На 13.10.2011г. Съдът на ЕС постанови, че налагането на ограничения при онлайн продажбите на козметични продукти и продукти за лична хигиена нарушават европейските правила за конкуренцията и не попадат в обхвата на груповото освобождаване на определени категории споразумения за дистрибуция и доставка. Констатациите в това решение ще имат сериозни последици за онлайн продажбите на много продукти, особено в светлината на последните промени, които ЕК направи през 2010г. в областта на груповото освобождаване.
Решението на Съда е постановено по случая Pierre Fabre v. Autorité de la Concurrence (case C-439/09), отнесен към него от Парижкия Апелативния съд.
Pierre Fabre Dermo-Cosmétique SAS е част от френската група Pierre Fabre, която произвежда и разпространява козметика и продукти за лична хигиена в цяла Европа основно чрез аптеки. Реализацията на продуктите, сред които са и търговските марки Avène, Klorane, Galénic and Ducray, се осъществява чрез договори за селективна дистрибуция, в които присъства клауза, според която всички продажби трябва да се извършват физически, в реални търговски обекти и в присъствието на квалифициран фармацевт.
Френското ведомство по конкуренция е провело антитръстово разследване, в което представителите на Pierre Fabre са настоявали, че въпросните продукти могат да предизвикат неблагоприятни дерматологични последици и поради тази причина, дружеството се е опитвало да предотврати появата и разпространението на фалшификати. Френското ведомство е отхвърлило тези аргументи най-вече защото този вид продукти не са медицински и поради това не следва да се налагат ограничения относно мястото и начина им на продажба. В резултат на това през 2008г. се е стигнало до решение, в което посочените ограничения са квалифицирани като фактически пречки за продажбите по Интернет. Ведомството е постановило, че клаузите относно продажбите са в състояние да ограничат конкуренцията и не подлежат нито на групово, нито на индивидуално освобождаване. Компанията Pierre Fabre е била задължена да промени спорните клаузи в договорите за дистрибуция и е била санкционирана с глоба от 17 000 Евро.
Компанията Pierre Fabre е обжалвала решението пред Парижкия апелативен съд, който е отправил преюдициално запитване към CJEU по следните въпроси:
- дали абсолютна забрана върху продажбите по Интернет представлява твърдо ограничение на конкуренцията[1], което е извън обхвата на Регламента за групово освобождаване на вертикалните ограничения и
- дали такова ограничение е възможно да удовлетвори условията за индивидуално освобождаване въз основа на член 101, ал. 3 от ДФЕС.
Съдът на ЕС от своя страна се е концентрирал изцяло върху договорните клаузи на компанията и е обособил три основни въпроса за анализ.
Първият от тях е дали изискването за извършване на физическа продажба в търговски обект и за присъствие на фармацевт представлява „твърдо” ограничение на ограничение на конкуренцията съгласно чл. 101 от ДФЕС. Съдът е заключил, че прилагането на система за селективна дистрибуция не би могло да представлява такова ограничение ако се основава на обективни критерии, свързани с естеството на продукта. Ограниченията, налагани при такива системи обикновено имат спомагателен характер (т.е. предназначени са да обслужат целите на селективната система), поради което принципно са освободени от забраната по чл. 101, ал. 1 от ДФЕС. Съдът признава, че по принцип селективната дистрибуция може да бъде обективно оправдана от легитимни цели, като например поддържането на специализирани търговски консултанти, които предоставят услуги с високо качество или услуги свързани с високотехнологични продукти, доколкото в тези случаи ограниченията в ценовата конкуренция са в полза на конкуренцията като цяло поради други причини. Системата за селективна дистрибуция е оправдана до степента, до която позволява търговците на дребно да бъдат подбрани въз основа на обективни качествени критерии, прилагани по еднакъв и недискриминационен начин към всички потенциални желаещи да се включат в нея и когато характеристиките на въпросния продукт налагат такава система, за да се запази качеството му и да се гарантира правилното му използване, без обаче налаганите ограничения да надхвърлят необходимото за постигане на тези цели. В крайна сметка Съдът е обсъдил основния принцип за свободно движение на стоки и е постановил, че няма да приеме аргументи, които се опитват да оправдаят забрана за продажби по Интернет, позоваваща се единствено на необходимостта от индивидуални консултации за потребителите или защита на последните от неправилна употреба. Не са приети за обективни и обосновани и съображенията за поддържане на престижа на дадена марка и подобни аргументи също не могат да се използват за оправдаване на клаузи, които представляват ограничения на конкуренцията „по цел”.
