Практика по прилагането на ЗОП – Част XCІІ

Най-новата практика на КЗК

 

Възложителят е органът, който носи отговорността за провеждането на процедурите за възлагане на обществените поръчки. В този смисъл е редно същият да има и право на контрол върху работата на помощния си орган, а именно Комисията за разглеждане, оценка и класиране на подадените оферти в процедурата. Именно в тази връзка е разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 от ЗОП, съгласно която възложителят или упълномощеното лице по чл. 8, ал. 2 има право на контрол върху работата на Комисията за провеждане на процедурата преди издаване на съответните решения. Изрично е разписано, че контролът се извършва преди издаване на „съответните решения“. Следователно до издаване на решението за избор на изпълнител по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗОП възложителят има право да извърши текущ контрол, като последният се състои, съгласно чл. 36а, ал. 2 от ЗОП, в проверка на съдържанието на съставените от Комисията протоколи за съответствие с изискванията на закона и предварително обявените условия.

Това е така, защото възложителят носи отговорността за законосъобразното провеждане и приключване на процедурите за възлагане на обществена поръчка. Не е правно издържано възложителят да бъде задължен да се съобрази с предложението на назначената от него Комисия при избора на изпълнител, дори и да има съмнения относно законосъобразността на крайния акт.

По тази причина КЗК намира, че контролът по реда на чл. 36а от ЗОП е допустим винаги когато са налице предпоставки за него. В конкретния случай възложителят на два пъти е връщал работата на Комисията да разглежда офертите на участниците с цел издаване на законосъобразен акт по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗОП, като и за двата случая е изложил конкретни мотиви за това. Констатирани са и пропуски и непълноти в протоколите от работата на Комисията, изразяващи се в липса на описание на техническите предложения на участниците и мотиви за дадените оценки. Мотивирането при даването на оценка на офертите от страна на Комисията е задължително. Съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗОП, в съставения от Комисията протокол се вписват резултатите от разглеждането и оценяването на допуснатите оферти, включително кратко описание на предложенията на участниците и оценките по всеки показател, когато критерият за оценка е „икономически най – изгодна оферта“. В конкретния случай критерият за оценка на офертите е именно „икономически най – изгодна оферта“ и следователно помощният орган на възложителя следва да оцени техническите предложения на допуснатите до този етап участници по всеки един от показателите, заложени в документацията и по – конкретно, съгласно методиката за оценка на офертите, като изложи ясни, конкретни и относими мотиви за дадената от него оценка. Липсата на тези реквизити в съставените протоколи ще доведе до порочност на крайния акт на възложителя за класиране на участниците в процедурата и избор на изпълнител на обществената поръчка, който се издава именно въз основа на тях. Поради тази причина е бил налице законов повод за осъществяване на контрол по реда на чл. 36а от ЗОП, като това се явява единствената правна възможност за ревизиране на действията на назначената от възложителя Комисия, преди издаване на крайния акт за избор на изпълнител на поръчката.

С оглед гореизложеното КЗК счита, че възложителят законосъобразно е упражнил правото си по реда на чл. 36а от ЗОП, като е извършил контрол върху работата на комисията и като е дал задължителни указания на Комисията да разгледа отново техническите и ценови предложения на участниците по обособена позиция № 1 и след като прецени кои от офертите отговарят на изискванията на възложителя и на ЗОП, да направи класиране и да предложи изпълнител. (Решение № АКТ-679-01.09.2015 на КЗК)

Съгласно изискванията на чл. 56, ал. 1, т., б. „а” от ЗОП и указанията на документацията в плик 1 от офертата на участника следва да се съдържа посочване на единен идентификационен код по чл. 23 от ЗТР, БУЛСТАТ и/или друга идентифицираща информация в съответствие със законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, както и адрес, включително електронен за кореспонденция при провеждането на процедурата. Законът не посочва конкретно вида на документа, съдържащ информация за ЕИК на дружеството участник, нито изисква това да бъде удостоверение от Агенцията по вписванията. В чл. 23, ал. 6 от ЗТР се съдържа забрана включително за възложителите на обществени поръчки, ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър.

В настоящия случай в плик 1 от офертата на „Надежда 2000” ЕООД има представено копие на карта за идентификация по БУЛСТАТ на дружеството, от която е виден единният идентификационен код на „Надежда 2000” ЕООД, а именно 115524180. Същият е посочен и в Административни сведения –Приложение No 3, съдържащо се в плик 1 от офертата на участника. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.23, ал.6 от ЗТР във връзка с чл.56, ал.1, т.1, б. „а” от ЗОП, КЗК приема, че комисията за провеждане на процедурата незаконосъобразно не е приела копието от идентификационната карта БУЛСТАТ на жалбоподателя, съдържащо се в плик 1 от офертата му, като отговаряща на изискването за посочване на ЕИК съгласно чл. 23 от ЗТР, респективно незаконосъобразно е изискала друг документ за доказване на това обстоятелство и е отстранила „Надежда 2000” ЕООД поради представянето отново на копие на карта по БУЛСТАТ.

Незаконосъобразността на тези действия на комисията в случая е ирелевантна, тъй като установяването й няма да се отрази позитивно на жалбоподателя. Доколкото беше установено, че жалбоподателя е бил отстранен законосъобразно на друго основание, в случая допуснатото нарушение следва да бъде определено като несъществено, тъй като евентуална отмяна на процесното решение няма да доведе до промяна в правната му сфера. (Решение № АКТ-677-01.09.2015 на КЗК)

В този смисъл е и изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗОП офертата да се представя в запечатан непрозрачен плик, като във второто изречение на тази разпоредба се уточнява, че върху плика заедно с адреса на участника следва да се посочва и за коя позиция участва последният, в случай, че обществената поръчка е разделена на отделни самостоятелно обособени позиции. В ал. 2 е конкретизирано, че този плик следва да съдържа три отделни запечатани непрозрачни и надписани плика - плик № 1 с надпис "Документи за подбор", плик № 2 с надпис "Предложение за изпълнение на поръчката" и плик № 3 с надпис "Предлагана цена". В ал. 3 на чл. 57 от ЗОП е уточнено, че когато се подава оферта за повече от една обособена позиция, пликове № 2 и 3 се представят за всяка от позициите, а ако документи и информация, съдържащи се в плик № 1, са еднакви за две или повече обособени позиции, по които участникът участва, същите се поставят само в плика по позицията с най-малък пореден номер, като това обстоятелство се отбелязва в списъка на документите, съдържащ се в пликовете на останалите позиции.

Следователно, навсякъде в горецитираните разпоредби на ЗОП, както и в изискванията на възложителя се говори, че една оферта следва да е представена в един общ плик, но под „оферта” се има предвид конкретното предложение на един участник за отделна обособена позиция, доколкото ЗОП в чл. 55, ал. 1 забранява представяне на повече от една оферта от един участник, а не се има предвид офертите на един участник по всички възможни позиции, по които той би искал да участва.

ЗОП не въвежда задължително изискване за поставянето на отделните оферти по отделните позиции на всеки един участник в един общ плик, поради което последният има възможността да прецени пликовете (с пликове № 1, 2 и 3 в тях) по всяка обособена позиция дали да бъдат представени отделно, като върху тях е указано за коя позиция са, както е постъпил жалбоподателят, или да бъдат представени заедно в допълнителен общ плик. Нещо повече, действително, както посочва жалбоподателят, ако последният вариант за представяне на оферта би бил единственият възможен според ЗОП или конкретна документация, това би ограничило възможността на един участник в по-късен момент след подаване на оферта по една обособена позиция, но в срока за подаване на оферти, да подаде такава и по друга позиция, което е негово законно право. ЗОП не въвежда ограничение за участие по повече от една обособена позиция, затова подобно задължително указание за представяне на оферта по отделни позиции в общ плик би било във вътрешно противоречие с логиката на закона.

