Архив на блога

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXXV





Не се кредитира твърдението на жалбоподателя, че с обявяването на 14 обособени позиции по АТС, но с подаването на оферти, оценяването и класирането по номенклатурни позиции, се създава неяснота относно методиката за оценяване и начинът за класиране на кандидатите. Както посочва „МЕДЕКС” ЕООД, в част ІІ, глава І „Предмет на обществената поръчка”, т. 2 „Обособени позиции и номенклатури” е предвидено обособяването на лекарствените продукти в 14 обособени позиции на основата на Анатомо-терапевтичен код (АТС) на продуктите, като всяка позиция съдържа номенклатури на лекарствени продукти, които освен по АТС са обособени и по международното им непатентно наименование (INN), начин на приложение и забележка (в приложимите случаи). Възложителят е предвидил възможност участниците да представят предложение за една или повече от номенклатурите в обособените позиции, включени в предмета на обществената поръчка, както и за една, повече или всички обособени позиции. Тази възможност е в съответствие с разпоредбата на чл. 30 от ППЗОП, съгласно която може да се предвиди представяне на оферти за една или повече от номенклатурите в обособените позиции, включени в предмета на обществената поръчка - при възлагане на обществени поръчки за доставка на лекарствени продукти по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина или на медицински изделия по Закона за медицинските изделия. В конкретния случай предмет на доставка са именно лекарствени продукти по ЗЛПХМ, като в обявлението за обществената поръчка, в част Описание на предмета са посочени отделните номенклатури, включени в предмета на съответната позиция. Изпълнено е и изискването на ал. 2 от цитираната разпоредба, а именно да бъде определен начинът за оценяване на офертите, които са подадени за част от номенклатурите по обособените позиции. В глава ІІІ „Критерии за възлагане на поръчката” е посочено, че оценката и класирането на постъпилите предложения се извършва въз основа на критерия „най-ниска цена”, като след провеждането на електронния търг за всеки лекарствен продукт, обособен в отделна номенклатура ще бъде сключено рамково споразумение с първите двама участници, предложили най-ниска цена за съответния продукт - глава ІV, част V „Сключване на рамково споразумение, чрез Електронна система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България”. Предвид така заложените от възложителя условия, КЗК не споделя доводите за допуснато нарушение при включването на номенклатури в обособените позиции, за които участниците ще могат да подадат самостоятелни предложения, съответно ще бъдат класирани съобразно предложените от тях цени. (Решение № 198 от 23.02.2017 г. на КЗК)

В конкретния случай включването на лекарствените продукти от Приложение № 2 към ПЛС в предмета на обществената поръчка е извършено на база извършена процедура по събиране на заявки за сключване на рамкови споразумения за закупуване на лекарствени продукти, чрез Електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България. Възложителят е открил процедурата по събиране на заявки, като регистрираните в системата лечебни заведения, съобразно приложените инструкции, е следвало да посочат необходимите им лекарствени продукти на база АТС, INN, лекарствена форма и мярка, като впоследствие, системата автоматично обобщава и сумира данните от всички подадени заявки. Тоест, в предмета на поръчката не следва да се включват всички лекарствени продукти от Приложение № 2 към ПЛС, както счита жалбоподателя, а единствено тези посочени от лечебните заведения в процеса на събиране на заявки, в зависимост от техните нужди и провеждани от тях терапии. Съобразно чл. 262, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛПХМ, Позитивнияj лекарствен списък се изготвя и поддържа от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и в него са включени лекарствени продукти, класифицирани по фармакологични групи съгласно кода по анатомо-терапевтично-химичната класификация - АТС, със съответните международни непатентни наименования - INN, принадлежащите към тях наименования, със съответната дефинирана дневна доза/терапевтичен курс (съгласно указанията на СЗО), цена по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ и т.н. Към момента на заявяването на лекарствени продукти в Електронната система лечебните заведения не са разполагали с информация по отношение на Притежателите на разрешения за употреба и търговските наименования на лекарствените продукти, която би могла да бъде насочваща към конкретен продукт или производител, поради което КЗК счита, че не е допуснато цитираното от дружеството нарушение на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗОП при определянето кои лекарствени продукти да бъдат включени в предмета на поръчката. (Решение № 198 от 23.02.2017 г. на КЗК)

