Архив на блога

вторник, 6 февруари 2018 г.

Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXXXIII




Според жалбоподателя е налице нарушение на чл. 25 ППЗОП, тъй като прогнозирането на обществената поръчка, като процес предхождащ нейното обявяване за възлагане, не е извършено съобразно финансовият ресурс, който възложителят предвижда да осигури - предвиденият за 2016г. ресурс е следвало да бъде усвоен до 31.12.2016г. и не може да фигурира като източник за финансиране на бъдещи дейности. На следващо място жалбоподателят счита, че за обществена поръчка, която частично се финансира със средства от бюджет 2016г. при съобразяване с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ППЗОП е следвало да бъде възложена чрез провеждане на съответната процедура, стартирана много преди 31.12.2016г. Жалбоподателят заключва, че изложеното закононарушение рефлектира върху участниците, тъй като същите калкулират офертите си при по-голям прогнозен обем, съответно с максимални възможности за ценови отстъпки, а в действителност поради неправилно планиране на възложителя, максималният обем, който биха могли да реализират е много по-малък. Твърдението следва да се отхвърли като неоснователно, поради следните съображения:
Чл. 25 и чл. 26, ал.2 от ППЗОП регламентират задълженията на възложителя по планиране на обществените поръчки, в това число и финансовият ресурс, който се предвижда да бъде осигурен. Основният аргумент на „Билдинг проджект 1“ ООД е свързан с това, че отпуснатите от бюджета средства за 2016г. не могат да се използват за финансиране на дейностите по настоящата поръчка, тъй като същите е следвало да бъдат усвоени до 31.12.2016г. Съгласно чл. 129, ал.2 от Закона за публичните финанси, на който възложителят в своето становище обръща внимание, постъпилите по бюджетите на общините средства от целеви субсидии за капиталови разходи, които не са усвоени към края на текущата бюджетна година, се разходват за същата цел през следващата бюджетна година, като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок до 20 декември. С писмо изх. № ФС.01.02.03/21.12.2016г. община Елена е поискала от министерство на финансите да и бъдат предоставени за разходване през 2017г. средствата, представляващи неусвоена целева субсидия за 2016г., като в приложения списък под наименование „Функция 06 Жилищно строителство, благоустройство комунално стопанство и опазване на околната среда“ са посочени именно средствата за финансиране на дейностите по процесната обществена поръчка за 2016г. – 437 600 лв. В отговор на искането, министерство на финансите е превело с основание „неусвоена ЦСКР“ по сметка на общината сумата от 760 616 лв., в които са включени и средствата, за които жалбоподателят твърди, че общината не разполага. По този начин финансирането на пълния обем дейности за 2016г. е осигурено, от което може да се заключи, че начинът по който е планирано стартирането и провеждането на обществената поръчка не уврежда обществения интерес и не е в нарушение на горепосочените разпоредби, противно на изложеното в жалбата. (Решение № 411 от 20.04.2017 г. на КЗК)

Според чл. 67, ал. 1 от ЗОП, при подаване на заявление за участие или оферта кандидатът или участникът декларира липсата на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор чрез представяне на единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП).
Систематически посочената разпоредба е включена в Част ІІ – Правила за възлагане, Глава Седма – „Изисквания към кандидатите и участниците, Раздел ІІ – Критерии за подбор, а процедурите за възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферти се регулират от правилата на Част пета - Правила за възлагане на обществени поръчки на ниска стойност, Глава Двадесет и шеста. Както обаче правилно е посочил административният орган, чл. 195 предвижда субсидиарно прилагане на разпоредбите на части първа и втора от закона, поради което няма съмнение, че при липса на изрична уредба в Част Пета относно доказването липсата на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор, следва да се приложат относимите норми на Част Втора. Редакцията на разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗОП, както и наименованието на раздела, в който същата е включена, озаглавен „Деклариране на лично състояние и съответствие с критериите за подбор“, ясно показват, че при подаването на заявление за участие или оферта от кандидата или участника се изисква само да декларира липсата на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор. Наред с това законът е предвидил и достатъчно гаранции и механизми за проверка достоверността на декларираните обстоятелства посредством възможността възложителите по всяко време да изискват от участниците и кандидатите да представят всички или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, когато това е необходимо за законосъобразното провеждане на процедурата, както и задължително изискване на документите, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата и съответствието с поставените критерии за подбор преди сключването на договор за обществена поръчка, на рамково споразумение или възлагане на поръчка въз основа на рамково споразумение от участника, определен за изпълнител (чл.67,ал.5 и ал. .6). С оглед на това поставянето в конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка на изискване за представяне от кандидатите на доказателства за извършени доставки като част от офертата безспорно е в нарушение на чл.67, ал.1 вр. чл.195 от ЗОП. Предвид това, е правилно заключението на УО, че изискването реално е ограничило възможностите за избор на изпълнител, а по този начин и свободната конкуренция, осигуряването на която е основен принцип при възлагането на обществени поръчки по ЗОП съгласно чл. 2,ал. 1,т. 2. Изводът, че поставянето на изискване за представяне на доказателства за предходни доставки на етап подаване на офертата реално ограничава и препятства участието в процедурата на потенциални участници е обоснован и с оглед на краткия 8-дневен срок за представяне на офертата, в рамките на който снабдяването с такива доказателства (договор, фактури, приемо-предавателни протоколи и др.) би могло практически да бъде затруднено и дори невъзможно.
Неспазването на основните принципи при възлагането на обществените поръчки, и в частност на свободната конкуренция е основание за налагане на финансова корекция обхванато от хипотезата на т. 9 от Приложението към чл. 2, ал, 1 от Наредбата, тъй като нарушението е в резултат на неправомерно изискване, което е довело до възпрепятстване на участниците от по- нататъшно участие в процедурата. (Решение № 6422 от 07.11.2017 г. по адм. д. № 6630 / 2017 г. на Административен съд – София)

Настоящият състав споделя извода на АССГ в обжалваното решение за неправилност на доводите на касатора, че промените в обявлението и в документацията за участие, извършени с Решение № РП-4/20.01.2016 г. на Възложителя са несъществени и чл. 27а, ал. 5 ЗОП (отм.) е неприложим. Направените промени засягат критериите за оценка на офертите, като е намалена тежестта на едни показатели, за сметка на увеличаване на тежестта на други. Променена е и методиката за определяне на комплексна оценка на офертите, както и е извършена промяна в техническите и функционални изисквания и специфични условия при изпълнение на поръчката. При това положение, обосновани, законосъобразни и правилни са изводите на ръководителя на УО на ОПДУ, споделени и от АССГ в обжалваното решение, че извършените промени не са такива, които могат да обосноват освобождаване от задължението за определяне на нов срок, респективно удължаване срока за получаване на офертите. Промените в Методиката за определяне на комплексната оценка на офертите относно показателите за оценка пряко влияе върху съдържанието на офертите на всеки от кандидатите, тъй като именно тези показатели са ръководещи при подготовката на офертите с цел постигане на оптимално съответствие и получаване на максимален брой точки по съответните показатели. Обявената от възложителя конкретна относителна тежест на всеки показател, изразена в максималния брой точки за него, има непосредствено отражение върху съдържанието на офертите, доколкото всеки кандидат при изготвяне на предложението си ще се стреми да обоснове най-пълно и подробно тази част от предложението, за която би получил по-висок брой точки. Безспорно е и че промяната в Раздел ІІ от документацията - "Пълно описание на предмета на поръчката", касаеща техническите и функционални изисквания и специфичните условия при изпълнение на поръчката, пряко касае изпълнението на поръчката, поради което изключението от приложението на чл. 27а, ал. 5 ЗОП (отм.), съдържащо се в ал. 6 на същия текст не е приложимо и възложителят е следвало да определи нов срок за получаване на оферти, който е не по-кратък от първоначалния. Като не е сторил това, Възложителят община Благоевград незаконосъобразно е съкратил с 6 дни срока за подаване на офертите. При това положение, законосъобразно административният орган е приел, че тъй като срокът за получаване на офертите е по-кратък от срока, посочен в чл. 27а от ЗОП (отм.), това представлява неспазване на сроковете за получаване на офертите - нарушение, което следва да се квалифицира като такова по т. 3 от Приложението към чл. 6 от МОФК с размер на финансовата корекция 5 на сто от допустимите разходи по засегнатия договор, финансирани по ОПДУ, тъй като разликата между законосъобразния и определения срок е под 30 на сто - 17,14%. (Решение № 11404 от 29.09.2017 г. по адм. д. № 6110 / 2017 на Върховния административен съд)

По отношение на изложеното в т. V от жалбата твърдение, следва да се разгледат разпоредбите на чл. 47 от ЗОП, а именно: ал.9 на същият член, според която „когато участник подава оферта за повече от една обособена позиция, в опаковката по ал. 2 за всяка от позициите се представят поотделно комплектувани документи по чл. 39, ал. 3, т. 1 и отделни непрозрачни пликове с надпис „Предлагани ценови параметри“, с посочване на позицията, за която се отнасят“ и ал. 10 „когато критериите за подбор по отделните обособени позиции са еднакви, за тях се допуска представяне на едно заявление за участие, ако тази възможност е посочена в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, а при процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 и 13 ЗОП – в поканата за участие в преговори“. Видно от представените по настоящото производство документи и информация посочените от възложителя указания са в съответствие с цитираните по-горе разпоредби на закона, поради което не се установява твърдяното от жалбоподателя противоречие и доколкото това не води до затруднения на потенциалните участници да подготвят оферти, то КЗК счита твърдението за неоснователно. (Решение № 1320 от 16.11.2017 г. по преписка вх. № КЗК - 785 / 2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията)

Неоснователни са твърденията в жалбата, че констатираните и приети за установени от УО нарушения нямат финансово отражение. Освен това, именно за случаите, при които не може да се определи с точност финансовото измерение на допуснатото нарушение, чл. 72,ал. 3 от ЗУСЕСИФ предвижда за определянето на финансовата корекция да се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, тоест от стойността на засегнатите договори. Същото правило е залегнало и в чл. 5., ал. .1 от Наредбата, съгласно който размерът на финансовата корекция се установява по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В този случай за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, на който Ръководителя на УО изрично се е позовал в решението. Допуснатите от бенефициера нарушения са на ЗОП, като естеството на нарушенията е такова, че е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици.
Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент № 1303/2013 г., поставят като изискване наличието единствено на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност - "има или би могло да има".
Нарушението на свързаното с правото на Съюза национално право, което обективно е довело до нарушаване на принципите на равнопоставеност и недискриминация винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза.
Ако бенефициерът бе спазил изискването на закона и бе заложил обективни критерии за оценка, би могло в процедурата да участват и други кандидати и това да доведе до по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза финансови средства. Това дава основание да се приеме, че ако жалбоподателят не бе допуснал установените нарушения общите разходи по финансиране на дейността биха могли да бъдат по-малки , а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки.
С оглед цитираните разпоредби административният орган обосновано е приел , че вредата за бюджета на ЕС в случая се измерва със стойността на сключените договори, тъй като същите са резултат от незаконосъобразно проведена обществена поръчка.
Процентното съотношение, с оглед на чл. 72, ал. 1 във вр. с ал.3 и 4 ЗУСЕСИФ ще е законосъобразно ако органът е определил размера му в рамките, установени от законодателя на основание чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ, т.е. в т.9 от приложение №1 към чл. .2, ал.1 от Наредбата и при спазване на разпоредбата на чл. 72, ал. . 1 ЗУСЕСИФ. За нарушението на т. 9 от приложение №1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата законодателят е определил 25% финансова корекция с възможност да бъде намалена на 10% или на 5%. Органът е определил процентното съотношение по минимума - 5% за нарушението на чл. 67, ал. 1 ЗОП, т.е. напълно съразмерно на извършеното нарушение.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че оспореното решение на ръководителя на УО на ОПДУ, с което са наложени финансови корекции на [община], не е засегнато от отменителните основания по чл.146 АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. (Решение № 6422 от 07.11.2017 г. по адм. д. № 6630 / 2017 г. на Административен съд – София)

При постановяване на решението си АССГ не е констатирал, че в оспорения административен акт неправилно е определена основата върху която следва да се изчислява финансовата корекция. Видно от публично достъпната информация на интернет адрес, проектът не е финансиран 100% от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, а 85% е съфинансиран от ЕС. В решението на УО финансовата корекция е определена в процент от всички допустими разходи по засегнатите договори. Това значи, че финансова корекция е определена не само върху допустимите разходи, финансирани от Европейския социален фонд, но и върху допустимите разходи, финансирани от държавния бюджет и дори върху собствения принос на Община Благоевград. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗУСЕСИФ той има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т.ч. определянето на финансови корекции. Фактът, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове се установява и от разпоредите на чл. 2, 3 и 6 от ЗУСЕСИФ. Законът няма за предмет регламентирането на правоотношенията възникващи по повод на националното съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това дефиницията на „нередност“ - чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, съответно чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006, визира единствено нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на правото на Съюза, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза, т.е. нередността по смисъла на тези разпоредби не визира нарушение, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на националното съфинансиране. В съответствие с тази дефиниция и с предмета на закона, чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Член 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ също изрично сочи, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Ето защо в производството по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ ръководителят на Управляващия орган няма правомощие да определя финансова корекция по отношение на разходите по проект, които представляват национално съфинансиране, както и върху собствения принос на икономическия оператор, което на практика е сторил при така определената с решение № ФК-2016-37 от 27.12.2016 г. основа.
По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Благоевград против решение № ФК-2016-37 от 27.12.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“, в частта, с която като основа на финансовите корекции са определени допустимите разходи по засегнатия договор, финансирани по ОПДУ. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт в посочената част, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което решение № ФК-2016-37 от 27.12.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“, следва да бъде изменено в частта, с която като основа на финансовите корекции са определени допустимите разходи по засегнатите договори, сключени със [фирма] и [фирма], финансирани по ОПДУ. (Решение № 11404 от 29.09.2017 г. по адм. д. № 6110 / 2017 на Върховния административен съд)

В глава V, раздел I от Наредбата за криптографска сигурност на класифицираната информация (НКСКИ) са уредени условията и реда за одобрение на криптографски средства. Видно от цитираната нормативна уредба законодателят не е разписал изричен срок за издаване или отказ на съгласие за използване на криптографски средства. В тази връзка КЗК споделя мнението на възложителя, че не е възможно да бъде предвиден максимален или приемлив срок, в който ОКС-ДАНС би издал съответното съгласие/отказ на страната подала заявлението за издаване му. Във връзка с горното КЗК счита, че е неоснователно и твърдението на жалбоподателя относно определения срок за подготовка на офертите. Разглеждайки твърдението, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 45 от ЗОП, съгласно ал. 1 от същата норма „при определяне на сроковете за получаване на заявления за участие и оферти възложителите отчитат сложността на поръчката и времето, необходимо за изготвяне на офертите, без да се засягат минималните срокове за съответните процедури, определени в този закон“ Според ал. 2 „когато офертите могат да се съставят само след посещение на обекта или след проверка на място на допълнителни документи, свързани с обществената поръчка, сроковете за получаването на оферти трябва да бъдат по-дълги от минимално определените, като дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с цялата информация, необходима за изготвяне на офертите“. В случая, определеният от възложителя срок за получаване на оферти е съобразен с разпоредбата на чл. 45 от ЗОП, доколкото е в съответствие със срока определен в чл. 74, от ЗОП. КЗК счита, че така определения от възложителя срок не е пречка за потенциално желаещите да участват в процедурата да реагират своевременно, като се запознаят с цялата информация, необходима за изготвяне на офертите си и да направят своето предложение за изпълнението на поръчката. В конкретният случай, КЗК счита, че по отношение на срока за подаване на офертите, възложителят е спазил изискването на закона, като по този начин не е създал неудобства или предпоставки за възпрепятстване на равния достъп на участниците в процедурата. Няма и предпоставки да се счита, че първоначално определеният срок за подготовка на офертите е недостатъчен. (Решение № 1320 от 16.11.2017 г. по преписка вх. № КЗК - 785 / 2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията)

По делото е безспорно, че ИАГ е провела открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Анализ, разработване и внедряване на електронни административни услуги от 3-то и 4-то ниво“ по проект „подобряване на обслужването на гражданите и юридическите лица и осъществяване на ефективен контрол върху дейността на задължените лица чрез реализиране и внедряване на електронни административни услуги“. Възложителят е извършил промени в обявлението за обществена поръчка, които засягат критериите за подбор и изисквания към офертата с решение за промяна от 16.10.2014 г., като е: променил обхвата на изискуемия опит на участника, като е указал, че същият е за дейности по разработването на проекти на документи, свързани с предмета на поръчката; допълнил липсваща информация от обявлението, относно изискванията за квалификация и опит на ключовите експерти, налична преди това само в документацията за участие; променил изискването декларацията по чл. 47, ал. 9 ЗОП да се подава от всеки член на управителен или контролен орган на участника, като е указал, че обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ЗОП, както и посочените в обявлението по ал. 2 от същата разпоредба се декларират с представянето на една декларация, подписана от лицата, представляващи участника. С решението за промяна са удължени сроковете за подаване на офертите и получаване на достъп на документацията до 26.11.2014 г., в съответствие с изискванията на чл. 27а, ал. 5 ЗОП. Решението за промяна е изпратено до АОП за публикуване в Регистъра на обществените поръчки, но не и до „[наименование]“ на Европейския съюз.
Така установеното е определено като нарушение на чл. 45в, ал. 1, т. 4 ЗОП (отм.), квалифицирано е по т. 1 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансова корекция, за което следва да бъде наложена финансова корекция в размер на 25% от разходите по засегнатия договор № 63/28.04.2015 г. с Обединение [фирма]. […]
Съгласно разпоредбата на чл. 45в, ал. 1, т. 4 ЗОП (отм.) възложителите са длъжни да изпращат за публикуване, освен в Регистъра на обществените поръчки, и в „[наименование]“ на Европейския съюз информация за промяна на обявлението и/или документацията. В процесния случай е безспорно, че възложителят е изпратил изискуемата информация за публикуване в „[наименование]“ на Европейския съюз, чрез АОП, но информацията не е била публикувана по неизвестни причини. Неоснователно е възражението на касатора, че с акта на изпращането за публикуване, той е изпълнил задължението си по чл. 45в, ал. 1, т. 4 ЗОП (отм.), тъй като релевантен е не простият факт за изпращане на информацията за публикуване в „[наименование]“ на Европейския съюз, а самото й оповестяване по този начин. Че това е така се установява и от разпоредбата на чл. 45в, ал. 11, т. 2 ЗОП (отм.), в която е предвидено задължение за възложителите на обществени поръчки да представят при поискване доказателства за датите, на които са изпратени документите, и потвърждение за датата на публикуването им, предоставено от „[наименование]“ на Европейския съюз. (Решение № 777 от 19.01.2018 г. по адм. д. № 6972/2017 на Върховния административен съд)

В чл.181, ал.2 ЗОП е предвидено , че при провеждане на процедурата "публично състезание" се допуска оценка на техническите и ценовите предложения на участниците преди разглеждане на документите за съответствие с критериите за подбор , когато тази възможност е посочена от възложителя в обявлението . От приложената по делото административна преписка се установява, че в обявлението за процедурата не е посочена възможността за прилагането разпоредбата на чл.181, ал.2 ЗОП. Такова отбелязване не съществува и в издаденото Решение за откриване на процедурата. Действително тази възможност е предвидена от възложителя, но едва в документацията , в раздел III, т.20 в графа разглеждане на офертите в т.20.2.1 , където е разписано, че при разглеждане и оценяване на представените оферти може да се приложи реда по чл.181, ал.2 ЗОП. С оглед констатираното незаконосъобразни са изводите на КЗК във връзка с приложението от страна на възложителя на този ред при разглеждане на офертите. Както вече беше посочено разпоредбата на чл.181, ал.2 ЗОП поставя като изрично условие възможността за промяна реда за оценка на офертите да бъде посочена от възложителя в Обявлението. В този смисъл тя се явява императивна разпоредба, чието приложение изисква при провеждането на процедурата възложителят да е посочил изрично този именно ред в обявлението за обществената поръчка. Липсата на подобно посочване в Обявлението за обществената поръчка на практика препятства възможността на възложителя да прилага този ред за провеждане на процедурата. Ето защо неоснователни са изводите на КЗК, че няма извършено нарушение, доколкото тази възможност е предвидена в документацията за обществената поръчка. От друга страна разпоредбата на чл.181, ал.2 е едно изключение от общите правила предвидени в ЗОП, поради и което не следва да бъде тълкувано разширително, както в случая е направила комисията по подбора, респективно КЗК. Незаконосъобразен е и изводът на КЗК, че доколкото прилагането на разпоредбата на чл.181, ал.2 ЗОП е предвидена в документацията за участие, която е одобрена с решението на възложителя за откриване на процедурата, то тя се явява задължителна за комисията по подбор. Това на първо място не намира подкрепа в нормативната уредба, където изрично е предвидено прилагането на този ред да бъде разписан именно в обявлението, като няма дадена алтернативна възможност посочването да е в документацията за участие или в друг документ. На следващо място следва да се посочи, че Обявлението, Решението за откриване на процедурата и документацията за участие за три различни по своя смисъл актове, издавани от възложителя във връзка с дадена процедура, имащи свое самостоятелно значение и с изрично разписано съдържание. В подкрепа на тези изводи на съда е и ЗОП, където в раздел Решения и Обявления тези два акта са самостоятелно определени, като в чл.22-23 са посочени изискванията на законодателя относно реквизитите на решенията, а в чл.24 и сл. към обявленията за възлагане на поръчка. Отделно от това в чл.26, ал.1 е разписано задължение за възложителя за публикуване на обявленията и съдържащата се в тях информация.
Основателни се явяват и възраженията на жалбоподателя за противоречие между Обявлението и документацията за участие. Видно от приложените писмени доказателства, в документацията, Раздел I "Условия за участие в процедурата" в т.11.2.- Други условия е посочено "при противоречие в записите на отделните документи от документацията, валидни са записите в документа с по-висок приоритет", като в края на текста изрично е отбелязано, че документа с най-висок приоритет е посочен на първо място. Следва изброяване на документите в определена последователност, където на първо място е посочено Обявлението на обществената поръчка. Доколкото сам възложителя е определил като документ с най-висок приоритет Обявлението за обществената поръчка, а там няма предвиден за прилагане ред по чл.181, ал.2 ЗОП, то неправилно, позовавайки се на документацията комисията по подбор е приложила този ред при разглеждане и оценяване на офертите. Това от една страна е в противоречие с разписаното в документацията за процедурата от възложителя. От друга е нарушение на процедурата при провеждане на поръчката. По своята същност, това нарушение е от кръга на съществените, поради което не подлежи на отстраняване от страна на възложителя и се явява самостоятелно основание за прекратяване на процедурата на осн.чл.110 , ал.1, т.5 ЗОП. (Решение № 833 от 22.01.2018 г. по адм. д. № 11693/2017 на Върховния административен съд)

Няма коментари:

Публикуване на коментар