Архив на блога

петък, 22 април 2011 г.

Тема: Достъп до документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна

Ниво Advanced Level
Модул: „Процедурни правила”

Много съм разстроена! Дадох за домашно да попълвате искания по Програмата Leniency – и никой не си го написа! Добре, бе! Само да не стане късно после ...
Днешното занятие е провокирано от тъжните молби точно на онези от вас, проявили лошия вкус да се снабдят с Твърдения за извършени нарушения от КЗК (от тук нататак ТИН, което може да се чете и като Твърде Интересно Нещо).[1] Ако ми позволите една малко по-свободна метафора ТИН представлява нещо като обвинителен акт и идеята му е КЗК да представи съмненията си за извършени нарушения и да покаже на страните какво е установила до момента, въз основа на какви доказателства е станало това и как смята да ги накаже, като им даде последен шанс за защита. За целта им се предоставя срок – поне 30 дни за изготвяне на възражения и последно представяне на доказателства. Трябва дебело да подчертая, че ако до момента не сте взели адекватни мерки да се защитите и сте чакали последния момент – значи просто не сте за този курс. Понякога адвокатите се опитват да прилагат тънки стратегии и тактически прийоми, но точно в схемата „отричай до последно” – ви съветвам да не влизате! Ако сте виновни, де! Изобщо поведението на разследваните в производствата пред КЗК е въпрос на много тънка психология, за което ще отделим отделно семинарно занятие, но за момента се придържайте към вариант, който не мирише на шиканиране и не се дръжте като девица (ако не сте), защото нещата рано или късно лъсват …
Сигурно всички вече са чели ЗЗК и знаят (от опит включително), че Комисията е много стриктна при опазване на търговските тайни на предприятията. Толкова стриктна, че на моменти започва да я крие и от себе си. Това отчасти се дължи на строга дисциплина, но в повечето случаи е израз на  безизходица. В резултат обаче може да се стигне до обвинителен акт - ТИН, от който да не се разбира в какво точно ви обвиняват, което от своя страна затруднява защитата.
И така въпросът е какво да правите, ако някоя сутрин получите известие, че сте в положение на обвиняем, отворите плика и извадите от него документ пълен с точки и звездички. Това не е кодирано послание, а специална символична транслитерация, с помощта на която КЗК прикрива онази информация, която вие или останалите в кюпа сте казали, че искате да се третира като търговска тайна. Все пак някои основни неща ги пише – като например наименованието на фирмите – потенциални нарушител както и текстовете от ЗЗК, които евентуално сте нарушили, колкото да стане ясно, че новината не е добра и се задават проблеми.
И тъй като в следващите месец – два ще трябва да градите защитни тези, не е зле да знаете с какви права разполагате по отношение на точките и звездичките. В интерес на истината трябва да се каже, че на виновните им е кристъл ясно какви са ги забъркали, само че не знаят до какво е успяла да се добере Комисията, което е много неприятна ситуация. Но понеже има мно-о-ого слаба вероятност съвсем невинен да сте попаднали в цялата тази история, разясненията по-нататък ще изхождат от това предположение.
Преди няколко лекции обяснявах какво представлява Методиката като вътрешен акт на КЗК, сега пък ще говорим за Правила. И те са вътрешни, и техните корени са в разни европейски регламенти и директиви, и тях КЗК си ги е приела, но пък е и длъжна да ги спазва. Та иде реч за т. нар. Правила за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна[2].

