Архив на блога

събота, 13 юни 2015 г.

Практика по прилагането на ЗОП – Част LXXXVІІ



Отново за разноските в производствата по ЗОП


Разпределението на разноските в съдебно-административното производство се извършва съобразно правилата на чл. 143 АПК. Съгласно ал. 2 на цитирания член подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В същото време за производствата по ЗОП КЗК се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от АПК съгласно разпоредбата на чл. 122г, ал. 9 ЗОП. В настоящият случай с Решение № 04-23-32 от 28.10.2014 г. на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП възложителят прекратява процедурата, като в мотивите се посочва: „Открити са нарушения в методиката, които не могат да бъдат отстранени без да бъдат извършени промени в документацията.“ Систематичният анализ на издадения от възложителя акт налага извода, че възложителят е оттеглил оспореното пред КЗК решение за откриване на процедурата, поради което при възлагането на разноските в производството е приложима разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК във вр. с чл. чл. 122г, ал. 9 ЗОП. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 144 от АПК за неуредените въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс, като в чл. 78, ал. 5 от ГПК е разписано, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, за да се извърши намаляване на адвокатското възнаграждение, следва да са изпълнени две задължителни условия: Първото е да е направено искане от насрещната страна. Второто е заплатеното от страната възнаграждение за адвокат да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Настоящият съдебен състав констатира, че във връзка с размера на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на „Дегри Консултинг” ЕООД, възложителят прави възражение за прекомерност, тъй като актът е оттеглен. На следващо място съдът преценява, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. е прекомерно във връзка с действителната фактическа и правна сложност на делото. Възложителят сам е оттеглил оспорения акт за откриване на процедурата по възлагане на обществена поръчка, поради което правилно КЗК е преценила, че обемът на предоставената защита от процесуалния представител на „Дегри Консултинг” ЕООД не е пълен, поради което разноските които дружеството претендира са прекомерни. (Определение № 5892 от 21.05.2015 г. по адм. д. № 1968/2015 на Върховния административен съд)

По отношение релевираното с частната жалба твърдение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК на присъденото адвокатско възнаграждение, в случая е частично основателно. В тази връзка съдът съобрази факта, че КЗК не се е произнесла с решение, т. е. не е налице обсъждане по същество на наведените с жалбата възражения относно незаконосъобразността на оспорения акт на възложителя. Съобрази и действителната фактическа и правна сложност на правния спор именно с оглед обстоятелството, че производството е прекратено с определение. Поради това и по аргумент от чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. ДВ. бр. 28 от 28 Март 2014 г.), определящ размер за дела по глава единадесета от Закона за обществените поръчки - 500 лв. и § 2 от ДР на тази наредба- в относимата редакция (ДВ, бр. 28 от 2014 г.), че в случаите по чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, настоящият съдебен състав намира, че размерът на възложените разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намали от 3000 лв., на 1000 лева. (Определение № 4773 от 28.04.2015 г. по адм. д. № 4466/2015 на Върховния административен съд)

