Архив на блога

сряда, 4 октомври 2017 г.

Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXXVII




 В утвърдената и влязла в сила документация по обособена позиция № 1 възложителят е изискал участниците да посочат „максимален срок за отстраняване на повреди (включително доставка на необходимите части) в рамките на гаранционното обслужване“, „в зависимост от наличието на резервни части на склад, с които да се отстрани повредата“. Указал е също, че времето за отстраняване на повреда, когато не е необходима доставка на нови части е до 72 часа от уведомяването на изпълнителя. От своя страна, в предложението си „Лабексперт” ООД е посочил единствено „Максимален срок за отстраняване на повреди (включително доставка на необходимите части) в рамките на гаранционното обслужване - до 72 (седемдесет и два) часа, при наличието на резервни части на склад, с които да се отстрани повредата“. Уточнил е, че „при отсъствие на необходимите резервни части и/или консумативи в специализирания ни сервиз, срокът се увеличава със срока на доставка на резервните части и/или консумативите“, без обаче да посочи конкретно предложение за максимален такъв срок. Срокът за доставка на резервни части/консумативи е понятие, което, до момента, в който не бъде конкретизирано цифрово като дни/часове/др., не може да се възприеме като предложен срок. Следва да се отбележи, че формулировката „максимален срок за отстраняване на повреди … „в зависимост от наличието на резервни части на склад, с които да се отстрани повредата“ трябва да се възприема като изискване да бъдат посочени два срока: 1) при наличие на резервни части на склад; и 2) при отсъствие на резервни части на склад. Хипотезите, които възложителят е заложил, са две. Предложението на участника „Лабексперт” ООД дава срок единствено за отстраняване на повреда при наличие на резервните части на склад. В хипотеза на липса на наличности, няма конкретно направено предложение за срок. В този смисъл, КЗК намира, че офертата на жалбоподателя е непълна. Порокът не може да бъде законово преодолян, доколкото техническото предложение не може да се допълва/изменя, както повелява чл. 104, ал. 5 от ЗОП. (Решение № 774 от 13.07.2017 г. на КЗК)

Макар и записаният код 42912330 съгласно Общия терминологичен речник (CPV) да е относим към „устройства за пречистване на вода“, в приложимата документация изрично е упоменато, че сходните изпълнени доставки следва да са на системи, „работещи на принципа на заложеното в съответната обособена позиция“. А принципът на работа в обособена позиция № 2 по оспорваната процедура е система за ултрачиста вода, което предполага пречистване на вода на принципа на дейонизация и обратна осмоза, видно от заложените общи изисквания в техническата спецификация. От друга страна, дестилацията е различен процес, както комисията коректно и изчерпателно е упоменала в Протокол № 3 от работата си, където са обективирани действията й по преглед на представените от „Лабексперт” ООД документи за установяване на съответствие със заложените критерии за подбор. Правилно е заключението на помощния орган, че представените от участника доказателства за извършени доставки на вертикални електрически дестилатори не удостоверяват съответствие с изискванията на възложителя, „поради различие в принципа на работа на лабораторното оборудване“. По процедурата е упражнена еднократната законовоустановена възможност за отстраняване на нередовности, по реда на чл. 54, чл. 7, 8 и 9 от ППЗОП, без, обаче пороците да бъдат санирани, така, че офертата на „Лабексперт” ООД по обособена позиция № 2 да отговаря на заложените критерии за подбор. Вследствие на това, последната законосъобразно е отстранена от участие от страна на оценителната комисия, респ. впоследствие и от възложителя. (Решение № 774 от 13.07.2017 г. на КЗК)

