Архив на блога

неделя, 20 май 2012 г.

Седмичен бюлетин: 1 - 20 май 2012г.


Нелоялна конкуренция

КЗК наложи санкция в размер на 10 700 лв. на „Ем Велд” ЕООД за въвеждане в заблуждение. Комисията е разгледала оплакване от ЕТ „Кимекс – Кирил Бахарев”   (вносител на заваръчна техника KEMPPI и официален представител на Кемпи ОУ, Финландия в страната) срещу „Ем Велд” ЕООД за извършена нелоялна конкуренция. Оплакването е било, че „Ем Велд” ЕООД се представя като дистрибутор на Кемпи ОУ и продава заваръчна техника, консумативи и резервни част и извършва сервизни услуги,  като всъщност не купува заваръчни апарати от ЕТ „Кимекс – Кирил Бахарев”, а ги внася от Холандия и ги предлага в страната на по-ниска цена. Твърдят се и други нарушения по глава седма от ЗЗК. КЗК е установила, че твърдението на ответното дружество, че предлага заваръчна техника при по-добри условия и по-ниски цени не попада в обхвата на забраната за увреждане на доброто име на конкурент, тъй като тези твърдения имат за предмет собствената му търговска дейност и в този смисъл не уврежда доброто име на конкурента. Освен това стоките, продавани от ответника действително са били закупени от друг доставчик, но наистина са произведени от KEMPPI, Финландия. В рекламните материали и визитните картички на ответника фирмата KEMPPI и нейното лого са заемали водещо място, като  по този начин са създавали впечатлението, че дружеството е официален представител на KEMPPI в страната и дейността му обхваща само тази марка, което не е вярно, тъй като „Ем Велд” ЕООД е регионален  представител и на SPIRAL Австрия, но това не е било отразено в нито една брошура. На следващо място в издаваните от „Ем Велд” ЕООД гаранционни карти заедно с марката KEMPPI е посочено, че ремонтът следва да се извършва в упълномощен сервиз тъй като в противен случай гаранцията губи валидност. В действителност обаче „Ем Велд” ЕООД не е официален представител (дистрибутор) на финландското дружество, нито е било оторизирано от него да предоставя гаранционно сервизно обслужване за тази техника. Тези факти са от съществено значение за клиентите, тъй като оторизираният дистрибутор предоставя гаранционно сервизно обслужване към което съществуват специални изисквания към лицата, които извършват услугата, както и към използваните инструменти и резервни части, а също така и специални изисквания за условията, при които се предоставя. Машините имат право на пълен гаранционен срок, ако са правилно регистрирани в Електронната гаранционна система от страна на дистрибутор, а гаранцията губи валидност, когато са извършени изменения върху машината от сервиз, който не е упълномощен от финландското дружество. При това нито управителят, нито служители на „Ем Велд” ЕООД са били сертифицирани от производителя, което в най-голяма степен би могло да гарантира компетентното извършване на ремонт и поддръжка. При това положение КЗК е преценила, че при представянето си пред потенциални клиенти чрез описаните материали и чрез издаването на гаранционни карти за апарати KEMPPI, дружеството представя в изопачен вид факти, които се отнасят до съществени свойства на услугите по гаранционно обслужване на продаваните стоки. В допълнение „Ем Велд” ЕООД, чрез управителя си, директно се е представяло пред определени потенциални клиенти за официален представител (вносител) на техника KEMPPI за България. Предвид специфичните тънкости в разграничаване на понятията „оторизиран дистрибутор” и „официален вносител”, които не могат да бъдат лесно направени от клиентите, тези изявления представляват невярно твърдение относно съществени свойства на предлаганите от дружеството стоки и услуги и са в нарушение на  забраната по чл. 31 от ЗЗК. В случая следва да се поясни, че извършването на търговска дейност по продажба на заваръчна техника от неоторизиран дистрибутор, не е противоправно и съответства на  принципа на свободно движение на стоките и услугите и свободната стопанска инициатива. В същото време обаче клиентите следва да са наясно дали техниката, която закупуват притежава гаранция от производителя и се ремонтира от сервиз, който е упълномощен от него или не. В повечето случаи това реално може и да не се отрази негативно на клиентите при положение, че не се наложи ремонт на закупения апарат, а дори и да се наложи, ответното предприятие вероятно би извършило ремонта, но в конкретния случай КЗК е събрала данни, че продаден от „Ем Велд” ЕООД апарат KEMPPI не е бил успешно ремонтиран от дружеството, по повод на което клиентът е потърсил контакт с упълномощения сервиз на ЕТ „Кимекс – Кирил Бахарев, където повредата е била отстранена. При определяне на санкцията КЗК е отчела продължителността на нарушението – от 2007 г. до настоящия момент, което е сравнително дълъг период от време, както и факта, че гаранционните карти са издавани на всеки един клиент на дружеството, а брошурите и визитните картички са достигнали до неограничен кръг от потенциални клиенти. Нарушението като цяло е определено като не особено тежко нарушение по смисъла на т. 17.2а от Методиката. При това положение санкцията е определена на 10 700 лв., което представлява 5% от нетните приходи от продажби за 2011г. 


