Архив на блога

неделя, 24 ноември 2013 г.

Резултати от секторния анализ на КЗК на пазара на разпространение на вестници и печатни издания



Комисията инициира секторния анализ след постъпили, както и публикации в пресата, свързани с предприети действия от дистрибутори на вестници и списания, целящи ограничаване на продажбите на някои основни периодични издания – национални ежедневници и седмичници.  Тъй като печатните издания се явяват значим носител на информация и ограничаването на свободния достъп до тях би представлявало нарушение на едно от основните права на гражданите, то целта, която си постави КЗК, бе да установи дали съществуват антиконкурентни практики в начина и условията на тяхното разпространяване и ограничаване на достъпа им до читателската аудитория в страната.

Статистически данни за вестниците
За анализирания тригодишен период (2009 – 2011г.) КЗК е установила, че като цяло пазарът се характеризира с относително разнообразие от заглавия, с различна тематика, периодичност и тираж. Долната таблица проследява промяната на общия брой заглавия, годишни тиражи и брой вестници на лице от населението.

Следващата таблица обобщава данните по трите основни групи: ежедневници, седмични издания и издания с по-рядка периодика, от която се вижда, че  ежедневниците се оказват най-стабилния сегмент.      
           
Видно от следващата таблица за промените на база годишни тиражи, липсва синхронизирана тенденция при трите групи издания. Изданията с по-рядка периодика продължават да намаляват тиража си.

Статистически данни за списанията
По своето тематично разнообразие, списанията предлагат по-богат избор откъм заглавия, отколкото вестниците.

За периода списанията отчитат последователно намаляване на заглавията. Що се отнася до тиражите, тенденциите при списанията и вестниците се различават, като първите регистрират скок през 2010г. и незначителен спад през 2011г., а при вторите намаление и последващо увеличаване.

Разпространение (дистрибуция) на печатните издания

Независимо, че вестниците и списанията са различни продукти, тяхното разпространение следва да се разглежда като единен пазар, тъй като се извършва по един и същи начин. И единият, и другият продукт достигат до крайния потребител чрез обектите за търговия, в които се предлага цялата гама от издания и съпътстващи продукти. Разликата е само в периода, през който изданието стои в обектите за крайна продажба – ежедневниците се предлагат в рамките на деня, съответно седмичните в рамките на седмицата, а понякога и повече, а месечните - за съответния месец или за по-голям период. Разходите по разпространение на вестници са значително по-високи, тъй като доставките са ежедневни и имат значително по-големи транспортни разходи, за разлика от списанията, където доставките не са ежедневни, нито обвързани с краен час на получаване. Предлагането на по-голям брой издания от един търговец води до намаляване на транспортните разходи, на разходите за комуникации, оптимизация на работата и договаряне на по-добри условия за разпространение и отстъпки на следващото ниво на разпространение.

От направения анализ КЗК е заключила, че за анализирания период най-големите утвърдили се разпространители на едро, които доставят печатни издания до голям брой градове и населени места, не покриват територията на цялата страна. Може да се приеме, че търговците на едро с много добре развита дистрибуционна мрежа, които имат необходимия ресурс (капиталов, човешки, търговски, транспортни средства), позволяващ им да закупуват печатни издания директно от издателите, имат потенциал да разширят обхвата си на разпространение и да ги доставят на територията на цялата страна. На практика обаче не се наблюдава често навлизане на търговец на едро за даден град или регион в територията на друг, съседен такъв. За организирането и координирането на подобен род дейност е необходимо време, инвестиции и човешки ресурс. Също така бизнес отношенията в даден регион между търговец на едро и дистрибутори на дребно, както и търговците в крайните обекти, са трудно разрушими, тъй като нивото на финансова задлъжнялост между тях е твърда висока.
Дистрибуторите на дребно разполагат с ограничени ресурси и възможността да навлязат на територията на съседен град и/или  регион е минимална.  Има единични случаи търговец на дребно да експлоатира собствени/наети крайни пунктове за продажба в няколко града. По отношение на местата /обектите/ за продажба на печатни издания най-често се наблюдава ситуация, в която не повече от двама-трима търговци ги притежават, като има случай това да е само един дистрибутор за даден град или цял регион, но с разпределяне на дейността през няколко фирми с единна собственост и/или контрол.
Много различен е начинът на спечелване и отдаване на общински места за развиване на подобен вид търговия в гр. София и на другите места. Общинските наеми в столицата са значително по-високи от тези в останалата част на страната. Пазарът в София е по-платежоспособен и конкуренцията е значително по-голяма. Потенциалните клиенти в столицата са повече на брой и се предлагат много повече и разнообразни издания. Възнаграждението на продавачите е значително по-високо, в столицата и региона се продават по-големите тиражи на вестниците и печатните издания и моделът на функциониране е различен. Софийските разпространители договарят пряко с издателите, получават вестниците на рампите на печатниците и ги разпространяват със собствен транспорт до своите обекти за продажба на територията на столицата. Въпреки открояването на тези специфики КЗК е приела, че не може да направи категоричен извод за обособяването на гр. София като отделен пазар предвид и липсата на достатъчно данни и информация, които да послужат за такова заключение.

Дистрибуцията на печатни издания на национално ниво се извършва от няколко големи дистрибуторски фирми, които разпространяват националните издания  от град София до останалите по-големи градове. Там са организирани разпределителни пунктове, като вестниците се предоставят на местни фирми, които транспортират същите до свои крайни места за продажба. Дистрибуцията на печатни издания на регионално ниво се извършва от местни фирми, които получават националните вестници и печатни издания от националните дистрибутори в градовете, през които преминава маршрутът на националния дистрибутор и съответно разпространяват вестниците до крайните пунктове за продажба в своя район. Регионалните дистрибутори в повечето случаи не са в директни отношения с издателите, а заявяват тиражите си на националния дистрибутор, който ги заявява на издателя. Има и някои по-големи регионални фирми, които договарят пряко с издателите.
КЗК е обобщила, че през анализирания период 2009г. - 2011г. не са настъпили съществени промени в посочения механизъм на разпространение като дейността е организирана по този начин още през 90 - те години. Настъпилите промени са свързани с промяна на собствеността/контрола и фирмите на някои от участниците във вертикално интегрирания сектор по печат-издаване-дистрибуция на едро/дребно на вестници и списания, както и с прекратяване дейността на някои от издателите/дистрибуторите.

Пазарно положение на участниците
КЗК е установила, че при така съществуващия в страната механизъм на разпространение на печатни издания е трудно да се направи ясно разграничаване между  търговеца на едро и този на дребно. От една страна т.нар. търговци на едро се намират на различни нива от  разпространението на едро. В същото време разпространителят на едро/дребно може да закупи печатни издания както директно от издателя, така и от друг дистрибутор. Последващата продажба може да бъде както на други дистрибутори, техни конкуренти, така и на търговци на дребно, опериращи крайните места за реализация на продукта. Липсата на пълна, надеждна и съпоставима информация прави невъзможно определянето на пазарния дял на всеки един от анкетираните разпространители.
На база информацията, с която разполага Комисията за основни участници на пазара на разпространение на едро на печатни издания, могат да се определят: Групата от предприятия, контролирани от „Карне-М“ ЕООД - „Национална Агенция Разпространение" ЕАД (НАР), „Прес" ЕООД и “Прес 2000“ ЕООД; „Агенция Стрела" ЕООД, дъщерно дружество на МГБХ, през което минават всички продажби на издаваните от Групата вестници и списания; „Оларт" ЕООД/„Сенатор" ООД и Групата Герини. Всички тези дистрибутори обслужват основни областни градове в страната и имат потенциал да навлязат в други региони, а също така притежават собствени обекти за продажба (павилиони) в различни градове в страната, които се зареждат директно или чрез местните фирми.
Сред горепосочените разпространители „Агенция Стрела“ ЕООД е вертикално интегрирано предприятие, част от „Медийна Група България Холдинг“ ООД, която е издател на националните ежедневници „24 часа“, „Труд“ и „168 часа“ и на списания. Дружеството има изключителните права да дистрибутира печатните издания на Групата. Може да се направи изводът, че за изследвания период от време е налице концентриране както на хоризонтално ниво (между разпространителите), така и на вертикално между разпространители и издатели.

Приходи от разпространение на печатни издания към общите оперативни приходи
За периода средно приходите от разпространение на печатни издания представляват приблизително 97% от общите приходи от оперативна дейност, което е показателно, че това е и основната дейност на дружествата участници. 
При анализ на данните в счетоводните баланси на дружествата е установено, че задълженията към доставчици са краткосрочни (в рамките на година), а тези, принадлежащи към икономическа група, имат основно задължения към предприятия от Групата.
Установено е също, че маржът между приходите от разпространение на печатни издания и стойността на закупените издания е по-голям при разпространители, които оперират в повече населени места и имат и крайни пунктове за продажба. Тези участници от една страна получават по-висок размер търговска отстъпка, част от която те усвояват изцяло чрез реализация в собствени/наети крайни пунктове за продажба.
Данните показват, че когато разпространителят притежава крайни пунктове за продажба и в по-голям обхват (дори в рамките на едно населено място), съотношението между приходите от продажба на печатни издания и стойността на закупените издания е по-голямо.

Нереализиран отпечатан/доставен тираж (брак) 
Данните представени по този въпрос са непълни.  Въз основа на получените данни за отпечатания и реализиран тираж на някои КЗК е изготвила таблица, която обаче е със заличени данни. В обяснението към нея обаче се посочва, че се откроява тенденция на увеличаване нереализираната продукция на изброените национални ежедневници за изследвания период. Не става ясно и при кой от вестниците се наблюдава най-голям процент нереализирана продукция. НБМГХ[1] и нейните дъщерни дружества не са представили данни за издаваните от тях ежедневници (в.Монитор и в.Телеграф) и седмичник (Политика днес). Така очертаната тенденция според издателите е в пряка зависимост от намаленото търсене на печатни издания и възможността за научаване на новините и по интернет (тъй като почти всички издатели имат и електронни издания).
Увеличаване броя на нереализираната продукция се наблюдава и при националните седмичници, но подробностите отново са заличени.

Бариери за навлизане на всеки един от вертикално свързаните пазари
Въз основа на получената информация, КЗК е извела заключението, че за разглеждания период (2009-2011) издаването на вестници и списания се характеризира със съществени и трудно преодолими бариери за навлизане.
Вестникарската издателска дейност се характеризира с високи постоянни (фиксирани), невъзвръщаеми разходи (sunk costs) и ниски пределни разходи за допълнителни копия. Високите постоянни разходи и по-малкият размер на пределните разходи позволяват на вестника с най-голям дял на даден пазар да бъде по-ефективен, което от своя страна може да доведе до ограничаване на конкуренцията. Разходите на издателите зависят в голяма степен от пазара на труда, необходим за създаването на съдържание, производството (печат) и разпространение, както и от тези за инвестиции в печатни инфраструктури и разходи за суровини и материали (основно мастило и хартия).  Обичайно разходите за редакция са между 14 % и 30% от общите разходи, а за производството (вкл. отпечатване и разпространение) варират от  20 % до 50% от общите разходи, в зависимост от това коя методика за дистрибуция се използва (доставка до дома- абонамент или  ръчна продажба).
Цената за първоначално навлизане на пазара е висока, тъй като са налице значителни невъзвръщаеми разходи, които не могат да бъдат възстановени при напускане на сектора. Това от своя страна обезкуражава навлизането и значително увеличава търговския риск. Ето защо потенциалните новонавлизащи са изправени пред необходимостта от повишаване на пазарния дял, за да се постигне високо ниво на ефективност на приемлива цена.
Предвид високите разходи за първото копие на вестника, успешното навлизане в сектора зависи от икономиите от мащаба. Колкото повече хората купуват определен вестник, толкова са по-ниски средните разходи на копие и по-голяма печалбата на неговия издател.
Лоялността на читателите към определени издания също е една от основните пречки за утвърждаването на ново издание. По отношение на пускането на пазара на ново заглавие никое от запитаните дружества не посочва конкретен период, който би бил достатъчен, за да стане то популярно и търсено, т.е. да се утвърди на пазара. Един нов участник неизбежно понася и допълнителни рекламни и промоционални разходи. 
С други думи, съществуващите издатели са в най-добра позиция да се възползват от евентуалните икономии от обема, произтичащ от публикуването на повече от едно заглавие. В тази връзка може да се предположи, че заглавия, които са на загуба, успяват да се поддържат само или предимно от силата на големите издателски групи, които притежават други печеливши заглавия.
Ето защо като съществена бариера КЗК е определила и съществуването на големите издателски групи, изданията на които са утвърдени на пазара и които разполагат с необходимите финансови ресурси за издаване на своите заглавия, както и за пускане на пазара на нови такива.  Липсата на принадлежност към Група се сочи в повечето отговори като трудно преодолима бариера за навлизане и оцеляване на издателския пазар.
При анализа на бариерите КЗК е отчела и очерталата се тенденция на отлив на читатели от печатните издания и преориентирането им към информиране в онлайн пространството. Допълнително, намалената покупателна способност на потребителите също води до намаляване на приходите от издателска дейност, при едно постоянно нарастване на разходите за издаване на печатното издание. Това от своя страна поставя пред сериозен проблем оцеляването на пазара, като единствено големите издателски групи имат необходимия ресурс да поддържат издаването и на непечелившите им издания.
За анализирания период КЗК е приела, че пазарът на вестници и списания в страната е добре развит и тясно свързан с географския обхват на разпространение. Стабилността на медийната индустрия води до среда, в която всички медии се борят за навлизане в нов регион. Ето защо, често медийните компании са свързани с хоризонтална и/или вертикална интеграция като средство за постигане на ефективност на разходите и растеж на приходите. В същото време високото ниво на концентрация на пазара, в следствие от хоризонтална  и вертикална интеграция, затруднява успешното навлизане на нов участник.
По отношение на пазара на разпространение на печатни издания на едро КЗК е направила извод, че не са налице трудно преодолими бариери за навлизане. Mного независими дистрибутори на едро извършват дейност от един и същи склад и при относително малък мащаб. Основните дълготрайни материални активи, необходими за извършването на дейността, са закупуването и поддръжката на транспортни средства (като една част от дистрибуторите ползват и нает транспорт), компютърна техника и софтуер и инвентар за пакетиране и разтоварване на сортираните вестници за разпространение. Изброените активи не изискват големи капиталови разходи, вкл. оборотен капитал за тяхното закупуване или наемане, като последното е обичайна практика както при независимите дистрибутори, така и при големите участници.
Като цяло може да се приеме, че разходите варират в зависимост от обхвата на разпространение (транспортните маршрути, по които разпространяват изданията), броя на търговците на дребно, които обслужват,  обема на доставяния тираж и портфолиото от предлагани заглавия. Икономиите от мащаба в разпространението на едро, произтичащи от обхвата на разпространение на вестниците и списанията, водят до ефективност на средните разходи, която не е особено значима. Като трудност пред новия участник на пазара може да се посочи  спечелването на доверието на издателите и получаването на достатъчен брой договори за разпространение на издания.
Реално на този пазар не съществуват бариери, но между участниците на него съществува изострена конкуренция за сключване на договори с големите  вериги супермаркети и бензиностанции. По-големите търговци на едро са предпочитан доставчик, тъй като те имат необходимите транспортни средства и други ресурси, за да обслужват и да обхванат всички или повечето обекти на веригите. Наблюдават се дори бартерни сделки, като срещу доставката на печатни издания бензиностанциите зареждат с гориво превозните средства на разпространителя, а доставката на преса служи като гаранция по договорите за доставка на горива.

Разпространението на дребно на вестници и списания също не изисква специализирани помещения или други съоръжения за търговия на дребно, нито от разпространителя се изискват експертни познания в сравнение с търговията на дребно с други продукти. Доставените от дистрибутора на едро вестници се реализират в съответния ден, а непродадени копия се връщат обратно.  В резултат на това много от съществуващите търговски обекти са в състояние  да бъдат дистрибутори на дребно. Разходите по поддръжка на пунктовете за крайна реализация на изданията не са по-големи, в сравнение с  другите видове търговия на дребно.
КЗК е забелязала и друг проблем, който може да се приеме като бариера за навлизане на пазара, а именно спечелването на общински конкурс или търг за ползване на павилиони и маси за ръчна продажба на преса. По принцип тези конкурси се провеждат всяка година, което води до несигурност за търговците през следващата календарна година дали ще могат да извършват своята дейност. Спечелването на самия конкурс или търг не е обвързано с това търговецът да има седалище и адрес на управление в същото населено място, нито има изискване същият да извършва дейност в същия регион. Доколкото обаче всяка община е независима да определя броя и местата на будките за вестници на нейна територия, то това също може да доведе до съществуването на малко места за ръчна продажба и съответно до създаване на пречка повече търговци да извършват тази дейност. От изключителна важност е на практика броят на пунктовете за ръчна продажба, тъй като това прави търговеца на дребно по-атрактивен за издателите и търговците на едро и съответно предпочитан контрагент по договорите с тях.
Друга възможна трудност за навлизане на вестник в търговията на дребно би могла да възникне при получаването на доставки от търговците на едро, които могат да откажат доставките, когато те считат, че районът е адекватно снабден. За бъдещия участник, който желае да продава вестници, основната алтернатива на поведението на търговци на едро за доставки е да се купи съществуващ павилион или друг търговски обект, който вече предоставя тези заглавия. При тези обстоятелства е рядко за търговците на едро да прекратят доставките на този павилион.

