Архив на блога

понеделник, 26 февруари 2018 г.

Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXXXIV




 Съгласно чл. 198, ал. 1, т. 3 от ЗОП жалба може да се подава от всеки заинтересован кандидат или участник (§ 2, т. 12, т. 13 и т. 59 от ДР на ЗОП ) - в случаите по чл. 197, ал. 1, т. 7 от ЗОП (решенията за определяне на изпълнител и прекратяване на процедурата). Правото на жалба в производството пред КЗК е обусловено от качеството на лицето и легитимирането му в производството. В съответствие с § 2, т. 14 от ДР на ЗОП - "заинтересовано лице" е всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. В съответствие с чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗОП заинтересованото лице има право на жалба в случаите по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 5 и 8 и ал. 2, но не и по чл. 197, ал. 1, т. 7 от ЗОП. Предвид изложеното законодателят е регламентирал, че право да оспорят решение за прекратяване на процедурата имат само заинтересованите кандидати или участници в процедурата, но не и заинтересованите лица. В случая [фирма] не е подало оферта. Такива, и за двете обособени позиции /№ 6 и №3/, са подадени от един и същ участник - [фирма], съответно с опаковка № ОП-66-00-163/39/15.03.2017г.в 15:37 ч. за ОП № 6 и с опаковка № ОП-66-00- 163/40/15.03.2017 г. в 15:38 ч. за ОП № 3,поради което [фирма] няма качеството на участник, а оттам и право на жалба.
Възраженията в настоящата жалба не държат сметка за легалната дефиниция на „участник“ съгласно § 2, т. 59 от допълнителните разпоредби на ЗОП, че това е стопански субект, който е представил оферта или проект или е поканен да участва в преговори. Не са съобразени и с нормата на чл. 47, ал. 2 от ППЗОП, съгласно която офертата се представя в непрозрачен плик с посочени адрес за кореспонденция, телефон и по възможност факс и електронен адрес, от където следва, че участник в процедурата е лице, представило този запечатан непрозрачен плик и което е посочило своето наименование. Както бе посочено по-горе, оферта с наименование [фирма] в случая не е подадена, следователно и жалбата до КЗК е подадена от субект, който не е участник в процедурата по провеждане на обществената поръчка. Това дружество няма право на жалба срещу решението за прекратяване на процедурата ,защото няма правен интерес и активна процесуална легитимация за оспорване на това решение, поради което оставянето на жалбата му без разглеждане като недопустима е законосъобразно. (Определение № 791 от 19.01.2018 г. по адм. д. № 646/2018 на Върховния административен съд)

С разпореждане от 19.01.2018 г. на и.ф. председател на IV отделение на Върховния административен съд, на основание чл.216, ал.2 и чл.220, ал.1 ЗОП във връзка с чл.213, т.3 АПК, на частния жалбоподател е дал указания в 3-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовността на подадената частна жалба, като внесе държавна такса в размер на 170 лв. и да представи документ по делото. Предупредил го е, че при неизпълнение на указанията производството по делото ще бъде прекратено. Разпореждането е съобщено на частния жалбоподател на посочения от него електронен адрес на 22.01.2018 г. и е получено в 14:13:15 часа на същия ден, съгласно чл.10, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните услуги. Според тази норма електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Тъй като няма друга уговорка ал.2 на същия член не е приложима. Разпоредбата на чл.11 от същия закон също не намира приложение, защото нормата е диспозитивна, а във всички случаи изтичането на преклузивен срок следва да е обвързано с точно фиксирана дата на получаване на съобщението. От 22.01.2018 г. е започнал да тече тридневния срок за отстраняване на нередовността, който е изтекъл на 25.01.2018 г. – четвъртък, работен ден. Въпреки това и към настоящия момент нередовността не е отстранена и таксата не е внесена.
При това фактическо установяване настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира че правото на защита не е упражнено в предвидената форма. Налице са предпоставките на чл.231 във връзка с чл.216 и чл.158, ал.3 АПК. Частната жалба на [фирма] следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - да се прекрати. (Определение № 1661 от 07.02.2018 г. по адм. д. № 1281/2018 на Върховния административен съд)

Според настоящия съдебен състав обжалваното разпореждане е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото няма спор между страните, че жалбата на [фирма] е предявена против решение № 490-ЕР-17-Х32 - С -3/Р1 от 14.12.2017г., което е публикувано заедно с обявлението за обществената поръчка в регистъра на АОП на 18.12.2017г., от която дата тече срокът за обжалване, визиран в чл. 197, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 100, ал. 3 от ЗОП. Следователно 14 - дневният срок, регламентиран в чл. 100, ал. 3 от ЗОП е започнал на 19.12.2017г. и следва да изтече в края на 14-ия ден, тоест на 01.01.2018г. В конкретната хипотеза обаче, горепосочената дата е неприсъствен ден, поради което по силата на чл. 60, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 214 от ЗОП, 14 - дневният срок, визиран в чл. 100, ал. 3 от ЗОП изтича на първия следващ присъствен ден, който в случая е датата 02.01.2018г. Тоест до края на работния ден на 02.01.2018г. възложителят разполага с възможност да измени или допълни решението за откриване на процесната възлагателна процедура, което означава, че едва от 03.01.2018г. за жалбоподателя възниква правото да подаде жалба срещу атакуваното решение на възложителя. Ето защо съдът счита, че от тази дата - 03.01.2018г., започва да тече преклузивният 10 - дневен срок за обжалване, предвиден от законодателя в императивната норма на чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗОП, който срок в настоящия случай е изтекъл на дата 12.01.2018г. /присъствен ден - петък/. Както бе отразено по- горе [фирма] е подало жалбата си до КЗК по пощенски куриер на визираната дата - 12.01.2018г., от което следва обоснованият извод, че жалба вх. № ВХР - 102/15.01.2018г. е предявена в законния срок и не е просрочена, поради което не е налице правно основание за постановения отказ да бъде образувано производство по реда на ЗОП по жалбата на [фирма].
Като е достигнал до обратния извод председателят на КЗК е постановил неправилен акт, който следва да се отмени и преписката да се върне на Комисията с указание за продължаване на процесуалните действия по нея. (Определение № 1755 от 08.02.2018 г. по адм. д. № 1489/2018 на Върховния административен съд)

От данните по делото се установява, че с жалба вх. №ВХР-2386/10.11.2017г. [фирма] е оспорил решение №РД-09-246-4/31.10.2017г. на изпълнителния директор на [фирма] за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Доставки на хранителни продукти на едро за нуждите на [фирма]. В така подадената жалба не е посочен факс на [фирма]. КЗК правилно е приела, че подадената жалба е нередовна, тъй като не е отговаряла на изискването на чл.199, ал.3, т.3 от ЗОП – към нея не е бил приложен документ за платена държавна такса, която в случая е 4500лв. С писмо от 16.11.2017г. е дадена възможност на жалбоподателя да отстрани нередовността на жалбата си, като в тридневен срок от получаване на съобщението внесе дължимата държавна такса в размер на 4500 лв. Неправилно обаче това писмо е изпратено на факс №[номер]. Както вече се каза, такъв факс не е посочен в жалбата на [фирма] до КЗК. Освен това съобщението не е и получено на факс №[номер], тъй като според приложената по делото известие за изпращане на съобщението по този факсов номер на 16.11.2017г., същият е давал сигнал заето /„Busy”/.
При така установеното неправилно председателят на КЗК е приел, че съобщението за отстраняване на нередовностите на жалбата е редовно съобщено по факса на 16.11.2017г. От една страна съобщението не е следвало да се изпраща по факса, след като такъв не е бил посочен в жалбата на [фирма]. Нито същият е бил деклариран от този търговец при регистрацията му в Търговския регистър – видно от приложената по делото извадка. От друга страна съобщението не е и получено на посочения факс, тъй като той е давал сигнал заето /„Busy”/. С оглед на това неправилно е прието и че нередовността на жалбата не е отстранена в законовия срок. Не са били налице предпоставките на чл.201, ал.1, т.2 от ЗОП и подадената жалба е върната в нарушение на материалния закон. (Определение № 449 от 11.01.2018 г. по адм. д. № 105/2018 на Върховния административен съд)

