Практика по прилагане на Закона за обществените поръчки – Част IX

Из практиката на КЗК

КЗК е установила, че възложителят е посочил за доставка хранителни продукти чрез търговската им марка, като например вафла Морена, вафла Боровец, шоколад LZ, шоколад Милка, Луканка Орехите и т.н. Посочени /чрез посочване на произход/ са и стоки като например: ракия поморийска, коняк български, Сръбска наденица, сода Михалково и др. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗОП забранява в техническата спецификация възложителят да посочва стоките, чиято доставка иска както чрез тяхната търговска марка, така и чрез произхода им, а в случая възложителят е нарушил тази разпоредба и в частта й, забраняваща посочването на произхода, и в частта й, забраняваща посочването на търговската марка на стоките. Тук следва да се посочи, че с допълнително дадено разяснение по реда на чл. 29 от ЗОП е недопустимо да се санира извършеното нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗОП. На първо място, с разяснение по реда на чл. 29 от ЗОП е недопустимо да се променят условия, залегнали в документацията за участие, както и да се отстраняват пороци в същата. Разяснението е правен инструмент за внасяне на конкретност и отстраняване на неясноти в разписани в документацията изисквания. В случай, че възложителят е считал, че е налице незаконосъобразно условие, пропуск или фактическа грешка в документацията, то същият е могъл да се възползва от правната възможност да публикува решение за промяна, предвидено в чл. 27а от ЗОП. С разяснението, че потенциалните участници не следва да се придържат към посочените търговски марки за всяка една обособена позиция и че същите няма да се вземат в предвид към момента на разглеждане и оценяване на офертите, за съответните потенциални участници не става по-ясно какво следва да оферират. На второ място, изготвеното разяснение не е подписано от легитимирано лице, разполагащо със съответните правомощия, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОП. Разяснението е подписано от юрисконсулт, който не е бил упълномощен с право да организира и провежда процедура за възлагане на обществена поръчка, част от което е всеки въпрос, свързан с протичане на процедурата, включително и предоставянето на разяснения. С оглед на изложеното, КЗК счита, че е налице нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗОП, тъй като в закона ясно е посочено, че е забранено предметът на поръчката да се посочва чрез търговска марка и произход, но когато това е обективно невъзможно, то следва да се впише израза „или еквивалентно”. В случая не е налице както обективна невъзможност да се опише ясно желаният от възложителя продукт, така и липсва посочване, че е допустим еквивалент, и с оглед на това, налице е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт на възложителя. (Решение № 622 от 2012г.)

Присъжданите от комисията, назначена от възложителя, точки и по конкретно техният точен брой по отделните подпоказатели е в оперативната самостоятелност на комисията като е оценка по целесъобразност. Контролът, който осъществява КЗК, е по законосъобразност и е в посока доколко оценяването, извършено от комисията е мотивирано и дали е в съответствие с утвърдената от възложителя методика и заложените от него изисквания. Оценката по подпоказателите на П1 е по преценка на членовете на комисията във връзка със заложените от възложителя изисквания за поставянето на конкретни оценки и предполага субективизъм, доколкото оценката не се пресмята по заложена математическа формула, с точно посочени стойности. С оглед на това е от изключителна важност, относно определените точки за всяко предложение, да бъдат изложени подробни мотиви от комисията, респективно от възложителя, които да кореспондират с изложеното кратко описание на всяко едно предложение на участник по отделните подпоказатели. В настоящата хипотеза, при установена липса на кратко описание и изложени от комисията мотиви относно поставяните оценки за предложенията на участниците, от които не може да се изведат пълни и конкретни изводи, които комисията е достигнала в следствие на анализ на предложенията, КЗК не може да извърши контрол по законосъобразност на действията на комисията относно извършеното оценяване на кандидатите по заложените подпоказатели. (Решение № 598 от 2012г.)

Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗОП, правомощието на оценителната комисия за приемането или неприемането на представената писмена обосновка е обвързано с наличието на обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 1-5, както и с това дали тези обстоятелства са обективни (чл. 70, ал. 3). Експертната оценка на оценителната комисия подлежи на контрол за законосъобразност от КЗК. От мотивите на оценителната комисия, следва да може да се прецени по категоричен начин дали комисията е обсъдила конкретно и изчерпателно представените аргументи в писмената обосновка. Преценката на оценителната комисия следва да е адекватна и относима към посочените обстоятелства и предмета на поръчката, да кореспондира с конкретните обстоятелства и изискванията на възложителя. Видно от текста записан в протокол от разглеждане на обосновката, комисията е спазила тези изисквания, като се е аргументирала, относно причините поради които счита, че законовите хипотези не са налице. В мотивите на членовете на комисията, които не са приели обосновката се подчертава, че жалбоподателят не е направил никакъв анализ на цените /ценообразуването/ на двата елемента на обществената поръчка - тръби и фасонни части, било заедно, било поотделно, каквото задължение е имал, като на членовете на комисията не се дават данни за себестойност на елементите на доставката, калкулираната печалба или какъвто и да било начин на ценообразуването им. Независимо от гореизложеното, следва да се отбележи, че се явява основателно предявеното от жалбоподателя твърдение, съгласно което помощният орган на възложителя, по своя собствена инициатива незаконосъобразно е издирил и съответно заложил в част от мотивите си за отстраняване аргументи, касаещи ценовото предложение на жалбоподателя при участието му в друга процедура по възлагане на обществена поръчка. В тази връзка следва да се подчертае, че разглеждането на ценово предложение на жалбоподателя от участие в друга обществена поръчка се явява недопустимо към настоящата такава, а обосноваването на неприемането на представената писмена обосновка единствено с този аргумент би представлявало порок в проведената процедура. В конкретния случай обаче, констатираният порок в действията на комисията на възложителя не се основават единствено на извършената съпоставка между ценовото предложение на участника в предходна обществена поръчка, проведена от същия възложител и тази - предмет на настоящото обжалване, а са изложени и  други релевантни мотиви. (Решение № 638 от 2012г.)

В Протокола по чл.71 от ЗОП комисията за провеждане на процедурата е посочила оценките на участниците по всеки един от двата показателя от методиката за оценка, но без да опише конкретните параметри на техните предложения. Комисията не е изложила такова описание и в Протокол по чл. 69а ЗОП, отразяващ отварянето и оповестяването на ценовите предложения на участниците. Липсата на описание на предложенията на участниците представлява съществено нарушение на процедурните правила, тъй като съгласно текста на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП, комисията е задължена да опише в протокола, обективиращ работата й, освен оценяването на участниците и техните предложения - заявените от тях параметри. Това е така, защото освен задължителен реквизит на протокола, описанието на предложенията обосновава оценяването, тъй като параметрите, които те са заявили в офертите си, представляват основата, въз основа на която е извършено оценяването, и само чрез тях може да се прецени и провери дали комисията е приложила правилно методиката за оценка на офертите. В тази връзка следва са отбележи, че КЗК се произнася само и единствено по законосъобразността на обжалваното пред нея решение на възложителя. КЗК е задължена да прецени дали е законосъобразно обжалваното решение, така както е формулирано то от възложителя с оглед на основанието и мотивите, вписани в него. КЗК не разполага с правомощия да допълва или проучва данни и обстоятелства, които не са описани от възложителя в решението или от неговия помощен орган в протоколите, на които се е позовал, тъй като по този начин би иззела техните функции. В тази връзка е недопустимо КЗК да прави проучване на заявените от участниците данни и да преценява дали оценяването е извършено правилно и законосъобразно. Този пропуск в обжалваното решение представлява съществено нарушение, тъй като липсата на описание на предложенията на участниците, представлява липса на фактическо основание, което е задължителен реквизит на всеки индивидуален административен акт, тъй като именно фактите мотивират неговото издаване /73, ал.1 ЗОП, във вр. чл.,59, ал.,2, т.,4 АПК/. (Решение № 636 от 2012г.)

Съществена характеристика на договора за обществена поръчка е неговият срок за изпълнение, като ЗОП забранява сключването на безсрочни договори за обществени поръчки (чл. 41, ал. 6). В този смисъл прекратяването на договора, при условие че и двете страни спазват своите задължения, би следвало да става с изтичането на срока. Прекратяването на договора е понятие, което включва в съдържанието си разнородни по своята същност правни явления: едностранно прекратяване на съществуващата договорна връзка поради наличие на законово основание или предвидена в самия договор възможност. Разпоредбата, уредена в ЗОП за прекратяване на процедурата след сключване на договор е тази по чл. 43, ал. 4 от ЗОП, която касае невъзможност от страна на възложителя да изпълни своите задължения по договора, в резултат на обективни обстоятелства, възникнали след сключването му, като в този случай възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за претърпените вреди от сключването на договора. Същевременно съгласно чл. 45 от ЗОП за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. И предвиденото в чл. 43 от ЗОП прекратяване, и разписаната в договора възможност се отнасят за случаите на преустановяване действието на договора при безвиновно поведение от страна на изпълнителя и по причини съдържащи се у възложителя. В ЗОП няма забрана за едностранно прекратяване на договора от страна на възложителя и без вина на изпълнителя и възложителят има свободата едностранно да определя клаузите на проекта на договор за възлагане на обществена поръчка, тъй като изготвянето на документацията (включваща и проект на договора) е в административната фаза от процедурата, характеризираща се с метода на власт и подчинение, то КЗК счита, че предвиждането на такава клауза в проекта на договор е законосъобразно. Следва да се отчете и обстоятелството, че конкретният договор за специализиран превоз на работници и служители на „Мини Марица Изток” ЕАД е с дълъг срок на изпълнение - 3 години, през който период е възможно условията в рудниците да се променят – някой/и от същите да бъде закрит/и или да бъде намален добивът на въглища, което да доведе до намаляване на броя на работниците и до нужда от съкращаване на автобусни линии или до промяна на автобусите (с по-малък брой места), а оттам и осигуряването на транспорта във вида и количеството, определени в настоящата процедура, да бъде нерентабилно (неизгодно) за възложителя, без обаче да е налице пълна невъзможност за изпълнение предмета на поръчката и без да е налице някоя от изрично предвидените в чл. 43, ал. 2 от ЗОП хипотези за изменение на договора. С оглед тези неблагоприятни последици през срока на договора, КЗК намира, че възложителят законосъобразно е включил клауза, която гласи, че „Възложителят може да се откаже едностранно от договора и да го прекрати и без да е налице неизпълнение от страна на Изпълнителя, като за целта следва да отправи 7 - дневно писмено предизвестие до Изпълнителя. Въпросната клауза не означава, че възложителят няма да спази договорните си задължения и срока на договора, а единствено служи като евентуална защита на възложителя при изпадане в обективна невъзможност да прекрати договора на основание чл. 43, ал. 4 от ЗОП. (Решение № 651 от 2012г.)

Жалбоподателят твърди, че при изготвянето на протокол № 4 на оценителната комисия, мотивите за отстраняването му не са изложени в текста на същия, а са представени допълнително (отделно) и подписани само от трима членове на комисията, а според текста на чл. 72, ал.1, т. 2 и ал. 2 от ЗОП императивно е разпоредено, че протоколът за разглеждането, оценяването и класирането на офертите се подписва от всички членове на комисията и трябва да съдържа списък на участниците, предложени за отстраняване от процедурата и мотивите за отстраняването им. По отношение на така предявените твърдения КЗК отбелязва, че видно от съдържанието на цитирания протокол,  във връзка с приемане на обосновката, при станалите разисквания членовете на комисията са взели единодушно решение всеки от тях да заяви лично дали приема или не така представените обосновки, поискани от двама от участниците в процедурата. Трима от петте члена на помощния орган на възложителя не са приели представената писмена обосновка, с оглед на което съобразно разпоредбата на чл. 36 от ЗОП, въпреки наличието на двама члена на комисията, гласували за приемането й, доколкото е налице законово изискуемото мнозинство при вземане на решения на комисията, последната е предложила на възложителя този участник да бъде отстранен от по нататъшно участие в процедурата. Разискваният протокол № 4 е подписан от всичките членове на комисията, независимо от непостигнатото единодушно гласуване „за” или „против” приемането на писмената обосновка за предложената от жалбоподателя цена. Въпросните мотиви на тримата члена на комисията не са представени в нарушение на текста на чл. 72, ал.1, т. 2 и ал. 2 от ЗОП, тъй като протокол № 4 е подписан от всичките членове на комисията и в него изрично е упоменато, че мотивите изложени от тримата члена, отхвърлили представената писмена обосновка, представляват неразделна част от въпросния протокол. (Решение № 638 от 2012г.)

В обявлението за конкретната ОП е въведено изискване участниците да представят актуално оторизационно писмо, издадено от официалните представителства на Xerox, Canon, HP, на името на конкретния участник. В офертата на участника „Комплекс 2000” ООД се съдържа уверение, от чието съдържание е видно, че „Мост Компютърс” ООД, в качеството си на оторизиран дистрибутор на продуктите с търговска марка HP и Канон в България, е удостоверило, че „Комплекс 2000” ООД е упълномощен дилър за продажба на продукти с търговска марка HP. КЗК намира, че от представеното уверение не е ясно дали „Мост Компютърс” ООД има качеството на официален представител на НР и респективно разполага с правото да оторизира „Комплекс 2000” ООД. Според КЗК представеното уверение на формално основание не отговаря на изискванията на възложителя посочени в обявлението. В представеното становище от възложителя е изложено, че комисията при изпълнение на задълженията си по чл. 68 от ЗОП е направила проверка относно удостовереното обстоятелство на официалните сайтове на HP и „Мост Компютърс” ООД и е приела, че „Комплекс 2000” ООД е изпълнило изцяло изискванията на възложителя. От съдържанието на протокол № 1 обаче е видно, че комисията не е описала нередовност в документите от плик № 1 на „Комплекс 2000” ООД, като също така не е посочила никакви факти и обстоятелства относно твърдяната от възложителя проверка на представения от участника документ. Комисията е следвало да констатира, че представеният документ не отговаря на изискванията на възложителя и по реда на чл. 68, ал. 8 от ЗОП да опише установеното в протокола, като посочи точно вида на констатираната нередовност и документа, който следва да се представи от „Комплекс 2000” ООД. Доколкото това не е извършено е налице съществено нарушение в хода на процедурата, назначената от възложителя комисия е действала незаконосъобразно, и процедурата следва да се върне за продължаване на етап преценка на допустимост на представените документи в плик № 1 с оглед проверка на документите относими към критериите за подбор на участниците. (Решение № 637 от 2012г.)

Чл. 73 от ЗОП определя в какъв срок възложителите следва да издадат решение, което само по себе си следва да е мотивирано. За да се търси дали е налице нарушение на правилата, регламентиращи мотивираността на акта, следва да бъде изяснено какво представляват мотивите за издаване на един административен акт: това са фактическите и правни основания за издаването му, както и да се прецени дали те са налице в оспорвания пред КЗК акт. При издаване на решението възложителят се е позовал на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗОП (правното основание) и протоколите от работата на комисията (фактическото основание), което е достатъчно, за да се счита един административен акт за мотивиран. Това е така, тъй като в протокола, изготвен от комисията и утвърден от възложителя, се съдържат реквизитите, визирани в чл. 72, ал.1, т.1-7 от ЗОП, мотивите относно допуснатите до разглеждане оферти, описание на предложенията, както и извършеното оценяване на офертите. Позоваването в решението на възложителя на протоколите на комисията изчерпва фактическите основания за издаването му. Възложителят е възприел мотивите на комисията  и след като е налице позоваване на същите, актът се счита за мотивиран. На съдебната практика е познато подобно препращане, при което мотивите са изложени подробно в документ, предхождащ издаването на административния акт. Не може да се приеме като основателно възражението на жалбоподателя, че в протоколите не се съдържа мотив относно отстраняването му от участие в процедурата. Помощният орган на възложителя е преценил, че допълнително представеното писмо не може да се счете за документ съгласно чл. 166, ал.7 от ЗУТ. Същият не е длъжен да аргументира така взетото си решение за отстраняване и поради факта, че условията за допустимост, съдържащи се като минимални изисквания на възложителя, се съдържат в документацията за участие и в обявлението, които поради необжалването им в преклузивния срок са станали задължителни както за възложителя, така и за неговия помощен орган, а така също и за всички участници в процедурата. (Решение № 632 от 2012г.)

Предоставянето на писмо, дадено по повод проведена писмена и устна кореспонденция с единия участващ в обединението и съответни представители на институции в Чешката република не може да замести нарочно изискуем официален документ, удостоверяващ обстоятелствата по чл. 166, ал.7 от ЗУТ. В случая е без значение дали документът е наименуван лиценз, сертификат, разрешително или др. в съответствие с правната регламентация в съответната държава, като същественото е същият да удостоверява обстоятелства, еквиваленти на лиценза, посочен в чл. 166, ал.7 от ЗУТ. В този смисъл писмото не може да изпълни функцията на официален удостоверителен документ, поради което комисията правилно е приела, че жалбоподателят не е отговорил на изискванията от обявлението и документацията за участие. Поради това КЗК счита, че комисията не е била длъжна обстойно да пояснява поради какви причини е приела, че даденото писмо-потвърждение не удостоверява обстоятелствата по чл. 166, ал.1 от ЗУТ. Относно възражението за нарушение на чл. 69, ал.2 от ЗОП следва да се добави, че визираната правна норма забранява на помощния орган да предлага за отстраняване участник, когато в държавата - членка, в която е установен, той има право да предоставя съответната услуга, независимо от статута или правноорганизационната му форма. В случая оценъчната комисия не е извършила визираното нарушение, тъй като участникът не е доказал по надлежен ред, че има право да предоставя съответната услуга в пълния й обем в държавата членка на ЕС, поради което и комисията е приела, че е налице основание по чл. 69, ал.1, т.3 от ЗОП за отстраняването му от по-нататъшно участие в процедурата. (Решение № 632 от 2012г.)

В чл. 8, ал. 2 от ЗОП е уредена възможността организирането и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки да се осъществи от длъжностно лице, упълномощено от възложителя. Следва да се посочи, че аргументите извлечени от нормите на ЗМСМА са неотносими, до колкото ЗОП се явява специален закон спрямо ЗМСМА в разглеждания случай. Със Заповед кметът на Общината е упълномощил зам.-кмета да представлява общината при подготовката, провеждането и контрола по изпълнението на обществени поръчки, свързани с изпълнението на проект „Реконструкция на водопроводна мрежа, изграждане на канализационна мрежа и пречиствателна станция в село Заберново”. С оглед изложеното, възражението за нищожност се явява неоснователно, поради противоречие с представените доказателства – заповедта за упълномощаване на зам. – кмета. (Решение № 639 от 2012г.)

Съгласно утвърдената документация за участие, възложителят е разписал, че следва да се представи предложение на срок за изпълнение на СМР в календарни дни. Видно от така поставеното изискване, възложителят не е ограничил участниците с минимални или максимални срокове на изпълнение. Следователно непосочването на изискване за минимален срок на изпълнение на СМР от възложителя, предоставя възможност на участниците да посочват срок за изпълнение, който да е съобразен с техните възможности (технически и квалифициран персонал) като КЗК приема, че посочването на 105 календарни дни от класирания на първо място участник е допустим срок, в който той се ангажира да изпълни предвидените СМР. В подкрепа на горните изводи, КЗК е отбелязала, че в състава на комисията присъстват членове със съответната професионална квалификация, че преценката доколко предложените по–кратки срокове са реални и изпълними е в рамките на тяхната оперативната самостоятелност и доколко тези срокове удовлетворяват в най–голяма степен изискванията на възложителя. Още повече, че класираният на първо място участник е предложил процент неустойка при неизпълнение на договора, следствие на което ще бъде санкциониран при неспазване на сроковете за изпълнение по поръчката. Поради това КЗК е приела, че участникът е изготвил своята техническа оферта съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗОП, като се е придържало точно към обявените предварително от възложителя условия. (Решение № 631 от 2012г.)

Съгласно общите условия на ФИДИК, задълженията на строителя не приключват докато инженерът не издаде на изпълнителя Сертификат за изпълнение. От своя страна същият се изготвя едва след изтичане на сроковете за съобщаване на дефекти и след като изпълнителят достави документите, удостоверяващи, че обектът е завършен и изпробван (в това число са отстранени и всички дефекти). Предвид това, че периодът за съобщаване на дефекти е залегнал в договорните условия на ФИДИК и е неразделна част от договора за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на ПСПВ „Мала църква” и ПСПВ „Пасарел”, КЗК намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че приемайки сроковете за дефекти като част от договорните отношения, изпълнителите на инженеринг ще могат да доказват своя опит едва след изтичане и на минимално заложените гаранционни срокове по смисъла на ЗУТ. В случая е необходимо да се спомене, че определените минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти не са част от предмета и обхвата на посочения договор и не влияят на това кога договорът може да се счита за напълно изпълнен. В конкретния случай, за да се счете посоченият от участника договор за изпълнен по смисъла на разпоредбите му, то следва да е изтекъл и гаранционният срок по него без установяване на дефекти, за да се констатира в референцията и качеството му на изпълнение, каквото е и условието на възложителя. КЗК намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че комисията за провеждане на процедурата, не е спазила изискването на чл. 68, ал. 8 от ЗОП и не е изискала допълнителни разяснения и доказателства относно изискването за изпълнен инженеринг на ПСПВ. Видно от представените от Обединението документи за подбор, същото е представило изискуемите списък на изпълнените договори, сходни с предмета на поръчката за последните 5 години, придружен с референции към посочените в него договори. Списъкът е изготвен съгласно образеца от документацията за участие и е подписан от лицето, представляващо участника. Представените референции също са валидни и изхождат от лица, които участват като страни в изпълнението на договора. С оглед на така представените от жалбоподателят изискуеми документи, комисията правилно е счела, че същите са налични и са формално редовни. При това положение за комисията не е било налице основание да приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 8 от ЗОП и да изиска от жалбоподателят представянето на допълнителни документи, тъй като тя не е установила липса (неприсъстващ документ) или нередовност в представен документ (липса на задължителни реквизити в него). (Решение № 635 от 2012г.)

Законът задължава възложителят да обяви по подходящ начин датата, часа и мястото на отваряне и оповестяване на ценовите предложения. В този смисъл същият е длъжен да покани всички участници на публичното заседание по отваряне на цените, независимо от това дали даденият участник е предложен за отстраняване от по-нататъшно участие в процедурата или същият е допуснат до етап отваряне на Плик № 3 „Предлагана цена”. Изпълнявайки изискването на чл. 69а, ал. 3 от ЗОП възложителят е осигурил нужната информираност на участниците и прозрачност при провеждането на процедурата за възлагане на обществена поръчка. (Решение № 635 от 2012г.)

В Документацията за участие не е заложено условие за представяне на Удостоверение за вписване в Централния професионален регистър на строителите (ЦПРС) като изискване за допустимост на офертата, като участниците не са били длъжни да приложат такова удостоверение до момента на сключване на договора. В същата документация е предвидено, че участникът, определен за изпълнител, трябва да представи Удостоверение от камарата на строителите в България за вписване в ЦПРС за втора група, трета категория като и правото да изпълнява строежи от ІV-та категория, съгласно „Наредба №1/03.07.2003г. на МРРБ. Следователно въпросният документ се изисква от участника, който е определен за изпълнител с решението за класиране на възложителя, а не представлява критерии за допустимост на офертата. Удостоверението трябва да се представи към момента на сключване на договор, поради което непредставянето му в Плик № 1 на участника не може да се тълкува като основание за отстраняването му от процедурата. (Решение № 634 от 2012г.)

В обявлението за обществената поръчка, както и в документацията е посочено, че „включените в приложение № 1 на Техническата спецификация на настоящата процедура позиции от стоки не са изчерпателни по отношение на възможните видове хранителни продукти, които ще бъдат доставени въз основа на Рамковите споразумения”. Съгласно записа на документацията, включените видове хранителни продукти не са изчерпателно посочени, като е уточнено, че в обхвата на Рамковото споразумение за всяка от обособените позиции се считат за включени и може да бъдат възложени и доставени и други разновидности на хранителни продукти от същия вид, които са необходими на възложителя през периода на действие на рамковото споразумение. Възложителят се позовава на предходна редакция на чл. 93в от ЗОП, съобразно която възложителите са могли и да не определят всички условия в рамковото споразумение. Следва да се има предвид, че процедурата е открита след 26.02.2012 год. и сочената норма на чл. 93 в от ЗОП съдържа различен нормативен текст, а посочената в предходния и текст процедура е заличена и пренесена в чл. 93 б, ал. 3 от ЗОП, която обаче касае етапа след сключване на рамково споразумение с повече от едно лице. Ето защо, възложителят е бил задължен да изброи всички продукти, които ще бъдат предмет на доставка по рамковото споразумение. В обявлението за откриване и документацията възложителят е задължен да опише ясно продуктите, обект на доставка. В противен случай би се стигнало до незаконосъобразно разширяване на предмета на договора и нарушаване на целта и принципите на ЗОП. С оглед на това, КЗК счита, че е налице порок, изразяващ се в неизвестност какво всъщност ще доставят изпълнителите, сключили рамково споразумение, респективно цените, на които следва да оферират продуктите, предвид избраният критерий за оценка. В същото производство се установява, че възложителят е заложил възможност „да не е длъжен да прилага рамковото споразумение за възлагането на всяка конкретна обществена поръчка по предмета на споразумението“. Подобна възможност не намира правна основа в закона, поради което същата е установена незаконосъобразно. Процедурата следва да приключи със сключване на рамково споразумение и последващо сключване на писмен договор /чл. 41, ал. 1 и 2 от ЗОП/, който страните по него не могат да изменят, освен при строго установени от закона обстоятелства /чл. 43, ал. 1 и 2 от ЗОП/. С оглед на това, незаконосъобразно се явява правото на възложителя да не прилага рамковото споразумение за възлагането на всяка конкретна обществена поръчка по предмета на споразумението, напротив, той е задължен да го прилага и не може изцяло да отказва неговото прилагане. Тук следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от ЗОП, която дава възможност за откриване на нова процедура със същия предмет, само ако предходната е прекратена с влязло в сила решение за прекратяване. (Решение № 622 от 2012г.)

Относно изискването да се представи валиден сертификат за внедрена система за управление на безопасността на храните (НАССР) или еквивалент и от производителя, в случай че участникът е търговец, КЗК счита, че не е незаконосъобразно. Аргумент в тази насока представлява разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗХ, съгласно която производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване на система е неприложимо - процедури в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки, т.е. нормативно е налице задължение както за търговците, така и за производителите да внедрят, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или НАССР. КЗК намира, че въведеното изискване от възложителя е обосновано, доколкото наличието на въпросните сертификати е гаранция, че както търговеца, така и производителят прилагат система за осигуряване безопасността на храните във всички звена от хранителната верига от добиването на суровините до крайния потребител, и поради това и двамата предлагат да осигурят храна която е безопасна. (Решение № 622 от 2012г.)