Архив на блога

събота, 14 януари 2012 г.

Седмичен бюлетин: 8 - 15 януари 2012

Картели
Фиксиране на цени или просто проява на добро възпитание? На този въпрос е трябва да отговори американският Department of Justice при разглеждането на случай срещу търговска компания от Тайван, обвинена за участие в споразумение за незаконно фиксиране на цени, в който защитната теза гласи, че ищецът по делото просто не познава добре азиатската бизнес култура. AU Optronics, една от най-големите фирми в Тайван, бе обвинена миналата година за участие в споразумение за определяне на цени на панелите с течни кристали. Няколко други компании, включително LG Electronics, са се признали вече за виновни, а Samsung Electronics дори е предприело незабавни действия за намаляване на цените, с цел да избегне съдебното преследване. За разлика от тях обаче AU Optronics, както и част от управляващите дружеството, включително и изпълнителният директор Lai-Juh Chen, са пледирали за невинност и са продължили участието си в процеса твърдо решени да докажат липсата на нарушение. Ако защита им се провали обаче те рискуват да влязат в завора, а на компанията да бъде наложена глоба от порядъка на милиони долари. Изслушването по делото предстои през този месец в окръжния съд в Сан Франциско. Обвиненията са, че AU Optronics е провело серия от регулярни срещи в Тайван със свои колеги от други фирми, на които са уговаряни повишаване или намаляване на цените на LCD. Тъй като обвинителите трябва да докажат, че ръководителите на тези компании съзнателно са участвали в замислена конспирация, адвокатите са поискали изслушване на експертиза пред съдебните заседатели, която да изясни естеството на бизнес културата в Източна Азия и какво е обичайното поведение на участващите в такива бизнес срещи. В искането за експертиза се посочва, че хората в Тайван имат склонност да не възразяват, както и да не изразяват несъгласието си по време на делови срещи цел да се избегне конфликт. При това, когато участник в бизнес среща си замълчи без да възразява срещу дадено изказване или предложение, според азиатските бизнес обичаи това не се възприема като съгласие по поставената на разискване тема, нито като приемане на предложените условия. Прокурорът по делото е поискал от съдията да не допуска изслушване на подобна експертиза за културните стереотипи, той като това можело да подведе съдебните заседатели. По мнението на Rochelle Kopp, водещ консултант по въпросите на приликите и разликите между японската и останалите култури, който не е страна по делото, счита, че изслушването на такава експертиза не е лишено от здрав разум, тъй като въпреки факта, че не всички лица следват стриктно културно наложилите се норми на поведение, средната степен на агресия е съвсем различна в Източна Азия и в Америка. Според него хората, израснали и възпитани в т.нар. Конфуциански общества, към които спадат Япония, Китай и Тайван, принципно проявяват подчертана антипатия към конфликтните ситуации, особено когато става въпрос за изразяване на групово мнение. В тези случай те са възпитане да затаят несъгласието вътре в себе си и да положат усилия то да остане незабелязано от останалите членове на групата или обществото. Според Rochelle Kopp при провеждане бизнес среща, по време на която никой не възразява срещу направените предложения, съвсем нормално би било американците действително да са убедени, че са постигнали споразумение помежду си, докато при азиатците – одобрителното кимане с глава означава „да, разбираме”, но не и „да, съгласни сме и приемаме това”. Независимо от разразилия се диспут относно културните обичаи и разминавания в начина на реакциите, прокурорът по делото настоява, че размяната на конкретни жестове и думи е без значение, доколкото всички участници в срещата фактически са се присъединили към приетата схема и са я следвали в търговското си поведение. 

