Архив на блога

вторник, 15 ноември 2011 г.

Хоакин Алмуния за реформите в областта на държавните помощи в момент на криза

Г-н Алмуния направи изказване по време на кръгла маса в Берлин, проведена на 11.11.2011г., посветена на политиката в областта на държавните помощи. В речта си зам.–председателят на ЕК разясни пакета от мерки, с които предлага да бъде реформирана политиката в областта на контрола върху държавните помощи, както и вижданията си в по-далечен план.
Той посочи, че отговорността на правителствата в сегашното състояние на икономиката е променена. От 2008г. насам размерът на частния и публичния дълг се увеличава постоянно като в няколко държави-членки достига неустойчиви нива. Кризата с държавния дълг намалява пространството за маневриране с публичните бюджети в Европа. Г-н Алмуния посочи, че в тези трудни условия нарастват изкушенията за налагане на протекционистки мерки и затова правителствата трябва да засилят контрола над държавните помощи с цел защита на целостта на вътрешния пазар. Единният пазар обхваща над  500 милиона души с различен културен, социален и политически произход и той, заедно с единната валута, представляват най-важния актив на ЕС, който дава предимство пред останалите конкуренти в световен мащаб и ще бъде основният двигател за възстановяването на Европа.
На този фон г-н Алмуния сподели своите виждания за ролята на политиката в областта на държавните помощи и контролът върху тях по време на кризата, като илюстрира основните политически инициативи в процес на подготовка и накратко очерта духа на по-широките реформи, които се обмислят в бъдеще. Като начало той очерта най-общо ситуацията през последните години на криза.
Публичните ресурси и преструктурирането на закъсалите банки са основните фактори, определили драматичното развитие на политиката за държавните помощи и контрола върху тях през последните години. Според проучване, публикувано миналия месец, в периода между октомври 2008 и декември 2010 г., правителствата на държавите-членки на ЕС са отпуснали помощи в размер на € 1,2 трилиона за финансовия сектор. Най-голямата част от тях - 757 млрд. Евро, са предоставени под формата на гаранции, последвани от капиталови инжекции и мерки за гарантиране на ликвидност. Публичните средства, използвани за подкрепа на финансовия сектор в началото на кризата успя да стабилизира пазарите и да осигури достатъчен поток от кредити за реалната икономика, дори в разгара на рецесията. Но след този жест за спасяване на банките веднага се появи друга опасност. Ако отпусканите помощи не се съгласуват и координират може да се стигне до огромен трансфер на капитали от една държава-членка към друга, което може да нанесе фатален удар върху вътрешния пазар. Този риск съвсем не е хипотетичен, доколкото още в началото на кризата започва да се наблюдава съществено движение на капитали между държавите-членки в търсене на най-високо ниво на защита. В същото време подкрепата беше концентрирана в няколко държави-членки и към няколко банки. Г-н Алмуния цитира проучване, според което 60% от помощите са били насочени към големите банкови пазари на три държави – Великобритания, Германия и Франция и повече от половината от средствата са преминали към десетина големи бенефициенти, ситуирани в тях. Всичко това означава, че спасителните мерки имат потенциал да променят конкурентната структура на банковия пазар, което привлече вниманието върху проблема с отпускането на средства за подпомагане. Благодарение на спешните мерки, предприети на различни нива на контрол върху държавните помощи, нарушаването на конкуренцията бе сведено до минимум и бе съхранено в здравословни граници в рамките на вътрешния пазар.
Г-н Алмуния подчерта, че европейският контрол върху държавните субсидии си поставя две основни цели. От една страна – да се потуши опасността от фалити, а от друга – да се подготви почвата за развитие след кризата. Условията за преструктуриране са били насочени към повече стабилност на финансовите пазари и към това да се помогне на банките да се върнат към обичайните си функции в реалната икономика. А това означава едновременно да се гарантира разумна печалба за банките, възстановяване на доверието от страна обществото, но и понасяне на справедлив дял от тежестта за излизане от затрудненото положение. Поради това ЕК е имала намерение още през лятото на 2011г. да се премине от действия „по спешност” към по плавни и перманентни мерки, насочени към налагане на поведение съобразено с  периода след криза.  Но новото напрежение на пазарите е принудило регулатора да промени плановете си и да удължи кризисния план до края на 2012г.
Държавите-членки и ЕК наскоро одобриха пакет от мерки за укрепване на капитала на банките и осигуряване на гаранции за тяхната адекватност, които се очаква да доведат до още повече случаи на държавна помощ през следващата година, което означава да се приеме и набор от инструменти за справяне с тях.
Според г-н Алмуния не се налага фундаментална промяна, но се полагат усилия за изясняване и актуализиране на правилата за ценообразуване и други условия, които да улеснят прилагането на пакета от мерки, приложим за банките. Посочена бе Германия, която още през 2008г. прие подробна програма за спасяване, която даде възможност за рекапитализация в размер на € 80 млрд., като около € 30 млрд. вече са отпуснати. В допълнение правителствата на отделните германски провинции са рекапитализирали банките с още € 23 млрд. Използвайки приетия план за действия в областта на държавните помощи в условия на криза, ЕК е насочила тези банки към устойчив бизнес модел и ги е предпазила от неразумни инвестиции и поемане на неоправдани рискове.
Подчертано бе, че ефектът от кризата не се ограничава само до финансовия сектор и засяга много нефинансови институции и реалната икономика като цяло. Поради това европейският кризисен режим включва и Временна рамка за помощ към реалната икономика (Temporary Framework). Съгласно условията на рамката, ЕК одобри ангажименти за 81 млрд. и държавите-членки вече са използвали около една четвърт от него. Посочено бе и че Германия в този период е била най-щедра в отпускането на обикновени държавна помощ, т.е. помощи, които не са свързани с кризата.
По-нататък г-н Алмуния разясни настоящите инициативи в областта на държавните помощи, започвайки с предвижданата реформа в правилата за контрол върху това как правителствата субсидират т. нар. "услуги от общ икономически интерес” (Services of General Economic Interest –SGEI).
Институциите трябва да адаптират политиките си така, че да отговорят на нуждите и очакванията на хората в условията на стриктни ограничения, а именно – да гарантират стабилни, достъпни и ефикасни обществени услуги, за които повечето европейци се притесняват, че ще бъдат изложени на риск поради бюджетни съкращения. Новите правила са предназначени да помогнат на националните правителства да предоставят по-интелигентни и по-ефективни услуги и да защитава обществените услуги в Европа в период на фискална консолидация. Г-н Алмуния привлече вниманието върху два аспекта на новия пакет от мерки за услугите от общ икономически интерес:
-          диверсификация на контрола и
-          по-силна защита за социалните групи в неравностойно положение.
Първата от двете реформи цели да успокои и улесни контрола по отношение на услуги, които не оказват съществено въздействие върху вътрешния пазар, което ще позволи на ЕК да се фокусира върху действията, които имат потенциал реално да увредят конкуренцията в европейски мащаб. Така например новите правила de minimis ще изключат от контрола на ЕК компенсациите, предоставени от органите на местно самоуправление до определен праг. От друга страна се разработват нови насоки насочени към услуги от голям мащаб и важно значение за вътрешния пазар, като например пощенските услуги, услугите свързани с опазване на околната среда и енергийните доставки. Ако пакетът бъде одобрен, може да се очаква по-стриктен контрол върху тези дейности и мерките за подпомагането им. С цел да се улеснят процедурите във връзка с услуги насочени към защита на хората в неравностойно положение, ЕК е предложила да се увеличат секторите, които се изваждат от изключителната компетентност на Комисията. Те ще включват услуги, насочени да задоволяват основни социални нужди и уязвимите групи. В момента само болници и социални общежития (места за подслон) могат да се възползват от това изключение.
Пакетът от мерки се намира на последна фаза на консултации и оптимистичните очаквания са да бъде приет преди края на годината.
Друга важна политика, в която скоро се очакват предложения за промени е защитата на околната среда. Г-н Алмуния сподели, че в началото на 2012г. възнамерява да представи нови насоки за държавните помощи свързани с изменената Схема за търговия с вредни емисии (СТВЕ), които да влязат в сила през 2013г. Според него независимо от важността на този проблем, разходите за опазване на околната среда все още намират слабо отражение в цените на стоките и услугите, поради което новата СТВЕ е важна стъпка в тази посока. Контролът на държавните помощи в тази област ще се засили, тъй като разходите за въглеродни (CO2) емисии в цените на електроенергията вероятно ще се увеличат и европейските предприятия ще бъдат изкушени да пренесат интензивните си енергийни операции в онези части на света, където опазването на околната среда е слабо развито. Най-добрият начин за справяне с този риск би било подписването на общо споразумение в рамките на ООН, което да задължи всички мощни икономики чувствително да намалят нивата на вредни емисии.  Докато това се случи обаче, от правителствата в Европа ще се очаква да подпомогнат компаниите си при поемане на по-високите разходи за CO2. Според г-н Алмуния обаче трябва да се търси приемлив баланс в този процес, тъй като сама по себе си подкрепата за най-големите енергийни предприятия ще облекчи разходите им, но това ще бъде за сметка на други сектори и може да подкопае общата цел на схемата, въведена за намаляване на вредните емисии по разходно-ефективни начини. Предприятията преди всичко трябва да бъдат стимулирани към иновации, енергоспестяване и насочване към възобновяеми и безвредни източници на енергия.
Преди всичко обаче новите насоки ще трябва да избегнат риска от надпревара за субсидии в рамките на ЕС, което е от решаващо значение в момент на икономическа несигурност и бюджетната дисциплина, подчерта специално г-н Алмуния.
Друга предстояща инициатива в областта на държавните помощи включва преразглеждане на Насоките за регионална помощ, които е предвидено да бъдат приети в началото на 2013г., както и изготвяне на нови Насоки за морския транспорт, публичните консултации за които ще бъдат стартирани в края на годината.
ЕК преразглежда също така и правилата за въздушния транспорт - индустрия, която коренно се промени през последното десетилетие с навлизането на нискобюджетните превозвачи, които наложиха нов бизнес модел и придобиха значителен дял от пазара. В същото време, голям брой европейски превозвачи се възползват от съществена държавна подкрепа под формата на държавни помощи. Според предвижданията на г-н Алмуния новите правила трябва да бъдат приети до лятото на 2012г. и да приведат сектора в съответствие с новата пазарна реалност.
Сред намеренията на г-н Алмуния за следващата година е и предложението за приемане на нови правила за оздравяване и преструктуриране на фирмите от индустрията, а когато финансовите пазари се стабилизират, той се ангажира да предложи и нови насоки за спасяване и преструктуриране на финансовите институции.
Това са основните нововъведения в областта на държавните помощи, по които екипът на г-н Алмуния работи към настоящия момент, но в същото време започва обмислянето и на по-далечни планове, както и пренареждане на приоритетите, сред които най-важният е прехвърлянето на ресурси към контрола върху отпусканите субсидии, които имат реален потенциал да нарушат конкуренцията. Обмисля се и как да се опростят правилата и процедурите.
В заключение г-н Алмуния заяви, че контролът върху държавните помощи в момент на криза представлява гъвкав инструмент, който ще бъде адаптиран в движение, така че да действа по най-ефективен начин заедно с прилагането на правилата на конкуренцията. Всички представени от него реформи целят да се постигне напредък по пътя на възстановяване и да се подготви почвата за контрола върху държавните помощи в новата икономическа и социална среда, която ще се наложи след излизане от настоящата криза.

Цялото изказване може да се прочете тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар