Архив на блога

събота, 26 март 2011 г.

За и против естествените монополи или какво да мислим за тях

Понятието „естествен монопол” няма легална дефиниция, но често се споменава икономическата теория и в практиката по прилагане на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

За естествен монопол говорим, когато на даден пазар има само едно предприятие, което може да задоволи потребителското търсене при по-ниски разходи в сравнение с разходите, които биха се получили ако имаше две или повече предприятия - конкуренти. Основната причина за това явление се крие в икономията от мащаба (economies of scale), тъй като естествените монополи в дългосрочен план намаляват средните и пределните си разходи за производство. Най-често срещаните естествени монополи са предприятията, експлоатиращи електрически и железопътни мрежи, инфраструктурите за природен газ, за водоснабдяване и далекосъобщителните мрежи, които изискват значителни инвестиции.

Така например изграждането на втора ж.п. линия от София до Варна е възможно, но необходимите за това инвестиции са толкова големи, че не биха могли да бъдат ефективно възстановени ако потребителите на тази услуга се разпределят между съществуващата и новоизградената ж.п. линии. А това неминуемо ще се случи, тъй като пътуващите по тази дестинация са краен брой и при наличие на избор е нормално част от пътниците да предпочетат едната, а останалите друга линия. В същото време, за да възстановят разходите си по изграждане и поддържане на ж.п. инфраструктура, собствениците им, за да компенсират намалелия брой пътници, трябва да увеличат цените на билетите, което от своя страна ще намали още повече търсенето, тъй потребителите ще се преориентират към алтернативни начини за предвиждане. Така целият процес става неефективен, а потребителите вместо да бъдат облагодетелствани от наличието на конкуренция ще трябва да плащат повече за същата услуга.

Ако в даден отрасъл, обичайно функциониращ като естествен монопол, се появят повече предприятия, рано или късно всички те, с изключение на едно единствено, което успее да привлече най-много потребители, ще напуснат пазара, тъй като няма да са в състояние да се конкурират успешно по отношение на крайната цена.

Всичко това обяснява от чисто икономическа гледна точка смисъла на съществуването на естествени монополи в определени сектори. В същото време обаче, останала сама на съответния пазар, всяка една компания неминуемо е изкушена да увеличава крайните цени, тъй като няма реален пазарен коректив. Потребителите от своя страна също не са в състояние да оказват ефективен натиск, защото видно от примерите по-горе, обикновено става въпрос за продукти от жизнено важно значение – вода, електричество, газ, отопление, от които хората не могат да се откажат и по този начин да въздействат дисциплиниращо на доставчиците.

Веднъж осигурили необезпокояваното си присъствие на пазара, естествените монополисти нямат особен стимул да правят иновации и да подобряват качеството на стоките или услугите си, нито на обслужването, тъй като приходите им са гарантирани независимо от това какво качество предлагат.

Цялата тази ситуация обяснява и нуждата от регулация на естествените монополи, които обикновено имат структуроопределящо значение за развитието на икономиката. Регулацията обаче далеч не е всесилна, нито достатъчно ефективна и резултатите от нея не могат да се сравняват с тези, оказвани от естествените пазарни механизми. Единственото което, държавата може да контролира са крайните цени за потребителите, но тя не може да задължи компаниите да подобрят качеството на продукта или обслужването. Опити в тази насока могат да се правят с периодично въвеждане на по-високи стандарти и изисквания, но липсата на реална алтернатива, която да се приложи, ако естественият монополист не ги спазва, поставя под съмнение успехът на този подход.

Монополите обаче имат относитнелно кратък живот и дори естествените монополисти не са вечни. Това се дължи на факта, че с течение на времето технологиите са развиват и водят до нови алтернативи и нови форми на конкуренция, променят структурата на разходите и влияят върху търсенето. Така например речния превоз е представлявал естествен монопол при превоза на товари в части от Европа и САЩ, но той е бил разрушен, когато през 19 в. е развита ж.п. инфраструктура. По същия начин настъпването на безжичните мобилни технологии чувствително отслабиха монопола на традиционните телекомуникационни оператори, имащи характер на естествен монопол в повечете държави.

Привържениците на теорията laissez faire (икономичеста система, при която държавата няма никаква регулаторна намеса по отношение на бизнеса) наблягат на това естествено изхабяване и отмиране на монополите като аргумент в полза на виждането, че не е нужно да се предприемат каквито и да е административни мерки срещу тях. Тази теория застъпва разбирането, че самите монополисти понякога доброволно и в свой интерес ограничават влиянието си и допускат съществуването на конкуренти или започват да предлагат услугите си на цени, близки до тези, които биха се постигнали в условия наконкуренция. Последното важи в определена сила за естествените монополисти предоставящи комунални услуги. Те са наясно, че цената на една услуга зависи не само от желанието на потребителя да я получи, колкото и силно да е то, но и от възможността да заплатят за нея. Проблемът идва от това, че обществата са изградени от различно платежоспособни граждани и затова монополистът търси усредняване на цената, която ще си определи. Така цената става лесно достъпна за едни и почти непосилна за други потребители, докато нуждите на всички са еднакви. Ролята на държавата в този процес е да регулира цените на нива, които позволяват на (почти) всички граждани да могат все пак да я ползват. Крайните привърженици на laissez faire стигат дотам да твърдят, че естественият монопол е чисто теоретична конструкция, създадена от правителствата, за да могат да се намесват в частния сектор и да го контролират, но в крайна сметка субсидиите и регулациите, в дългосрочен план, вредят както на потребителите, така и на икономиката като цяло. В подкрепа на това те изтъкват национализацията и създаването на държавни монополи в железопътната и телекомуникационната индустрия, властвали в редица държави презц 20-ти век, което от една страна е препятствало инициативността на частния бизнес за иновации и оптимизация на разходите и е превърнало държавата в не по-малко корумпиран и злоупотребяващ с правата си секторен монополист.

Поведението на държавата (не само у нас) се лута между различни комбинации - въздържане от пряка намеса, налагане на правни рамки на поведението на монополистите, сектрони регулации, публично частни партньорства, запазване на златна акция, налагане на правилата за конкуренция и др.

Погледнато принципно в интерес на икономиката като цяло е естествените монополи, ако те наистина са такива, да се поддържат, като едновременно с това бъдат контролирани по отношение на цените и качеството на услугите, които предлагат. Причината за това вече бе спомената в началото и тя е способността на естествения монопол да снижава разходите при увеличаване на продукцията и да произвежда по-ефективно, отколкото в ситуация на конкуренция.

В същото време, държавата трябва да е особено чувствителна към технологичното развитие в тези сектори като поощрява всякакъв вид иновации. Нещо такова вероятно се наблюдава в момента в областта на енергетиката, където възобновяемите източници навлизат все по-широко. Трябва обаче да се отчита факта, че изграждането на „зелени” мощности все още е твърде скъпо, а използваните технологии не са достатъчно развити. Една от причините за налагане на гарантирани цени на ел.енергията, произвеждана от тях, е именно за да се осигури възвращаемост на тези инвестиции, както и печалба с идеята, че придобитите средства ще се използват за по-нататъшно изследване и развитие в сектора. Само по този начин възобновяемите енергийни източници, след време могат да се превърнат в реален заместител на съществуващите и да разбият естествения монопол. Вярно е, че това оскъпява сметките за ток в момента, но това е неизбежно. А и нека си припомним, че по подобен начин се развиха нещата с мобилните оператори. Първоначално навлезе един оператор с високи цени, които твърде малко хора можеха да си позволят. За няколко години той успя да изгради инфраструктура покриваща цялата страна и цените постепенно започнаха да спадат. Когато интересът на потребителите нарастна достатъчно, а цените станаха по-достъпни, навлезе още един конкурент и предизвика преразпределение на търсенето. В стремежа за привличане на потребители се появиха различни оферти, още по-ниски цени и разнообразни абонаментни планове. А есественият монопол на БТК скоро ще баде в историята. Впрочем това е един от примерите за не особено адекватна намеса на държавата (която продължава да твърди, че мобилната и фиксираната гласова услуга са два различни пазара), но пазарните механизми въпреки всичко и в крайна сметка се оказват по-силни.

В подобни ситуации някои естествени монополисти биха предпочели да си останат регулирани, вместо да се разпаднат, защото това ще им причини още по-големи загуби, отколкото би имало намалението на цените в наложени от държавата рамки. Монополистите понякога инициират или подкрепят решително държавната регулация, стига по този начин да препятстват навлизането на конкуренти. Подобни моменти също могат да бъдат използвани от регулаторните органи за извоюване на повече ползи за потребителя и обществото (по-ниски цени и/или повече инвестиции и иновации). Още повече, че стигне ли се дотам, краят на монопола вече е близо.

Един от традиционните начини за регулиране на естествените монополи е публично-частното партньорство. Въпреки че при тази схема отпада нуждата от създаване на нарочни регулаторни органи и намаляване на административния капацитет, тя също има недостатъци. Един от най-съществените е, че и в този случай желанието за злоупотреба с монополното положение е не по-малка, отколкото при изцяло частната собственост.

През последните 30 години се наблюдава тенеденция към дерегулация на естествените монополисти, а в някои сектори и разпадане на такива (особено в телекомуникациите).

Твърди се, че един от най-обещаващите начини за създаване на конкуренция на пазари, на които обичайно съществуват естествени монополи, е да се позволи на конкурентни фирми да предоставят стоки или услуги чрез една и съща инфраструктура (напр. използване на електропреносната мрежа от различни дружества или инфраструктурата на БТК от различни Интернет доставчици, или ж.п. мрежата от различни превозвачи и спедитори). По този начин всички те отделят средства за поддържане на инфраструктурата, която се превръща в „съществено съоръжение”. Ключов елемент за успеха на този модел е осигуряването на равен достъп за всички доставчици, на цена, на която собственикът на мрежата би е използвал за себе си, както и гарантирането на минимални стандарти за безопасно функциониране на цялата система (например всеки ж.п. превозвач трябва да спазва стандартите за натоварване на вагоните, скорост на движение, квалификация на обслужващия персонал и др. под.). А още по-добре би било ако държавата раздели вертикално интегрираните монополи, както бе направено в енергийния сектор, така че собственикът на инфраструктурата да не може едновременно с това да извършва услуги по пренос/превоз и услуги свързани с крайната доставка. Доколко целият този модел е в интерес на крайния потребител все още не е напълно ясно, но е факт, че той активно се налага в множество сектори.

Друг ефект който често се асоциира с естествените монополисти е т.нар. „мрежови ефект” (Network effects). При него стойността на продукта за собственика или ползвателя зависи от броя на хората, които го притежават или използват. Въпреки, че този ефект често се бърка с economies of scale двете явления са различни. При икономията от мащаба с увеличаване на производството се снижават разходите за единица продукция, докато при мрежовия ефект разходите остават постоянни (дори могат да се увеличат), но за потребителите настъпват друг вид ползи. Като пример на мрежов ефект при естествените монополисти може да се посочи метрото. С увеличаване на броя на пътниците се повишава броя на мотрисите и/или се добавят нови дестинации. Така ползващите вече този транспорт биват облагодателствани, защото интервалите на пристигане на влаковете се намаляват и чакането става по-малко, а в същото време се привличат и нови пътници за новоизградените маршрути.

4 коментара:

  1. Подредено и изчерпателно!

    Нека споделя любимия си пример за "мрежови ефекти", при това "преки", каквито настъпват в дейността на Централния кредитен регистър на банките. Идеята е, че регистърът се ползва на принципа "давам и получавам", поради което увеличаването на броя на ползвателите обективно увеличава разполагаемата базата данни, правейки го още по-полезен! Готино, нали?! :-)

    Мехти Меликов, КЗК

    ОтговорИзтриване
  2. Много интересна и лесна за усвояване статия :)

    ОтговорИзтриване
  3. Чудесна статия. Браво!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Отн.: 'естествените' монополи
      Ето тук е 'заровено голямото куче' ... и голямото промиване на мозъците на населението.
      Виждате ли, ние сме ЕСТЕСТВЕНИТЕ монополи, нашата власт е дадена от Бога, нашата власт е вечна, ние сме египетските пирамиди ние сме непоклатимите по естество и ще пребъдем през вековете ... и може да оправим всеки, винаги щом когато и както намерим за добре ... което НЕ е точно такааа.
      Физически ВСЕКИ може да си сложи четириквадрантен електромер (и да произвежда и да продава ток на мрежата), всеки може да си организира домакинство със собствена консумация, всеки може да произвежда биогаз и синтетични горива, всяка Църква може да си сложи локално парно с когенератор ... на газ, ОБАЧЕ не и в BG. Законът не им позволя-вааа.
      Затова предлагам 'Естествените' монополи да бъдат преименувани в Свръхестествени като се има предвид божествената власт, която законодателство на BG им е сервирало на тепсия ... и която може да отиде в небитието само ако се разчупи неграмотността на населлението в областта на енергетиката.

      Изтриване