Архив на блога

събота, 29 октомври 2011 г.

Седмичен бюлетин 24 – 30 октомври 2011

Нелоялна конкуренция: КЗК наложи санкция за въвеждане в заблуждение на “Адифарм” ЕАД
„Байер България” ЕООД е подало оплакване срещу “Адифарм” ЕАД за нарушаване на забраната по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК за въвеждане в заблуждение чрез разпространявания лекарствен продукт „Аспетин Протект Адифарм”. Последният наподобява силно продукта на Байер „Аспирин протект”.
       

            
КЗК е установила, че продуктът „Аспирин Протект” безспорно се е наложил на пазара, като външният му вид (опаковката) е достатъчно известен и разпознаваем от потребителите и се асоциира именно с този продукт и с производителя му Байер.
Възможността за заблуда е анализирана с оглед сходството във външния вид на съответните продукти и цялостния  изглед на опаковката, за да се прецени доколко е възможно двата продукта да бъдат различени. Повечето потребители са склонни да възприемат външния вид на даден продукт о като цяло, без да го анализират в детайли, запомняйки елементите, които се открояват като например определен цвят или форма. Между опаковките на снимката има висока степен на сходство както в използваните цветови комбинации, така и в пространственото разположение на използваните изображения. В този смисъл общото в дизайна на разглежданите опаковки измества вниманието от наличните разлики, които в случая са по-трудно забележими. Комисията е отчела също така и обстоятелството, че когато даден продукт, се е утвърдил на пазара и е присъствал на него продължително време без прекъсване, какъвто без съмнение е „Аспирин Протект”, неговият специфичен външен вид, се запечатва в съзнанието на потребителите, които при вида на отделни елементи или специфична комбинация от елементи правят асоциация именно с този продукт. Поради това КЗК е заключила, че цялостният външен вид на „Аспетин Протект Адифарм” е максимално сходен с този на Байер, до степен такава, че да създаде реална опасност от възникване на заблуда на потребителите относно произхода и производителя му. Установеното визуално сходство в изображенията на опаковките е подсилено и от наличието на фонетично и смислово сходство, изхождащо от надписите, поставени на тях. За възможността за заблуда допринася и обстоятелството, че двата лекарствени продукта, съдържащи едно и също активно вещество, носят и сходни наименования, като всяко от тях съдържа думата „протект”. КЗК не е възприела възраженията на ответника, че думата „протект” е силно описателна за фармацевтичния бранш и е често използвана за наименования на лекарствени продукти и хранителни добавки, поради което не притежава отличителност. Според КЗК възможността за възникване на заблуда у потребителя произтича не от използването на „протект” въобще в наименованието, а от използването на тази дума в контекста на гореописаната висока степен на сходство в опаковките на двата продукта.От значение е и фактът, че „Аспетин Протект Адифарм” не е нов продукт. Това е новото име на произвеждания от „Адифарм” ЕАД лекарствен продукт „Тромбогард”, който е разрешен за употреба от края на 2006 г. и се е разпространявал в опаковка, в която не са присъствали присъщите за външният вид на „Аспирин Протект” елементи – бяло и зелено поле, разделени от тънка червена линия Промяната в наименованието на продукта и в опаковката са извършени през февруари 2011г., което сочи на умишлено търсено сходство с цел извличане на облаги от утвърдения имидж на „Аспирин Протект”. КЗК не е възприела и възраженията, че вниманието на потребителя е силно завишено при закупуване на лекарства. Комисията правилно е преценила, че в случая се касае за имитация на лекарствен продукт отпускан без лекарско предписание, с широко приложение и със сравнително ниска цена, разпространяващ се както в аптеки, така и в дрогерии, където няма фармацевт и изборът на продукта става по желание на потребителя.
При определяне на размера на санкцията КЗК е отчела продължителността на нарушението, която е сравнително кратка, поради което същото е определено като леко нарушение. Към смекчаващите обстоятелства е причислен и факта, че от него са засегнати интересите само на един конкретен конкурент, а именно „Байер България” ЕООД, което заключение е спорно. При този вид нарушения, заблудата преобладаващо се свежда до конкретен продукт и конкретен производител, което само по себе си не води до смекчаване на отговорността. В същото време, когато става въпрос за известен производител и особено когато конкретният продукт намира широко приложение, както в случая, това по-скоро следва да се отнесе към утежняващите отговорността обстоятелства, а не обратното. Като отегчаващо отговорността обстоятелство КЗК е оценила високата степен на опасността от заблуда, предвид очевидното умишлено търсено сходство във външния вид на продуктите и неправомерното ползване от наложената репутация на конкурент, с което „Адифарм” ЕАД грубо е пренебрегнало основни пазарни принципи.
В резултата на тези съображения КЗК е определила санкция в размер на 51 130 лв. на „Адифарм” ЕАД.
Предложение за самосезиране
След тази отличен резултат можем да очакваме, че в полезрението на КЗК ще попадне и вече небезизвестният казус с киселото мляко Боженци. Както неотдавна стана дума в този блог дистрибуторът на марката е решил да произвежда същото кисело мляко и ето резултата:

Будни потребители съобщават, че разликата в двете опаковки е в леко избледнелите цветове на фолиото, предлагано от дистрибутора "Герма 95". Освен това на неговата опаковка липсва логото на ЕкоБулпак и някои други по-дребни детайли. На самата кофичка също се забелязват дребни разлики. На оригинала, произвеждан от "Елви"  пише "краве кисело мляко", а на другото "българско кисело мляко". Също така на оригинала пише "Вкусът на българската традиция", а при другото думите „вкусът на” липсват. Останалите разлики се разбират единствено след консумация ...

Застъпничество за конкуренцията: Становище на КЗК по изменението на Закона за радиото и телевизията
КЗК е съгласувала проект на Закон за изменение и допълнение на ЗРТ и е дала становище по него (решение № 1484/2011). Още през м. юли т.г. КЗК (с решение № 899/2011) прие становище по първия проект за изменение и допълнение на ЗРТ с оглед регламентиране на организирането и провеждането на интерактивни игри, с което препоръча дефинициите за интерактивни игри с хазартен и нехазартен характер да се съгласуват с дефинициите в Закона за хазарта и да се въведе задължение за доставчиците на медийни услуги да обявяват стойността и вида на наградите в началото на играта, като в хода й тяхната стойност да може да бъде единствено увеличавана. Тези две бележки за отразени в новия проект.
В новото си становище КЗК обръща внимание, че законопроектът предвижда в чл. 75, че заблуждаващите търговски съобщения са забранени и въвежда легална дефиниция на понятието „заблуждаващо търговско съобщение”. В същото време в ЗЗК, който е общ закон по отношение на ЗРТ, е вече уреден институтът на заблуждаващата реклама със сходна дефиниция (чл. 33). При определянето на рекламата като заблуждаваща, КЗК трябва да вземе предвид определени елементи, които не са заложени в ЗРТ. Въпреки, че дефинициите на понятията „заблуждаваща реклама” и „заблуждаващо търговско съобщение” са подобни, КЗК е на мнение, че това правно положение не би създало неясно съотношение между общия и специалния закон, предвид съществуването на допълнителни елементи в ЗЗК. По този начин се избягва рискът едно и също поведение да бъде санкционирано два пъти – от КЗК и от СЕМ, в нарушение на принципа non bis in idem.
Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗРТ рекламата е форма на търговско съобщение. От друга страна, Проектът предвижда нова забрана (чл.19е, ал. 4) интерактивните игри и търговските съобщения за тях да съдържат скрита или заблуждаваща реклама. Понятието „заблуждаваща реклама” обаче не е дефинирано в ЗРТ и следователно би следвало да се прилага дефиницията, съдържаща се в ЗЗК, което не е в съответствие с целите на ЗРТ. В същото време дефиницията за „заблуждаваща реклама”, предвидена в ЗЗК, е създадена за целите на този закон - да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. За разлика от ЗЗК, ЗРТ е специален секторен закон, регламентиращ единствено медийните услуги. Поради тази причина в него е въведена специална дефиниция на понятието „заблуждаващо търговско съобщение”, което, както бе посочено, включва като своя форма и рекламата в медийните предприятия. В тази връзка КЗК счита, че в чл.19е, ал.4 от ЗИД на ЗРТ не би следвало да се използва понятието „заблуждаваща реклама”, тъй като в този случай би се създало припокриване на контролните правомощия на СЕМ и на КЗК по отношение на едни и същи обществени отношения.
Концентрации: Sony изкупува дела на Ericsson в общия им бизнес
Sony Corp планира да изкупи дела на Ericsson в общото начинание на двете компании за 1.05 млрд. евро. Така японците ще се опитат да настигнат производителите на смартфони и таблети Apple и Samsung. Сделката дава на Sony собствеността върху определени патенти, държани от Ericsson, и ще позволи на японския гигант да интегрира производството на Sony Ericsson със собствените си продукти и съдържание. Това ще даде нови възможности на потребителите, които ще могат да свързват различни устройства (смартфони, лаптопи, таблети и телевизори) с подобни интерфейси и операционни системи.
За предстояща концентрация съобщава и КЗК.  Алфа Банк А.Е. банка, учредена съгласно гръцкото законодателство предстои да се влее в гръцката Еф Джи Юробанк Ергасиас С.А. банка. Алфа Банк А.Е. предлага широк спектър от услуги включително банкиране на дребно, корпоративно банкиране, управление на активи, дистрибуция на застраховки, инвестиционно банкиране, лизинг, и др. Дейността на Еф Джи Юробанк Ергасиас С.А. от своя страна също включва банкиране на дребно, банкови услуги за малки и средни предприятия, инвестиционно банкиране, управление на активи, и др.
Очаква се операцията да окаже въздействие у нас върху пазарите на банкиране на дребно и на корпоративното банкиране. Предстои КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение. В тази връзка всяко трето заинтересовано лице може в 7-дневен срок да представи информация или да изрази своето писмено становище относно сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответния пазар в страната.

Картели: КЗК връчи твърдение за извършено нарушение на Българския лекарски съюз
С решение № 516 от 20.04.2011г. КЗК образува производство за разследване на евентуално извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК от страна на БЛС, изразяващо се в поведение, което има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар
 Повод за това бяха съобщения в средствата за масово осведомяване за това, че БЛС е приел минималният праг за частен преглед при лекар да е 24 лв., равен на 10% от минималната работна заплата. Според публикациите, правото БЛС да фиксира минимални цени е въведено през 2000 г. в приетия от Съюза Кодекс на професионалната етика, като до настоящия момент БЛС не е установявал такъв минимален праг.  Според чл. 57 от Кодекс на професионалната етика, при определяне на своя хонорар е недопустимо лекарят да го намалява под приетия от БЛС минимум за тази дейност. Чл. 58, ал. 1 предвижда като право на лекаря да определи своя хонорар в съответствие с вида на медицинската дейност, която извършва, квалификацията си и правилата, приети от БЛС. Според ал. 4 от същия член, лекарят няма право да намалява хонорара си под приетия от БЛС минимум за тази дейност. БЛС е съсловна организация на лекарите, а чл. 5, ал. 3 от ЗСОЛС предвижда, че БЛС изготвя Кодекс за професионална етика на лекарите и упражняват контрол по спазването му, но не съдържа разпоредби, които да определят съдържанието на Кодекса, нито предвижда сред функциите на БЛС, възможност да определя нивото на хонорарите на членуващите в него лекари. Разпоредбата на чл. 15 от ЗЗК счита прякото или косвено определяне на цени за нарушение по ЗЗК. Хонорарът, който пациентът заплаща при предоставяне от страна на лекаря на услугата «преглед» е цената, която той заплаща за извършената услуга. КЗК е приела, че са налице основателни съмнения за извършено нарушение от страна на БЛС и е образувала производство.
След проведено проучване КЗК е постановила Определение № 1476/25.10.2011 г., с което е предявила на Български лекарски съюз, твърдение за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено решение на сдружение на предприятия, което има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазара за предоставяне на услугата медицински преглед, който не се заплаща от НЗОК под формата на пряко определяне на цени (фиксирана минимална цена). На БЛС е предоставена възможност да изрази своите възражения писмено, след което ще има право и да бъде изслушан в открито заседание на Комисията, след което тя ще се произнесе с окончателно решение по случая.

Държавни помощи: Ellinika Touristika Akinita е подала жалба срещу Европейската комисия пред Общия съд на (Дело T-419/11
С жалбата се иска отмяна на решение на ЕК от 24.05.2011г., с което  се  обявява  за  неправомерна  държавната  помощ,  отпусната от  гръцките  власти сума  за  държавните  казина. Иска се също така да бъде разпоредено връщането  с  лихвите  на  всички  суми,  които пряко  или  непряко  са „възстановени“  от  страна  на  жалбоподателя  в  изпълнение  на  обжалваното  решение, както и да се осъди  ЕК  да  заплати  съдебните  разноски.
Първото правно основание, на което се позовава жалбата е изведено от неправилното  тълкуване и прилагане  на  член 107,  параграф 1,  ДФЕС,  както  и  от  недостатъчни  мотиви  в  нарушение  на  член 296  ДФЕС.  Гърция смята, че спорната  мярка  не  предоставя  на  казината  в  Парнита  и  Корфу  каквото  и  да  било  финансово  предимство,  произтичащо от  прехвърляне  на  държавни  средства, няма  избирателен характер,  не  е  в  състояние  да  наруши  търговията  между държавите  членки  и  не  нарушава  или  не  заплашва  да  наруши конкуренцията.
Второто правно  основание  е  изведено от неправилното  тълкуване и прилагане  на  член 14,  параграф 1,  първо  изречение  от  Регламент (ЕО)  № 659/1999  на  Съвета  от 22  март 1999г.  за  установяване  на  подробни  правила  за  прилагането  на  член 93  от Договора  за  ЕО .  По-конкретно, възстановяване  на  неправомерно  отпусната  държавна  помощ може  да  се  изисква  само  от  реалните  получатели  на  помощта  и   няма  съвпадение  между  реалните  получатели  на  спорната мярка (а  именно  клиентите  на  казината)  и  лицата,  адресати  на решението  за  възстановяване (казината  в  Корфу, Парнита  и  Солун),  които  не  следва  да  заплащат  входен  билет. Третото  правно  основание  е  изведено  от  неправилното  тълкуване  и прилагане на  член 14, параграф 1,  второ изречение от посочения регламент.  Изъкнато е, че възстановяването на  спорната  помощ  противоречи  на принципа  на  оправданите  правни  очаквания  и  на принципа  на  пропорционалност.

Европейско законодателство: Стандартен европейски договор за продажба ще улесни пазаруването зад граница
Изготвено е предложение за стандартен европейски договор за продажба. Той включва набор от нeзадължителни правила за продажба и е предназначен да подпомогне трансграничната търговия и да намали разходите на компаниите, като същевременно осигури на потребителите по-богат избор и повече сигурност. Направеното предложение от провокирано от все още съществуващи препятствия за трансграничната търговия и различията между законите за покупко-продажба в различните страни от ЕС. В момента около 44 % от европейците посочват, че не пазаруват в чужбина, защото не са сигурни в своите права. Очаква се новият европейски договор за продажба да улесни трансграничната търговия и да осигури на потребителите повече избор, по-ниски цени и еднакво високо ниво на защита на техните права във всички страни от ЕС. Така например потребителите, получили дефектен продукт ще могат да потърсят обезщетение по няколко различни начина - чрез анулиране на договора, като получат парите си обратно или да поискат нов продукт, чрез поправка на продукта или чрез намаление на цената. Със същите възможности ще разполагат и потребителите, изтеглили музика, филми, софтуер и други цифрови продукти по интернет срещу заплащане.
Новите правила няма директно да заменят националните закони, но всяка държава ще може да ги въведе в своето законодателство ако желае. Освен това този вид договор ще важи само ако двете страни се съгласят да го приемат.
Понастоящем преводът на националните закони на 26 различни държави и адвокатските услуги, необходими на фирмите, желаещи да продават в другите страни от ЕС, струват средно по 10 000 евро на държава. Според проучване[1] е установено, че около 71 % от европейските компании биха използвали общия европейски договор за всички продажби на потребители в други страни от ЕС, ако той съществува.
Следващата стъпка е получаването на одобрение от државите-членки и от Европейския парламент, който вече изрази подкрепата си за него чрез гласуване по-рано тази година.
Можете да разберете какви данни се пазят за вас във Facebook
Съгласно европейското законодателство всеки потребител има право да получи от всеки сайт информация за това каква информация се съхранява него. Това важи и за Facebook. След попълване на специална форма, достъпна онлайн, по пощата се получава документ, който включва освен публично обявената от потребителя информация и всички данни, които съответната компания пази за него и/или продава на други компании. Информацията може да съдържа вече изтрити съобщения и статуси, както и данни за телефони и адреси. 

Пазари: Застраховането отново се връща към спад заради слаб интерес към имуществени полици
По данни на КФН спадът на застрахователния пазар намалява. Според регулатора в сектора има "тенденция към засилване на конкуренцията и намаляване на дела на първите четири дружества". Четиримата лидери в общото застраховане са ДЗИ, "Булстрад Виена иншурънс груп", "Бул инс" и "Армеец". ДЗИ отново заема първото място по пазарен дял с 12.9%, след като няколко години на първо място беше "Булстрад". Вторият застраховател има минимална разлика при 12.3% от всички събрани премии. Положението на водещите дружества се използва като измерител за конкуренцията при предлагането на финансови услуги. В края на август тези дружества държат малко над 48% от премиите в сектора при близо 49% година по-рано.
Автомобилните застраховки са от малкото, които отбелязват ръст – с 0.2% към август. Забавяне при животозастраховането е другата тенденция на пазара, където за осемте месеца на годината се наблюдава ръст само с 2.6%. В тази част от пазара също има повишение на конкуренцията, след като делът на първите четири компании намалява от 58% миналата година до 56.7% през тази.

Класации: 15-те най-големи енергийни компании в света
Консултантската компания в сектора на енергетиката Platts публикува класацията си на 250-то водещи енергийни компании в света. Класацията е изготвена от Platts след сравнение на активите, приходите, печалбите и възвращаемостта на инвестирания капитал на компаниите. Класацията показва възхода на страните от BRIC и особено на Китай. Общо 11 от водещите 20 енергийни компании са от държавите от BRIC, като представителите на Бразилия, Индия, Русия и Китай в челната десетка са четири.
Компания
Държава
Активи в млрд. $
Приходи в
млрд. $
Печалба в
млрд. $
Endesa SA

Испания
73.935
34.350
4.822
Rosneft Oil
Русия
83.232
39.431
6.514
Reliance Industries
Индия
55.939
43.636
5.248
RWE AG
Германия
114.765
65.234
4.892
LUKOIL
Русия
84.017
104.956
9.006
Royal Dutch Shell
Холандия
292.181
278.188
12.518
Chevron Corp
САЩ
164.621
159.293
10.483
China Petroleum
Китай
128.505
192.638
9.041
Petro China Corp
Китай
254.914
220.177
21.034
E.On AG
Германия
187.476
115.772
12.045
Total SA
Франция
156.913
157.673
11.875
Petrobras Brasileiro
Бразилия
190.411
100.880
16.002
Gazprom
Русия
270.501
98.135
25.578
BP
Великобританиая
235.968
239.272
16.578
Exxon Mobil Corp
САЩ
233.323
275.564
19.280




[1] Това проучване е било поискано от DGJUSTICE и е координирано от Генерална дирекция "Комуникация

Няма коментари:

Публикуване на коментар