Поради гореизложеното КЗК счита, че възложителят незаконосъобразно е приложил разпоредбите на чл. 57 и чл. 54 от ЗОП и е отстранил жалбоподателя, заради оформянето на офертите му по отделните обособени позиции в отделни пликове, което е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност и на обжалвания акт - Решение № 11/02.07.2015 г. на кмета на Община Панагюрище, до необходимостта от неговата отмяна и до връщане на процедурата до последното законосъобразно действие, а именно: отваряне, проверка на съответствието и разглеждане на офертите на жалбоподателя по отделните 5 обособени позиции. (Решение № АКТ-673-01.09.2015 на КЗК)

При извършения преглед на техническото предложение на „Ломини“ООД, КЗК установи, че към техническото си предложение участникът е приложил списък на приложените документи, брошури за предлаганите от него продукти, избрани страници от ръководство на оператора за многолъчевия ехолот, чертежи и схеми, както и анотация.

КЗК счита, че така приложените документи не представляват пълния набор от документи, изискани от възложителя. Липсват документи за съответствие и документи за одобрение на типа. Представената анотация представлява просто съдържание и от нея не става ясно, че е налице пълно описание на отделните елементи на цялата система и работата с нея. Наред с това няма представена каквато и да била сервизна и специализирана съпътстваща документация. Наред с брошурите са приложени единствено кратки ръководства (в които изрично е споменато, че не представляват ръководство за експлоатация), както и извадка от ръководство за експлоатация. Сред приложените от участника схеми и чертежи е схема, извадка от експлоатационното ръководство на предлагания многолъчев ехолот, която е на английски език и на която превод на български не е представен, въпреки изричното изискване на възложителя. В съответствие с инструкциите на възложителя комисията е следвало да остави без разглеждане въпросния документ и да отчете липсата на редовен такъв. В съответствие с изложеното дотук КЗК намира, че техническото предложение на „Ломини“ ООД не отговаря на изискванията, поставени от възложителя, за представянето на упоменатия набор от документи. Посочените липси са в Плик № 2 на участника, като в ЗОП не съществува възможност за законосъобразното им отстраняване.

Помощният орган на възложителя е следвало да установи тези пороци и да предложи участника за отстраняване. Като не е извършила това, комисията е допуснала съществено нарушение, което обуславя незаконосъобразност на проведената процедура. (Решение № АКТ-672-01.09.2015 на КЗК)

Съществени са тези непълноти в техническото предложение, които съдържат пропуски по отношение на мерките за обезпечаването на срока за съществена част от дейностите, включително и при неотчетени рискове, идентифицирани като много вероятни, която ще окаже влияние върху срочното изпълнение на поръчката и забавянето не може да бъде компенсирано от останалите мерки”.

От изложеното е видно, че не е налице неяснота относно това по какъв начин комисията за провеждането на процедурата ще преценява съществените и несъществените непълноти в офертите на участниците по разглеждания показател.

Възложителят е включил дефиниции на понятията „съществени” и „несъществени” непълноти, които в пълна степен създават предпоставка за прозрачност на процеса по оценка на офертите. Няма съмнение по отношение на това кога непълнотите ще засегнат малка част от изпълнението на поръчката, доколкото е обяснено, че това са случаите, в които дори да са налице пропуски при обезпечаване на срочното изпълнение, евентуалното забавяне може да се компенсира от останалите мерки, предвидени в техническото предложение. Поради наличието на задължение за точно прилагане на методиката, комисията за провеждане на обществената поръчка не би могла свободно, необосновано и напълно субективно да преценява определен пропуск като съществен или несъществен, доколкото във всеки отделен случай следва да преценява доколко пропускът може да бъде компенсиран. Обратно, съществена е непълнотата в предложените мерки, когато не са предвидени мерки за съществена част от дейностите, включително и при неотчетени рискове, идентифицирани като много вероятни. Доколкото методиката изрично изброява кои рискове, водещи до забавяне на изпълнението, възложителят счита за много вероятни, е неоснователно да се поддържа твърдение, че са налице неточни указания за определяне на оценката по разгледания показател.

Като се вземе предвид изложеното, следва да се приеме, че възложителят не е допуснал твърдяното нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗОП, тъй като е предвидил точни указания за определяне на оценката по показател К2 „Мерки за обезпечаване на предложените срокове за проектирането и одобрението на проектите от компетентните органи” в методиката за комплексна оценка. (Решение № АКТ-670-01.09.2015 на КЗК)

Трето, в жалбата се съдържат подробни оплаквания, че сроковете за изпълнение на поръчката са неправилно определени. Посочва се, че възложителят дава указания, че изпълнителят изрично трябва да предложи срок за изпълнение на всеки от отделните етапи от изпълнението на обществената поръчка. Според жалбоподателя, от документацията за участие става ясно, че финалният етап 3 има срок за изпълнение е максимум 70 дни, като на стр. 3 от документацията и в проектодоговора възложителят добавя още един израз, а именно: „в т.ч. пуска на апарата”. В жалбата се сочи, че обществената поръчка по никакъв начин не касае апарат и негов пуск, а ако пък касае и такива задължения на изпълнителя, то те не са описани никъде в документацията, освен това доставчиците на медицинска апаратура подлежат на съвсем различен лицензионен режим, тоест една строителна фирма няма възможност да участва в такива дейности (пуск на медицинска апаратура). Няма как пуск на даден апарат да е включен като ангажимент на изпълнителя на строителните работи. Също така няма как участниците да приемат такъв ангажимент, включително като срок, без да е уточнено в Документацията какво точно биха включвали тези дейности по пуск на апарата, какви специалисти ще са нужни и изобщо какво се очаква от изпълнителя при пуска на апаратурата.

Твърдението е неоснователно. Предметът на обществената поръчка е инженеринг (проектиране и строителство) за обособяване на сектор за стереоактивна радиохирургия при УМБАЛ „Св. Георги”. В техническото задание, неразделна част от документацията, е посочено, че проектното предложение включва варианти за изграждане на помещение за система за радиохирургия, както и на изграждане на помещение за линеен ускорител. Пак там е посочено, че поръчката включва обособяване на помещение за монтаж и експлоатация на система за радиохирургия (Cyberknife) в сграда „Бивша прехрана” с конкретно посочен идентификатор по кадастралната карта на гр. Пловдив. Следователно предметът на обществената поръчка е неразривно свързан с монтирането и експлоатирането на медицинска апаратура, като това обстоятелство се съдържа в документацията за участие.

Също така следва да се има предвид, че обявената обществена поръчка касае І-ва категория строежи, доколкото видът на строежа, който следва да се изгради, крие опасност от значително вредно въздействие върху здравето на населението и околната среда при разпространение на йонизиращи (електрически, магнитни, електромагнитни, рентгенови и др.) и нейонизиращи (ултравиолетови, инфрачервени, радиовълни и др.) лъчения съгласно чл. 2, ал. 4, т. 2 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и въвеждане в експлоатация на обектите за обектите от първа категория задължително се съставят конкретно и изчерпателно изброени образци (протоколи), между които и образец № 17. Посоченият образец се съставя за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на съответното оборудване на обекта (машина, апаратура или друго). 72-часовите проби се провеждат при експлоатационни условия на строежа, целящи доказване на техническите параметри, проектната мощност, качеството на продукцията, спазването на хигиенните изисквания, изискванията по безопасност на труда, опазване на околната среда, пожарна безопасност и др. Като целта на проведените проби е да се установи дали монтираните съоръжения са показали отклонения, или не, във връзка с горепосочените параметри на изискуемо качество. Следователно е законосъобразно и правилно в срока за приемане на обекта да се предвиди необходимото време за провеждане на посочените проби. (Решение № АКТ-670-01.09.2015 на КЗК)

Съгласно предварително обявените условия възложителят е поискал участниците да представят сертификат за внедрена система за управление на качеството съгласно стандарт ISO 9001:2008 (или еквивалентен) на производителя. Изискване сертификатите да са издадени от независими лица, които са акредитирани по съответната серия европейски стандарти от ИА „Българска служба за акредитация“ или друг национален орган за акредитация не са поставяни в документацията за участие. Наистина чл. 53, ал. 3 от ЗОП указва, че сертификатите трябва да са издадени от независими лица, които са акредитирани по съответната серия европейски стандарти от ИА „Българска служба за акредитация“ или от друг национален орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация, за съответната област или да отговарят на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. Същият обаче е във връзка с изискването на чл. 53, ал. 1 от ЗОП, когато възложителят изисква кандидат или участник да докаже съответствието си със стандарти за системи за управление на качеството. В разглеждания случай, в документацията за участие липсва условие сертификатите за качество, представени от производителя да отговарят на изискването на чл. 53, ал. 3 от ЗОП. Предвид това чл. 53, ал. 3 от ЗОП е неотносим и не е необходимо да се изследва дали представените сертификати, представени от производителите са издадени от акредитирани лица. Издадените от „Булгарконтрола“ АД сертификати са за установяване съответствието на строителните продукти с приложимите стандарти, а не за внедрена система за управление на качеството, или за опазване на околната среда, поради което изискването на чл.53, ал.3 от ЗОП и за тези документи е неприложимо.

С оглед на това КЗК приема, че наведените твърдения за сертификати, издадени от неакредитирани институти, са необосновани и неоснователни. (Решение № АКТ-674-01.09.2015 на КЗК)

Във връзка с така направеното твърдение следва да се отбележи, че съобразно обявлението за обществена поръчка (…) е предвидено в офертите на всеки участник да присъства Декларация за съответствие съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/. Изложеното се подкрепя и от даденото на основание чл. 29 от ЗОП разяснение по документацията за участие (…), с което възложителят е уточнил, че единствено от изброените документи Декларацията за съответствие съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ се поставя в плик № 1 – „Документи за подбор“. Видно от протокол № 1/09.06.2015г., отразяващ работата на комисията по отваряне на получените оферти за участие и разглеждане на документите за подбор, след преглед на представените от участниците документи в плик № 1, комисията е констатирала, че и тримата участници „ПРИЗМА-ЕС” ООД, „ПИП ЕЛЕКТРОНИКС” ЕООД и „Кейбъл Тех” ООД не са представили Декларация за съответствие съгласно ЗТИП.

Комисията на основание чл. 68, ал. 8 от ЗОП е указала последните да представят Декларация за съответствие съгласно ЗТИП (в свободен текст), подписана от управителя на фирмата, в качеството му на представляващ участника, в срок от пет работни дни, считано от датата на получаването на протокола. В отговор на това участниците са представили на комисията съответните декларации, както следва: Класираният на първо място „ПИП Електроникс“ ЕООД е представил декларация за съответствие, подписана от управителя на дружеството, съгласно която: Управителят на „ПИП ЕЛЕКТРОНИКС” ЕООД декларира на собствена отговорност, че предлаганата от него мобилна модулна сцена, описана в техническото предложение, е произведена в условията на въведена и поддържана от производителя система за производствен контрол ISO 9001:2008 и е в съответствие с: DIN 4113-1:1980; DIN 4113-1/А1:2002; DIN 4113-2:2002; DIN V 4113-3:2004. Гореспоменатите продукти съответстват на изискванията на БДС стандартите, които въвеждат съответните хармонизирани европейски стандарти. Продуктите са с необходимата маркировка „СЕ“. Класираният на второ място „КЕЙБЪЛ ТЕХ” ООД е представил Декларация за съответствие съгласно ЗТИП, в която представителят на дружеството е декларирал, че: „1. Оферираната от „КЕЙБЪЛ ТЕХ” ООД мобилна модулна сцена комплект, производство на APQ stage – Германия, е с оценено съответствие съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите и в синхрон с приложимите директиви и стандарти в сила на територията на Европейската общност. 2. Оферираната от „КЕЙБЪЛ ТЕХ” ООД мобилна модулна сцена комплект, производство на APQ stage – Германия е с налична СЕ маркировка съгласно хармонизираните стандарти и директиви в сила на територията на Европейската общност и притежава съответните сертификати за качество и произход.“ Класираният на трето място „ПРИЗМА-ЕС” ООД е представил Декларация за съответствие съгласно ЗТИП, в която управителят на дружеството е декларирал, че: „Предлаганите от нас стоки за изпълнение на обществената поръчка с предмет „Доставка на мобилна модулна сцена по проект № 32/3/3231028 от 12.08.2014 г. „Съхраняване и възстановяване на материални и духовни образци на древното тракийско културно наследство в Разлог“ са: - Произведени съгласно изискванията на Европейските стандарти и притежават декларации за съответствие съгласно ЗТИП; - Стоките са нови – неупотребявани. В случай, че бъдем избрани за изпълнител на обществената поръчка, при предаване на стоките на възложителя, ще представим всички необходими документи доказващи точките в настоящата декларация.“

Съгласно чл. 26к, ал. 1 от ЗТИП съответствието на продуктите с изискванията за екопроектиране се удостоверява с маркировка за съответствие, с декларация за съответствие и с техническо досие. Според текста на ал. 2 декларацията за съответствие съдържа позоваване на съответната прилагаща мярка и следните елементи: 1. наименование и адрес на производителя или на неговия упълномощен представител; 2. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2011г.) описание на модела на ПСЕ, достатъчно за недвусмислената му идентификация; 3. позоваване на хармонизирани стандарти, когато такива са използвани; 4. използвани други технически стандарти и спецификации, когато такива са използвани; 5. позоваване на други нормативни актове, изискващи нанасяне на маркировка за съответствие, когато такива са приложими; 6. име, длъжност и подпис на лицето, упълномощено да подпише декларацията от името на производителя или на неговия упълномощен представител. Видно от текста на закона, в декларациите за съответствие следва да се посочат данни, от които достатъчно ясно да личи производителят и моделът на продукта.

Предвид изложеното по-горе, КЗК счита, че помощният орган на възложителя е допуснал нарушение, като е подменил поставеното условие на възложителя и е изискал от участниците декларацията за съответствие съгласно ЗТИП да бъде представена в свободен текст, подписана от управителя на фирмата, в качеството му на представляващ участника. В тази връзка и доколкото от съдържанието на представените от участниците декларации за съответствие е видно, че същите са подписани от управителите на съответните дружества, а не както е изискването по ЗТИП от производителя или от неговия упълномощен представител, то КЗК счита, че въпросните декларации не отговарят на изискванията на ЗТИП и на възложителя. В този смисъл действията на комисията не са съобразени с изискванията от документацията за участие и същата неправилно е приложила разпоредбата на чл. 68, ал. 8 от ЗОП, указвайки на участниците да представят документи, които противоречат на условията, въведени от възложителя. (Решение № АКТ-671-01.09.2015 на КЗК)

Възложителят, именно поради дългия период (60 месеца) и голямата стойност (17 944 075 лв.) на обществената поръчка е преценил, че минимално необходимото, а именно потенциалните участници да са регистрирани по КЗ не е достатъчно. С оглед важността на предмета на поръчката е обосновано поставянето на критерии по-високи от минималните, в това число и изискване за определен кредитен рейтинг. КЗК не намира постановеното изискване за необосновано и ограничително. Видно от документацията, не са избрани произволни рейтингови агенции, а само такива, които са сертифицирани и вписани като регистрирани агенции съгласно Регламент (ЕО) № 1060 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. и съответно отговарят на високите европейски изисквания. Възложителят е предоставил възможност спорният рейтинг да е присъден от широк кръг лица, както и е допуснал еквивалентност за покриване на условието от страна на участника посредством рейтингови скали на няколко международно признати агенции. Обществено известен факт е, че трите най-големи международно признати рейтингови агенции са: Мудис (Moody’s), Стандарт енд Пуърс (Standard and Poor’s) и Фитч (Fitch) като освен тях възложителят е разширил кръга и е допуснал кредитен рейтинг от още една агенция - „Ей Ем Бест Къмпъни” AM (BestEurope- Rating Services Ltd. (AMBERS).“. Твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на условието за кредитен рейтинг е неоснователно, доколкото изпълнението на въпросното условие гарантира на възложителя високата финансова стабилност на застрахователя.

Залагането на горното условие е обосновано, доколкото с него възложителят има по-голяма сигурност, че избраният за изпълнител участник ще притежава възможността да поеме необходимия лимит отговорност, в случай на настъпване на по-голям брой застрахователни събития и успешно ще изпълни задълженията си за изплащане на застрахователни обезщетения при настъпване на поетите рискове. В този смисъл следва да се отбележи, че наличието на кредитен рейтинг за дадена застрахователна компания е гаранция за нейната платежоспособност – показател, който е от съществено значение за възложителя. Доколкото размерът на имуществените и неимуществените вреди, който се дължи при евентуално настъпване на застрахователно събитие е висок, то изпълнението на горното изискване гарантира, че изпълнителят ще има необходимия опит и ресурс да изпълни предмета на обществената поръчка в тази част. В тази връзка, изискването към участниците да имат определен минимален кредитен рейтинг, отнесено към прогнозната стойност на поръчката и подлежащия на застраховане риск, не е прекомерно, необосновано и ограничително по смисъла на чл. 25, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП и чл. 2 от ЗОП. В този смисъл е и изразеното в Решение № 346 от 22.04.2015 г., по преписка № КЗК-195/2015 г., в което е посочено, че при потребност от гарантиране надеждността на застрахователя с оглед предмета на процедурата е обосновано да се изисква определено ниво на кредитен рейтинг, в случаите, при които ще се възлага застрахователна услуга, без съмнение, качеството на изпълнението й е свързано с аспекти, кореспондиращи с обслужването, включително бързо и надеждно изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, гаранции, че същите могат да се посрещнат от застрахователя и др. подобни. В този смисъл, ако чрез присъждане на съответен рейтинг на практика се установява факт, въз основа на който да се изведе заключение за надеждността на участника, респ. да се потвърди способността му да изпълнява предмета качествено, подобно изискване следва да се приеме като съгласувано с нормата на закона. В случая въведеното изискване за ниво на кредитен рейтинг напълно кореспондира със сложността, обема, предмета и естеството на процедурата т.е. съобразено е, както с нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗОП, така и с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗОП. Действително кредитния рейтинг е незадължителна оценка от страна на кредитната агенция, но изготвянето на оценката е подчинено на строги правила и поради това не може да бъде определена като „субективна“. Възложителят не е професионалист в сферата на застраховането не би могъл сам да осъществи анализ на състояние на потенциалните участници, поради това обосновано се явява използването на вече изготвена оценка, с комплексен характер - кредитен рейтинг. Последният представлява кратка, задълбочена и лесна за разбиране оценка на кредитоспособността на конкретна стопанска единица от гледна точка на нейните кредитори. Той дава обективно външно мнение за способността на даден длъжник навременно да обслужва поетите финансови задължения. (Решение № АКТ-668-01.09.2015 на КЗК)