Безспорно е установено, че жалбата, с която е оспорен актът на възложителя за откриване на възлагателната процедура е подадена на 24.02.2017г., което е крайната дата на която изтича преклузивния срок за оспорване по чл.197, ал.1, т.1 от ЗОП. На същата дата е издадено и решение за прекратяване на възлагателната процедура. Противно на твърденията на частния жалбоподател, от представеното доказателство – извадка от уеб страницата на възложителя, секция „Профил на купувача” не може да се направи извод на коя дата е публикувано решението за прекратяване на процедурата. Липсата на достоверна дата на публикуване на информацията в профила на купувача нарушава разпоредбата на чл.24, ал.4 от ППЗОП. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от ППЗОП всички решения и обявления, когато подлежат на публикуване, се публикуват в профила на купувача в деня на публикуването им в регистъра, който съгласно чл.11, ал.1 от ППЗОП е регистърът на обществените поръчки, поддържан в АОП. Единствената достоверна дата относно публикуването на решението за прекратяване на обществената поръчка е тази удостоверена с изпращане на обявлението в АОП и тази дата е 09.03.2017г. С оглед на тези доводи, настоящият състав не приема доводите на частния жалбоподател, че решението за прекратяване на възлагателната процедура е било публично достъпно за оспорващата страна преди подаване на жалбата пред Комисията за защита на конкуренцията. Следва да се отбележи, че за първи път възложителят е уведомил Комисията за защита на конкуренцията за постановеното решение за прекратяване на възлагателната процедура на 22.03.2017г., когато е изпратен препис от решение № 3/24.02.2017г. Преди тази дата, въпреки постъпилата при възложителя жалба на 28.02.2017г., органът по преразглеждане не е бил уведомен за настъпилите нови обстоятелства, имащи отношение към допустимостта на производството, поради което подадената жалба е процедирана по предвидените правила.
С оглед на тези доводи настоящият състав счете за законосъобразен и обоснован правния извод на КЗК за приложимостта на разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК, ангажираща отговорността за направени разноски за производство, необосновано предизвикано от издателя на акта. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. (Определение № 10910 от 15.09.2017 г. на ВАС)

Видно от установените факти, в деловодството на КЗК е депозирана жалба от страна на „С&Т България“ ЕООД срещу Решение № РД-11-284/04.07.2016г. на министъра на здравеопазването за откриване на обжалваната процедура за възлагане на обществена поръчка в частта по обособена позиция № 2. В жалбата се съдържа искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. Жалбата е заведена в Комисията с вх. № 1871/17.09.2016г., като е постъпила в деловодството на възложителя на същата дата – 17.09.2016г. с вх. № 26-00-1717. […] Комисията се произнася по направеното искане за спиране на процедурата, като го оставя без уважение с Определение № 849/13.10.2016г. За постановения акт възложителят е уведомен на 18.10.2016г. Въпреки постъпилата на 17.09.2017г. жалба в деловодството на възложителя с искане за налагане на временна мярка, същият е публикувал съобщение за спиране на процедурата на основание чл. 203, ал.1 от ЗОП едва на 10.10.2016г., като е посочил, че процедурата спира до влизане в сила на определението, с което се отхвърля искането или на решението по жалбата, ако е наложена временната мярка. При преглед на „профила на купувача“ на интернет страницата на министерство на здравеопазването се установява, че на 14.12.2016г. е публикуван Протокол № 1 от работата на помощния орган на възложителя. От съдържанието на протокола става ясно, че със Заповед № РД-11-321/27.09.2016г. възложителят е назначил комисия за разглеждане и оценка на офертите, която е предприела действия по провеждане на открито заседание и отваряне на постъпилите оферти. На 26.09.2016г. за обжалваната обособена позиция са подадени две оферти – на „Елпак - Лизинг“ ЕООД и на „Софарма Трейдинг“ АД. Помощният орган на възложителя е провел открито заседание на 27.09.2016г. От съдържанието на протокола е видно, че към момента на провеждане на същото оценителната комисия е отчела постъпването на жалба от „С&Т България“ ЕООД срещу решението за откриване на процедурата, но тъй като все още нямало образувано производство пред КЗК, комисията продължила своята дейност и преминала към отваряне на постъпилите оферти. […] На 07.10.2016г. помощният орган констатира образуваното пред КЗК производство № КЗК-714/06.10.2016г., предвид което спира процедурата на основание чл. 203, ал.1 от ЗОП, като съобщението за спиране е качено в „профила на купувача“ на 10.10.2016г. КЗК счита, че действията на комисията след постъпването на жалбата на „С&Т България“ ЕООД срещу Решение № РД-11-284/04.07.2016г. на министъра на здравеопазването за откриване на обжалваната процедура за възлагане на обществена поръчка, в частта по обособена позиция № 2, са незаконосъобразни.
Съгласно чл. 203, ал.1 от ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. От тази разпоредба може да се изведе извод за липса на суспензивен ефект на жалбата спрямо провеждането на процедурата. Изключение от това правило са случаите, при които е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Тогава процедурата за възлагане на обществена поръчка спира до влизане в сила на: 1. определението, с което се отхвърля искането за временна мярка или 2. решението по жалбата, ако е наложена временната мярка (чл. 203, ал.3 от ЗОП). Следователно, при подаване на жалба с искане за налагане на временна мярка възложителят е задължен да спре процедурата до настъпването на едно от горепосочените две обстоятелства. Спирането на процедурата не зависи от това, кога е образувано производство пред КЗК. След като на 17.09.2016г. в министерството на здравеопазването е постъпила жалба с искане за налагане на временна мярка, възложителят е следвало да спре процедурата, респ. да не извършва никакви действия по хода на същата, в това число такива по приемане и отваряне на оферти, провеждане на открито заседание и т.н. Тези действия са незаконосъобразни, тъй като оценителната комисия е нарушила забраната за спиране на процедурата при наличие на жалба с искане за налагане на временна мярка. Комисията, респ. възложителят е следвало да изчакат произнасянето на КЗК по направеното искане и едва след това да извършат горепосочените действия. В този смисъл, като неоснователно следва да се отхвърли застъпеното в становището на възложителя виждане, че процедурата се спира при образувано производство пред КЗК. Смисълът на закона е различен, като последният обвързва възложителя с такова задължение при подадена жалба, а не при образувано производство. Следвало е още да се издаде и обявление за изменение или допълнителна информация, с което да се удължи срокът за подаване на оферти. Последният е изтекъл още на 26.09.2016г., тъй като възложителят е пропуснал да спре процедурата въпреки задължението за това. […] Доколкото допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани, преписката следва да бъде върната на възложителя за прекратяване на процедурата. (Решение № 288 от 23.03.2017 г. на КЗК)