Вторият въпрос е, дали ограниченията, които de facto препятстват онлайн продажбите могат да се възползват от груповото освобождаване. Съдът е посочил, че забраната за продажба по Интернет фактически води до ограничаване на пасивните продажби на крайни потребители, намиращи се извън търговския обект. От чл. 4 (с) от Регламента обаче следва, че споразумение, което ограничава пасивните продажби на крайни потребители не може да бъде обхванато от груповото освобождаване. В допълнение, CJEU посочва, че забраната за продажби по Интернет не е равносилна на посочените от Регламента ограничения относно „мястото” и „територията” за продажба. Поради тези съображения Съдът постановява, че рестриктивната клауза на Pierre Fabre не може да се ползва от групово освобождаване.
На трето място Съдът е обсъдил дали ограничението отговаря на условията за индивидуално освобождаване от забрана. Съдът принципно е заключил, че това е възможно, но не разполага с достатъчно информация, за да подпомогне френския съд при оценката и анализа по този въпрос.
Какви са изводите от този казус?
Решението на CJEU е важно и ще повлияе върху разгорещените спорове в момента свързани с продажбите по Интернет и възможността на доставчиците или производителите да ограничават или забраняват онлайн продажбите.
На първо място се налага уточнение, че становището на Съда е базирано на условията за групово освобождаване на вертикалните ограничения преди промените, извършени от ЕК на 1 юни 2010г.[2] Отмененият и действащият в момента режим на групово освобождаване обаче са в голяма степен идентични що се отнася до незаконосъобразността на ограниченията относно продажбите за крайни потребители в рамките на селективни системи за дистрибуция, така че констатациите на съда следва да се приемат за актуални и към настоящия момент.
Ревизираните насоки на ЕС, придружаващи новия Регламент за групово освобождаване, вече съдържат конкретни указания относно ограничаването на онлайн продажбите в рамките на селективните дистрибуторски системи. В тях изрично се уточнява, че дистрибуторът или търговецът на дребно трябва принципно да бъдат свободни да продават онлайн, дори когато участват в селективна дистрибуция. Възможно е да бъдат налагани изисквания и критерии относно детайлите при извършване на самата продажба, но те трябва да са равносилни на критериите налагани спрямо физическите търговски обекти. Доколкото се налагат някакви разлики в тези изисквания, те трябва изцяло да произтичат от специфичните и присъщи особености на двата канала за реализация.
Един от основните въпроси е доколко това становище на Съда ще се отрази на селективната дистрибуция на луксозни стоки. Селективните дистрибуционни системи обикновено се прилагат при продажбата на по-скъпи и технологично сложни/усъвършенствани продукти. Така или иначе обаче съществуват прецеденти, при които е допустимо определени продукти, произвеждани под луксозни търговски марки, да бъдат разпространявани чрез селективна дистрибуция, дори и когато не отговарят на изискването за технологична сложност. В тази насока решението на Съда е интересно, доколкото потвърждава виждането, че престижът на дадена марка, сам по себе си, не е достатъчно оправдателна причина, която да налага непременно физическа продажба и то в присъствие на обучен консултант (в случая фармацевт). При това положение в бъдеще би могло да се очаква, че и други ограничения, които до момента са били прилагани като критерии за селективна дистрибуция на луксозни продукти, ще бъдат подложени на съмнение. Настоящият казус дава известна яснота за това как общите правила по новия Регламент за групово освобождаване ще се прилагат спрямо такива стоки. Безспорно обаче е, че в бъдеще прилагането на селективни системи за дистрибуция няма да може само по себе си да се използва като основание за пречка пред електронната търговия.
Решението на Съда е малко разочароващо, тъй като не предоставя конкретни насоки за оценка на това дали подобни ограничения удовлетворяват условията за индивидуално освобождаване по силата на член 101, ал. 3 от ДФЕС. Решението на Съда не препраща директно към новия Регламент за групово освобождаване, но потвърждава възможността за индивидуално освобождаване от забраната, при което новият акт би могъл да бъде използван и да послужи като насока за онези клаузи, които биха могли да бъдат обсъдени и евентуално освободени на тази основа. Това че Съдът споменава такава възможност не следва да се възприема непременно като положителен знак, че евентуално индивидуално освобождаване ще е допустимо. Особено като се има предвид, че абсолютната забрана за продажби по Интернет е приета от Съда за „твърдо” ограничение на конкуренцията. В този смисъл отворена остава единствено възможността за налагане на някои специфични изисквания към онлайн продажбите, типични за селективното дистрибутиране, които ще трябва да бъдат съобразени както със спецификата на продукта, така и с особеностите на този канал за търговия. Самият факт обаче, че даден продукт се произвежда под луксозна марка вече не е достатъчен, за да може само въз основа на него да се ограничи възможността да бъде продаван онлайн.
[1] Ограничение на конкуренцията като: фиксиране на цени, ограничаване на производството или разпределението на пазари и клиенти. Поддържането на препродажни цени също се счита за форма на „твърдо ограничение” на конкуренцията.
[2] Regulation (EC) No 2790/1999 бе заменен с Regulation (EC) No 330/2010.
Няма коментари:
Публикуване на коментар