Архив на блога

събота, 11 май 2013 г.

Практика по прилагането на ЗОП – Част ХХХVІІІ



КЗК счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че предложението му по критерий „Подход и методология за разработване и внедряване на интегрирана информационна система”, включващо и график за изпълнението на дейностите предмет на поръчката, е следвало да бъде оценено с максималния брой точки – 20, а не поставените от комисията 10. Съобразно утвърдената методика за оценка с 20 точки се оценява предложение, при което предложеният от участника подход е реален и представеният график съдържа детайлно и подробно описание на продължителността на всички видове дейности и тяхното застъпване във времето, паралелното им осъществяване и точна последователност в процеса на изпълнение. Видно от документацията за участие възложителят е заложил условие, че дейностите по внедряване на интегрираната информационна система и дейностите по обучение на общинските служители трябва да се изпълняват паралелно, което условие не е изпълнено в предложението на жалбоподателя. В представения „График за изпълнение на предмета на поръчката” е посочено, че дейностите по „Инсталиране и настройки на системата” (внедряване) ще започнат на 165-тия ден и ще завършат на 180-тия ден от началото на изпълнението на поръчката, а дейностите по „Обучение на потребители и технически лица” е посочено, че ще започнат на 180-тия ден и ще приключат на 295-тия ден. Доколкото предложението на участника не е отговаряло на изискванията на възложителя за паралелно изпълнение на посочените дейности, КЗК приема, че комисията по провеждане на процедурата, в изпълнение на методиката за оценка на офертите, основателно не е оценила предложението на участника с максималния брой точки, с оглед на което не е допуснала нарушение на правилата за оценяване. (Решение № АКТ-197-05.03.2013)

Липса на яснота към участниците в обявените условия се констатира, като се съпостави горното изискване с тези в раздел III.2.1., т. 5 и т. 6 където техническата спецификация ISO/ТS 27527:2010 вече е отнесена към регистрите по заболяванията и регистрите на здравните специалисти, като съответствието със същата вече е поставено към изпълнителя на здравна помощ, който не е участник в процедурата. Основателен е и аргумента в жалбата, че възложителят също не е определил как и с какви документи ще се изпълни това изискване по отношение на регистрите на заболяванията и на здравните специалисти, което е в нарушение на чл. 25, ал. 6 от ЗОП, който задължава възложителя да посочи документите, с които се доказва изпълнението им. (Решение № АКТ-190-05.03.2013)

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че условието на възложителя участниците да могат да подават оферта само за една обособена позиция е било дискриминационно и нарушава правилата на свободната конкуренция. Посочената от жалбоподателя опция е регламентирана в чл. 25, ал. 2, т. 12 от ЗОП и използването й е предоставено в оперативната самостоятелност на възложителя. Доводът на жалбоподателя, че евентуална невъзможност на възложителя да избере изпълнител по една обособена позиция, което ще наложи да прекрати изпълнението на тази обществена поръчка е хипотетичен и не е предмет на законосъобразността на оспореното решение за откриване. Неотносими към законосъобразността на оспорената процедура са и аргументите на жалбоподателя и сравнението й с предходна процедура с този предмет, която е била прекратена от страна на възложителя и в този смисъл възраженията следва да се оставят без разглеждане. (Решение № АКТ-190-05.03.2013)

В обявлението, т.III.2.2. ”Икономически и финансови възможности” е предвидено изискване за представяне на справка - декларация за реализирания специализиран оборот общо за последните три години (2010г., 2011г. и 2012г.) в зависимост от датата, на която участникът е учреден или е започнал дейността си. Посочено е, че справката следва да съдържа пълно описание на извършваните дейности, вкл. стойностите, датите и получателите, придружени с препоръки за добро изпълнение. Жалбоподателят счита, че въведеното изискване за доказване на икономическо и финансово състояние с препоръки за добро изпълнение е прекомерно и необосновано. КЗК намира твърдението за неоснователно. Следва да се има предвид, че възложителят е свободен да определи условия и изисквания към участниците, които смята, че ще му гарантират точно изпълнение на поръчката, при съобразяване спецификата на нейния предмет и неговите потребности и при зачитане на основните принципи на ЗОП. Възложителят е в правото си да постави изисквания към участниците, по отношение на тяхната надеждност да изпълняват поръчката, стига обаче тези условия да са съобразени с изискванията на чл. 25, ал. 5 и ал. 6 ЗОП. В конкретния случай, възложителят е предвидил справката да съдържа пълно описание на извършваните дейности, вкл. стойностите, датите и получателите, придружени от препоръки за добро изпълнение или в конкретния случай възложителят е предпочел вместо да изиска годишен финансов отчет или някоя от съставните му части по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗОП, да изиска справка-декларация и препоръки, които могат да бъдат отнесени към документите по чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗОП. КЗК споделя довода, изложен в становището на възложителя, че наличието на специализиран оборот не може да се види пряко от един отчет за приходи и разходи, с който може да бъде доказан само общият оборот на участниците, но не и техният специализиран оборот, от който всъщност се интересува възложителят. Поради това КЗК счита, че възложителят обосновано и законосъобразно се е възползвал от възможността, предоставена му от законодателя с чл. 50, ал. 1 от ЗОП, като е поставил изискване към участниците да представят информация, под формата на справка-декларация, в която да опишат извършваните от тях дейности, за да може да провери дали са свързани с предмета на поръчката; предвидил е в нея да опишат стойностите, за да провери размера на постигнатите обороти; както и да опишат датите и получателите, придружена от препоръки за добро изпълнение, които имат доказателствена тежест по отношение на истинността на декларираните в справката данни. Действително, с препоръките за добро изпълнение се доказва реалното изпълнение на договорите, сключени от потенциалните участници в процедурата, и обикновено се изискват от възложителите за доказване на техните технически възможности, но в същото време следва да се посочи, че в конкретния случай предвиденото изискване за тяхното представяне за доказване на икономически и финансови възможности не би ги затруднило или ограничило, поради което оспорваното изискване не може да бъде прието за прекомерно. Предвид гореизложеното, КЗК намира, че възложителят не е нарушил принципите на ЗОП, предвиждайки изискване за доказване на икономическо и финансово състояние с препоръки за добро изпълнение. (Решение № АКТ-234-13.03.2013)

Първото твърдение е, че са нарушени основните принципи на ЗОП, посочени в чл. 2, а именно: за свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, тъй като формално са спазени изискванията на чл. 68, ал. 8, във връзка с чл. 68, ал. 9 от ЗОП - Протокол № 1 от работата на комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите за участие в обществената поръчка е изпратен до всички участници и е определен срок от 5 работни дни за всички за предоставяне на допълнително изискани документи, без обаче да е отчетено обстоятелството, че в двама от общо тримата допуснати участници, като членове на съответните обединения/ консорциуми участват чуждестранни юридически лица, съответно единствено Консорциум „Воден проект Несебър” е създаден от местни ЮЛ, поради което чуждестранните работни дни и официални празници не съвпадат с тези в РБ – ноторно известен факт, защото се отнася до коледно-новогодишните празници. КЗК споделя доводите на възложителя, че разпоредбата на чл. 68, ал. 9 от ЗОП е императивна - участниците представят съответните документи в срок 5 работни дни от получаването на протокола по чл. 68, ал. 7 от ЗОП, който срок е нормативно определен и той е еднакъв за всички участници в процедурата. Процедурата по възлагане на обществената поръчка се провежда на територията на РБ, поради което е приложима българската нормативна уредба, задължителна в еднаква степен както за българските, така и за чуждите ЮЛ. Комисията на възложителя няма правомощия да определя различен срок за представяне на допълнително изискани документи, нито да удължи предвидения срок в ЗОП. Именно еднаквият законово определен срок от 5 работни дни гарантира спазване на принципа за равнопоставеност и недопускане на дискриминация. И на тримата допуснати до този етап участници комисията е дала един и същи срок, който е започнал да тече след 21.12.2012г. и е изтекъл на 04.01.2013г. (Решение № АКТ-233-13.03.2013)

