Архив на блога

понеделник, 12 март 2018 г.

Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXXXVI




Неоснователно е и следващото твърдение в жалбата за допуснато нарушение на процедурата, регламентирана в Глава двадесет и пета от ЗОП, тъй като при процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез „Публично състезание“, законодателят не е предвидил съставянето на документа „доклад“. Правилно КЗК е съпоставила процедурата „Публично състезание“ и „открита процедура“, като извела, че макар в проведената процедура по Глава двадесет и пета от ЗОПq в която не е предвидено изготвяне на доклад от оценителната комисия, същото не съставлява нарушение което да води до отмята на оспорвания административен акт. В раздел II на Глава двадесет и пета е предвиден по-облекчен ред за възлагане на обществени поръчки. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗОП възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал.1, т. 12 от ЗОП, които са на стойност за провеждане на публично състезание. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 4 от ЗОП назначената от възложителя комисия е длъжна да състави само протокол за извършване на подбора на участниците, разглеждането, оценката и класирането на офертите, без да е необходим доклад.
Процедурата за възлагане на обществени поръчки на стойност по чл. 20, ал. 2 от ЗОП чрез „Публично състезание“ е сравнително нова като въведена със ЗОП Обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. По своята същност има за цел по-облекчен режим на провеждане на обществени поръчки с оглед по-ниската им стойност, но не и във всички случаи по-облекчен режим по отношение императивните изисквания към възложителите. В конкретния случай правилно Комисията е приела, че с изготвянето на доклад не само, че не е опорочена обществената поръчка, но оценителната комисия е изготвила един допълнителен документ, в който, в систематичен вид подробно е отразила цялостната й дейност, и който впоследствие е приет и одобрен от възложителя с оспорения административен акт. По тези съображения не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. (Решение № 439 от 11.01.2018 г. по адм. д. № 12953 / 2017 на Върховния административен съд)

Предвид това и установеното по делото от фактическа страна, се налага извода, че възложителят законосъобразно се е възползвал от нормативно установената възможност, при наличието на само една оферта, отговаряща на предварително обявените в документацията условия, обезпечаващи подаването на реално изпълними, конкурентни предложения, да прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка. Правилно в тази връзка органът по преразглеждането е извършил проверка на обстоятелството дали действително е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия на възложителя и наличието на мотиви по този въпрос. В случая, след отстраняване от страна на помощния орган на възложителя на двама от общо тримата участници в процедурата, чиито оферти не отговарят на предварително обявените условия на поръчката предвид липсата на снимка или чертеж на видовете мебели, законосъобразно е прието, че само една от офертите отговаря на въведените от възложителя изисквания за качествено изпълнение на поръчката, а оттам и че само една от офертите е такава, отговаряща на предварително утвърдените условия по смисъла на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП. Налице са и подробни мотиви, обосноваващи приложението на последната разпоредба.
Неоснователен е доводът на касатора, че мотивът на възложителя за прекратяване на процедурата с цел постигане ефективност при разходване на публични средства и спазване на принципите на чл. 2, ал. 1 ЗОП е неотносим към конкретната фактическа обстановка. Публичността, прозрачността, контролът, равнопоставеността и свободната конкуренция при провеждане на обществените поръчки за разпределение на обществени финансови средства са основните принципи на ЗОП, като законодателят предоставя самостоятелна възможност на възложителя да извърши преценка на конкретната ситуация и да реши да продължи процедура при един допуснат участник, или да я прекрати. Аспектите на преценката са различни и зависят от предмета на поръчката; средствата, с които разполага възложителят; остротата на нуждата, която изпълнението е призвано да удовлетвори; времето, с което той разполага за сключване на изпълнителския договор; други специфични елементи на процедурата. В конкретния случай, при вземането на решение за прекратяване на процедурата, директорът на Дирекция "АПОУС" се е мотивирал с две обстоятелства: първото е, че е налице само една допустима оферта, което възпрепятства реалната конкуренция, а второто - че при липсата на база за сравнение, той може да се постави в хипотезата да сключи договор при най-неизгодни условия, без това да може да се установи чрез сравнение на поне две и повече подходящи оферти. Изложените мотиви по никакъв начин не са в разрез с целта на закона, формулирана в чл. 1 ЗОП. Поради това, атакуваното решение на Комисията за защита на конкуренцията, като правилно, следва да бъде оставено в сила. (Решение № 12174 от 12.10.2017 г. по адм. д. № 6779/2017 на Върховния административен съд)

Неоснователно е възражението на касатора, че в хипотезата на чл.110, ал.2, т.4, б.”а” от ЗОП е необходимо решението за класиране на участниците да е влязло в сила. А това в случаят не е било налице, тъй като решение №17РОП6-6/21.04.2017г. /с което са класирани участниците и е определен изпълнител по спорните две обособени позиции/ не е влязло в сила, тъй като е било обжалвано. За да се отговори по това възражение на касатора е необходимо да се направи разграничение на двете хипотези по чл. 110, ал. 2, т. 4, б. ”а” от ЗОП и чл. 110, ал. 5 от ЗОП. Според първата разпоредба възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато участникът, класиран на първо място откаже да сключи договор. А според втората разпоредба възложителят може да отмени влязлото в сила решение за определяне на изпълнител и да издаде решение за прекратяване на процедурата, когато преди сключването на договора възникнат някои обстоятелства, сред които и такова по чл. 110, ал. 2, т. 4 от ЗОП.
При съпоставката на двете разпоредби е видно, че във втората разпоредба изрично е посочено, че е необходимо решението за определяне на изпълнител да е влязло в сила. Тогава ако класираният на първо място участник откаже да сключи договор, възложителят може да отмени влязлото в сила решение за определяне на изпълнител и да издаде решение за прекратяване на процедурата. Доводите на касатора са относими към тази разпоредба на чл. 110, ал. 5 от ЗОП. Независимо от нея обаче съществува и самостоятелно разпоредбата на чл. 110, ал. 2, т. 4, б. ”а” от ЗОП. В нея не се говори за влязло в сила решение за определяне на изпълнител. Затова следва да се приеме, че тя е приложима в случаите когато има класиран на първо място участник, това решение не е влязло с сила, но този участник откаже да сключи договор. Случаят е точно такъв, поради което КЗК като е приела, че възложителят правилно е прекратил процедурата на това основание, Комисията е постановила законосъобразно решение. (Решение № 13759 от 14.11.2017 г. по адм. д. № 9321/2017 на Върховния административен съд)

С разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от ЗОП е предвидена правна възможност за прекратяване на възлагателна процедура при подадена само една оферта или заявление за участие, или при допуснат до класиране само един участник, или само една оферта, отговаряща на предварително обявените условия на възложителя. При положение, че в закона не се съдържа изрично разписано поведение на възложителя при осъществяване на материалните предпоставки на отделните хипотези, преценката за взетото решение е извършена в условията на оперативна самостоятелност и може да бъде предмет на проверка за законосъобразност. Оперативната самостоятелност е определена от закона дискреционна власт на административния орган да прецени, съобрази и избере начина на действие. Упражняването на правомощията при оперативна самостоятелност се подчинява единствено на изискването за постигане на определена цел, предвидена в закона. Целта на Закона за обществените поръчки е изрично регламентирана с разпоредбата на чл.1 от закона и предвидена като задължение за провеждане на процедури с цел осигуряване на ефективност при разходване на обществени средства. В този контекст кметът е действал в кръга на притежаваната дискреция, при спазване на изискването за законосъобразност на акта и постигане на целта на закона. […]
В настоящия случай възложителят се е запознал само и единствено с техническите и финансовите параметри на един единствен участник /жалбоподателят/. Видно и от влязлата в сила методика за оценка и класиране възложителят е заложил желанието си да разгледа и оцени повече от едно предложение, тъй като са установени математически релации /и в техническата, и във финансовата оценка/, при което всяко оценявано предложение се оценява не само по себе си, а спрямо най-добро такова по съответния параметър.
Законодателят е поставил изискване към възложителя /чл. 70, ал. 5, изр. последно от ЗОП/, съгласно което същият е задължен с методиката за оценка и приетите в нея оценъчни параметри и техните елементи да гарантира „реалната конкуренция". По делото е установено, че в хода на възлагателната процедура до оценка на офертата е допуснат само участника [фирма]. Другата оферта е била отстранена и в тази част решението на възложителя не е оспорено. При условие, че в процедурата е останала само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия на възложителя, обоснован е правния извод, че са налице материално-правните предпоставки на чл.110, ал. 2, т. 2 от ЗОП, която дава възможност на възложителя да прекрати възлагателната процедура. В случая оспорения акт е достатъчно мотивиран. Възложителят е приел, че при допусната само една оферта до оценка и класиране липсва реална конкуренция и е невъзможно да се сравни офертата в конкурентна среда, за да бъде избрана икономически най-изгодното предложение. Изложените мотиви напълно отговарят на целите на Закона за обществените поръчки, регламентирани с разпоредбата на чл. 1, както и на принципите предвидени в чл. 2 от ЗОП. Ефективност при разходване на обществени средства се постига само при осигуряване на конкурентна среда за избор на икономически най-изгодното за възложителя предложение. (Решение № 951 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 12727/2017 на Върховния административен съд)

Трайната практика на КЗК приема, че докато разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗОП изчерпателно е посочила предпоставките, при наличието на които възложителите са длъжни да прекратят обществените поръчки, то в чл. 110, ал. 2 от ЗОП законодателят е предоставил възможност за възложителите да преценят с оглед конкретните обстоятелства дали да се възползват от правото им да прекратят обществените поръчки, или не. Цитираната нормативна разпоредба, явяваща се правно основание за възложителя да прекрати разглежданата процедура, е с диспозитивен характер, а възложителят действа при условията на оперативна самостоятелност, т. е. при наличие на обстоятелствата, посочени в хипотезата на правната норма, той по своя преценка може да реши дали да прекрати или не процедурата по възлагане на обществената поръчка, като следва да мотивира решението си за това.
В случаите на оперативна самостоятелност контролът за законосъобразност се разпростира единствено до проверка на това дали изложените в мотивите съображения се покриват с изискванията на правната норма, или не. В настоящия случай това означава, че проверката следва да се разпростре само върху обстоятелството дали е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия на възложителя, както и наличието или липсата на мотиви по този въпрос. Останалото е въпрос на целесъобразност в действията на възложителя, по отношение на който контролът за законосъобразност по чл. 196 от ЗОП е изключен.
КЗК счита, че в настоящия случай е изпълнена законовата предпоставка да е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия от възложителя - тази на жалбоподателя ЕТ „МАРГОТ - МЛАДЕН ИВАНОВ“. Изпълнена е и втората законова предпоставка - възложителят е изложил мотиви в решението си за прекратяване, които обосновават защо прилага разпоредбата на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Безспорно е, че възложителят е изложил мотиви за прекратяване на процедурата. Същите не следва и не могат да бъдат преценявани и „пререшавани“ от КЗК, доколкото това не попада в проверката, която тя прави за законосъобразност на процедурата. Възложителят е изложил своя аргументация, обосноваваща липсата на важен елемент от целта на провеждане на обществената поръчка, а именно ефективното разходване на публичните средства, при осигуряване на конкурентост и състезателност между повече от едно предложения в процедурата. При наличието само на една оферта, отговаряща на предварително обявените условия за провеждането на обществената поръчка, възложителят е приел за целесъобразно да прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка, а не да я финализира със сключване на договор с единствения допуснат участник, отговарящ на условията от документацията за участие. Предвид установеното наличие на двете законови предпоставки - само една оферта, която отговаря на предварително обявените от възложителя условия и изложени мотиви за прекратяване на процедурата, КЗК приема, че оспореното решение на кмета на община Разград за прекратяване на процедурата по обособени позиции № 1, 2, 4 и 5, издадено на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП, е законосъобразно и мотивирано в достатъчна степен и съответно възраженията на ЕТ „МАРГОТ - МЛАДЕН ИВАНОВ“ са неоснователни. (Решение № 1070 от 21.09.2017 г. по преписка вх. № КЗК - 526 / 2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията)

Контролът за законосъобразност, който КЗК упражнява по силата на глава двадесет и осма от ЗОП, не се простира върху действията на възложителя, а именно решението му да избере за изпълнител единствения класиран участник, което по същността си е въпрос на целесъобразност. Упражняването на правомощията при оперативна самостоятелност се подчинява изключително на изискването за постигане на определена цел, предвидена в закона и означава право на свободна и автономна преценка за конкретния случай. Съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Бидейки цитираната разпоредба приложима на основание чл. 214 от ЗОП, то контролът, осъществяван от КЗК по настоящото производство, не засяга преценката по целесъобразност, която възложителят прави в рамките на своята оперативна самостоятелност. Следва, обаче, да се подчертае, че възложителят трябва да мотивира административния акт в случаите, когато прецени да прекрати процедурата, вместо да продължи и финализира същата с избора на единствения класиран участник. Целта на ЗОП е процедурите да бъдат провеждани до край, съобразно законоустановените правила, с цел избор на изпълнител и изпълнение на дейностите – обект на предмета на поръчката. В случаите, когато именно това е постигнатата цел от възложителя, административният акт, с който се избира изпълнител, трябва да съдържа реквизитите, изискуеми в чл. 22, ал. 5 от ЗОП. Когато възложителят реши да се отклони от заложената в закона цел, а именно - избор на изпълнител и сключване на договор за изпълнение на предмета, тогава следва да бъдат изложени мотиви защо процедурата не бива финализирана, а прекратена. Настоящият случай не попада в тази хипотеза. Никъде законът не указва на възложителите да мотивират своите действия, свързани с провеждане на процедурите по предвидения в ЗОП ред и финализирането на същите с избор на изпълнител, доколкото това е именно целта на ЗОП. Поради това, възраженията на жалбоподателя за немотивираност на оспорвания акт са неоснователни. (Решение № 983 от 31.08.2017 г. по преписка вх. № КЗК - 415 / 423 / 2017 г., на Комисията за защита на конкуренцията)

При наличие само на една допусната, разгледана и оценена оферта право на възложителя е да прекрати процедурата, независимо, че офертата е подходяща и отговаря на изискванията му. Разпоредбата на чл. 110, ал. 2, т.2. от ЗОП е специална норма, която дава изключителното право на възложителя да прецени дали да завърши процедурата със сключване на договор или да я прекрати. В случай, че възложителят избере да прекрати процедурата, законодателят го задължава да мотивира това свое решение, а решението подлежи на последващ контрол /арг. от чл. 197, ал. 1, т. 7 от ЗОП/. В тези рамки правните очаквания макар и на единствения участник са защитени, тъй като със специалната разпоредба на чл. 110, ал. 2, т.2. от ЗОП законодателят осигурява и насрещната страна /възложителя/ да бъде равнопоставена /чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП/ - възможността същият да не бъде поставен в правнонеприемливата ситуация на „принудително договаряне“.
С оглед на гореизложеното, КЗК счита за необосновани разсъжденията на жалбоподателя, че възложителят е приел, че е задължен да прекрати поръчката и в този смисъл е смесил правните и фактически основания на две различни хипотези от чл. 110 на ЗОП – по ал. 1 /на задължителността/ и по ал. 2 /на правната възможност/. В хипотезата на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП възложителят е задължен да изложи мотиви, поради което не може да се приеме и наличие на презумпция за прекратяване, в каквато насока се развиват разсъждения в жалбата. (Решение № 1161 от 12.10.2017 г. по преписка вх. № КЗК - 727 / 2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията)

Жалбоподателят твърди, че в горния ляв ъгъл на качения в профила на купувача доклад е изписан текстът „Без избор на изпълнител поради прекратяване на ОП! 29.12.2016 г.“, но не става ясно от кое лице произтича надписът, както и на какво правно основание е.
Начинът на оформление на първата страница на доклада непротиворечиво сочи за автор на цитирания текст възложителя – Веселин Чинов. По отношение възражението за липса на правно основание, следва да се отбележи, че в ЗОП не се съдържа изрично указание как да бъде оформен, и какво да съдържа акта на утвърждаване на доклада от възложителя. В тази връзка не се констатират нарушения. (Решение № 466 от 04.05.2017 г. по преписка вх. № КЗК - 79 / 2017 г., на Комисията за защита на конкуренцията)

Необходимо е да се отбележи за яснота, че КЗК е длъжна да обсъжда само тези доводи, които са направени в жалбата, а не в допълнителни писмени защити, което следва от разпоредбата на чл. 207, ал. 1 ЗОП, че проучването на преписката от определените служители “обхваща обстоятелствата по жалбата”, тоест тези, които се съдържат в жалбата на основание чл. 199, ал. 2, т. 5 от ЗОП, и приключва с доклад на работния екип, който съдържа фактически и правен анализ на случая, както и предложение за начина на приключване на производството – чл. 209, ал. 1 ЗОП. От своя страна наблюдаващият проучването член на КЗК уведомява председателя за приключване на проучването и се насрочва открито заседание за разглеждането на преписката – чл. 209, ал. 2 ЗОП. При тази процедура, няма как да се разгледат нови доводи, възражения, оплаквания, защото проучването по подадената в срока по чл. 197 ЗОП жалба вече е приключило. (Решение № 15990 от 22.12.2017 г. по адм. д. № 13316/2017 на Върховния административен съд)

В конкретния случай, възложителят е направил своето мотивирано решение (обжалваното Решение № 174 от 24.04.2017 г.), основаващо се на констатациите, мотивите и предложенията на помощния му орган, отразени в протоколите и доклада от работата на оценителната комисия, и за обособена позиция № 4 от предмета на процесната поръчка е извършил класиране и е определил изпълнител, с което свое действие е изпълнил цитираните разпоредби на чл. 108 и чл. 109, ал. 1 от ЗОП. Колкото до доводите, че за обособена позиция № 4 възложителят е класирал единственият допуснат до оценка и класиране участник, то следва да се има предвид, че цитираната по-горе разпоредба на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП има диспозитивен, а не императивен характер, т.е. с тази правна норма се определя правото, а не се вменява задължението на възложителя да прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка по конкретната обособена позиция. Предвид изложеното по-горе КЗК счита, че твърдението за незаконосъобразност на обжалваното решение в частта му за класиране на участниците и определяне на изпълнител по обособена позиция № 4 от предмета на обществената поръчка е неоснователно. (Решение № 985 от 31.08.2017 г. по преписка вх. № КЗК - 473 / 2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията)

КЗК счита, че в случая, се осъществени и двата юридически факта, при които е допустимо прекратяване на възлагателната процедура в хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗОП.
Към момента на откриване на обжалваната обществена поръчка с Решение № 754/22.11.2016 г. на възложителя, дружеството „Викинг-Николов“ ЕООД, ангажирано съгласно Договор № 12/27.02.2015 г. да осъществява охрана на имуществото на СБАЛББ „Света София” ЕАД до 01.03.2018 г, е било уведомило възложителя с Писмо-предизвестие Изх. № 222/27.10.2016 г., че с оглед финансови затруднения, не би могло да продължи да изпълнява задълженията си по договора, с оглед на което възложителят да предприеме действия по организиране на нова обществена поръчка с идентичен предмет, като дружеството се ангажира да осигури охрана на имуществото на лечебното заведение до избора на нов изпълнител. Тоест, към момента на откриване на настоящата обществена поръчка „Викинг-Николов“ ЕООД не е прекратил действието на Договор № 12/27.02.2015 г., както твърди жалбоподателят, а необходимостта от провеждане на обжалваната процедура е породена от искане за предсрочно прекратяване на цитирания действащ договор за охрана. Още повече, че доколкото „Викинг-Николов“ ЕООД изрично е декларирал воля за изпълнение на задълженията до влизане в сила на нов договор, то хипотезите, визирани в раздел V, т. 9 от Договор № 12/27.02.2015 г. не биха могли да бъдат правно основание за прекратяването му.
С депозирания от „Викинг-Николов“ ЕООД с Вх. № 23/05.01.2017 г. отказ от предизвестие за прекратяване на договора и уведомяване на възложителя, че поетите ангажименти по Договор № 12/27.02.2015 г. ще бъдат изпълнявани до изтичане срока му на действие, хипотезата на раздел V, т. 9.3 от същия става неприложима и налага прекратяване на процедурата. Доколкото необходимостта от провеждане на процедурата е породена от искането за предсрочно прекратяване на Договор № 12/27.02.2015 г., КЗК счита, че с отказа от предсрочното му прекратяване, обективиран в Писмо Вх.№ 23/05.01.2017, отпада и възможността от провеждане на обществената поръчка. Наличието на договор, който не е прекратен и ще се изпълнява до предвидения в него срок /01.03.2018 г./, е достатъчно основание да отпадне възможността от провеждане на новата процедура и нейното прекратяване, чието продължаване би довело до едновременното наличие на два договора за една и съща услуга, което е в нарушение на принципа, заложен в чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗОП.
Именно отказът от предсрочно прекратяване на посочения договор, който не е бил деклариран към датата на откриване на обжалваната обществена поръчка, КЗК счита за съществена промяна в обстоятелствата (различни от тези при откриването), водеща до отпадане на възможността от провеждане на процедурата. (Решение № 204 от 23.02.2017 г. по преписка вх. № КЗК - 136 / 2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията)

Основна цел, както на провеждането на централизирани обществени поръчки, така и на чл. 7, ал. 3, изр. второ от Постановление № 385/30.12.2015 г., е да се осигурят по-добри условия, при които да се разходват публични средства. Същата е разписана в чл. 1 от ЗОП, а именно - осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства и средствата на дружества и предприятия, които са възложители по смисъла на закона. Несъмнено целта на Закона е да разпише реда за възлагане на обществени поръчки, така, че да се защитават интересите на възложителя в тази насока. При провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки възложителите действат като субекти с властнически правомощия, на които е възложена компетентност за разходване на публични средства, при спазване на разпоредбите на ЗОП. Тук може да се отнесе и изтъкнатата от страна на жалбоподателя разпоредба на чл. 20 от Закона за публичните финанси, който отново указва, че публичните финанси се управляват при спазване на принципите за адекватност (съответствие на фискалната политика с макроикономическите и социално-икономическите цели), икономичност (придобиването с най-малки разходи на необходимите ресурси за осъществяване дейността на бюджетните организации при спазване на изискванията за качество на ресурсите), ефикасност (постигането на максимални резултати от използваните ресурси при осъществяване дейността на бюджетните организации) и законосъобразност (спазване на приложимото законодателство, на вътрешните актове и на договорите).
В светлината на така разписаните в ЗОП и относимата правна уредба правомощия и задължения на възложителите, във връзка с разходването на публичните средства, следва да бъде тълкувано и съобразено установеното в чл. 7, ал. 3, изр. второ от Постановление № 385/30.12.2015 г. условие. Там законодателят е допуснал един вече сключен и действащ в правния мир договор за предоставяне на доставки/услуги/др., да бъде прекратен, т.е. съществуващи облигационни отношения да бъдат прекратени, в случай, че се установи аргументирано и мотивирано наличие на по–благоприятни за възложителя условия, постигнати от ЦОП по централизирани обществени поръчки с идентичен предмет. В този смисъл следва да се заключи, че същата тази хипотеза следва да бъде приложима на още по–голямо основание в хода на процедура, която не е финализирана (в процес е на провеждане от конкретен възложителя), при възникване на по–благоприятни сключени рамкови споразумения. Това, обаче, изисква възложителят непременно да направи собствена преценка дали условията по текущата процедура са по-благоприятни от тези по рамковото споразумение. Обосновано и необходимо е, с цел обезпечаване на превеса на държавния интерес, да бъде извършена такава проверка, от страна на конкретния възложител. И само в хипотезата, че след направения нарочен анализ, се установят по-благоприятни условия по рамковото споразумение от тези по текущата обществена поръчка, последната трябва да бъде прекратена.
В настоящия случай, възложителят е мотивирал акта си за прекратяване на процедурата с хипотезата на отпаднала необходимост от провеждане на обществената поръчка (като правно основание е цитирана разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 8, предложение първо от ЗОП). Няма изложени никакви мотиви за направено сравнение, респ. обективирани изводи относно извършен анализ на условията по двете процедури, с цел установяване на това коя би била по–благоприятна за структурата на възложителя. Единственият обективиран мотив е наличието на два броя сключени рамкови споразумения от Централния орган за покупки, с предмет, идентичен на провежданата от ММС текуща процедура.
Съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗОП, решението на възложителя за прекратяване на процедурата следва да бъде мотивирано. Разпоредбата е в съответствие с общия принцип за мотивираност на административните актове. От съдържанието на обжалваното в настоящия случай решение е видно, че липсва анализ, който да води до обоснован извод, че процедурата трябва да бъде прекратена, доколкото условията й са неблагоприятни за възложителя, по смисъла чл. 7, ал. 3 от ПМС № 385. Възложителят е възприел наличието на сключени рамкови споразумения от страна на ЦОП, с идентичен предмет, като абсолютна предпоставка за прекратяване на собствената му текуща процедура. Така направената преценка, обаче, не е съобразена с разписаните и цитирани по–горе кумулативни условия на съответните правни разпоредби, вкл. правни принципи. Т.е. налице е само едното от посочените в тях условия– съществуващи рамкови споразумения, но не и еднозначен извод, на база обоснована и обективирана преценка, че условията им са по–благоприятни за възложителя. Поради това изложените от възложителя аргументи в становището му, че условията на т. 3 от документацията по оспорваната процедура и чл. 15, ал. 1, т. 2 от проекта на договор към същата предполагат прекратяване на процедурата на ММС, единствено поради наличие на сключени рамкови споразумения, са неправилни. Необходимостта от сравняване на условията по обществените поръчки произтича както от нормите на подзаконовия нормативен акт, уреждащ характера и реда за централизираното им възлагане, така и от установените в чл. 1 от ЗОП и чл. 20 от Закона за публичните финанси правни принципи, и следва да бъде съобразена от възложителите, независимо дали изискването е записано коректно и в цялост по процедурите, провеждани от тях. В настоящия случай възложителят не е изпълнил законоустановените му задължения, а именно да взема решения при спазване на залегналите правила за ефективност при разходване на публични и бюджетни средства. С оглед на това, трябва да се приеме, че възраженията на жалбоподателя за немотивираност на издадения административен акт са основателни. Така установеният порок е достатъчно основание за отмяна на оспорваното решение за прекратяване на процедурата на ММС. Същата следва да бъде върната на възложителя, за изпълнение на императивно установения ред, разписан в чл. 7, ал. 3, изр. второ от Постановление № 385/30.12.2015 г., който е установен в съответствие с чл. 1 от ЗОП и чл. 20 от Закона за публичните финанси, с цел законосъобразно изпълнение на процедурата.
Направеният в депозираната от „Аргус Травел Интернешънъл“ ЕООД жалба анализ по отношение на условията в двете паралелни процедури не следва да се обсъжда от контролния административен орган, доколкото не попада в обсега на разписаните му в специалния закон правомощия. Преценката трябва да бъде направена от помощния орган на възложителя, доколкото именно това е нейната функцията, която законът й възлага в чл. 103 от ЗОП и чл. 51 и следв. от ППЗОП и която функция не следва да бъде иззета от страна на КЗК. Същото следва да се отбележи и по отношение на изтъкнатите в становището на възложителя аргументи, отнасящи се към условията по двете процедури. Доколкото те не са част нито от оспорвания акт, нито от фактическото основание за издаването му (протоколите от работата на комисията), а са представени едва на етап обжалване на процедурата и представяне на становище по депозираната жалба, КЗК не следва да ги анализира по същество. Същите следва да бъдат инкорпорирани от страна на възложителя в хода на процедурата и по начин, указан от ЗОП и приложимата правна уредба. (Решение № 1147 от 12.10.2017 г. по преписка вх. № КЗК - 694 / 2017 г., на Комисията за защита на конкуренцията)



Няма коментари:

Публикуване на коментар