Архив на блога

събота, 23 март 2013 г.

Практика по прилагането на ЗОП – Част ХХХІІІ



Установено е, че няколко разпоредби от проекта на договора влизат в противоречие една с друга. Посочените противоречия представляват порок на документацията и правят отношенията между възложител и изпълнител при изпълнение на поръчката неясни и неточни. Основателно е и твърдението на жалбоподателя в частта му относно редакцията на чл. 32 от проекта за договор. В ЗОП и Търговския закон са изброени основанията и начините за прекратяването на договор, като същите следва да бъдат възприети от възложителя, а не да се залагат нови такива, които биха нарушили правата на изпълнителя като страна по сключения в последствие договор, който той е приел с подаването на оферта за участие. (Решение № АКТ-113-07.02.2013)

Законодателят е дал възможност на възложителя, във връзка с доказване на техническите възможности, да изисква от участниците представянето на  сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата или участника със заложени стандарти, като например за управление на качеството или за опазването на околната среда. Предвидено е също така, посочването на системите за управление да става чрез съответната серия европейски стандарти (чл. 53, ал. 1 от ЗОП). Наред с това, обаче в ал. 4 на чл. 53 са въведени допълнителни условия при изискването на сертификати от участниците, а именно, че възложителят приема еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, както и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната среда. В обявлението за процесната обществена поръчка е посочено, че участникът следва да представи точно упоменатите сертификати. КЗК намира, че не е налице съществено нарушение, доколкото нормата на чл. 53, ал. 4 вменява задължение на възложителя, съответно на помощния му орган - комисията да приемат еквивалентни сертификати и други доказателства, представени от участниците, при самото разглеждане на документите по допустимост. Наред с това следва да се упомене, че нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗОП, в която изрично е указано, че възложителят, при формиране на техническите спецификации е длъжен да упомене изрично и приемането на „еквивалент”, касае техническите спецификации, посочени в обявлението, а не изискването за представяне на сертификати. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че посочването на серията на сертификата и годината на издаване не представлява нарушение на закона. Хипотезата на чл. 53, ал. 4 намира приложение при разглеждане на документите за допустимост, когато за комисията възниква задължение ех lege да приема еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, както и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната среда. (Решение № АКТ-113-07.02.2013)

След запознаване със съдържанието на документацията за участие и обявлението за поръчката, КЗК установи, че един от заложените критерии за подбор, които всеки участник в процедурата следва да изпълни е представянето на образци/мостри на оферираните медицински изделия и реактиви. Видно от Раздел ІІІ.2.3. „Технически възможности” от обявлението за поръчката и Раздел V „Указания за подготовка на офертата” от документацията за участие възложителят е указал изисканите мостри на стоките, заедно с опис на същите да се представят именно в Плик № 1. Имайки предвид гореизложеното, КЗК счита, че комисията за провеждане на процедурата е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал. 8 от ЗОП, като без да констатира липсата на мостри в офертата на участника и съответно без да му укаже да представи липсващите документи, е допуснала до оценяване техническото предложение, като по показател „Качество” е поставила оценка 0 (нула) точки на офертата му. Именно липсата на образци/мостри на оферираните артикули е била и причина за оценяването с минимален брой точки. В този смисъл КЗК счита, че комисията за провеждане на процедурата е следвало да констатира несъответствието на съдържанието на Плик № 1 на участника с изискванията на възложителя и да приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 8 от ЗОП в хипотезата на липсващи документи. Предвид гореизложеното и спазвайки принципите на законност и равнопоставеност, помощният орган на възложителя е следвало да отрази липсата на мостри в Плик № 1 от офертата на участника като укаже, че същите следва да бъдат представени и едва след изтичане на законоустановения срок за отстраняване на пропуска и след разглеждането на допълнително представените документи относно съответствието на участника с критериите за подбор (в случай, че такива бъдат представени) да пристъпи към разглеждане и оценяване на неговото техническо предложение в съответствие с утвърдената методика за оценка. (Решение № АКТ-140-14.02.2013)