Полското ведомство по конкуренция (UOKiK) наложи санкция в размер на 56 млн. PLN на Powszechny Zakład Ubezpieczeń (PZU) и Maximus Broker заради участието им в забранено картелно споразумение, засягащо груповите застраховки на деца и учители срещу злополуки. Едно от най-тежките нарушения на конкуренцията е разпределянето на пазари и клиенти между конкуренти, с което ефективната конкуренция бива елиминирана, доколкото потребителите вече не разполагат с реален избор на доставчик или на продукти. Сигнал за извършеното нарушение е подаден до UOKiK от журналист през 2009г. и е било последвано от претърсване в офисите на двете компании. Груповите застраховки на ученици и училищния персонал не са задължителни, но са станали много популярни заради ниските премии. Открити са доказателства, че PZU е поело ангажимента да сключва персонални застраховки срещу злополуки изключително и само чрез агента Maximus Broker. В зямана на това последният се е задължил да препоръчва застраховките на PZU като такива с най-добрите условия, без оглед на тяхното действително качество и без значение, че на пазара е имало и други, не по-малко атрактивни оферти, предлагани от конкурентни застрахователи. Нарушението е особено тежко, тъй като освен всичко останало застрахователните агенти трябва да изхождат най-вече от интересите и нуждите на застрахованите и да им предлагат действително най-добрите за тях оферти. В резултат на сключеното споразумение PZU е действало на практика без конкуренция и за него не е съществувал стимул да предлага по-добри условия от останалите. Вместо това, то е успяло да пласира застрахователните си продукти без затруднения на повече от половината от училищата в областта Kujawsko-Pomorskie. При това Maximus Broker са получава комисионна дори и в случаите, в които клиентите са сключвали застраховки директно със застрахователя PZU. Така пазарният дял на брокера се е увеличил 3 пъти в резултат на споразумението и се е превърнал във водещ застрахователен агент на полския пазар по отношение на груповите застраховки срещу злополуки за деца и училищен персонал.

Концентрации
Department of Justice (DOJ) обяви решението си, че приключва проучването свързано с придобиването на Admeld Inc от Google и дава възможност за осъществяване на сливането, чиято стойност е 400 млн. USD. Проверката на DOJ бе фокусирана върху потенциалния антиконкурентен ефект от сделката на пазара на уеб-реклама. Решението бе изключително важно за бизнеса на Google, защото сливането му позволява да засили пазарното си присъствие на този пазар, от който черпи основните си приходи. За да стане ясно, защото този случай изобщо бе подложен на подробно разследване, трябва да вземе предвид основната дейност на Admeld. В началото на появата на он-лайн рекламите, собствениците на уеб-сайтове продаваха пространство за реклама директно на рекламодателите. С течение на времето обаче този бизнес се разрасна неимоверно много, което затрудни работата и на двете страни. Рекламодателите започнаха да изпитват нужда от агенти, които да търсят най-добре таргетираните за техните цели уеб-сайтове, а последните – от мениджъри, които да продадат определеното за реклама място на най-добра цена. Тази потребност бе запълнена от цяла мрежа от точки (ad networks), в които двете страни се срещаха пряко и разменяха офертите си в зависимост от търсенето и предлагането. За оптимизиране на процеса на он-лайн рекламата ad networks, напомнящи на борси, започнаха да участват в процеса на договаряне и да организират наддавания за най-добро позициониране на дадена он-лайн реклама. Скоро след това този механизъм породи нова дилема за собствениците на он-лайн рекламно място, а именно как да се прецени коя от всички ad networks е най-добра и от какви критерии да се изхожда при нейния избор, за да се гарантира оптимално пласиране на рекламното им пространство. Точно в този момент на сцената се появи Admeld. Дружеството предложи една от най-големите платформи (Supply Side Platforms (“SSP”), която позволи на големите собственици на рекламно пространство да получат достъп до многобройни ad networks и директно да участват в рекламния обмен. Подобно на начина, по който функционира фондовата борса собствениците на рекламно място можеха да изберат най-платежоспособния насрещен клиент и да му изпратят своята оферта. Самите оферти също бяха обект на самостоятелно разиграване на SSP, при което рекламните агенти можеха да изберат най-добрата от тях. На свой ред Google предложиха своя рекламна платформа посредством двете си програми: AdWords и AdSense. В допълнение на това Google използваха своята Google Display Network, за да локализират подходящи места за реклама, които да предложат на рекламодателите. Интересно е, че в първоначалното си становище DOJ посочва, че и двете дружества – Google и Admeld предлагат технологии и услуги, улесняващи продажбата на рекламно място, но без да направи крайния извод, че двете са преки конкуренти на съответния пазар. Въпреки че това не се казва директно основните притеснения на DOJ бяха, че сливането може да доведе до създаването на затворена система, при която Google да предлага реклами на определени уеб-сайтове и в същото време да контролира рейтинга на последните, като по този начин манипулира реалния избор на това коя платформа, за коя реклама би била най-подходяща, отдавайки приоритет на собствените си рекламни уеб-пространства. Друг съществен проблем бе и опасността Google да засили още повече пазарната си мощ на пазара на търсачки в Интернет, чрез което също би могло да се влияе върху пазара на уеб-реклама. На този етап DOJ е стигнал до заключението, че он-лайн рекламодателите все още предпочитат да се обръщат към повече от една платформи, при което евентуалните опити за антиконкурентно поведение от страна на Google могат да бъдат компенсирани от други популярни платформи, като например Facebook. В резултата на това, ако цените или качеството на пласирането на реклами спаднат, собствениците на уеб-сайтове могат да потърсят услугите на други алтернативни платформи. В допълнение на това DOJ счита, че пазарът на този вид реклама все още се намира във фаза на развитие, при което появата на нови участници на него все още е възможна. Като цяло сделката ще открие нови възможности пред Google и преди всичко по отношение на рекламата при мобилните телефони и таблетите. Технологията, позволяваща чрез тези устройства да се локализира местонахождението на притежателите им, дава допълнителна възможност за персонално таргетиране на рекламите, което до скоро не беше възможно. 