Да видим за какво става въпрос.
В хода на проучването КЗК може да иска информация от когото си пожелае. Ако сте получили такова искане, да знаете, че никакви извинения от рода на: „Ама това ми е търговска тайна”, няма да минат. Казвате си (по-точно написвате си) и майчиното мляко, като най-ценните му съставки ги отбелязвате специално[3], така че КЗК-то да не ги размахва после наляво и надясно. Въпреки че както посочих още в началото при Комисията проблемът не е с размахването, а по скоро с това да й се измъкне нещо. В миналото, някои фирми с по-мързеливи адвокати го бях ударили съвсем през просото и като пишеха отговорите си слагаха най-отгоре по един обобщаващ надпис – „всичко, дето ви казвам е тайна” и край. Комисията пък от своя страна, за да не им скърши хатъра, слагаше писанията им като цяло в отделни папки, всичко ползвано от тях в решенията й – със звездички и точки и после публиката посмъртно не можеше да разбере за какво изобщо става дума. Ако ми позволите пак една фриволна хипербола – така би могло да се стигне до решения, звучащи по следния начин: Х се оплаква от Y, за това че […]*. Комисията след като подробно се запозна с представените доказателства, установи, че Y на […]* е извършил […]*. По своята същност []* представлява []*, тъй като []*. Това се подкрепя от []*, което []*. Водена от тези съображения КЗК установи, че е налице нарушение и тъй като оборота на Y е []* му налага санкция еди – колко си.
Да оставим учудването на Y, който в случай че е невинен, вече се чувства като персонаж в произведение на Оруел. По-голямата беля е, че с такива решения е много трудно да се възпитава конкурентно правна култура. Не е лесно и с реализирането на превенция, която общо взето се крепи на идеята: Виж какво направи лошият и какво му се случи, така че внимавай! Т.е. важно е да се знае какво е направил лошият.
И затова в последно време Комисията взе да гледа по-сериозно на онзи текст от закона (чл. 55, ал. 2 от ЗЗК), според който даващият информация трябва да се мотивира, когато обявява разни неща за поверителни. И освен това, не да блъска цели документи с гриф „секретно”, а да заличава само онези данни от тях (обикновено числа), които наистина не е желателно да се знаят от широката публика, като останалата част от становището му все пак остане годна за четене.
Така че ако ви разследват и ви настояват да представяте по два екземпляра от всяко нещо дето си го мислите за тайна (един пълен и един със заличени данни) – не се опъвайте. И се мотивирайте за тайната. Горещо ви го препоръчвам. А ако продължавате да се инатите и считате, че някой документ от край до край е поверителен и трябва всичко в него да е заличено, тогава ще ви се отвори повечко работа. Ще се наложи на едно листче да го преразкажете с по-общи думи, така че останалите да знаят поне за какво се отнася. И имайте предвид, че ако не изпълните тези изисквания съществува риск КЗК изобщо да не ви уважи искането за поверителност.
КЗК е така мила плавно и постепенно да въвежда потърпевшите в суровостта на разследването, обаче рано или късно ще започне да прилага и следващата си възможност по закон. Няма да ви оставя безразборно да си посочвате каквото ви хрумне като поверително и да я забаламосвате с общи лафове като: „разкриването на това обстоятелство ще се отрази неблагоприятно на дружеството”. Ще трябва да разкажете защо точно така ще стане, тъй като по силата на въпросния чл. 55, ал. 2 от ЗЗК тя може и да се напъне сама да преценява така ли е или не е така, и ако стигне до обратното на вашето заключение има право да не ви приеме поверителността. Сега, вярно е, че това става с определение, което после пък се обжалва и което вероятно ще зарадва адвокатите ви и ще отложи малко нещата, но това е само временно щастие.
Има една тънкост, която и на мен не ми е много ясна обаче. Имате право да сочите като поверителна само информация, която вие предоставяте на КЗК, а не и такава, до която КЗК се е добрала от други източници. В този ред на мисли, ако нещо, което ви е търговска тайна и си го пазите стриктно, е получено от КЗК от друг източник – имате ли право да искате и то да бъде засекретено. Първо, разбира се, възниква въпросът – като ви е толкова ценно защо се намира в чужди ръце? И второ – независимо от отговора на първото – искайте за всеки случай – КЗК е разумна и ако види, че наистина (ама наистина) въпросната информация е нещо, което обичайно представлява търговска тайна, може и да ви уважи. 
Така че да се върнем на онази сутрин, в която невинният Y е отворил плика с лошата вест и е усетил, че му се задават проблеми, но не може да разбере точно какви. Отсега да ви предупредя, че ако решите да вдигнете телефона на някой от работната група, с когото сте си кореспондирали по време на разследването и дружески го помолите да ви разкаже какво се крие зад точковата легенда – няма да се получи. Там са обучени - по отношение на всичко що е производствена, търговска, служебна или друга защитена от закон тайна – са не хора, а желязо!
Така че започнете направо по каналния ред.
Сядате и внимателно прочитате ТИН-а. Сещате се какво вие сте дали на Комисията, включително и за онова, което са ви иззели при претърсването. Възможно е да не се сещате за някои по-стари неща дръпнати от компютъра ви, така че внимателно си ги отбележете с моливче. Отбележете си и онези пасажи, в които подозирате, че е скрито разковничето на твърдяното нарушение и хубаво си помислете – знаете ли за какво става въпрос или наистина нямате и ни най-малка представа.
Ако е последното – сядате и пишете една молба до КЗК да ви даде достъп до материалите по преписката. Тя е длъжна да го направи, така че заделяте един ден и отивате да четете доказателствата. На този етап ще видите само онези неща, които не са поверителни, но все пак леко ще ви просветне. За да ви улесни, Комисията трябва да ви даде едно номерирано съдържание с явните документи, намиращи се в папките.