Други два интересни казуса, разгледани от КЗК, са оплакванията на „България днес” АД - издател на централния ежедневник „България днес“ срещу „Ню медиа груп” АД, което издава „Всеки ден” и „Уикенд”, както и обратното твърдение на  „Ню медиа груп” АД срещу „България днес” АД. Твърденията и в двата случая са били за продажба на цена под себестойност - 40 ст., която цена не покрива разходите за производство и реализация, като по този начин нелоялно се привличат клиенти. В хода на производстват и на основание чл. 53, ал. 1 и чл. 63 от ЗЗК, Комисията е назначила и счетоводно-икономическа експертиза, която да установи себестойността на единица отпечатан и продаден брой на вестиците.  КЗК е потвърдила досегашната си практика за определяне на съответния пазар, в съответствие с характеристиките и взаимозаменяемостта на печатните издания и е определила като участващи на отделни продуктови пазари централните и регионалните издания, всекидневниците и седмичните издания, както и изданията с различно тематично съдържание, доколкото тези различни по периодичност, тематика и обхват издания задоволяват различни потребителски интереси. В конкретния случай и двата ежедневника „Всеки ден” и „България днес” са с идентична тематична насоченост, предлагат на читателите си развлекателна и актуална информация, поднесена опростено, което ги поставя в категорията на т. нар. „жълти” вестници таблоиди, които се разпространяват на територията на цялата страна. Видно от назначената експертиза в три от общо петте месеца на периода (август, септември и ноември 2011г.) продажбата на в. „Всеки ден” е била по цени, превишаващи разходите за издаване и продажба (коричната цена е била по-висока от себестойността), а през останалите два месеца (юли и октомври 2011г.) – под себестойност. В анализа си за наличието на извършено нарушение на чл. 36, ал. 4 от ЗЗК, Комисията е преценила, че тези счетоводни данни следва да бъдат анализирани в тяхната динамика и взаимовръзка. За да прецени дали констатираните продажби под себестойност са в нарушение на забраната на чл. 36, ал. 4 от ЗЗК, Комисията е отчела обстоятелството, че се касае за нов продукт, който тепърва се е налагал на пазара и е търсил своята читателска аудитория. Това обуславя и констатираното превишаване на разходите над приходите през първия месец от появата на вестника. От съществено значение в случая се явява и обстоятелството, че ответното дружество е отчело количеството реализирани продажби и е адаптирало пазарното си поведение, включително намалявайки тиража в последния месец от изследвания период като така е намалило и разходите си. Това активно поведение на „Ню медиа груп” АД, отчитащо пазарните условия и реалните икономически резултати от продажбите на издавания от него всекидневник, свидетелства за липса на антиконкурентна цел, а именно нелоялно привличане на клиенти чрез поддържане на цени по-ниски от разходите за производството и реализацията на продаваните стоки. В допълнение КЗК е отчела и факта, че цените на издаваните таблоиди и на „България днес” АД, и „Ню медиа груп” АД са еднакви, поради което цената им е била ирелевантна за избора на читателите кой от двата конкурентни вестника да предпочетат. По-нататък в анализа си КЗК е анализирала и доколко количествата осъществени продажби са значителни и установеният период, през който са реализирани същите представлява „продължителен период от време”, които обстоятелства са съществен елемент от фактическия състав на забраната по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК. В константната си практика КЗК приема, че количествата на предлаганата под себестойността си продукция трябва да са толкова значителни и периодът – толкова дълъг, че търсенето да бъде пренасочено към продуктите на нарушителя в степен, която реално обосновава нерентабилност на услугите на конкурентите. В конкретния случай става въпрос за продажба на централен ежедневник, чиято основна насоченост е да представя развлекателна и „цветна” информация за актуалните личности и събития от съответния ден, което обуславя интереса на читателската аудитория. В този смисъл Комисията приема, че е налице бързооборотен и евтин по своя характер продукт, търсенето на който зависи в значителна степен и от неценови фактори (съдържание, актуалност, снимков материал и др.), поради което трайното пренасочване към конкретния вестник поради цената, на която се предлага, е по-трудно още повече, че тя съвпада напълно с тази на конкурента му. Поради това Комисията е преценила, че периодът от 5 месеца не представлява продължителен период и не може да повлияе трайно върху избора на читателите. При липсата на този елемент от фактическия състав на забраната, КЗК не е изследвала дали осъществените за периода продажби са значителни. В заключение е посочено, че „Ню медиа груп” АД не е осъществило нарушение по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК.
По същите съображения КЗК е отхвърлило искането и на „Ню медиа груп” АД срещу „България днес” АД.

КЗК е отхвърлила твърденията за заблуждаваща реклама от страна на „Близу Медиа енд Броудбенд” ЕАД. Производството е образувано по сигнал на гражданин, според който твърдението в брошурата на дружеството, че домашният HD цифров приемник, предоставящ възможност за гледане на SD и HD съдържание, е мощен колкото модерен компютър е заблуждаващо. Според него мощта на даден компютър се определя от неговия процесор, докато в приемника на „Близу” такъв изобщо липсва, а общите елементи между съставните части на компютъра и приемника са принципно минимални. Според подателя на сигнала подвеждащо е и твърдението в брошурата, че в предлагането на пакетите на „Близу” няма скрити условия. Така например в брошурата, в подписания между него и дружеството договор, както и в Общите условия (ОУ) не се споменава, че след 6-ия месец месечната му такса ще бъде увеличена от 25 лв. на 40 лв. Посочва се, че съгласно договора, промоцията се състои в намалението на месечната такса от 50 на 25 лв., а не касае HD пакета. На последно място подателят на сигнала отбелязва, че в ОУ не е предвидено, че клиентите на дружеството
трябва се превръщат в негови кредитори, както и че същото не издава разходен касов ордер в случай на надплащане, какъвто е неговият случай. В мотивите на КЗК се посочва, че за да има нарушение на чл. 33 от ЗЗК рекламното послание трябва да е в състояние да заблуди съществена част от потребителите, което да повлияе икономическото им поведение, т.е. да ги подтикне към покупка. Съдържащото се в брошурата твърдение, че домашният HD цифров приемник е „мощен колкото модерен компютър”, следва да се разглежда в цялостния контекст на рекламата, в която са описани предназначението и функционалността на устройството като е обяснено, че чрез него абонатите имат възможност да гледат SD и HD съдържание и че приемникът разполага с оптичен порт с възможност за включване на домашна кино система (Dolby Digital звук), както и с интернет порт за бъдещи приложения.
В този случай сравняването на мощността на приемника с тази на компютъра е насочена към разделителната способност на двете устройства, като в тази връзка се цели да се изтъкне пред потенциалните абонати на „Близу“ предимството да гледат по-добра картина чрез приемника. Следва да се има предвид, че средно интелигентния, информиран и предпазлив потребител е наясно, че предназначението на приемника е приемането, обработването и предаването на цифрови сигнали, за да може да се гледа цифрова телевизия на обикновен телевизионен приемник (телевизор) и следователно това сравнение не е от естество да го заблуди, а още по-малко да повлияе върху икономическото му поведение. Поради това КЗК не приема, че така разпространеното рекламно послание е заблуждаващо. По отношение на обявената промоция е установено, че тя съдържа два основни елемента – заплащане на намален размер на месечната такса – от 50 на 25 лв. за период от 18 месеца, и получаване на коледни бонуси, между които безплатна HD програма за срок от 6 месеца. В тази връзка заплатените от подателя на сигнала след 6-ия месец допълнителни 15 лв., не представляват увеличение на месечната му такса, а заплащане за HD канала, който до този момент е гледал безплатно с оглед предварително обявените условия на промоцията. След заявеното от него нежелание да продължи да гледа безплатния до този момент HD канал, „Близу” е анулирало задължението му и му е възстановило въпросната сума. По повод на отказа на „Близу” да издаде разходен касов бон за възстановената по банков път сума, следва да се отбележи, че това е неотносимо към предмета на производство, доколкото в разглеждания рекламен материал липсва каквато и да е информация относно издаваните от дружеството данъчни документи, а изпълнението или неизпълнението на разпоредбите на ЗДДС е извън обхвата на компетентност на КЗК. По тези съображения КЗК е стигнала до извода, че обявените от „Близу” условия на промоцията в разпространяваната рекламна листовка, са спазени и реално изпълнени от негова страна, поради което същата не съдържа невярна, съответно заблуждаваща информация по смисъла на чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗЗК.


КЗК е образувала и две производства по собствена инициатива срещу „Метро кеш енд кери България” ЕООД и срещу „Винпром Пещера” АД, и двете за евентуално извършена нелоялна конкуренция. В първия случай, Председателят на Комисията за защита на потребителите е препратил на КЗК по компетентност жалба от гражданин, в която се твърди наличие на заблуждаваща реклама в рекламна брошура на „Метро кеш енд кери България” ЕООД. Рекламната брошура е под надслов „5 дена шокиращо ниски цени”. В нея се рекламира промоция на флаш памет Тошиба 8 GB на цена от 17 лв., докато според описанието на жалбоподателя (от приложеното от него копие от брошурата) е видно, че се касае за преносима памет USB 2.0 Тошиба 8 GB с промоционална цена 9,99лв. без ДДС или 11,99 лв. с ДДС, които се равняват на първоначалните цени от 13,99 лв. без ДДС или 16,79 лв. с ДДС с рекламирано намаление – 28%. Подателят на жалбата твърди, че когато е посетил магазина на търговеца, се е оказало, че се предлага съвсем различна стока от посочената в брошурата. Изложеното в жалбата поражда съмнения за евентуално извършено нарушение на чл. 33, във вр. с чл. 32 от ЗЗК.  
Втората преписка е образувана по сигнал на гражданин относно реклама на водка Аляска, провеждана в националните медии. Лицето е посочило, че е било подведено от провежданата рекламна кампания „Сияние от ледовете” и е закупил въпросната напитка. Рекламата е създала у него впечатлението, че напитката е произведена на едноименния полуостров и американски щат, известен със своите сковаващи ледове, девствена природа и чистота, които трябвало да бъдат пренесени върху съдържанието на напитката. В къщи лицето установило, че закупената от него водка Аляска е произведена в България от „Винпром Пещера” АД. Според потребителя в цялостното си представяне посочената реклама има за цел да въведе в заблуждение потребителите, внушавайки им, че водката има за произход географската област Аляска, като в тази връзка лицето сочи и сюжета на рекламния клип, който може да се види тук. КЗК е преценила, че изложените твърдения пораждат съмнение за евентуално извършено нарушение на чл. 33, във вр. с чл. 32 от ЗЗК (заблуждаваща реклама) от страна на „Винпром Пещера” АД.