Подробния прочит на решението, с което се даде зелена светлина на сливането Microsoft/Skype, ме накара отново да се върна на тази тема. ЕК разреши придобиване на Skype (интернет доставчик на глас и видео комуникация) от Microsoft Corporation, по кратката процедура, с мотива, че сделката не би възпрепятствало значително ефективната конкуренция в Европейското икономическо пространство (ЕИП) или на значителна част от него. Бързото разрешаване на концентрацията Microsoft/Skype, която учудващо приключи още на Първа фаза, въпреки наличието на безспорния мрежов ефект, който ще настъпи в резултат от сливането, повдига интересни въпроси. Очевидно е желанието сделката да бъде разрешена максимално бързо, независимо от това, че води до огромен голям пазарен дял, граничещ с монополно положение. На първо място в решението се посочва, че в резултат на сливането ще се създаде пазарен дял между 80 – 90% в сегмента video calls on Windows-based PCs., като в същото време ЕК не изразява притеснение, че това може да създаде проблеми за конкуренцията на вътрешния пазар и е напълно съвместимо с него. Един от аргументите е, че тези разговори са безплатни, поради което ако компанията реши да ги таксува или ако влоши качеството на услугите, то потребителите ще са в състояние да се пренасочат към алтернативен доставчик. Този аргумент обаче игнорира факта, че пазарът е двустранен и че наличието на пазарна сила така или иначе води до генериране на приходи, което логично обяснява цената на сделката. Кой би платил 8,5 милиарда USD за нещо, от което не очаква печалба? Да не говорим, че пранесочването на потребителите изобщо не е толкова лесно точно в този случай и дори е почти изключено поради множество причини, посочени по-долу. На второ място ЕК осланя решението си на идеята, че съществува силен конкурентен натиск от страна на съществуващите конкуренти, което се илюстрира с „успешното” навлизане на нови компании, които бързо набират скорост на този сегмент. Този извод обаче е доста съмнителен на фона на действителността, която сочи, че всички тези „многобройни” и „успешни” конкуренти, олицетворявани с известни брандове (Google, Facebook, Bistri, IMO, Friendcaller, Paltak or VZOChat) заемат общо само 10% от целия пазар. В решението се констатира, че Windows Live Messenger (“WLM”)[1] е загубило пазарен дял през последните месеци (!) – нещо, което трудно може да се приеме за достатъчен аргумент по отношение на оценката за ефекта на сливането върху пазара след сделката. ЕК набляга и на факта, че WLM към настоящия момент е неприложима при смарт-телефоните и таблетите - нещо което няма нищо общо с дефинирания по случая релевантен пазар – базирани на Windows персонални компютри. Още по-силно недоумение поражда извода на ЕК, че липсват мрежов (системен) ефект и бариери за навлизане, поради следните съображения (§92 от решението): Повечето потребители на комуникационни услуги осъществяват голямата част от своите гласови и видео обаждания до ограничен кръг роднини или приятели, формиращи т.нар. „вътрешен кръг”. Според данни предоставени от Facebook, потребителите комуникират регулярно на двустранна основа с 4-ма до 6-ма души. В този смисъл за тези малки групи не би представлявало трудност да се пренасочват от една към друга услуга. Още повече, че според наблюдения на Комисията потребителите в известна степен са свикнали да ползват услуги на различни доставчици на комуникационни услуги. С други думи, решението постановява, че щом потребителите общуват помежду си в малки групички от по 6-ма души, то не би било проблем цялата група да смени доставчика си, което заключение звучи доста голословно и всички от опит знаем, че това е невъзможно. Защото колкото и малка да е една група, тя се състои от различни хора, всеки от които на свой ред участва в множество други такива малки групи, които от части могат да се застъпват, но може и да са съвсем различни, при което се получава безкрайна верига от последователно навързани групи от потребители. Практически невъзможно е да се създаде такава организация, която да премести цялата поредица от групи към друг доставчик. Отделно от това, напълно абсурдно е да се твърди, че всички потребители по света свързани в глобалната мрежа фактически общуват със „затворена” малка група от 6 „приятели”. Това на пръв поглед погрешно заключение и изградения върху него market test водят и до неправилни крайни изводи. Неясно остава защо наличието на 90% пазарен дял, при който дадена компания се ползва от системния ефект възникващ на множество пазари и при очевидните трудности за налагане на нови играчи на тях, не предизвиква никакви притеснения за състоянието на конкурентната среда след сливането? Особено пък като се има предвид и прогнозата на ЕК, според която броят на видео-разговорите ще нарасне от 3,2 млрд. през 2011 на 29,6 млрд. през 2015г. Освен очевидните пропуски и неясноти, това решение съществено се различава от досегашната практика на ЕК (не само от решенията по казуса Microsoft от 2004 и 2009, но и от решенията по Intel/McAffee, Sun/Oracle и Cisco/Tandberg). В този ред на мисли – интересно ще е какъв отзвук и коментари ще предизвика то и какво ще направи ЕК при следващ подобен случай, в който участниците в сделката основателно биха се позовали на него.
Ако излезем от сериозността на темата, бих цитирала една от реакциите, на които случай попаднах. В нея се обсъжда § 88 от решението, според който бариерите за навлизане на пазара на потребителските комуникации били изключително ниски. Този извод следва след данните в същия параграф, че за навлизане на пазара са нужни инвестиции от порядъка между 750 000 и 9,7 милиона EUR и период за развитие и налагане на продукт между 8 и 24 месеца, което означава новонавлизащата компания да успее да привлече между 2,4 и 17 милиона клиенти. Коментиращият тези данни предлага на потенциалните предприемачи да отидат в някоя банка с такъв бизнес палн, да поискат 750 000 EUR кредит и да го посочат като ниско рискова инвестициия. И когато банковият служител избухне в неудържим смях – да извадят становището на ЕК и да я посочат като гарант по кредита. Което впрочем не е лоша идея ...

Шведската медийна компания Modern Times Group MTG AB, която е собственик на българската "Нова телевизия" и каналите "Диема", обяви, че ще придобие латвийския тв канал LNT (Latvijas Neatkarīgā Televīzija). Това е втората телевизионна инвестиция на MTG в Латвия. Шведската компания вече е собственик на водещата ТВ мрежа TV3, чиито рейтинг е 13.8%. На второ място по пазарен дял в страната е LNT, чийто рейтинг е 12.9%. На практика с покупката на канала, MTG ще придобие двете най-гледани телевизии в страната. Сделката ще стане факт, след като бъде одобрена от латвийския Съвет за защита на конкуренцията.
Нелоялна конкуренция
Вестник Los Angeles Times съобщава, че американска гражданка е подала иск срещу японския производител на автомобили "Хонда" заради несъответствие на реалния разход на гориво на нейния "Сивик хибрид" и този, рекламиран от компанията. В иска се посочва, че според официалните данни автомобилът трябва да изминава 50 мили с един галон бензин (4.7 л. на 100 км.), а реално, той едва стигал за 41-42 мили (5.74 - 5.6 л. на 100 км.). Обезщетението, което се претендират заради заблудата е 10 000 USD. Според ищцата, при едно от техническите обслужвания на автомобила бил подменен софтуера, който контролира работата на мотора, в резултат на което колата започнала да харчи още повече като разходът се вдигнал на 7.84л. на 100 км. Г-жа Питърс не за първи път предявява претенции към "Хонда". Тя принадлежи към група собственици на хибридни модели Хонда, които искат компенсации, заради разминаванията между реалния и официалния разход на гориво на техните коли. По нейните думи от компанията са предложили на собствениците по 1000 USD отстъпка при покупката на нов автомобил, както и купони за бензин за 200 долара ако жалбите бъдат оттеглени. Решение по колективния иск все още няма, като следващото заседание по него е насрочено за 16 март 2012 година. До 11 февруари тъжителите могат да оттеглят оплакването си, ако решат да приемат офертата на "Хонда". По данни на Los Angeles Times, ако всички собственици на такива автомобили решат да съдят "Хонда", то фирмата ще трябва да плати 2 млрд. USD обезщетения. Проблемът вероятно идва от различните механизми, по които се изчислява разхода на горива при нови автомобили. Тестовете се провеждат в лабораторни условия (и то при изключени климатик, фарове и аудиосистеми), които често се разминават с реалните условия. Освен това разходът на гориво зависи както от стила на каране на всеки шофьор, така и от трафика. В Германия потребителите имат право да върнат своя автомобил, ако той харчи с 30% повече от официално обявения, което обаче също трябва да се потвърди в лабораторни условия, а тестът се заплаща от собственика и струва около 3000 евро. По инициатива на автомобилните списания Quattroruote и Auto Bild наскоро е извършена проверка на разхода на гориво при 124 автомобила в реални условия и при всички тях е констатиран завишен разход между 4.6 и 53% в сравнение с официално обявения.

ЕК направи проверка на сайтове, предлагащи потребителски кредити, за да установи дали потребителите получават информацията, на която имат право според законодателството на Европейския съюз. Основните проблеми, констатирани след проверка на уеб-сайтове на банки са, че в рекламата не е включена стандартната информация, която се изисква, разходите са представени по подвеждащ начин, а в офертите е пропусната ключова информация, която е от съществено значение за вземането на решение от страна на потребителите. От общо 562 проверени уеб-сайта, само 30% са отговаряли на изискванията на ЕС за защита на потребителите, а 70% (393) остават за допълнително разследване. В рамките на операцията беше проверено по-специално как предприятията прилагат директивата за потребителския кредит, която има за цел потребителите полесно да разбират и сравняват офертите за отпускане на кредити. Еврокомисарят по здравеопазването и потребителите Джон Дали коментира, че когато хората търсят кредит, понякога установяват, че избраният кредит всъщност струва поскъпо, отколкото изглежда първоначално, тъй като важната информация понякога е неясна или липсва.

Вътрешни актове на КЗК
КЗК прие насоки за оценка на съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция. Целта на КЗК е да подпомогне държавните органи, включително органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, да идентифицират възможните антиконкурентни въздействия при подготовката на регулаторна рамка още на ранен етап. Насоките се основават на подход, възприет от ЕК и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и от други органи по конкуренция в страните-членки на ЕС. За да се избегне опасността регулирането на определени пазари да наложи прекомерни или ненужни ограничения върху конкуренцията в даден сектор на икономиката, което да доведе до завишени цени на стоките или услугите и намаляване на продуктовото разнообразие, е особено важно законодателната намеса да се извършва в съответствие с принципите на свободната конкуренция. Документът представя критериите, чрез които може лесно да се прецени дали предлаганият проект на нормативен акт съдържа разпоредби, които биха могли да доведат до евентуално ограничаване на конкуренцията. В наръчника са включени списък с въпроси и примери, които дават ясен ориентир как да се постигнат набелязаните цели на съответната регулаторна рамка без да бъдат нарушени правилата на ефективната конкуренция.

  В броя на сп. Търговско и конкурентно право” за месец януари има интересна статия на тема Отстъпките за лоялност като форма на злоупотреба с господстващо положение” от Мирослава Маринова – експерт в КЗК. В нея се разяснява какво представляват схемите за отстъпки, кои са техните основни форми и при какви условия могат да нарушат конкуренцията на пазара. Посочено е също така кога е възможно да настъпи блокиращ (затварящ) ефект на пазара, породен от прилагането на отстъпките за лоялност. Доколкото отстъпките за лоялност могат да имат и положителен ефект върху пазара, преценката за тяхното въздействие следва да се базира на задълбочен икономически анализ, който включва както прилагане на теста за „равностойно ефективния конкурент” и определянето на тази част от обема на съответния пазар, която действително може да се прехвърли към конкуренти на господстващото предприятие („уязвима” част), така и на анализ дали се наблюдава „ефект на засмукване”. Тази нови за българската практика икономически методи са разяснени накратко от авторката и са онагледени с практически примери.


[1] WLM е компютърна програма, използвана за чат и VoIP телефония. Програмата е една от най-използваните в света и е собственост на Майкрософт.

Няма коментари:

Публикуване на коментар