Това, което продължава да не ви е ясно и не го намирате по папките, значи е сложено в секретните папки и е заключено в сейф. За него обаче също са длъжни да ви дадат списъче, което предполагам ще ви е най-интересно.
Ако липсващата по явните папки информация ви е много важна и за да можете да се защитите, имате право да искате достъп до документите от второто списъче, само че този път изобщо не е сигурно дали ще ви го дадат. Налага се да извадите убедителни аргументи в следващата молба, която ще пишете. И понеже някои по-хитри решават, че е сега е момента да се доберат до баш търговските тайни на конкурентите, редно е да знаете, че това доста трудно ще се случи. Някои още по-хитри са го играли тоя филм преди вас и са измислили как това да не става произволно. А и не е много редно просто от любопитство да искате достъп до чужди: техническа и/или финансова информация, ноу-хау, методи за определяне на разходите, производствени процеси, източници на доставка, произведени и продадени количества, пазарни дялове, списъци с клиенти и дистрибутори, маркетингови планове, структура на разходите и цените, стратегии за продажби и др. Само ако някое от изброените е използвано за доказване на нарушението – само тогава!
Но тъй като Комисията може и да се е престарала в заличаването или пък останалите страни в производство да са прекалили с грифа „поверително”, ето няколко кратки наброски на онези неща, които не трябва да бъдат тайна и КЗК, ако ги е скрила, ще се наложи да ви ги покаже:
-         Всичко, което се отнася до участниците, обаче вече е станало известно на широката публика. Тук да уточня, че много дружества се опитват да минат ОПР-тата, балансите си и др. подобни като „секретни”, обаче доколкото те се публикуват в Търговския регистър или на други достъпни места – не могат да са тайни;
-         Друга информация, която макар и по принцип да е поверителна, вече е загубила търговското си значение защото е остаряла. Например – какви цени или други търговски условия са използвали участниците в нарушението преди, да речем пет години, и ако ситуацията вече се е променила и те не са актуални – няма проблем да ги видите.

Има обаче едни документи, до които посмъртно няма да ви дадат достъп, така че няма смисъл да се пробвате. Това са:
-         Вътрешните документи на КЗК – създадени от нея – проекти, сатновища, доклади на работния екип и др. под., свързани с оперативната й дейност;
-         Кореспонденцията на КЗК с Европейската комисия или други органи по конкуренция в или извън ЕС;
Няма защо да се кахърите – тези документи нямат доказателствена сила (нали са създаване от Комисията), така че при нормални условия – не би следвало да имат значение за защитата ви. Ако обаче някоя важна информация или доказателство е получено от чужбина и твърденията на КЗК за извършено нарушение се базират точно върху него – ще трябва да ви го покажат. Малко ще изчакате, щото има сложен процес на консултиране с този, който го е изпратил, но ... бърза работа нямате.
За всичко останало обаче, до което искате достъп трябва да обяснявате защо ви е от съществено значение за правото ви на защита. Друг е въпросът, че самата КЗК, когато е писала ТИН-а, е редно да е направила сама някои преценки и да е описало ясно и разбираемо всичко, което е от значение за доказване на нарушението. Ама ако не е - сега ще трябва да се произнася по искането ви за достъп с отделно определение.
Преди това, за да следва благоприличния тон, Комисията трябва да уведоми, този, който е предоставял поверителната информация и любезно да му предложи пак да я представи в някакъв друг неповерителен вариант.
Така че ако трябва да се обобщи накратко – искайте смело достъп до всичко, което е важна за доказване на нарушението, следователно важно за защитата ви. Мотивирайте се защо е така. Ако не ви разрешат достъп – обжалвайте. Изобщо защитавайте се активно, но и разумно.

И за да усетите истинския дух на разследването в КЗК ще ви кажа нещо, което се отнася повече за тези, които дават информация! Ако се окажете в това положение и имате сериозни опасения, че ако ви разкрият могат да последват „сериозни неблагоприятни последици” за упражняваната от вас дейност или за личността ви (пази Боже!), Комисията ще запази самоличностти ви в тайна. Е, няма да ви включи в Програмата за защита на свидетелите, няма да ви осигури пластична операция и да ви укрие на Бахамските острови, но ... и за това си има Вътрешни правила (по чл. 49, ал. 3 ЗЗК), с които ще се занимаем друг път. Много са интересни.
Хайде, пожелавам ви хубави Великденски празници, починете си добре и се стягайте, че се задава лятна изпитна сесия!


[1] В оригинал го наричат Statement of objection или SO накратко.

[2] Приети с решение на КЗК № 161 от 19.02.2009г.
[3] []* - е общоприетият символ за означаване на информацията представляваща търговска тайна за страните.

Няма коментари:

Публикуване на коментар