КЗК възприема становището на възложителя, че в Електронната система провеждането на търга е организирано по начин, който дава възможност на всеки участник да подобри направеното от него предложение по максимално проследим и ефективен начин. В част V „Сключване на рамково споразумение, чрез Електронна система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България” е отразено, че резултатът от провеждането на настоящата процедура е сключване на рамкови споразумения по отделните номенклатури, като изборът на изпълнители по тях ще бъде извършен след провеждане на електронен търг по реда на чл. 89 - 91 от ЗОП. Преди провеждането на електронния търг, ще се извърши първоначална оценка на офертите в съответствие с избрания критерий за възлагане - най-ниска цена, като в получените покани класираните дружества ще разполагат с информация за мястото си в класирането по съответните номенклатури, съответно ще могат да изготвят анализ каква би могла да е минималната цена, която е възможно да оферират за съответният продукт. В документацията за участие изрично е предвидено, че всички участници ще бъдат поканени за участие в електронния търг, не по-рано от два работни дни преди неговото стартиране, което ще осигури възможност на участниците да извършат въпросния анализ. Процесът на провеждане на електронния търг е организиран по начин, даващ възможност всеки участник да проследи относителното си място в класирането. Както е посочено в приложеното към документацията за участие „Ръководство за потребители (търговци)”, при избор на поканен участник да участва в търга, за него се отваря форма, която се нарича „Електронен търг”, в която той може да проследи мястото си в класирането, предложената най-ниска цена за съответния продукт и предложената от него, като допълнителна сигнализация (в червено или синьо), индикира за наличие на еднакви или по-ниски ценови предложение от това на съответния участник. КЗК счита, че така въведените условия за провеждане на електронен търг не ограничават конкуренцията, доколкото участниците в процедурата ще разполагат с достатъчно време, за да извършат, съобразно самостоятелната си икономическа политика, анализ на временното си класиране в процедурата (след получаването на поканата за участие), съответно да извършат промяна на тези предложения след стартирането на търга. Допълнително следва да се отбележи, че съществува малка вероятност да е налице хипотеза, при която определен референт ще участва по всички 763 номенклатури, но дори и това да се случи, начинът, по който е организиран електронния търг, ще позволи на участника ефективно да подобри предложението си, съобразно неговите възможности. (Решение № 198 от 23.02.2017 г. на КЗК)

Неоснователно жалбоподателят счита, че подаването на оферти по отношение на процедурите по вътрешен конкурентен подбор следва да бъде ограничено до едно лечебно заведение, в един отрязък от време, в отделни лотове за отделните номенклатури. Основание за това твърдение дружеството намира в обстоятелството, че би могло да се достигне до хипотезата всичките 145 лечебни заведения да подадат покани за подаване на оферти в един и същ момент, което ще доведе до физическа невъзможност за тяхното подаване. Процедурата за вътрешен конкурентен избор/допълване на оферта е отразена в т. 8 от „Ръководство за потребители (търговци)”, където са дадени инструкции за подаване на предложение, създаване на чернова, преглед на подадени предложения, промяна, допълване или оттегляне, отваряне на предложенията и провеждане на електронния търг. На първо място следва да се отбележи, че процедурите по вътрешен конкурентен избор се провеждат от лечебните заведения, в качеството им на самостоятелни възложители и в този смисъл в тяхната оперативна самостоятелност е да планират момента на провеждането им. На следващо място, в рамките на процедурите по вътрешен конкурентен избор, изпълнителите по рамково споразумение няма да подават изцяло нови оферти, които да изискват физическо време за подготовка им. Доколкото процеса е изцяло електронен и се осъществява чрез Електронната система, всеки един изпълнител по рамково споразумение при покана от лечебно заведение няма да е необходимо да подготвя нова оферта, а ще представя вече създадената си в системата оферта, която е оценена и класирана на етап рамково споразумение. Както е посочено в т. 8.1 „Подаване на предложение” от инструкциите, заявлението за участие визуализира автоматично попълване на данните на участника от регистрацията му, техническото предложение представлява същата форма, подадена в откритата процедура от участника при кандидатстването му по централизираното възлагане и е за съотвентата/ите номенклатура/и единица/и съдържаща/и се в поканата. Ценовото предложение представлява формата, съдържаща се в Подадени ценови параметри от съответния участник при кандидатстването му по централизираното възлагане, като той ще има възможност да променя ръчно колоните, съдържащи цени за съответните номенклатури, по които е отправена поканата. При тези условия, КЗК не счита, че изпълнителите по рамковите споразумения биха били изправени пред реалното затруднение да подадат предложения по изпратените до тях покани, още повече, че към настоящия момент не може да бъде определено кои болници за кои лекарствени продукти са подали заявки, съответно кои изпълнители по рамково споразумение ще бъдат участници в техните процедури. (Решение № 198 от 23.02.2017 г. на КЗК)

Неоснователно жалбоподателят счита, че не е ясно на какви разпоредби на ЗОП и ППЗОП се е основал възложителя при посочването, че оспорваната процедура е изцяло електронна. В раздел V „Мотиви” от решението за откриване на процедурата  възложителят е посочил правните основания, на които е открил оспорваната в настоящото производство процедура. Разписано е, че същата е открита по вид, по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗОП и въз основа на нея ще бъдат сключени рамкови споразумения за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България, при спазване на чл. 81, ал. 1 и чл. 95, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Отбелязано е, че тя е изцяло електронна и всички действия, свързани с нейното обявяване и провеждане ще бъдат извършвани чрез Електронната система, достъпна на следния електронен адрес: https://cop.mh.government.bg/. Въз основа на нея ЦОПСЗ ще сключва рамкови споразумения чрез използване на електронни средства за комуникация в съответствие с изискванията по чл. 39 от ЗОП и при използване на електронен търг, който ще се провежда по реда на чл. 89 - 91 от ЗОП. Цитираната от „Топ Хоспитал Сървис” АД, гр. София норма на чл. 97 от ЗОП, въвеждаща задължение централните органи за покупки да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки, чрез използване на електронни средства за комуникация в съответствие с изискванията на чл. 39 от ЗОП, действително съобразно § 29, т. 6 от ПЗР на ЗОП (ДВ, бр. 13/16 февруари 2016 г.) влиза в сила от 01.01.2017 г. По силата на § 29, т. 1 от тази дата влиза в сила и чл. 39 от ЗОП - уреждащ обменът на информация при възлагане на обществени поръчки с електронни средства за комуникация, по отношение на централните органи за покупки - съгласно чл. 2, ал. 1 от ПМС № 146/2015 г. министърът на здравеопазването е Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване”. До влизането в сила на чл. 39 от ЗОП, съответно до влизане в сила на задължението по чл. 97 от ЗОП, неуредените въпроси относно предаването на информация при възлагане на обществени поръчки, съобразно § 24 от ПЗР на ЗОП (ДВ, бр. 13/16 февруари 2016 г.), се уреждат с ППЗОП. В чл. 49 и чл. 50 от същия е уредена възможността документите за участие в процедурата да се подават по електронен път, както и задължението инструментите и устройствата за електронно подаване и получаване на оферти, заявления за участие и проекти, да не разкриват съдържанието на офертите, проектите и заявленията за участие, преди да настъпи съответния момент за тяхното отваряне, разглеждане и оценка. Нормата на § 29 от ПЗР на ЗОП (ДВ, бр. 13/16 февруари 2016 г.) е процесуална и същата следва да се прилага от момента на влизането й в сила, тоест от 01.01.2017 г., като доколкото до нейното влизане в сила е предвиден редът, по който следва да бъдат организирани процедурите, чрез използване на електронни средства, КЗК приема, че обявените условия на процедурата са законосъобразни, а твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразно провеждане на процедурата се явяват неоснователни. Дружеството твърди, че Електронната система е ограничаваща и не отговаря на изискванията на чл. 39 от ЗОП, като доколкото не са изложени конкретни доводи и аргументи в тази насока, а именно кои функционалности на системата и по какъв начин противоречат на цитираната разпоредба, въпросното твърдение, като необосновано и недоказано, следва да бъде оставено без уважение. (Решение № 198 от 23.02.2017 г. на КЗК)

Неоснователно жалбоподателят счита, че разкриването на предложените от участниците цени, преди започването на търга е в противоречие с разпоредбите на ЗОП. Съобразно текста на чл. 89, ал. 1 от ЗОП електронният търг е повтарящ се електронен процес, който започва след първоначална цялостна оценка на офертите и позволява те да бъдат класирани чрез методи за автоматично оценяване на представените в офертите нови, по-ниски цени и/или нови стойности, засягащи определени елементи от офертите. От анализа на цитираната разпоредба, следва извода, че провеждането на електронния търг започва след първоначална оценка на офертите, което в настоящата поръчка ще бъде извършено съобразно предложената най-ниска цена по съответните включени в предмета номенклатури от лекарствени продукти. В подкрепа на направения извод е и разпоредбата на чл. 90, ал. 4 от ЗОП, съгласно текста на която, преди провеждане на електронен търг назначената комисия извършва първоначална оценка на офертите в съответствие с избрания критерий за възлагане, след което тя изпраща едновременно покана до всички участници, чиито оферти са допуснати, съдържаща и резултата от първоначалната оценка на всяка оферта - чл. 90, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП. В ЗОП не е предвидено задължение за възложителите да излагат изрични мотиви по отношение избора на използване на електронен търг за определяне на изпълнител, както счита „Топ Хоспитал Сървис” АД, гр. София. Съгласно чл. 89, ал. 4 от ЗОП възложителите могат да провеждат електронен търг при възлагането на поръчка чрез открита процедура, ограничена процедура, състезателна процедура с договаряне или процедура на договаряне с предварителна покана за участие, като това обстоятелство следва да е посочено в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата - чл. 90, ал. 2 от ЗОП, което в настоящия случай е изпълнено, видно от т. 1.7. от фактическата част. (Решение № 198 от 23.02.2017 г. на КЗК)

Неоснователно жалбоподателят счита, че възложителят необосновано е ограничил броя на изпълнителите, с които ще сключи рамково споразумение до двама. Според него по този начин се ограничава конкуренцията и се поставя в опасност цялата здравна система, тъй като при несъстоятелност на единия от двамата класирани участници, половината здравни заведения в страната няма да имат достъп до определен лекарствен продукт. На първо място следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗОП, не е посочен минимален брой изпълнители, с които възложителят следва да сключи рамково споразумение, доколкото е записано, че рамково споразумение е споразумение, сключено между един или повече възложители и един или повече изпълнители. Следователно възложителят има право на самостоятелна преценка с колко изпълнители ще сключи рамково споразумение. Обстоятелството, че при другите две поръчки, обявени от централен орган за покупки - ЦОП към Министерство на финансите, е посочено, че рамкови споразумения ще бъдат сключени съответно с пет и шест участника е неотносимо към настоящата процедура, доколкото касаят друг възложител. В оспорваната пред КЗК процедура, съобразно оперативната си самостоятелност, възложителят е посочил, че рамкови споразумения ще бъдат сключени с двама изпълнители, ако е налице достатъчен брой участници, които отговарят на критериите за подбор, или достатъчен брой предложения, които отговарят на предварително обявените условия на възложителя, за всяка една номенклатура от техническата спецификация. Неоснователен е аргумента на жалбоподателя, че при несъстоятелност на единия от двамата изпълнители ще бъде налице риск от невъзможност за доставка на лекарствения продукт по съответната номенклатура. За избягване на риска от невъзможност да бъде доставено определено лекарство, поради липса на произведени и осигурени количества от него, възложителят е въвел изискване участниците да представят декларация от притежателя на разрешението за употреба или производителя на лекарствения продукт, с която той следва да декларира, че е запознат с изискванията към лекарствените продукти, както и с посочените в процедурата количества за този лекарствен продукт, съответно да декларира, че е съгласен лекарствения продукт да бъде офериран от участника в процедурата. (Решение № 198 от 23.02.2017 г. на КЗК)

На основание установените факти по преписката, КЗК приема, че възложителят при провеждането на процедурата е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл.32 от ППЗОП. От една страна, в документацията на обществена поръчка с предмет „Доставка на арматура за въздушни линии 20 kV“, не се съдържа посочване за какво ще бъдат използвани мострите, кои показатели ще бъдат изследвани, за да се установи съответствие с техническите спецификации. От друга страна, възложителят в образеца на техническо предложение, под таблицата с техническите параметри на изделията, изрично е посочил следното: „За изпълнение на изискванията на възложителя се счита положителен отговор (ДА) на изброените в Таблица № 1 точки, както и прилагане на изисканите документи, доказващи изпълнение на изискванията. В случай, че дадена точка има подточки, то за изпълнение на изисквания по дадената точка се счита положителен отговор (ДА) на всичките й подточки“. В хода на процедурата по възлагане на обществената поръчка, възложителят е изменил условията за разглеждане, оценяване и класиране на офертите на участниците. В документацията е посочено, че е достатъчно да се представи Таблица №1, с посочени в нея отговори „да“, за да се приемат за изпълнени изискванията към изделията, докато в хода на процедурата, възложителя, съответно неговата комисия, е подложила на изследване и изпитване представените мостри, без това условие да е обявено предварително, съгласно изискванията на чл. 32 от ППЗОП. Извършените действия от страна на възложителя и органа по чл. 103 от ЗОП, представляват нарушение на предварително заложените условия, поради което КЗК счита, че доколкото липсва изричен запис за изпитване на представените мостри, в приетата, утвърдена и влязла в сила документация за участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка, то в рамките на конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, представените от участниците мостри не могат да бъдат използвани за преценка на съответствието на техническите параметри на изделията с изискванията на възложителя. Не е налице възможност за отстраняване на участник поради несъответствие на представената от него мостра, поради което „МАКРИС – ГПХ“ ООД е незаконосъобразно отстранен от процедурата заради несъответствие на техническото предложение.
КЗК приема, че с извършване на изпитания на представените мостри е нарушен принципа за публичност и прозрачност, с което е осъществено нарушение на чл.2, ал.1 от ЗОП. Провеждането на изпитания на мостри без предварително определени, ясни правила по отношение на мострите, води до невъзможност за спазване на принципите на публичност и прозрачност в процедурата за възлагане на обществената поръчка. Допустимо е на основание чл.52, ал.5 от ЗОП и чл.32 от ППЗОП, възложителят да изиска мостри, описание и/или снимки на стоките, които ще се доставят, допустимо е и да се предвидят изпитания на мострите. В тези случаи обаче, възложителят е длъжен в документацията за участие да посочи изрично, за какво ще бъдат ползвани мострите, по кои показатели ще бъдат изпитвани, за да се установи съответствие с техническата спецификация, както и дали в резултат на изследването на мострите ще бъде нарушена тяхната цялост или търговски вид. В настоящият случай, възложителят не е изпълнил изискването на чл.32 от ППЗОП, поради което и изводите, които е направил за несъответствие на представените от жалбоподателя мостри, представляват нарушение, както на установените в документацията за участие критерии, така и на съответните материалноправни разпоредби на ЗОП. В този смисъл КЗК счита, че процесните решения за класиране и избор на изпълнител № 474-ЕР-16-МР-Д-3/Р2/21.12.16 и № 474-ЕР-16-МР-Д-3/Р3/23.12.16. са незаконосъобразни. […] Освен това, КЗК намира, че доколкото в документацията за участие не са записани правила за предаване и съхранение на мострите и предвид невъзможността за идентифициране на мострите на отделните участници, както и липсата на записани правила за съхранение, води до невъзможност да се направи категоричен извод на кого от участниците принадлежат представените мостри, което от своя страна препятства възможността да се направи обоснован извод относно количеството, състоянието, комплектността и автентичността представените мостри, още повече, че такива действия не са отразени в Протоколите от работата на комисията. Наред с обстоятелството, че разглеждането и оценяването на мострите е станало без присъствието на представители на участниците, всичко изложено обосновава извода за нарушение на принципа за публичност и прозрачност при изпитване мострите на жалбоподателя „МАКРИС – ГПХ“ ООД. (Решение № 357 от 06.04.2017 г. на КЗК)

От представените пред КЗК документи по производството се установи, че възложителят е изискал към техническото предложение на участниците да бъде приложена, по образец, декларация във връзка с обстоятелствата по чл. 3, т. 8 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. На постъпило искане по чл.180 от ЗОП, дали е допустимо да не се представя декларация по чл.3, ал.8 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, за която има одобрен образец и е един от изискуемите документи за участие, като вместо това се декларират обстоятелствата в ЕЕДОП, възложителят е отговорил, че това е допустимо.
Предоставеното разяснение в тази част е незаконосъобразно. Целта на разяснението е да бъде изяснена волята на възложителя, обективирана в решението, обявлението или документацията, когато има неяснота, неточност или др. такива при формулиране на условията на обществената поръчка. Думата „разяснение“ означава „тълкуване на нещо“, „обясняване в подробности“. Следователно предназначението на разяснението по обществената поръчка е да се обясни това, което вече е предоставено като информация, а не да промени предварително обявените условия, дори и с цел осигуряване на законосъобразност. Промяна може да бъде извършена при определени предпоставки (вкл. срок) и ред съгласно чл.179 от ЗОП (относим за процедура по вид „публично състезание“). Извън тези условия и срокове, промяна в условията на обществената поръчка е недопустима.
В конкретния случай, възложителят е поставил условие декларацията по чл. 3, т.8 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици да е част от документите към техническото предложение на участника. Това условие е част от документация, която е одобрена с необжалваното и влязло в сила Решение IV-00099/14.11.2016г. и съответно същото условие е влязло в сила и е валидно за всички. Недопустимо е с разяснение да се променя това влязло в сила условие като се дава възможност участникът да преценя дали да декларира тези обстоятелства в ЕЕДОП или да представи изискуемата декларация по образец в техническото си предложение. Във връзка с горното и доколкото промяната е извършена в нарушение на чл.179, ал.1 от ЗОП, твърдението на жалбоподателя е основателно. (Решение № 516 от 16.05.2017 г. на КЗК)


Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП възложителите могат да изискват представяне на планове, графици и други документи, свързани с организацията на изпълнение на дейностите, доколкото представят изпълнението в съответствие с офертата на участника и изискванията на възложителя. Пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите не може да се използва като показател за оценка на офертите. КЗК счита, че цитираната норма не следва да се тълкува стеснително, т.е. не само планове и графици, но и всеки друг документ, свързан с организацията на изпълнение на дейностите и оценяващ пълнотата и начинът на представяне на тази информация не може да се използва като показател за оценка на офертите. Другата приложима разпоредба е чл. 70, ал. 4, т. 2 от ЗОП, съгласно която показателите, включени в критерия по ал. 2, т. 3 (критерий за оценка - оптимално съотношение качество / цена), могат да съдържат: организация и професионална компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката. Фокусът на законовата норма на чл. 70, ал. 4, т. 2 от ЗОП е насочен върху персонала, а този на нормата на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП е върху дейностите. Тълкувайки разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, КЗК счита, че забраната за оценяване на пълнотата и начинът на представяне на информацията за организацията на изпълнението на дейностите следва да се разбира като залагане на такава методика, която отчита субективното разбиране на възложителя относно изпълнение на поставените изисквания от страна на участниците, оценявайки степенувано възможността за пълнота на техническото предложение, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност на помощния орган на възложителя да занижи или завиши оценката на участник чрез субективна преценка, отчитайки подробното, детайлно, пълно и прочие описание на дейностите, задачите и т.н. Същевременно няма законова забрана, по аргумент от чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗОП, възложителят да оцени организацията и професионалната компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката, т.е. организацията на работа на екипа на участника може да бъде показател за оценка, включително част от дейностите, разбирани като елементи от организацията на работа, които са обвързани с цялостната визия на участника за изпълнение предмета на поръчката. (Решение № 135 от 02.02.2017 г. на КЗК)


Няма коментари:

Публикуване на коментар