Архив на блога

събота, 25 февруари 2012 г.

Седмичен бюлетин: 20 - 26 февруари 2012г.


Конкурентни проблеми в областта на хранителния сектор

Австрийското ведомство по конкуренция (Austrian Federal Competition Authority (FCA) разследва два важни случая, свързани с нарушение на чл. 101 от ДФЕС в хранителния сектор.  Единият от тях е на пазара на бира и е образуван по сигнал на компания от типа cash& carry. Според оплакването един от големите австрийски производители на бира е отказал да снабдява търговците, прилагащи системата cash& carry с наливна бира, с аргумента, че желае да дистрибутират бирата си самостоятелно и чрез малки местни дистрибутори на бира. Съмнението е, че този бойкот е резултат от уговорки, постигнати в рамките на бирената браншова организация, където е взето решение да не бъдат снабдявани cash & carry компаниите с наливна бира. В сигнала се споменава също така и за незаконно фиксиране на цени и други ограничителни условия при продажбата на бира. В края на юни 2011г. FCA е направила инспекция, при която са открити доказателства, потвърждаващи  сключването на споразумение в рамката на професионална асоциация да не се продава бира на определени компании. Открити са и доказателства за други вертикални ограничения, но все още няма окончателно решение по случая.
Другият случай засяга пазара на захар. През есента на 2010г. FCA отправи твърдения за евентуално наличие на картел на този пазар пред Austrian Cartel Court. В резултат на уведомление, направено в рамките на Leniency Program, става ясно, че редица международни компании и техните клонове в Австрия са се уговорили за разпределение на пазара на географски принцип и тази уговорка е била стриктно прилагана в периода 2004 – 2008г. Призналият си за участието в картела е удовлетворил всички изисквания за пълно освобождаване от санкция, но ведомството по конкуренция е поискало от Cartel Court да наложи глоби на останалите участници в картела. 

Министърът на икономиката на Белгия е поискал от белгийското ведомство по конкуренция (Belgian Competition Authority) да изследва разликите в цените на стоките, продавани в супермаркетите в Белгия и Холандия и да предложи мерки за намаляване на ценовите различия. Ведомството е решило да проведе анализ в тази насока, който е фокусиран върху следните въпроси: (1) установяване на надеждна методология за международно сравняване на цени; (2) сравнение на характеристките на веригите супермаркети в двете страни и изследване на ефекта на всяка потенциално установена разлика върху разходите за търговия с хранителни продукти; (3) проверка за наличие на ограничения на конкуренцията в сектора търговия на дребно в Белгия; (4) оценка на ефекта на съществуващата регулация върху конкуренцията в сектора дистрибуция в Белгия. Разликите в цените между различните държави обикновено се изчисляват на базата на индикатори, които сравняват данните за БВП и покупателната сила в съответните страни. С помощта на тези индикатори се търси баланса между съпоставимостта и представителността на продуктите. Хранителните продукти и бързооборотнит потребителски стоки по принцип разкриват различни характеристики в отделните държави, доколкото представителната извадка от продуктите, които служат като база за анализ,  сама по себе си е различна и зависи от националните традиции, вкусове и предпочитания.  Поради това Belgian Competition Authority е направило обширен анализ на широк спектър от стоки с един и същ EAN[1] код, при които е налице силна ценова диференциация. Резултатите са показали следното: При анализ на 18 287 избрани продукт крайните цени са били с 10,4 % по-евтини в Холандия. Сравнението на база 20 181 избрани продукта между Белгия и Франция, показва 7% по-ниски крайни цени във Франция. А потребителските цени при 6 981 продукта са били с 10,6% по-ниски в Германия, отколкото в Белгия. На базата на тези резултати, първоначалните изводи на Белгийското ведомство са, че по-високите цени в Белгия се дължат на комбинация от фактори. Между тях се посочва разликата в данъчните ставки, които обаче обосновават до 2% разлика в крайните цени. Друг фактор е провежданата различна социална политика в отделните страни. Така например, за разлика от Белгия, в Холандия огромната част от работниците в супермаркетите са много млади, повечето студенти, и работят по-малко от 16 часа седмично, което води до по-ниско заплащане. Забраната за препродажба на по-ниски цени от разходите (ban on resale-below-cost) в Белгия също е една от причините, които могат да намалят степента на конкуренцията между супермаркетите, както и между техните доставчици. Въпреки че не са установени съществени бариери за навлизане на пазара в Белгия (три от търговските вериги там чувствително се разрастват и налагат на пазара през последните 20 години и са сред 5-те най-големи търговски вериги супермаркети), се наблюдават сериозни трудности при напускане на пазара, както и при преструктуриране на бизнеса. Към тези фактори се добавят и някои аспекти на социалното законодателство и особености при франчайзинговите договори.

