Архив на блога

събота, 13 април 2013 г.

Практика по прилагането на ЗОП – Част ХХХVІ



На следващо място, жалбоподателят определя за дискриминационен следващия заложен в методиката критерий, а именно - търговската репутация на участниците (Р), която се оценява съобразно предоставения от КРС номерационен капацитет, зад селищни кодове. С текста на чл. 25, ал. 5 от ЗОП и основните принципите залегнали в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОП законодателят е задължил възложителите при откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки да не допускат неравнопоставеност, нито предпоставки за дискриминационно и субективно отношение към потенциалните участници и/или неравнопоставено третиране на същите, което да води или би могло да доведе до необосновано ограничаване на конкуренцията. В случая ако участник декларира 10 000 000 и повече селищни кода, то той получава максимален брой точки - 100, при декларирани до 10 000 000 – 80 точки, при 5 000 000 декларирани номера – 60 т.; 4 000 000 номера – 40 т. и участници с до 300 000 номера ще получава 20 т. КЗК счита, че в настоящия случай визираната формула е дискриминационно въведена, тъй като дава превес на участник, който има 10 000 000 и повече селищни номера, без да се отчита техническата подготвеност на участниците в процедурата и обхвата на предмета на обществената поръчка, който включва общо предоставяне на фиксирани услуги - 108 броя обикновени телефонни линии. Предметът на поръчката е ограничен до предоставяне на посочените телекомуникационни услуги единствено за нуждите на възложителя. Следователно, условието за наличие на 10 000 000 и повече селищни номера за оценяване на участника с максимален брой точки и последващата го скала за оценка на офертите се явяват прекомерни и дискриминационни. Наличието на номерационен ресурс /селищни номера/ не определя националния обхват на фиксираната мрежа. Броят на предоставените селищни номера няма отношение към предмета на поръчката, тъй като съгласно разпоредбите на ЗЕС предприятията, които предоставят обществена телефонна услуга могат да осъществят взаимно свързване между мрежите си с оглед предоставяне на услуги, при което телекомуникационните предприятия следва да осигуряват възможност на потребителите да ползват услугите с качество не по-лошо от това, осигурено в собствената им мрежа. Т.е., независимо от броя на селищните номера, посредством взаимно свързване с мрежите на други телекомуникационни предприятия абонатите могат да извършват и да получават повиквания от или към абонати от други мрежи при същото качество.Тук е необходимо също да се акцентира, че предвид изразено от КРС становище, дадено в аналогичен случай (Решение № 1287/2011 г. на КЗК, потвърдено от ВАС с Решение № 15422/2011) наличието на предоставени номера в голям брой географски кодове няма отношение към предмета на поръчката, тъй като съгласно разпоредбите на ЗЕС предприятията, предоставящи обществена телефонна услуга имат право и задължение за осъществяване на взаимно свързване между мрежите си с оглед предоставяне на услуги от край до край. Предвид изложеното до тук може да се приеме, че залагането на така описания подпоказател за оценка за брой селищни номера е дискриминационно, тъй като чрез него се дава необосновано предимство само на един от участниците в процедурата – „БТК” АД, което предприятие е с исторически определен монопол в предоставянето на електронни съобщителни услуги, пред другите оператори на пазара. (Решение № АКТ-127-14.02.2013)

Съгласно чл. 122г, ал. 9 от ЗОП КЗК се произнася по отговорността за разноски при условията и по реда на чл. 143 от АПК. Съобразно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за адвокат се присъждат на жалбоподателя от бюджета на органа, издал оспорвания акт, при отмяна на административния акт или на отказа да бъде издаден, както и при прекратяване на делото поради оттегляне на акта. Доколкото в настоящия случай процесният акт следва да бъде потвърден в обжалваната му част като законосъобразен и не са налице другите хипотези на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК, по аргумент на противното искането на жалбоподателя за възлагане на разноските, направени в настоящото производство, следва да бъде оставено без уважение. (Решение № АКТ-135-14.02.2013)

По отношение на заявената от заинтересованото лице претенция за възлагане на направените разноски и на основание чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, с оглед неоснователността на жалбите по отношение на твърдяната незаконосъобразност на Решението в частта му по обособени позиции №№ 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 16, искането следва да се разгледа по същество. По аргумент от чл. 143, ал.3 от АПК в подобна хипотеза КЗК е длъжна да възложи на жалбоподателя да заплати направените от заинтересованата страна разходи във връзка с настоящото производство. От друга страна заинтересованото лице не е представило доказателства за направени от него разноски, нито има основание да бъде счетено, че е представляван от адвокат в производството по преписката. Въз основа на това искането следва да бъде оставено без уважение като недоказано. (Решение № АКТ-128-14.02.2013)

Съгласно мотивите, изложени в Решение № 16031 от 14.12.2012г. на Върховния административен съд, в ДР на ЗОП липсва легална дефиниция за „квалификация“ по смисъла на този закон, поради което в него следва да се вложи смисъл на общоупотребимото правно понятие „квалификация“. Предвид на това в мотивите си ВАС е приел, че квалификацията съставлява необходимата степен от знания, умения и навици, чрез които става възможно извършването на определена дейност в общественото разделение на труда и тя изразява равнището на подготвеност на съответния експерт да изпълнява определена функция. Съдебната практика прибавя към тази дефиниция и деловите качества при изпълнение на съответната дейност. В изискуемата съвкупност от знания, умения и навици, знанията са два вида - теоретични и практически, като теоретичните знания се натрупват чрез образованието в учебни заведения, а практическите знания се усвояват в процеса на упражняването на определена трудова функция. Освен посочените елементи в квалификацията се включват и уменията, които са израз на личните способности на съответния експерт да осъществява трудова дейност. Следователно квалификацията на състава на комисията се определя не единствено от степента на образование, а и от други съществени компоненти, като придобит практически опит в разглеждането и оценяването на процедури с разглеждания предмет, който елемент в настоящия казус е доказан посредством представените от страна на възложителя писмени доказателства, удостоверяващи наличието на изискуемия практически опит, описан по-горе в настоящите правни изводи. С оглед на изложеното КЗК счита, че членовете на комисията притежават необходимата професионална квалификация и опит с оглед предмета и сложността на обществената поръчка, даващи възможност за нейното законосъобразно провеждане. (Решение № АКТ-115-07.02.2013)

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е налице общо смесване на действия, извършени от страна на различни членове на комисията в различни периоди от време, респективно приемани от тях решения, което влиза в противоречие с нормата на чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. Основание за това твърдение жалбоподателят намира в обстоятелството, че в Протокол по чл. 72, ал. 1 от ЗОП е посочен състав на комисията, провела процедурата от пет члена, назначена със Заповед  на възложителя, а в края си е подписан от седем лица. От представения по преписката Протокол КЗК установи, че същият е подписан от комисия в състав от 6 члена. В началото на протокола е посочено, че на 17.10.2012г. се е събрала комисия, назначена със Заповед на кмета на община Балчик в определен състав, като впоследствие в протокола е отразена работата на комисията по разглеждането на съответствието на документите в плик № 1 от офертите на участниците с критериите за подбор, взетите решения за допускане на офертите до разглеждане на представените технически предложения, както и решението на комисията за допускане до отваряне на ценовите предложения. Отразено е, че на провелото се на 13.12.2012г. публично заседание в качеството на редовен член на мястото на отсъстващия Д.Д. участие е взело длъжностното лице Пл. Ст., а отсъстващият редовен член Ст. П. е заместен от резервния член на комисията Г. К. След това комисията в протокола за работата си е отразила отварянето и оповестяването на ценовите предложения на участниците, както и класирането на участниците предвид заложения критерий „най-ниска цена”. От обстоятелствената част на протокола за работата на комисията по разглеждане, оценка и класиране на офертите на участниците са видни членовете на комисията, взели участие в различните етапи от процедурата за възлагане на обществената поръчка, както и е ясно посочено в какъв състав от членове на комисията са вземани различните решения на помощния орган на възложителя по провеждане на процедурата. Поради това КЗК счита, че с факта на подписването на Протокол по чл. 72, ал. 1 от ЗОП, обобщаващ цялостната дейност, от всички членове на комисията, взели участие в нейната работа, не се стига до смесване на действия, извършени от различни членове на комисията в различен период от време, както и не приема изложеното от жалбоподателя твърдение, че приеманите от тях решения са в нарушение на нормата на чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. Цитираните  разпоредби посочват, че в протокола следва да са посочени съставът на комисията, резултатите от разглеждането и оценяването на допуснатите оферти, класирането на участниците, датата на съставяне на протокола, подписите на членовете, участвали в комисията, което е изпълнено, поради което комисията не е извършила нарушение на чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. (Решение № АКТ-171-21.02.2013)

Следващо твърдение на жалбоподателя, което се явява основателно е това, че възложителят е допуснал нарушение като не е изискал от участниците да удължат срока на валидност на офертите си, което е довело до незаконосъобразно класиране, тъй като офертите с изтекъл срок на валидност нямат обвързваща сила. При провеждането на процесната процедура, възложителят, в съответствие с чл. 58, ал. 2 от ЗОП, е определил изискуемия срок на валидност на офертите - 120 календарни дни от крайния срок за подаване - 06.08.2012г. След като се запозна с протокола от дейността на комисията, КЗК установи, че помощният орган на възложителя е провел заседанието си на 14.12.2012г., в момент, когато офертите на участниците са били вече изтекли. Законодателят в чл. 58, ал. 1 от ЗОП е дал разяснение какво представлява срокът на валидност на офертите – това е времето, през което участниците са обвързани с условията на представените от тях оферти. В конкретния случай, при разглеждане на офертите от комисията и последващото им класиране комисията е допуснала нарушение, тъй като не са били налице правно валидни оферти на участниците, т.е. липсвали са валидни волеизявления, обвързващи участниците с декларираните условия. За избягването на подобна хипотеза, законодателят, в чл. 58, ал. 3 от ЗОП, е дал възможност на възложителя да изисква от участниците да удължат валидността на офертите си до момента на сключването на договор за изпълнение на обществената поръчка. Видно от приложените по преписката документи това не е било сторено. Не могат да бъдат възприети доводите на възложителя, че същият, чрез едностранен акт, е предизвикал промяна в срока на валидност на офертите. Редакцията на чл. 58, ал. 3 от ЗОП ясно показва, че за да има валидно удължаване срока на валидност на офертите е нужно да е налице изрично волеизявление до възложителя от всеки участник за удължаване срока на неговата оферта. (Решение № АКТ-160-21.02.2013)

КЗК установи, че съгласно разписаната „Техническа спецификация” и КС в документацията за участие са включени различни СМР, които ще се извършват за оспорваната Дейност в подобект „Паркоустройство”. Част: Архитектурни елементи: мостче от разтеглена поцинкована ламарина с дебелина, перголи по архитектурен детайл, бетонови модули за сядане, механизирано извозване на земни маси на депо, натоварване и доставка на земни хумусни маси за обратна засипка, кофраж фундаменти и др. описани подробно в. От така изброените СМР, които ще се извършват от участниците, КЗК счита, че за описаните дейности следва да се приеме минимално определения гаранционен срок от 5г. (60месеца) съгласно чл. 20, ал. 4, т. 4 от Наредба №2/2003г., тъй като извършващите се строителни и монтажни работи се отнасят действително за архитектурни и декоративни елементи, както и за строителни дейности по т. 4 (които не са работи по т. 1, 2 и 3), както е приел и консорциумът, а не както е определила конкурсната комисия, респективно възложителя по т.1 от същата разпоредба, която се отнася за новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, каквато например е конструкцията за изграждането на сцената, за която е определен гаранционен срок от 10г. Предвид горните изводи, КЗК намира, че жалбоподателят е бил неправилно и незаконосъобразно отстранено от процедурата на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП, тъй като както предложеният от него гаранционен срок по Дейност „Паркоустройство” в размер на 60 месеца (5г.) отговаря както на минималните гаранционни срокове по Наредба № 2, така и на предварително поставените условия от възложителя да не е под минимално определения гаранционен срок съгласно Наредбата, и да не го надхвърля повече от два пъти. (Решение № АКТ-167-21.02.2013)

Обосновано е възражението за несъответствие на обявената Методика в частта й за ОП1 и ОП7 с изискванията за точни указания за определяне на оценката по всеки показател. Използваните от възложителя определения „неясен метод за управление”; „неясна стратегия за управление” допускат широко тълкуване и различни крайни изводи, като на практика са и констатации за недопускане на техническите предложения. Може да бъде направен извода, че възложителят е заложил различни стъпки за оценяване в общата оценка, но неясните определения или критерии в Методиката за получаване на конкретния брой точки е нарушение на принципа за публичност и прозрачност и на чл. 28, ал. 2 за точни указания към комисията за определяне на всеки показател. По тази начин се допускат възможности един участник да бъде оценен с минимален брой точки, а друг участник да бъде оценен с максимален брой точки от комисията на възложителя по разгледаните показатели, предвид неясните изисквания в методиката за тяхната оценка, както и предложения с различна по степен пълнота на изложението да получават еднакъв брой точки. Следователно изготвената Методика не осигурява спазването на принципите на ЗОП в чл. 2 за провеждане на процедурата и не гарантира възможност за избор на икономически най-изгодната оферта по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОП. (Решение № АКТ-190-05.03.2013)

Следва да се има предвид, че контролът, който извършва Комисията за защита на конкуренцията, е за законосъобразност и се ограничава в рамките на проверка дали е спазена утвърдената методика за оценка, а при наличие на субективен критерий за оценка, какъвто е настоящият случай, дали са изложени мотиви, които да са относими към конкретно разглежданото предложение, както и дали същите кореспондират с критериите за оценка. КЗК няма право да извърши повторно оценяване на офертата на участника, като даде задължително указание за оценка на точно определено предложение с определен брой точки и да коригира класирането, каквото искане изявява жалбоподателят, тъй като това законово правомощие е предоставено на възложителя и помощния му орган. (Решение № АКТ-243-13.03.2013)

В обема на правомощията на КЗК е да осъществява проверка за законосъобразност на решенията на възложителите, като в рамките на тази проверка е длъжна да установи доколко мотивите изложени от комисията при неприемане на писмената обосновка са относими към приложимата законова хипотеза и съответстващи на изискванията на възложителя. Правната норма на чл. 70, ал. 2 от ЗОП е диспозитивна и предоставя в оперативна самостоятелност на помощния орган да прецени дали участникът е покрил изискванията на закона, респективно да приеме или отхвърли обосновката му. Условието е излагането на релевантни мотиви, внасящи яснота в решенията й. Въпрос на законова преценка е не същността на мотивите, а доколко същите са съобразени с изискванията на закона и на възложителя в конкретната поръчка. При контрола за законосъобразност и в съответствие със събраните доказателства, КЗК констатира, че комисията, неприемайки обосновката за предложената цена за изпълнение от участника за обективна, е нарушила материалния закон. КЗК приема, че изложените мотиви от комисията не съответстват на съдържанието на представената от участника обосновка. Комисията не е изложила мотиви, от които да е видно, че е обсъдила изложеното в обосновката на участника за начина на формиране на предложената цена за изпълнение на поръчката, както и защо е приела, че сочените обстоятелства не са обективни по смисъла на закона. КЗК приема, че назначената от възложителя комисия е следвало да обсъди обстоятелствата, изложени в писмената обосновка и да изрази мотивирано становище дали приема или не посочените обстоятелства за обективни, от което да изведе заключение за наличие или не на обстоятелствата, регламентирани в чл. 70, ал. 2 от ЗОП. Въз основа на изложеното, КЗК приема, че в протокола на помощния орган, с който не е приета писмената обосновка не се съдържа обсъждане на обстоятелствата, посочени от участника, поради което назначената от възложителя комисия не е изпълнила задължението си, визирано в чл. 70 от ЗОП, а именно да извърши мотивирана преценка относно обективността на посочените от участника обстоятелства чрез съпоставянето им със законовите текстове на чл. 70, ал. 2, т. 1 - т. 5 от ЗОП. Предвид гореизложеното, КЗК приема, че несъобразяването на възложителя с императивните изисквания на закона е съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на процесното решение за избор на изпълнител. (Решение № АКТ-239-13.03.2013)

