Архив на блога

неделя, 2 юни 2013 г.

Становище на КЗК относно последиците от отнемане на лицензиите на „ЧЕЗ Електро България“ АД и на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД



Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) поиска от КЗК становище относно социалните и икономически последици от евентуалното отнемане на лицензиите на „ЧЕЗ Електро България“ АД и на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, както и за значението на отнемането на лицензиите за сигурността на снабдяването с електрическа енергия на клиентите в Западна България.

Какви нарушения доведоха до процедурата по отнемане на лицензиите
Становището е във връзка с образувано пред ДКЕВР производство за отнемане на издадените на двете дружества лицензии.
1. „ЧЕЗ Електро България“ АД е енергийно предприятие и титуляр на Лицензия за дейността „снабдяване с електрическа енергия“. Въз основа на извършена проверка на дружеството ДКЕВР е съставила актове за установяване на административни нарушения, изразяващи се в следното:
◊ непредоставяне в срок на информация относно сключените договори;
◊ нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) чрез сключване на договори със свързаното предприятие „ЧЕЗ България“ ЕАД за предоставяне на услуги за избор на доставчици;
◊ прихващане на суми в противоречие на Методиката за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им към обществото задължения за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
 2. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е титуляр на Лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия“. Правните основания за откриване на процедура пред ДКЕВР по отнемане на лицензията на това дружество са няколко нарушения, за които са съставени актове за установяване на административни нарушения, изразяващи се в следното:
◊ непредоставяне в срок на информация за сключените през 2011 г. договори с „ЧЕЗ България“ ЕАД;
◊ непредоставяне в срок на информация относно сключените договори;
◊ нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗОП чрез сключване на договори със свързаното предприятие „ЧЕЗ България“ ЕАД за предоставяне на услуги за избор на доставчици;
◊ нарушение на ЗОП чрез непровеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка за „Одиторски услуги“;
◊ нарушение на ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП), чрез непровеждане на процедура по реда на НВМОП за възлагане на малка обществена поръчка с предмет „Телефонни услуги“ за 2011г.;
◊ нарушение на ЗОП и НВМОП, чрез неоснователно провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез договаряне с покана с предмет „Мерки за подобряване на показатели SAIDI и SAIFI и автоматизиране на избрани изводи на средно напрежение в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД;
◊ нарушение на ЗОП и НВМОП, чрез непровеждане на процедура по реда на НВМОП за възлагане на малка обществена поръчка с предмет „Услуги по осигуряване на самолетни билети“;
◊ нарушение на ЗОП и НВМОП, като не е събрало през 2011г. в град София не по-малко от три оферти по реда на НВМОП за услуги за техническо обслужване на автомобили;
◊ нарушение на ЗОП и НВМОП, като не е събрало през 2011г. в град София не по-малко от три оферти по реда на НВМОП за пощенски услуги;  
◊ нарушение на ЗОП и НВМОП, като не е събрало през 2011г. в град София не по-малко от три оферти по реда на НВМОП за услуги за физическа охрана;
◊ нарушение на ЗОП и НВМОП, като не е събрало през 2011г. в град София не по-малко от три оферти по реда на НВМОП за услуги по охрана за сигнално-охранителна техника;
◊ нарушение на ЗОП и НВМОП, като не е събрало не по-малко от три оферти по реда на НВМОП за нотариални услуги;
◊ нарушение на чл. 58 от Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД чрез несъставяне и връчване на констативен протокол.

Процедурата по отнемане на лицензиите
Процедурата по отнемане на лицензия е уредена в Закона за енергетиката, кат самото отнемане става след писмено предупреждение с определен срок. С решението за отнемане на лицензията се определя и срок, който не може да бъде по-малък от две години, в който дружеството не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. С решението за отнемане на лицензията ДКЕВР назначава особен управител.  
В чл. 154, ал. 1 от НЛДЕ е регламентирано правомощие на ДКЕВР да сезира КЗК, когато при осъществяване на правомощията си констатира, че лицензиант нарушава или ограничава конкуренцията. За целта ДКЕВР изпраща писмено искане до КЗК да разгледа и проучи преписката, по която са констатирани нарушения, и да предприеме необходимите действия в рамките на своята компетентност. В случай, че КЗК установи с решение, че с дейността си лицензиантът нарушава или ограничава конкуренцията, ДКЕВР може да наложи принудителни мерки, предвидени в ЗЕ. В случай на установено от КЗК системно нарушение на правилата на конкуренцията, ДКЕВР може да отнеме лицензията (чл. 155, ал. 2 от НЛДЕ).

Становището на КЗК
След подробен анализ на основните принципи при регулиране на дейностите в енергетиката и правомощията на ДКЕВР, КЗК е обсъдила и последиците от отнемане на лицензиите. Посочено е, че от гледна точка на политиката на конкуренцията, стриктното спазване на законовите норми и принципите на секторната регулация в енергетиката е гаранция за осигуряване на равни възможности на всички предприятия за участие на енергийния пазар с оглед създаване и развитие на конкурентен пазар на енергийните услуги в страната. В конкретния случай, възможността за отнемане на лицензиите на двете дружества ще доведе до преустановяване дейностите по „разпределение на електрическа енергия“ и „обществено снабдяване с електрическа енергия“ в рамките на лицензионните територии на от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД. Правните последици включват назначаването на особен търговски управител за срока до окончателното решение на ВАС по жалбата, който,  продължава осъществяването на лицензионната дейност за сметка на лицензианта до прехвърлянето на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант. Следователно дейностите по „обществено снабдяване с електрическа енергия“ и „разпределение на електрическа енергия“ няма да бъдат прекъснати, а ще продължат да бъдат осъществявани от особения търговски управител. Така посочената процедура ще гарантира непрекъснатост на снабдяването и разпределението на електрическа енергия на клиентите на двете дружества,  като по този начин се осигурява и запазване на националната сигурност и обществения ред в страната.
От гледна точка на последиците за крайните клиенти на енергийните дружества, преценени през призмата на конкурентното право, се посочва, двете дружества, като единствени предприятия, осъществяващи съответните услуги в границите на обособената им лицензионна територия, са предприятия с господстващо положение на съответния пазар. Липсата на реална или потенциална конкуренция прави горепосочените предприятия единствени доставчици на съответните услуги на съответния пазар, независими в поведението си от условията на търсене и предлагане, върху които единствено влияние биха могли да оказват само техните потребители (крайни клиенти). Като такива, двете предприятия следва да се въздържат от поведение, представляващо злоупотреба с господстващото им положение, като предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията в страната и засягат интересите на потребители (чл. 21 от ЗЗК).
КЗК застъпва принципното становище, че от гледна точка на правилата на конкуренцията, дейността на ДКЕВР по лицензирането на доставчиците на съответните енергийни услуги на релевантния пазар следва да гарантира спазване на принципните положения, залегнали в нормативната уредба, осигуряващи равни възможности на всички предприятия за участие на съответния пазар. Отчитайки факта, че услугите по „обществено снабдяване с електрическа енергия“ и „разпределение на електрическа енергия“ се осъществяват в рамките на определена лицензионна територия и в условията на съществуващо господстващо положение на определено енергийно предприятие, КЗК е на мнение, че ДКЕВР, като регулаторен орган в областта на енергетиката, следва стриктно да следи за недопускане нарушаване принципите на ЗЕ, имащи връзка с конкуренцията между отделните участници на енергийния пазар, за да се гарантира осигуряването на ефективна конкуренция помежду им, да се стимулира навлизането на нови участници на съответните пазари и да се осигури защита на интересите на потребителите. В този смисъл защитата на конкуренцията, разбирана като обективен процес на съответния пазар, е средството, чрез което се осигурява ефективното развитие на съответните пазари в интерес както на стопанските субекти, така и на потребителите и на обществото като цяло.
В становището си КЗК посочва също, че оценява положително измененията на ЗЕ от месец юли 2012г., с които бяха транспонирани Директива 2009/73/ЕО и Директива 2009/72/ЕО, включени в Третия енергиен либерализационен пакет[1]. Последният има за цел либерализацията на енергийния пазар и създаването на единен европейски пазар за газ и електроенергия. С посочените изменения на ЗЕ се предостави възможност на потребителите (крайните клиенти по смисъла на ЗЕ), които досега бяха принудени да ползват услугите на едно единствено предприятие, да избират своя доставчик на електроенергия, при това напълно безплатно. Съгласно разпоредбата на чл. 95 от ЗЕ всеки клиент има право да избира доставчик на електрическа енергия независимо от това в коя държава членка на ЕС е регистриран доставчикът, доколкото последният спазва правилата по чл. 91, ал. 2. Операторът на мрежата извършва смяна на доставчика до три седмици след получаване на писменото искане на клиента, като смяната не е съпроводена с допълнителни задължения за клиента. Това означава, че с транспонирането на Третия енергиен либерализационен пакет в националното законодателство ефективната конкуренция между крайните снабдители на електроенергия и доброто регулиране на пазара ще предложат най-добрите условия за потребителите, които имат реалната възможност да сменят по своя преценка доставчиците на електроенергия. Възможността за избор от страна на потребителите на снабдител с електрическа енергия, различен от крайния снабдител за съответната лицензионна територия, е в състояние да доведе до реална конкуренция между доставчиците, състояща се във възможността да се състезават помежду си, като предлагат по-ниски цени, по-добро обслужване, по-добро качество на услугите, с цел да спечелят повече клиенти, което в крайна сметка е в полза на последните. Развитието на електроенергийния пазар, и по-специално на пазара на снабдяване с електрическа енергия на крайните клиенти, чрез навлизане на нови участници на него, е проконкурентен ефект, който би довел до ограничаване на възможността от злоупотреби от страна на господстващите предприятия, както и до постепенното преминаване в дългосрочен план от регулиран към свободен пазар на електроенергия и за крайните потребители.
В заключение КЗК застъпва становището, че при провеждане на процедурата по отнемане на лицензия на енергийно предприятие ДКЕВР, в качеството й на специализиран държавен орган в областта на регулирането на дейностите в енергетиката, е компетентната институция, която следва да прилага стриктно секторното законодателство в областта на енергетиката, както и основните принципи във връзка с конкуренцията, а именно:

