Архив на блога

вторник, 3 юли 2012 г.

МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията



След поместване на последния проект на ЗИД на ЗЗК и становището на КЗК по него, получих много запитвания относно причините, довели до тези изменения и допълнения. Както отговорих на част от тях, от моя гледна точка липсват наистина обективни предпоставки, които да налагат промени в ЗЗК. Формалната причина се крие в проблемите между производители и доставчици с търговските вериги, една част от които биха могли да бъдат разрешени чрез прилагане и на сега действащия закон, който е изцяло хармонизиран с европейските правила за конкуренция, а друга част са обект на облигационното право. Има и трета група отношения, които вероятно биха могли да бъдат уредени най-удачно чрез саморегулация. Така или иначе обаче, читателите явно се интересуват от вижданията по този въпрос на вносителите на закона, поради което по-долу помествам пълния текст на техните мотивите към проекта.

МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията 

Законът за защита на конкуренцията има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. Този закон урежда отношенията във връзка с прилагането на чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност, в т. ч. прилагането на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в чл. 81 и 82 от Договора.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗИД на ЗЗК) има за цел да допълни съществуващата нормативна рамка и да въведе инструменти и разпоредби за преодоляване на негативни последици от прилагане на нелоялни практики при търговски преговори, както и срещу едностранно поведение на предприятия, налагащи несправедливи условия на база диспропорции в силата на преговаряне. Целта е равнопоставеност на участниците в търговски преговори и създаване на ефективни механизми, приложими от националния орган по конкуренция, за прекратяване и превенция на лоши практики и едностранно поведение. Законопроектът цели да уреди и забраната на практики, представляващи явна злоупотреба, по смисъла на Директива 2011/7/ ЕС, в интерес на кредиторите и конкурентите с оглед гарантирането на правилното функциониране на пазара и за насърчаване конкурентоспособността на предприятията. 

Законопроектът цели осъществяване на последователна политика за защита на условията за конкуренция на пазарите на производство, доставка и дистрибуция на стоки, чрез осигуряване възможност на всички предприятия по веригата производство на суровини – преработване – дистрибуция –търговия на дребно, за равнопоставеност при водене на преговори по търговски сделки, за превенция на практики на недобросъвестност, нелоялност и едностранно поведение, насърчаване на иновациите и технологичното развитие, в съответствие с целите на икономическото, социалното и регионалното сближаване и защитата на потребителите. 

Чрез разпоредбите на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) се цели уреждане на забрана за злоупотреба със значителна пазарна сила от страна на предприятията, които разполагат с такава по отношение на зависими от тях търговски партньори-производители, доставчици, преработватели или търговци, с оглед предотвратяване на възможността те да попречат на конкуренцията на съответния пазар. 

Необходимостта от предлаганото изменение и допълнение на закона е обоснована от факта, че в сега действащата си редакция ЗЗК не разполага с достатъчно ефективен механизъм, чрез който по безспорен начин да могат да бъдат преодолени проблемите на конкуренцията, възникващи вследствие антиконкурентно поведение на предприятията, които разполагат със значителна пазарна сила, без обаче, тя да достига до степента на господстващо положение на съответния пазар. Необходимостта от обхващане от закона и на тези проблеми на конкуренцията е препоръка на Комисията, ясно илюстрирана в Съобщението на Комисията от наблюдаваните в държавите-членки антиконкурентни практики, както и от съобщавани в България случай на едностранно поведение във взаимоотношенията между различните участници по цялата верига - от производителите на суровини до потребителите. 