По преписката е установено, че на 17.01.2013г. „Хроно” ООД е платило по банков път на „Адвокатско дружество Добрева и партньори”, представлявано от адв. Олга Добрева възнаграждение в размер на 1 000 лв. По преписката е представен договор за правна защита и съдействие от с фиксирано възнаграждение за процесуалното представителство по преписката в размер на горепосочената сума. От изложеното следва да се заключи, че сумата от 1 000 лв. е платена от жалбоподателя. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. С оглед чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се приеме, че минималният размер на възнаграждението за защита в производството пред КЗК е в размер на 150 лв. От друга страна КЗК прецени, че предметът на производството във връзка с изложените в подадената жалба твърдения не е със значителна правна и фактическа сложност. Имайки предвид, че договореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение за правна помощ превишава значително минималния размер, посочен в горепосочената наредба, КЗК приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК), а именно – прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде намалено до размер на 450 лв. В тази връзка на възложителя следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски в общ размер на 1300 лева – в това число внесена държавна такса за образуване на производството пред КЗК в размер на 850 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. (Решение № АКТ-140-14.02.2013)

По подадената жалба от страна на „Термикс ЕС” ООД, КЗК се е произнесла с Решение № 1299/08.11.2012г., в което е разгледала описаните по-горе твърдения и ги е приела за неоснователни, като е изложила подробни мотиви в тази насока. КЗК е отменила като незаконосъобразно Решение № 787/28.08.2012г. на кмета на община Джебел за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществена поръчка и е върнала преписката на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие, а именно повторно разглеждане и оценяване на техническото предложение на жалбоподателя „Термикс ЕС” ООД по показател „Рискове”, като е дала указания комисията еднозначно установи какъв е броят на предложените/идентифицирани от участника рискове, който брой да заложи във формулата за оценка. Решението на КЗК не е обжалвано пред ВАС и е влязло в сила. След връщане процедурата за ново разглеждане, възложителят е издал ново решение за класиране, което отново е обжалвано от „Термикс ЕС” ООД пред КЗК. В жалбата отново се излагат твърдения, че комисията не е приложила правилно методиката за оценка, и че не става ясно кои от посочените в предложението му рискове не са възприети от комисията и на какво основание са игнорирани. Жалбоподателят оспорва и оценяването на класирания на първо място участник по този показател, като отново посочва, че предложението му не отговаря на изискванията на възложителя, тъй като са посочени огромен брой рискове, които не могат да бъдат свързани с предмета на поръчката, а други не са ясно идентифицирани, същите се припокриват или не са съпроводени с предложени мерки за предотвратяване на последиците от настъпилия риск. Тук следва да се посочи, че при отмяната на предходното решение за класиране, КЗК е определила точно етапа, на който следва да се върне процедурата, както и конкретните действия, които трябва да извърши помощният орган на възложителя. По отношение на твърденията за приетия от комисията конкретен брой рискове, идентифицирани в техническите оферти на участниците, КЗК е посочила, че преценката на комисията (колко от изброените рискове са такива, които са ясно разграничени един от друг, свързани конкретно с начина на работа и сроковете предлагани от участника, съпроводени с предложени от участника мерки за предотвратяване на настъпването на риска и съответно конкретни и адекватни дейности по отстраняване на последиците от настъпилия риск) е дейност по целесъобразност и следователно не подлежи на контрол за законосъобразност. Т.е. по отношение на тези твърдения, изложени в жалбата КЗК вече се е произнесла при предходното обжалване на процедурата по възлагане на обществената поръчка, поради което същите, като процесуално недопустими, следва да се оставят без разглеждане (Решение № АКТ-138-14.02.2013)

КЗК намира, че подробно описание на техническите предложения на участниците и по- конкретно посочването на конкретни и изброени от участниците предвиждани рискове в образеца на техническо предложение, утвърден от възложителя, не е необходимо за целите на оценяването на офертите, тъй като по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗОП, кратко описание на предложенията на участниците се дава във връзка с присъждането на оценките по всеки показател, с оглед избягването на субективизъм при присъждането на точките и спазване на принципите за прозрачност в процедурите за възлагане на обществените поръчки. В случая, за изчисляване на посочения в обявлението и документацията показател за оценка на офертите е предвидена конкретна математическа формула, което от своя страна изключва субективността при определянето на точките по тях. В тази връзка, твърдението за нарушаване на разпоредбите на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗОП, както и за нарушаване на принципите за публичност и прозрачност при разходването на публични средства, а също така и на равнопоставеност и свободна конкуренция между участниците е неоснователно. (Решение № АКТ-138-14.02.2013)

