Архив на блога

сряда, 23 ноември 2011 г.

Из практиката на КЗК: КЗК постанови, че не е извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК от страна на "Содексо Пасс България” ЕООД, „Виабел” ЕООД и „ВМ Финанс Груп” АД.

Производството е образувано по искане на искане на „Томбоу България” ООД. Дружеството е конкурент на останалите три дружества и случайно е установило в електронната страница „ВМ Финанс Груп" АД е посочен адрес за изпращане и осребряване на ваучерите, който съвпада с адреса на управление на „Содексо Пасс България" ЕООД. На сайта на „Виабел" ЕООД бил посочен същия адрес на конкурента „Содексо Пасс България" ЕООД. Според „Томбоу България” ООД, самото използване на един и същи адрес за изпращане на ваучерите за осребряване и от трите оператора предполага наличие на съгласуваност между тях. Искането е да се изследват отношенията между тези оператори с оглед евентуалното наличие на споразумение или съгласуваност в действията им на пазара на ваучери в България.

В рамките на образуваното производство, КЗК е разследвала:
   Дейността по отпечатване, доставка и отчитане на ваучерите за храна по силата на Споразумение за подизпълнение, подписано между “Содексо Пасс България” ЕООД и „ВМ Финанс Груп” АД през 2009 г. и
   Дейността по отпечатване, доставка и отчитане на ваучерите за храна от “Содексо Пасс България” ЕООД за сметка на „Виабел” ЕООД.

С решение № 1555 от 10.11.2011г. КЗК е установила, че сътрудничеството между “Содексо Пасс България” ЕООД и „ВМ Финанс Груп” АД се основава на договор, подписан от двете страни, а сътрудничеството между “Содексо Пасс България” ЕООД и „Виабел” ЕООД представлява практика, която действа от 2007 г. до настоящия момент включително и която не е формализирана писмено. И двете посочени форми на сътрудничество между страните изрично доказват тяхното общо намерение да следват определено поведение на пазара и следователно могат да бъдат квалифицирани като „споразумения” за целите на приложимостта на чл. 15 от ЗЗК.
Според КЗК обаче тези споразумения не са имали за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, което е съществен елемент от фактическия състав на забраната по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК.  Съгласно установената съдебна практика и на Съда на Европейския съюз, за да се прецени дали дадено споразумение има антиконкурентна цел, трябва да се разгледа неговото съдържание, целите, които се стреми да постигне, както и икономическия и правния контекст, в който е изготвено. В конкретния случай „Содексо Пасс България” ЕООД е извършвало отпечатването, прочитането и проверката на ваучерите за храна, които „ВМ Финанс Груп” АД и „Виабел” ЕООД издават, за което не съществуват законови пречки.  Разглежданото сътрудничество е между преки конкуренти, които извършват дейност като оператори на ваучери за храна и следователно може да бъде определено като хоризонтално споразумение. ЕК е изготвила подробни Насоки относно приложимостта на чл. 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество от 2011г., в които са уредени критериите за оценка на хоризонталните споразумения за подизпълнение и които КЗК е съобразила в своя анализ.
Разглежданите практики, попадат в категорията хоризонтални споразумения за подизпълнение, и по-конкретно в подкатегорията на споразуменията за едностранна специализация. По принцип сътрудничество от вида на това по конкретното производство може да доведе до уеднаквяване на разходите на страните  до степен, която им позволява да достигнат тайно договаряне, или пък споразумението да включва обмен на чувствителна информация, която да доведе също до тайно договаряне. От друга страна няма вероятност от възникване на пряко ограничаване на конкуренцията, ако страните нямат пазарна мощ на пазара, на който се оценяват опасенията за конкуренцията. Разследването е установило, че общият пазарен дял на  „Содексо Пасс България” ЕООД и „Виабел” ЕООД  е приблизително 31 % за 2007 г., 27 % за 2008 г., 17 % за 2009 г. и 33% за 2010 г, а между  „Содексо Пасс България” ЕООД и „ВМ Финанс около 26 % през 2010г. Бариерите за навлизане на пазара са от административно правен и финансов характер, но са преодолими.
Когато даден оператор разполага с разрешение от МФ да извършва дейност по издаване на ваучери за храна, но няма възможност да инвестира в собствено оборудване, той може да прибегне до услугите на друго дружество за предоставените услуги по отпечатване, прочитане и проверка на ваучерите за храна. Анализът на пазарните дялове на участниците на пазара показва, че пазарът се променя динамично. За периода 2007 – 2009г. се открояват три дружества, които имат сравнително висок дял от пазара – „Содексо Пасс България” ЕООД,  "Аккор Сървисиз България" АД и "Чек Дежене България” ЕООД, като постепенно пазарните дялове на първите две намаляват. Броят на новонавлизащите предприятия непрекъснато се увеличава и  достига до 12 в края на периода – 2010г. Честите промени на пазарните дялове са показателни за ефективния конкурентен натиск, който участниците на пазара си оказват един на друг, което от своя страна намалява риска от това разглежданото сътрудничество да има ограничаващо въздействие върху конкуренцията, въпреки по-високите общи пазарни дялове на ответните страни.
Освен това страните са си сътрудничили единствено по отношение на едно от всички действия, които извършват операторите на ваучери за храна, представляващо междинна услуга, докато продължават да се конкурират на пазара за услуги по предоставяне на ваучери за храна на работодатели и на пазара за услуги по осребряване на ваучери за храна.
Основна характеристика на конкурентния процес между тях е ценовата конкуренция при договаряне на размера на възнагражденията с работодатели и търговски обекти. Сътрудничеството по отношение на междинна услуга (фактическо отпечатване на ваучери) не засяга конкурентния процес при договаряне на възнагражденията, поради което  не се елиминират ключови елементи на конкуренцията между тях. КЗК е отчела също така и невъзможността за „ВМ Финанс Груп” АД и „Виабел” АД реално да предоставят ваучери за храна без да разполагат с необходимото за отпечатването им техническо оборудване, а това превръща сътрудничеството им със „Содексо Пасс България” ООД в средство за навлизането им на засегнатите пазари. 

По-нататък КЗК е анализирала дали ответните страни са могли да постигнат тайно договаряне вследствие на  уеднаквяване на техните разходи или на обмен на чувствителна информация.
Отпечатването на ваучерите на двама оператори на едно и също място не води до обединяване на производствените им мощности, а представлява единствено сътрудничество по предоставяне на междинна услуга, за което е заплащано на подизпълнителя.  Освен тези разходи те са поели и други, без които е било невъзможно да реализират дейността. Според КЗК  е оправдано  всяко едно предприятие, което разполага с необходимото техническо оборудване, да се стреми към намаляване на производствените си разходи и към ефективно използване на наличните производствени мощности и това не представлява ограничение на конкуренцията.
Комисията е проследила размерите на възнагражденията, които ответните страни са договаряли с работодателите, на които са предоставяли ваучери за храна и е установила, че между тях не се наблюдава еднаквост или висока степен на сходство. Проследените от нея тенденции при размерите (минимални, максимални и средни) на договаряните с работодатели възнаграждения не показват индикации за съществуването на тайно договаряне между ответните страни.
Обсъдена е била и възможността за постигане на тайно договаряне посредством обмен на чувствителна информация. По принцип обменът на пазарна информация между конкуренти може да доведе до ограничаване на конкуренцията, особено в ситуации, когато това им позволява да придобият представа за пазарната стратегия на своите конкуренти. Според Насоките на ЕК основен проблем при обмена на информация може да бъде възможността за повишаване на прозрачността на пазара, като по този начин се премахва несигурността по отношение на бъдещите действия на конкурентите или се създава антиконкурентно препятствие по отношение на конкурентите на пазара, които не участват в съглашението, когато въпросната информация е стратегическа за конкурентите и обхваща значителна част от съответния пазар. В конкретния случай обаче информацията, до която подизпълнителят има достъп в рамките на сътрудничеството си с издателите, е била свързана единствено с изпълнението на неговите задължения като подизпълнител и с изискванията на  действащата нормативна уредба. Така например за него са станали достъпни: сериите и номерата на ваучерите и други задължителни реквизити, свързани с издателя на ваучера, тъй като тези данни се полагат върху ваучера по време на фактическото му отпечатване. Подизпълнителят е получил информация също така и за контрагентите на издателя (работодатели/ търговски обекти); обемите на поръчките, договорени с всеки един работодател; осребрените ваучери или оборота, който реализира издателят. Според КЗК информацията по отношение на контрагентите на издателите, които са търговски обекти, не може да бъде определена като чувствителна търговска информация поради факта, че всеки един оператор обявява на интернет страницата си търговските обекти, в които се приемат ваучерите, които издава. Информацията по отношение на обемите на поръчките, договорени с работодателите, както и по отношение на броя осребрени ваучери, би могла да послужи като ориентир относно пазарните позиции на издателите. Въпреки това КЗК е преценила, че това не е проблем, тъй като характеристиките и конкурентната структура на пазара са твърде динамични и получената информация не би могла да осигури пазарно предимство за подизпълнителя.
В допълнение на това разследването е установило, че подизпълнителят няма достъп до данни, свързани с договорените възнаграждения от издателите на ваучери, тъй като всеки от тях встъпва самостоятелно в договорни отношения с работодателите. Поради това КЗК е извела извод, че подизпълнителят няма достъп до стратегическа информация за своите преки конкуренти, поради което разглежданите практики, не могат да доведат до постигане до тайно договаряне по отношение на независимото търговско поведение на страните и следователно не могат да имат ограничаващ ефект върху конкуренцията на засегнатите пазари. 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Пълният текст на решението може да се намери тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар