Практика по прилагане на Закона за обществените поръчки – Част V

Съгласно чл. 9 от Кодекса за застраховане (КЗ), не се допуска извършването от един и същ застраховател на застраховане по всички видове застраховки. В този смисъл е недопустимо да се обявява обществена поръчка, която да включва един общ предмет за всички видове застраховки, което да налага  избор на един единствен застраховател (изпълнител), който да ги извършва. Последното е възможно само от страна на обединение от застрахователи, групирани по такъв начин, че да могат да реализират в пълен обем обекта на поръчката. Без значение е дали кандидатите са искали разяснения по този въпрос от възложителя.  Чл. 9, ал.1 от КЗ представлява специална правна норма и като такава следва да има приоритетно приложение по отношение разпоредбите на ЗОП. Действително ЗОП дава възможност на възложителя да определя свободно обекта на обществената поръчка по аргумент от чл. 25, ал. 2, т. 3 от ЗОП, но при съобразяване със специалната нормативна уредба, уреждаща конкретните обществени отношения (в случая КЗ). Дори в документацията изрично да е посочено, че право да участва в процедурата има всеки кандидат, който е физическо или юридическо лице, както и техните обединения, то поставеното от възложителя условие е обективно невъзможно да бъде изпълнено от едно юридическо лице – застраховател (а физическите лица ex lege не могат да осъществяват застрахователна дейност). Зададеният по този начин предмет на поръчката ограничава кръга на участниците, като го свежда единствено до обединения и се явява незаконосъобразен. Този недостатък в процедурата е невъзможно да бъде отстранен, без да се променят условията за участие, поради което процедурата следва да бъде прекратена на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП. (Решение № 246 от 2012г.)

Правилото на чл. 93, ал. 3 от ЗОП гласи, че назначената от възложителя комисия следва да провежда договарянето с кандидатите за определяне на условията на договора, съгласно изискванията на възложителя, посочени в поканата за участие, и в съответствие със закона. Съгласно чл. 93, ал. 4 от ЗОП, когато възложителят е поканил повече от един участник, направените предложения и постигнатите договорености с всеки от тях се отразяват в отделен протокол. Това изискване цели постигнатите уговорки да не бъдат разгласявани и отразява законоустановения процес по провеждане на преговори - индивидуално, без да присъстват останалите участници и без те да бъдат запознавани с конкурентните предложения. Това гарантира обективността на провежданата процедура, тъй като предложенията на участниците са продиктувани от техните възможности, а не от съобразяване с изложените предложения от останалите участници. При процедурите с избран критерий икономически най-изгодна оферта от водещо значение е да се стигне до избиране на реално предложение, което освен да е изгодно за възложителя, да може да бъде и качествено изпълнено. Поради това, дори да е изпълнено формалното изискване за съставяне на два отделни протокола, но всъщност преговорите да са проведени заедно с двама или повече от участниците, е налице нарушение на основната цел на закона, а именно всеки участник без да без се влияе от предложението на другия, да договори предложение, което счита за изпълнимо. Съставянето от комисията на два отделни протокола, не е в състояние да санира допуснатото нарушение. Наред с това, в хипотезата на договаряне, при което присъстват и други участници, а реда на договарянето е в зависимост от подадените оферти, участниците с които се договаря по-късно са облагодетелствани в сравнение с останалите, тъй като са научили предложенията на кандидатите преди тях. Това представлява съществено нарушение на основен принцип на ЗОП, а именно този на  равнопоставеност, формулиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Цитираното нарушение е от категорията на тези, които не могат да бъдат санирани при повторно връщане на процедурата на възложителя, поради което единственият законосъобразен изход е същата да бъде прекратена на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП. (Решение № 245 от 2012г.)

Доколкото съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОП възложителите не могат да променят обявените от тях условия и други параметри на обществената поръчка с изключение на удължаване на определени срокове, лимитативно изброени в разпоредбата, то следва да се приеме, че когато възложителят дава разяснение (на основание чл. 29 от ЗОП), с което изменя изискване в документацията и създава противоречие и неяснота, които поставят участниците в невъзможност да изготвят коректно офертата си, той извършва нарушение. Наличието на противоречие между документацията и даденото разяснение прави невъзможно участниците да предвидят действията на комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите във връзка с прилагането на конкретното изискване, по което е дадено разяснение. Посоченото противоречие води и до нарушаване на основните принципи, регламентирани в чл. 2 от ЗОП – принципите за равнопоставеност и прозрачност. (Решение № 243 от 2012г.)

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от ЗОП комисията в присъствието на участниците или техните упълномощени представители, както и представители на средствата за масово осведомяване и на юридически лица с нестопанска цел отваря плик № 2 и най-малко трима от членовете й подписват всички документи, съдържащи се в него. Комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише плик № 2 на останалите участници. Смисълът на цитираната разпоредба е да доразвие принципа на публичност и прозрачност, заложен в чл. 2, т. 1 от ЗОП, при разглеждането, оценката и класирането на офертите по отношение на помощния орган на възложителя, като се гарантира, че има действително представени  предложения за изпълнение на поръчката и е невъзможно същите да бъдат подменени по-нататък в хода на процедурата. Когато назначената от възложителя комисия не е изпълнила това си задължение, тя извършва съществено нарушение на процедурните правила. Този пропуск не би могъл да бъде саниран при връщане на процедурата за повторно извършване на незаконосъобразното действие, опорочило впоследствие издаденото от възложителя решение за класиране, тъй като законът изисква подписване на документите в момента на отваряне на офертите и преди запознаване на комисията с тяхното съдържание. В рамките на същата процедура няма начин да бъде възстановена целостта на офертите и да бъде извършено отново първоначалното им отваряне и подписване на документите в тях. При това положение крайното решение на възложителя следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на възложителя за прекратяване на процедурата на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП. (Решение № 242 от 2012г.)

При отварянето на плика с предлаганата цена имат право да присъстват участниците в процедурата или техни упълномощени представител, както и представители на юридически лица с нестопанска цел и средствата за масова информация. Поставянето на съобщение на таблото на възложителя (община) не доказва спазване на разпоредбата на чл. 69а, ал. 3 от ЗОП, когато същото не съдържа дата на поставяне от една страна и когато от самата формулировката на текста не е става ясно, че на посочената дата ще бъдат отворени ценовите предложения. В текста на съобщението в конкретния случай е посочено единствено, че на 20.01.2012 г. от 11.00 ч. комисията по процедурата ще заседава за разглеждане на оценките и класиране на участниците. КЗК счита, че поставянето на таблото на общината на съобщението за отваряне на ценовите оферти, без този начин на комуникация да е указан предварително в обявлението, не представлява „подходящ начин” на обявяване по смисъла на чл. 69а, ал. 3 от ЗОП, особено при съвременните средства за комуникация. Обявяването по „подходящ начин” за датата, часа и мястото на отваряне на ценовите оферти включва достигане до знанието на участника за тази дата и възможност той да присъства на същата дата, на която ще се отворят ценовите оферти. Поставянето на съобщението на таблото в общината създава необосновани затруднения особено за участниците със седалище, различно от това на възложителя, доколкото те всеки ден трябва да изпращат свой представител до общината, който да проверява за наличието на съобщения. (Решение № 242 от 2012г.)

Разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 6 от ЗОП определя, че обявлението за обществената поръчка трябва да съдържа критериите за подбор, включващи минималните изисквания за икономическо и финансово състояние на кандидата или участника, техническите му  възможности и квалификация, когато възложителят определя такива, както и посочване на документите, с които те се доказват. В случая, сред документите за подбор възложителят не е посочил документи, които да доказват техническите възможности на участниците по отношение на оборудването, необходимо за изпълнение на поръчката, а същите са посочени като част от документите, съдържащи се в Плик № 2 „Предложение за изпълнение на поръчката”. Действително, възложителят е в правото си да определи показателите за оценка и тяхната тежест по целесъобразност, която не подлежи на контрол за законосъобразност от КЗК. В чл. 25, ал. 7 от ЗОП обаче е установена императивна забрана за възложителите да включват като показатели за оценка критериите за подбор по ал. 2, т. 6 от същия член, което в конкретния случай възложителят е допуснал с последващото индивидуализиране на техниката, необходима за извършване на дейностите, предмет на поръчката, като е предвидил като отделни подпоказатели на техническия показател за оценка - техния вид, брой, капацитет, обем и собственост, което е незаконосъобразно и недопустимо. Присъждането на повече на брой точки по подпоказателите на показателя за оценка, когато предлаганата техника е собствена, както и при доказване на платени три и повече вноски по лизинговия договор, също следва да се определи като незаконосъобразно, предвид факта, че това са условия за допустимост на участниците и не могат да бъдат приети като предимство при оценяването. При така заложения показател за оценка се нарушават основните принципи, залегнали в ЗОП, за равнопоставеност и недопускане на дискриминация. (Решение № 240 от 2012г.)

При провеждане на процедура за възлагане на  обществени поръчки с предмет „сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци“ не следва да се включва изискване участниците да притежават на лиценз за превоз на товари по Закона за автомобилните превози.  Съгласно писмо с рег. № 14-00-3209-1/29.04.2011г., от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация”, издадено на дружество, по повод участието му в конкретна процедура, за извършване на дейност с основен предмет на работа сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на твърди битови отпадъци, лятно и зимно улично почистване на територията на съответните община, не е необходимо притежаването на лиценз за извършване на обществен превоз на товари по смисъла на Закона за автомобилните превози и Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. В този смисъл залагането на посоченото изискване към участниците се явява незаконосъобразно. (Решение № 240 от 2012г.)

Съгласно чл.120, ал. 4, т. 1 от ЗОП жалба може да подава всяко заинтересовано лице, като в § 1, т. 6в от ДР на ЗОП се съдържа легална дефиниция на понятието, а именно това е всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. Видно от предмета на дейност на жалбоподателя, съгласно извлечение от ТР към АВ, същият не е ограничен с конкретен вид дейност, доколкото освен неизчерпателно изброените видове дейности, е записано извършването на всякаква друга незабранена от закона търговска дейност. Освен това, законодателят е предвидил, че в процедура за възлагане на обществена поръчка може да участва всяко физическо или юридическо лице, както и техни обединения. В този смисъл дори жалбоподателят да не се занимава основно със строителна дейност, то е възможно да участва в процедурата чрез сдружаване в обединение, поради което има интерес да обжалва условията на обявлението, които биха препятствали възможността му за участие в процедурата. (Решение № 231 от 2012г.)

Според КЗК ако възложителят не е предоставил достъп до протокола от работата на помощната си комисия дори и към момента на подаване на жалба срещу крайното решение за класиране до КЗК, това нарушение на чл.73, ал.5 от ЗОП не следва да се третира като съществено, тъй като не води до ограничаване на правата на жалбоподателя. Аргументите за това са, че КЗК се произнася по жалбата в едномесечен срок от образуване на производството и през целия този период жалбоподателят има възможността да представи относими към производството доказателства, както и достатъчно време, за да изложи допълнителни твърдения и доводи пред КЗК. (Решение № 289 от 2012г.)

Тази практика следва да се приема като доста спорна, тъй като създава опасен прецедент. Така например неясно остава, какви факти и обстоятелства ще проверява КЗК по време на едномесечното производство, ако жалбоподателят е отправил бланкетна жалба, поради това, че самият той не е наясно какви конкретно пороци обжалва. Това състояние би могло да продължи буквално до последния ден от изтичане на едномесечния срок за произнасяне на КЗК, ако възложителят реши дотогава да бави предоставянето на протокола на участника, чиито права и интереси са нарушени.(Бел.ред.)

Възложител е посочил като клауза в проекто-договора, който е част от документацията, че изпълнителят трябва да представи сертификат за произход на доставената стока. КЗК счита изискването за представяне на този документ е неотносимо с оглед предмета на обществената поръчка, включващ доставка на хранителни стоки по обособени позиции. Издаване на сертификат за произход е необходимо на даден търговец при осъществяване износ на дадени стоки в конкретни държави. Предвид обстоятелството, че договорът не може да бъде изменян, съгласно изричната разпоредба на чл. 43, ал.1 от ЗОП, при положение, че не са налице обстоятелствата по чл. 43, ал. 2 от закона, то е необходимо договорът, който се съдържа в документацията за участие да не съдържа незаконосъобразни клаузи, както и да включва задължения за представяне на документи, които не следва да се представят при изпълнение на съответната обществена поръчка. Фактът че участникът е регистриран по чл. 12 от ЗХ и притежава сертификат по стандарт ISO 22000 доказват, че участникът има въведена система за управление на безопасност на храните и осигурява проследимост на хранителната верига.

КЗК определя за неоснователно и въвеждането на изискване за представяне на проект на етикет на стоките, обект на поръчката, доколкото в специалния нормативен акт (Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните, обн. ДВ бр.62/2000г.), се съдържат изискванията, на които следва да отговарят етикетите, поставени върху хранителните продукти. Последните следва да са предварително опаковани в потребителска опаковка, следователно не може да бъде вменено в задължение на участника да представя в офертата подобни проекти, тъй като производителите на хранителните продукти поставят етикетите върху самата стока и е недопустимо извършването на преетикетиране и от страна на участника във възлагателната процедура. Възложителят е допустимо да изиска копие от етикета на съответните стоки, за да се увери в пълнотата на съдържащата се в него информация, която от своя страна е определена от подзаконов нормативен акт, но не и да изисква проект на етикет. (Решение № 287 от 2012г.)

Легално определение на банковата гаранция се съдържа в чл. 442 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно цитираната разпоредба, с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари, съобразно условията, предвидени в нея. Това е сделка, притежаваща белезите на лично обезпечение, която е източник на правоотношения между наредител, гарант и бенефициер. С банковата гаранция банката се задължава по отношение на бенефициера да плати чуждо задължение – задължението на наредителя, което последният има към бенефициера по силата на валутното отношение между тях, т.е. конкретното съдържание на банковата гаранция е обусловено от вида на валутното правоотношение, а в редица специални закони (ЗОП, ЗК, ЗДДС, ЗМ, ЗАДС, ЗУО, ЗЛОД и др.) са разписани конкретни изисквания, на които следва да отговарят банковите гаранции. Предвид легалното определение на чл. 422 от ТЗ, липсата на образец на банкова гаранция за участие в документацията за участие и декларираното от възложителя в обявлението, че задържането и освобождаването на гаранцията за участие на участниците става по реда на чл. 61 и чл. 62 от ЗОП, следва да се заключи, че възложителят ще спази нормативните изисквания и че текстът на банковата гаранция, изготвена от съответната банка-гарант на конкретния участник, трябва да съдържа изрично изброените в чл. 61 от ЗОП условия, при които възложителят има право да задържи гаранцията за участие. От друга страна, възложителят в обявлението е изискал изрично банковата гаранция за участие в процедурата да бъде безусловна и неотменяема. Оспорваното понятие „безусловна” не води до незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата, доколкото същото цели да гарантира правата и интересите на възложителя в отношенията му с банката-гарант, като в случай на законосъобразно искане за изпълнение по банковата гаранция банката не може да направи възражение чрез поставяне на други условия, различни от изрично записаните в текста на банковата гаранция условия (тези по чл. 61 от ЗОП) и да откаже да преведе съответната сума по сметката на възложителя. КЗК счита, че изискването на възложителя банковата гаранция за изпълнение също да бъде „безусловна” произтича от функцията й – да обезпечава пълното (качествено и точно) изпълнение на договора за възлагане на обществената поръчка от страна на определения за изпълнител участник. (Решение № 384/2012)

КЗК е разгледала жалба с твърдение, че при определянето на гаранцията за участие възложителят е нарушил чл. 59, ал. 2 от ЗОП, тъй като същата е в размер на 1 100 лв. при прогнозна стойност на поръчката без ДДС – 107 069, 17 лв. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2 от ЗОП възложителят определя условията и размера на гаранцията за участие в абсолютна сума, но не повече от 1 на сто от стойността на поръчката. Прогнозната стойност на поръчката е 107 069, 17 лв. без ДДС, от което може да се заключи, че гаранцията за участие следва да е най-много 1 070,69 лв. В настоящия случай възложителят е определил гаранцията за участие в размер на 1 100 лв. Доколкото същата надвишава само с 30 лв. единият процент от стойността на поръчката, то КЗК счита, че това нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП е несъществено и не опорочава процедурата, а представлява допустимо закръгляне на сумата (1 100 лв.) за улеснение на участниците. (Решение № 286 от 2012г.)

Когато възложителят изисква попълване на декларациите по чл. 47, ал. 5 от ЗОП, във връзка с чл. 47, ал. 4 от ЗОП, от лица извън кръга на изрично предвидените в закона, е налице нарушение, което обаче според КЗК не е съществено и самò по себе си не води до отмяна на административния акт, издаден от възложителя. Съгласно чл. 47, ал. 5, т. 1 от ЗОП същата декларация пряко обвързва изрично предвидените в чл. 47, ал. 4 от ЗОП лица. Нормата е императивна и като такава винаги намира приложение, дори и когато възложителят изрично не е упоменал кръга от лица, които следва да подават визираната декларация за липса на обстоятелства, съдържащи се в ал. 5, т. 1 и т. 2 или когато е ограничил или увеличил броя на лицата, които следва да декларират липсата на визираните в чл. 47, ал. 5 от ЗОП обстоятелства. Следователно при представяне на оферта, участниците следва да се придържат към закона по отношение на това кои лица следва да подават описаната декларация. Възложителят, съответно неговият помощен орган, при разглеждане на офертите и документите, съдържащи се в пликове № 1, нямат право да отстраняват участник, който е представил декларации за липса на обстоятелства по чл. 47, ал. 5 от ЗОП само по отношение кръга лица, определен императивно в чл. 47, ал. 4 от ЗОП. (Решение № 354 от 2012г.)

Избрано от практиката на ВАС

ВАС не приема мотивите на КЗК по отношение на редовността на офертата на участника класиран на първо място и определен за изпълнител. Не могат да се споделят доводите, че подадената оферта е била нередовна, тъй като офертата по образец № 1 е подписана само от един от представляващите обединението. Противно на възприетото от КЗК, настоящият състав счита, че съвместното представителство следва да е изрично предвидено с употреба на израза „само заедно”. Общият принцип е, че всеки от управителите на търговско дружество или обединение извършва действия по представителство самостоятелно. При това положение, след като не е предвидено изрично, че обединението се представлява от двамата управители само заедно, следва да се приеме, че подадената оферта образец №1, подписана само от един от представляващите обединението, е била редовна и правилно е допусната за разглеждане. (Решение № 2398 от 2012г.)

В производството пред КЗК не се прилагат процесуалните правила на Гражданския процесуален кодекс, доколкото препращането на чл.144 от АПК е относимо само за производствата пред съд, тъй като систематическото му място е в Дял трети, Глава девета от АПК. За производството пред КЗК са приложими правилата на Дял Трети, Глава десета, Раздел І от АПК – чл.122з от ЗОП. С оглед на изложеното съдът счита, че за подаване на жалба пред КЗК не се прилагат изискванията на чл. 32, т. 1 и т. 3 от ГПК, процесуалното представителство на юридическото лице да е осъществено от лице с юридическо образование. Когато представителството пред КЗК във връзка с подаване на жалбата е съобразено с изискването на чл. 18, ал. 2 от АПК, то следва да се приеме, че жалбата е редовна. (Решение № 2398 от 2012г.)

Недопустимо е, с оглед приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, с предвидената по чл. 68, ал.7 и 8 от ЗОП възможност за отстраняване на формални непълноти или грешки, или неточности относно документите в плик № 1 да се извършва заместване или добавяне на доказателства, относими към допустимостта на офертите и подбора, или съответствието с някои от другите изисквания на възложителя, така че да се установи съответствие на офертата кандидата с тях. В случая обоснован е довода, че изискването и представянето на други сертификати, както и на допълнителни доказателства за изпълнен поне един обект на определена стойност  през последните три финансови години от един от участниците, би представлявало изменение на офертата му, с което ще се наруши принципа за равнопоставеност на участниците по чл. 2 , ал. 1 т. 3 ЗОП. (Решение № 2052 от 2012г.)

Определението на ВАС, с което той се произнася по жалба срещу определение на КЗК, с което е оставено без уважение искането за налагане на временна мярка спиране на процедурата, не подлежи на по-нататъшно обжалване.  Жалбата срещу това определение на ВАС е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С определението си тричленният състав на ВАС се произнася по съществото на правния спор в закрито заседание в производство по реда на глава тринадесета от АПК. Съгласно чл. 236 от АПК, доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство. Според чл. 223 от АПК, субсидиарно приложим с оглед нормата на чл. 236 от АПК, това определение е окончателно и не подлежи на обжалване. (Определение № 16971 от 2011г.)

КЗК правилно е приела, че след като е установена законосъобразност на отстраняването на даден участник, то безпредметно става обследването на твърдените от него нарушения относно оценката на техническото предложение. Целта на отмяната на едно решение за класиране и определяне на изпълнител е да се отстрани порок, чрез който жалбоподателят е лишен от възможността да участва или да бъде определен за изпълнител, съответно да бъде предотвратено нанасянето му на вреда от твърдяното нарушение. Посочените критерии са залегнали и в легалната дефиниция на понятието "заинтересовано лице" по § 1, т. 6в от ДР на ЗОП. В случая жалбоподателят не би могъл да бъде класиран на първо място и да бъде определен за изпълнител, тъй като не би могъл да бъде върнат в процедурата и да се стигне до ново негово оценяване по техническото предложение. При това положение не би се постигнала целта на отмяната на акта по отношение него. Дори и да е налице незаконосъобразно оценяване на техническото му предложение, участникът правилно е отстранен на друго основание. Отмяната на акта не е самоцелна и не следва да бъде допускана, тъй като с нея се цели конкретен правен резултат, зад който следва да стои правен интерес, а не абстрактна правилност. (Решение № 3325 от 2012 г.)

КЗК е специализиран държавен орган, който по силата на чл. 120, ал. 2 от ЗОП се произнася само по законосъобразността на обжалваното пред него решение на възложителя. Органът по преразглеждането е административен, а не съдебен орган, от което следва, че КЗК не се произнася служебно, а само в границите на предмета на правния спор, очертан с жалбата, с която е сезиран. КЗК е задължена да прецени дали е законосъобразно обжалваното решение, така както е формулирано то от възложителя с оглед на основанието и мотивите, вписани в него. Комисията не разполага с правомощие да обсъжда дали, ако евентуално възложителят се беше позовал на друго основание за прекратяване на процедурата, то действително съществува и доколко чрез него би се обосновало прекратяване на друго основание, което за първи път се релевира от страна на КЗК, а не от възложителя. В този случай комисията измества основния спор между страните, който е: съответства ли офертата на участника на изискванията на възложителя и на ЗОП и осъществено ли е основанието, визирано в чл. 39, ал. 1, т. 2 от ЗОП, като го е подменила с друг спорен въпрос - има ли допуснато от възложителя нарушение, което съставлява ново и различно от посоченото от възложителя основание за прекратяване на процедурата, който въпрос обаче е извън спора между страните в административното производство. (Решение № 3368 от 2012г.)

Някои практически указания относно подаването на процесуални документи до Общия съд на ЕС

Настоящата тема обхваща някои принципни въпроси свързани с подаването и обработката на процесуални документи, свързани с разглежданите от  Общият съд на ЕС (ОбС) казуси. Сред тях са и делата по чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, поради което е полезно да се познават някои чисто технически изисквания свързани с подаването на процесуални документи до ОбС, тяхната обработка, както и някои специфики от устната фаза на тези производства. 

За да улесни заинтересованите страни ОбС издаде Практически указания към страните, които доизясняват и допълват някои разпоредби от Процедурния правилник (ПрПр) на Общия съд. Целта на Указанията е да се гарантира, че ОбС ще е в състояние да разглежда без затруднения подадените от страните процесуални документи.

Относно използването на технически средства за комуникация

От Указанията става ясно, че подаването на процесуални документи изключително по електронен път е възможно чрез използване на приложението e-Curia (https://curia.europa.eu/e-Curia) при спазване на Условията за използване на това приложение. Приложенията към документите, които поради естеството си не могат да се подават чрез e-Curia, могат да се изпратят отделно, при условие че са посочени в описа. Тези приложения трябва да постъпят в секретариата най-късно до 10 дни след подаването на процесуалния документ чрез e-Curia.

Изпращането на копие до секретариата от подписания оригинал на процесуален документ, предвидено в чл. 43, пар. 6 от Процедурния правилник (ПрПр), може да се направи или по факс (факс номер: + 352 43032100, или по електронна поща (GeneralCourt.Registry@curia.europa.eu ).

При изпращане по електронна поща се приема само сканирано копие на подписания оригинал, като е желателно документите да се представят във формат PDF чрез компютърни програми като Acrobat или Readiris 7 Pro. Изпращането на обикновен компютърен файл или на файл с електронен подпис, или с компютърно създадено точно копие на подпис не отговаря на изискванията на член 43, пар. 6 от ПрПр. Кореспонденция по дело, която постъпва в Общия съд под формата на обикновено писмо в електронна форма, не се взема предвид.

Следва да се има предвид, че датата на подаване на процесуален документ по факс или по електронна поща се взема предвид с оглед на спазването на срок само ако оригиналът, съдържащ саморъчен подпис е подаден в секретариата най-късно до 10 дни след това.

В декларацията на страна, с която тя се съгласява връчването по отношение на нея да се извършва по факс или чрез друго техническо средство (чл. 44, пар. 2 от ПрПр) трябва да се посочат номера на факса и/или електронния адрес.

Относно представянето на процесуални документи

На първата страница на всеки процесуален документ трябва да бъдат отбелязани следните данни:

a) наименованието на процесуалния документ[1];

б) номерът на делото (T-…/…), когато вече е бил съобщен от секретариата;

в) имената на ищеца или жалбоподателя и на ответника, както и на всяка друга страна в производствата;

г) името на страната, за която се подава процесуалният документ.

Всеки параграф от процесуалния документ следва да бъде номериран.

За процесуалните документи, които не са подадени чрез приложението e-Curia, се изисква саморъчен подпис на представителя на съответната страна, който трябва да е положен под текста на документа.

Процесуалните документи трябва да се представят по начин, който да позволи на ОбС да управлява документите по електронен път. За тази цел трябва да се спазват следните изисквания:

a) текстът трябва да е във формат A4, четлив и да е разположен само от едната страна на листа;

б) представените документи на хартиен носител трябва да са свързани с пособия, които лесно могат да бъдат отстранени[2];

в) текстът трябва да е набран така, че лесно да се чете[3]; 

г) всяка следваща страница се номерира в горния десен край.

Върху първата страница на всеки препис, който не е подаден чрез приложението e-Curia, представителят на съответната страна прави отбелязване, удостоверяващо верността на преписа с оригинала, и го парафира.

Относно представянето на файловете, подавани чрез приложението e-Curia

Процесуалните документи, подавани чрез приложението e-Curia, се представят под формата на файлове. За да се улесни обработването е препоръчително да се следват практическите съвети, съдържащи се на уебсайта на ОбС на ЕС за използване на приложението e-Curia

Относно дължината на писмените становища

Максималният брой страници на писмените становища се определя в зависимост от съответната област и обстоятелствата по делото и е, както следва:

• 50 стр. за исковата молба или жалбата и за писмената защита;
• 20 стр. за жалбата и за писмения отговор в делата, свързани с интелектуална собственост;
• 15 стр. за жалбата и за писмения отговор при обжалване на съдебни актове;
• 25 стр. за писмената реплика и писмената дуплика;
• 15 стр. за писмената реплика и писмената дуплика при обжалване на съдебни актове и по делата, свързани с интелектуална собственост;
• 20 стр. за писменото възражение за недопустимост, както и за писмените становища по него;
• 20 стр. за писменото становище при встъпване и 15 стр. за писмените становища по него.

Становища с по-голям брой страници се допускат само при дела с особено висока степен на фактическа или правна сложност.

Относно структурата и съдържанието на писмените становища

Процедурният правилник съдържа специални разпоредби, които уреждат съдебните спорове, свързани с правото на интелектуална собственост (чл. 130—136). Поради това правилата относно жалбите и писмените отговори, представени в делата по тези спорове, са изложени отделно от тези, които са свързани с исковите молби или жалбите и писмените защити, представени в рамките на всички други съдебни спорове.

Задължителните реквизити на исковата молба или жалбата по принцип се съдържат в чл. 44 от ПрПр. В началото на исковата молба или жалбата трябва да присъстват данни за:

a) името и адресът на ищеца или жалбоподателя;

б) името и качеството на представителя на ищеца или жалбоподателя;

в) посочване на страната, срещу която е подадена исковата молба или жалбата;

г) декларациите, посочени в чл. 44, пар. 2 от ПрПр (съдебен адрес в Люксембург и/или съгласие връчването да се извършва чрез технически средства за комуникация).

След уводната част на исковата молба или жалбата следва кратко изложение на спорните обстоятелства. Правната аргументация е удачно да се структурира в зависимост от изтъкнатите правни основания. Исканията в исковата молба или жалбата трябва да бъдат точно определени в началото или края ѝ.

Когато се иска отмяна на обжалвания акт, той се посочва конкретно и се прилага копие от него.

Към исковата молба или жалбата се прилагат  документите по чл. 44, пар. 3 и пар. 5, букви а) и б) от ПрПр.

Всяка искова молба или жалба се придружава от резюме на изложените правни основания и основните доводи, за да се улесни изготвянето на известието, предвидено в чл. 24, пар. 6 от ПрПр. Тъй като известието се публикува в Официален вестник на Европейския съюз на всички официални езици, това резюме трябва да е не по-дълго от 2 страници и да бъде изготвено в съответствие с образеца, който е на разположение на уебсайта на Съда на Европейския съюз. То трябва да се представи отделно от посочените в исковата молба или жалбата приложения. Ако не е подадено чрез приложението e-Curia, резюмето трябва да се изпрати по електронна поща под формата на обикновен електронен файл на адрес GeneralCourt.Registry@curia.europa.eu , като се посочи делото, към което се отнася.

Доказателствените искания се представят точно и ясно, като указват подлежащите на доказване факти. При доказателствени искания относно разпит на свидетел или искания за информация трябва точно да се посочи съответното лице.

Задължителните реквизити на писмената защита се съдържат в чл. 46, пар. 1 от ПрПр и включват: номер на делото, име на ищец или жалбоподателя, име и адрес на ответника; името и качеството на представителя на ответника. Исканията на ответника също трябва да бъдат точно определени в началото или края на писмената защита.

Оспорването на факти, твърдени от противната страна, се прави изрично, като конкретно се посочват съответните факти.

Специфични изисквания при жалбите и писмените отговори по дела, свързани с интелектуална собственост се съдържат в чл. 44 и чл. 132, пар. 1 от ПрПр.

Производства по обжалване

Жалбата трябва да съдържа данните, посочени в чл. 138, пар. 1 от ПрПр, като освен името и адресът на жалбоподателя, името и качеството на представителя му, се посочват и обжалваното решение (вид, съдебен състав, дата и номер на дело), другите страни в производството, датата, на която решението е получено от жалбоподателя. В началото или края на жалбата трябва да има точно формулирани исканията на жалбоподателя. По принцип не е необходимо да се излагат обстоятелствата, предхождащи спора, както и неговият предмет. Достатъчно е да се посочи решението на Съда на публичната служба. Правните основания се излагат кратко и схематично в началото на жалбата, като правните доводи би следвало да са структурирани в съответствие с изтъкнатите в жалбата правни основания, по-конкретно в съответствие с посочените случаи на неправилно прилагане на правната норма.

Всяка жалба се придружава от резюме на изложените правни основания и основни доводи, за да се улесни изготвянето на известието, предвидено в чл. 24, пар. 6 от ПрПр. Тъй като известието се публикува в Официален вестник на Европейския съюз на всички официални езици, това резюме трябва да е не по-дълго от 2 страници и да бъде изготвено в съответствие с образеца, който е на разположение на уебсайта на Съда на Европейския съюз. То трябва да се представи отделно от посочените в жалбата приложения. Ако не е подадено чрез приложението e-Curia, резюмето трябва да се изпрати по електронна поща под формата на обикновен електронен файл на адрес GeneralCourt.Registry@curia.europa.eu като се посочи делото, към което се отнася.

Заедно с жалбата се представя и документ, удостоверяващ, че адвокатът може да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за ЕИО, освен когато жалбоподател е институция на ЕС или държава членка, представлявана от свой служител. С оглед на представянето на документа, предвиден в член 44, параграф 3 от Процедурния правилник, може да се направи препращане, съгласно член 8, параграф 2 от Указанията за секретаря, към вече подаден в секретариата на Общия съд документ.

Писмен отговор

Писменият отговор трябва да съдържа данните, посочени в чл. 141, пар. 2 от ПрПр. - номер на делото и име на жалбоподателя; името и адресът на страната, която го представя; името и качеството на представителя, който се явява за тази страна; датата, на която жалбата е получена от страната, както и  точно са формулиране на исканията на страната. Ако с писмения отговор се иска отмяна, изцяло или отчасти, на съдебно решение служба на основание, което не е изтъкнато в жалбата, е уместно това да се посочи в заглавието на писменото становище (напр. „писмен отговор с насрещна жалба“). Доколкото е възможно, правните доводи трябва да са структурирани в зависимост от изложените от жалбоподателя правни основания и/или тези, които се съдържат в насрещната жалба, ако има такава. Като се има предвид, че фактическото и правното положение вече са предмет на обжалваното решение, те се излагат в писмения отговор само по изключение, доколкото начинът им на представяне в жалбата се оспорва или изисква уточнения. Заедно с писмения отговор също се представя удостоверение, че адвокатът може да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за ЕИО.

Относно представянето на приложения към процесуалните документи

Към процесуален документ се прилагат само доказателствата, упоменати в текста на този документ, които служат за доказване или онагледяване на съдържанието му. Представянето на приложения се допуска при условие, че са придружени от опис на същите. Той трябва да съдържа, за всяко приложено доказателство: номера на приложението (посочва се процесуалният документ, към който се прилагат доказателствата, като се използват буква и цифра[4]); кратко описание на приложението с указание за неговия характер[5]; посочване на страницата от процесуалния документ и на параграфа, в който е упоменато доказателството.  Всяка следваща страница на приложените доказателства се номерира в горния десен край. Страниците на доказателствата могат да следват номерацията на документа, към който са приложени, или пък да следват отделна номерация.

Когато самите приложения съдържат приложения към тях, те се номерират и представят така, че да се избегне всякаква вероятност от объркване, като при необходимост се използват разделители. Когато се прави позоваване на представено доказателство, се указва номерът на съответното приложение в описа, като освен това се посочва и процесуалният документ, с който е представено приложението. 

Отстраняване на нередовности в исковата молба или жалбата

Връчването са отлага и се определя разумен срок за отстраняване на нередовности и когато исковата молба или жалбата не отговарят на някои изисквания, включително и такива относно формата. В някои случаи исковата молба или жалбата се връчват, като едновременно с това се дава срок за отстраняване на нередовностите. Втората хипотеза засяга нередовности свързани с: непосочването на съдебен адрес в Люксембург; непредставено удостоверение за адвоката; непредставяне на резюме на правните основания и основните доводи по дела, различни от свързаните с интелектуална собственост; непредставен  превод на езика на производството на документ, съставен на различен език.

Отстраняване на нередовности при искови молби или жалби с по-дълъг текст

Когато броят страници на искова молба или жалба надвишава с 40 % максималния брой страници, това трябва да се коригира, освен при изрични указания от председателя в обратен смисъл. Когато е направено искане за отстраняване на този вид нередовност, връчването на исковата молба или жалбата на ответника, се отлага за по-късен момент.

Посочените по-горе случаи на отстраняване на нередовности се прилагат и по отношение на процесуални документи, различни от исковата молба или жалбата, когато това е необходимо.

Относно искания за решаване на дела по реда на бързото производство

Исковите молби или жалбите, във връзка с които е направено искане за решаване по реда на бързо производство, по правило трябва да са с дължина до 25 страници. Такова искане се представя с отделен акт съгласно чл. 76а от ПрПр и трябва да съдържа кратка обосновка във връзка с особената спешност на делото и другите съответни обстоятелства. Препоръчва се страната, която прави такова искане да конкретизира правните основания, доводите или частите от съответното писмено становище (искова молба, жалба или писмена защита), които се представят само в случай, че делото не се гледа по реда на това производство. Освен това се препоръчва към искането за разглеждане на дело по реда на бързо производство, да се приложи съкратен вариант на съответното писмено становище, който трябва да  отговаря на предходните указания, за да е възможно обработването му в най-кратки срокове.

Ответникът разполага с едномесечен срок за отговор на исковата молба или жалбата.

Относно молби за спиране на изпълнението и други обезпечителни мерки

В молбите за спиране на изпълнението или за допускане на други обезпечителни мерки в изключително кратка и стегната форма трябва да се изложат предметът на делото, правните и фактически основания, на които се основава главният иск или жалбата, обосноваващи тяхната вероятна основателност (fumus boni juris), както и обстоятелствата, установяващи неотложността. В тях се посочва точно исканата мярка/мерки. Тъй като с молбата за допускане на обезпечение се цели да се даде възможност за преценка на fumus boni juris в рамките на съкратено производство, в нея не трябва да се възпроизвежда целият текст на исковата молба или жалбата по делото в главното производство. За да е възможна бързата обработка на молбите по правило те трябва да са с дължина най-много 25 стр., като се отчитат съответната област и обстоятелствата по делото.

Относно исканията за поверително третиране

При спазване на разпоредбите на чл. 67, пар. 3, ал. 2 и 3 от ПрПр, Общият съд взема предвид само онези доказателства и документи, с които представителите на страните са могли да се запознаят и по които са имали възможност да изразят своите становища. Всяка страна обаче може да направи искане определени елементи или части от приложените по делото процесуални документи, които имат поверителен или секретен характер: да не се изпращат на встъпила страна или  да не се предоставят на разположение на страна по съединено дело. Искането за поверително третиране се представя с отделен акт и самото то не може да се подава в поверителен вариант. В искането за поверително третиране трябва да се уточни страната, спрямо която е поискана поверителност. Самото искане трябва да се отнася само до строго необходимото и не може в никакъв случай да има за предмет целия текст на процесуалния документ, а само по изключение — цяло приложение. В искането за поверително третиране трябва точно да се посочат съответните елементи или части, както и кратка обосновка на секретния или поверителен характер на всеки от тези елементи или части. Непосочването им може да обоснове отхвърляне на искането от Общия съд. При подаването на искането за поверително третиране на един или повече процесуални документи страната трябва да представи и неповерителен вариант на съответния процесуален документ, в които са отстранени елементите или частите, за които се отнася искането.

Относно молбите за предоставяне на право на писмена реплика или писмена дуплика по делата, свързани с интелектуална собственост

Председателят на ОбС може, по искане на страните, да разреши подаването на писмена реплика или писмена дуплика, ако такава е необходима, за да даде възможност на съответната страна да защити своята гледна точка. Дължината на тези молби трябва да бъде, освен в особени случаи, до 2 страници, като в тях по обобщен начин се указват само конкретните причини, поради които според съответната страна е необходимо да се направи писмена реплика или писмена дуплика. За разбирането им трябва да е достатъчен само техният текст, без да е необходимо да се правят справки с текста на жалбата или на писмения отговор/писмените отговори.

Относно исканията за провеждане на устни състезания

ОбС може да реши да се произнесе по жалбата без да провежда устна фаза на производството, освен ако някоя от страните не представи искане да бъде изслушано устното ѝ становище. В искането трябва да се посочат мотивите, поради които страната желае да бъде изслушана, като в мотивите се указват елементите от преписката по делото или обосновката, които тази страна възнамерява да развие или да отхвърли по-задълбочено в съдебно заседание. Не е достатъчно да се изложат аргументи от общ характер, с които се посочва важността на делото или на въпросите, които трябва да бъдат решени.

Относно молбите за предоставяне на правна помощ

За подаването на молби за предоставяне на правна помощ задължително се използва формуляр, достъпен на следния адрес: https://curia.europa.eu/e-Curia/login.faces. Той може да бъде получен и при поискване от секретариата на ОбС с изпращане на електронно писмо на следния адрес: eneralCourt.Registry@curia.europa.eu или с писмо, адресирано до:

Секретариат на Общия съд на Европейския съюз

Rue du Fort Niedergrünewald

L-2925 Luxembourg

Не се разглеждат молби за предоставяне на правна помощ, които не са подадени чрез формуляр. Оригиналът на молбата за предоставяне на правна помощ трябва да бъде подписан от молителя или от адвоката му. Използването на формуляра има за цел да предостави на ОбС необходимата информация с оглед на вземане на правилно решение по молбата за предоставяне на правна помощ. Става въпрос за: данните за материалното положение на молителя и данните за предмета на посочените иск или жалба, за обстоятелствата в конкретния случай и съответните доводи. Молителят е длъжен да представи заедно с формуляра и доказателствата в подкрепа на твърденията си. По изключение може да се приемат подадени по-късно доказателства, с които се цели да се докаже липсата на средства на молителя, като се даде подходящо обяснение за закъснялото им представяне.

По силата на чл. 96, пар. 4 от ПрПр подаването на молба за предоставяне на правна помощ спира срока, предвиден за предявяване на иска или жалбата, с които е свързана молбата, до деня на съобщаване на постановеното определение по молбата, или когато не е определен адвокат, който да представлява заинтересованото лице — до деня на връчване на определението за назначаване на адвокат, който да представлява молителя.

Относно устната фаза на производството

Целта на устната фаза на производството е:

• да се припомнят в много синтезиран вид становищата на страните, като се подчертаят главните правни основания, представени в писмена форма;
• да се изяснят, някои доводи, развити в хода на писменото производство, както и да се представят нови доводи, в случай че има такива, основани на обстоятелства, които са настъпили след приключването на писменото производство;
• да се дадат отговори на въпроси, зададени от ОбС, ако има такива.

Всяка страна следва сама да прецени дали действително е необходимо устно изявление или е достатъчно да се направи препратка към писмените становища. Ако някоя от страните се въздържа от устно изявление, нейното мълчание не може при никакви обстоятелства да се тълкува като равносилно на съгласие с устното изявление на друга страна, ако съответният аргумент вече е бил отхвърлен в писменото производство. Мълчанието не представлява пречка тази страна да направи реплика на устно изявление, направено от другата страна.

Понякога ОбС може да счете, че е за предпочитане устната фаза на производството да започне с въпроси на съдиите към представителите на страните. С оглед постигането на яснота и възможност за по-добро разбиране на изказванията от членовете на Общия съд за предпочитане е да се говори свободно на базата на бележки, вместо да се чете предварително написан текст. Освен това представителите на страните трябва във възможно най-голяма степен да се опитат да опростят представянето на делото. За улесняване на устния превод представителите на страните се приканват да изпратят на дирекция „Устни преводи“ предварително по факс или по електронна поща текста или писмените бележки по изказванията си, ако има такива. Поверителността на изпратените бележки по изказванията е гарантирана. Бележките по изказванията не се прилагат към преписката по делото.

Трябва да се има предвид, че при устните състезания само някои от членовете на съда следят устното изявление на езика, на който то се прави, а останалите слушат симултанния превод, поради което на представителите се препоръчва, в интерес на по-доброто протичане на устната фаза, да говорят бавно и точно срещу микрофона.

Освен това е уместно на преводачите предварително да се обърне внимание и за термините, които могат да създадат трудности при превода кат същите бъдат прецизно уточнени.

Продължителността на устните състезания може да варира в зависимост от сложността на делото или наличието или отсъствието на новонастъпили обстоятелства. Представителите на главните страни следва да ограничат своето изказване до около 15 минути за всяка страна, а встъпилите страни — до 10 минути, освен ако секретариатът не е указал друго в това отношение. Това ограничение се отнася само до изказването и не включва времето, необходимо за отговор на зададените въпроси по време на съдебното заседание. Ако обстоятелствата изискват това, може да бъде направено изрично искане за отклонение от обичайно предоставеното време за устно изявление като се изложат съответните мотиви. Когато някоя от страните се представлява от няколко представители, по принцип само двама от тях могат да се изказват, като общото време за изказванията им не трябва да надвишава посочената по-горе продължителност. Когато повече страни защитават една и съща теза, техните представители трябва да съгласуват действията си, за да се избегне повтаряне.

Докладът за съдебното заседание се изготвя от съдията докладчик и се свежда до посочване на правните основания и кратко резюме на доводите на страните.

Докладът обичайно се представя на страните не по-късно от 3 седмици преди заседанието и се оставя на разположение пред съдебната зала в деня на заседанието.  

Общият съд приема документи, представени в съдебното заседание, само по изключение и след изслушване на страните в това отношение.

Молбите за използване на технически средства с оглед на определено представяне трябва да бъдат направени своевременно, като условията за използването им се определят съвместно със секретаря.

---

[1] Искова молба или жалба, писмена защита, писмен отговор, писмена реплика, писмена дуплика, молба за встъпване, писмено становище при встъпване, възражение за недопустимост, становище относно …, отговори на въпросите и т.н.

[2] Да не се слага подвързия или други подшиващи средства като лепило, телбод и т.н.

[3] Например с шрифт Times New Roman, големина 12 за основния текст и Times New Roman 10 за текста под линия; разредка с интервал 1 и полета най-малко 2,5 см.

 [4] Например: приложение A.1, A.2, за приложенията към исковата молба или жалбата/ Б.1, Б.2, за приложенията към писмената защита/ В.1, В.2, за приложенията към писмената реплика/ Г.1, Г.2, за приложенията към писмената дуплика.

[5] Например: „писмо“ с посочване на датата, автора, адресата и броя страници на приложението.