Практика по прилагане на Закона за обществените поръчки – Част IX

Из практиката на КЗК

КЗК е установила, че възложителят е посочил за доставка хранителни продукти чрез търговската им марка, като например вафла Морена, вафла Боровец, шоколад LZ, шоколад Милка, Луканка Орехите и т.н. Посочени /чрез посочване на произход/ са и стоки като например: ракия поморийска, коняк български, Сръбска наденица, сода Михалково и др. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗОП забранява в техническата спецификация възложителят да посочва стоките, чиято доставка иска както чрез тяхната търговска марка, така и чрез произхода им, а в случая възложителят е нарушил тази разпоредба и в частта й, забраняваща посочването на произхода, и в частта й, забраняваща посочването на търговската марка на стоките. Тук следва да се посочи, че с допълнително дадено разяснение по реда на чл. 29 от ЗОП е недопустимо да се санира извършеното нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗОП. На първо място, с разяснение по реда на чл. 29 от ЗОП е недопустимо да се променят условия, залегнали в документацията за участие, както и да се отстраняват пороци в същата. Разяснението е правен инструмент за внасяне на конкретност и отстраняване на неясноти в разписани в документацията изисквания. В случай, че възложителят е считал, че е налице незаконосъобразно условие, пропуск или фактическа грешка в документацията, то същият е могъл да се възползва от правната възможност да публикува решение за промяна, предвидено в чл. 27а от ЗОП. С разяснението, че потенциалните участници не следва да се придържат към посочените търговски марки за всяка една обособена позиция и че същите няма да се вземат в предвид към момента на разглеждане и оценяване на офертите, за съответните потенциални участници не става по-ясно какво следва да оферират. На второ място, изготвеното разяснение не е подписано от легитимирано лице, разполагащо със съответните правомощия, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОП. Разяснението е подписано от юрисконсулт, който не е бил упълномощен с право да организира и провежда процедура за възлагане на обществена поръчка, част от което е всеки въпрос, свързан с протичане на процедурата, включително и предоставянето на разяснения. С оглед на изложеното, КЗК счита, че е налице нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗОП, тъй като в закона ясно е посочено, че е забранено предметът на поръчката да се посочва чрез търговска марка и произход, но когато това е обективно невъзможно, то следва да се впише израза „или еквивалентно”. В случая не е налице както обективна невъзможност да се опише ясно желаният от възложителя продукт, така и липсва посочване, че е допустим еквивалент, и с оглед на това, налице е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт на възложителя. (Решение № 622 от 2012г.)

Присъжданите от комисията, назначена от възложителя, точки и по конкретно техният точен брой по отделните подпоказатели е в оперативната самостоятелност на комисията като е оценка по целесъобразност. Контролът, който осъществява КЗК, е по законосъобразност и е в посока доколко оценяването, извършено от комисията е мотивирано и дали е в съответствие с утвърдената от възложителя методика и заложените от него изисквания. Оценката по подпоказателите на П1 е по преценка на членовете на комисията във връзка със заложените от възложителя изисквания за поставянето на конкретни оценки и предполага субективизъм, доколкото оценката не се пресмята по заложена математическа формула, с точно посочени стойности. С оглед на това е от изключителна важност, относно определените точки за всяко предложение, да бъдат изложени подробни мотиви от комисията, респективно от възложителя, които да кореспондират с изложеното кратко описание на всяко едно предложение на участник по отделните подпоказатели. В настоящата хипотеза, при установена липса на кратко описание и изложени от комисията мотиви относно поставяните оценки за предложенията на участниците, от които не може да се изведат пълни и конкретни изводи, които комисията е достигнала в следствие на анализ на предложенията, КЗК не може да извърши контрол по законосъобразност на действията на комисията относно извършеното оценяване на кандидатите по заложените подпоказатели. (Решение № 598 от 2012г.)

Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗОП, правомощието на оценителната комисия за приемането или неприемането на представената писмена обосновка е обвързано с наличието на обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 1-5, както и с това дали тези обстоятелства са обективни (чл. 70, ал. 3). Експертната оценка на оценителната комисия подлежи на контрол за законосъобразност от КЗК. От мотивите на оценителната комисия, следва да може да се прецени по категоричен начин дали комисията е обсъдила конкретно и изчерпателно представените аргументи в писмената обосновка. Преценката на оценителната комисия следва да е адекватна и относима към посочените обстоятелства и предмета на поръчката, да кореспондира с конкретните обстоятелства и изискванията на възложителя. Видно от текста записан в протокол от разглеждане на обосновката, комисията е спазила тези изисквания, като се е аргументирала, относно причините поради които счита, че законовите хипотези не са налице. В мотивите на членовете на комисията, които не са приели обосновката се подчертава, че жалбоподателят не е направил никакъв анализ на цените /ценообразуването/ на двата елемента на обществената поръчка - тръби и фасонни части, било заедно, било поотделно, каквото задължение е имал, като на членовете на комисията не се дават данни за себестойност на елементите на доставката, калкулираната печалба или какъвто и да било начин на ценообразуването им. Независимо от гореизложеното, следва да се отбележи, че се явява основателно предявеното от жалбоподателя твърдение, съгласно което помощният орган на възложителя, по своя собствена инициатива незаконосъобразно е издирил и съответно заложил в част от мотивите си за отстраняване аргументи, касаещи ценовото предложение на жалбоподателя при участието му в друга процедура по възлагане на обществена поръчка. В тази връзка следва да се подчертае, че разглеждането на ценово предложение на жалбоподателя от участие в друга обществена поръчка се явява недопустимо към настоящата такава, а обосноваването на неприемането на представената писмена обосновка единствено с този аргумент би представлявало порок в проведената процедура. В конкретния случай обаче, констатираният порок в действията на комисията на възложителя не се основават единствено на извършената съпоставка между ценовото предложение на участника в предходна обществена поръчка, проведена от същия възложител и тази - предмет на настоящото обжалване, а са изложени и  други релевантни мотиви. (Решение № 638 от 2012г.)

В Протокола по чл.71 от ЗОП комисията за провеждане на процедурата е посочила оценките на участниците по всеки един от двата показателя от методиката за оценка, но без да опише конкретните параметри на техните предложения. Комисията не е изложила такова описание и в Протокол по чл. 69а ЗОП, отразяващ отварянето и оповестяването на ценовите предложения на участниците. Липсата на описание на предложенията на участниците представлява съществено нарушение на процедурните правила, тъй като съгласно текста на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП, комисията е задължена да опише в протокола, обективиращ работата й, освен оценяването на участниците и техните предложения - заявените от тях параметри. Това е така, защото освен задължителен реквизит на протокола, описанието на предложенията обосновава оценяването, тъй като параметрите, които те са заявили в офертите си, представляват основата, въз основа на която е извършено оценяването, и само чрез тях може да се прецени и провери дали комисията е приложила правилно методиката за оценка на офертите. В тази връзка следва са отбележи, че КЗК се произнася само и единствено по законосъобразността на обжалваното пред нея решение на възложителя. КЗК е задължена да прецени дали е законосъобразно обжалваното решение, така както е формулирано то от възложителя с оглед на основанието и мотивите, вписани в него. КЗК не разполага с правомощия да допълва или проучва данни и обстоятелства, които не са описани от възложителя в решението или от неговия помощен орган в протоколите, на които се е позовал, тъй като по този начин би иззела техните функции. В тази връзка е недопустимо КЗК да прави проучване на заявените от участниците данни и да преценява дали оценяването е извършено правилно и законосъобразно. Този пропуск в обжалваното решение представлява съществено нарушение, тъй като липсата на описание на предложенията на участниците, представлява липса на фактическо основание, което е задължителен реквизит на всеки индивидуален административен акт, тъй като именно фактите мотивират неговото издаване /73, ал.1 ЗОП, във вр. чл.,59, ал.,2, т.,4 АПК/. (Решение № 636 от 2012г.)

Съществена характеристика на договора за обществена поръчка е неговият срок за изпълнение, като ЗОП забранява сключването на безсрочни договори за обществени поръчки (чл. 41, ал. 6). В този смисъл прекратяването на договора, при условие че и двете страни спазват своите задължения, би следвало да става с изтичането на срока. Прекратяването на договора е понятие, което включва в съдържанието си разнородни по своята същност правни явления: едностранно прекратяване на съществуващата договорна връзка поради наличие на законово основание или предвидена в самия договор възможност. Разпоредбата, уредена в ЗОП за прекратяване на процедурата след сключване на договор е тази по чл. 43, ал. 4 от ЗОП, която касае невъзможност от страна на възложителя да изпълни своите задължения по договора, в резултат на обективни обстоятелства, възникнали след сключването му, като в този случай възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за претърпените вреди от сключването на договора. Същевременно съгласно чл. 45 от ЗОП за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. И предвиденото в чл. 43 от ЗОП прекратяване, и разписаната в договора възможност се отнасят за случаите на преустановяване действието на договора при безвиновно поведение от страна на изпълнителя и по причини съдържащи се у възложителя. В ЗОП няма забрана за едностранно прекратяване на договора от страна на възложителя и без вина на изпълнителя и възложителят има свободата едностранно да определя клаузите на проекта на договор за възлагане на обществена поръчка, тъй като изготвянето на документацията (включваща и проект на договора) е в административната фаза от процедурата, характеризираща се с метода на власт и подчинение, то КЗК счита, че предвиждането на такава клауза в проекта на договор е законосъобразно. Следва да се отчете и обстоятелството, че конкретният договор за специализиран превоз на работници и служители на „Мини Марица Изток” ЕАД е с дълъг срок на изпълнение - 3 години, през който период е възможно условията в рудниците да се променят – някой/и от същите да бъде закрит/и или да бъде намален добивът на въглища, което да доведе до намаляване на броя на работниците и до нужда от съкращаване на автобусни линии или до промяна на автобусите (с по-малък брой места), а оттам и осигуряването на транспорта във вида и количеството, определени в настоящата процедура, да бъде нерентабилно (неизгодно) за възложителя, без обаче да е налице пълна невъзможност за изпълнение предмета на поръчката и без да е налице някоя от изрично предвидените в чл. 43, ал. 2 от ЗОП хипотези за изменение на договора. С оглед тези неблагоприятни последици през срока на договора, КЗК намира, че възложителят законосъобразно е включил клауза, която гласи, че „Възложителят може да се откаже едностранно от договора и да го прекрати и без да е налице неизпълнение от страна на Изпълнителя, като за целта следва да отправи 7 - дневно писмено предизвестие до Изпълнителя. Въпросната клауза не означава, че възложителят няма да спази договорните си задължения и срока на договора, а единствено служи като евентуална защита на възложителя при изпадане в обективна невъзможност да прекрати договора на основание чл. 43, ал. 4 от ЗОП. (Решение № 651 от 2012г.)

Жалбоподателят твърди, че при изготвянето на протокол № 4 на оценителната комисия, мотивите за отстраняването му не са изложени в текста на същия, а са представени допълнително (отделно) и подписани само от трима членове на комисията, а според текста на чл. 72, ал.1, т. 2 и ал. 2 от ЗОП императивно е разпоредено, че протоколът за разглеждането, оценяването и класирането на офертите се подписва от всички членове на комисията и трябва да съдържа списък на участниците, предложени за отстраняване от процедурата и мотивите за отстраняването им. По отношение на така предявените твърдения КЗК отбелязва, че видно от съдържанието на цитирания протокол,  във връзка с приемане на обосновката, при станалите разисквания членовете на комисията са взели единодушно решение всеки от тях да заяви лично дали приема или не така представените обосновки, поискани от двама от участниците в процедурата. Трима от петте члена на помощния орган на възложителя не са приели представената писмена обосновка, с оглед на което съобразно разпоредбата на чл. 36 от ЗОП, въпреки наличието на двама члена на комисията, гласували за приемането й, доколкото е налице законово изискуемото мнозинство при вземане на решения на комисията, последната е предложила на възложителя този участник да бъде отстранен от по нататъшно участие в процедурата. Разискваният протокол № 4 е подписан от всичките членове на комисията, независимо от непостигнатото единодушно гласуване „за” или „против” приемането на писмената обосновка за предложената от жалбоподателя цена. Въпросните мотиви на тримата члена на комисията не са представени в нарушение на текста на чл. 72, ал.1, т. 2 и ал. 2 от ЗОП, тъй като протокол № 4 е подписан от всичките членове на комисията и в него изрично е упоменато, че мотивите изложени от тримата члена, отхвърлили представената писмена обосновка, представляват неразделна част от въпросния протокол. (Решение № 638 от 2012г.)

В обявлението за конкретната ОП е въведено изискване участниците да представят актуално оторизационно писмо, издадено от официалните представителства на Xerox, Canon, HP, на името на конкретния участник. В офертата на участника „Комплекс 2000” ООД се съдържа уверение, от чието съдържание е видно, че „Мост Компютърс” ООД, в качеството си на оторизиран дистрибутор на продуктите с търговска марка HP и Канон в България, е удостоверило, че „Комплекс 2000” ООД е упълномощен дилър за продажба на продукти с търговска марка HP. КЗК намира, че от представеното уверение не е ясно дали „Мост Компютърс” ООД има качеството на официален представител на НР и респективно разполага с правото да оторизира „Комплекс 2000” ООД. Според КЗК представеното уверение на формално основание не отговаря на изискванията на възложителя посочени в обявлението. В представеното становище от възложителя е изложено, че комисията при изпълнение на задълженията си по чл. 68 от ЗОП е направила проверка относно удостовереното обстоятелство на официалните сайтове на HP и „Мост Компютърс” ООД и е приела, че „Комплекс 2000” ООД е изпълнило изцяло изискванията на възложителя. От съдържанието на протокол № 1 обаче е видно, че комисията не е описала нередовност в документите от плик № 1 на „Комплекс 2000” ООД, като също така не е посочила никакви факти и обстоятелства относно твърдяната от възложителя проверка на представения от участника документ. Комисията е следвало да констатира, че представеният документ не отговаря на изискванията на възложителя и по реда на чл. 68, ал. 8 от ЗОП да опише установеното в протокола, като посочи точно вида на констатираната нередовност и документа, който следва да се представи от „Комплекс 2000” ООД. Доколкото това не е извършено е налице съществено нарушение в хода на процедурата, назначената от възложителя комисия е действала незаконосъобразно, и процедурата следва да се върне за продължаване на етап преценка на допустимост на представените документи в плик № 1 с оглед проверка на документите относими към критериите за подбор на участниците. (Решение № 637 от 2012г.)

Чл. 73 от ЗОП определя в какъв срок възложителите следва да издадат решение, което само по себе си следва да е мотивирано. За да се търси дали е налице нарушение на правилата, регламентиращи мотивираността на акта, следва да бъде изяснено какво представляват мотивите за издаване на един административен акт: това са фактическите и правни основания за издаването му, както и да се прецени дали те са налице в оспорвания пред КЗК акт. При издаване на решението възложителят се е позовал на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗОП (правното основание) и протоколите от работата на комисията (фактическото основание), което е достатъчно, за да се счита един административен акт за мотивиран. Това е така, тъй като в протокола, изготвен от комисията и утвърден от възложителя, се съдържат реквизитите, визирани в чл. 72, ал.1, т.1-7 от ЗОП, мотивите относно допуснатите до разглеждане оферти, описание на предложенията, както и извършеното оценяване на офертите. Позоваването в решението на възложителя на протоколите на комисията изчерпва фактическите основания за издаването му. Възложителят е възприел мотивите на комисията  и след като е налице позоваване на същите, актът се счита за мотивиран. На съдебната практика е познато подобно препращане, при което мотивите са изложени подробно в документ, предхождащ издаването на административния акт. Не може да се приеме като основателно възражението на жалбоподателя, че в протоколите не се съдържа мотив относно отстраняването му от участие в процедурата. Помощният орган на възложителя е преценил, че допълнително представеното писмо не може да се счете за документ съгласно чл. 166, ал.7 от ЗУТ. Същият не е длъжен да аргументира така взетото си решение за отстраняване и поради факта, че условията за допустимост, съдържащи се като минимални изисквания на възложителя, се съдържат в документацията за участие и в обявлението, които поради необжалването им в преклузивния срок са станали задължителни както за възложителя, така и за неговия помощен орган, а така също и за всички участници в процедурата. (Решение № 632 от 2012г.)

Предоставянето на писмо, дадено по повод проведена писмена и устна кореспонденция с единия участващ в обединението и съответни представители на институции в Чешката република не може да замести нарочно изискуем официален документ, удостоверяващ обстоятелствата по чл. 166, ал.7 от ЗУТ. В случая е без значение дали документът е наименуван лиценз, сертификат, разрешително или др. в съответствие с правната регламентация в съответната държава, като същественото е същият да удостоверява обстоятелства, еквиваленти на лиценза, посочен в чл. 166, ал.7 от ЗУТ. В този смисъл писмото не може да изпълни функцията на официален удостоверителен документ, поради което комисията правилно е приела, че жалбоподателят не е отговорил на изискванията от обявлението и документацията за участие. Поради това КЗК счита, че комисията не е била длъжна обстойно да пояснява поради какви причини е приела, че даденото писмо-потвърждение не удостоверява обстоятелствата по чл. 166, ал.1 от ЗУТ. Относно възражението за нарушение на чл. 69, ал.2 от ЗОП следва да се добави, че визираната правна норма забранява на помощния орган да предлага за отстраняване участник, когато в държавата - членка, в която е установен, той има право да предоставя съответната услуга, независимо от статута или правноорганизационната му форма. В случая оценъчната комисия не е извършила визираното нарушение, тъй като участникът не е доказал по надлежен ред, че има право да предоставя съответната услуга в пълния й обем в държавата членка на ЕС, поради което и комисията е приела, че е налице основание по чл. 69, ал.1, т.3 от ЗОП за отстраняването му от по-нататъшно участие в процедурата. (Решение № 632 от 2012г.)

В чл. 8, ал. 2 от ЗОП е уредена възможността организирането и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки да се осъществи от длъжностно лице, упълномощено от възложителя. Следва да се посочи, че аргументите извлечени от нормите на ЗМСМА са неотносими, до колкото ЗОП се явява специален закон спрямо ЗМСМА в разглеждания случай. Със Заповед кметът на Общината е упълномощил зам.-кмета да представлява общината при подготовката, провеждането и контрола по изпълнението на обществени поръчки, свързани с изпълнението на проект „Реконструкция на водопроводна мрежа, изграждане на канализационна мрежа и пречиствателна станция в село Заберново”. С оглед изложеното, възражението за нищожност се явява неоснователно, поради противоречие с представените доказателства – заповедта за упълномощаване на зам. – кмета. (Решение № 639 от 2012г.)

Съгласно утвърдената документация за участие, възложителят е разписал, че следва да се представи предложение на срок за изпълнение на СМР в календарни дни. Видно от така поставеното изискване, възложителят не е ограничил участниците с минимални или максимални срокове на изпълнение. Следователно непосочването на изискване за минимален срок на изпълнение на СМР от възложителя, предоставя възможност на участниците да посочват срок за изпълнение, който да е съобразен с техните възможности (технически и квалифициран персонал) като КЗК приема, че посочването на 105 календарни дни от класирания на първо място участник е допустим срок, в който той се ангажира да изпълни предвидените СМР. В подкрепа на горните изводи, КЗК е отбелязала, че в състава на комисията присъстват членове със съответната професионална квалификация, че преценката доколко предложените по–кратки срокове са реални и изпълними е в рамките на тяхната оперативната самостоятелност и доколко тези срокове удовлетворяват в най–голяма степен изискванията на възложителя. Още повече, че класираният на първо място участник е предложил процент неустойка при неизпълнение на договора, следствие на което ще бъде санкциониран при неспазване на сроковете за изпълнение по поръчката. Поради това КЗК е приела, че участникът е изготвил своята техническа оферта съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗОП, като се е придържало точно към обявените предварително от възложителя условия. (Решение № 631 от 2012г.)

Съгласно общите условия на ФИДИК, задълженията на строителя не приключват докато инженерът не издаде на изпълнителя Сертификат за изпълнение. От своя страна същият се изготвя едва след изтичане на сроковете за съобщаване на дефекти и след като изпълнителят достави документите, удостоверяващи, че обектът е завършен и изпробван (в това число са отстранени и всички дефекти). Предвид това, че периодът за съобщаване на дефекти е залегнал в договорните условия на ФИДИК и е неразделна част от договора за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на ПСПВ „Мала църква” и ПСПВ „Пасарел”, КЗК намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че приемайки сроковете за дефекти като част от договорните отношения, изпълнителите на инженеринг ще могат да доказват своя опит едва след изтичане и на минимално заложените гаранционни срокове по смисъла на ЗУТ. В случая е необходимо да се спомене, че определените минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти не са част от предмета и обхвата на посочения договор и не влияят на това кога договорът може да се счита за напълно изпълнен. В конкретния случай, за да се счете посоченият от участника договор за изпълнен по смисъла на разпоредбите му, то следва да е изтекъл и гаранционният срок по него без установяване на дефекти, за да се констатира в референцията и качеството му на изпълнение, каквото е и условието на възложителя. КЗК намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че комисията за провеждане на процедурата, не е спазила изискването на чл. 68, ал. 8 от ЗОП и не е изискала допълнителни разяснения и доказателства относно изискването за изпълнен инженеринг на ПСПВ. Видно от представените от Обединението документи за подбор, същото е представило изискуемите списък на изпълнените договори, сходни с предмета на поръчката за последните 5 години, придружен с референции към посочените в него договори. Списъкът е изготвен съгласно образеца от документацията за участие и е подписан от лицето, представляващо участника. Представените референции също са валидни и изхождат от лица, които участват като страни в изпълнението на договора. С оглед на така представените от жалбоподателят изискуеми документи, комисията правилно е счела, че същите са налични и са формално редовни. При това положение за комисията не е било налице основание да приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 8 от ЗОП и да изиска от жалбоподателят представянето на допълнителни документи, тъй като тя не е установила липса (неприсъстващ документ) или нередовност в представен документ (липса на задължителни реквизити в него). (Решение № 635 от 2012г.)

Законът задължава възложителят да обяви по подходящ начин датата, часа и мястото на отваряне и оповестяване на ценовите предложения. В този смисъл същият е длъжен да покани всички участници на публичното заседание по отваряне на цените, независимо от това дали даденият участник е предложен за отстраняване от по-нататъшно участие в процедурата или същият е допуснат до етап отваряне на Плик № 3 „Предлагана цена”. Изпълнявайки изискването на чл. 69а, ал. 3 от ЗОП възложителят е осигурил нужната информираност на участниците и прозрачност при провеждането на процедурата за възлагане на обществена поръчка. (Решение № 635 от 2012г.)

В Документацията за участие не е заложено условие за представяне на Удостоверение за вписване в Централния професионален регистър на строителите (ЦПРС) като изискване за допустимост на офертата, като участниците не са били длъжни да приложат такова удостоверение до момента на сключване на договора. В същата документация е предвидено, че участникът, определен за изпълнител, трябва да представи Удостоверение от камарата на строителите в България за вписване в ЦПРС за втора група, трета категория като и правото да изпълнява строежи от ІV-та категория, съгласно „Наредба №1/03.07.2003г. на МРРБ. Следователно въпросният документ се изисква от участника, който е определен за изпълнител с решението за класиране на възложителя, а не представлява критерии за допустимост на офертата. Удостоверението трябва да се представи към момента на сключване на договор, поради което непредставянето му в Плик № 1 на участника не може да се тълкува като основание за отстраняването му от процедурата. (Решение № 634 от 2012г.)

В обявлението за обществената поръчка, както и в документацията е посочено, че „включените в приложение № 1 на Техническата спецификация на настоящата процедура позиции от стоки не са изчерпателни по отношение на възможните видове хранителни продукти, които ще бъдат доставени въз основа на Рамковите споразумения”. Съгласно записа на документацията, включените видове хранителни продукти не са изчерпателно посочени, като е уточнено, че в обхвата на Рамковото споразумение за всяка от обособените позиции се считат за включени и може да бъдат възложени и доставени и други разновидности на хранителни продукти от същия вид, които са необходими на възложителя през периода на действие на рамковото споразумение. Възложителят се позовава на предходна редакция на чл. 93в от ЗОП, съобразно която възложителите са могли и да не определят всички условия в рамковото споразумение. Следва да се има предвид, че процедурата е открита след 26.02.2012 год. и сочената норма на чл. 93 в от ЗОП съдържа различен нормативен текст, а посочената в предходния и текст процедура е заличена и пренесена в чл. 93 б, ал. 3 от ЗОП, която обаче касае етапа след сключване на рамково споразумение с повече от едно лице. Ето защо, възложителят е бил задължен да изброи всички продукти, които ще бъдат предмет на доставка по рамковото споразумение. В обявлението за откриване и документацията възложителят е задължен да опише ясно продуктите, обект на доставка. В противен случай би се стигнало до незаконосъобразно разширяване на предмета на договора и нарушаване на целта и принципите на ЗОП. С оглед на това, КЗК счита, че е налице порок, изразяващ се в неизвестност какво всъщност ще доставят изпълнителите, сключили рамково споразумение, респективно цените, на които следва да оферират продуктите, предвид избраният критерий за оценка. В същото производство се установява, че възложителят е заложил възможност „да не е длъжен да прилага рамковото споразумение за възлагането на всяка конкретна обществена поръчка по предмета на споразумението“. Подобна възможност не намира правна основа в закона, поради което същата е установена незаконосъобразно. Процедурата следва да приключи със сключване на рамково споразумение и последващо сключване на писмен договор /чл. 41, ал. 1 и 2 от ЗОП/, който страните по него не могат да изменят, освен при строго установени от закона обстоятелства /чл. 43, ал. 1 и 2 от ЗОП/. С оглед на това, незаконосъобразно се явява правото на възложителя да не прилага рамковото споразумение за възлагането на всяка конкретна обществена поръчка по предмета на споразумението, напротив, той е задължен да го прилага и не може изцяло да отказва неговото прилагане. Тук следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от ЗОП, която дава възможност за откриване на нова процедура със същия предмет, само ако предходната е прекратена с влязло в сила решение за прекратяване. (Решение № 622 от 2012г.)

Относно изискването да се представи валиден сертификат за внедрена система за управление на безопасността на храните (НАССР) или еквивалент и от производителя, в случай че участникът е търговец, КЗК счита, че не е незаконосъобразно. Аргумент в тази насока представлява разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗХ, съгласно която производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване на система е неприложимо - процедури в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки, т.е. нормативно е налице задължение както за търговците, така и за производителите да внедрят, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или НАССР. КЗК намира, че въведеното изискване от възложителя е обосновано, доколкото наличието на въпросните сертификати е гаранция, че както търговеца, така и производителят прилагат система за осигуряване безопасността на храните във всички звена от хранителната верига от добиването на суровините до крайния потребител, и поради това и двамата предлагат да осигурят храна която е безопасна. (Решение № 622 от 2012г.)

Практика по прилагане на Закона за обществените поръчки – Част VІII

Из практиката на КЗК

Съгласно разпоредбата на чл. 27а от ЗОП (редакцията на закона от бр.93/25.11.2011г., в сила от 26.02.2012г.) нормата е диспозитивна. Законодателят е дал нова правна възможност на възложителя по собствена инициатива или по предложение на заинтересовано лице, еднократно да направи промени в обявлението и/или документацията за обществена поръчка, свързани с осигуряване законосъобразност на процедурата, отстраняване на пропуски или явна фактическа грешка. Решението за промяна може да бъде публикувано по инициатива на възложителя (в случай, че той сам открие нарушения, пропуски или грешки във вече публикуваното обявление и/ или документация за участие). Предложения за изменение могат да се правят и от заинтересованите лица в срок до 10 дни от публикуване на обявлението за поръчка в регистъра на АОП. Направените предложения обаче не обвързват възложителя и не го задължават да публикува решение за промяна. Независимо по чия инициатива настъпват тези промени в обявлението и/или документацията за участие, срокът, в който те могат да бъдат направени чрез публикуване на решението за промяна, е 14 дни от първоначалното публикуване на обявлението за поръчка. В настоящия случай решението за откриване и обявлението са публикувани на 8.03.2012г., т.е. за възложителя тази възможност е била преклудирана на 22.03.2012г. С оглед гореизложеното КЗК счита, че възложителят се е съобразил с разпоредбата на чл. 27а от ЗОП, като е преценил и не се е възползвал от тази правна възможност – да коригира допуснатите неясноти с ново решение за промяна, а въз основа на направените разяснения по чл. 29 от ЗОП е отстранил същите законосъобразно. (Решение № 567 от 2012г.)

Молбата за допълване на решение на КЗК се подава в едномесечен срок, съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, който тече от съобщаване на акта на страните. Съгласно чл. 122 г. ал. 9 от ЗОП (нова – ДВ бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.), КЗК се произнася по отговорността за разноски при условията и по реда на чл. 143 от АПК. Конкретната обществена поръчка обаче е открита с Решение от 09.02.2012 г., т.е. преди влизане в сила на тази разпоредба и съгласно § 121, ал. 2 от ПЗРЗИДЗОП /ДВ, бр. 93/11/ се довършва по досегашния ред, a именно по реда на чл. 122г. от ЗОП (ДВ бр. 54 от 2010 г., в сила от 16.07.2010 г.), според който КЗК няма право да присъжда разноски. В този смисъл решението на КЗК е допълнено с диспозитив, който постановява, че искането на молителя за присъждане на направените разноски в хода на производство се оставя без разглеждане. (Решение № 572 от 2012г.)

КЗК е установила от фактическа страна, че съгласно входящият регистър на възложителя и видно от данните посочени върху плика на офертата, лицето подало офертата е „Б-Корект І” ЕООД. Също така е установено, че в Плик № 2 е представен попълнен Образец на техническата оферта, в който е посочен като участник „Б-Корект – І” ЕООД. Въпреки това в Плик № 1 от офертата е представен Договор за консорциум, сключен между „Б-Корект – І” ЕООД и „Б-Метърс” ООД, Италия, за участие в конкретната обществена поръчка, като в офертата са представени документи и за участващото в консорциума дружество „Б-Метърс” ООД, Италия. При това положение неправилно е заключението на възложителя, че участник в процедурата е „Б-Корект І” ЕООД. Независимо че от съдържанието на Договора за консорциум става ясно, че за водещ е определено „Б-Корект – І” ЕООД от останалите му клаузи е несъмнено, че това дружество е упълномощено да извърши подаване на оферта от името на консорциума, а не от свое име. Налице е очевидно противоречие между документите приложени в офертата. КЗК счита, че не би могло да се установи по категоричен начин, кой има качеството на участник в процедурата, „Б-Корект І” ЕООД или Консорциум „Б Метърс – Корект”. Съдържанието на офертата е подготвено за участие на Консорциума, в Плик № 2 на офертата е представен попълнен Образец на техническата оферта с посочен участник „Б-Корект – І” ЕООД. КЗК приема, че в настоящия случай не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 8 от ЗОП, доколкото се касае за представяне на документ в Плик № 2, който е в очевидно противоречие с представените документи в Плик № 1. Констатираното  противоречие е съществено и не би могло да се отстрани с разяснение по чл. 68, ал. 11 от ЗОП и се явява самостоятелно и достатъчно основание офертата да не бъде допусната до етап на оценка и класиране. (Решение № 571 от 2012г.)

Съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗОП при приемане на оферта, върху плика се отбелязват поредният номер, датата и часът на получаването и посочените данни се записват във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ, а съгласно текста на ал. 4, възложителят не приема за участие в процедурата и връща незабавно на участниците оферти, които са представени след изтичане на крайния срок за получаване или в незапечатан, прозрачен или скъсан плик. От приложеното по преписката като доказателство извлечение от входящия регистър от деловодната система на общината е видно, че първоначалната оферта на участника е регистрирана в деловодната система на възложителя с посочен час на регистрация 17:00:25. Поради факта, че самото извършване на физическото обработване на документите и завеждането им в деловодната система на възложителя отнема време, може логично да се приеме, че в представеното извлечение от деловодната система е отбелязан часът, в който е приключило обработването на документите, подадени от участника. Т.е. посоченият във входящия регистър час не е часът на самото представяне на първоначалната оферта на участника на възложителя за участие в процедурата, а часът, в който е приключило завеждането на същата в деловодната му система. Още повече, че в регистъра, както и върху офертата на участника не е отбелязано, че същата е подадена след изтичане на крайния срок, поради което КЗК намира, че офертата е подадена надлежно, в рамките на определения от възложителя краен срок, поради което законосъобразно е приета и не е върната от възложителя. В случая, следва да се отбележи, че жалбоподателят от своя страна е подал офертата си в 16:59 часа. КЗК счита, че и двете дружества са поставени при еднакви условия, като е съвсем отделен въпроса, че и двете са могли така да организират действията си за депозиране на офертите пред възложителя достатъчно време преди изтичането на крайния срок, а не да пристигнат в последния момент, и да се наложи да се спори за половин минута. (Решение № 570 от 2012г.)

Издаването на заповед, вместо решение за класиране на участниците не представлява нарушение на чл. 11, във връзка с чл. 73 от ЗОП, тъй като от значение е не наименованието на акта, а волеизявлението, коeто той съдържа. В разпоредбата на чл. 11 от ЗОП е разписано, че решенията на възложителите, приети във връзка с процедури по обществени поръчки са индивидуални административни актове и като такива следва да съдържат определени реквизити, посочени в ал. 2, т. 1 – т. 7 на същата разпоредба. В конкретния случай, при издаване на заповедта, възложителят е спазил всички изисквания, разписани в  чл. 11 от ЗОП, като е обявил класирането и е посочил участника, избран за изпълнител. КЗК е приела също така, че непосочването в този акт на номера и датата на решението за откриване на процедурата, както и датата на публикуваното обявление за обществена поръчка не представлява съществен порок на процесната заповед, водещ до нейната незаконосъобразност. Този извод се извежда от факта, че в нея изрично е посочено, че се издава въз основа на Протокол за проведена открита процедура с точно описание на предмета й, представен на възложителя от комисията провела процедурата по реда на ЗОП. (Решение № 569 от 2012г.)

Възложителят е изискал за доказване на техническите възможности на участниците да представят валиден лиценз/разрешение за извършване годишен технически преглед на МПС. Тази дейност, съгласно чл. 148, ал. 2 от Закона за движение по пътищата подлежи на разрешителен режим. Според цитираната разпоредба разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава на физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и на лица, регистрирани по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията като в ал. 8 на същата разпоредба е посочено, че разрешението се издава за всеки технически пункт за срок 5 години. В конкретния случай участник е представил такова разрешение валидно за периода от 25.06.2007 г. до 25.06.2012 г. Доколкото 5-годишният срок на валидност на разрешението изтича на 25.06.2012 г., (което е преди срока на договора за възлагане на ОП – до 30.12.2012 г.), то за участникът ще възникне задължение за преминаване на административна процедура по издаване на ново разрешение за извършване на периодични прегледи след изтичането на този срок, но към момента на подаване на офертата процесното разрешение е валидно и е в съответствие с постановеното от възложителя изискване. В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от проекта на договора (част от документацията) при пълно/частично неизпълнение на договорните задължения виновната страна дължи неустойка в размер на 30 % от стойността на поръчката/неизпълнението. Дори и да се приеме, че в един бъдещ момент поради липса на

разрешение за извършване на определена дейност, би се осуетило изпълнението на поръчката, интересите на възложителя са защитени в пълна степен предвид заложените в договора санкции при неизпълнение на задълженията по него. (Решение № 569 от 2012г.)

Когато възложителят не е отбелязал никъде изрично в публикуваното решение за откриване и обявление за поръчка, че предоставя пълен достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата, то същата става достъпна за трети лица едва след като я закупят се запознаят с нея. В този случай 10 – дневният преклузивен срок за обжалване съгласно чл. 120, ал. 5 от ЗОП, във връзка с чл. 120, ал. 4, т. 2 от ЗОП, започва да тече от закупуването на документацията.

Предмет на поръчката е медикамент за кръвосъсирване в две различни обособени позиции, тъй като продуктът е един и същ - Coagulation factor IX, но в различна лекарствена форма и количество лекарствено вещество, а именно: Лекарствената форма и количество лекарствено вещество по Позиция №3 е 500 IU и Лекарствената форма и количество лекарствено вещество по Позиция №7 е 600 IU. Поради това КЗК намира, че в рамките на своята оперативна самостоятелност единствено възложителят може да прецени с оглед неговите нужди и финансови възможности от какви лекарства има необходимост и коя лекарствена форма е най – подходяща съобразно заложеното количество вещество за него. КЗК приема, че няма извършено нарушение от страна на възложителя да определя един медицински продукт в две отделни обособени позиции, с различни лекарствени форми и количества, което по себе си представлява два различни лекарствени продукта. (Решение № 567 от 2012г.)

Обстоятелството, че при наличие на двама допуснати участници на единия от тях е указано да представи обосновка на елементите на ценовото му предложение, в противоречие с приетото от комисията решение, неточно подведено под нормата на чл. 39 от НВМОП /отм./, не представлява опорочаване на цялостната дейност на помощния орган на възложителя, тъй като правната оценка на извършените действия следва да се основава на тяхната юридическа същност и на характера на фактически извършената дейност по прилагане на съответното правомощие, а не на техническото посочване на правна разпоредба. Конкурсната комисия, като помощен орган на възложителя, е преценила, че следва, преди да направи оценка на ценовото предложение на участника, да се възползва от правото си да поиска разяснение по заявените данни, за да достигне до мотивирана преценка дали финансовото предложение съответства на изискванията на възложителя. Така, изисквайки разяснение, конкурсната комисия обуславя изпълнението на основното си задължение – да обезпечи законосъобразността на индивидуалния административен акт, който следва да бъде издаден от възложителя, като в тази връзка следва да установи обективно и точно дали една оферта отговаря на изискванията на възложителя и като такова, правото на комисията да иска разяснения е заложено от законодателя и разглеждано като задължение за активност на помощния орган и в практиката на КЗК във всички случаи, при които за помощния орган възникнат съмнения и необходимост от допълнителна информация, които да подпомогнат изпълнението на законовите му задължения. (Решение № 504 от 2012г.)

Възложител е прекратил процедурата за възлагане на ОП на основание на чл. 39, ал. 1, т. 6 ЗОП (редакцията от ДВ бр.73/20.09.2011г.) и при мотиви, касаещи нарушения – от една страна неизпълнени изцяло препоръки при осъществения предварителен контрол от страна на Изпълнителния директор на АОП във връзка с това, че оценъчната система, касаеща техническата част на офертата е базирана на подпоказатели, подлежащи на субективна преценка, което е в нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП и невъзможност в резултат на това помощният орган да изпълни влязлото в сила решение на КЗК, с което процедурата по същата ОП е върната на етап разглеждане на документите в Плик № 1 „Документи за подбор”, без да се променят условията на ОП. От друга страна е изложено също, че всички оферти са отворени, включително плик № 3 „Предлагана цена”, поради което биха се създали предпоставки за субективизъм при повторното им разглеждане. За да намери приложение нормата на чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП е необходимо кумулативно наличие на двете предпоставки, визирани в хипотезата й, като при отсъствие на която и да е от тях процедурата не може да се прекрати на това основание. КЗК счита, че преценката за субективност и незаконосъобразност при включване на показателите за техническа оценка в методиката, следва да се извърши не изолирано, а като се отчетат от една страна констатациите и препоръките в доклада за предварителен контрол на АОП, дадени на възложителя преди откриване на процедурата и от друга страна –последващия контрол за законосъобразност, извършен от КЗК с предходно решение. Следва да се отбележи, че осъщественият от АОП предварителен контрол върху условията на документацията, включително методиката, е извършен месеци преди да бъде открита процедурата и възложителят е имал възможност да съобрази изцяло препоръките, съдържащи се в доклада.  Възложителят е изпълнил най-съществената част от указанията, като не се е съобразил с препоръката на комисията в методиката да бъдат заложени само числово измерими показатели, но същото не е такъв съществен порок, който да води до прекратяване на процедурата, поради невъзможност да бъдат оценени офертите на участниците, доколкото законът не съдържа забрана за залагане на показатели, подлежащи на субективна експертна оценка. Освен това КЗК е установила, че методиката за оценка, съдържаща субективните технически подпоказатели е не само правилно и законосъобразно заложена, но е и правилно приложена, като помощният орган е изложил и конкретни мотиви за присъдените точки и това е установено с влязло в сила решение на КЗК, потвърдено от ВАС. В тази връзка, КЗК счита, че възложителят не може да прекрати процедурата на  основание чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП и не смята, че възложителят е изправен пред невъзможност да изпълни влязлото в сила Решение на КЗК. Той е следвало да извърши последващи действия по продължаване на процедурата от етапа, на който е върната, а не да я прекрати. (Решение № 551 от 2012г.)

Обжалването на условията, заложени още при откриване на процедурата за възлагане на ОП е ограничено със срок. Участникът е имал възможност при несъгласие с техническите изисквания да обжалва решението за откриване и направените от възложителя разяснения. С изтичането на срока по чл. 120, ал. 3, т. 1 от ЗОП (в редакцията на ДВ бр.73 / 2011г.) се преклудира възможността да се излагат доводи срещу залагането на дадено условие на един по-късен етап какъвто е класирането. (Решение № 550 от 2012г.)

ЗОП не предоставя възможност на помощния орган да коригира офертите на участници. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗОП, според която участниците могат да променят, допълнят или да оттеглят офертите си до изтичане на срока за подаването им. След изтичането на този срок офертата се разглежда от конкурсната комисия така, както е била подадена, като с оглед на съдържащите се в нея обстоятелства, се преценява съответствието й с изискванията на възложителя. Комисията не е следвало да приложи и чл. 68, ал. 11 от ЗОП. Съгласно тази разпоредба комисията може по всяко време да изисква от участниците разяснения, както и допълнителни доказателства за данни, представени в плик 2 и 3. Посочената възможност не може да се използва за промяна на техническото и ценовото предложение. От текста на нормата ясно личи, че комисията разполага с правна възможност, но не е задължена да изиска от участниците разяснения и допълнителни доказателства. Следователно като не е поискала допълнителни разяснения от участниците в процедурата, комисията не е извършила нарушение на правилата на ЗОП. В указанието за попълване на ценовото предложение не се съдържа указание по какъв начин се отстраняват аритметични грешки. В този смисъл всяка поправка, направена в резултат на поискани разяснения, би била промяна в ценовото предложение на участника, което е недопустимо. (Решение № 549 от 2012г.)

Правната възможност, предоставена от закона в полза на възложителя, уредена в чл. 51, ал. 1, т. 5 от ЗОП – за доказване на техническите възможности на участниците, позволява на възложителя да  изисква от тях да представят образци, описание и/или фотографски снимки на стоките, които ще се доставят, и чиято автентичност трябва да бъде доказана, ако възложителят изисква това. Изразът „образци” е равнозначен на употребения в документацията израз „мостри”, като законът допуска за доказване на техническите възможности на участниците възложителят да изисква от тях не само документи, но и образци/ мостри от стоките, предмет на поръчката. (Решение № 548 от 2012г.)

Из практиката на ВАС

КЗК е допуснала предварително изпълнение в процедура с предмет "Довършителни работи по рекултивация на нарушени терени в района на рудник "Дружба 1 и 2", село Елешница, община Разлог", като е приела, че са налице материалните предпоставки по чл. 121б, ал. 4 от ЗОП. Прието е, че навременното изпълнение на обекта на поръчката ще съдейства за защитата на живота и здравето и ще гарантира  здравословна и безопасна околна и жизнена среда по отношение на всички лица, живеещи и пребиваващи в село Елешница и неговите околности, което следва да се ползва с приоритет пред защитата на интересите на стопанските субекти, участвали по обявената процедура. Отчетен е фактора „време”, който е от съществено значение и се отразява на ефективността на рекултивационните и ремонтни дейности, с оглед спазването на техническите правила, разписани за осъществяване на такива дейности, които са предмет на ОП. Отчетена е и необходимостта от отстраняване на рисковете в рудничните находища, обект на конкретната обществена поръчка, които са индикатор не само за опасността от здравен риск, но и очерталия се риск за настъпване на значителна или труднопоправима вреда по отношение на околната среда. Съгласно разпоредбата на чл. 121б, ал. 4 от ЗОП, КЗК по изключение допуска предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител. В конкретния случай КЗК законосъобразно и обосновано е приела, че с оглед предмета на поръчката и възможните неблагоприятни последици от забавяне изпълнението, следва да се допусне предварително изпълнение. Съобразена е спецификата на предмета на обществената поръчка, както и своевременното му изпълнение. (Определение № 6060 от 2012г. на ВАС)

Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 2 ЗОП възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато има само един кандидат или участник, който отговаря на изискванията по чл. 47 - 53а ЗОП или само една оферта отговаря на предварително обявените условия. Хипотезата на цитираната норма дава възможност на възложителя за избор в условията на оперативна самостоятелност, при която има право да избере един от два или повече законосъобразни начина за решаване на въпроса. Това означава, че която и от двете възможности да избере, те са еднакво законосъобразни от гледна точка на избора за тях. От тук следва, че за този избор не е необходимо при издаване на акта да има фактическа и юридическа обосновка, съставляващи мотиви за издаването му, различни от фактите в кръга на хипотезата на нормата на чл. 39, ал. 2, т. 2 ЗОП. Това са фактите, че в процедура по възлагане на обществена поръчка има само една оферта отговаряща на предварително обявените условия. Доводите за липса на мотиви се опровергават от протоколите на назначената комисия, в решението на която също се предлага на възложителя да прекрати процедурата на това основание. Доводите, че следва да има други мотиви съгласно изискването решението да е мотивирано са неоснователни. Законът предполага, че при такава правна хипотеза има отклонение от принципите на ЗОП за свободна и лоялна конкуренция, при което възложителят може да прецени дали с продължаване на процедурата ще получи търсенето съотношение цена - качество при възлагане на обществената поръчка. При тези съображения, с които не се допълват мотивите в акта на възложителя, е напълно достатъчно и без други мотиви да се избере едната от законовите предоставени възможности за прекратяване на процедурата. Поддържаните доводи за нарушение, изразяващо в това дали не е упражнена превратно предоставената оперативна самостоятелност на възложителя са неоснователни, тъй като такива данни от доказателствата по преписката не са налице. Цитираната съдебна практика, относима към друг фактически състав на чл. 39, ал. 2, т. 2 ЗОП, не води до извод различен от изведения за отсъствие на нарушения при издаване на административния акт в настоящето административно производство. (Решение № 1925 от 2012г. на ВАС)

Бъдещи промени в законодателството

Европейската комисия предложи Стратегияза преминаване изцяло към електронни обществени поръчки, считано от 2016г. Тя предлага серия от съпътстващи мерки, предназначени да подкрепят всички заинтересовани страни, включително малките и средни предприятия. Досега електронни обществени поръчки все още се използват само при 5 до 10% от процедурите за възлагане на обществени поръчки, провеждани в рамките на ЕС. Електронното възлагане на обществени поръчки означава използването на електронната комуникация в публичния сектор при възлагане на доставки и услуги или провеждане на търгове за други дейности. Стратегията се основава на докладите на публични субекти, които вече са внедрили използването на електронни обществени поръчки, с което са спестили между 5% и 20% от разходите си в областта на обществените поръчки. ЕК вече обяви мерки за засилване на електронните обществени поръчки още през юли 2011. Стратегията предлага серия от мерки, като например финансова и техническа подкрепа за развитието на инфраструктурата на електронното възлагане на ОП чрез програми и фондове на ЕС; идентифициране и споделяне на най-добрите практики в областта на електронното възлагане на ОП, мониторинг относно нивото на възприемане и реализираните ползи от електронните ОП и прилагане на широкообхватна разяснителна стратегия за информиране на заинтересованите страни за възможностите и ползите, предлагани от електронното възлагане на обществени поръчки. В съобщението се посочва също така, че самата Европейска комисия ще премине към пълно електронно възлагане на ОП от средата на 2015 г. и че ще предостави своя опит на разположение на държавите-членки. Според ЕК електронните ОП могат да допринесат за осигуряването на нови работни места и да се превърнат в източник на икономически растеж. Електронната процедура може значително да опрости работата на фирмите, особено малките и средни предприятия, чрез увеличаване на прозрачността и достъпа до тръжни процедура, включително и чрез намаляване на разходите за участие (намаляване на разходите за пощенски услуги и за отпечатване на огромни количества хартиени носители и др.). Опитът в ЕС, а и извън него, показва, че използването на електронни ОП увеличава участието на МСП в публичните процедури.

По информация на в-к Сега http://www.segabg.com/article.php?id=600668 една от основните препоръки на Програма достъп до информация (ПДИ) за постигане на по-голяма прозрачност и отчетност на институциите през 2012 г. е всичко, свързано с обществените поръчки, да се публикува в Интернет, включително и договорите с победителите в тях. Неправителствената организация ще представи своя годишен доклад, но вече е разпространила основните области, в които трябва да се работи приоритетно. "Бавното, понякога почти незабележимо отваряне на институциите дори след основните промени в ЗДОИ от 2008 г. се съпровожда с повтарящи се от години проблеми на прилагането им. Позитивните модели на отворени и отчетни институции не стават пример за другите", посочва Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ. Затова организацията настоява за бързото подписване и ратификация на Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа.