Архив на блога

неделя, 27 април 2014 г.

Практика по прилагането на ЗОП – Част LXXІ



 Важно: В ДВ, бр. 35 от 22.04.2014г. бе публикуван нов Закон за Сметната палата. С § 9 от него бе отменена разпоредбата на чл. 127в от ЗОП. Според този текст актовете за установяване на нарушения по ЗОП, констатирани от органи на Сметната палата, се съставяхя от оправомощени одитори в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органите на Сметната палата, но не по-късно от три години от извършването им (ал. 1). Наказателните постановления се издаваха от председателя на Сметната палата или от оправомощени от него длъжностни лица (ал. 2).

Мотивите за тази промяна се свеждат най-общо до това, че тази функция е несвойствена на Сметната палата и това й пречи да изпълнява основната си задача, а именно да прави „анализ на състоянието на публичния сектор”, вкл. чрез одит на изпълнението. Освен това изпълнението на функцията по административно наказване е довело до разход на ресурси, което има като последица невъзможността да се развие контрола върху търговските дружества и да се вложат повече усилия в извършване на одити на изпълнението. Освен това в мотивите към закона се съдържат критични коментари за практиката по административно наказване, като се твърди, че в голям брой случаи се констатират маловажни нарушения. Посочено е, че тази дейност е нехарактерна за Сметната палата като одитна институция и дублира дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция.


Протоколите от работата на комисията, доколкото същите са съставени в рамките на правомощията на назначените длъжностни лица за провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка, се явяват основно доказателство средство за осъществените от нея действия по време на провеждането на поръчката. В представените по преписката протоколи не се съдържа информация за встъпването на резервен член в работата на комисията, на мястото на основен (който не може да изпълнява задълженията си), поради което не е необходимо и подписването на протоколите от страна на такъв член на комисията. Що се касае до разминаването в посочването на заеманата от председателя на комисията Бончо Богданов длъжност в администрацията на община Средец, посочена в Протокол № 1 от 12.11.2013 г. и Протокол № 2 от 09.01.2014 г. (зам.-кмет на община Средец), съответно в Заповед №  1122/11.11.2013 г. и Протокол № 3 от 27.01.2014 г. (секретар на община Средец), КЗК приема същото за техническа грешка, която не води до незаконосъобразност на оспорваното в настоящото производство решение за класиране. (Решение № АКТ-310-12.03.2014)

По направеното възражение относно уведомяването за издаденото решение предмет на настоящия спор, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 5 от ЗОП, решенията на възложителя за които той е длъжен да уведоми участниците, се връчват лично срещу подпис или се изпращат с препоръчано писмо с обратна разписка, по факс или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. В чл. 43 от ППЗОП изрично е уточнено, че в случаите по чл. 58а, ал. 5 от ЗОП, решенията, изпратени по факс или по електронен път, се приемат за редовно връчени, ако са изпратени на посочения от адресата номер на факс или електронен адрес и е получено автоматично генерирано съобщение, потвърждаващо изпращането. В съответствие с чл. 8 от Закона за електронния подпис и електронния документ потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. След анализ на визираните разпоредби следва да се заключи, че в настоящия случай извършеното уведомяване е надлежно с оглед на това, че от една страна решението за класиране е изпратено на електронен адрес посочен в офертата на жалбоподателя и от друга от негова страна изрично е потвърдено надлежното му получаване. (Решение № АКТ-303-12.03.2014)

Основателно е и твърдението от жалбата, че класираният на второ място участник „Монтажи Ко“ ЕООД е представил сертификат за въведена система за контрол на качеството ИСО 9001 – 2008, в обхвата на който липсва строителство. В раздел ІІІ.2.3 от обявлението и в раздел ІІІ. „Съдържание на офертата“, се съдържа изискване участниците да представят като доказателство по чл. 51, ал. 1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ЗОП заверено копие на валиден сертификат за внедрена от участника (участник в обединение, който ще извършва строителство) система за управление на качество EN ISO 9001 или еквивалент, с обхват на дейност строителство. При преглед на представените по преписката писмени доказателства се установи, че в офертата на „Монтажи Ко” ЕООД се съдържа сертификат за въведена система за контрол на качеството ИСО 9001 – 2008, който е с обхват: монтаж на метални конструкции, промишлен машинен монтаж, електронни и съобщителни мрежи и съоръжения, електромонтаж, електрически инсталации, контролно-измервателни прибори и автоматика, монтаж, преустройство и ремонт на тръбни инсталации, тръбопроводи, въздуховоди, газоходи, съоръжения под налягане и подемни съоръжения, демонтаж и монтаж на комплектни заводи. С оглед на гореизложеното, КЗК намира за неправилен и некореспондиращ с действителната фактическа обстановка по преписката направения от комисията извод, обективиран в Протокол № 1 от 01.10.2013г., че всички представени от „Монтажи Ко“ ЕООД документи в Плик № 1 отговарят на изискванията на чл. 56, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 5, т. 6, т. 8, т. 11-14 от ЗОП и на изискванията на възложителя от документацията за участие в процедурата. Предвид констатираното от КЗК несъответствие на офертата на „Монтажи Ко“ ЕООД, комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите е следвало да изиска от участника на основание чл. 68, ал. 8 от ЗОП да представи изискуемия сертификат с обхват на дейност „строителство“. Като не е изпълнила това свое задължение, комисията е допуснала нарушение на процедурата, обосноваващо отмяна на крайния акт на възложителя, издаден въз основа на протоколите от работата на помощния орган. (Решение № АКТ-302-12.03.2014)

Що се касае до възражението на жалбоподателя, че начинът на плащане, ако не е уговорено друго се замества от диспозитивна норма на закона - чл. 303а, ал. 3 от Търговския закон, следва да се подчертае, че ЗОП се явява специален закон по отношение на ТЗ и в тази връзка провеждането на процедура и сключването на договор за възлагане на обществена поръчка следва да бъде съобразено с разпоредбите на ЗОП. В настоящия случай, жалбоподателят е отстранен от участие в открита процедура по ЗОП на етап разглеждане на предложенията в плик № 2 за установяване на съответствието им с изискванията на възложителя и в тази връзка приложими са единствено разпоредбите на ЗОП, регламентиращи реда за провеждане на този вид процедури. (Решение № АКТ-302-12.03.2014)

Следващото твърдение в жалбата е, че протоколите от заседанията на комисията са съставени без необходимата изчерпателност и съдържание, съгласно изискванията на закона и трайната практика на КЗК и ВАС. В тях не са разгледани представените от участниците документи, както и липсва обективирана обоснованост на изводите. Твърдението е неоснователно. В протокол № 1 комисията е отворила подадените за участие в процедурата ферти, разгледала е документите, представени в плик № 1 „Документи за подбор“ и е установила, че в тях се съдържат всички документи, изискващи се в обявлението и в документацията за участие в процедурата. Видно от протокол № 2, комисията е разгледала представените документи в плик № 2 „Предложение за изпълнение“ от офертите на всички участници и е установила, че същите отговарят на заложените от възложителя условия в утвърдената документация за участие. Съгласно протокол № 3, комисията е отворила ценовите оферти на участниците след което ги е класирала в съответствие с критерия за оценка на офертите „най- ниска цена“. Предвид изложеното, КЗК намира твърдението на жалбоподателя в тази насока за неоснователно. (Решение № АКТ-301-12.03.2014)

Неоснователно е и възражението за нарушение на текста на чл. 68, ал. 4 от ЗОП. Визираната разпоредба задължава назначената по процедурата комисия да отвори офертите по реда на тяхното постъпване и да провери за наличието на три отделни запечатани плика, след което най-малко трима от нейните членове подписват плик № 3. Комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише плик № 3 на останалите участници. От представените по настоящото производство копия на плик № 3 и на двамата участници в процедурата се констатира, че са налице минимално изискуемият брой подписи, като се съдържат и подписи на представителите на участниците в процедурата, поставени върху плик № 3 на конкурентния участник. Не е налице и липса на надлежна представителна власт, доколкото от представеното копие на пълномощно е видно, че лицето Антонио Лаков е упълномощено от Васил Андреев, представляващ Обединение „Геопс – Геотехника Консулт”, да присъства при отварянето на офертите по откритата процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Геоложки проучвания за изграждането на АМ „Струма” Лот 3 „Благоевград - Сандански” в зоните на тунелите в Кресненското дефиле и при с. Железница”. Представеното пълномощно е с нотариална заверка и дата 13.01.2014 г. По отношение изложените съображения за липса на изрично упълномощаване да се подпише плик № 3, КЗК намира, че разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от ЗОП изисква по един представител от присъстващите участници да подпише плик № 3 на останалите участници, тоест в случая е налице единствено изискването за представителна власт на съответните лица в качеството им на упълномощени лица на участниците в процедурата. Законодателят не е поставил конкретни условия към съдържанието на пълномощните, доколкото целта им е да осигурят само присъствие на представляващите на участниците в процедурата и респективно възможност да подпишат в съответствие с чл. 68, ал. 4 и 5 от ЗОП плик № 2 и 3. На практика полагането на подписи от представителите на участниците гарантира, че Плик № 3 няма да бъде подменен впоследствие. По направеното възражение от страна на жалбоподателя относно собственото му пълномощно следва да се отбележи, че съответствие с договора за обединение, „Аква Груп – В” ЕООД е водещ съдружник и ръководител на консорциума, като въз основа на предоставените му права може да се заключи, че разполага с правото да извършва правни действия по упълномощаване на трети лица във връзка с участието на обединението в процедурата. (Решение № АКТ-389-26.03.2014)

По отношение на твърдението, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е подписано от лице, което няма представителна власт, следва да се отбележи, че законът позволява (чл. 8, ал. 2 от ЗОП) упълномощени от възложителите длъжностни лица да организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключват договорите за тях. В случая крайният акт е подписан от г-н Бранимир Ботев – заместник-министър на икономиката и енергетиката. От представената по преписката Заповед № РД-16- 1076/07.08.2013 г. е видно, че същият от упълномощен от министъра на икономиката и енергетиката да организира и провежда процедури за възлагане на обществени поръчки, финансирани по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013г.”. С оглед на гореизложеното, КЗК счита, че обжалваното в настоящото производство Решение № РД-16-137/06.02.2014 г. е подписано от заместник-министъра на икономиката и енергетиката в рамките на делегираните му правомощия за провеждане на процедури по реда на ЗОП, поради което наведеното възражение за нищожност с оглед липса на представителна власт и упълномощаване при постановяването му е неоснователно и следва да се остави без уважение. (Решение № АКТ-387-26.03.2014)

КЗК приема за основателно твърдението, че при провеждане на процедурата възложителят не е спазил изискването на чл. 88, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗОП, и не е включил в състава на комисията лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и опит в съответствие със сложността и предмета на поръчката. Предметът на поръчката е „Извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и възстановителни работи по обособени позиции“. Обектът на поръчката по обособена позиция № 20 включва извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и възстановителни работи във връзка с изпълнението на обекти - КЕЦ Харманли и КЕЦ Свиленград. […]Видно от изложеното и конкретиката на дейностите, които следва да се осъществят, КЗК приема, че в състава на комисията не са включени лица с квалификация и опит по пълния предмет на поръчката, обхващащ основно строителни дейности. Назначената от възложителя комисия се състои от петима членове, с което е спазено изискването за нечетен състав. С оглед редовния и резервен състав на комисията и задължението й да извърши комплексна оценка на офертите, КЗК приема, обаче, че комисията не разполага с експерти с необходимите знания и опит, които са относими към пълния предмет на дейности, които следва да се изпълнят. В състава на комисията е следвало да бъдат включени лица с професионална квалификация и практически опит в областта на строителството, съобразно характера на дейностите по конкретните части от предмета на поръчката, в т.ч. пътно строителство. При това, необосновано е решението на възложителя да включи основно в състава на комисията експерти с една и съща квалификация „електроинженер“, при положение, че голяма част от предмета на поръчката касае и наличие на познания в областта на строителството, а само една от дейностите касае електромонтажни работи. КЗК приема, че с оглед на изложеното, възложителят е следвало да включи в състава на комисията и лица с професионална квалификация и опит в областта на строителството, сходно с видовете работи, предмет на поръчката. КЗК приема нарушението при определяне състава на комисията за съществено, тъй като се отразява върху възможността на помощния орган компетентно да изпълни задачата, за която е назначен, а именно квалифицирано, професионално провеждане на процедурата. Предвид гореизложеното КЗК приема, че несъобразяването на възложителя с изискванията на чл. 34, ал. 2 от ЗОП е съществено нарушение на административнопроцедурните правила и е основание за отмяна на процесното решение за избор на изпълнител. Обжалваното решение на възложителя следва да бъде отменено, а преписката върната за назначаване на нова комисия за провеждането на процедурата договаряне с обявление. (Решение № АКТ-365-19.03.2014)