В жалбата се твърди, че в Протокол - ГПС № 2/28.01.2013г. не фигурира задължителния реквизит по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗОП - списък на участниците, предложени за отстраняване от процедурата, и мотивите за отстраняването им. Подчертава се, че този пропуск на оценъчната комисия се е отразил и на обжалвания акт, като в последния не е отбелязано, че има отстранени участници и какви са мотивите за тяхното отстраняване. Изтъква се, че възложителят не е взел решение за отстраняването на Обединението и не става ясно какво се е случило с представената от обединението оферта и защо същата не е била разгледана, оценена и класирана. В тази връзка твърди, че решението е постановено при нарушение на чл. 73, ал. 2 от ЗОП. При разглеждане възраженията на жалбоподателя за нарушения на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗОП и чл. 73, ал. 2 от същия закон следва да се отчете факта, че възложителят е издал Решение № 14 от 31.01.2013г., с което е поправил Решение № 13 от 29.01.2013г. Решение № 14 от 31.01.2013г. не е предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като подадената жалба не е насочена срещу същото и следователно КЗК не следва да се произнася по неговата законосъобразност, в това число и по отношение на законосъобразността на сочените в същото правни основания. От друга страна Решение № 14 от 31.01.2013г. по данни на възложителя не е обжалвано и КЗК следва да вземе предвид този влязъл в сила административен акт. Неоснователни са възраженията на възложителя, че жалбата е недопустима, тъй като след обжалваното Решение № 13 от 29.01.2013г. е издадено друго, а именно Решение № 14 от 31.01.2013г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с което е изменено Решение № 13 от 29.01.2013г. Когато в един индивидуален административен акт бъде поправена очевидна фактическа грешка с последващ такъв, то след като актът, с който поправка е постановена, влезе в сила, образува заедно с поправеното решение едно цяло. Поправеното Решение № 13 от 29.01.2013г. важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката, тъй като последната само е премахнала несъответствието между волята на възложителя и нейния външен израз. В Решението № 14 от 31.01.2013г. е посочен списък на участниците отстранени от участие и конкретните фактически мотиви за отстраняването на Обединението, а като фактическо основание е добавен и Протокол ГПС № 1/23.01.2013г., т.е. част от изтъкнатите от жалбоподателя пороци са отстранени с издаването на Решението № 14 от 31.01.2013г. (Решение № АКТ-224-13.03.2013)

В хода на проучването по преписката се установи, че възложителят е прекратил процедурата за възлагане на обществената поръчка с Решение № 3/07.02.2013г. Съгласно изложените в решението мотиви, възложителят, на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП, е прекратил процедурата, тъй като е налице невъзможност да се осигури финансиране за изпълнение на поръчката. Предвид това настоящата обществена поръчка следва да бъде прекратена изцяло по причини, които възложителя не е могъл да предвиди. Решение № 3/07.02.2013г. на кмета на община Лесичово за прекратяване на обжалваната процедура е публикувано в регистъра на АОП на 07.02.2013г. Същевременно всички лица, закупили документация за участие и вписани в регистъра на възложителя са уведомени за решението за прекратяване, като най-късната дата е 21.02.2013г. Следователно, към настоящият момент преклузивният 10-дневен срок за обжалване на решението за прекратяване на процедурата е изтекъл. В този смисъл горецитираният акт на възложителя се счита за влязъл в сила индивидуален административен акт, тъй като при направената служебна проверка от страна на КЗК е установено, че в 10-дневния преклузивен срок по чл. 120, ал. 5, т. 4 ЗОП не е подадена жалба. Предвид факта, че влизането в сила на решението за прекратяване преустановява действието на всички издадени предходни актове в процедурата, КЗК счита, че правният интерес на жалбоподателя е отпаднал и подадената жалба е лишена от надлежен предмет. КЗК приема, че при наличието на влязло в сила решение на възложителя за прекратяване на процедурата, същата е приключила, а за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от оспорване на решението за откриването й, което от своя страна препятства възможността за разглеждане твърденията в жалбата по същество. След като не е налице процедура, то за КЗК не е налице и правната възможност по чл. 122г., ал. 1, т. 1а от ЗОП дори и да констатира основателност на доводите на жалбоподателя. С оглед гореизложеното, КЗК счита, че разглеждането на жалбата по същество е процесуално недопустимо. (Решение № АКТ-238-13.03.2013)

От извършения преглед на представените по преписката писмени доказателства се установи, че в състава на назначената със Заповед на възложителя комисия са включени външни експерти от списъка по чл. 19 от ЗОП, от които двама са правоспособни юристи. Изследвайки законосъобразността на комисията за провеждане на процедурата, КЗК счита за необходимо да отбележи, че едно от императивните изисквания на закона (чл. 34, ал. 2 от ЗОП) е в състава й да бъде включен правоспособен юрист, като по отношение на останалите членове въпросът е оставен на преценка на възложителя, но със задължителното указание лицата да притежават необходима професионална квалификация и практически опит в съответствие с обекта и сложността на дадената обществена поръчка. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗОП съответният възложител може по собствена преценка да привлича като член на помощния му орган и външен експерт, който е включен в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП и има квалификация в съответствие с предмета на поръчката. Видно от заповедта за назначаване на комисията и допълнително представените документи, касаещи квалификацията и опита на експертите, включени в нея, КЗК счита, че законовите задължения при определянето на състава на помощния орган са изпълнени. В съответствие с изискванията на закона за включване на правоспособен юрист и отчитайки, че няма законова пречка юристите в комисията да са повече от един на брой, възложителят е назначил експертите К. Б. Д. (член на комисията) и Г. Д. Т. (председател на същата) – и двамата външни експерти от списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП. От представените за тях документи (дипломи, сертификати, удостоверения, договори и др.) се установи, че същите безспорно притежават необходимата квалификация и опит, които да гарантират съблюдаването на законосъобразността при протичането и приключването на обжалваната процедура. Следва да се отбележи, че и двамата горепосочени експерти са участвали в редица комисии за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки с предмет строителство на различни обекти (включително и строителство на ВиК мрежи и/или реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и инженеринг), били са и в екипите за управление на различни инфраструктурни проекти, финансирани с европейски средства. Предвид липсата на легална дефиниция в ЗОП относно понятието „квалификация”, КЗК приема, че назначените като членове на комисията правоспособни юристи притежават необходимата степен от знания (теоретични и практически) и умения, които да им позволят успешно и качествено да изпълнят определената им от възложителя функция. В този смисъл КЗК счита за погрешен направения от жалбоподателя извод, че квалификацията на привлечените като външни експерти юристи не съответства на предмета на поръчката, поради което същите не са достатъчно компетентни да извършат законосъобразно оценяване на техническите предложения на участниците.  Предвид на това може да се приеме, че участието на визираните лица в състава на оценъчната комисия е допустимо и не опорочава извършените от комисията действия по оценяване предложенията на участие. КЗК определя като неоснователно възражението, че привлечените други лица – строителни инженери задължително трябва да притежават квалификация единствено и само по ВиК. Изразена е тезата, че строителен инженер Хидромелиоративно строителство и строителен инженер Хидротехническо строителство, доколкото не са еквивалентни от строителните инженери ВиК, то същите не е следвало да бъдат включвани в състава на комисията, тъй като лицата не притежават необходимите специфични познания и не биха могли адекватно да оценят техническите предложения на участниците. КЗК счита, че предвид предмета на поръчката по обособените позиции и дейностите, които следва да бъдат извършвани в съответствие с техническата спецификация, същата обхваща дейности по реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, то лицата експерти, които следва да притежават нужната квалификация и опит с оглед настоящия предмет на поръчката, е необходимо да са завършили висше образование, хидротехнически факултет и придобита квалификация строителен инженер. Доколкото специалностите ВиК, хидротехническо строителство и хидромелиоративно строителство се изучават в курса за обучение на един и същ факултет, а именно Хидротехнически факултет, то лицата имат основни теоретични познания, свързана със строителството на ВиК мрежите, което дава основание да се приеме, че и квалификацията на тези двама външни експерти е в съответствие с предмета на настоящата обществена поръчка. Предвид възражението за включване в състава на комисията на външен експерт – одитор, КЗК счита, че доколкото нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗОП е диспозитивна и от изложеното по-горе се установява, че в състава на комисията има включени лица от списъка на чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП, с необходимата квалификация в съответствие с предмета на поръчката, то включването на лице – одитор, не води до порочност в действията на оценъчната комисия по разглеждане и оценка на техническите предложения на участниците. Включването в състава на комисията на одитор – лице с придобита специалност финанси и професионална квалификация икономист и придобит опит като одитор цели използването на специфичните му познания и даване експертно заключение с оглед допустимостта на офертите с изискванията на възложителя и определяне съответствието на същите с минималните условия, поставени от възложителя към участниците за доказване икономическите и финансовите им възможности. От горното следва да се заключи, че оценъчната комисия е в съответствие с изискванията на чл. 34, ал. 2 и 3 от ЗОП. (Решение № АКТ-244-13.03.2013)

Що се касае до издаденото Решение № РП-01/28.01.2013г. на възложителя, КЗК счита, че то и Решение № 124/28.01.2013г. са един и същ административен акт, като № РП-01 е изискуемият изходящ номер, съгласно специализирания софтуер на АОП, необходим за обявяване на актовете на възложителя в регистъра на обществените поръчки. Постановеното решение е създадено във вид на текстови документ, който е изпратен до участниците в процедурата и по формата на специализираният софтуер на АОП, като последното е изпратено до Агенцията на 28.01.2013г., независимо че е публикувано на 6.02.2013г. И в двете решения са посочени еднакви основния и мотиви за прекратяване на обжалваната процедура чл. 39, ал. 1, т. 2 от ЗОП, поради което няма съмнение че реално двата акта се отнасят за една и съща процедура и пораждат едно правно действие, а именно прекратяване на процедурата, което както бе констатирано е незаконосъобразно извършено от възложителя, тъй като жалбоподателят е бил неправилно отстранен от процедурата, с мотива, че не отговаря на част от критериите за подбор по отношение на технически възможности и квалификация. Предвид горните изводи КЗК намира, че възложителят следва да извърши повторна проверка на съответствието на представените в плик № 1 от участниците документи относно предварително разписаните технически изисквания в документацията за участие, а именно за разрешенията за носене и употреба на лицата, извършващи поръчката. (Решение № АКТ-226-13.03.2013)

В жалбата се оспорва и раздел от обявлението, в който възложителят е поставил изискване, според което участниците следва да разполагат с експерти за изпълнение на поръчката, с дефинирани минимални изисквания към същите, които са необосновано завишени и не кореспондират със сложността и предмета на поръчката. Въведените минимални изисквания за допустимост и по-конкретно доказване единствено на трудов стаж и съответствие на изпълнението на обектите с договорните условия на FIDIC, е необосновано и ограничително, доколкото опитът по специалността, на изисканите служители, би могъл да се докаже не само с продължителността на трудовия стаж или съответствие на изпълнението с определен вид договорни условия. От фактическа страна е установено, че в Обявлението за участие в обществената поръчка не се съдържа изискване за доказване на трудов стаж на експертите. Посочено е, че следва да се докаже опит на ключовите експерти. Това означава, че не е задължително професионалният опит да е натрупан само по трудово правоотношение. Действително в документацията за участие възложителят използва термина „стаж по специалността”, но не следва да се приема, че става въпрос за трудов стаж по смисъла на КТ, доколкото подобно обстоятелство не е изрично посочено. В подкрепа на изложения извод е и обстоятелството, че в Раздел „Съдържание на плик № 1 Документи за подбор” изрично са посочени документите, с които се доказва професионалната квалификация на лицата, отговорни за изпълнение на поръчката. Изброяването завършва с уточнението „и други”, което указва, че изброяването е примерно и се приемат всякакви документи за удостоверяване на професионалния опит, независимо от вида на правоотношенията, по повод на които е натрупан. Що се отнася до изискването за доказване на опит по ФИДИК или еквивалентни, следва да се посочи, че то се отнася само до ръководителя на проекта. Подобно на разглежданото по-горе условие за опит на участника при изграждане на обекти, съгласно договорните условия на ФИДИК, тук също фигурира опцията за еквивалентност. Това означава, че участникът има възможност да докаже наличието на еквивалентност и не е ограничен в достъпа си до процедурата. Предвид изложеното КЗК приема, че поставеното изискване за придобит опит на ръководителя на проекта, при изпълнение на обекти в съответствие с договорните условия на ФИДИК или еквивалентни, не е ограничително и в нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, а цели изпълнителят да гарантира максимално професионалните умения и опит на ръководния ключов експерт, с оглед специфичния и сложен предмет на настоящата поръчка. (Решение № АКТ-334-03.04.2013)

В документацията за участие в конкретната обществена поръчка не са дадени никакви допълнителни указания и разяснения относно какво точно възложителят разбира под „дребни ремонти” и „работи на ниска стойност”, като единственото уточнение е посочено в документацията, в която е предвидено, че възложителят ще възлага на избрания изпълнител за периода на действие на договора строително-ремонтни и строително-монтажни работи по обособени позиции, както и всички подготвителни и последващи довършителни дейности, наричани за краткост в документацията и договора „работи”. КЗК счита, че така разписано, изискването е неясно формулирано и може да въведе в заблуждение участниците в процедурата. Логично е да се предположи, че под „дребни ремонти” и „работи на ниска стойност” възложителят разбира строително-ремонтни и строително-монтажни работи по конкретните обособени позиции, както и всички подготвителни и последващи довършителни дейности, свързани с включените в техните предмети дейности. Въпреки това, спорното указание би могло да бъде тълкувано и като възможност предложението на определения за изпълнител участник, въз основа на което е сключен договора за възлагане на обществената поръчка, да бъде допълнено с дейности, невключени в предметите на конкретните обособени позиции. С отделянето на част от дейностите по предмета на поръчката и предоставянето на възможността същите да се извършват от трето лице, а не от участника, определен за изпълнител, възложителят на практика е създал предпоставка за заобикаляне на ЗОП, тъй като откритата процедура може да бъде изпълнена при условия, различни от предвидените в договора, което е недопустимо. В този смисъл, възложителят следва да прецизира текстовете от документацията и от проекта на договор така, че да е ясно за какви точно дребни ремонти и работи на ниска стойност става въпрос, като всички, необходими за изпълнение дейности следва да бъдат включени в предметите на съответната обособена позиция, съобразно преценката на възложителя. (Решение № АКТ-321-03.04.2013)

С оглед на обстоятелството, че в офертата на участника Консорциум не са били приложени изискваните от възложителя доказателства за технически възможности – оторизационни писма, от които да става ясно, че са за предлаганата апаратура по позиции 27 и 31 (обстоятелство, което не се оспорва от страните по преписката), комисията е трябвало да ги опише в протокола по чл. 68, ал. 8 от ЗОП, съответно на основание чл. 68, ал. 9 от ЗОП да изиска от участника допълнително да представи оторизационни писма за предлаганата апаратура. Впоследствие комисията е следвало на основание чл. 68, ал. 10 от ЗОП да пристъпи към разглеждане на допълнително представените документи относно съответствието с критериите за подбор. Като не е извършила тези действия комисията е допуснала нарушение на разписаните в чл. 68, ал. 7-10 от ЗОП правила за провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка. От своя страна възложителят, възприемайки в обжалвания акт предложението й за отстраняване на участника Консорциум на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 56, ал. 1, т. 5 от ЗОП, е издал незаконосъобразно решение за приключване на процедурата, което следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на етап разглеждане на документите в плик № 1 от офертите на участниците за съответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя. (Решение № АКТ-295-26.03.2013)

Като аргумент за така направения извод следва да се посочи самото естество на подлежащите на оценяване показатели в методиката за определяне на крайната комплексна оценка на предложенията в процедурата, детайлно отразена в т. 2 от фактическата част на настоящото решение, а именно това са цифрово изразими елементи от офертните предложения на участниците: срок за изпълнение и гаранционен срок за изпълнените СМР, при определянето на оценката на които, възложителят е заложил определени формули, с оглед на които по точен математически критерий да бъдат оценени предложенията на участниците. В конкретния случай при залагането на конкретните математически формули не се създава възможност за едно субективно оценяване от страна на възложителя, нито е налице известна липса на информация относно начина, по-който ще се извършва самото оценяване. Предвид изложеното може да се заключи, че със самото посочване на конкретния размер на горепосочените показатели в протокола от своята работа, помощният орган на възложителя се е съобразил с разискваната законова разпоредба на чл. 72, ал.1, т. 4 от ЗОП и в случая се явява неоснователно изразеното от жалбоподателя мнение, че в протокола от работата на комисията липсва кратко описание на предложенията на участниците. (Решение № АКТ-236-13.03.2013)








Няма коментари:

Публикуване на коментар