След поредица от няколко концентрации в сектора търговия на дребно Немската Bundeskartellamt (BKartA) сега се е фокусирала върху антитръстовите проблеми на този пазар. От началото на 2010г. ведомството проучва вертикалните отношения между производители в различни сектори и търговците на дребно. В рамките на производството BKartA е провело инспекции общо в 15 предприятия, включително 11 търговци на дребно и 4 производители на потребителски стоки поради съмнения за фиксиране на крайните продажни цени в сферата на готовото облекло, кафето и храните за животни. Ако подозренията се оправдаят би могло да се стигне до разкриване на тежки антитръстови нарушения. Разследванията все още продължават като е вероятно да бъдат образувани и други производства по отношение на бебешките храни и бирата. През тази година се очаква да приключи най-малко едно от всички производства. По данни на BKartA няколко от разследваните предприятия са предложили пълно съдействие. За да помогнат на тези предприятия, както и на други, които все още не са станали обект на разследване, BKartA е публикувало препоръки относно това как да се избягва поведение, водещо до уговаряне, налагане и поддържане на крайните цени на стоките. На основата на тези препоръки в Германия се разви оживена вискусия за нуждата от сътрудничество между производители и търговци на дребно и границите, до които то може да достигне, за да не влиза в противоречие с правилата за конкуренция. Един от спорните въпроси е повдигнат от производителите на маркови стоки, които твърдо настояват да се забрани продажбата на техните стоки на т.нар. „дъмпингови“ цени. За да избегнат това те явно често прибягват до налагане на клаузи, които в крайна сметка водят до фиксиране на крайните цени. Както е посочено в препоръките на BKartA, производителите разполагат и с други механизми за защита на собствените си интереси, които предизвикват по-малко негативен ефект на пазара, като например да продават стоките си чрез системи за селективна дистрибуция, която при стриктно спазване на изискванията спрямо вертикалните ограничения, биха могли да се възползват от възможността за освобождаване от забраната на основание чл. 101, ал. 3 от ДФЕС. За детайлно проучване на проблемите в аграрния сектор, BKartA е образувало още през 2011г. секторен анализ.

Гръцкото ведомство по конкуренция (Hellenic Competition Commission (HCC) изследва продажбите на основни хранителни продукти, предназначени за всекидневна консумация. През изминалата 2011г. HCC също образува няколко антитръстови производства в хранителния сектор. Случаите обхващат широка гама хранителни продукти и съответните дистрибуционни канали по цялата верига на производство и реализация на мляко и млечни продукти, продажбата на замразени зеленчуци, производството на брашно, продажбите, извършвани от франчайзингови обекти на веригите супермаркети, производството на безалкохолни напитки и рибни продукти. Обстойният преглед  сочи, че цените на някои от храни от първостепенна важност са по-високи в Гърция в сравнение с другите европейски страни и че често се срещат сравнително големи разлики между цените на първичния производител и крайните потребителски цени. По този повод още на 16.12.2010г., HCC организира обществени консултации по темата относно продажбата на дребно на продукти за ежедневна консумация. В контекста на това обсъждане HCC наблюдава внимателно и консолидационните процеси в сектора търговия на дребно и експанзията на големите търговски вериги от супер- и хипер-маркети. Независимо от положителните ефекти от нарастващата консолидация, които произтичат от икономиите от мащаба и намаляването на разходите, НСС предстои да оцени и наличието на произтичащите от това ползи и за потребителите, както и евентуално антиконкурентно поведение в сектора. Публичните консултации са фокусирани върху няколко търговски практики с потенциален антиконкурентен ефект по смисъла на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС и националната правна уредба, като например: споразумения насочени към фиксиране на цени, контрол над производствто и подялба на пазари; клаузи за изключителност или клаузи свързани с отстъпки за лоялност и търговски рабати, налагани от предприятия с голям пазарен дял; общи споразумения за покупка между конкурентни купувачи; поддържане на крайни продажни цени; обвързващи споразумения; споразумения за изключителна доставка; ограничения срещу паралелната търговия, клаузи забраняващи пасивните продажби, както и налагане на други неоправдани търговски условия от страна на доминиращи предприятия. Обсъждат се също така промени в регулаторната и правната рамка, които биха повишили ефективната конкуренция в сектора. В резултат на получените данни от заинтересовани страни, НСС е образувало на 02.12.2011г. секторен анализ в областта на производствто, дистрибуцията и търговията на дребно с плодове и зеленчуци.