КЗК приема, че привлечените от възложителя като член на комисията инж. Янчо Стоянов - експерт „Информационно осигуряване“ в „Бургасбус“ ЕООД не отговаря на изискването на чл. 34, ал. 2 от ЗОП да има професионална квалификация и практически опит, които да са в съответствие с премета и сложността на обществената поръчка. Тук следва да се посочи, че ЗОП не задължава възложителите да назначават в състава на помощния си орган само и единствено техни служители, като в същото време, привличането на външни за администрацията на възложителя лица като членове на комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите в процедурата по възлагането на обществената поръчка, не ги прави външни експерти по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ЗОП. Този термин и списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП са предвидени за удобство на възложителите, за да могат да набират нужните им експерти от него, в случай, че не могат да ангажират лица с нужната квалификация и професионален опит по друг начин. Анализът на разпоредбите на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП показва, че основните изисквания, които законодателят регламентира относно членовете на комисията са те да притежават професионална квалификация и практически опит в съответствие с предмета и сложността на поръчката, като им е дадена и допълнителната възможност да бъдат привличани външни експерти с нужната квалификация, включени в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП. Възложителят е привлякъл като редовен член на оценителната комисия инж. Янчо Янчев Стоянов, който в външен за администрацията на възложителя експерт, но същият не е външен експерт по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ЗОП. Както беше посочено,при привличането на такива експерти за тях важат изискванията на закона по чл. 34, ал. 2 от ЗОП, а именно - да са лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с предмета и сложността на поръчката. От прегледа на представените писмени доказателства (автобиография, диплома за висше образование и трудова книжка), удостоверяващи наличието на квалификация и практически опит на въпросния експерт, КЗК установи, че той притежава квалификация „инженер по електроника и автоматика“ и има опит като системен администратор и главен експерт. От изложените обстоятелства и след анализа на представените документи за назначения експерт инж. Янчо Янчев Стоянов, може да се заключи, че последния не притежава квалификация, сходна с предмета на поръчката, а доказания практически опит с приложените документи е в област, различна от предмета на обжалваната обществена поръчка. (Решение № АКТ-505-15.04.2014)

В открито заседание на КЗК възложителят е направил възражение за прекомерност относно претендирания от Консорциум „Модерен градски транспорт Бургас- HP & Kontrax & Apex & GTT“ размер на разноските. По претенцията на заинтересованата страна за възлагане на разноски и направеното от възложителя възражение КЗК намира следното:
По преписката е установено, че участникът Консорциум „Модерен градски транспорт Бургас- HP & Kontrax & Apex & GTT“ е платил в брой на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 (десет хиляди) лв. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за защита в производството пред КЗК е в размер на 500 (петстотин) лв. Имайки предвид, че заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за правна помощ превишава значително минималния размер, посочен в горепосочената наредба, КЗК приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК), а именно – прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което неговият размер следва да бъде намален на 500 (петстотин) лв. В тази връзка, на възложителя, заместник-кмет на община Бургас, следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски в размер на 2 200 (две хиляди и двеста) лева, представляващи платени от участника в процедурата държавна такса за образуване на производството пред КЗК и адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител. (Решение № АКТ-505-15.04.2014)

В документацията за участие е налично Приложение 4 „Ценово предложение“, в което възложителят е изискал офериране на десет единични цени. В края на приложението е отбелязано, че следва да се приложат анализи на цените от т.1 до т.10. В последствие с писмо за разяснение, на основание чл. 29, ал. 3 от ЗОП, възложителят е уточнил, че поради техническа грешка в Образци 3, 4, 10 и 11, на участниците се изпращат нови коригирани образци. В коригирания образец на Приложение 4 се указва участниците да оферират три цени: 1.единична цена за машиносмяна за дейностите, предмет на поръчката, 2. единична цена за един работен ден на един работник за дейността ръчно метене и 3.единична цена за съпътстваща дейност по превоз на товари на 1 тон/км. В края се изисква отново представяне на анализни цени от т.1 до т.10. Решението за откриване на разглежданата процедура е обжалвано пред КЗК от „Комунал“ ООД. В жалбата са изложени възражения относно начина на извършване на промяна в образеца на ценовото предложение, като се сочи и допуснато несъответствие в указанието за представяне на анализи на цените от т.1 до т.10, вместо такива от т.1 до т.3. По това възражение КЗК е установила, че в новото приложение № 4 „Ценово предложение” е останало посоченото в първоначалното приложение, че се изискват „анализи на единичните цени от т. 1 до т. 10”, въпреки че е предвидено да се посочат предложения по три точки. Това несъответствие е прието за несъществено, доколкото видно от самото приложение участниците трябва да направят предложения за трите подпоказателя на показател „Предлагана цена”, съответно следва да приложат единствено анализи на предложените от тях единични цени[1]. Във връзка с изложеното необоснован се явява доводът на жалбоподателя, че ценовото предложение на „КМД“ ЕООД не отговаря на предварително обявените изисквания, тъй като не съдържа анализи на цените от т.1 до т.10. В конкретния случай непредставянето на анализи на цените на специализиран автомобил с автокран и анализ за почистване на термопластични пътеки не е основание за отстраняване на дадена оферта, доколкото такива анализи не се изискват от възложителя. Изрично е поискано офериране на три единични цени и представяне на анализи за същите. Непредставяне на анализи на цени, различни от трите искани, не означава непълна или неотговаряща на предварителните условия оферта. С оглед на това твърдението на жалбоподателя е необосновано и неоснователно. (Решение № АКТ-501-15.04.2014)

Основният, спорен в настоящото производство въпрос, е дали са налице условията за прилагане на чл. 40 от ЗОП, който гласи: Възложителят може да отмени решението за избор на изпълнител след влизането му в сила, но преди сключването на договора, и да издаде решение за прекратяване на процедурата, когато възникнат обстоятелствата по чл. 39, ал. 1, т. 4, 5 и 7 и ал. 2, т. 3. В настоящия случай се установява, че с решение № 316/28.05.2013 г. на възложителя за изпълнител е определен участника Обединение „Аеропорт Клийн” и това решение е влязло в сила, а по отношение на нормите, към които препраща чл. 40 от ЗОП, възложителят се позовава на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП е императивна и задължава възложителя да прекрати процедурата когато „отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, или при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди”, като в случая се навежда осъществяването на второто предложение на хипотезиса – „при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди”.
Тук на първо място, КЗК следва да посочи, че от приложените към преписката документи се установява, че възложителят – изпълнителният директор на „Летище София” ЕАД не е действал недобросъвестно в преддоговорните гражданскоправни отношения, развиващи се между него и Обединение „Аеропорт Клийн” след влизане в сила на решение № 316/28.05.2013 г. – решението за избор на изпълнител. С писмо изх. № 100-21811/14.12.2013 г. жалбоподателят е уведомен за допълнителните факти и обстоятелства, препятстващи финализирането със сключен договор на отношенията с Обединение „Аеропорт Клийн”, поради което твърденията на жалбоподателя за злоупотреба с право не се доказват от кореспонденцията между страните. КЗК счита, че в случая възложителят, реорганизирайки дейността си, е постигнал удовлетворяващ го резултат, поради което не може „да бъде принуден“[2] да използва услугите на лице, извършващо услуги по почистване, и да сключи договор, при вече отпаднал интерес от това. С оглед на това, законосъобразно възложителят прилага чл. 40 от ЗОП и не сключва договор с избрания за изпълнител – настоящия жалбоподател, тъй като не разполага с обезпечен бюджет, за да поеме разходите по изпълнението на договора за изпълнение на обществената поръчка. В настоящия случай не са налице възможности за възложителя да предвиди, че за 2014г. ще намалеят приходите му от дейността му. Възможността за намаляване на приходите за възложителя възниква като вероятно обстоятелство на 07.08.2013 г. – както той се позовава и в решението за прекратяване на процедурата, т.е. след влизане в сила на решение № 316/28.05.2013 г. – решението за избор на изпълнител и преди сключване на договор по ЗОП във връзка с това решение.
Съгласно принципа за ефективност на разпределението на средствата /чл. 1 от ЗОП/ възложителят е длъжен да разработи и предложи за приемане съответните финансови разчети – обстоятелство, което изисква технологично време и поради това кореспонденцията между жалбоподателя и възложителя не може да се счита за презумирано съгласие за сключване на договор. Цитираната по-горе разпоредба на чл. 40 от ЗОП е императивна, същата е в съответствие с принципа за ефективност, заложен в чл. 1 от ЗОП, а и следва да се посочи, че възложителят никъде не е посочил, че се отказва и не би се ползвал от правомощието си да се позове на чл. 40 във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Доколкото разпоредбата на чл. 40 от ЗОП гласи, че „Възложителят може да отмени решението за избор на изпълнител след влизането му в сила, но преди сключването на договора, и да издаде решение за прекратяване на процедурата, когато възникнат обстоятелствата по чл. 39, ал. 1, т. 4, 5 и 7 и ал. 2, т. 3.“, то КЗК счита, че законът не предвижда изрично издаване на два отделни административни акта – решение за отмяна и решение за прекратяване. Правомощието по чл. 40 от ЗОП е специално по своя характер и не следва да бъде тълкувано разширително, поради което за стриктното му тълкуване следва да се ползва хипотезиса на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП, на който се е позовал възложителят и към който препраща чл. 40 от ЗОП. От своя страна чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП също е императивна разпоредба, която следва да бъде приложена от възложителя. Това означава, че в правния мир е недопустимо да бъде допуснато неприлагането на последиците, визирани в чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП – т.е. прекратяването на процедурата, на основание, че предходен акт – решението за обявяване на изпълнител не е изрично отменено. Императивът на закона – както в чл. 40 от ЗОП, така и в чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП обуславя законосъобразността на правния резултат – прекратяването на процедурата, а дали този императив ще бъде осъществен в два акта /решение за отмяна и решение за прекратяване/ или в един – краен /решение за прекратяване/, за законосъобразното правоприлагане е без значение и не води до най-тежката последица – нищожност, както незаконосъобразно счита жалбоподателят. С оглед на гореизложеното, КЗК приема, че възложителят законосъобразно е приложил разпоредбите на чл. 40 и чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП и законосъобразно не е сключил през 2014 г. договор за обществена поръчка за почистване от външен изпълнител, а е предприел мерки за изпълнение със собствен ресурс. (Решение № АКТ-497-15.04.2014)

Правното основание за издаване на решението е чл. 122г, ал. 1, т. 2 от ЗОП, а именно „Комисията за защита на конкуренцията на закрито заседание постановява решение, с което отменя решението и връща преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка от последното законосъобразно решение или действие или за прекратяване на процедурата“. Видно от цитираната норма, в случаите, в които КЗК отменя решение за класиране и избор на изпълнител е необходимо да върне преписката на възложителя за продължаване на процедурата от определено решение или действие. С Решение № 342 от 19.03.2014 г. КЗК е отменила обжалваното решение на възложителя за класиране на участниците и избор на изпълнител, като е пропуснала в диспозитива да се произнесе по въпроса за връщането на процедурата. В Решение № 342 от 19.03.2014 г. са установени нарушения при разглеждане на документите, поставени в Плик № 2 от офертите на участниците. Във връзка с изложените факти и на основание чл. 176 АПК във връзка с чл. 122з ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията допълва Решение № 342 от 19.03.2014 г., постановено по преписка № КЗК - 191/17.02.2014 г., със следното: Добавя се нов диспозитив т. 2 със следния текст: ВРЪЩА преписката на възложителя за продължаване на процедурата за възлагане на обществената поръчка от етап разглеждане на документите в Плик № 2 съобразно мотивите, изложени в решението. (Решение № АКТ-495-15.04.2014)



[1] Решение №754/27.06.2013г. на КЗК, потвърдено с Решение №14414/11.05.2013г. на ВАС.
[2] В този смисъл е и Решение № 939/24.07.2013г. на КЗК, потвърдено с Решение № 15807/28.11.2013 г. на ВАС.

Няма коментари:

Публикуване на коментар