Съдът в американския град Литъл Рок, щат Арканзас, наложи глоба от 1 млрд. долара на компанията Johnson & Johnson, заради недобросъвестно рекламиране на невролептика Risperdal. Според съда, Johnson & Johnson е заблуждавало държавните учреждения, отговорни за реализацията на програмата за медицинска помощ за бедни Medicaid, като от компанията са скривали от ползвателите на препарата за рисковете от приема му. Съдът освен това е посочил, че от Johnson & Johnson е нарушило закона за защита на правата на потребителите, когато през 2003 г. компанията разпратила на над 6 хил. лекари писма, в които потвърждава, че Risperdal е по-безопасен отколкото съществуващите аналози на препарата.

Концентрации
Нова серия придобивания на активи на български компании, които притежават бензиностанции, започва руският енергиен гигант "Газпром Нефт". В КЗК има заявление от регистрираната в България "НИС Петрол", дъщерна на сръбското поделение на "Газпром Нефт" - "Нафтена индустрия Сърбия", която иска да получи контрол над 5 дружества. Това са варненските "Рекар" и "Варна петрол груп", пловдивската "ЕМКО-М", "Силгранс" от Силистра и регистрираното в Пазарджик "Нефтотранс 2000". Пловдивската "Емко-М" е най-сериозната от заявените за концентрация фирми. Дружеството разполага с шест бензиностанции на територията на община Пловдив.
КЗК разреши концентрацията между „Метинвест“ Б.В., Нидерландия, което придобива  пряк контрол върху седем кипърски дружества и непряк върху акционерно дружество „Интегриран завод за желязо и стомана “Запорижстал”. Метинвест Б.В. е холандско холдингово дружество, част от вертикално интегрирана металургична група, с активи базирани в Украйна, Италия, Обединеното Кралство, България и САЩ. Дейността на групата Метинвест включва всички стадии по веригата производство и продажба на стомана, от добив на желязна руда до местна дистрибуция и международна търговия. Придобиващото предприятие упражнява пряко контрол върху едно единствено предприятие, регистрирано в България – „Промет Стийл“ АД, чийто предмет на дейност обхваща производство на арматурни заготовки, произведени от излети стоманени заготовки, доставяни от Yenakiieve Steel, Украйна (дружество от групата на Метинвест). Капиталът на „Промет Стийл“ АД е 73 473 353 лв. След сделката Метинвест Б.В. ще установи и косвен контрол върху „Запорижстал“, както и върху неговите дъщерни дружества. Подобен род операции са обичайни за корпоративните сделки в Украйна, при което определени дялови участия се закупуват като пакет посредством придобиването на различни холдингови дружества без дейност, дори когато тези дружества нямат никакво участие в други компании. Целта на планираното придобиване е оздравяване на дружеството Запорижстал, върху което ще бъде придобит непряк контрол. Основните ползи за дружеството, които ще доведат до възстановяване на доверието в него от страна на клиенти и доставчици, са: • сигурност на доставките на суровини (вкл. въглища, кокс, енергийни ресурси от свързани компании); намаляване на производствените разходи и повишаване на конкурентоспособността; • достъп до ресурси от Европейските финансови институции с оглед модернизиране на производствената база и привличане на квалифициран персонал; • достъп до технологии от висок клас и прилагане на добрите практики за управление; • развиване и усъвършенстване на системите за продажби и каналите на дистрибуция на дружеството в резултат от достъпа до добре развитата търговска мрежа на компаниите от групата на Метинвест. Засегнатият от концентрацията пазар е най-вече пазарът на стомана. Основни компоненти в стоманената сплав са желязо и въглерод, както и други добавки. Участниците в концентрацията произвеждат преди всичко въглеродна стомана и продукти от нея, поради което анализът е съсредоточен върху този пазар. ЕК застъпва тезата, че готовите плоски стоманени продукти съставляват отделен продуктов пазар от този на готовите дълги стоманени продукти, тъй като това са два типа продукти от въглеродна стомана, които се произвеждат по различен начин. Предвид различните технически характеристики на стоманените продукти, те имат различна цена и не упражняват конкурентен натиск помежду си, поради което в европейската практика се приемат за отделни продуктови пазари[1]. Отново според ЕК в обхвата на продуктовите пазари се включва производството и продажбата на съответните стоманени продукти от производителя, като дистрибуцията се разглежда отделно и се счита, че формира отделен пазар. В своята практика КЗК също е оценявала пазарите на стоманени продукти, като е направила разграничение между различните видове готови стоманени продукти и е установила, че същите не могат да се приемат като взаимозаменяеми. В крайна сметка КЗК е оставила открит въпроса за точното определяне на засегнатите пазари, с оглед липсата на хоризонтално припокриване на дейностите на страните или вертикални ефекти, малките продажби на територията на страната и ниските пазарни дялове, които не пораждат съмнения за засягане на конкуренцията. По данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) българският пазар на стоманени продукти не е ограничен до територията на страната и не функционира в затворени граници, тъй като местните производители изнасят продуктите си, а вътрешното потребление се задоволява в голяма степен от внос. По тази причина са налице достатъчно основания да се заключи, че се осъществява трансгранична търговия със стоманени продукти извън територията на страната. Основните производители в страната на стомана и стоманени продукти и по-конкретно плоски валцувани продукти през периода 2007 г. – 2010 г. са „Кремиковци“ АД и „Стомана индъстри“ АД. Статистиката на БАМИ сочи[2], че производството на тези продукти за посочения период намалява, което може да се обясни със спирането на производствените мощности на „Кремиковци“ АД от м. май 2010 г. В тази връзка, износът на плоски продукти също бележи спад през 2010 г., като е насочен основно за Румъния и Германия, а също така за страните от ЕС, държави от Африка и Близкия Изток. В същото време се наблюдава тенденция на повишаване ръста на вноса на плоски продукти в страната през 2010 г. (с 45.8 % спрямо 2009), което показва, че потреблението на вътрешния пазар се задоволява предимно от внос, осъществяван основно от страните от ОНД, сред които най-голям е делът на вноса от Украйна (49.5 %), следвани от държавите-членки на ЕС, други европейски страни, Северна Америка и други държави. С оглед на всичко това, КЗК е преценила, че в настоящия случай са налице достатъчно основания да бъде потвърдена и разширена дефиницията на географския пазар на стоманени продукти, като същият се определи най-малко в границите на ЕИП, като това е един от малкото случаи, в които КЗК определя географския обхват на съответния пазар извън националните граници на страната. В заключение КЗК е посочила, че може да се очаква, че след осъществяване на нотифицираната концентрация няма да бъде създаден участник със значително пазарно присъствие, което да породи опасения за засягане на ефективната конкуренция на съответния пазар. Допълнителен аргумент в тази насока са широките граници, в които се разгръща производството и продажбата на стоманени продукти и присъствието на голям брой конкуренти – европейски и световни производители на стомана и стоманени продукти, със сериозно пазарно присъствие, които са в състояние да окажат ефективен конкурентен натиск.

Злоупотреба с господстващо положение

Федералната служба по конкуренция в Германия (Bundeskartellamt) прие  commitment decision, с което задължи доставчикът на вода Stadtwerke Mainz да намали цената на водата с около 15%, считано от 01.01.2012г. Намалението трябва да е от цената, прилагана през 2010г., като следва да се прилага до 2019г. Предложението е направено от самото дружество в рамките на възможността да предложи поемане на ангажименти, за да избегне санкция. Председателят на ведомството Andreas Mundt посочва, че се очаква потребителите на вода, клиенти на Stadtwerke Mainz, да спестят около 4,5 млн. Евро годишно или общо повече 31 млн. Евро за целия период, за който задължението за намаление ще е валидно. Тези изчисления демонстрират ефективността от работата на ведомството по конкуренция и ползата, която допринася за потребителите. Разследване на ведомството е показало, че цената на питейната вода, налагана от дружеството е била твърде висока. По време на разследването Stadtwerke Mainz е опитало да защити позицията си с твърдението, че по-високите разходи се дължат на специфични структурни особености в региона. Bundeskartellamt обаче е разполагало с данни за 38 от най-големите доставчици на вода в Германия, събрани в хода на производство за разследване на злоупотреба с господстващо положение, поради което е могло лесно да сравни и оцени приходите и разходите, както на сходни доставчици, така и на разследваното дружество. Наложеното намаление на цената засяга само онези елементи от ценообразуването, върху които дружеството има влияние, т.е. тук не се обхващат данъците и таксите, дължими съгласно местното законодателство. Цената от началото на следващата година се очаква да бъде 0.06 €/m³. 

Забранени споразумения

Румънското ведомство Competition Council е открило производство по разследване на пазара на таксиметрови услуги в Букурещ и окръг Ilfov. Проведени са проверки на място и изземване на документи в част от големите таксиметрови компании, както и в браншовата организация на таксиметровите превозвачи. Основните подозрения са за наличие на забранено споразумение насочено към определяне на тарифите на тези дружества. Президентът на ведомството Bogdan Chiriţoiu, отбелязва, че пазарът на таксиметрови услуги е в обсега на вниманието на Competition Council от дълго време, като отделни производства са били образувани в различни окръзи и част от тях са приключили с налагане на санкции. Споразуменията за определяне на цени представляват тежко нарушение на принципите на свободната конкуренция и имат тежки последици за крайните потребители, се допълва още в изявлението. Според президента на ведомството, в условията на пазарна икономика единствените ситуации, в които фиксирането на цени е в някаква степен допустимо, са тези, при които са налице монополни структури, докато таксиметровите услуги не спадат в тази категория. В тази насока ведомството вече е наложило 4 санкции за определяне на цени в областта на таксиметровите услуги, като производствата са засягали пазарите в Timişoara (наказани 11 компании), Constanta (наказани 10 компании), Baia Mare (накзани 5 компании) и Tg. Mures (наказани 8 компании), а общият размер на наложените санкции е 1 635 694 румънски леи или приблизително 368 000 EUR.
В този ред на мисли следва да се припомни, че още в средата на 2010г. КЗК излезе със становище, относно предложеното изменение на Закона за автомобилните превози (ЗАП), за създаване на ново правомощие и задължение на общинските съвети да определят максималния размер на цените на таксиметровите услуги на територията на съответната община, както и актуализиране на цените най-малко веднъж годишно. В мотивите към проекта се посочваше, че ценовата регулация на таксиметровите услуги е необходима с оглед защита на икономическите интереси на потребителите и предпазването им от необосновано високи цени. В крайна сметка това стана факт с промените на ЗАП през 2011г. (ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 26.05.2011г.), въпреки твърдата негативна позиция на КЗК по този въпрос. Комисията изрази становище, че не подкрепя предложения за каквато и да е форма на ценова регулация по отношение на таксиметровите услуги – определяне на единна тарифа, максимална (пределна) цена или минимална цена на таксиметровите услуги. Всеки един от тези варианти силно ограничава или дори премахва възможностите за ценова конкуренция, тъй като операторите на пазара лесно могат да предвидят ценовото поведение на конкурентите си. В същото време това би отнело стимула на превозвачите и таксиметровите водачи да подобряват качеството и да разнообразяват услугите, доколкото всичко това би трябвало да намери отражение именно в ценовото разнообразие, което би могло да бъде постигнато при наличие на ефективен конкурентен натиск. КЗК  обсъди още тогава аргумента за въвеждане на максимална цена на таксиметровите услуги с оглед защита интересите на уязвимите потребители, които са в неизгодна позиция при постигане на споразумение относно цената, когато наемат такси на улицата или от стоянка. Комисията обаче подчерта, че определянето на максимална (пределна) цена се явява силно проблематичен инструмент за ценова регулация, защото може да послужи като координационен механизъм, водещ до увеличение на цените в целия сектор на таксиметрови услуги. Налагането на максимален размер на цената на таксиметровите услуги е от естество да доведе до мълчаливо съгласуване на всички участници на пазара за прилагане на цена, която е много близка или съвпадаща по размер с пределната. Това премахва ценовата конкуренция между превозвачите и не дава възможност на потребителите да се възползват от предимствата на конкурентния пазар. Около този извод са се обединили и европейските министри на транспорта в рамките на среща, организирана от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, проведена в Париж. Независимо от факта, че в други европейски държави съществува ценово регулиране на тази услуга, в същите тези държави се наблюдава трайна тенденция към ограничаване на регулацията на пазара на таксиметрови услуги. КЗК предупреди, че при въвеждане на ценова регулация на таксиметровите услуги България би отстъпила от едно вече постигнато завоевание на модела и принципите на ефективната конкуренцията, приложими на съответния пазар в страната. За преодоляване на проблемите в сектора са налице други регулаторни инструменти и средства за постигане на желания ефект, насочен към защита на интересите на потребителите, които в много по-малка степен ограничават конкуренцията. Така например интересите на потребителите могат да бъдат защитени чрез повишаване на тяхната осведоменост, както по отношение на цените, така и по отношение на възможностите за подаване на жалби в случай на недобросъвестно обслужване и заплащане на необосновано високи сметки. Интересите им могат да бъдат защитени и чрез засилване на контрола (административен, данъчен и т.н.) върху операторите на пазара, а не чрез отнемане на възможността им да оказват конкурентен натиск един върху друг. В този смисъл въвеждането на ценова регулация е прекомерна регулаторна мярка, която не би могла да постигне целите на собственото си съществуване. Правителството обаче игнорира предложението на КЗК за отмяна на §. 17 от проекта на ЗИД на ЗАП и прие ценовата регулация.



[1] Виж например Case No COMP/M.5771 - CSN/ CIMPOR; Case No COMP/M.4137 - MITTAL / ARCELOR; Case No COMP/M.4992 - ARCELORMITTAL /GALVEX.
[2] Базирана на реализацията на продукцията на местните производители (всички членове на Асоциацията) на вътрешния пазар и на Митническите данни за вноса.

3 коментара:

  1. Здравейте, простете за неточността, но не можах да открия, как по друг начин да се свържа с Вас. Следя блога Ви от доста време и бих Ви помолила за помощ с компетентното Ви мнение, става въпрос за изготвянето на дипломната ми работа, която е свзрзана със защитата на конкуренцията, има въпрос на който мисля, че ще имате най – точен отговор.Ако имате взъможност и желаете, моля Ви, да се свържете с мен на е - mail: kamelia.ivanova_87@abv,няма да отнемам много от времето Ви, искрено ще съм Ви благодарна!

    ОтговорИзтриване
  2. Няма как да няма някакви споразуменията за определяне на цени , които представляват тежко нарушение на принципите на свободната конкуренция и имат тежки последици за крайните потребители, все пак кой ще пострада ако не ние клиентите.Това, че според президента на ведомството, в условията на пазарна икономика единствените ситуации, в които фиксирането на цени е в някаква степен допустимо, са тези, при които са налице монополни структури, докато таксиметровите услуги не спадат в тази категория.Честно казано не съм напълно съгласна, но кой ме пита мен.С тези монополисти не виждам кога ще се оправи нашата държава мила.Благодаря за хубавата статия.

    ОтговорИзтриване
  3. И според мен още в началото трябав да се договри някаква цена и да се разбере какво точно ще влиза в нея, за да няма някакви промени след това. Както пишете и вие тук в този конкретен случай става въпрос за продажба на централен ежедневник, чиято основна насоченост е да представя развлекателна информация за актуалните личности и абсолютно всички по интересни събития. Всеки иска да направи нещо голямо и да стане известен, но в крайна сметка не трябва да е на всяка цена.

    ОтговорИзтриване