ВАС отмени две санкции наложени от КЗК за непредоставяне на информация. Във връзка с извършване на секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво през 2011 г., КЗК е изискала информация от «Петрол» АД. Съгласно чл. 47, ал. 4 от ЗЗК, лицата, от които е поискана информация, са длъжни да я представят в определения от Комисията срок. След изтичане на дадения в конкретния случай срок, КЗК е изчакала още 20 дни и след като отново не е получила исканите данни е наложила санкция на дружеството в размер на 12 000 лв. Петчленен състав на ВАС обаче е отменил решението, с аргумента, че «даденият на "Петрол" АД срок не позволява събирането, анализирането и изготвянето на исканата информация». Със същия мотив и за същото нарушение преди 5 месеца тричленен състав на съда отмени и санкцията, която КЗК наложи на „Литекс” АД.

Застъпничество за конкуренцията

КЗК е изразила стновището си относно съответствието на актуализираната Национална стратегия за развитието на широколентовия достъп в България (2012 – 2015) и проекта на Национален оперативен план за изпълнение настратегическите цели за изграждане на широколентов достъп в България с правилата на конкуренцията.  Актуализираният проект на Национална стратегия е съобразен с последните стратегически документи на ЕС в тази област: ЕВРОПА 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и  Програмата в областта на цифровите технологии за Европа – Digital Agenda for Europe. Осъществявайки функцията си по застъпничество за конкуренцията, КЗК вече няколко пъти е изразявала становището си относно състоянието на пазара на xDSL технологията за широколентов достъп до Интернет, на който почти отсъства конкуренция. През 2009г. КЗК сподели направения от КРС извод, че пазарът на предоставяне на широколентов достъп на едро на практика се ограничава до пазара на предоставяне на битстрийм достъп и поради това, че „БТК” АД е единственото предприятие, което предоставя двата вида достъп, то може да се приеме, че притежава 100% пазарен дял. В рамките на разглеждания период наличието на алтернативни мрежи (кабелни мрежи за пренос на данни) не води до съществено развитие на конкуренцията при осигуряване на широколентов достъп на дребно, предвид териториалните ограничения на тези мрежи. През 2010 г. КЗК изрази становище и относно планираната инвестиционна инициатива от МТИТС за реализиране на целите на Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп като отбеляза, че всяка намеса от страна на държавата за насърчаване на този сектор следва да бъде осъществена след задълбочена оценка на състоянието на пазара и констатиране на
невъзможност за развитие му в резултат на пазарните сили. Поради опасността някоя от тези мерки да се окаже държавна помощ, КЗК посочи че внимателно трябва да се изследва съвместимостта с правилата за отпускане на държавни помощи. Актуализираната Национална стратгия предвижда от една страна развитие и изграждане на необходимата инфраструктура, осигуряване на взаимна свързаност между мрежите и гарантиране на недискриминационен достъп до нея за всички предприятия, желаещи да предложат различни видове електронни услуги с различно качество и на различна цена. По този начин ще се стимулира предлагането на съответния пазар, който към момента се характеризира с наличието само на едно предприятие, което предлага DSL достъп на дребно чрез собствена мрежа. От друга страна, следва да се имат предвид и констатираните проблеми по отношение на липсата на достъп до Интернет в малките населени места, които са разположени в планински, погранични и отдалечени селскостопански райони.
От анализа на развитието на широколентовия достъп в България е видно, че страната ни изостава от другите държави членки на ЕС както по отношение на свързаност и приложение на технологиите от страна на бизнеса и потребителите, така и по отношение на ползваемостта. Нивото на проникване на широколентов достъп към м. януари 2011 г., е 14,9%, при 26,6 % средно ниво за ЕС. В същото време България е сред водещите държави-членки на ЕС по дял на предоставяните фиксирани широколентови линии със скорости равни или по-високи от 2 Mb/s и съответно 10 Mb/s. Приблизително 86% от фиксираните широколентови линии в ЕС са осигурявали номинални скорости над 2 Mb/s, а 40 % от всички линии са осигурявали скорост между 10 и до 30 Mb/s. За нашата страна тези стойности са съответно 98,1 % и 74,1 %, т.е. значително надвишават средните стойности за ЕС. В настоящия момент в България има изградени няколко (2 държавни и 6-7 частни) опорни комуникационни електронно-съобщителни мрежи от национално значение (т.нар. core backbone), които осигуряват комуникационна свързаност на всички  големи областни центрове и на част от общинските центрове. Основните проблеми обаче произтичат от липсата на свързаност на по-голяма част от общинските центрове, както и липсата на местна свързаност на съставните населени места с общинските центрове. В резултат на това липсва или е силно ограничено предоставянето на електронни услуги на населението в  слабо урбанизираните и отдалечени райони на България, разположени основно в „бялата” и „сивата” зони, съгласно класификацията в насоките на Европейската комисия за прилагане на държавна помощ.
КЗК счита, че развитието на нови електронни съобщителни услуги би било ефективно само при наличие на масов широколентов достъп до тях, което означава, че те трябва да са на разумни цени. В същото време изграждането на широколентовата електронна съобщителна инфраструктура е свързано с високи начални разходи, които не могат да бъдат възвърнати чрез предоставянето на услугите на цени, които биха осигурили масов достъп до тях. Невъзможността пазарните сили да осигурят широколентови услуги на достъпни цени за всички потенциални потребители, обуславя необходимостта от държавна намеса чрез държавни помощи, публично-частни партньорства или други насърчителни мерки без обаче това да измества изцяло свободната стопанска инициатива и да нарушава конкуренцията на съответния пазар по какъвто и да е начин. Мерките за насърчаване следва да се прилагат само за времето, което е необходимо за изграждането на конкурентен пазар на подобни услуги, след което развитието на конкурентните отношения да зависи единствено от естествените пазарни механизми. По смисъла на конкурентното право голяма част от инфраструктурата за предоставяне на широколентов достъп може да се приеме за „съществено съоръжение”, без достъп до което конкурентите на дадено предприятие не могат да предоставят услуги на своите клиенти. В тези случаи практиката по приложение на правото на ЕС в областта на конкуренцията сочи, че предприятие, което има господстващо положение при предоставянето на съществено съоръжение и самото то използва това съоръжение, и което откаже на други предприятия достъп до съоръжението без обективно обосновани причини или предоставя достъп на конкурентите при по-неблагоприятни условия отколкото за собствените си услуги, нарушава чл. 102 ДФЕС, ако са налице и останалите елементи на тази забрана. Практиката на КЗК по прилагане на доктрината за „същественото съоръжение” е аналогична на тази на ЕК. Ето защо КЗК счита, че е от особено важно значение да бъде гарантиран равнопоставеният и недискриминационен достъп до изградената широколентова инфраструктура или до отделни нейни части, независимо чия е собствеността върху нея. Стратегията предвижда стопанският субект, осъществяващ експлоатация и поддръжка на електронната съобщителна инфраструктура, да бъде задължен да осигури равнопоставен достъп на всички частни оператори, желаещи да предоставят комуникационни услуги на дребно на крайни потребители в избраните райони. Друга възможност е публичните органи да изградят или да финансират специфична за сектора инфраструктура в съответствие с Насоките за държавна помощ за широколентови мрежи, като предоставят справедлив и недскриминационен достъп на оператори на широколентови мрежи и по този начин да осигурят конкурентно обслужване в области, в които обслужването иначе би било икономически неизгодно. В допълнение, проектът на Стратегия предвижда да бъде усъвършенствана и нормативната регулаторна рамка в областта на електронните съобщения. Подчертано е значението на осъществяването на ex ante контрол от страна на КРС, както и приемането на някои изменения и допълнения на ЗЕС. В заключение КЗК е изразила становище, че с предвижданите мерки създават условия за ефективен контрол върху дейността на предприятията, експлоатиращи широколентовите мрежи, с цел предотвратяване на злоупотреба с господстващо положение и стимулиране на конкуренцията на този пазар.

Концентрации

КЗК разреши концентрация, при която «Фикосота Синтез» ООД ще придобие самостоятелен контрол върху «Итал Фууд Индъстри» АД чрез договор за покупко-продажба на акции. «Фикосота Синтез» ООД произвежда и търгува с почистващи и миещи продукти - перилни препарати, омекотители, детергенти за съдове и за дома (Savex, Tema, Semana, Eliese, Ехо Hydrobalsam, Feya Рowergel, ONyx Professional), продукти за лична грижа и грижа за тялото - сапуни, шампоани (Teo bebe, Teo, Teo body, Fiona, tete-à-tête, Teo hair), хигиенни продукти за еднократна употреба - тоалетна хартия, бебешки пелени и др. «Итал Фууд Индъстри» АД от своя страна произвежда и продава (основно на територията на страната) стоки от хранително-вкусовата промишленост, вкл. сладки снаксове (шоколадова вафла „MY MOTTO”), солени снаксове (хлебни снаксове „BRUSCHETTI MARETTI”, „FETTUCCINE MARETTI”, „KUBETI” и др.). Проучването на КЗК е показало, че двете дружества оперират на различни продуктови пазари. От 2011 г. «Фикосота Синтез» ООД участва като търговец единствено на пазара на млечни продукти – сирене и кашкавал. Нито едно от тези дружества не присъства на продуктов пазар, който е съседен, тясно свързан с продуктов пазар, на който другият участник в концентрацията осъществява дейност, поради което КЗК е приела, че няма пазари, върху които сделката ще окаже въздействие. Поради това КЗК счита, че нотифицираната концентрация не би могла да доведе до съществена структурна промяна на пазара, респ. до установяване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.

Турската индустриална Асоциация Telkoder обяви, че административният съд е потвърдил решението на ведомството по конкуренцияа, че Turk Telekom няма право едновременно да търгува с Интернет услуги на пазара на дребно и на едро. По-рано телекомуникационният регулатор на Турция разреши на Turk Telekom да се включи в пазара на дребно на Интернет услуги, но съдът забрани това. 

Злоупотреба с господстващо положение

Наложена е санкция и на «Городская теплосеть» за неправилно ценообразуване на сметките  за топлоснабдяване в една битова сграда в Уляновск. Топлоснабдителното дружество е включило в сметките на битовите потребители и загубата на топлина по тръбите на водопроводната система, която според местния закон не трябва да бъде таксувана. При налагане на санкцията е отчетено, че нарушението се отнася до особено важна комунална дейност, свързана с отоплението на гражданите. При изготвяне на сметките в тях следва да бъдат включени единствено реално потребените количества вода в кубически метри като цената им се изчислява по утвърдена тарифа. Загубите по тплопреносната система не се заплащат от крайните потребители. 

Нелоялна конкуренция

Федералната антимонополна служба на Русия (ФАС) е наложила санкция в размер на 110 х. рубли на «ПЕЖО СИТРОЕН РУС» (ООО) за заблуждаваща реклама във връзка с покупката «Peugeot 308» и «Peugeot 207» на кредит. В рекламни клипове, разпространявани по централните ефирни телевизии в периода фуевруари - март 2011г. е било посочвано, че това може да стане на „специална цена“ и кредит. В рекламите обаче не е присъствала важна информация, кат например каква е годишната процентна ставка по кредита, която е от изключителна важност за потребитлите. Без нея те не получават ясна представа за разходите, свързани с кредита и следоватлно не могат да вземат информирано решение за покупкат на рекламираните автомобили.


Литература
  В бр. 7 на  European Competition Journal, от декември 2011г.  има интересна статия от Barbara E. Baarsma на тема Rewriting European Competition Law from an Economic Perspective, в която се дава отговор на фундаменталния въпрос за това каква е целта на конкурентното право. Отговорът не е еднозначен и зависи от гледната точка, през която се разглежда. От икономическа перспектива целта е да се защити благосъстоянието на потребителите, докато от правна гледна точка целта е защита на конкуренцията. Макар и тези два ракурса да не изглеждат много различни на теория, в практиката това не е така. Така например от правна страна за момента не е възможно едновремено да се обсъдят всички пикономически редимства и недостатъци на дадено сливане или споразумение, т.е. няма как да се обсъди комплексно и да се предвидят всички възможни последици от него. Освен това през последните години, практиката по прилагането на антитръстовите разпоредби е довела до използването на т.н. checklists при анализите на тези явления, което е оставило на заден план индивидуалния подробен икономически анализ в ущърб на подхода common sense. Така авторката стига до въпроса възможно ли е и как може да бъде спрян този „твърде юридически“ подход на прилагане на конкурентното право. Заставайки на страната на икономическат гледна точка, статията набляга на необходимостта от  пренаписване на правилата за конкуренцията, по начин, гарантиращ по-добре защитата на потребитлското благоденствие. Показано е и как правилата за защита на конкуренцията могат да бъдат промени, за да включват в правние норми и критерия «благосъстояние». Авторката си дава сметка, че едно цялостно пренаписване на европейското конкурентно право не е реалистична цел към настоящия момент, като се имат предвид проблемите и времето, което би отнела една промяна на ДФЕС. В заключение тя смята, че на този етап е достатъчно да се преосмислят формалната и реалната цел на правилата за конкуренция, така че правоприлагането да се изпълни с нужното съдържание и при сегашната формулировка.

През последните години въпросите свързани с финансовия сектор бяха многократно обсъждани и дискутирани в рамките на OECD. На срещите взеха участие видни представители от различни сектори и нива на управление, като  и специалисти по конкурентно право, пазарни регулатори, представители на академичните среди и на бизнеса. Дебатите бяха последвани от множество кръгли маси фокусирани върху различни проблеми. В резултат на всичко това OECD е подготвило издание, в което са включени всички обсъждани ключови въпроси, както и резюмета от проведените на кръгли маси и дискусии. Редакцията разполага с въпросното издание озаглавено Конкурентни проблеми във финансовия сектор – 2011г. и може да го предостави на желаещите да се запознаят с него. Ето и част от инициативите включени в това издание:
Exit Strategies (2010);
Concentration and Stability in the Banking Sector (2010);
Failing Firm Defence (2009);
Competition and Financial Markets (2009);
Competition and Regulation in Retail Banking (2006);
Mergers in Financial Services (2000);
Enhancing the Role of Competition in the Regulation of Banks (1998).

Събития
  Очаква се тазгодишното издание на курса EU and Spanish competition law в Мадрид да премине при голям успех, съдейки по отличните условия, които предлагат организатрите, качеството на презентациите, дискусиите, които се очакват и проявения активен интерес от страна на студентите.  Ето и част от семинарите, които са включени в програмата.
- Практиката по прилагане на чл. 102 от ДФЕС и европейският контрол върху концентрациите – 24.02.2012г.,
- Прилагане на правилат за конкуренция и правилата за държавните помощи за публични предприятия 1 – 2 март 2012г.



[1] European Article Numbering.

Няма коментари:

Публикуване на коментар