В последните години в България се наблюдава засилваща се диспропорция между пазарната сила в полза на големи дистрибутори на дребно на различни стоки спрямо производители и доставчиците на такива стоки. В условията на българската икономика през последните 10 години, и особено след присъединяването на България към ЕС, концентрацията в сектора на търговия на дребно е довела до бързо навлизане на пазара на изключително силни големи предприятия, осъществяващи търговски сделки преди всичко на бързооборотни стоки -хранителни и нехранителни. С оглед на по-слабата пазарна сила на доставчиците на предприятия, притежаващи значителна пазарна сила, във взаимоотношенията между тях се открояват практики, които обективно облагодетелстват само една от страните, което се отразява негативно на конкурентоспособността другата страна, ограничавайки способността и да инвестира в производството на продукти, задоволяващи по-добре потребителското търсене. В комбинация, значителната пазарна сила и обстоятелството, че притежаващото я предприятие се възползва от нея, като извлича несъразмерна търговска облага в договорните си отношения с търговските си партньори, води до извод, че такива облаги са резултат на едностранно налагане на търговски условия. Това от своя страна е показателно за наличието на състояние на икономическа зависимост на доставчици и купувачи спрямо предприятието, притежаващо посочената значителна пазарна сила. Състоянието на зависимост, произтичащо от притежавана пазарна сила би могло, в резултат от поведението на предприятието, което я притежава, да застраши ефективната конкуренция на съответния пазар. Така например, едностранното налагане от страна на предприятие, притежаващо значителна пазарна сила на практики във взаимоотношенията му с доставчици или купувачи, които са икономически зависими от него, е от естество да ограничи възможността на такива доставчици или купувачи конкурентно да реагират на търсенето и предлагането, както по отношение на асортимента, така и по отношение на цените и качеството на доставяните или закупуваните от тях продукти, което да ограничи конкуренцията между участниците във веригата за производство, доставка и дистрибуция на стоки, включително и чрез влошаване на условията за достъп до пазари. 

В добавка към така наблюдавания негативен ефект върху конкурентоспособността на производители, доставчици и търговци, въпросните търговски практики също така не допринасят за насърчаване на инициативи на производителите, насочени към доближаване до потребителите, в запазването на културната и регионалната идентичност на стоките, особено що се отнася до храните и за прехвърлянето към потребителите на ползи, които да компенсират негативното влияние върху конкуренцията. 

В действащия ЗЗК (чл.21 във връзка с чл.20 от ЗЗК) е уредена забрана за поведение на предприятия с монополно или господстващо положение, което има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Прилагането на тази забрана обаче предполага наличието на монополно или господстващо положение на дадено предприятие на съответния продуктов и географски пазар, в резултат от което положение съответното предприятие разполага с възможност за провеждане на независима от всички негови конкуренти, доставчици или купувачи стопанска политика, с което това предприятие може да попречи на конкуренцията на съответния пазар. Съществуващата дефиниция за господстващо положение и забрана за злоупотреба с такова е формулирана в съответствие с приложимото законодателство на ЕС (чл.82 от Консолидираната версия на Договора за създаване на Европейската общност), както и с приложимите разпоредби на националното право на конкуренция в държавите членки на ЕС и в световен мащаб. 

Констатираните значителни диспропорции в пазарната сила във взаимоотношенията на предприятията и търговските им партньори – доставчици и купувачи понастоящем, както и в обозримо бъдеще не биха могли да достигнат мащаб, при който пазарното положение на една от страните да покрие дефиницията за господстващо положение по смисъла на действащата разпоредба на чл.20 от ЗЗК. Това от своя страна води до невъзможност да бъдат обхванати съществуващи пазарни процеси, които съществено биха ограничили конкуренцията на такива пазари. 

Предвид това обстоятелство и във връзка с необходимостта от създаване на законодателна рамка за осъществяване на последователна политика за защита на условията за конкуренция на пазарите на доставка, производство и дистрибуция на стоки или предоставянето на услуги е необходимо изменение на разпоредбите на ЗЗК, което да позволи ограничаването на поведението на разполагащите със значителна пазарна сила предприятия по отношение на зависими от тях търговски партньори. Това, само по себе си налага въвеждането на ограничения и по-строги правила и по отношение на предприятия, които, без да са с господстващо положение, притежават определена независимост на пазара. 