· развитие на конкурентен вътрешен пазар на електроенергия и природен газ в рамките на ЕС, както и отваряне на пазара за всички клиенти и доставчици в ЕС;
· развитие на конкурентни и добре функциониращи регионални пазари в рамките на ЕС;
· предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване на конкуренцията на енергийния пазар;
· осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия;
· създаване на стимули за развитието на конкурентен пазар за дейности в енергетиката;
· равнопоставен достъп на нови участници до мрежите и пазара;
· обезпечаване възможностите на клиентите за избор и смяна на доставчика, осигуряване защита на потребителите на енергийни услуги;
КЗК указва също така, че секторният регулатор следва да гарантира осигуряване сигурността на електрозахранването и осигуряването на непрекъснатостта на доставката на електроенергия, както и защита интересите на крайните клиенти, чрез предвидените в ЗЕ и Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката мерки и процедури, както и да гарантира продължаване на процеса на либерализация на енергийния пазар, съобразно принципите от Третия енергиен либерализационен пакет.

КЗК счита, че стриктното спазване и прилагане на горепосочените принципи ще гарантира създаването на един ефективен и конкурентен енергиен пазар, който ще осигури повишаване благосъстоянието на потребителите и на обществото като цяло.

Пълният текст на Решение № 588 от 22 май 2013г. на КЗК може да бъде прочетен тук.

Получихме ли отговор на въпроса?

Лично аз очаквах съвсем друг анализ по тази важна тема, а не преглед на действащата в сектора нормативна уредба и възпроизвеждане на принципите, които се очаква ДКЕВР да следва в областта на енергетиката. Заключителният съвет към секторния регулатор да спазва стриктно секторното законодателство и основните принципи във връзка с конкуренцията звучи твърде общо и донякъде изпразнен от съдържание, доколкото спазването на законите и общите секторни политики, така или иначе е задължение на всеки държавен орган и институция. 

КЗК притежава изключителна компетентност и уникална експертиза по отношение на анализа на конкурентната среда на всеки един пазар. Възможността за отнемане на лицензиите на една от трите икономически групи, които осъществяват електроснабдяването и електроразпределението в страната, води до коренна промяна на енергийния пазар, доколкото един от основните играчи може да го напусне. В този смисъл КЗК следваше да разгледа именно икономическите последици, които биха настъпили на пазар, промяната в начина на функционирането му, влиянието върху свързаните пазари, ефекта от това напускане върху останалите конкуренти и крайните потребители в краткосрочен и дългосрочен план и то на фона на различните сценарии, които могат да се развият оттук нататък. КЗК принципно разполага с богат инструментариум от икономически анализи, които можеха ефективно да бъдат приложени в случая. Както самата Комисия подчертава в становището си: „Конкуренцията е обективно явление, което зависи както от наличието на определен брой активни стопански субекти на пазара или от наличието на потенциални конкуренти, но така също и от техните действителни възможности да оказват ефективен конкурентен натиск един върху друг. Наличието на ефективна конкуренция е свързано с пазарна динамика, при която по-ефективните предприятия по правило успяват да засилят и утвърдят своите пазарни позиции, а други – ги отслабват или губят, в съответствие с обективните сили, действащи на съответния пазар.“ 

Именно в тази посока според мен следваше да бъде изготвен анализа и да се формулират прогнози. Още повече, че КЗК е имала възможност през годините многократно да анализира енергийния пазар както от гледна точка на евентуални антитръстови нарушения, така и от гледна точка на концентрациите, осъществявани в сектора. 

Всеки сравнително грамотен юрист може да преразкаже правната уредба в областта на енергетиката и принципите, заложени в Третия енергиен пакет. Ако не се вникне в тяхното съдържание, ако не се обясни как трябва да функционира пазара, за да постигне реална либерализация и ефективна конкуренция, ако не се каже ясно какви са пречките в момента, какво, как и в каква посока трябва да се промени, сухите формулировки продължават да звучат като добри пожелания. Напускането на пазара от един от най-големите играчи на него е изключително съществена стъпка, но аз така и не разбрах какви последици от гледна точка на конкуренцията се очаква да настъпят.
Едва на фона на такъв специфичен анализ други компетентни органи биха могли да направят изводи за потенциалния социален ефект от отнемане на лицензиите на „ЧЕЗ Електро България“ АД и на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, както и относно опасността за националната сигурност и обществения ред. 

Всъщност може да се каже, че самият въпросът поставен на КЗК не е достатъчно коректен и съобразен с нейните правомощия и компетентност, доколкото тя може да вземе отношение единствено за ефекта от отнемането на лицензиите върху пазара, конкурентната среда, последиците за конкурентите и крайните потребители.

Така че лошо поставеният въпрос е довел до лош отговор или всъщност до липсата на отговор. Не бих могла да кажа какви причини са довели до така формулирания от ДКЕВР въпрос. Вероятно секторният регулатор се е опитал да прехвърли част от отговорността върху общия регулатор, като го накара да отговори на въпроси, по които не е компетентен, а общият регулатор изключително много е внимавал да избегне този риск, като в крайна сметка не е отговорил дори и на това, което трябва. 

Както обикновено това, което ще се случи на енергийния пазар, ще се случи така или иначе, без да ни е ясно предварително какво ще последва от него и без участието на институциите, чието компетентно становище трябваше да се чуе. Въпросът е какво се промени след тази форма на „сътрудничество“ между два от най-важните регулатора в страната? Едната комисия отправи питане до другата по един изключително важен и наболял за държавата и обществото въпрос. И?


[1] Третият енергиен пакет включва: Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО, Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005, Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 и Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар