Архив на блога

четвъртък, 25 май 2017 г.

Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXX




Софийският районен съд от правна страна е приел, че е налице основание за отмяна на НП № 11-01-945/21.10.2015 г. предвид разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН във връзка с приемането на нов ЗОП, в който подобна на процесната отговорност не е предвидена. Този съд също така е приел, че разпоредбата на чл.141, ал.2 от ППЗОП е неприложима, тъй като не може да се търси отговорност за нарушение на правилника, който не е бил действащ към датата на нарушението, за което е издадено НП. С процесното НП за нарушение на чл.69, ал.1, т.3 ЗОП /отм . - ДВ. бр.13 от 2016 г./ е наложена глоба в размер на 250 лв. на основание чл.127, ал.2 и чл.128 г. от ЗОП. Разпоредба на чл.128г ЗОП /отм./ предвижда, че член на комисията за провеждане на обществена поръчка, който наруши чл.69, ал.1, чл.70, ал.1 или чл.72, ал.1 и 2 ЗОП /отм./ се наказва с глоба в размер на 500 лв. Следователно субект на нарушението може да бъде всеки отделен член на комисията в това негово индивидуално длъжностно качество, независимо от това, че задължението е възложено на комисията като колективен помощен орган на възложителя, а не на членовете й. Комисията няма своя собствена административно -наказателна правосубектност по чл.26, ал.1 ЗАНН, поради това отговорност носи всяко длъжностно лице от комисията, участвало в извършване на нарушението.
Разпоредбите на чл.54, чл.55 и чл.107 ЗОП регламентират основанията, на които възложителят отстранява участник или кандидат от процедура за възлагане на обществена поръчка. Между тях няма аналог на чл.69, ал.1, т.3 ЗОП /отм./. В част VІІІ Административно -наказателни разпоредби на ЗОП не е предвидена идентична или сходна разпоредба с чл.128г ЗОП /отм./. В действащият ЗОП не е уреден такъв санкционен състав, поради което следва да се приеме, че с него правното основание за административно -наказателната отговорност по НП № 11-01-945/21.10.2015 г. е ex lege заличено. По чл.247 – чл.256 ЗОП са наказуеми само нарушения на възложителя на обществена поръчка по чл.5 – чл.6 ЗОП, а по чл.259 ЗОП – на длъжностно лице по чл.7, ал.1 и 2 ЗОП, което упражнява тези правомощия на възложител по делегация или заместване. Изброяването е изчерпателно, поради което сега член на комисията за провеждане на обществена поръчка не може в това му качество да е субект на каквото и да е административно нарушение, наказуемо по новия ЗОП , в т.ч. за допускането до участие на кандидат по отношение на който са били налице основания за отстраняване от участие. Установено е по делото, че Д. С. К. не е действала нито като възложител, нито като длъжностно лице по чл.7, ал.1 и 2 ЗОП. По тази причина по сега действащия ЗОП К. не може да носи административно-наказателна отговорност, за което и да е свое действие, като член на комисия за провеждане на обществена поръчка.
Касационният съд не споделя аргументите на касатора, касаещи разпоредбата на чл.141 от ППЗОП / ДВ , бр.28 от 2016/. За нарушаване разпоредбите на този правилник с разпоредбата на чл. 141, ал.1 от ППЗОП /ДВ, бр.28 от 2016 г./, в сила от 15.04.2016 г. е предвидено наказание по чл.32 от ЗАНН с глоба от 100 лв. до 2 000 лв. за виновните лица и лицата, които са допуснали извършване на нарушение, а чл. 141, ал.2 от ППЗОП постановява, че всеки член на комисия носи отговорност за извършените от него нарушения на този правилник. Приложното поле и на двата цитирани санкционни състави е изрично ограничено до нарушения на изискванията „на този правилник“. (Решение № 2617 от 20.4.2017 г. по адм.д. № 1348/2017 г. на Административен съд – София)

Тъй като по тези нови, различни разпоредби по ЗОП процесното деяние не е нарушение по който и да е административнонаказателен състав, то те са по-благоприятни за дееца пред престаналите да действат разпоредби на ЗОП (отм.), в сила при извършването му, по които деянието е нарушение на чл.69, ал.1, т.3 ЗОП (отм.), наказуемо по чл.128г ЗОП (отм.). Тази законодателна промяна е настъпила след издаването на НП № 11-01-50/03.07.2015 г., в хода на съдебното негово обжалване, поради което и съгласно чл.3, ал.2 ЗАНН приложими като по-благоприятни са разпоредбите на новия ЗОП, който дерогира правилото за приложимостта по чл.3, ал.1 ЗАНН на тези от стария ЗОП ( отм.), в сила по време на извършване на нарушението. Предвижданията на новия ЗОП, зачетени въз основа на признатия им от чл.3, ал.2 ЗАНН приоритет, обуславят цялостна отмяна на НП № 11-01-50/03.07.2015 г. поради отпадналата от 15.04.2016 г. наказуемост на санкционираното с него деяние на М. А. П . Член 141, ал.1 ППЗОП (ДВ, бр.28 от 2016 г.), в сила от 15.04.2016 г. предвижда за нарушаване разпоредбите на този правилник както виновните лица, така и лицата, допуснали, извършване на нарушения, се наказват по чл.32 ЗАНН с глоба от 100 до 2 000 лв. Член 141, ал.2 ППЗОП постановява, че всеки член на комисия носи отговорност за извършените от него нарушения на този правилник. При тази изрична редакция на чл.141, ал.1 и 2 ППЗОП, приложното поле и на двата санкционни състави е изрично ограничено до нарушения на изискванията на този правилник. С чл.51 – чл.61 ППЗОП въз основа на делегацията по чл.103, ал.5 ЗОП са регламентирани правилата за работа на комисията по чл.103, ал.1 ЗОП, в т.ч. изискването по чл.60, ал.1, т.8 ППЗОП в доклада с резултатите от работата й да посочи мотиви за допускането или отстраняването на всеки кандидат или участник. Самият ППЗОП не урежда под никаква форма основанията за отстраняването на участник или кандидат от процедурата нито като детайлизация на предвидените с чл.52, чл.54, чл.55 и чл.107 ЗОП, нито с установяване на допълнителни основания извън законовите. Съответно, сега в ППЗОП няма разпоредба – смислов аналог на чл.69, ал.1, т.3 ЗОП (отм.), която да овластява комисията да предлага на възложителя за отстраняване кандидат или участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя. Поради това, допускането до разглеждане на ценовата оферта на [фирма], въпреки че са били налице основания за отстраняването му от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка от М. А. П с подписването на Протокол рег. № 4909/15.05.2013 г. като член на комисията за провеждане на обществената поръчка по хипотеза не може да е нарушение на разпоредба на този нов правилник, без което деянието й не може да се счита останало наказуемо съгласно чл.141, ал.1 или 2 ППЗОП. (Решение № 1294 от 28.2.2017 г. по адм.д. № 9826/2016 г. на Административен съд – София)

В глава ІХ от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”, чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност[1]. Съобразно разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК /в редакцията към датата на извършване на нарушението, изм . в ДВ.бр.26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г./ наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. В конкретния случай административно наказателно производство е образувано. Разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК предвижда обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80 ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). В конкретния случай давността е била три години, а абсолютната давност (съобразно нормата на чл. 81 ал. 3 от НК) е четири години и половина от момента на извършване на нарушението по аналогия от чл. 80 ал. 3 от НК. Настоящата касационна инстанция приема, че правилата за давността и абсолютната давност, предвидени в НК, следва да се прилагат и в административно наказателното производство и поради това, че давността и абсолютната давност, като основание за изключване на отговорността, е предвидено за много по – тежки противообществени прояви, а именно: престъпленията и няма логика за по леки такива – административните нарушения – да бъде изключена. Ако се приеме, че за административни нарушения давност не тече, би се получило така, че лице извършило по – лека простъпка – административно нарушение – да бъде поставено в по – тежко положение от лице извършило престъпление. (Решение № 3054 от 03.5.2017 г. по адм.д. № 2446/2017 г. на Административен съд – София)

Процесната обществена поръчка е открита с решение № 1087 от 04.08.2016 г. на зам. началника на [ЮЛ] проф. Р. П., поради което с оглед датата след 15 април 2017 г. и по аргумент за противното от § 18 от ПЗР е приложим новия едноименен Закон за обществените поръчки (ЗОП). Разпоредбата на чл. 7 ЗОП е наименована "делегиране на правомощия". Съгласно ал. 1, "възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки", а според ал. 2 - "с изключение на случаите по ал. 1, в отсъствие на възложителя правомощията му, свързани с възлагане на обществени поръчки, се изпълняват от лицето, което го замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя".
В Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд е дадено разграничение между двата института "делегиране" и "заместване". Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
По-конкретно, делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт и представлява възможност временно - за определен случай или за период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящия орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му, като последния не запазва за постоянно делегираното правомощие. Делегиращият правомощията си на свой подчинен обаче не се е лишил от тях въобще. Той е в правото си и сам да постанови административен акт, за издаването на който вече е делегирал другиму правомощия.
Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В такива случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период от време заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Следва за пълнота да се добави, че отсъствието на титуляра за определен период от време обикновено се дължи на някаква уважителна обективна причина – командировка, заболяване или друг вид законоустановен отпуск, поради която причина той не може да изпълнява задълженията си, като заместването по принцип от лице, което по щат и длъжност е негов заместник, е само за времето на отсъствието.
В конкретния случай, видно от Заповед № 577 от 20.04.2016 г. на Началника на [ЮЛ] Генерал-майор чл.-кор. проф. Н. П., д.м.н., на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, е заповядано на Заместник-началника на [ЮЛ] по учебно-научната дейност полковник доц. Р. С. П., да организира и възлага обществени поръчки по чл. 18-20 от ЗОП, както и да осъществява цялостен контрол по изпълнението на договорите по ЗОП, инициирани от отдел "Учебна и научно-изследователска дейност", Отдел по медицинска и компютърна техника и комуникационни системи, сектор "Връзки с обществеността", както и да организира и възлага всякакви поръчки, свързани с охраната и сигурността на [ЮЛ]. Заповядано е още в т. 2 от заповедта, на Заместник-началника на [ЮЛ] по учебно-научната дейност да подписва разяснения по документацията за участие, заповеди за назначаване на комисии за оценка на постъпили оферти, уведомителни и придружителни писма до участниците в процедурите, всички необходими документи в процеса на организиране и възлагане на обществени поръчки, както и да определя отговорни лица за изпълнението на сключените договори в обема на правомощията си по т. 1.
При тези данни в случая е налице делегиране на правомощие за организиране и възлагане на обществени поръчки, а не заместване на титуляра. С делегирането на правомощие на заместник-началника на [ЮЛ], началникът на [ЮЛ] не загубва качеството си на възложител и си остава такъв, независимо, че акта - Решение № 1580 от 23.11.2016 г. е издадено от заместник-началника.
Като възложител и участник в производството пред КЗК, началникът на [ЮЛ] е в правото си да подава касационна жалба срещу решение, което е неблагоприятно за него, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. Нещо повече, разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК дава правото на лице, което не е участвало като страна, да обжалва решението, ако то има сила и е неблагоприятно за него. А предвид отмяната на обжалваното решение на възложителя, не може да има спор, че решението на КЗК е неблагоприятно за [ЮЛ], както и че има сила, защото дадените указания следва да бъдат изпълнени от възложителя - независимо дали с делегиране или без делегиране на правомощия. (Определение п.х.д. от 28.03.2017 г. по адм. д. № 2116/2017 на Върховния административен съд)

Съгласно чл. 203, ал. 1 от ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. От тази разпоредба може да се заключи, че общото правило при наличие на подадена жалба е липсата на суспензивен ефект на същата спрямо провеждането на процедурата. Изключение от това правило е при поискана временна мярка „спиране на процедурата“. В този случай, процедурата за възлагане на обществена поръчка спира до влизане в сила на: 1. определението, с което се отхвърля искането за временна мярка или 2. решението по жалбата, ако е наложена временната мярка, съгласно чл. 203, ал.3 от ЗОП. От прочита на тези текстове следва, че при подаване на жалба с искане за налагане на временна мярка възложителят е задължен да преустанови действията по процедурата до настъпването на едно от горепосочените две обстоятелства.
След като на 08.02.2017 г. в деловодството на възложителя е постъпила жалба с искане за налагане на временна мярка, същият е следвало да не извършва никакви действия по хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка, в това число и приемане на оферти. Тези действия са незаконосъобразни, тъй като възложителят е нарушил въведените забрани при наличие на жалба с искане за налагане на временна мярка. Възложителят е следвало да изчака разпореждането или произнасянето на КЗК по направеното искане и едва след това да извърши горепосочените действия. Предвид предприетите действия от страна на възложителя, жалбоподателят е бил възпрепятстван да участва в процедурата, тъй като вместо същата да бъде спряна, тя е продължила.
Следва да се има предвид, че по отношение на твърдяното незаконосъобразно бездействие на възложителя, ЗОП и ППЗОП не предвиждат задължението на възложителя изрично да издава под каквато и да е форма съобщение за спиране на процедурата. Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и 3 от ЗОП, при поискана временна мярка спиране на процедурата, същата трябва да бъде спряна, т.е. възложителят следва да преустанови всички действия по провеждане на обществената поръчка. Поради което, КЗК счита твърдението за незаконосъобразно бездействие за неоснователно.
Доколкото допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани, преписката следва да бъде върната на възложителя за прекратяване на процедурата. (Решение № 361 от 06.04.2017 г. на КЗК)

При обжалване на решението за откриване на настоящата процедура на договаряне без предварително обявление, правният интерес на жалбоподателя се свежда единствено до обжалване на правното основание, на което е открита процедурата, а именно чл. 79, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗОП, съгласно който възлагането на обществената поръчка на друго лице би довело до нарушаване на авторски или други права на интелектуалната собственост. „ТехноЛогика“ ЕАД е дружество, което осъществява дейност, сходна с предмета на обществената поръчка. В този смисъл интересът на жалбоподателя се обуславя от обстоятелството, че при един законосъобразен избор на друг вид процедура по ЗОП той би могъл да подаде оферта за участие с цел определянето му за изпълнител по възлагателната процедура. (Решение № 143 от 09.02.2017 г. на КЗК)

Прилагането на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗОП[2] се допуска в случаите, когато възлагането на обществената поръчка на друго лице би довело до нарушаване на изключителни права, включително на права на интелектуална собственост, както и когато не съществува достатъчно добра алтернатива или заместител и отсъствието на конкуренция не се дължи на изкуствено стесняване на параметрите на поръчката (чл.79, ал.2 от ЗОП). Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права, компютърните програми са обект на авторско право. Предвид това може да се приеме, че само лицето, притежаващо авторски върху програмните продукти, може да реализира актуализацията на софтуера, използван към момента в АГКК и да достави нови лицензи за софтуер ArcGIS Engine Single Use License за редакция в КР и ArcGIS Engine Geodatabase Update Single Use License, а именно Esri, Inc., (САЩ) или оторизиран представител на възложителя, на когото са предоставени изключителни права, както да извършва актуализация до последните версии на горепосочените продукти, инсталирани и използвани от възложителя при изграждане и надграждане на горепосочените информационни системи в АГКК, така и изключителни права за дистрибуция на новите софтуерни лицензи на територията на Република България. Обосновано в мотивите на процесния акт, възложителят е изложил, че „ЕСРИ България“ ООД е носител на това изключително право, във връзка с което само това лице/а може да бъде изпълнител на обществената поръчка. От мотивите на процесното решение може да се разбере, че производител и носител на авторските права на софтуерните продукти, предмет на надграждане и доставка е ESRI, Inc, (САЩ), както и че неговият единствен оторизиран представител за територията на Република България („ЕСРИ България“ ООД), като носител на изключителни права по чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „в“ е поканено да участва в настоящата процедура.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.71, т.3 от ЗАПСП лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение, да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми.
Същевременно следва да се отчете и разпоредбата на чл. 70 от ЗАПСП, според която лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може, наред с други правомощия, да я преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки, ако не е уговорено друго. Горепосочените разпоредби обаче са неприложими към настоящия случай, доколкото съгласно представените доказателствени материали по преписката, възложителят, в случая АГКК притежава само правото на ползване на продуктите. В чл. 2 от лицензионния договор, уреждащ права на интелектуална собственост и запазване на собствеността изрично е уредено, че Esri и трети лица, които са нейни лицензодатели, си запазват всички права, които не са изрично предоставени по силата на лицензионния договор, включително правото да променят и подобряват продуктите. КЗК приема, че в случая от горепосочените доказателства, се установява, че базовите ГИС продукти са доставени на АГКК със затворен изходен код и могат само да бъдат инсталирани, но не и изходният им код да бъде променян, в противен случай, промяната съгласно чл. 2 от горепосоченото лицензионно споразумение би представлявала нарушение на авторските права на Esri Inc. (Решение № 143 от 09.02.2017 г. на КЗК)

Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. КЗК счита, че в конкретния случай изискването „Участникът да притежава лиценз от БНБ, че може да извършва финансов лизинг и да отговаря на изискванията на ЗКИ и на Наредба № 26/23.04.2009 г. на БНБ“ по обособена позиция № 1, е прекомерно и не е съобразено с предмета, стойността, обема и сложността на съответната обособена позиция, тъй като видно от документацията за участие в процедурата, максималният размер на актива по обособена позиция № 1 „Доставка при условията на финансов лизинг на фабрично нов комбиниран багер” е 147 000 лв. с вкл. ДДС, от които до 20 %, но не повече от 29 000 лв. с вкл. ДДС първоначална вноска осигурена със собствени средства, която не подлежи на олихвяване. Остатъкът ще се финансира със заем/лизинг - максимален размер на дълга – до 118 000 лв. с ДДС. Условия на погасяване: - срок за погасяване на задължението - до 12 месеца. Следователно обектът на финансовия лизинг е на максимална стойност 118 000 лв. с ДДС и за срок от 12 месеца, т.е. нито стойността на финансовия лизинг, нито срокът за издължаване на лизингополучателя е голям, поради което КЗК намира, че този вид услуга може да бъде изпълнена и от лица, които не упражняват по занятие дейност – финансов лизинг, както и от финансови институции, които не са вписани в регистъра на БНБ като финансови институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Голям процент търговци биха могли да финансират община Поморие чрез лизингова схема в срок от 1 година и без да са финансови институции и имат законово право да осъществяват и лизингови сделки, доколкото търговските дружества съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ са търговци и би следвало да могат да извършват и финансов лизинг - търговска сделка съгласно чл. 1, ал. 1, т. 15 от ТЗ. КЗК споделя тезата на жалбоподателя, че необосновано са елиминирани доставчиците на техника като основни участници в поръчката, тъй като именно доставчикът отговаря на изискванията на възложителя да бъде официален представител на производителя на комбинирания багер и оборудването, да разполага със сервизна база за гаранционно и извънгаранционно сервизно обслужване и др., поради което и това условие като противоречащо на принципите на ЗОП за равнопоставеност и недопускане на дискриминация е самостоятелно основание за отмяна на решението за откриване на процедурата. (Решение № 146 от 09.02.2017 г. на КЗК)

В ДМСГД, Ямбол, с директор Д.Л. не е проведена процедура по договаряне без обявление за възлагане на обществена поръчка за доставка на природен газ. През 2013г. Д. Л. е сключила договор за доставка на природен газ с газоразпределителното предприятие "**" АД, което притежава изключителни права за разпределение и снабдяване с природен газ, предоставени му със съответните лицензии, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. За периода на действие на договора 22.05.2013г. до 31.12.2015г. дружеството е доставило природен газ на ДМСГД, Ямбол на обща стойност 158 255,13лв без ДДС. Газоразпределителното предприятие "**" АД единствено е могло да доставя природен газ на ДМСГД, Ямбол. Следователно, дружеството притежава специални права, предоставени му по реда на Закона за енергетиката, респ. от КЕВР, с което същото упражнява дейност, запазена единствено за него, с което се изключва възможността доставката на природен газ на територията на област Ямбол да се осъществява от друг лицензиран оператор. В този смисъл макар и формално извършено констатираното нарушение по никакъв начин не нарушава принципите на ЗОП. В конкретния случай първи касационен състав намира, че е приложим института на чл. 28 от ЗАНН и деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение, но наказващият орган не го е приложил, което е основание за отмяната на НП, поради издаването му в противоречие със закона. С извършеното деяние не са засегнати никакви права и законни интереси на трети лица и не са им нанесени имуществени вреди. Вмененото на ответната страна нарушение се явява формално и маловажно. В случая не са настъпили общественоопасни последици и целите на превенцията биха се постигнали и без налагане на глоба. Съдът намира, че е налице по- ниска обществена опасност на конкретното нарушение от обичайната за този род. Освен това по делото няма доказателства за други нарушения на ответната страна по ЗОП. (Решение № 60 от 30.03.2017 г. по н. д. № 30 / 2017 г. на I състав на Административен съд – Ямбол)











[1] Делото е образувано по жалба на АДФИ срещу решение от 14.06.2013 г., постановено по Н.А.Х дело № 7503/2012 г. на Софийски Районен Съд, с което е отменено наказателно постановление, издадено от директора на АДФИ, с което на основание чл. 65 и чл. 66, ал. 2 от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки е наложена глоба, в размер на 1000 лв., за извършено нарушение по чл. 3, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 2, т. 3 от НВМОП, вр. с чл. 7, т. 3 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.

[2] Процедура на договаряне без предварително обявление във връзка поради това, че поръчката може да бъде изпълнена само от определен изпълнител във връзка с наличие на изключителни права, включително на права на интелектуална собственост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар