Архив на блога

четвъртък, 6 август 2015 г.

Практика по прилагането на ЗОП – Част LXXXІХ



Относно държавната такса в производствата по ЗОП, съобщенията за отстраняване на тази нередовност и начините за връчването им


С РАЗПОРЕЖДАНЕ № Ротк ЗОП - 62/20.02.2015 г., на основание чл. 121, ал. 6, т. 2 и т. 3 от Закона за обществените поръчки, Председателят на КЗК  ОТКАЗВА да бъде образувано производство по реда на ЗОП по жалба, вх. № ВХР-229/10.02.2015 г. и ВРЪЩА жалбата на жалбоподателя "ХЛЯБ И ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ" ЕООД, гр. Бургас.
В разпореждането е посочено, че с писмо изх. № СНР-105/13.02.2015 г. жалбоподателят е уведомен за нередовностите в жалбата, включително и за задължението му да внесе държавна такса за образуване на производство и му е определен тридневен срок съобразно чл. 121, ал. 5 от ЗОП за тяхното отстраняване. Писмото е получено от жалбоподателя на 13.02.2015 г. по факс и до 19.02.2015 г. в деловодството на КЗК не е получен отговор.
Така постановеното разпореждане се явява неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 4, т. 3 от ЗОП, към жалбата до КЗК се прилага документ за платена държавна такса. Ако такъв документ липсва, КЗК уведомява жалбоподателя и му дава тридневен срок за отстраняване на нередовностите (ал. 5), а ако указанието не бъде изпълнено, съгласно ал. 6 - КЗК не образува производство, както е процедирала в конкретния случай.
Няма спор, че писмо с изх. № СНР - 105/13.02.2015 г. до жалбоподателя "ХЛЯБ И ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ" ЕООД, гр. Бургас за внасянето на дължимата се държавна такса се състои от две страници. Видно от приложения по делото документ, на датата 13.02.2015 година по факса на жалбоподателя са изпратени 2 страници и формално погледнато, съобщението е редовно, защото е с резултат "ОК". Но в същото съобщение автоматично е отразен надпис да се провери четливостта на едната страница, на който КЗК не е обърнала внимание.
Към частната си жалба жалбоподателят прилага като доказателства редица документи, че на тази дата - 13.02.2015 г. е получил само една страница, за разлика от съобщението от 20.02.2015 г., където изрично и без забележки са получени две страници вече за отказа да бъде образувано производство.
Настоящият състав намира, че очевидно при изпращането и респективно получаването на съобщението за внасяне на държавната такса е съществувал някакъв технически проблем, който факт обаче не трябва да се отразява негативно на правата и интересите на жалбоподателя. За да бъде изпълнено дадено указание, то трябва и да е надлежно връчено. Изложеното налага обжалваното разпореждане да бъде отменено и преписката да се върне на КЗК за изпращане на ново съобщение до жалбоподателя за внасяне на дължимата се за производството по жалбата му държавна такса. (Определение № 3016 от 18.03.2015 г. по адм. д. № 2923/2015 на Върховния административен съд)

Размерът на държавната такса за образуване на производство по реда на Глава единадесета от ЗОП е определен с Тарифа, одобрена с ПМС № 196 от 10.07.2014 г., обнародвана в Държавен вестник бр. 58 от 15.07.2014 г., в сила от 15.07.2014 година. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Тарифата, за производството пред Върховния административен съд по частни жалби се събира пропорционална държавна такса в размер 10 на сто от внесените или дължими такси по чл. 1 и чл. 2, ал. 1, но не по-малко от 100 лева. За производството пред Комисията за защита на конкуренцията частният жалбоподател е следвало да внесе държавна такса в размер на 15 000 лева. Таксата за разглеждане на частната жалба е в размер 1500 лева, от които са внесени 50 лева и се дължи довнасяне до пълния размер на дължимата сума, в какъвто смисъл са дадените указания в разпореждането, с което разглеждането на частната жалба е оставено без движение. (Определение № 9025 от 24.07.2015 г. по адм. д. № 8340/2015 на Върховния административен съд)

Образувано е по частна жалба на "Щрабаг" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Ивайло Маджуров, против Разпреждане № Ротк ЗОП-183/03.06.2015г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/. С обжалваното разпореждане на основание чл. 121, ал. 6, т.2 и т.3 от ЗОП е отказано образуване на производство по реда на ЗОП по жалба вх. № ВХР-865/15.05.2015г. и е разпоредено връщане на жалбата на жалбоподателя "Щрабаг" ЕАД. С частната жалба се оспорва извода на КЗК за неизпълнение на указания за заплащане на държавна такса, дадени с писмо изх. СНР-312/18.05.2015г. и се развиват подробни доводи за нередовно съобщаване на указанието за отстраняване на нередовност. В частната жалба е изложено и особено искане за възстановяване на пропуснат срок, като се пледира, че са налице условията на чл. 161, ал. 1 от АПК.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото, счита следното:
Преди да бъде разгледана частната жалба срещу обжалваното разпореждане на КЗК, следва да се направи преценка по искането, предявено по реда на чл. 161 ал. 1 от АПК за възстановяване на срока за изпълнение на дадените от органа по преразглеждането указания с писмо изх. СНР-312/18.05.2015г. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК, молбата за възстановяване на срока следва да бъде подадена в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане или със самото оспорване, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Компетентен да разгледа искането за възстановяване на срока е органът, пред който е пропуснат процесния срок, тоест - Комисията за защита на конкуренцията.
При тези данни и на основание чл. 161 от АПК, приложим на основание чл. 122з от ЗОП, настоящият състав счита, че образуваното съдебно производство следва да се прекрати и жалбата да се изпрати за произнасяне по направеното искане за възстановяване на пропуснатия срок от Комисията за защита на конкуренцията. (Определение № 8276 от 06.07.2015 г. по адм. д. № 7631/2015 на Върховния административен съд)

В частната жалба е направен преглед на конституционните текстове, регламентиращи статута и дейността на Министерски съвет на Р България. Извън този преглед, единственото оплакване по съществото на спора е за противоконституционност и незаконосъобразност на Тарифа за таксите, които се събират за производствата по глава единадесета от ЗОП пред КЗК и ВАС /Тарифата/. Вероятно жалбоподателят счита, че не е следвало да внася държавна такса по подадената от него жалба или не в размера от 15 000 лв. Това оплакване е неоснователно, тъй като държавна такса се дължи според изричната разпоредба на чл. 122о от ЗОП. Тя регламентира, че за производствата по глава единадесета от ЗОП пред КЗК и ВАС се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси са пропорционални и се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Това е именно посочената Тарифа за таксите, които се събират за производствата по глава единадесета от ЗОП пред КЗК и ВАС, одобрена с ПМС № 196/10.07.2014 г., обн., ДВ, бр. 58/15.07.2014 г., в сила от 15.07.2014 г. Дължимата държавна такса е определена в съответствие в чл. 1 от Тарифата и не се оспорва, че същата не е внесена от частния жалбоподател. Затова правилно и в съответствие с чл. 121, ал. 6, т. 2 и т. 3 от ЗОП е постановено обжалваното разпореждане. Относно наведените доводи за противоконституционност и незаконосъобразност на нормите на тарифата, не е в правомощията на съда да реши в това производство. Докато те не бъдат отменени по законовия за това ред, те са част от действащото право и следва да бъдат прилагани. (Определение № 1827 от 18.02.2015 г. по адм. д. № 1440/2015 на Върховния административен съд)

Основните доводи, които се излагат в частната жалба са по отношение на законосъобразността на приложения подзаконов нормативен акт Тарифата за таксите, които се събират за производства по глава единадесета от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд.
Настоящият състав счете, че не може да се произнася инцидентно в това производство по тези доводи. Оспорването на подзаконови нормативни актове е регламентирано в Глава десета, Раздел ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс. Само при надлежно сезиране на Върховния административен съд с оспорване на подзаконовия нормативен акт, в производство по този ред, съдът има възможност да се произнесе по законосъобразността на Тарифата за таксите, които се събират за производства по глава единадесета от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. Законодателната делегация и законовата рамка за определяне на дължимите държавни такси за производствата по глава единадесета от ЗОП, са регламентирани с разпоредбата на чл.122о, ал.1 от ЗОП. В съответствие с тази регламентация, с ПМС №196 от 10.07.2007г., обнародвана в Държавен вестник бр.58/15.07.2014г. са утвърдени размерите на дължите такса за производствата по глава единадесета от Закона за обществените поръчки. Докато не бъде отменен по съответния процесуален ред, подзаконовия нормативен акт е задължителен, както за администрацията, така и за гражданите и търговските субекти, като при отмяна действието на съдебното решение е занапред, считано от датата на обнародването - чл.195, ал.1 от АПК.
Разпореждането за установената нередовност на жалбата е съобразено с приложимия подзаконов нормативен акт. При прогнозна стойност на обществената поръчка от 600 000лв, дължимата пропорционална такса по чл.1 от Тарифата за таксите, които се събират за производства по глава единадесета от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд е в размер на 12 000лв, в какъвто смисъл са и дадените указания на жалбоподателя. Неизпълнението на указанията е основание за постановяване на разпореждане, с което се отказва образуване на производство по преразглеждане на акт на възложителя. (Определение № 1191 от 03.02.2015 г. по адм. д. № 1273/2015 на Върховния административен съд)

Разпореждането му е връчено по факс на № 02/9516892 на 23.02.10.32 часа. На л. 3 от делото се намира автоматично генерираното съобщение за успешно изпратения чрез факса документ. На същия факс са изпращани съобщенията и в производството пред КЗК. Адресът за кореспонденция: град София, бул. "Генерал Тотлебен" № 77, ет.2; телефонният номер и електронният адрес са надлежно установени от административна справка от 26.01.2015 година, изготвена от възложителя до КЗК и находяща се на л.31 от делото.
Въпреки успешно изпратеното по факса съобщение, съдът е съобразил конкретните оплаквания в обстоятелствената част на частната жалба относно връчване на съобщения и с разпореждане от 11.03.2015 година е определил връчване на съобщението за нередовност на частната жалба по пощата с обратна разписка на вписания в нея адрес за кореспонденция - град София 1309, бул."Димитър Петков", бл.339, ап.107. Жалбоподателят не е намерен на посочения адрес, видно от отметката на щемпела, положен на пощенския плик от съответното длъжностно лице. Това е наложило изпращането по силата на разпореждане на съда от 3.04.2015 година на съобщения от длъжностно лице от съда до този адрес, както и до останалите известни по делото адреси - първият, виден от удостоверението от търговския регистър - град София, 1330, ж.к. "Света троица", бл.339, вх."Г", ет.6, ап.107. Вторият, установен от изготвената от възложителя административна справка - град София, бул. "Генерал Тотлебен" № 77, ет.2. И трите съобщения са върнати в цялост, като непотърсени от страната. При това положение съдът намира, че по отношение на жалбоподателя намира приложение правилото на чл. 41 от ГПК във връзка с чл. 145 от АПК и съобщението следва да се счита надлежно връчено на адреса, който е заявен от него в частната му жалба до съда. В случая не се налага залепване на съобщението, доколкото такова е вече надлежно изпратено на жалбоподателя по факс. При това съдът съобрази обществената необходимост от бързина в тези производства, с оглед специалните срокове за обжалване по чл.121, ал.7 ЗОП, както и специалните съкратени срокове за произнасяне по тях, неспазени поради всички действия по издирване и уведомяване на жалбоподателя, на всички адреси, до които съдът е имал достъп. (Определение № 4416 от 22.04.2015 г. по адм. д. № 2834/2015 на Върховния административен съд)

Това разпореждане е съобщено на частния жалбоподател по факс на 23.02.2015 г., като резултатът от изпращането е „ОК” – видно от лист 3 от делото. Номерът на факса е взет от административната справка, дадена от възложителя до Комисията за защита на конкуренцията – лист 21 от делото.
Поради направените възражения за този ред на съобщаване, съдържащи се в обстоятелствената част на частната жалба, съдът е изпратил съобщение за нередовността, по пощата, на адреса, посочен в частната жалба. Обратната разписка се е върнала на 2.04.2015 г. с отбелязване, че пратката не е потърсена.
Съдът е извършил служебна справка относно адреса и седалището на частния жалбоподател и е разпоредил на 2.04.2015 г. съобщението за разпореждането да се връчи чрез външен куриер на съда на служебно известните адреси на дружеството. И трите призовки с приложените към тях разпореждания не са връчени на частния жалбоподател, на трите адреса, вписани в тях, поради това, че не е намерен никой, на когото да се връчат. Единствено на адреса в гр. София, бул. „Ген. Е. Тотлебен” № 77, ет. 2 е намерен представител на дружеството, който е отказал да приеме съобщението и е насочил куриера към друг адрес, на който отново не е намерен никой. При това положение съдът счита, че следва да се приложи чл. 41 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 137 АПК. Съобщението следва да се счита за редовно връчено на адреса, посочен в частната жалба до съда. В случая съдът счита, че не следва да се залепва съобщението за нередовността, тъй като то вече е съобщено по факса на частния жалбоподател. В конкретния случай съдът съобрази обществената необходимост от бързина в тези производства, с оглед на специалните срокове за обжалване по чл. 121, ал. 7 ЗОП, както и специалните съкратени срокове за произнасяне от страна на съда в тези производства, които не са спазени, поради предприетите многобройни действия по издирване и уведомяване на частния жалбоподател, на всички адреси, до които съдът е имал достъп.
В указания срок нередовността не е отстранена, поради което съдът намира, че следва да се приложи нормата на чл. 158, ал. 3 във връзка с чл. 216, във връзка с чл. 236 АПК. Частната жалба следва да се остави без разглеждане, като нередовна, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да се прекрати. (Определение № 4515 от 23.04.2015 г. по адм. д. № 2835/2015 на Върховния административен съд)

В жалбата пред съда се прави довод за нередовно връчване на съобщението на електронен адрес, тъй като се твърди, че дружеството е посочило като адрес за размяна на кореспонденция град Чирпан, ул."Русен Атанасов"№19. Доводът е неоснователен. В разпоредбата на чл.121, ал.2, т.2 от ЗОП/ приложима в настоящия случай/ са подробно изброени реквизитите, които следва да съдържа жалбата до КЗК, сред които и електронен адрес за получаване на съобщения и призовки. След като законодателят е задължил жалбоподателите изрично да посочат в жалбата електронен адрес за размяна на кореспонденция, то и връчването на съобщения на този адрес е законосъобразно. Видно от приложената административна преписка, с писмо с изх. №изх. №СНР-363/10.06.2015 година, КЗК е уведомила жалбоподателя за констатираните нередовности в подадената жалба. Писмото е редовно връчено на посочен от дружеството електронен адрес на 11.06.2015 година и е положило началото на течение на тридневния срок за отстраняване на нередовностите по жалбата. Неотстраняването им и неплащането на държавна такса са пречка по смисъла на чл.121, ал.6, т.2 и 3 ЗОП за образуване на производство. Като е отказал образуването му и е върнал жалбата, председателят на КЗК е постановил правилно разпореждане, което следва да се остави в сила. (Определение № 8821 от 20.07.2015 г. по адм. д. № 8172/2015 на Върховния административен съд)

В жалбата пред съда се прави довод за нередовно произнасяне на административния орган извън определен в закона срок. Доводът е неоснователен. Видно от приложената административна преписка, КЗК е провела няколко неуспешни опити да връчи съобщението за нередовности в жалбата в два поредни дни- 23.07 и 24.07 . 2014година. Впоследствие от страна на административния орган е изготвено ново писмо на 15.08.2014 година,  което е редовно връчено на търговеца на 22.08.2014година. Ето защо са неоснователни доводите в жалбата за бездействие от страна на КЗК. Съобщението е редовно връчено на 22.08.2014година и е положило началото на течение на тридневния срок за отстраняване на нередовностите по жалбата. Неотстраняването им и неплащането на държавна такса са пречка по смисъла на чл.121, ал.6, т.2 и 3 ЗОП за образуване на производство. Като е отказал образуването му и е върнал жалбата, председателят на КЗК е постановил правилно разпореждане, което следва да се остави в сила. Неоснователни са и възраженията за недължимост на определената от КЗК държавна за образуване на производството. (Определение № 11763 от 07.10.2014 г. по адм. д. № 12428/2014 на Върховния административен съд)









Няма коментари:

Публикуване на коментар