С Решение № РД-11-96/17.02.2015 г. министъра на здравеопазването е прекратил откритата процедура за възлагане на обществена поръчка, на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП, а именно поради това, че „са установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата”. В рамките на 10-дневния преклузивен срок по чл. 120, ал. 5, т. 4 от ЗОП решението за прекратяване не е обжалвано, поради което е влязъл в сила индивидуален административен акт. При тези данни по преписката и в съответствие с чл. 38, т. 5 ЗОП, КЗК е преценила, че при наличието на влязло в сила решение за прекратяване процедурата за възлагане на обществената поръчка е приключила окончателно, а за жалбоподателите е отпаднал правният интерес от обжалване на решението за откриване, предмет на настоящото производство, което от своя страна препятства възможността от разглеждане на жалбите по същество. Прието е, че с оглед обстоятелството, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която КЗК следи служебно, то разглеждането на изложените в жалбите на "Марвена Диагностика" ООД, "Аквахим" АД и "Хроно" ООД твърдения по същество се явяват процесуално недопустими, а самото производство следва да бъде прекратено. Обсъдила е направеното искане от тримата жалбоподатели за присъждане на направените до този момент в производството разноски. В тази връзка е съобразила, че те са направени по вина на възложителя, поради което страната има право да ги получи. КЗК е приложила нормата на чл. 122г, ал. 9 ЗОП и е възложила на министъра на здравеопазването направените в производството пред КЗК от жалбоподателите разноски.
Така постановеното определение е правилно.  
Съгласно разпоредбата на чл. 143 АПК, жалбоподателят има право на разноски при благоприятен за него изход на делото. В случая всяка една от жалбите е оставена без разглеждане поради процесуална недопустимост на производството поради процесуално поведение на ответника по жалбите, в случая възложител по ЗОП. Като краен резултат производството е прекратено, поради това, че е прекратена процедурата на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 ЗОП от възложителя с решение, което е било предмет на оспорване пред КЗК.
Според ал. 2 на чл. 143 АПК, подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото, но САМО поради ОТТЕГЛЯНЕ на оспорения от него административен акт. Основният спор понастоящем е дали прекратяването от възложителя на процедурата без да посочи в акта си изрично че го „оттегля” е идентично по своята правна същност и последици на „оттеглянето на оспорения акт” по смисъла на чл.143, ал.2 АПК, предпоставящо дължимост на разноски.
При прекратяване на процедурата в цитираната хипотеза, възложителят действа в условията на обвързана компетентност по реда на специалния ЗОП, поради което за него не съществува друга възможност като например да оттегли акта си по реда на чл.91 АПК. Ето защо при установени от него нарушения при откриването и провеждането на обществената поръчка, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата, единственото задължение за него е да „прекрати” процедурата. В случая това е сторено от възложителя след подаване на жалбите против решението за откриване, при което са заплатени от жалбоподателите съответните държавни такси и е ангажирана правна защита, за която е заплатен адвокатски хонорар.
Несъмнено и понастоящем важи правилото, че този, чието поведение е дало повод за завеждане на дело пред съд, отговаря за разноски. Но липсата на изрична уредба налага да посоченият въпрос да бъде разрешен като се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на закона (чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове). А подобните случаи са два: отговорност за разноски, когато съответният процесуален закон не е признал право на разноски при прекратяване на производството от издателя му (чл. 143, ал. 2 АПК) и решение за прекратяване на процедурата по обществена поръчка (по чл.39, ал.1,т.6 ЗОП). Отговорността за разноски при оттеглен административен акт е уредена с чл. 143, ал. 2 АПК. Затова и на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да бъде приложено правилото на чл. 143, ал. 2 АПК, защото няма разлика между прекратено производство по чл.39, ал.1,т.6 ЗОП, оттеглен административен акт по реда и при условията на чл. 91, ал. 1 АПК и оттеглен по реда и при условията на чл. 156, ал. 1 АПК административен акт. Очевидно с поведението си възложителят е станал причина за сторените разноски от страна на дружествата – участници в обществената поръчка по повод образуването производство пред Комисията за защита на конкуренцията. Решението за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, постановено в хода на образуваното пред компетентния орган производство, по правната си същност, характер и последици представлява оттегляне на оспорения административен акт, тъй като има правопогасяващ ефект за участниците в процедурата.
Отговорността за разноски е винаги обективна и следва от обстоятелството, че ответникът (в производството пред КЗК, в случая възложителя) с издаването на незаконосъобразен в хипотезите на чл. 39, ал. 1, т. 6 ЗОП административен акт неоснователно е станал причина за оспорването му, а с това и реализиране от жалбоподателите на разноски, които в голямата си част под формата на държавна такса са и неизбежни.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, приложима субсидиарно по силата на чл.144 АПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. По аргумент от противното, когато ответникът признава иска, но с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той следва да понесе направените от ищеца деловодни разноски. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото, поради което разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен. В конкретния случай причина за обжалване на решението за откриване е именно условията посочени в него от възложителя, в които са установени нарушения, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата, което е повлияло на поведението на участниците като пречка да участват в законосъобразна процедурата. Иначе казано, ако възложителят бе провел законосъобразна процедура, нямаше да бъде обжалвана, респ. отменена, а с това и нямаше да бъдат сторени разноски. (Определение № 5436 от 13.05.2015 г. по адм. д. № 4147/2015 на Върховния административен съд)

Основното производство пред КЗК е по реда на чл. 120 и следващите от ЗОП. Образувано е по жалба от "Датекс" ООД против решение № 116 от 30.06.2014 г., променено с Решение №163 от 14.07.2014 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктуара” за откриване на обществена поръчка. В хода на образуваното производство, възложителят е постановил ново решение № 193 от 22.08.2014г., с което е приел възраженията на жалбоподателя за основателни. Приложил е нормата на чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП и е прекратил откритата процедура.
При тези данни по преписката, КЗК е преценила, че вече е отпаднал правният интерес на търговското дружество да обжалва акта за откриване на процедурата, поради което образуваното производство подлежи на прекратяване. Обсъдила е направеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените по производството разноски. В тази връзка е съобразила, че те са направени по вина на възложителя, поради което страната има право да ги получи. КЗК е приложила нормата на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП и е възложила сумата 15000 лева представляваща внесена държавна такса за образуване на производство.
Така постановеното определение е правилно в обжалваната му част, в която е възложено заплащане на направените разноски за внесената от жалбоподателя „Датекс” ООД държавна такса за образуване на производството пред Комисията за защита на конкуренцията, по следните съображения:
Отговорността за разноските в производството пред КЗК, след изменението с ДВ, бр.93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., съгласно разпоредбата на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от АПК. При така установената фактическа обстановка, постановеното определение е в съответствие с нормата на чл. 143, ал. 2 от АПК. Въпреки, че възложителят е прекратил процедурата за възлагане на обществената поръчка, последното е издадено след постъпването на жалбата на „Датекс” ООД пред КЗК. С поведението си възложителят е станал причина за сторените разноски от страна на дружеството – участник в обществената поръчка по повод образуването производство пред КЗК. Решението за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, постановено в хода на образуваното пред компетентния орган, по съществото си включва и оттегляне на оспорения административен акт. Последващото му, дори и положително за „Датекс” ООД решение, не освобождава възложителят от заплащането на направените по негова вина разноски. (Определение № 12274 от 15.10.2014 г. по адм. д. № 12529/2014 на Върховния административен съд)

КЗК неправилно обаче е възложила на кмета на община Челопеч разноските по делото, с което е осъществила нарушение на чл. 143, ал. 1 от АПК, която разпоредба е субсидиарно приложима чрез препращащата разпоредба на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП. Съгласно първата норма, разноските по производството се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Административният орган /в случая - кметът/ няма собствен бюджет. Бюджет има юридическото лице, в чиято структура е съответният административен орган, поради което разноските е следвало да бъдат възложени на община Челопеч, а не на кмета на същата. С оглед на изложеното оспорваната част от решението на КЗК следва да бъде отменена и вместо него да бъде постановено друго, с което на община Челопеч бъдат възложени всички разноски, направени от участниците в производството пред КЗК. (Решение № 5481 от 14.05.2015 г. по адм. д. № 2170/2015 на Върховния административен)[1]

С обжалваното определение КЗК, на основание чл. 122г, ал. 9 от ЗОП е оставила без уважение искането на „Пи Ем Си"ООД за възлагане на разноските по производството пред КЗК. За да постанови този правен резултат КЗК развила съображения, че съгласно чл. 122г, ал. 9 от ЗОП тя се произнася по отговорността за разноски при условията и по реда на чл. 143 от АПК, а съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени в производството разноски, ако другата страна е имала такъв. Преценила, че след като е налице оттегляне на жалбата от страна на „ПИ ЕМ СИ” ООД, то искането за направените по производството пред нея разноски следва да бъде оставено без уважение.
Обжалваното определение е правилно .
Комисията за защита на конкуренцията е съобразила, че производството е образувано по жалба на настоящия частен жалбоподател, подадена срещу Заповед № РД-09-792/17.12.2012 г. и Решение за промяна № РД-09-792/17.12.2012 г.на кмета на община Мъглиж за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка. С молба от 01.02.2013г., „ПИ ЕМ СИ” ООД е оттеглило тази жалба, като е поискало прекратяване на образуваното производство. На основание чл. 122ж, ал. 1, т. 3 от ЗОП, КЗК с определение е прекратила производството пред нея. С оглед на посоченото по-горе, и в относимата за настоящото производство част, оставила без уважение искането за направените по производството пред нея разноски в размер на 850 лева, представляващи държавна такса.
Възраженията в настоящата жалба, че с последвалата Заповед № РД-09-792/24.01.2013 г. за изменение на Заповед РД-09-792/17.12.2012 г. за откриване на процедурата, кметът на община Мъглиж по същество оттеглил първоначалната заповед за откриване на процедурата, или поне издал акт, който следва по правни последици да се приравни на такъв, с оглед отговорността за разноски, са неоснователни. Те не намират опора в доказателствата по делото,респ. в текста на посочените заповеди.
Искането, основано на чл. 143, ал. 2 от АПК, в случая не намира приложение, тъй като подателят на жалбата действително има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, но в случая не е налице оттегляне на оспорен административен акт, а изменяване на такъв, поради което КЗК правилно е преценила, че в случая намира приложение нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК определяща, че когато бъде отхвърлено оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени в производството разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е имала такъв. В конкретния случай , след като е налице оттегляне на жалбата от страна на „ПИ ЕМ СИ” ООД, искането за възлагане на направените от него по производството пред КЗК разноски правилно е оставено без уважение. (Определение № 3454 от 12.03.2013 г. по адм. д. № 2916/2013 на Върховния административен съд)

Предвид изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ЗАД "Витоша" за присъждане на направените за касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 500 лв., определен от съда според правилото на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В останалата част, искането на ответника е неоснователно, с оглед правилото на чл. 143, ал. 4 АПК. Следва да се отбележи, че претенцията за присъждане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за производството пред КЗК, касае разноски, направени в друго производство и дължими, само ако са поискани при условията на чл. 122г, ал. 9 ЗОП /което в случая не е сторено, предвид това, че разноски не са претендирани от ЗАД "Витоша" с жалбата, подадена пред КЗК, както и до приключване на проведеното от Комисията открито заседание на 20.01.2014 г., в което дружеството е представлявано от юрисконсулт Евелина Йорданова/. Поради това искането за присъждане на разноски в останалата част следва да бъде оставено без уважение. (Решение № 5156 от 11.05.2015 г. по адм. д. № 2164/2015 на Върховния административен съд)

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е представено решение № 89 от 29.01.2014 г., видно от което са възложени на Министъра на регионалното развитие направените по производството разноски от страна на жалбоподателя ДЗЗД „О.Г. - Консулт" в размер на 1700 лв. Представеният документ по чл. 417, т. 1 ГПК, въз основа на който е подадено заявлението за сумата 1700 лв., е решение на КЗК (влязло в сила), постановено по реда на чл. 122г, ал. 9 ЗОП вр. чл. 143 АПК, с което са възложени разноски в полза на ДЗДЗ „О.Г. - консулт". Съдружници в Обединение „Гама - консулт", видно от приложеното към заявлението Споразумение за консорциум от 23.02.2012 г., са заявителите „Г.М."АД и „И." ЕООД, които претендират по равно разноски и издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за разноските пред КЗК. Съгласно чл. 269, ал. 2 от АПК, частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Ето защо, съдът намира, че представеният документ - решение на КЗК, представлява административен акт по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК, който подлежи на изпълнение по реда на ГПК, по арг. от чл. 269, ал. 2 ГПК, респ. има качеството на документ по смисъла на чл. 417, т. 1 ГПК. С оглед обстоятелството, че в посочената част влезлият в сила административен акт подлежи на изпълнение по реда на ГПК, следва, че заповедното производство е единственото приложимо в случая. При така изложеното, обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да се отмени, а искането по заявлението, следва да се уважи, като делото бъде върнато на СРС, който е компетентен да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. (Определение № 24880 от 05.12.2014 г. по гр. д. № 13682/2014 г. на Софийски градски съд)

От данните по делото се установява, че КЗК е отменила решение № 21/15.01.2014г. на кмета на Община Кърджали за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка, като е върнала преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап разглеждане на допълнително представените документи относно съответствието на участниците с критериите за подбор, поставени от възложителя, при спазване на указанията в мотивите, изложени в решението. Със същото решение, в частта му по т. 3, на основание чл. 122г, ал. 9 от ЗОП КЗК е възложила на кмета на Община Кърджали, да заплати направените от Консорциум "Холдинг пътища - Пи Ес Пи" ДЗЗД в хода на производството пред КЗК разноски в размер на 850 лева за платена държавна такса. В мотивите към решението си КЗК е посочила, че не се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя, тъй като от представените доказателства към жалбата липсват такива, от които да е видно, дали от Консорциум "Холдинг пътища - Пи Ес Пи" ДЗЗД реално е заплатено договореното възнаграждение.
Постановеното решение по т. 3, което е с характер на определение, е неправилно. За установяване на претенцията си за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, частният жалбоподател е представил пред КЗК договор за правна защита и съдействие от 23.01.2014г., в който е вписано договорено възнаграждение в размер на 4 800лв. и е посочен начин за изплащането му – по банков път от члена на консорциума "Пи Ес Пи" ЕООД. Освен това е приложил преводно нареждане от 27.01.1014г., с което е удостоверено изплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 4 800лв. КЗК правилно с оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.122г, ал.9 от ЗОП е приела за основателно искането на Консорциума възложителят да понесе отговорността за направените разноски. Неправилно обаче не са възложени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Възлагането на същите е своевременно поискано с молба от 11.03.14г. и е доказано с посочените доказателства реалното им заплащане.  (Определение № 8233 от 17.06.2014 г. по адм. д. № 4741/2014 на Върховния административен съд)

Актът за прекратяване на процедурата не е оспорен в законоустановения срок и е влязъл в сила. При тези данни КЗК приема, че е отпаднал правният интерес на търговското дружество да обжалва решението на възложителя за откриване на процедурата, а оттам и че жалбата му следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. При това е обсъдено искането на жалбоподателя за присъждане на направените в производството разноски, в която връзка са съобразени данните за изплащане на уговореното в размер на 1 400 лв., адвокатско възнаграждение, ведно с внесена от дружеството, държавна такса за образуване на производството пред КЗК в размер на 850 лв. Поради това, на основание чл. 122г, ал. 9 ЗОП, на ОДЗ "Боряна" - Пловдив е възложено изплащането на сумата общо от 2 250 лв., представляваща направени разноски в производството пред КЗК.
Постановеното определение е неправилно в частта му относно определения размер на възложените от КЗК разноски. За установяване на претенцията си за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, частният жалбоподател е представил договор за правна защита и съдействие от 15.11.2013 г., в който е вписан размер на уговорения хонорар и е посочен начин за изплащането му - в брой. Поради това и предвид липсата на нормативно основание да се приеме, че адвокатът - процесуален представител на дружеството жалбоподател пред КЗК, не е могъл да го представлява в производството пред същата комисия, правилно последната е приела за основателно искането на "Юлина консулт" ЕООД, възложителят да понесе отговорността за направените разноски. Независимо от обстоятелството, че представеното от жалбоподателя пред КЗК доказателство установява изплащането на адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на така присъдената сума, не е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и във връзка с предявеното от възложителя възражение за прекомерността му, следва да бъде изменен присъдения размер на адвокатското възнаграждение, като същия бъде намален до сумата от 450 лв. Поради това, общо възложената на ОДЗ "Боряна" - Пловдив сума, ще възлиза на 1 300 лв.
Предвид изхода от спора и по-конкретно - частичната основателност на подадената частна жалба, съдът приема, че следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на направените за настоящото производство разноски, предявено с възражението по жалбата, подаденот от "Юлина консулт" ЕООД. (Определение № 2805 от 26.02.2014 г. по адм. д. № 1644/2014 на Върховния административен съд)

С обжалваното решение № 1406 от 05.11.2014г. е отменено като незаконосъобразно решение № 885/15.09.2014 г. на кмета на община Кърджали за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка, открита с решение № 615/27.06.2014г. на възложителя. Със същото решение преписката е върната на възложителя за прекратяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка, съобразно мотивите, изложени в това решение и на кмета на община Кърджали са възложени направените от страна на „Диолен” ЕООД разноски в производството пред КЗК в размер на 9000 лв. Решението е обжалвано само в частта за разноските, а в останалата част е влязло в сила. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на чл. 122г, ал. 1, т. 2 и ал.2 от ЗОП и чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, във връзка с § 115, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗОП /редакцията от ДВ, бр. 40 от 2014 г./ и е приела, че при издаване на атакувания акт на възложителя са допуснати нарушения, опорочаващи за класиране на участниците и определяне на изпълнител на процесната обществена поръчка. Относно заявеното от жалбоподателя „Диолен” ЕООД искане за възлагане на направените разноски, включващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, възлизащо на 9000 лева, КЗК е преценила, че с оглед основателността на жалбата, то следва да бъде уважено.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение, в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Това е така, защото с жалбата си до КЗК дружеството „Диолен” ЕООД е поискало, Комисията да възложи в отговорност на възложителя направените по делото разноски. Следователно претенцията за възлагане на разноски е своевременно заявена, като съдът счита, че в случая размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е надлежно установен с приложения към преписката договор за правна защита и съдействие № 0000014222 от 24.09.2014г. с вписана в нея сума за плащане 3000 лв., с посочено основание – изготвяне на жалба срещу решение № 885/15.09.2014 г. на кмета на община Кърджали и процесуално представителство пред КЗК, като изрично е посочено че сумата е платена в брой при подписване на договора. Приложено е и пълномощно, с което „Диолен” ЕООД е упълномощило адв. Филип Топов да завежда и води делото до окончателното му свършване във всички инстанции. Описаните доказателства за извършеното плащане не са оспорени от страна на кмета на община Кърджали, поради което правилно са кредитирани от Комисията при възлагане на разноските. При тези данни решаващият съдебен състав намира, че реално направените от „Диолен” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение са доказани по основание и размер. Във връзка с релевираното възражение в касационната жалба до Върховния административен съд за прекомерност на възложеното адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита, че същото е преклудирано, тъй като е следвало да се направи при провеждане на заседанието пред КЗК на 05.11.2014г., което обаче не е сторено от страна на възложителя. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение в атакуваната му част не страда от сочените с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. (Решение № 3835 от 06.04.2015 г. по адм. д. № 15544/2014 на Върховния административен съд)




[1] Същото и в Определение № 8233 от 17.06.2014 г. по адм. д. № 4741/2014 на Върховния административен съд

Няма коментари:

Публикуване на коментар