КЗК споделя мнението на възложителя, че жалбоподателят е можел да предвиди сроковете за въвеждане в експлоатация, тъй като стоежът е първа категория (съгласно разяснително, представляващо неразделна част от документацията за участие, където възложителят е пояснил, че съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видове строежи, обекта на обществената поръчка е определен като първа категория, буква „б“, а именно: преносими проводи (мрежи) и съоръженията към тях в областта на водоснабдяването - проводи за водоснабдяване от водоизточника до водоснабдителния резервоар, включително и такива, преминаващи през урбанизирани територии), и се въвежда в експлоатация с държавна приемателна комисия. Съгласно чл. 6 от Наредба № 2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти началникът на ДНСК или упълномощено от него лице назначава или отказва назначаване на ДПК в срок 7 работни дни от постъпване на искането по чл. 3, като в заповедта се определят основанието за назначаването на ДПК, председателят и поименният състав на членовете й, тяхната месторабота, длъжност, датата, часът и мястото на нейното свикване и срокът за приключването й, който не може да бъде по-дълъг от 10 работни дни. Следователно срокът за въвеждане в експлоатация е предвидим, нормативно регламентиран и жалбоподателят е могъл да го съобрази. (Решение № АКТ-237-13.03.2013)

Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че е представил две декларации (Декларация, че участникът ще спазва всички условия за изпълнение на поръчката (Образец № 5) и Декларация за приемане клаузите на договора (Образец № 15), които по безспорен начин гарантират, че е приел условията за участие в обществената поръчка и ще спазва всички условия за нейното изпълнение, включително и Техническата спецификация. Това е така, защото Техническата спецификация представлява самостоятелен документ, който следва да бъде представен в Плик № 2 „Предложение за изпълнение на поръчката” от участниците и то в точно определена форма – подписан и подпечатан на всяка страница на всяка страница от лицето, което е официално упълномощено да представлява участника. Имено чрез цитираните декларации участникът се задължава да спазва строго формалните изисквания по изпълнение на поръчката и на проектодоговора, включително да представи в гореописаната форма Техническа спецификация и то точно в Плик № 2 „Предложение за изпълнение на поръчката”. След като не е сторил това жалбоподателят освен, че не е изпълнил разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗОП, не е спазил и текста на декларация (Образец № 5), а именно задължението да спазва всички условия за изпълнение на процедурата. (Решение № АКТ-235-13.03.2013)

Видно от посоченото в обявлението и документацията, участниците трябва да представят валидни удостоверения за регистрация на транспортните средства със специално предназначение, издадени на името на участника или на собственика, които трябва да са заверени с гриф „Вярно с оригинала” от съответната ОДБХ или от органа, който ги е издал. КЗК намира, че с въвеждането на изискването за представяне на удостоверение за регистрация на МПС със специално предназначение, заверено от органа, който го е издал, се цели получаване на информация за валидността и действителността на документа, тъй като за целите на заверката съответните органи извършват проверка дали представеното им за заверка копие отговаря на оригинала на последното издадено удостоверение за транспортното средство, който се съхранява от органа. КЗК счита, че посоченото изискване е заложено като гаранция за валидността и действителността на документа, удостоверяващ, че транспортното средство на участника е регистрирано по съответния ред, доколкото валидността на един документ може да се удостовери единствено от органа, който го е издал. Същото не представлява нарушение на принципите за свободна и лоялна конкуренция, на равнопоставеност и недопускане на дискриминация и не е в нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, във връзка с чл. 2 от ЗОП. (Решение № АКТ-234-13.03.2013)

Жалбоподателят в офертата си е представил, попълнени по образец: ценово предложение за обособена позиция 2 Количествено стойностни сметки (Приложение Б 1) за трите обекта и анализни цени за всички дейности. Видно от Приложение Б1 „Количествено-стойностна сметка“, за обект: Кръгово кръстовище е посочена единична цена от 49.78 лв. и обща стойност от 583.92 лв. Същевременно в анализната цена за този обект, дейността „направа на свързващ битумен разлив за връзка с плътен асфалт“ е калкулирана на единична цена от 72.05 лв., или общата стойност трябва да бъде 845.15 лв. От посоченото е видно, че няма съвпадение между отразената цена за дейността в Количествено стойностната сметка и същата в анализната цена, каквото е изискването на документацията за участие. Това не се отрича и от жалбоподателя, но същият счита, че това е техническа грешка, която не води до отстраняване на офертата му. КЗК не споделя това виждане, тъй като целта на анализните цени е да покажат как се формира предлаганата цена и какви разходи покрива. При наличие на разминаване между единичната цена за дадена дейност и същата при анализа й се подлага под съмнение коректността и обективността на самото предложение. Неоснователно е възражението, че комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите е следвало да изиска разяснение за констатираното несъответствие между анализната цена и цената предложена в КСС. Отстраняването на установеното несъответствие от жалбоподателя в процедурата е невъзможно, тъй като ще се стигне до ситуация, при която ще се промени ценовото предложение, или в частта на количествено-стойностната сметка, или в анализните цени което е изрично забранено от закона. Поради горното КЗК счита, че помощният орган на възложителя не е имал възможност да изиска от жалбоподателя разяснения във връзка с посоченото по-горе несъответствие, тъй като законодателят изрично е предвидил в чл. 68, ал. 11, т. 2 от ЗОП, че възможността за проверка на заявените от участниците данни и разяснения и допълнителни доказателства за данни, представени в пликове № 2 и 3, не може да се използва за промяна на техническото и ценовото предложение на участниците. След като комисията е констатирала, че стойността в количествено-стойностната сметка от офертата на Сдружението не съответства на тази в анализната цена, то за комисията е възникнало задължението по чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП, а именно да предложи за отстраняване участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя. В тази връзка КЗК счита, че Комисията правилно и законосъобразно е предложила за отстраняване от участие офертата на Сдружението. (Решение № АКТ-299-26.03.2013)

От фактическа страна е установено, че прогнозната стойност на поръчката е 31 946 215 лв. без ДДС, а изискването за наличие на ликвиден работен капитал е 6 000 000 лв. От изложеното е видно, че в настоящия случай изискуемият размер на свободния финансов ресурс е повече от пет пъти по-малък от стойността на поръчката. Според практиката на КЗК и ВАС, при подобни случаи, изложеното обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че размерът на изискуемия работен капитал е съобразен с първото изискване на чл. 25, ал. 6 ЗОП. Според разглежданата разпоредба, размерът на изискуемия работен ликвиден капитал следва да е съобразен и със сложността и обема на обществената поръчка. В конкретния случай сложността на обществената поръчка произтича едновременно от нейния обем, схемата за разплащане, предложена от възложителя, и планирането на паричните потоци в хода на изпълнението на договора, което се предлага от участниците, при стриктно спазване на указанията, заложени в документацията. Обемът на поръчката включва както проектирането, така и строителството на канализационната мрежа и съпътстващи водопроводи. Схемата за разплащане предвижда да се извършат авансови плащания, както следва: първоначално авансово плащане в размер на 10% от цената на договора; междинни плащания, които достигат до 90% от цената на договора; окончателно плащане в размер не по-малък от 10% от цената на договора. По отношение на междинните плащания всеки участник следва да разработи към ценовата си оферта ценови таблици и прогноза за паричните потоци. Следва да се има предвид, че възложителят е дал изрични указания, съгласно които дадена позиция от работите, описани в ценовите таблици, се включва в акт за междинно плащане, едва когато тя е изцяло завършена, включително са завършени и междинните й изпитвания. Изложените факти не подкрепят твърдението на жалбоподателя, че изисканият размер на наличен работен капитал не е съобразен със схемата за разплащане. Действително възложителят е предвидил 10% авансово плащане, което се използва за организация на персонала и доставка на най-основните материали за изпълнението. В този смисъл авансовото плащане не е предназначено и не може да покрие всички възможни разходи, които биха възникнали в процеса на цялостното изпълнение на обществена поръчка с такъв обем и сложност. Предвидени са и междинни плащания, но те следва да се извършат едва след окончателното завършване на определените дейности, което включва и изпитването им. Следователно може да се заключи, че всички краткосрочни задължения и разходи, произтичащи от изпълнението на договора, следва да се посрещнат именно от изпълнителя, доколкото той ще получи авансовото плащане, едва когото съответната работа е напълно завършена, включително е завършено изпитването й, т.е. ликвидният работен капитал, осигурен и доказан от участника, следва да покрива разходите от започването на изпълнението на конкретна работа до получаване на плащане при доказано завършване на същата. Във връзка с всичко изложено дотук не може да се подкрепи становището на жалбоподателя, че междинните плащания покриват всички направени разходи от изпълнителя. Принципно целта на междинните авансови плащания е най-вече да се постигне изпълнение по договора, от страна на възложителя, представляващо плащане на уговорената цена, което естествено включва и покриване на направени разходи. Не съществуват гаранции обаче, че изпълнителят ще използва получените средства за предходен изпълнен етап, за да финансира следващия, доколкото това е свързано с неговата автономно определена стопанска политика. Както беше посочено по-горе, ликвидният работен капитал подсигурява плащане към момента на действителното възникване на разхода, а междинното авансово плащане се извършва на по-късен етап, при завършеност на дадена дейност. Тоест целта на ликвидния работен капитал е да подсигури непрекъснат процес на работа по изпълнение на предмета на обществената поръчка, в случай че участникът бъде избран за изпълнител. С оглед на всичко изложено дотук следва да се приеме, че твърдението е неоснователно. (Решение № АКТ-334-03.04.2013)

2 коментара:

  1. Ако мислите, че представлява интерес темата за различните тълкувания на КЗК по абсолютно сходни казуси, моля Ви разгледайте реш. № 755 от 05.07.2012 г. и № 1149 от 04.10.2012 г. казуса е относно заложен критерий за оценка - % авансово плащане. И ако имате време и желание запознайте се по-подробно и цялостно с обществената поръчка разгледана в реш. №755 от 05.07.2012 г. ще спомена само, че разликата между първият и вторият в красирането е 12 милиона лева, т.е вторият оферира с 12 млн. лв. по-малко.

    ОтговорИзтриване
  2. Какво да коментирам, колега?! За съжаление често се случва практиката на КЗК, както и на ВАС впрочем, да е непостоянна по определени въпроси. Това създава доста ядове при правоприлагането и тотално объркване при подготовка на офертите.
    Що се отнася до конкретната поръчка - това, което знам за нея е, че разликата в ценовите оферти между спечелилия и този, който най-активно жалеше решението на възложителя – (КОНСОРЦИУМ „ОДЕСОС- ДЕВНЯ”), беше минимална. Знам също, че КЗК с предходно решение по същата процедура (Решение № АКТ-1534-20.12.2012) уважи жалбата му (макар и на друго основание) и осъди Общината да плати на Консорциума разноски по преписката в размер 40425,44 лв. с някакви абсурдни аргументи, за което съм писала подробно в блога, в изданието от 04.01.2013г. Така че, не ми се коментира много точно тази процедура …

    ОтговорИзтриване