Предизвестен финал по казуса „Витоша ски“

В няколко предишни съобщения[1] разказах как се развива казусът „Витоша ски“ пред КЗК. 

Поводът за неговото стартиране, беше оплакване от няколко ски-училища за това, че „Витоша ски“ АД предлагаха карти на ски училите за сезон 2009 – 2010г. за 2000 лева, докато същите сезонни карти за обикновените скиори бяха на цена 590 лв. Разликата е приблизително 4 пъти. „Витоша ски“ АД освен това е собственик на ски-съоръженията на Витоша и също предлага услуги на свои собствени ски-учители. Първото решение, с което се произнесе КЗК беше, че „Витоша ски“ АД не е извършило злоупотреба с господстващото си положение. Тричленният състав на ВАС (с решение № № 11098 от 2011) както и 5-ленният състав на ВАС (с решение № 718/2012г.), отмениха решението на КЗК и върнаха преписката обратно на Комисията, която да се произнесе отново относно поведението на "Витоша ски" АД съгласно указанията на съда.

Отменяйки решението на Комисията двете съдебни инстанции дадоха ясни указния относно пропуските в разследването. Така например КЗК беше пропуснала да съпостави себестойността на услугата с пазарната цена и по този начин да установи маржа на печалбата, който значително се отличава както по отношение на двете различни групи потребители – скиори и ски-учители, така и по отношение на двата сезона. При това положение следва да се даде отговор на въпроса за обосноваността на тази разлика. 

Друг странен аргумент на КЗК бе, че при обосноваване на разликата в цените на услугата „превоз чрез въжени съоръжения” спрямо различните потребители тя е изхождала от ефективността на стопанска дейност на ски учителите, което няма нищо общо със себестойността на тази услуга. Разходите, които „Витоша ски“ АД прави за поддръжката и експлоатацията на въжените съоръжения, са едни и същи без оглед на това кой ги ползва. В опитите си да оневини „Витоша ски“ АД, КЗК бе направила и сравнение с цените на други зимни курорти, стигайки до заключението, че е налице „еднаква браншова политика“. В повечето случай подобно поведение поставя сериозни съмнения са друг вид нарушение на антитръстовите правила, но точно в този случай КЗК го е приела за напълно нормално и дори го е посочила като аргумент в полза на „Витоша ски“ АД, вместо да анализира наличието на обективни условия, обосноваващи драстичната разлика в цените за една и съща услуга спрямо скиорите и спрямо ски-учителите. И двете съдебни инстанции посочиха, че подобен подход на сравнение на цените е неадекватен при анализа на евентуална злоупотреба с господстващо положение и в крайна сметка е довел до необосновани изводи. 

Въпросът е какво се случва вече почти 3 години след образуване на производството пред КЗК.

Далеч по-бързо действащата Комисия за защита от дискриминация (КЗД) постанови решение още през 2010г. (Решение № 14 от 25.01.2010), с което обяви, че е налице дискриминация за ски-учителите на Витоша и за предходния сезон 2008 – 2009г.

Още с изменението на Закона за туризма (ЗТ) ДВ бр.94/2005 година, бе създадена нова разпоредба - чл. 3а, която забранява неравното третиране на търсещите и ползващи туристически услуги в туристическите обекти. Тази специална, антидискриминационна норма цели особена защита на интересите на потребителите на туристически услуги, наред с разпоредбите на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Като се позовава на т. 13 на пар. 1 от ДР ЗТ, която определя ползването на въжени линии като допълнителна туристическа услуга, КЗД приема, че всички лица, ползващи услугата, включително ски учителите, имат качеството на туристи. При сравняването на видовете и цените на лифт картите за възрастни туристи и тези за ски учителите КЗД установява, че  дневната карта за ски учителя е 50 лв., чиято цена е по-висока и сформирана на база неограничен брой ползвания в рамките на работния ден на съоръженията. Останалите туристи могат да ползват услугата еднократно срещу билет, чиято стойност е в пъти по-ниска от цената на дневната карта. В същото време тридневната и шестдневната карта за ски учители се предлагат на цени, които са формирани на база цената на еднодневната карта, умножена по броя на дните, без да се прилагат намаления, както при останалите туристи. Тридневната карта за ски учители е 150 лв., докато за останалите възрастни туристи е 95 лв. Шестдневната карта за ски учители е 300 лв., за останалите възрастни туристи е 147 лв. Констатациите за различията в цените и условията за ползване на лифтовете от ски учителите, работещи с деца, обосновават извод за реално по-неблагоприятно третиране на ски учителите и презюмира дискриминация при хипотезата на чл. 9 от ЗЗДискр.

В решението на КЗД се посочва, че стопанската автономия на „Витоша ски“ АД да определя цените на предлаганите от него услуги не може да бъде упражнявана в нарушение на действащото законодателство. Данните за себестойността на лифт картите опровергават и твърденията на дружеството, че изравняването на цената на лифт картите на ски учителите с тези на останалите възрастни туристи би означавало продажбата им под тяхната себестойност. Напротив в решението е направена констатация, че изравняването на цените би довело до печалба за дружеството от около 10 лв. на дневна карта. По този начин се е стигнало до неблагоприятно третиране на ски учителите в сравнение с останалите потребители - туристи на основата на общественото им положение, определено от упражняването на професията им при ползване на услугата.

ВАС (с решение № 1671/2011г.) потвърди решението на КЗД, като посочи, че услугата - превоз по въжени линии има самостоятелен характер и не е обвързана от ползването на ски-пистите на територията на ПП"Витоша", поради което е несъстоятелно твърдението на „Витоша ски“ АД за наличие на комплексна услуга, даваща му основание за определяне на различни цени. Отхвърлени са и доводите, че различните цени и видове лифт карти за ски учителите целят да компенсират неучастието им в поддръжката на съоръженията, които ползват, и която е изцяло за сметка на "Витоша ски" АД, както и да предотвратят неоснователното им обогатяване. Цената на лифт картата е формирана и се дължи за услугата по използване на лифтовете и влековете, която е самостоятелна и независима от ползването на ски пистите. Самите ски писти представляват изключителна държавна собственост и безвъзмездния достъп до тях е законово гарантиран. Забраната за дискриминация и последователното провеждане на принципа за равно третиране не допускат да се налага на ски учителите да заплащат цена за достъпа до ски пистите, която не се дължи от всички останали възрастни ползватели, независимо от качеството им на туристи или други.

Крайният извод е ясен и безспорен - с определянето на ограничени по вид и по-високи по цени лифт карти за ски учители в сравнение с останалите ползватели "Витоша ски" АД е осъществило пряка дискриминация по отношение на ски учителите по признак обществено положение. 5-членен състав на ВАС, с решение № 14131 от 2011г. изцяло потвърждава горните изводи.

Междувременно "Витоша ски" АД преустанови ползването на съществуващите писти и съоръжения за сезон 2011 - 2012. Министерството на околната среда и водите тогава заяви, че въпреки новия закон за горите „Витоша ски” АД спокойно може да изпълни конкретните условия за осъществяването на успешен зимен сезон. По мнението на експерти, специализираният устройствен план е предвиждал промяна на трасетата на почти всички съществуващи лифтове и в тази връзка не е меродавен по отношение на съществуващите вече съоръжения. Според тях обстоятелството, че СПУП на „Туристическа и ски–зона "Алеко” не е влязъл в сила, не може да бъде причина за преустановяване на ползването на съществуващите писти и съоръжения. От гледна точка на нормативната уредба по опазване на околната среда и защитените територии не са съществували проблеми и пречки за поддържането и ползването на съществуващите писти и съоръженията в ски-зона „Алеко”. Независимо от това обаче – факт е, че сезон 2011 – 2012г. бе провален.

Каква е връзката обаче между това поведение и казуса в КЗК?

Отговорът е прост. След описаните по-горе решения на съда и Комисията за защита от дискриминация, КЗК почти няма друг вариант освен да постанови, че „Витоша ски” АД е извършило нарушение под формата на злоупотреба с господстващо положение. Всяко друго решение би звучало твърде тенденциозно. Проблемът обаче е, че това решение се забави твърде много и това не е случайно. Още в началото на тази година се обзаложих, че решението на КЗК няма да бъде постановено до края на 2012г., а е най-вероятно да излезе някъде около април 2013г., когато бъдат изготвени и заверени финансовите отчети за 2012г. За съжаление се оказах права.

Причината за забавянето се крие в санкцията, която следва да бъде наложена за това тежко нарушение на чл. 21 от КЗК. Съгласно закона тя може да е до 10% от оборота на дружеството – нарушител за предходната приключила финансова година. За „предходна“ се счита годината, предхождаща тази, през която се налага санкцията. Така че ако санкцията беше наложена през 2012г. – тя щеше да е до 10% от оборота на „Витоша ски” АД през 2011г., а ако се наложи през 2013г., ще се изчислява върху оборота на „Витоша ски” АД през 2012г., когато дружеството на практика не е работило. За да не изглеждат нещат съвсем подозрителни, тази година, след множество заплахи, че ски-съоръженията на Витоша отново няма да бъдат пуснати, на 21.12.2012г. „Витоша ски” АД обяви, че открива сезон 2012 – 2013. Все пак ще има някакъв оборот за около 10 дни.

Положението със ски учителите през новия сезон  заплашва да стане още по-лошо. Този път цените на техните карти са със сравнително прилично увеличение. Видно от сайта на „Витоша ски” АД през настоящия сезон сезонната карта за възрастен е на цена 590 лв., като отново ще има намаление за тези, които ползват услугите на неговите ски учители между 15% и 20%. За останалите ски учители цената на картата е завишена само с 260 лв., която добавка е за извършваната от тях стопанска дейност. Това решение само по-себе си звучи оправдано и ски-учителите не възразяват срещу него. 

Поставено е обаче ново условие – ски учителите ще получат карти за ползване на съоръженията на Витоша единствено и само ако станат членове на Българската федерация по ски, чийто председател е Цеко Минев. Това условие още по-тежко ограничава правата на ски учителите, като им поставя едно напълно неоправдано условие за членство, без което те не биха могли да упражняват стопанска дейност на територията на парк Витоша. 

В чл. 16 от Устава на Българската федерация по ски е записано, че членството в нея е доброволно. Така освен, че няма никакво основание да се налага подобно задължение, то се явява нова форма на дискриминация. В своята практика КЗК е разглеждала сходни казуси и е посочвала, че в условията на пазарна икономика условието за задължително членство е спънка в творческия процес и свободната конкуренция между специалистите от съответния бранш[2]. Специално по отношение на архитектите и инженерите, КЗК е посочила, че „задължителното членство в Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, като условие за извършване на професионалната дейност "проектант", представлява по своето същество бариера за навлизане в професията, която ограничава конкуренцията. Архитектите и инженерите, които не са членове на съответната камара, са изцяло лишени от правото да упражняват дейността "проектант", без наличие на основателни причини за това.“ По нататък в същото решение е посочено, че „обвързването на правото да упражняват професиите си със задължително членство в съответните камари води до незаконосъобразно ограничаване на права и до създаване на условия за възникване на монополизъм в областта на инвестиционното проектиране, без да гарантира качеството.“ В заключение КЗК е направила предложение да се премахне задължителното членство в КАБ и КИИП като условие за упражняване на професиите архитект и инженер – проектант и да се извърши законодателна промяна, която да допуска възможност за учредяване на други, сходни на КАБ и КИИП професионални организации с подобни правомощия, при което упражняващите дейност да могат сами да избират къде да членуват.

В този ред на мисли ще е интересно развитието на казуса и в тази посока.

Да се върнем обаче на все още висящото пред КЗК производство във връзка с цените на картите за ски учителите. Ако направя препратка към заглавието на предишната си публикация „Казусът „Витоша ски” – на полувремето резултатът е равен. Предстои решаващата втора част!“, сега трябва със съжаление да констатирам, че мачът изглежда е „свирен“. Победа (установяване на нарушение и санкция) вероятно ще има, но без практически резултат. Така поведението на едно дружество, от което пострадаха не само ски-учителите на Витоша, но и всички останали потребители, защото бяха лишени от възможността да карат ски за цял сезон, ще остане на практика безнаказано.

На този фон, санкцията наложена от КЗК на дистрибутора на Хюндай в размер на 16 000 000 (!!!), кара повечето запознати с този бизнес да преброят отново нулите, за да проверят дали не са сбъркали. А след това, прочитайки това сензационно решение, да изпаднат в още по-голямо недоумение. Но както съм обещала – за този казус друг път.

---

[1] Виж публикациите Казусът „Витоша ски” – на полувремето резултатът е равен.Предстои решаващата втора част! и Как „Витоша ски” АД е злоупотребило с господстващото си положение, продавайкикарти за ски съоръжения

[2] Виж Решение № 147 от 2005г. на КЗК.