Архив на блога

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Някои техники на доказване на картелно споразумение



На 27 септември 2012г. Общият съд на ЕС (шести състав) се произнесе с решение от по Дело T-82/08 Guardian Industries и Guardian Europe срещу ЕК.

Делото е образувано по жалба за отмяна на Решение C (2007) 5791 на ЕК от 28 ноември 2007г., с което бе наложена санкция за нарушение на чл. 81 ДЕО (сега чл. 101 от ДФЕС). По-долу се спирам само на една част от това решение, в което се коментира поведението на представители на участниците в установения картел. Намирам го за интересно не само като поведение, но и от гледна точка на начина на доказване на този вид нарушения от страна на ЕК.   

На 22, 23 февруари и 15 март 2005г. ЕК извършва изненадващи проверки в помещенията на Guardian Flachglas GmbH, Guardian Europe и Guardian Luxguard I SA. В постановеното крайно решение на ЕК се посочва, че дружествата, до които е адресирано, са участвали в едно-единствено продължавано нарушение на чл. 81, пар. 1 ЕО (сега чл. 101 от ДФЕС), което е извършено на територията на ЕИП, състоящо се в определяне на увеличение на цените, на минимална цена, на цели във връзка с цените, на замразяване на цените и на други търговски условия при продажбите на несвързани клиенти на четири категории продукти от плоско стъкло, използвани в сектора на строителството, по-специално флоатно стъкло, енергийно стъкло, пластово стъкло и необработени огледала, както и в обмена на чувствителна търговска информация. Жалбоподателите са признати за виновни за извършеното нарушение през периода от 20 април 2004г. до 22 февруари 2005г. и при условия на солидарност им е наложена глоба от 148 милиона евро.

Решението е обжалвано пред Общия съд.

В подкрепа на исканията си за частична отмяна на обжалваното решение жалбоподателите повдигат само едно правно основание, изведено от фактически грешки, свързани с продължителността на участието им в картела и с географския обхват на картела. Жалбоподателите твърдят, че ЕК не е доказала, от една страна, че те са се присъединили към картела преди 11 февруари 2005 г. и от друга, че той обхваща цялата територия на ЕИП. Представените от Комисията доказателства в това отношение били двусмислени и противоречиви и почивали на субективни, неясни и непотвърдени свидетелски показания, както и върху предположения, основани на последващи събития.

ЕК посочва, че е признала жалбоподателите за виновни за нарушението през периода от 20.04.2004г. до 22.02.2005г., като се основава на различни доказателства, а именно на документите, иззети по време на проверките на място, отчасти потвърдени от устните изявления и от предоставените от Glaverbel документи във връзка с искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, както на отговорите на исканията за информация на няколко предприятия. След анализа им Комисията приема, че участието на жалбоподателите в тайните споразумения започва от състоялата се в Германия среща на 20.02.2004г.  между техен представител и представител на Pilkington, на която последният ги информира за постигнатите тайни договорености със Saint-Gobain и Glaverbel. Комисията прави този извод по-специално въз основа на две страници ръкописни записки, иззети в помещенията на Pilkington по време на проверките. Тя приема, че жалбоподателите са продължили да участват в тайните договаряния, след като на 15.06.2004г. получават телефонно обаждане от Pilkington, с което са информирани за сключването на споразумение относно италианския пазар, което те одобряват. Като се основава на ръкописните записки, иззети в помещенията на Pilkington при изненадващите проверки, както и на извлечения от календарни бележници, Комисията приема впрочем, че жалбоподателите, заедно с Glaverbel, Pilkington и Saint-Gobain, са участвали в среща в Люксембург на 02.12.2004г., на която са приети решения във връзка с увеличаване на цените, минимални цени и други търговски условия относно продажбата на продукти от плоско стъкло в няколко европейски страни. Накрая, Комисията приема, че жалбоподателите и другите трима членове на картела са се срещнали на 11.02.2005г. в Париж (Франция), за да договорят увеличаване на цените и други търговски условия за продажба на продукти от плоско стъкло в няколко страни от ЕО и да обменят чувствителна търговска информация.

Жалбоподателите твърдят, че не са участвали в картела преди 11.02.2005г. В това отношение те оспорват, че срещите на 20.04.2004 и на 02.12.2004г. и телефонното обаждане на 15.06.2004 г. могат да бъдат индиции за тяхното участие в картела. Те твърдят, че тези контакти е възможно да са били „фаза тест“ за другите трима членове на картела, преди да се опитат да ги поканят на истинско събрание на същия.

Съдът припомня, че съгласно разпоредбите на член 2 от Регламент № 1/2003 г. и съдебната практика, органът, който твърди, че има нарушение следва да го докаже, като е длъжен да приведе надлежните доказателства за съществуването на обстоятелствата от състава на нарушението. Освен това, ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение и в съответствие с принципа на презумпцията за невиновност, ако съдът все още има съмнения за това дали Комисията е установила надлежно наличието на разглежданото нарушение, с което се налага глоба, той не би могъл да направи извод в тази насока. При това положение е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е извършено. При все това не е нужно всяко от доказателствата, представени от Комисията, да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент от състава на нарушението. Достатъчно е съвкупността от индиции, на които се позовава институцията, преценена в нейната цялост, да отговаря на това изискване.

Както Съдът вече е отбелязвал, дейностите, свързани с антиконкурентните практики и споразумения, обикновено се извършват скрито, срещите се провеждат тайно и свързаната с тях документация е сведена до минимум. От това следва, че дори Комисията да открие документи, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между операторите, тези документи обикновено са само фрагментарни и спорадични, поради което често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени по дедуктивен път. Следователно в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определени съвпадения и улики, които при липсата на друго смислено обяснение, взети заедно могат да представляват доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.
Когато разсъжденията на Комисията се основават на предположението, че установените факти не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен като резултат от съгласуване между предприятията, за жалбоподателите е достатъчно да установят наличието на обстоятелства, които хвърлят различна светлина върху установените от Комисията факти и по този начин позволяват възприетото от Комисията обяснение на фактите да бъде заменено с друго. При все това тази съдебна практика е неприложима, когато констатациите ѝ се основават на писмени доказателства.

В тази светлина Съдът е обсъдил и конкретните възражения на жалбоподателите.
Последнит поставят под съмнение най-напред антиконкурентната цел на срещата на 20.02.2004г. и доказателствената стойност на записките на служителя на Pilkington, участвал в тази среща. Поддържа се, че срещата на 20.02.2004г. не е имала антиконкурентна цел, за разлика от тайните срещи, проведени от другите трима членове на картела на 9 януари, 2 март и 15 юни 2004г. и на 11.02.2005г. Те посочват, че тази среща се е състояла в обществен ресторант, че са обсъждани теми от общ интерес и че г-н F. е поискал да му бъде възстановена по фактура сума, платена за вечерята. От друга страна, относно записките на г-н B., на които се основава Комисията, жалбоподателите твърдят, че те не са направени по време на тази вечеря и не представляват неин протокол, а отразяват лични разсъждения. Освен това обръщат внимание, че съдържанието им трябва да се тълкува предпазливо, тъй като те са написани на английски език от лице, което не говори английски, няма достатъчен опит и би могло да допусне грешки при възпроизвеждане на обсъжданите на вечерята теми.

В това отношение Съдът отбелязва, че заглавието „Протокол от срещата“ и датата „20/04/2004“ на тези записки представляват индиция, потвърждаваща преценката на Комисията, според която те представляват протокол на разискванията между г-н F. и г-н B. и са направени по време на тази среща. Степента на подробностите и текстът на тези записки също потвърждават тази преценка и оборват изтъкнатата от жалбоподателите хипотеза, според която те били написани след срещата, като са добавени лични разсъждения. В действителност изглежда малко вероятно г-н B да си спомня обменената на тази вечеря информация с такава степен на точност. Ето защо с оглед на тези доказателства, твърдението на жалбоподателите, че г-н F. не си спомня да е виждал г-н B. да води бележки по време на вечерята, дори и да бъде доказано, само по себе си не би било достатъчно, за да се оспори преценката на Комисията, според която тези записки са направени по време на срещата на 20.02.2004г.
На следващо място жалбоподателите оспорват доказателствената стойност на тези записки като твърдят, че те съдържат лични разсъждения на г-н B., че са написани от лице, което не говори английски и няма достатъчен опит. Жалбоподателите обаче не са представили никакво доказателство в подкрепа на тези твърдения. Те впрочем признават, че тези записки са ясни и подредени, а това са отличителните белези на протокол от среща. Противно на твърдяното от жалбоподателите, тези записки, означени от гн B. като „Протокол от срещата“, не съдържат никакви лични разсъждения на г-н B., а посочват, че между него и г-н F. е осъществен обмен на информация. В действителност информацията, предоставена от г-н B., е изложена в първа част, озаглавена например за Обединеното кралство, Ирландия и Германия „Увеличаване на договорената цена“, докато предоставената от г-н F. информация е изложена след това и що се отнася до Обединеното кралство, Ирландия и Германия, тя е под рубриката „Информация“. Записките съдържат също така действията, които следва да се предприемат след този обмен на информация, например за Германия „Guardian трябва да потвърди цената на стъклото за S.“, а за Италия „Ние трябва да изчислим дните за склад при агентите“. При това положение доводите на жалбоподателите трябва да се приемат като обикновени предположения, които не са достатъчни, за да поставят под съмнение доказателствената стойност на тези записки.

Съдът посочва, че от записките на г-н B. е видно, че на тази среща е обменена чувствителна информация. Така г-н B. информира г-н F. за предстоящото увеличаване на цените в Обединеното кралство, Ирландия и Германия, договорено от другите трима членове на картела, а г-н F., от своя страна, предоставя информация относно положението на жалбоподателите на тези пазари.
От записките е видно също така, че г-н B. информира г-н F. за разискванията, състояли се между другите трима членове на картела относно цените и евентуалното увеличаване на цените на италианския пазар, на който досега не е било предвидено увеличаване на цените, а г-н F. посочва, че при евентуално увеличаване на цените на италианския пазар той е съгласен или да спре продажбите си на този пазар за период от два месеца, така че да позволи на другите трима членове на картела да осъществят ефективно това увеличаване, или да вдигне цените си едновременно с тях, три месеца по-късно, като по този начин позволи на производствения център, който снабдява италианския пазар, да приложи това увеличение.

Жалбоподателите твърдят, че предоставената на тази среща информация от г-н F. не била чувствителна, тъй като тя или била известна на Pilkington, или била умишлено неточна. Според Съда обаче чувствителният характер на информацията  произтича от самото ѝ съдържание. Тя засяга търговската стратегия на жалбоподателите, която поначало не би трябвало да е известна на конкурентите. Такава по-специално е информацията относно функционирането на завода в Goole (Обединеното кралство), броя на клиентите му в Обединеното кралство и в Ирландия или неговия интерес от клиентите, привлечени от услугата „48 часа“. Същото се отнася за информацията, свързана с прилаганите по отношение на някои клиенти цени, с мнението му относно интереса от увеличаване на цените в Германия според ръста на клиентите или с поведението, което да се възприеме при евентуално увеличаване на цените в Италия. Обстоятелството, че г-н B. е отразил тази информация в своите записки, противоречи на твърдението на жалбоподателите, според което тя била известна на конкурентите.

Накрая Съдът подчертава, че дори и ако бъде доказано, че част от предоставената от г-н F. информация съдържа неточности, като тази, че броят на клиентските сметки е 130, а не 150 или че заводът в Goole работи с „нисък капацитет“, а не „с най-ниския възможен капацитет“, то това не се отразява на преценката относно значимата стойност на тази информация. В допълнение на това споменаването на „пазар от 135 000 тона“ за Обединеното кралство не представлява невярна информация, а едно от установените от членовете на картела условия за пристъпване към увеличаване на цената, а именно изчисляването на обема на плоско стъкло, което жалбоподателите трябвало да продадат в Обединеното кралство през 2004г.

От изложеното следва, че Комисията е имала основание да приеме, че на тази среща, Ирландия, Германия, както и относно стратегията на жалбоподателите в случай на увеличаване на цените в Италия. Както се поддържа от Комисията, този обмен на информация представлява най-малко съгласувана практика. Съдът припомня, че съгласувана практика, забранена от чл. 81, пар. 1 ЕО, представлява всяко установяване на пряк или косвен контакт между икономически оператори, който може да разкрие пред конкурент поведението на съответния икономически оператор, което той е решил да възприеме или което възнамерява да възприеме на пазара, когато това установяване на контакт има за цел или резултат да се създадат условия на конкуренция, които не биха отговаряли на нормалните условия на пазара. Тази форма на координация между предприятия съзнателно заменя рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях. Следователно за установяване на наличието на съгласувана практика не е необходимо да се докаже, че въпросният конкурент е поел формален ангажимент към един или няколко други конкуренти да възприеме дадено поведение или че конкурентите съвместно са определили своето поведение на пазара. Достатъчно е с декларирането на своите намерения конкурентът да е премахнал или поне съществено да е намалил неяснотата по отношение на поведението, което следва да се очаква от негова страна на пазара.

При това положение Съдът е отхвърлил като неоснователни доводите, насочени към оспорване на антиконкурентната цел на тази среща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар