Архив на блога

неделя, 30 октомври 2011 г.

Съдът на ЕС (разширен състав) постанови решение, с което отмени Решение 2003/5/ЕО на ЕК по делото Натриев карбонат — Solvay, CFK, поради неосигурено право на защита

Solvay е химическо дружество, което в края на 80-те години на 20-ти век е основният производител на сода както в ЕО, където държи 60 % от пазара, така и на световно равнище. Вторият по големина производител е ICI, следван от Rhône-Poulenc, Akzo, Matthes & Weber и Chemische Fabrik Kalk (наричано по-нататък „CFK“). За период от няколко години общностните предприятия са защитавани с антидъмпингови мерки, но към момента на започване на спорните производства от ЕК тези мерки са в процес на преразглеждане. Производителите от източноевропейските страни също са били конкуренти, но за малки количества сода. Спрямо вноса от тези страни също са се прилагали антидъмпингови мерки. Около 1870 г. Solvay предоставя лицензия за производство на Brunner, Mond & Co. и двете дружества разпределят помежду си съответните сфери на влияние, като Solvay осъществява дейността си в континенталната част на Европа, а Brunner, Mond & Co. — на Британските острови, в Британската общност и в други страни в Африка, Азия и Южна Америка. Първоначалното споразумение е подновявано неколкократно, в частност през 1945 г.
На общностния пазар е констатирано разпределение на сфери на влияние между Solvay и ICI и разделяне на националните пазари, със значителни ценови различия. Подозирайки, че отделните предприятиs производители в Общността, са сключили споразумения, в началото на 1989 г. ЕК извършва проверки на основните производители на сода. На 13.03.1990г. Комисията изпраща до Solvay, ICI и CFK твърдение за извършени нарушения на чл. 85 и чл. 86 от Договора за ЕИО (сега чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС). ЕК е изпратила на всяко от предприятията не всички документи, а само документите във връзка с нарушението, в което то е обвинено. По съображения за поверителност, на засегнатите предприятия не са изпратени редица документи или откъси от тях. По-късно предприятията са поканени, за да бъдат изслушани, но Solvay не е участвало в изслушването.
На 19.12.1990 г. ЕК приема четири решения, с които установява нарушения на картелната забрана и на забраната за злоупотреба с господстващо положение:
Решение 91/297/ЕИО затова, че Solvay и ICI[1] са продължили да поделят помежду си пазара на сода, въпреки твърдението им, че сключеното през 1945 г. споразумение повече не било прилагано, както и затова, че в някои случаи Solvay извършва доставки от името на ICI и че двете предприятия са имали чести контакти – нарушение по чл. 81 ДЕИО;
Решение 91/298/ЕИО затова, че Solvay и CFK са сключили ценово споразумение в замяна на гарантирано за CFK изкупуване на минимално количество, преразглеждано всяка година – нарушение по чл. 81 ДЕИО;
Решение 91/299/ЕИО относно злоупотреба с господстващо положение от страна на Solvay, тъй като е прилагало система на отстъпки и намаления върху пределно количество продукция с цел да задължи клиентите да се снабдяват от него, за да задоволяват всички свои нужди и с цел да изключи конкурентите си от пазара – нарушение по чл. 82 ДЕИО и
Решение 91/300/ЕИО относно сходно поведение на злоупотреба с господстващото положение от страна на ICI.
Четирите решения са обжалвани пред Общия съд от Solvay, а CFK плаща наложената му глоба. Solvay подава и допълнителни жалби, с ново право основание и иска решението да бъде обявено за недействително поради липса на заверка, като се позовава на статии от пресата, в които ЕК признава, че от 25 години насам не е заверила нито едно решение.
На 29.06.1995г. Общият съд постановява пет решения.
На първо място е отменено Решение 91/297 поради нарушение на правото на защита, тъй като в административното производство ЕК не е дала достатъчен достъп на страните до документи, които са можели да бъдат от полза за защитата. Общият съд по-конкретно отбелязва, че „ако в административното производство на жалбоподателя е била дадена възможността да се позове на документи, които биха могли да го оневинят, той евентуално е щял да може да повлияе върху направената от колегиума на членовете на Комисията преценка, поне що се отнася до доказателствената стойност на неговото твърдяно за успоредно и пасивно поведение от началния момент и следователно докато трае нарушението“. Общият съд постановява, че Комисията е трябвало да предостави поне списък на документите от останалите предприятия, за да може да се провери точното им съдържание и ползата от тях за защитата.
На второ място са отменени Решение 91/298 и Решение 91/299  по съображение че не са надлежно заверени. Общият съд отхвърля доводите за обжалване на Решение 91/300 по съображение че непредставените документи нямало да бъдат от полза за защитата на жалбоподателя, но го отменя поради липса на надлежна заверка.
ЕК Комисията подава жалби срещу посочените по-горе решения, но Съдът ги отхвърля.
Що се отнася до Solvay, на 13.12.2000г. Комисията приема две нови решения, с които по същество замества вече отменените и налага на дружество две глоби от 3 милиона Евро за нарушението по чл. 85 ДЕИО и 20 милиона Евро за нарушението по чл. 86 ДЕИО.
Solvay обжалва тези решения, но през 2009г. Общият съд отхвърля жалбите[2].
Поради обстоятелството че жалбоподателят се позовава на липсата на достъп до преписката в рамките на горното производство Общият съд приканва ЕК да представи подробен опис на всички документи в преписката, което тя прави частично. След като обаче Solvay моли да се запознае с някои документи ЕК признава, че е загубила някои преписки и е невъзможно да изготви опис на документите, които те съдържат.
При новото обжалване Solvay излага четири правни основания, които могат да бъдат обобщени по следния начин:
На първо място се изтъква неправилно прилагане на правилата за погасителната давност. Solvay поддържа, че погасителната давност, изчислена съгласно Регламент (ЕИО) № 2988/74 относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция[3], не спира да тече в производството по обжалване. Според Solvay Комисията е можела да приеме ново решение веднага след като е постановено Решение от 29 юни 1995 г. по дело Solvay/Комисия. С подаването на жалба тя е поела риск, още повече че ѝ било известно Решение по дело Комисия/BASF, в което Съдът взел отношение по въпроса за липсата на заверка на актовете. Общият съд обаче приема, че погасителната давност спира да тече, докато трае производството по обжалване пред Съда.
На второ място Solvay се позовава на нарушаване на принципа на разумния срок.  Общият съд разглежда всеки етап от производството и отбелязва, че правото на защита не е нарушено независимо от изминалото време. Съдът приема също така, че жалбоподателят изрично е отхвърлил възможността за намаляване на глобата като обезщетение и че не е предявил и искане за обезщетение.
На трето място Solvay твърди нарушение на съществените процесуални правила. Общият съд отхвърля част от твърденията, изведени от нарушението на принципа на колегиалност и на принципа на правната сигурност. Що се отнася до нарушението на правото на жалбоподателя отново да бъде изслушан, Общият съд посочва, че съдържанието на спорното решение по същество е еднакво с това на Решение 91/298, поради което ЕК не е била длъжна да изслуша отново жалбоподателя. Общият съд отхвърля и аргументите за нарушение на принципите на безпристрастност, добра администрация и пропорционалност.
На четвърто място Solvay твърди, че в резултата на неговото поведение не се е стигнало до засягане на търговията между държавите членки. Според Общия съд обаче жалбоподателят не е оспорил условията на споразумението, сключено със CFK, а подобно споразумение за гарантиране на минимално годишно количество на продажбите на националния пазар може по дефиниция да отклони търговските потоци в друга посока, без да е необходимо да се доказва наличието на търговска стратегия.
На пето място Solvay  излага съображения за нарушение на правото на достъп до преписката. Общият съд е проверил дали липсата на достъп до някои документи в хода на административното производство е попречила на жалбоподателя да се запознае с документи, които са могли да бъдат полезни за неговата защита. Независимо от загубените от ЕК преписки, Общият съд посочва, че поведението, в което е упрекнато Solvay е доказано от документите в наличните преписки и че „липсват данни, въз основа на които да се презумира, че в липсващите папки жалбоподателят е могъл да открие документи, чрез които да опровергае констатациите на Комисията“.
Solvay излага и пет основания за намаляване на наложената му глоба, изведени от неправилната преценка на тежестта и продължителността на нарушението, неправилната преценка за наличие на отегчаващи обстоятелства, от наличието на смекчаващи обстоятелства и от несъразмерния характер на глобата.
Общият съд отбелязва, че ЕК не е доказала, че разглежданото нарушение е продължило до края на 1990г., в резултат на което глобата е намалена с 25 % като в крайна сметка съдът определя тя да бъде в размер на 2,25 милиона Евро.
При следващото обжалване на това решение пред Съда (разширен състав) Solvay се позовава на три основни нарушения - нарушение на правото на процес в разумен срок, нарушение на правото на защита, поради това че след като ЕК отказала достъп до преписката е загубила и част от нея и нарушение на правото му да бъде изслушан, преди Комисията да приеме повторното решение.
Жалбоподателят твърди, че с наложеното му от Общия съд задължение да докаже, че загубените документи са могли да бъдат полезни за неговата защита се изисква нещо невъзможно, тъй като тези документи няма как да бъдат разгледани. Solvay изтъква, че е нарушен принципа, съгласно който е достатъчно да има дори само ограничена възможност въпросните документи да повлияят върху спорното решение. След като съдържанието на изгубените документи не е известно, то не може да се изключи възможността жалбоподателят, въз основа на тях да изложи допълнителни доводи и дори изцяло нови правни основания както по същество, така и относно размера на глобата.
ЕК е оспорила доводите, изложени от жалбоподателя.
За да се произнесе по същество Съдът (разширен състав) е изложил следните съображения.
Обратно на твърдяното от Комисията, жалбоподателят възразява не срещу направените от Общия съд фактически изводи, а срещу приложените от последния правила относно тежестта да се докаже ползата от документи, част от които са загубени. Зачитането на правото на защита в производството пред ЕК, чийто предмет е налагането на глоба, изисква на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за нарушение на Договора[4]. Правото на достъп предполага, че ЕК предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към защитата на това предприятие с изключение на търговските тайни, вътрешните документи и други поверителни сведения. В подобен случай последиците от извършеното нарушение не се отстраняват с предоставяне на достъп в хода на съдебното производство. Доколкото Общият съд осъществява съдебен контрол, неговата проверка няма нито за цел, нито за последица да замени пълното разследване в рамките на административното производство. Погрешно в обжалваното съдебно решение е посочено, че „тъй като в жалбата жалбоподателят изобщо не оспорва наличието на споразумението, посочено от Комисията, то липсват данни, въз основа на които да се презумира, че в липсващите папки той е могъл да открие документи, чрез които да опровергае констатациите на Комисията“. В тази връзка Съдът напомня, че в производството пред ЕК жалбоподателят и CFK отричат наличието на сключено между тях споразумение, като Solvay твърди, че едностранно е поддържал предприятието на CFK в момент, когато е планирал да придобие това предприятие. Във всеки случай страната в производството не би могла да бъде упреквана за това, че е въвела нови правни основания, които почиват върху обстоятелства, установени в хода на производството. В настоящия случай жалбоподателят получава възможност едва през 2005 г. да изрази становище по документите, иззети през 1989г. Поради загубването на част от тях и отсъствието на опис на тяхното съдържание обаче той не е бил в състояние да провери дали липсващите документи са могли да бъдат от полза за неговата защита и следователно дали е щял да се позове на тях. Последиците от тези загубени материали за правото на защита са още по-тежки, доколкото според ЕК изгубените папки вероятно са съдържали отговорите на исканията за сведения. Ето защо не е изключено жалбоподателят да е могъл да открие в тези папки обстоятелства, които подкрепят развитата от него теза в административното производство.
Съдът подчертава, че в случая става въпрос не за няколко липсващи документа, чието съдържание е могло да бъде пресъздадено чрез други източници, а за цели папки, които, е било възможно да съдържат документи от основно значение в производството и които е могло да бъдат относими към защитата на жалбоподателя.
Следователно с извода в обжалваното съдебно решение, че макар жалбоподателят да не е имал достъп до всички документи това обстоятелство не му е попречило да осигури защитата си, Общият съд е допуснал грешка що се отнася до нарушаването от Комисията на правото на защита, и във връзка със съдържанието на липсващите документи е изходил от хипотези, които е нямало как да провери.
Що се отнася до третото правно основание от жалбата относно изслушването на засегнатото предприятие, преди да бъде прието спорното решение, Съдът напомня, че изслушването е част от правото на защита и следователно нарушението на това право трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки един случай обстоятелства.
В обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил,  че когато след решение, което е отменено поради процесуално нарушение, Комисията приема ново решение, което има еднакво по същество съдържание и е основано на същите твърдения за нарушения, тя не е длъжна да изслуша отново засегнатите предприятия. В конкретния случай обаче въпросът за изслушването на жалбоподателя не може да бъде отделен от достъпа до преписката. Въпреки че спорното решение има еднакво по същество съдържание това не променя обстоятелството, че при приемането на първото решение също е допуснато нарушение, което значително предхожда по време последното нарушение, доколкото в административното производство, довело до приемането на първото решение, Комисията не е предоставила на жалбоподателя всички документи, съдържащи се в нейната преписка и по-специално оневиняващите документи. Независимо от тези обстоятелства ЕК е приела същото решение като отмененото, без да образува ново производство, в рамките на което да изслуша жалбоподателя след като му даде достъп до преписката. Поради това Общият съд неправилно е приел, че не е необходимо жалбоподателят да бъде изслушван.
От изложените съображения следва, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено. Съгласно чл. 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, какъвто е и разглеждания случай.
Съгласно чл. 122 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася и по съдебните разноски. Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Поради това Комисията е осъдена да заплати наред с направените от нея съдебни разноски и всички разноски на жалбоподателя, направени както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.


[1] Imperial Chemical Industries - Brunner, Mond & Co. е едно от дружествата, които първоначално са участвали в това обединение и на което Solvay предоставя лицензия за производство през 1870г.
[2] Виж решението по дело T‑57/01, Recueil, стр. II‑4621.
[3] ОВ L 319, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 78
[4] Това право е залегнало и в член 41, параграф 2, букви а) и б) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар