 на ВАС)

Производството пред КЗК е образувано във връзка с Решение № 6653/2013г. на ВАС. С посоченото решение е отменено Решение № 54/2013г. на КЗК и вместо него е установена незаконосъобразност на Решение на Съвета на директорите на "Национална електрическа компания" ЕАД за обявяване на класирането, избор на изпълнител и отстраняване на участници в проведена процедура за възлагане на обществена поръчка. С отделен диспозитив съдът е върнал преписката на КЗК за налагане на имуществена санкция на "Национална електрическа компания" ЕАД, като възложител на основание чл.122г, ал. 4 от ЗОП. Във връзка с образуваното производство пред КЗК възложителят е представил депозирано във ВАС искане за отмяна на влязлото в сила решение № 6653/2013г. на ВАС, поради което е поискал спиране на настоящото производство до произнасяне на ВАС по искането за отмяна. При тези данни КЗК е приела, че във ВАС има висящо производство по оспорване на законосъобразността на Решение № 6653/2013г., поради което КЗК не може да се произнесе относно налагането на имуществена санкция на „НЕК” ЕАД, преди окончателното приключване на производството пред ВАС. По тези съображения и на основание чл. 122, ал. 2 ЗОП и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК е спряла производството. Така постановеното определение е неправилно. Необосновано КЗК е приела, че е налице висящо производство по оспорване на законосъобразността на решение № 6653/2013г. на ВАС, тъй като посоченото решение е влязло в сила. Искането за отмяна е извънинстанционен способ за контрол върху влезли в сила решения и не обуславя висящност на съдебното производство, нито спира изпълнението на влязлото в сила съдебно решение. Отделно от това КЗК неправилно се е позовала на нормата на чл. 122, ал. 2 ЗОП като правно основание за спиране на производството. Разпоредбата урежда правомощие на КЗК да спре производството, образувано по жалба срещу решение за избор на изпълнител, когато установи висящо производство по ал. 1, а именно – когато е налице висящо производство срещу друго решение на възложителя по същата процедура. Настоящата хипотеза не е такава, тъй като според мотивите на КЗК основанието за спиране на производство пред КЗК е наличие на висящо съдебно производство по оспорване на законосъобразността на решение № 6653/2013г. на ВАС. По изложените съображения обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато като преписка на КЗК за налагане на имуществена санкция на "Национална електрическа компания" ЕАД като възложител, на основание чл.122г, ал. 4 от ЗОП. (Определение 11161/2013 на ВАС)






6 коментара:

  1. Това, че констатираното от комисията обстоятелство, че при формиране на цената участникът е взел за база часовата ставка, а не дължината на мрежата, съоръженията и др. не може да бъде основание за неприемане на даденото от него разяснение, както и да стане впоследствие причина за отстраняване на офертата му от процедурата, поради факта, че действително, никъде в обявлението и документацията не е указал начина, както и вие добре пишете, с тези неща добре че има хора които разбират и се занимават с тях.Благодаря за статията и за примера който ни дадохте.Продължавайте да споделяте с нас.

    ОтговорИзтриване
  2. Интересно е как без да се установява сътрудничество между договарящите публично правни образувания за изпълнението на обща задача от обществен интерес, едно публично правно образование възлага на друго публично правно образование задачата за почистване на постройки, използвани за офиси, административни помещения и училищни сгради, и какво ли още не, тук ми се вижда нещо че не е обмислено както трябва, но вече би трябвало да сме свикнали в нашата страна всичко е така, не до изгладеноа се действа без да се помисли за следващите стъпки,благодаря за статията,.

    ОтговорИзтриване
  3. Това,което пишете в своята статия, че в случая, в нарушение на това императивно изискване, КЗК не е извършила дължимата служебна проверка, не е констатирала наличието на висящо производство по оспорване на решението на възложителя за откриване на процесната процедура за възлагане на обществена поръчка и не е постановила спиране на производството против крайния акт на възложителя, на който не е допуснато предварително изпълнение, може би е така.Все пак има закони и правила които би трябвало да с е спазват и който не ги да бъде наказван нали така.Радвам се че има блогове като този където може да се информираме както трябва.Продължавайте да ни пишете.

    ОтговорИзтриване
  4. За мен е доста полезно това че мога да се информирам и да си знам правата и правата на другите. По този начин по трудно някой може да се възползва от мен пък и ...." На първо място КЗК необосновано и незаконосъобразно е преценила, че твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения при откриване на процедурата следва да се вземат предвид при произнасянето по мярката, както и че е в интерес на жалбоподателя в производството пред КЗК и на обществения интерес провеждането на законосъобразна процедура без дискриминационни условия......" много точно са написали това правило и би трябвало да се придържаме към него.Надявам се че ще продължите да ни пишете по различни казуси.

    ОтговорИзтриване
  5. Вече има какви ли не договорки и такива, които са написани по един начин, но в действителност се вършат други дейности а закона е такъв, че винаги има някакви вратички с които при добър адвокат да можеш да се измъкнеш...странно ,,,но факт. Особено тези мотиви ,които няма как да не следват да са конкретни и свързани с естеството на конкретното техническо предложение. Част от контрола за законосъобразност на решението е наложително да бъде и с проверки,които да оточнят дали всичко както трябва.Пишете много полезни неща и се надявам да продължавате да го правите.

    ОтговорИзтриване
  6. Страхотно е че вече спокойно можем да видим новите правила и закони.Преди няколко дни научих, че има закон,който позволява на работодателя да уволни своят случижл ако е на срочен договор, дори да е вече излезнала по майчинство,което за мен е пълна пародия. Тук в това,което пишете се вижда, че от констатираното от комисията обстоятелство, че при формиране на цената участникът е взел за база часовата ставка, винаги когато се налага да се купува или да се взема някакво решение е добре да се поговри и с двете страни, за да няма разочаровани след това.

    ОтговорИзтриване