В този смисъл и доколкото член 44, ал.1 ЗОП предвижда, че пазарните консултации се провеждат, като се потърси съвети от независими експерти или органи, или от участници на пазара, то не може да се възприеме предложено от жалбоподателя становище, че пазарните консултации представляват потърсен съвет само от участници на пазара /според жалбоподателя само ако е потърсен съвет от кандидат или участник в процедурата/, доколкото законът не прокарва подобно разграничение. В този смисъл законът определя като пазарни консултации потърсен съвет както от независими експерти или органи, така и от участници на пазара, видно е, че в случаят употребен съюзът "или". Ето защо не намира основа в закона тълкуването на жалбоподателя, че пазарните консултации представляват потърсен съвет от участници в пазара /потенциални участници/, а не и от независими експерти или органи. Това е така и защото към момента на провеждане на пазарните консултации не е определен кръга на участниците в обществената поръчка и той не може да бъде ограничаван. В този смисъл и изискването за публикуване на информацията за пазарните консултации е преди подаване на заявленията за участие, след което се определят категорията лица - участници в процедурата. Същата разлика между лице, участвало в пазарните консултации и/или в подготовката на документацията за участие и потенциален участник в процедурата е ясно прокарана и в разпоредбите на чл. 44, ал. 4 и ал. 5 от ЗОП. Ето защо предложеното от жалбоподателя систематично тълкуване на чл. 44, ал. 3 ЗОП, заедно със следващите алинеи на същата разпоредба ал. 4 и ал. 5, не може да доведе до извода, че чл. 44, ал. 3 има предвид само участници на пазара, но не и независими експерти или органи. Следва още да се посочи, че при провеждане на пазарните консултации, както с независими експерти и органи, така и с участници в пазара, в закона е определено задължение цялата информация да се публикува на профила на купувача, тъй като противното води до нарушаване на конкуренцията и на принципите на недискриминация и прозрачност. В този смисъл независими експерти, органи и участници в пазара са поставени на едно ниво, тъй като тяхната информация може да се засегне всички потенциални участници, кандидати в конкурса. Неоповестяването на получената информация по публичен начин, както е предвидено в чл. 44, ал. 3, т. 1 ЗОП, води до нарушаване на принципа на прозрачност, доколкото тази информацията може да се стане достъпна и известна по неформален начин за определени потенциални участници в процедурата по избор на възложителя, същевременно без да е публично известна на всички потенциални кандидати в процедурата, както е предвидил законодателя. Предвид това и противно на твърденията в жалбата, именно потенциалната (и същевременно неустановима по формален начин) възможност на независими експерти, дали съвет при пазарната консултация, да бъдат свързани лица с участници в обществена поръчка и заинтересовани от възлагането й, мотивира предвидено в закона задължението публично да се оповестява информацията получена при пазарните консултации, получена както от независими експерти или органи, така и от участници на пазара. (Решение № 1418 от 20.07.2017 г. по н. д. № 3288 / 2017 г. на IX състав на Районен съд – Пловдив)

Като допълнение към гореизложеното следва да се поясни, че законодателят недвусмислено указва, че удостоверяването на съответствието с конкретно поставени от страна на възложителя изисквания за подбор, следва да се осъществява посредством попълването на необходимата за това информация от съответните раздели на ЕЕДОП, без да е необходимо представянето на конкретните документи в тази насока. В контекста на гореизтъкнатото, следва да се направи уточнение, че по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗОП - документите за доказване на критериите за подбор, свързани с технически и професионални способности по отношение на поставени в тази насока изисквания в чл. 63, ал. 1 от ЗОП са лимитативно изброени в чл. 64, ал. 1 от същия закон и възложителят няма право да изисква от участниците в процедурата да представят други такива, освен тези, които се изискват в ЗОП. В този смисъл твърдението на жалбоподателя, че изискванията за предоставяне на Сертификат БДС EN ISO 27001:2013 или еквивалентен за прилагане на система за управление на сигурността на информацията е трябвало да бъде включен към критериите за подбор, а не към техническата спецификация е вярно и отговаря на действащата нормативна уредба. За така направения извод, следва да се изтъкне обстоятелството, че по своето естество въпросният сертификат попада в хипотезата на сертификационни документи за удостоверяване на изискуемите системи за управление на качеството, които по смисъла на разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 10 от ЗОП възложителят на дадена обществена поръчка може да изисква за доказване на техническите и професионалните способности на участниците. От прегледа на съдържанието на горецитирания нормативен текст, както и на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗОП, указваща документите и доказателствата, които могат да бъдат представяни в удостоверение на изискванията на технически и професионални критерии за подбор - може да се заключи, че спрямо възложителя е налице нормативното задължение да поставя като критерий за подбор разисквания сертификат за прилагане на система за управление на сигурността на информацията. В този смисъл удостоверяването на съответствието на участниците в процедурата за възлагане на обжалваната обществена поръчка с изискванията, че следва да прилагат системите по стандарта БДС EN ISO 27001:2013, или еквивалентни, следва да бъде осъществено посредством посочването на това обстоятелство и попълването на нужната за това информация в съответно приложимия за тези данни раздел от ЕЕДОП. Доколкото това не е предвидено в обявлението и документацията за участие в обжалваната обществена поръчка, а разисквания сертификат е посочен като приложение – неразделна част от техническите предложения на участниците в процедурата, може да се заключи, че възложителят е допуснал съществено нарушение на императивните изисквания на ЗОП, свързани с това - кои изисквания се явяват критерий за подбор и кои условия, следва да бъдат удостоверени посредством документите в техническото предложение на съответните участници.
От гореизложеното може да се заключи, че залагането в документацията на изискването за представяне на сертификат БДС EN ISO 27001:2013 (или еквивалентите му) като част от задължително съдържание на техническите предложения на участниците се явява незаконосъобразно и в този смисъл рефлектира по същия начин върху обжалваните Решение № 10-00-2769/23.12.2016г. на кмета на община Стара Загора за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и Решение № 10-00-22 от 09.01.2017г. за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация, представлявайки самостоятелно правно основание за тяхната отмяна. (Решение № 573 от 30.05.2017 г. на КЗК)

Независимо от въпросната констатация на ненавременното публикуване на Решение № 10-00-22 от 09.01.2017г. на възложителя за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация в РОП и в профила на купувача му в разрез с изискванията на чл. 24, ал. 1, т.1 от ППЗОП, може да се заключи, че въпросното нарушение следва да бъде определено като несъществено. С оглед естеството на декларираните от възложителя промени в методиката за оценяване и в техническата спецификация за обществената поръчка, които имат предимно технически характер – се достига до извода, че въпросните промени, дори и да са станали известни на някои от участниците от момента на публикацията в профила на купувача, а на други – от момента на публикацията в РОП и ОВ на ЕС, то това обстоятелство не нарушава законоустановените принципите в ЗОП, свързани с осигуряването на публичност, прозрачност и равнопоставеност при провеждането на процедурата. В контекста на изложеното, следва също така да се добави и това, че информацията в РОП и ОВ на ЕС, както и тази, съдържаща се в профила на купувача на възложителя е общодостъпна. В този смисъл, различното по време публикуване на обжалваното решение на тези три места не води до определено осуетяване на възможността за неограничен кръг от лица, в т.ч. и самия жалбоподател да правят ежедневно справки по отношение на интересуващата ги информация и документи, касаещи конкретни обществени поръчки. Предвид изложеното, не може да бъде споделен извода на жалбоподателя, че констатираното нарушение представлява нарушение на горецитираните законови принципи. (Решение № 573 от 30.05.2017 г. на КЗК)

Предвид неосигуреното финансиране за осъществяването на цялостното изпълнение на поръчката, възложителят правилно предвижда приложението на императивната разпоредба на чл. 114 от ЗОП. Съгласно същата, когато при откриването на процедурата не е осигурено финансиране, възложителят посочва това обстоятелство в обявлението, както е в настоящия случай, и предвижда в проекта на договора клауза за отложено изпълнение. В този случай всяка от страните може да поиска прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му. В чл. 5 от проекто-договора изрично е посочено, че договорът се счита сключен под условие - осигуряване на финансиране за изпълнение на дейностите, предмет на договора, доколкото при откриване на процедурата за настоящата обществена поръчка не е уточнен размера на финансирането за 2017-2018 г., вкл. размера на очакваното финансиране от други източници. От това следва, че всяка една от страните би могла да иска прекратяване на договора, съгласно посоченото в чл. 114, изр. 2 от ЗОП. В същото време, в Раздел VIII „Условия за прекратяване на договора“ от проекта на същия, в чл. 32, т. 3 е предвидено прекратяване от страна на възложителя поради липса на финансиране, като наред с това са заложени и други хипотези на прекратяване на взаимоотношенията. Сред тези хипотези обаче липсва възможност за прекратяване на договора от страна на изпълнителя, поради липса на финансиране, с което непосредствено се допуска нарушение на чл. 114 от ЗОП. Действително, тази разпоредба има императивен характер, както възложителят правилно отбелязва в своето становище, но това не означава, че в проекто-договора може да се включи възможност за прекратяване при неосигуряване на финансови средства, която да се ползва само от възложителя. Заложеното в становището, че тъй като условието е прекратяването да е с предизвестие от страна на възложителя, поради което това създава задължение за него в повече и не рефлектира върху правата на изпълнителя, следва да се отхвърли като неоснователно. Раздел VIII от проекто-договора изрично регламентира условията за прекратяване и след като възложителят е включил възможност за себе си, обвързана по силата на чл. 114 от ЗОП, е следвало да направи това и за изпълнителя. С оглед изложеното, КЗК счита, че наведеното в жалбата твърдение е основателно и води до отмяна на атакувания акт. (Решение № 411 от 20.04.2017 г. на КЗК)

Разпоредбата на изр. 2 от чл. 114 е категорична, че прекратяването на договора може да се поиска след изтичане на три месеца от момента на сключване на договора. Срокът, визиран в изр. второ на чл. 114 е начален, след изтичането на който всяка от страните може да иска прекратяване, а не краен-до изтичането на който може да се иска такова. Към това насочва и смисловото значение на използвания от законодателя предлог „след“. Ако се имаше предвид, че прекратяването може да се поиска само в рамките на три месеца от сключването на договора, тогава в закона изрично щеше да е посочено „до“ изтичане на три месеца от сключването му. Приемането на обратната хипотеза, а именно че при липса на финансиране прекратяване може да се поиска само в период от три месеца, противоречи не само на правната, но и на житейската логика и в този случай разпоредбата на чл. 114 от ЗОП действително би била неприложима за договори с периодично действие, както твърди жалбоподателя. (Решение № 411 от 20.04.2017 г. на КЗК)

Неоснователни са възраженията на възложителя, че подадената жалба от „Тита - Консулт” ООД, гр. София е процесуално недопустима, тъй като първоначалната жалба не е изпратена до възложителя – Дирекция „Обществени поръчки“ – МВР, а е подадена пред орган, който не е възложител по смисъла на закона - Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГД „ГП“/, поради което жалбата не е подадена в законоустановения срок, както и че така препратената от ГД „ГП“ жалба е подписана от адв. Силвия Рашкова - пълномощник, но към жалбата не са предоставени доказателства, че лицето е упълномощено. В чл. 199, ал. 2 от ЗОП са посочени реквизитите на подадената до КЗК жалба срещу акт на възложителя в процедура по ЗОП, а в ал. 3 е разписано какви документи се прилагат към подадената жалба, сред които и т. 4 – доказателство за изпращането на жалбата до възложителя. Разпоредбата на чл. 199, ал. 4 от ЗОП гласи, че ако жалбата не отговаря на изискванията по ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 3, Комисията за защита на конкуренцията уведомява жалбоподателя и му дава тридневен срок за отстраняване на нередовностите. По аргумент на противното следва, че непредставянето на доказателство за изпращането на жалбата до възложителя - ал. 3, т. 4, не е нередовност на жалбата, неотстраняването на която да води до отказ от образуване на производство пред КЗК и връщане на жалбата на жалбоподателя. Срокът за подаване на жалба по смисъла на чл. 197, ал. 1, т. 7 от ЗОП, касае подаването й пред КЗК, а не пред възложителя, като същият е спазен в настоящия случай. Приложени са и доказателства за представителната власт на адв. Силвия Красинова Рашкова – изрично пълномощно за представителна власт пред КЗК във връзка с обжалваното Решение № УРИ 12491оп-225/20.04.2017 г., макар и погрешно изписано, че е на Главна дирекция „Гранична полиция“ вместо на Директора на Дирекция „Обществени поръчки“ – МВР, който пропуск е поправен в последствие с Молба – уточнение. (Решение № 740 от 06.07.2017 г. на КЗК)

Следва да се отбележи, че при изготвянето на методиката възложителят разполага с определена оперативна самостоятелност да определя вида и тежестта на отделните показатели, доколкото действията му не нарушават приложимите разпоредби на ЗОП и ППЗОП. […] КЗК намира претенциите на жалбоподателя, че в методиката следва да се съдържат коефициенти за определяне на класирането по показателите оценяващи предлаганите цени на минута разговор, съответстващи на извършените такива към операторите за неоснователни. Това е така, тъй като в случай, че се зададат определени коефициенти, ще се даде необосновано предимство на едни участници и ще се дискриминират други участници. Следва да се отбележи, че въвеждането на коефициенти по никакъв начин не гарантира и не осигурява оптимална ефективност при разходване на средствата, тъй като възложителят няма как да предвиди, какво ще е потреблението на отделните фиксирани услуги в бъдещ период. КЗК счита, че условията заложени в методиката за оценка поставят всеки един от участниците, включително и жалбоподателя, при равни условия и в случая не може да се твърди, че се дава предимство на определени участници или необосновано се ограничава участието на други. Така утвърдената от възложителя методика по никакъв начин не се увреждат интересите на жалбоподателя или на който и да е потенциален участник, тъй като за всеки от тях е налице възможността да изготви ценовото си предложение съобразно индивидуалната си преценка. С оглед гореизложеното КЗК счита, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 70, ал. 5 от ЗОП, тъй като показателите включени в утвърдената методика за оценка са свързани с предмета на поръчка, не дават неограничена свобода на избор и гарантират реална конкуренция. (Решение № 984 от 31.08.2017 г. на КЗК)

На следващо място, възложителят в документацията за участие в процедурата е поставил изискване към участниците да представят техническо предложение, което съдържа подробен линеен график за видовете СМР - по етапност на изпълнението и разпределение на ресурсите и работната сила. Към линейния график да бъде приложена и диаграма на работната сила. В представения линеен график участникът трябва да включи всички СМР“. Действително възложителят никъде в документацията не е конкретизирал понятието „ресурси“, но също така никой от потенциалните участници в процедурата не е искал разяснение по въпроса, от което може да се направи извод, че същото е било напълно ясно. С оглед естеството на строителните работи, логиката и предназначението на подробния линеен график следва да се приеме, че в конкретния случай поради отделянето на „работната сила“ от „ресурсите“, то в понятието „ресурси“ се включва само нужното техническо оборудване – техника, съоръжения и механизация, а не и човешките ресурси, които са именовани „работна сила“ и за които има изискване веднъж да фигурират в Подробния линеен график и втори път – отделно от графика да е приложен друг документ, включващ само човешките ресурси, озаглавен „Диаграма на работната сила“. Видно от документацията за участие, възложителят е изброил изчерпателно в „Техническата спецификация“ от документацията минимално-изискуемата техника за изпълнение на поръчката, както следва: Метално скеле; Оградни пана – достатъчни за обезопасяване на строителният обект; Товарни автомобили – минимум 2 бр.; Ел.пробивна техника – минимум 5 бр.; Ел. металорежещи инструменти – минимум 3 бр.; Подемник (хаспел) – минимум 1 бр., като същите изисквания фигурират и като критерий за подбор в раздел „Критерии за подбор“ от документацията, в т. 14.3.3., но с наименование „минимална техника и съоръжения“. Вярно е, че в документацията възложителят не е приравнил понятието „ресурси“ на „техника и съоръжения“, но въпреки непрецизната формулировка, то за всеки строител би следвало да е ясно, че за изпълнение на дейностите, предмет на поръчката - изолация на стени, под и покрив, подмяна на дограма и другите съпътстващи дейности, включени като задължителни мерки в техническия паспорт и доклада за техническо (енергийно) обследване на строежа, са необходими освен работници и съответния вид и брой инструменти, техника, оборудване и/или механизация, доколкото всяко СМР се изпълнява по определена технология и с помощта на определени технически ресурси, а не с голи ръце. В този смисъл КЗК намира, че участникът е следвало да представи Подробен линеен график, в който да включи изискуемите от възложителя техника, механизация и оборудване. Видно от приложения към техническото предложение на дружеството-жалбоподател Линеен календарен график, в същия фигурират следните графи: „Дейности“, „Необходим персонал“, „Механизация“, „Срок за изпълнение в календарни дни“, „Срок за изпълнение на СМР“. В графа „Механизация“ е посочен за част от дейностите „1 товарен автомобил“, като никъде няма предложена друга техника и/или съоръжение за изпълнение предмета на поръчката, което е съществен пропуск на участника, доколкото без минимално-изискуемата техника и оборудване предметът на поръчката не би могъл да се изпълни. В тази връзка КЗК намира, че законосъобразно жалбоподателят е отстранен от участие в процедурата с мотив, че „Към Линейния график, участникът не е представил разпределение на ресурсите, което е задължителна част от Техническото предложение, съгласно изискванията на възложителя“. КЗК счита, че е налице непрецизност при формулирането на мотива, тъй като е записано „към Линейния график“, а не „в“ Линейния график, а именно като графа в линейния график е следвало да се включи нужната техника и оборудване. Тази словесна неточност обаче не променя констатацията, направена от комисията и възложителя относно несъответствието на Линейния календарен график на участника с предварително обявените от възложителя условия. (Решение № 779 от 13.07.2017 г. на КЗК)

Няма коментари:

Публикуване на коментар