В §1 на законопроекта се въвежда понятието „значителна пазарна сила” . 

В §2 се допълват правомощията на Комисията за защита на конкуренцията да приема методики за извършваните производства. 

В § 4 от проекта на ЗИД на Закона за защита на конкуренцията, се променя Глава четвърта, която става „Злоупотреба с монополно или господстващо положение, или значителна пазарна сила”.
Предвижда се създаване на нов чл.20а от ЗЗК. В ал.1 се урежда легална дефиниция за наличието на „значителна пазарна сила” за предприятие на съответния пазар, а разпоредбата на ал.2 предвижда определянето на критериите за оценка на пазарното положение да се определят в приета от КЗК Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение. 

Съгласно предложените промени значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение по смисъла на чл.20, ал.1, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като негови търговски партньори - доставчици и купувачи са зависими от него. 

Допълва се чл.21, където е предвидена приложимостта на изброените забрани за поведение на предприятия, разполагащи с господстващо положение и към предприятията със значителна пазарна сила спрямо зависимите от тях доставчици или купувачи.
С легалното уреждане на понятието „значителна пазарна сила” ще се обхванат случаите, в които въпреки липсата на господстващо положение, определени предприятия имат възможност да изкривяват нормалните пазарни отношения и да злоупотребяват с позицията си на пазара, поставянето на сключването на договор, в зависимост от поемане на допълнителни условия или сключване на допълнителни договори с различни търговски партньори, като по този начин поставят контрагентите си в сравнително неблагоприятно положение, включително и чрез договорни срокове за плащане в нарушение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и Съвета относно борбата със забавените плащания.
Това ще даде възможност на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се намеси в тези случаи с цел защита на конкуренцията и чрез производство по установяване на злоупотреба със значителна пазарна сила да санкционира подобни практики, които могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията и да засегнат интересите на потребителите. 

В §5 е предвидена промяната на разпоредбата на чл.44, ал.3. С тази промяна се допълват разпоредбите на §2 и §4, относно чл.20а, ал.2, предвиждащи критериите за определяне, анализ и оценка на значителната пазарна сила на предприятията да се определят в приети от КЗК методики=

С §6 се предвижда създаването на чл. 72а и 72б.
В предложения нов чл. 72а се определя срок от два месеца за приключване на проучването по установяване на злоупотреба със значителна пазарна сила. Предвижда се в случаи, представляващи фактическа и правна сложност, срокът да може да бъде удължен с 30 дни.
В предложения нов чл.72б се предвижда прилагането на временни мерки, които Комисията да налага по искане на страните или по своя инициатива при съществуващ риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите или на конкурентите. Във всеки момент от хода на производството да може да приложи с определение временна мярка за спиране на твърдяните нарушения по чл.20а и чл.21.Предвиден е редът за изпълнение, срока и начина на обжалване на временните мерки. 

За изпълнение на разпоредбите на законопроекта, в §8 от Заключителните разпоредби на закона е предвидено Комисията за защита на конкуренцията да измени Устройствения си правилник. 

С §9 в Заключителните разпоредби на закона се определят механизма и сроковете за приемане на Методиките, предвидени в §2, относно чл.8,т.11. Предвидено е обществено обсъждане на проектите на Методики и публикуването им в Държавен вестник. 

Законопроектът не препятства заинтересованите страни да изготвят доброволни кодекси за поведение, чиято цел по-специално е да допринася за прилагането на правила за добросъвестно и лоялно поведение. 

Промените не противоречат на европейското законодателство с оглед на това, че в чл.3, параграф 2 от Регламент 1/2003г. на Съвета е предвидена възможност за държавите-членки да приемат и прилагат по-стриктно национално законодателство от разпоредбата на чл.102 от ДФЕС, предвиждащо забрани и налагане на санкции по отношение на едностранно поведение на предприятия. 

БОЙКО БОРИСОВ
Министър-председател

Няма коментари:

Публикуване на коментар