Основни проблеми
Въз основа на получените становища КЗК е обобщила следните основни проблеми при издаването и разпространението на вестници и списания в страната:
- междуфирмена задлъжнялост в сектора, която може да доведе до нарушаване разпоредбите на ЗЗК от страна на дистрибуторите на едро към дистрибуторите на дребно, както и от страна на издателите към дистрибуторите;
- прилагането на различни търговски отстъпки и продажби под себестойност.
- налагане на търговски условия - на кого, какво и в какви количества да се продава;
- предоставяне на определен дистрибутор на изключителни права за регионално или национално разпространение на печатните издания;
- вертикална интегрираност – издател-разпространител;
- липса на финансово-счетоводна отчетност за получения и реализиран тираж и на отчитане на продажбите чрез касови апарати.
  
Крайни изводи за конкурентната среда в сектора
Комисията е достигнала до извод, че представените общи условия, договори, приложения и анекси към тях не съдържат клаузи, водещи до ограничаване дейността на участниците в сектора. Установено е, че възприетият механизъм за разпространяване на печатните издания от години не е  променян, а сключените през разглеждания тригодишен период договори между издателите и разпространителите, както и тези между разпространители, опериращи на различни нива (на едро и на дребно), не са били съществено изменени.
Обичайният срок, за който се сключват договорите, уреждащи отношенията в сектора, е една година.  Не са представени споразумения с друг период на действие – с изключение на тези с Агенция Стрела. Не са установени случаи на необосновано прекратяване на договорите между издатели и разпространители, както и между разпространители от различните нива на разпространение.
За изследвания период не е установена промяна и в размера на договорените търговски отстъпки, чрез изменение на клаузи от вече сключени споразумения. Търговските отстъпки основно зависят от обема доставен тираж, заглавието и периодиката на изданието. Същите се запазват в границите между 30-35 % за вестниците и достигат до 40 % за списанията. Има изключения, но по съображения за конфиденциалност, те не са посочени в анализа.  
В някои от становищата на разпространителите като проблем се посочва едностранното определяне на размера на търговските отстъпки от издателите, което трудно подлежи на договаряне, а в случай на промяна издателите налагат други допълнителни изисквания за разпространяването на техните издания. Въз основа на събраната информация Комисията обаче не е могла да направи заключение, че липсата на промяна в размера на търговските отстъпки, предоставяни от издателите, противоречи на обичайните пазарни условия. Съгласно  данните на НСИ е налице спад в броя на отпечатаните тиражи поради намаленото търсене на печатни издания. За анализирания период се наблюдава увеличаване на процента на непродадените печатни издания (основни национални ежедневници и седмичници), който към края на 2011г. при ежедневните издания достига до 40%, а при някои - дори до 50%-70%. За седмичните издания в края на разглеждания тригодишен период този процент е в границите от 35% до 60%. Според постъпилата от издателите информация е налице покачване на разходите по отпечатване на изданията, но въпреки това като цяло няма промяна в тяхната корична цена, респективно в размера на търговската отстъпка, поради намаляване на приходите им от продажба. Също така не е установено да е прилаган различен подход при определянето на размера на търговските отстъпки за определени дистрибутори, което да води до нарушаване на конкуренцията между тях.
Въпреки изразеното мнение от някои от предприятията, че се извършват продажби под тяхната себестойност не са дадени, конкретни примери за подобно поведение на пазара, които да бъдат детайлно допълнително проучени. Комисията в периода 2009 - 2012 е извършвала разследвания в рамките на образувани пред нея производства с такъв предмет и е постановила няколко решения по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК[2]. 
Комисията е достигнала до извода, че клаузите на предоставените договори не въвеждат ограничения в поведението на дистрибуторите на печатни издания, тъй като не съдържат задължения за изключителна доставка (да закупуват печатни издания само от определен  издател или дистрибутор на едро), географски ограничения (да се извършва дистрибуция само в определен регион или да не се извършва такава в определен район), нито предоставят изключителни права за дистрибуция на печатни издания, освен предоставените такива на „Агенция Стрела“ ЕООД за изданията на „МГБХ“ АД, т.е. между предприятия от една и съща икономическа група.
Комисията е приела, че пазарното присъствие на разпространителите на едро се определя от транспортните маршрути, по които те оперират, а тези на разпространителите на дребно – от броя на собствените/наети крайни пунктове за продажба. Въз основа на получените от анкетираните участници данни за техния обхват на разпространение на печатни издания, налични складове/депа и крайни пунктове за продажба, Комисията достига до заключението, че като основни участници при разпространението, опериращи в повече от един регион, могат да бъдат посочени следните дружества: „Агенция Стрела” ЕООД, Групата  Герини, „Сенатор“ ООД, „Оларт“ ЕООД, „НАР” ЕАД, „Прес“ ЕООД, „Прес 2000“ ЕООД, като на база на събраната информация не може да бъде направено заключение относно наличие на господстващо положение на някой от тези разпространители и да се приеме, че той е независим в поведението си от своите доставчици, конкуренти и клиенти.
За разлика от пазара на издаването на печатни издания, който се характеризира с трудно преодолими бариери за навлизане,  при извършването на дейността по тяхното разпространение бариерите не са така значими.
Установено е, че за анализирания период е налице обединяване между трайно настанилите се на пазара разпространители, целящо оптимизиране на техните разходи и получаване на икономии от обхвата и мащаба. Процесът на окрупняване води и до повишаване концентрацията на пазара, което прави бариерите за навлизане както на ниво разпространение на едро, така и на дребно, по-високи, тъй като тези участници оперират и на двете нива на дистрибуция. Същевременно, няма данни и доказателства, въз основа на които КЗК категорично да може да открои като конкурентен проблем вертикалната интегрираност в сектора, и особено тази между издател и дистрибутор на едро, и да препоръча въвеждането на законодателни мерки срещу нейното ограничаване, както предлагат някои от анкетираните участници. Такива мерки биха могли да бъдат дискутирани при наличие на доказателства, пораждащи основателни съмнения, че поведението на вертикално интегрираните фирми на пазара препятства конкуренцията, каквито не са идентифицирани в рамките на настоящия секторен анализ.
За да се установи дали дадено обединяване или промяна в упражнявания контрол представлява концентрация между предприятия по смисъла на чл. 22 от ЗЗК, е необходимо да се изследва доколко те са осъществени на трайна основа и дали покриват праговете за оборот по чл. 24 от ЗЗК. Комисията е посочила, че ще проследи извън анализирания период дали настъпилите промени в собствеността на капитала на участници в сектора имат траен характер. За тези от тях, за които установи, че са изпълнени кумулативно критериите на чл. 22 и чл. 24 от ЗЗК, Комисията (в отделни производства) ще оцени тези сделки и техния ефект върху конкуренцията на съответните пазари.
Първоначално постъпилите сигнали, които са дали за образуване на секторния анализ, са съдържали информация за вероятни нелоялни търговски практики, свързани именно с разпространението на печата[3]. В становищата си анкетираните участници са поставили и редица други проблеми, които като цяло произтичат от липсата на достатъчно прозрачност и ясни правила за осъществяване на дейността в сектора, констатирани и от КЗК при извършване на секторния анализ. Проучването е установило, че отношенията в сектора се осъществяват  изцяло на договорна основа и няма действаща нормативна рамка за тях, която да очертава граници на прилаганите търговски условия. 
В тази връзка, Комисията счита за необходимо да препоръча на компетентните държавни органи и на действащите браншови организации в сектора на издаване и разпространение на печатни издания стартиране на задълбочена дискусия, целяща въвеждане на подходящи мерки, законодателни или под формата на саморегулация, с които да се преодолеят тези проблеми и да се стимулира развитието на конкуренцията в сектора. КЗК счита за уместно да се обсъдят някои от предложенията на издателите и разпространителите, като например: разработване на специализирана нормативна уредба, регламентираща дейностите по издаване и разпространение на печатни издания, както и отношенията по веригата издатели - разпространители на едро – разпространители на дребно на печатни издания, без да се засяга правото на свободна стопанска инициатива и при условие че не се въвежда прекомерна регулация в сектора; приемане и публикуване на Общи търговски условия за доставка и продажба на печатни издания при извършване на дейност от издател или разпространител; въвеждане на мерки за стриктна отчетност на доставените и реализирани тиражи, в т.ч. отчетност при продажбите чрез фискални устройства.

За приетия секторен анализ КЗК е информирала: Народното събрание, Министерство на финансите, Национално сдружение на общините в Р. България, Съюз на издателите в България, Български медиен съюз и Българска асоциация на регионалните медии, съобразно тяхната компетентност, за евентуално предприемане на подходящи мерки за подобряване на конкурентната среда.
















[1] „Нова Българска Медийна Група Холдинг“ ЕАД
[2] Така например с Решение № 722/2010 г. е наложила имуществена санкция на „Експрес БГ“ АД за извършени продажби на издавания от него в.„Експрес” на цени под себестойност за периода от 2007г. до месец декември 2009г. По образувани производства в края на 2011 г., Комисията установява, че не е изпълнен съставът на чл.36, ал.4 от ЗЗК и следователно не е налице извършено нарушение от страна на „България днес“ АД (Р. 537/2012 г.) и от „Ню Медия Груп“ АД (Р. № 538/12 г.).
[3] Сигналът, подаден от „НАР“ ЕАД в КЗК (ВХР-1820/15.08.2011г.), съдържа твърдения за нарушения, извършени на конкретна дата (13.08.2011г.) от „Агенция Стрела“  ЕООД и изразяващи се в отказ от страна на Агенцията да достави на НАР ЕАД заявени тиражи от изданията на вестниците „24 часа“ и „Труд“ в различни  региони на страната, както и да разпространи вестниците „Телеграф“ и „Меридиан мач“, доставяни му по силата на договор с „НАР“ ЕАД в същите региони. От своя страна, в хода на анализа „Агенция Стрела“ ЕООД изложи също твърдения, че не получава заявения от нея тираж на изданията, доставяни от  „НАР“ ЕАД, както и че това дружество отказва  сключването на договор за разпространението на тези издания („Монитор“, „Телеграф“, „Стандарт“, „Дума“, „Меридиан мач“, „Новинар“ и други) с Агенцията. Както бе посочено, впоследствие, на 28.06.2013 г., между „НАР“ ЕАД и „Агенция Стрела“ ЕООД са сключени реципрочни договори, уреждащи покупко-продажбата и разпространението на всекидневници и периодични издания.

1 коментар:

  1. Вместо коментар ще ви цитирам писмо с изх.номер№8/10.01.2014от изп.директор на "НАР" ЕАД " До управителя на ДАР-Димитър Радев ЕТ. Във връзка със структурни промени в дейноста на дружеството,Ви уведомявам,че считано от 27 януари 2014г.спираме доставките на печатни издания за вашите обекти.Моля да създадете необходимата организацияза своевременно отчитане на доставените издания,както и свързаните с тях плащания.подпис Владимир Гергински .Действително ми спряха доставките и сега се чудя какво да правя с обектите си ,и как да си плащам наемите.Потърсих веднага , г-н Тодор Сотиров от" Агенция Стрела" за доставка на печатни издания,но и до днес 05 февруари 2014 г.все още нямам,отговор кога ще ме зарежда , и вече се оказва че монополистите, решават на кого ще дават вестници за разпространение , такива дребни търговци като мен им се предлага неизгоден договор за доставка от "монополиста"Табак Маркет"АД,където условията са жестоки с две думи трябва да финансираш "LAFKA".схемата е следната:фактурират ти седмичната доставка,продал не продал в срок от два дни на фактурираната стока трябва да се заплати, иначе лихвата е 1% на ден, в годината 360%,това означава че по тази лихварска схема,си довършен за нула време.

    ОтговорИзтриване