Видно от данните по делото, обжалваното разпореждане № Ротк ЗОП - 416 / 21.12.2017 г. е било надлежно съобщено по електронната поща на жалбоподателя, посочена в жалбата му до КЗК, на датата на постановяване на разпореждането - 21.12.2017 година. Считано от следващия ден започва да тече тридневният срок по чл. 201, ал. 2 от ЗОП и изтича на 24.12.2017 г., който ден, освен че е почивен ден - неделя, е и официален празник - "Бъдни вечер" съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Именно защото официалният празник съвпада с неделя, според чл. 154, ал. 2 от КТ, за неприсъствен се счита първият работен ден - 27.12.2017 година, а като се вземе предвид правилото на чл. 60, ал. 6 от ГПК, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, в случая срокът изтича в четвъртък - 28.12.2017 година. Отделно от горното, според чл. 61, ал. 2 от ГПК - нова разпоредба, обн. в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда. От изложеното следва извода, че депозираната на 28.12.2017 г. частна жалба е в срок, и като подписана от представляващия дружеството изпълнителен директор, видно от приложеното по делото извлечение от фирмено досие, е процесуално допустима. (Определение № 441 от 11.01.2018 г. по адм. д. № 287/2018 на Върховния административен съд)

Съгласно чл. 217, ал. 1 ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 АПК. С правилото на последната разпоредба са уредени хипотезите, при които, с оглед изхода на спора се дължат разноски на страните, включително са изрично предвидени две, при които при прекратяване на производството по оспорване на страната се дължат разноски - при оттегляне на акта от издателя и при оттегляне на жалбата. Така според чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната за която административният акт е благоприятен има право на разноски, съответно - подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В тази връзка и с оглед оплакванията в частните жалби следва да се отбележи, че от възложителя в процедурата и една от заинтересованите страни в производството пред КЗК - частният жалбоподател [фирма], с писмените становища по жалбата на [фирма], са своевременно направени искания за присъждане на разноските пред КЗК. Прави впечатление обаче, че искането за присъждане на разноски за адвокатска защита е предявено от изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните под условието, че КЗК приеме горепосочената жалба за допустима и се произнесе по съществото й, поради което и правилно с оглед изхода от спора, разноски на БАБХ не са присъдени от КЗК. Още повече, че независимо от участието й в откритото заседание, проведено от КЗК на 23.11.2017 г., адвокат С. В. е представила списък на разноските, но без да предяви искане за присъждането им на възложителя и в случай, че жалбата на [фирма] бъде приета за недопустима и поради това производството по нея бъде прекратено от Комисията. Само на това основание, съдът приема за неоснователна частната жалба, подадена от изпълнителния директор на БАБХ.
Неоснователни са и оплакванията на другия частен жалбоподател за незаконосъобразност на атакуваното определение, в частта му за разноските. В подкрепа на извода, направен в обжалваната от [фирма], част от определение № 1350/23.11.2017 г. по преписка № КЗК-851/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, следва да се отбележи липсата на представени от това дружество доказателства, че уговореното по представения със становището му пред КЗК, договор от 17.11.2017 г., е действително изплатено. По чл. 1 от договора, на адвокат И. Т. е възложено "процесуално представителство, правна защита и съдействие по преписка № КЗК-851/2017 г., включително, но не само, депозиране на становище по жалбата на [фирма], срещу решение № РД11-1831/05.09.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, до приключване на производството по тази жалба пред КЗК", срещу уговорено възнаграждение в размер общо на 9 500 лв., за което липсват данни да е изплатено изцяло или отчасти. Така и само липсата на доказателства да е изплатен адвокатския хонорар, а оттам и на данни по преписката на КЗК да са действително направени разноски от [фирма], каквито са посочени в списъка на разноските, представен от процесуалния представител на дружеството в откритото заседание на КЗК, искането за присъждането им, като неоснователно е следвало да бъде отхвърлено. Поради това определението на КЗК по преписка № КЗК-851/2017 г., в атакуваната от това дружество част, само на това основание като правилно следва да бъде оставено в сила. (Определение № 646 от 17.01.2018 г. по адм. д. № 11/2018 на Върховния административен съд)