Изискванията за представяне с офертата на документи за доказване на техническите възможности по чл. 51, ал. 1 и чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП са задължителни по отношение на участника, като липсата им не може да бъде санирана с представяне на сертификат за акредитация по БДС EN ISO/IEC 17020:2005 от подизпълнител в съответствие с чл. 56, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП. В конкретния случай, липсата на сертификат за акредитация по БДС EN ISO/IEC 17020:2005 на лаборатория или орган за контрол с обхват на акредитация, покриващ дейностите по пусково-наладъчните работи на участника не може да бъде санирана с представения рамков договор, с който друго дружество „АС-ДС” ООД, което е сертифицирано по този стандарт, се задължава да извършва дейността по електролабораторни измервания и изпитвания по отношение на дейностите по пусково-наладъчни работи при изпълнение предмета на поръчката. (Решение № АКТ-134-14.02.2013)

В Раздел Указания за подготовка на офертата от Документацията за участие е записано, че при допуснати аритметични грешки, изразяващи се в несъответствие между единична и обща цена, ще се взема предвид единичната, т.е. след извършване на пресмятане, ако оценителната комисия констатира разлика между сметнатите единични цени и крайната обща цена за всяка една от дейностите, ще вземе предвид сумата, получена от единичните цени, без значение дали крайната цена се увеличава или намалява. Така заложеното изискване от възложителя е част от документацията за участие, одобрена с Решение, което не е обжалвано в законоустановения срок и следователно е станало задължително за всички участници при изготвяне на офертите за участие. В съответствие с така заложеното условие, оценителната комисия, след като е отворила ценовите оферти на участниците, е пристъпила към пресмятане на единичните цени, е констатирала отклонение в ценовите оферти, при едни, водещи до намаляване, а при други - до увеличаване на крайната предлагана цена. Така извършените действия на оценителната комисия, КЗК приема за законосъобразни и че така извършената промяна на ценовите предложения на участниците не попада в хипотезата на чл. 68, ал. 11, т. 2, „б“ от ЗОП, доколкото не се касае за представяне на допълнителни разяснения и доказателства, променящи цената, а единствено до правилно и точно пресмятане на базата на вече предложени единични цени от съответните участници, и следователно няма нарушение при провеждане на процедурата. В случая, следва да се има предвид обстоятелството, че така заложеното условие е приложимо единствено за аритметичните грешки, отнасящи се до предложената цена в Схемите. Тази възможност, предвидена от възложителя, не касае хипотезата на погрешно заложени първоначални данни за площта, каквато именно грешка е допуснал жалбоподателят при изготвяне на Ценовата си оферта. Ето защо спрямо жалбоподателя би било недопустимо да се счете, че същият при изготвяне на ценовата си оферта е допуснал аритметична грешка, която да бъде коригирана по описания вече ред, и той да продължи участието си в процедурата и да участва в класирането. (Решение № АКТ-133-14.02.2013)

В документацията е посочено, че участникът трябва да има на разположение за срока на изпълнение на поръчката инженерно-технически състав, в това число ОВ инженер, който да има степен „бакалавър“ или „магистър“ специалност „ОВ“ и минимум 5 години професионален стаж по специалността, от които не по-малко от 2 г. опит в изпълнението на ОВ част на строежи. Видно от фактическата част на решението, в Плик 1, документи за подбор, следва да се постави декларация за водещия инженерно-технически състав на участника, определен за изпълнение на поръчката. Посочено е още, че следва да бъдат представени професионални автобиографии, образец № 12, и документи удостоверяващи образованието, професионалната квалификация и опит на експертите от инженерно-техническия състав, декларация от всеки един от експертите, част от екипа на участника, за ангажираност в изпълнението на поръчката, за принадлежност и наличност. По това изискване в офертата на участника е приложена декларация по образец № 9, в която е посочен инженерно-техническия състав, който дружеството ще използва при осъществяване на поръчката. Сред тях са имената на Т. Х. Т. – инж. ПС, Х. Б. М. – инж. ПГС, И. К. К. – инж. ОВ. Приложени са и декларации по образец № 12 от Т. Х. Т., Х. Б. М. и И. К. К. Във връзка с изложеното, КЗК намира, че възложителят не е поставил изискване участникът да докаже в какви отношения е с експертния състав, трудови или граждански. Единственото изискване е да се докаже, че те ще бъдат на разположение при изпълнение на поръчката, доказващо се с декларацията по образец № 12. Видно от установените факти, визираните лица от експертния състав на участника, са представили декларации, с които декларират ангажираност през целия период на изпълнение на дейностите по поръчката. (Решение № АКТ-132-14.02.2013)

Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗОП „Възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки. Законодателят е предоставил възможност на възложителя свободно да определи условия и изисквания към участниците, които смята, че ще му гарантират точно изпълнение на поръчката при съобразяване спецификата на нейния предмет и неговите потребности, но при зачитане на основните принципи на чл. 2 от ЗОП и при спазване забраната условията или изискванията да не дават предимство на даден участник или необосновано да ограничават участието на лица. Тази възможност не е неограничена, а напротив обвързана е със задължение за достатъчна обоснованост на конкретното въведено условие. При излизане извън оправданата допустимост на ограничението, въведените условия или изисквания, обуславят нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП. В конкретния случай възложителят е въвел в методиката за оценка по Обособена позиция № 1 подпоказател „Л“, като на оценка по същия подлежи декларираният от съответния участник брой лакове (междуселищни кодове за избиране), съотнесен към максималния деклариран брой лакове. КЗК намира за основателно възражението на жалбоподателя, че заложеният критерий е дискриминационен. Не еднократно КЗК е отправяла по сходни казуси запитвания до държавния регулатор в сферата на електронните съобщения –КРС по отношение връзката между броя на лаковете, с които конкретният участник разполага и качественото изпълнение на предмета на поръчката (предоставяне на фиксирана телефонна услуга). В изразените експертни становища на КРС се застъпва, че наличието на предоставени номера в по-голям или по-малък брой географски кодове няма отношение към качеството на услугата, предоставяна от дадено предприятие, тъй като съгласно разпоредбите на Закона за електронните съобщения, предприятията, предоставящи обществена телефонна услуга, имат право и задължение да договарят взаимно свързване между мрежите си с оглед предоставяне на услуги от край до край. Сочи се още, че независимо от броя на кодове, в които са предоставени номера на съответното предприятие, посредством взаимно свързване с мрежите на други предприятия, абонатите на всяко предприятие могат да осъществяват и получават повиквания към и от абонати на останалите мрежи в цялата страна. Изтъква се, че наличието на предоставени номера в конкретни географски кодове няма отношение към качеството на услугата, предоставяна от дадено предприятие, тъй като възложителят може да включи в техническите изискванията условие за запазване на ползваните от него номера, като всяко предприятие, участващо в домейна на преносимост, може да изпълни това условие, ако е осигурило техническа възможност за предоставяне на фиксирана телефонна услуга в съответния регион. Като заключение на изложеното следва да се обобщи, че видно от цитираните експертни становища на КРС, така поставен, обжалваният критерии за оценка на брой междуселищни кодове за избиране в градовете, в които ДНС ще ползва телефонни услуги се явяват в определена степен дискриминационни по отношение на участниците в процедурата, доколкото въпросните условия нямат отношение към качественото изпълнение на предмета на услугата. В случая се явява ирелевантен фактът, че се оценяват брой лакове само в изчерпателно изброени населени места, а не на територията на Р България, тъй като се установи, че броят междуселищни кодове не се отразява върху качеството на предоставяната услуга и регионалното ограничаване не влияе върху дискриминационния характер на подпоказателя „Л“. КЗК приема, че възложителят не е съобразил методиката си за оценка с императивните разпоредби на чл. 25, ал. 5 от ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП, тъй като необосновано е ограничено участието на лица в обществената поръчка. (Решение № АКТ-127-14.02.2013)

Съобразно нормата на чл. 34, ал. 2 от ЗОП, комисията за провеждане на процедурата трябва да се състои от нечетен брой членове - най-малко петима, един от които задължително е правоспособен юрист, а останалите са лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с предмета и сложността на поръчката, като за разлика от режима за назначаване на външния експерт, съществено значение при назначаване на членовете на комисията има и техният опит. Предметът на процесната поръчка касае доставка на съоръжения, оборудване и обзавеждане за нуждите на изпълнението на проект: „Балчик – сцена на изкуствата”. Оборудването за прожекции на открито включва екран за външна прожекция с високо качество, проектор за външна прожекция  централна конзола за прожекции на открито, колони за външно озвучаване с високо качество, електрически генератор. Възложителят е посочил характеристиките и параметрите на изискваното оборудване в образец на техническо предложение, в което участниците е следвало да попълнят параметрите на предлаганото оборудване, съответно комисията да сравни съответствието на предложенията със заложените изисквания. Критерият за възлагане на обществената поръчка е „най-ниска цена” и предложеното от участниците оборудване не подлежи на субективна оценка от страна на комисията, поради което процесната поръчка не се характеризира с особена сложност. С оглед на изложеното КЗК приема, че наличието на двама правоспособни юристи, единият от които с придобити познания в областта на общата електротехника и радиоелектроника (знания във връзка с предмета на поръчката), икономист и старши счетоводител (притежаващи знания по отношение на икономическата част на офертите), както и наличието на лице, заемащо длъжността началник отдел „КПВО”, притежаващо опит съобразно длъжностната му характеристика в областта на изпълнението на културния календар на общината и организиране на конкурси и фестивали, залегнали в културната програма на общината, покриват изискванията на чл. 34, ал. 2 от ЗОП. С оглед на изложеното и предвид факта, че процесната процедура не се характеризира с особена сложност, КЗК приема, че за членове на комисията по провеждане на поръчката са определени лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с предмета и сложността на поръчката, поради което твърдението на жалбоподателя за нарушение на чл. 34, ал. 2 от ЗОП се явява неоснователно. Неоснователно жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че екранът за външна прожекция е конструкция, която ако не бъде монтирана от и под надзора на квалифицирани специалисти – инженер-конструктори, би се превърнало в едно потенциално опасно съоръжение за зрителите, с оглед на което счита, че в комисията е следвало да бъде включен инженер-конструктор, доколкото видно от събраните по преписката доказателства предметът на поръчката касае единствено доставка до франко склада на община Балчик и разтоварване на доставеното оборудване. (Решение № АКТ-171-21.02.2013)

В ДР на ЗОП липсва легална дефиниция за „квалификация“ по смисъла на този закон, поради което в него следва да се вложи смисъл на общо употребимото правно понятие „квалификация“. Предвид на това в мотивите си ВАС е приел, че квалификацията съставлява необходимата степен от знания, умения и навици, чрез които става възможно извършването на определена дейност в общественото разделение на труда и тя изразява равнището на подготвеност на съответния експерт да изпълнява определена функция. Съдебната практика прибавя към тази дефиниция и деловите качества при изпълнение на съответната дейност. В изискуемата съвкупност от знания, умения и навици, знанията са два вида - теоретични и практически, като теоретичните знания се натрупват чрез образованието в учебни заведения, а практическите знания се усвояват в процеса на упражняването на определена трудова функция. Освен посочените елементи в квалификацията се включват и уменията, които са израз на личните способности на съответния експерт да осъществява трудова дейност. За членовете на комисията не са представени документи, които да доказват, че експертите притежават теоретични или практически знания, съответстващи на предмета на обжалваната обществена поръчка, а именно свързани с уреди, подходящи за отопление на сгради - архитектурни и културни паметници. С оглед на изложеното КЗК счита, че членовете на комисията не притежават необходимата професионална квалификация с оглед предмета и сложността на обществената поръчка, даващи възможност за нейното законосъобразно провеждане и цялата процедура се е провела при незаконосъобразен състав на комисията в нарушение чл. 34, ал. 2 от ЗОП, което води до порочност и на издадените от нея актове, а оттам рефлектира върху законосъобразността на крайния акт на възложителя. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и процедурата следва да бъде върната на етап промяна в състава на комисията, с оглед на включване в него на лица, притежаващи квалификация и опит, сходен с този на обществената поръчка, с участието на които да бъдат извършени отново всички процесуални действия. (Решение № АКТ-164-21.02.2013)

Възложителят, в съответствие с чл. 34, ал. 1 от ЗОП, назначава комисия за провеждане на процедурата, а в конкретния случай преписката е върната от КЗК за продължаване на същата процедура. Независимо, че крайният срок, даден от възложителя за приключване на работата на комисията, е изтекъл, КЗК намира, че това не представлява само по себе си нарушение на чл. 34, тъй като е налице изискване на възложителя до участниците за удължаване срока на валидност на офертите до сключването на договор за възлагане на обществената поръчка, т.е. продължаването на работата на комисията в същия състав не е в нарушение и на чл. 34, ал. 6 от ЗОП, като комисията е продължила работата, която й е възложена по силата на чл. 34, ал. 1 от възложителя. С оглед на изложеното следва да се приеме, че констатираното нарушение не е съществено. (Решение № АКТ-160-21.02.2013)

Съгласно разпоредбите на чл. 166 и чл. 167 от ЗУТ, консултантът може да извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор, само ако има издаден лиценз от министерството на регионалното развитие и благоустройство. Предвид това и съобразно наличието на горепосочените клаузи в представения договор и анекс към него, за създаване на ДЗЗД, налагат извода, че и двамата партньори в ДЗЗД следва да притежават лиценз по чл. 166 от ЗУТ. При така заложеното в договора и анекса не е възможно да се приложи изключението на чл. 25, ал. 8 от ЗОП, при участие на обединения които не са юридически лица, критериите за подбор да се прилагат към обединението участник, а не към всяко от лицата, включени в него с изключение на съответната регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнението на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. В тази връзка, според КЗК правилно и законосъобразно, Комисията е взела решение да изиска допълнително представяне на лиценз по чл. 166 от ЗУТ от един от участниците в обединението, тъй като обществената поръчка има за предмет извършването на строителен надзор, който следва да се осъществи от лица получили разрешение от компетентния за това орган. Доколкото анексът не е нотариално заверен и текстът на т. 2 не е коректно изписан, комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите с Протокол 1, в който са отбелязани несъответствията по офертите на участниците, е изискала отстраняване на точно тези нередовности. Освен това Комисията е отчела и факта, че всеки партньор поема задължението, при обективна невъзможност на другата страна да изпълнява задълженията по договора, предвид което е изискала и представяне на копие на лиценз по чл. 166, ал. 2 от ЗУТ на името на дружеството – участник в обединението. (Решение № АКТ-166-21.02.2013)

В чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа протоколът за работата на комисията. Видно от тези разпоредби на ЗОП, комисията няма задължение да включва в съдържанието на протокола си изброяване на всички документи, приложени от участниците в плик № 1, а следва да посочи резултатите от разглеждането (чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗОП), като съобразно разпоредбите на чл. 68, ал. 7 и ал. 8 от ЗОП, в съставения протокол за разглеждане на документите в плик № 1 от офертите на участниците, за съответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя, следва изчерпателно да се опишат липсващите и/или несъответстващи на критериите за подбор или други изисквания на възложителя документи. От представения по преписката Протокол КЗК установи, че комисията е спазила изискванията на тези разпоредби при неговото съставяне. Посочено е, че комисията е преминала към разглеждане на представените в плик № 1 от офертите на участниците документи, отразени са несъответстващите на изискванията на възложителя документи, част от офертите на участниците, които следва да се представят допълнително, както и са отразени резултатите от разглеждането на документите на други двама участници, които са представили всички изискуеми документи. С оглед на изложеното, твърдението на жалбоподателя за допуснати нарушения при съставянето на Протокол № 1 от 29.11.2012 г. от работата на комисията по разглеждането на представените в плик № 1 от офертите на участниците документи за подбор се явява неоснователно. (Решение № АКТ-197-05.03.2013)


Няма коментари:

Публикуване на коментар