При така установеното от фактическа страна КЗК правилно е приела в обжалваното решение, че с дадените от възложителя разяснения, не се променят условията или изискваният по процедурата, а с тях се внася по-голяма яснота по посочено в документацията за участие изискване. Най-общо може да се каже, че изискването на възложителя е било за наличие на оторизация от производителя на лабораторното оборудване - когато участникът не е производител. Волята на възложителя е била тази оторизация да обхваща всичко по лабораторното оборудване. Това е видно от втората част от подробно описаното по-горе изискване на възложителя. В нея изрично е посочено, че в случай, че производителите на оборудването са различни, то участникът трябва да е оторизиран от всеки производител поотделно. С първото оспорвано разяснение е отговорено положително дали изискваната оторизация се отнася и за периферията на лабораторното оборудване. А с второто разяснение в продължение на вече посочената воля на възложителя последният е разяснил, че той ще приеме оторизацията на производителя когато той окомплектова лабораторното оборудване с периферни устройства, но само когато в оторизацията изрично са посочени и декларирани ангажиментите на производителя и по отношение на периферните устройства.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заложеното изискване на възложителя е било само за лабораторното оборудване, но не и за периферните устройства. В действителност както вече беше коментирано, волята на възложителя е изискваната оторизация да обхваща всичко по лабораторното оборудване. Това е видно както от втората част от изискването на възложителя, така и от дадените две разяснения в тази насока. Действията на възложителя по даване на двете разяснения не са незаконосъобразни. С тях единствено са обяснени посочени от участниците неясноти. Затова няма нарушение на чл. 33 от ЗОП, както правилно е приела КЗК с обжалваното решение.
Неоснователни са доводите на касатора, че с двете разяснения не е спазен редът по чл.100 и чл.179 от ЗОП. Тези разпоредби касаят промени на обявените условия от възложителя. В случая обаче с двете разяснения не се внасят изменения, допълнения с изискванията на възложителя, нито се отстраняват пропуски или несъответствия в тях. Затова те са неприложими в случая, както правилно е приела КЗК. (Решение № 1335 от 30.01.2018 г. по адм. д. № 13551/2017 на Върховния административен съд)

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в производството пред КЗК, изразяващо се в непроизнасяне от Комисията по оплаквания за нарушение на чл.100, ал.7 от ЗОП. Действително такива оплаквания са били направени от касатора в жалбата му до КЗК и за прецизност Комисията е следвало да ги разгледа и се произнесе по тях. Но нарушението не е съществено предвид формираните изводи в обжалваното решение. В него КЗК е приела, че с двете разяснения е спазен редът по чл.33 от ЗОП. Доводите на [фирма] в жалбата му до КЗК са свързани с нарушение на чл.100, ал.7 от ЗОП. Тази разпоредба е част от чл.100 от ЗОП, озаглавен „изменение на условията“ и в него е регламентиран редът за промени в обявените условия от възложителя. Според чл.100, ал.7 от ЗОП възложителят удължава сроковете за получаване на оферти, когато: 1. в случаите по чл.100, ал.1 от ЗОП са внесени съществени изменения в условията по обявената поръчка, които налагат промяна в офертите на участниците; 2. са поискани своевременно разяснения по условията на процедурата и те не могат да бъдат представени в срока по чл.33, ал.2 от ЗОП. В случая доводите на [фирма] в жалбата му до КЗК са били за неспазена първата хипотеза на чл.100, ал.7 от ЗОП. Втората хипотеза и е неприложима, тъй като тя регламентира случай, при който разясненията не могат да бъдат представени в срока по чл.33, ал.2 от ЗОП. А в случая разясненията са представени, при това преди срока по чл.33, ал.2 от ЗОП - повече от шест дни преди срока за получаване на офертите.
По отношение на първата хипотеза на чл.100, ал.7 от ЗОП, тя се отнася за случаи, в които по реда на чл.100, ал.1 от ЗОП са внесени съществени изменения в условията по обявената поръчка, които налагат промяна в офертите на участниците. Тази хипотеза би имала значение в случай, че КЗК беше приела, че с двете разяснения са променени условията по обявената поръчка. В обжалваното решение обаче КЗК е приела, че няма изменения в условията по обявената поръчка. Затова въпреки че няма изрично произнасяне на КЗК с обжалваното решение, е явно, че това нарушение не е извършено. Комисията е счела безпредметно да се произнася по оплакване, което е свързано с изменения в условията по обявената поръчка, което е приела, че не е налице. Затова допуснатото процесуално нарушение не е съществено и не се отразява на правилността на обжалваното решение като краен резултат. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорваното решение следва да бъде оставено в сила. (Решение № 1335 от 30.01.2018 г. по адм. д. № 13551/2017 на Върховния административен съд)

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК урежда право на жалбоподателя на разноски при прекратяване на делото, но при наличие на задължителната предпоставка - оттегляне на оспорения от него административен акт във връзка с образувано дело /преписка пред КЗК/. Тези предпоставки в случая не са налице. Жалбоподателят е обжалвал Решение № 00518-2017-004/13.10.2017 г. издадено от изпълнителния директор на [фирма] за откриване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка и жалбата му е постъпила пред комисията на 06.11.2017 г. Тогава е заплатил и държавна такса от 850 лева. На 09.11.2017 г., изпълнителният директор на [фирма] е издал Решение № 320/09.11.2017 г., с което на основание чл. 110, ал. 1, т. 9 ЗОП е прекратил процедурата. В мотивната му част е изложил съображения, квалифицирайки ги, като необходимост от съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица. Възложителят е публикувал в Профила на купувача, решението за прекратяване е публикувано на 10.11.2017 г. Никъде в акта за прекратяване той не е посочил и не се е обвързал с подадената жалба, за да се разглежда решението му, като оттегляне по смисъла на чл. 156, ал. 1 АПК. Към този момент производство пред КЗК не е било все още образувано - по преписката е приложено разпореждане на председателя на комисията за образуване, което обаче няма никаква дата. А заповедта му за определяне на работен екип е издадена на 10.11.2017 г. Всичко това показва, че при прекратяването на процедурата, нито е била образувана преписка, за да се коментира хипотезата на чл. 156, ал. 1 АПК, нито по същество решението за прекратяване съставлява оттегляне на акта. При липса на предпоставките по чл. 143, ал. 2 АПК, комисията неправилно се е позовала на него и е възложила разноски за адвокатско възнаграждение. В чл.143 АПК не е предвидена възможност за присъждане на разноски на жалбоподателя, когато производството е прекратено поради липса на правен интерес.
На следващо място, настоящата инстанция следва да посочи, че видно от доказателствата по делото е, че веднага след подаване на жалбата до КЗК от страна на [фирма] е издаден благоприятен административен акт от възложителя, а именно Решение № 320/09.11.2017 г., с което на основание чл. 110, ал. 1, т. 9 ЗОП е прекратил процедурата. По делото не е представен договор за правна помощ и съдействие с жалбата. Представени са списък с разноските и разходен касов ордер от 22.11.2017 г. /дванадесет дена след узнаване на Решение № 320/09.11.2017 г./ видно, от който са заплатени 3500 лв. адвокатско възнаграждение. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че отговорността на частния жалбоподател не е основание за злоупотреба с право на защита от страна на ответника. Още с узнаване на решението с което е прекратена процедурата за обществената поръчка, дружеството жалбоподател е било наясно, че жалбата му ще бъде оставена без разглеждане, поради отпаднал правен интерес и въпреки това обстоятелство, на един по-късен етап е представило документи, от които е видно, че е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. В тази връзка, настоящият съдебен състав следва да посочи, че смисълът на осъждането за разноски е да се възстановят на страната разходите, която тя единствено поради неправомерното поведение на другата страна е била принудена да направи. В случая разноските са били направени след като на [фирма] е било връчено решението за прекратяване на процедурата. С оглед на това причината за образуване на производство пред КЗК е отпаднала, което означава и причината за извършване на разноски. Факт е, че след като е бил уведомен за благоприятния административен акт жалбоподателя е преценил, че е необходимо производството пред КЗК да продължи е въпрос на негова преценка за личния му интерес и начина на неговата защита. В случая обаче разноските, видно от приложения документ за заплатено адвокатско възнаграждение, са направени дванадесет дена след получаване на Решение № 320/09.11.2017 г. на възложителя, с което на основание чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП е прекратил обжалваната процедура. С други думи, ако разноските са направени след получаване на искания административен акт, те не следва да се възстановяват, тъй като са направени без да са необходими. (Определение № 1532 от 05.02.2018 г. по адм. д. № 1000/2018 на Върховния административен съд)

В хода на образуваното съдебно производство, настоящият съдебен състав констатира, че актът за прекратяване е постановен при проведена повторна процедура след отменително решение № 876 от 27.10.2016 г. по преписка № КЗК-563/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията. С него е отменено, като незаконосъобразно решение на кмета на общината за прекратяване на процедурата за същата обособена позиция и преписката му е върната за продължаването й от етапа на разглеждане на техническите оферти при изпълнение на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението на КЗК е обжалвано пред съда, като по касационната жалба на възложителя е образувано адм.д. № 13315/2016 г. на ВАС, четвърто отделение. Съдът с решение № 1576 от 7.02.2017 г. по адм.дело № 13315/2016 г. го е оставил в сила, но е дал изцяло нови указания - задължителни за изпълнение от възложителя при връщането й от етапа на разглеждане на техническите предложения.
При връщане на преписката, възложителят повторно е прекратил процедурата, макар и на различно правно основание. Новият му акт е обжалван от търговското дружество и във връзка с жалбата е постановено решение № 1465 от 14.12.2017 г. на КЗК, предмет на касационно обжалване по настоящото дело. Съществената част от доводите на [фирма] в жалба № ВХР-1923 от 7.09.2017 г., повторени и в касационната жалба, са за неизпълнение на задължително съдебно решение, постановено от съдиите от настоящия съдебен състав. Така изложените обстоятелства обективно са от естество да породят основателно съмнение в безпристрастнността им - основание за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Поради това съдебният състав следва да се отведе от разглеждане на делото. (Определение п.х.д. от 31.01.2018 г. по адм. д. № 718/2018 на Върховния административен съд)

Производството пред КЗК е образувано по жалба на [фирма] (представител на Обединение [фирма] и [фирма]) срещу Решение № 2/25.09.2017 г. на изпълнителния директор на [фирма] за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Застраховане на имуществените интереси, персонала и отговорностите към трети лица на [фирма] за периода 2018 - 2020 г.", в частта по обособена позиция № 4.
Жалбата е подадена в качеството на упълномощен представител на Обединение [фирма] и [фирма]. Към преписката на КЗК е приложен Договор за обединение между [фирма] и [фирма], като участник в процедурата за обществена поръчка с посочения по-горе предмет и обособена позиция. По тази жалба е постановено обжалваното определение.
Частната жалба е подадена само от [фирма], без да е посочено упълномощаване или представителство от страна жалбоподател в производството пред КЗК по преписка №890/2017г., както и дали обжалването е само от [фирма].
При тези данни настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че частната жалба не отговаря на изискванията на чл.231, във връзка с чл.213,ал.1,т.1 и т.2 от АПК, като частният жалбоподател не е уточнил качеството си на жалбоподател, като не е посочил правен интерес от обжалването само от [фирма], както и не е представил надлежни доказателства за упълномощаване или упражняване на представителна власт от страна на [фирма] по реда на чл.18, ал.1 от АПК. (Определение п.х.д. от 23.01.2018 г. по адм. д. № 347/2018 на Върховния административен съд)

Твърдението на оспорващото дружество, че КЗК неправилно преценила като неоснователен и доводът за „недостатъчност” на определения срок за подготовка на офертите и че по този начин възложителят е създал предпоставки за възпрепятстване на равния достъп на участниците в процедурата, също не намира опора в закона. Горният извод се налага от обстоятелството, че в глава V, раздел I от Наредбата за криптографската сигурност на класифицираната информация /изм. и доп. ДВ. бр.35 от 10 Май 2016г., уреждаща условията и реда за одобрение на криптографски средства, не е предвиден срок за издаване или отказ на съгласие за използване на криптографски средства, и от нормата на чл. 45,ал.1 от ЗОП, съгласно която при определяне на сроковете за получаване на заявления за участие и оферти възложителите отчитат сложността на поръчката и времето, необходимо за изготвяне на офертите, без да се засягат минималните срокове за съответните процедури, определени в този закон, и тази на чл. 74, ал.1 от ЗОП, че минималният срок за получаване на оферти в открита процедура е 35 дни от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване. С оглед гореизложеното, е обоснован изводът на КЗК, че определеният от възложителя срок в настоящия случай не възпрепятства равния достъп на участниците в процедурата. (Решение № 1300 от 30.01.2018 г. по адм. д. № 13917 / 2017 на Върховния административен съд)

Правилно КЗК е приела, че незаписването на трите имена на издателя на акта, с който се определя спечелилият кандидат и съответно изпълнителят на обществената поръчка, представлява формално нарушение на задължението на възложителя да съобрази реквизитите на издаденото от него решение с реквизитите, изискуеми от чл. 22, ал. 5, т. 8 от ЗОП. Това нарушение обаче не може да се приеме за съществено, тъй като допускането му по никакъв начин не може да повлияе върху резултатите от проведената процедура по обществената поръчка. За да е съществено едно нарушение на административно производствените правила, то следва да е с такава тежест, че да може да се отрази по негативен за участника начин при определянето на резултатите. Т. е. нарушението трябва да е такова по същността си, че ако не е било допуснато, това би довело административния орган до други изводи, които да променят позицията на участника в класирането. По делото не е спорно че издателят на акта заема посочената от него длъжност. По отношение на трите имена на издателя на административния акт са налице доказателства, а именно Решение № ЛС-11-43 от 05.05.2017 г. на възложителя с която е открита процедурата, като в раздел VIII са посочени трите имена на възложителя Д. Ж. С. заемащ длъжността Главен секретар на президента на Република България. По делото са представен и Указ № 53 от 23.01.2017 г. на президента на Република България, с който се възлага на Главния секретар на президента на Републиката да организира и възлага обществени поръчки, както и да сключва договори и рамкови споразумения в съответствие със Закона за обществените поръчки, което води до единствен извод относно издателя на оспорената заповед, както и липсата на твърдяното от настоящия касатор допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на оспорената пред КЗК заповед за класиране на участниците. (Решение № 439 от 11.01.2018 г. по адм. д. № 12953 / 2017 на Върховния административен съд)

Няма коментари:

Публикуване на коментар