Казусът с търговските вериги приключи по соломоновски

Комисията за защита на конкуренцията одобри постъпилите от „Метро Кеш & Кери България” ЕООД, „Билла България” ЕООД, „Кауфланд България” ЕООД, „Хит Хипермаркет” ЕООД, „Максима България” ЕООД и „Пикадили” ЕАД предложения за поемане на задължения по чл. 75 от ЗЗК и прекрати производството.

Комисията  установи, че предложените от страните задължения водят до бързото и ефективното предотвратяване на опасността за конкуренцията и съдържат конкретни мерки за възстановяване на конкуренцията на пазара.

В сключените между търговските вериги и техните доставчици вертикални договори за доставка на определени стоки, КЗК установи наличието на клаузи, свързани преди всичко с ценообразуването на доставяните стоки, които създават задължения и ограничения за доставчиците в рамките на отношенията им с всяка от веригите. Комисията счита, че едновременното и успоредно присъствие на тези клаузи в договорите на различни търговски  вериги с едни и същи доставчици би могло да доведе до възникване на съзнателна координация в поведението на предприятията без изрично споразумение или директни контакти между тях. Чрез подобна съгласуваност би се постигнало уеднаквяване на търговската им и маркетингова политика на пазара за доставка на стоки. Навременното отстраняване на тази възможност е от ключово значение за нормалното функциониране на конкуренцията.

След връчване на твърдения за извършено нарушение, всяка от ответните страни в производството, на основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗК, предложи поемане на задължения чрез конкретни действия, с които да се постигне преустановяване на поведението, което беше предмет на предявеното им твърдение за нарушение.

Съмненията за нарушения

По—конкретно в решението на Комисията се споменава, че обменът на индивидуализирани данни между конкуренти по отношение на планирани цени или количества следва да се счита за ограничаване на конкуренцията по цел. Това важи и за обмена на информация между конкурентни относно поведението в конкретно разглеждания случай, тъй като чрез някои клаузи в договорите между търговските вериги и доставчиците се е стигнало до взаимно разкриване на намеренията на търговските вериги за бъдещото им пазарно поведение, доколкото съвкупността от различни данни им е дала възможност да се предвидят планираните цени или количества за реализация на конкурентите. Доколкото обменът на пазарна информация може да позволи на предприятията да получат представа за пазарните стратегии на своите конкуренти, то подобен механизъм би довел до ограничаване на конкуренцията. Поради това КЗК е приела, че клаузите които са задължавали доставчиците да обявяват доставните си цени за други вериги и търговци на дребно, е довел до косвен (опосредстван) обмен на информация между конкурентните търговски вериги относно договорените между тях и доставчиците нетни доставни цени, както и относно маркетинговите им стратегии. Подобни практики по своята същност водят до ограничаване на конкуренцията, поради което представляват ограничение на конкуренцията по цел.

Наличието на клауза „най-облагодетелстван клиент” във вертикалните споразумения между търговските вериги и техните доставчици, макар да води до ограничаване на свободата на страните при определяне на размера на нетните доставни цени и отстъпките, само по себе си не би следвало да се разглежда като имащо за цел ограничаване на конкуренцията между търговските вериги и/или доставчиците на пазара за доставка на стоки. В контекста обаче на прилаганите механизми за ценообразуване при доставките на стоки чрез определянето на отстъпки, водещи до гарантиране на по-високи маржове на печалба за веригите и намаляване на приходите за доставчика в резултат от понижената нетна доставна цена, както и възможността на търговските вериги, разполагащи със сила на купувача да диктуват условия на техните доставчици, клаузата „най-облагодетелстван клиент” като цяло води до отсъствие на стимули за търговските вериги да полагат усилия за увеличаване на продажбите на дребно, включително чрез намаление на продажните цени. По аналогичен начин прилагането на таксите за достъп също така води до прехвърляне върху доставчиците на значителен дял от финансовото бреме, свързано с реализацията на продукцията им в търговската мрежа, за сметка на облекчаване на разходите за веригите, без това да води до полагане на усилия за увеличаване на продажбите на дребно, включително чрез намаление на продажните цени. Поради това КЗК е приела, че в конкретния случай клаузата „най-облагодетелстван клиент” води до ограничаване на конкуренцията между търговските вериги, без да предоставя на потребителите справедлив дял от получените от търговските вериги ползи, поради което представлява нарушение на конкуренцията по своя резултат.

Съчетано действие на включени във вертикалните договори за доставка клаузи за „най-облагодетелстван клиент” и забрана за едновременно участие в промоции

Комисията е установила, че с включването на двете клаузи в договорите, търговските вериги получават по един индиректен начин, без преки контакти помежду си, възможност да ограничат свободата на своите доставчици и на своите конкуренти при определяне равнището на нетните доставни цени, както и на продажните цени на дребно на стоките в промоция, както в периода на промоция, така и в рамките на определен срок преди началото и след края на промоцията. При все, че по този начин не се достига до определяне или съгласуване на конкретни ценови равнище и въпреки, че веригите продължават да следват собствените си търговски политики, подобни практики според КЗК са от естество да доведат до ограничаване на конкуренцията, поради което представляват ограничение на конкуренцията по цел.

Въз основа на тези по-важни съображения Комисията е стигнала до извода, че търговските вериги са осъществили състава на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК.

Поетите от търговските вериги задължения

На основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗК всяка една от ответните страни в производството е предложила поемане на задължения, с които да се постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано производството. Условията за приложимост на процедурата за поемане на задължения по чл. 75 от ЗЗК са уредени в чл. 75, ал. 3 от ЗЗК, както и в разпоредбите на § 5 и § 6 от Правилата за разглеждане на предложения за поемане на задължения по ЗЗК, приети с Решение № 131/09.02.2009г. Комисията не може да приеме решение за поемане на задължения единствено в случай на тежко нарушение на закона. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 16 от ДР на ЗЗК „тежко нарушение” е нарушение по чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК и/или по чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, което оказва или би могло да окаже значително и трайно във времето въздействие върху конкурентната среда на съществена част от националния пазар.

На основание § 5 от Правилата, процедурата за разглеждане на предложения за поемане на задължения е приложима в случаите, когато КЗК прецени, че

(1) поемането на задълженията би довело до бързо и ефективно преустановяване на противоправното поведение на ответните предприятия или сдружения на предприятия, на които са предявени твърдения за извършено нарушение;

(2) поемането на задълженията е от естество да доведе до създаване на условия за възстановяване на конкуренцията на съответния пазар;

(3) изпълнението на предложените задължения не зависи от приемането на актове от компетентността на други органи на централната или на местната власт, и

(4) прекратяването на производството пред КЗК по този ред ще има по-ефективен възпиращ ефект спрямо предприятията.

Най-общо предложените от търговските вериги предложения се свеждат до премахване от типовите им договори на клаузите, съдържащи ограничения за участие на продукти на доставчиците в промоционални кампании на други търговски обекти, както и на клаузите за „най-облагодетелстван клиент“ и всички останали клаузи, които пораждат съмнение за обмен на  стратегическа (чувствителна) търговска информация помежду им, като например задължение за доставчиците да разкриват своите нетни доставни цени, уговорени с конкурентни търговци на дребно. 

КЗК е преценила, че предложените от търговските вериги ангажименти са от естество да гарантират бързо и ефективно преустановяване на поведението, за което са предявени твърдения за извършено нарушение, както и да създадат условия за възстановяване на конкуренцията на съответния пазар. В същото време изпълнението на тези задължения, зависи изцяло от съответните дружества и не зависи от приемането на актове от компетентността на други органи. Прието е също така, че отпадането на спорните клаузи и прекратяването на производството пред КЗК на това основание ще има по-ефективен възпиращ ефект от налагането на санкции, тъй по този начин се осигуряват гаранции срещу бъдещо участие на дружествата в сходно поведение, за което се отнасят твърденията за извършено нарушение.

При оценката на предложените от търговските вериги задължения Комисията е взела предвид всички обстоятелства, относими към конкретния случай, както и становищата, представени в процедурата по разглеждане на предложението на двете ответни страни. Според нея предложените задължения са пропорционални на тежестта и продължителността на твърдените нарушения. Предложенията съдържат конкретните мерки за прекратяване на антиконкурентното поведение, както и гаранции за недопускането на подобни нарушения в бъдеще. В същото време те са и съразмерни, тъй като не обременяват прекомерно ответните страни  с поемане на разходи, които да надхвърлят по размер евентуалната санкция, която би им била наложена, в случай че производството пред КЗК приключи по общия ред. При това предложените задължения са от такъв характер, че дават пряка и обективна възможност на КЗК да контролира тяхното прилагане и спазване, включително по отношение на пълното, точното и своевременното им изпълнение.

Търговските вериги са задължени също така в кратък срок от влизане на в сила на настоящото Решение да представят пред КЗК нова редакция на типовите си договори за доставка и да уведомят доставчиците си за направените промени и отпадането на спорните клаузи. Търговските вериги ще трябва също така да представят и списък на всички свои доставчици подписали новите договори, анекси към тях или получили писмата-декларации за отпадане на спорните клаузи, както и на тези, които са отказали (евентуално) да подпишат новите договори или анекси и съответните причини за това.

Прекратяване на производството

В заключение КЗК е приела, че предложенията за поемане на задължения, представени от търговските вериги, удовлетворяват критериите за оценка, заложени в § 15, ал. 1 от Правилата, одобрила ги е и е прекратила производството по преписката, тъй като вече не съществуват основания за неговото продължаване.

Становище на Комисията за защита на конкуренцията по предлаганите промени в ЗЗК

Наскоро в блога бе поместенпоследният проект за изменение и допълнение на ЗЗК. В настоящото издание поместваме някои по-важни извадки от официалното становище на Комисията по този проект и нейните предложения.

1.     По отношение на дефиницията на понятието „значителна пазарна сила“, разписана в чл. 20а, ал. 1 по §. 4 от Проекта на ЗИД на ЗЗК 

В дефиницията на „значителна пазарна сила”, разписана в чл. 20а, ал. 1 от Проекта на ЗИД на ЗЗК, изрично е предвидено разграничаването на това ново понятие от понятието „господстващо положение” в неговия класически смисъл съгласно чл. 20 от ЗЗК. Едновременно с това, за установяването на значителна пазарна сила се препраща към същите фактори за оценка, както и в случая на установяване на господстващо положение. КЗК счита, че подобен подход е правилен и признат в теорията и практиката като необходим и целесъобразен, тъй като, от една страна, той обуславя ясно разграничаване на понятията: господстващо положение и значителна пазарна сила и, от друга страна – предоставя сравними и съпоставими критерии за оценка, които да бъдат използвани в процеса на правоприлагането. 

Освен това обаче, за постигането на ефективно правоприлагане в областта на злоупотребите със значителна пазарна сила е необходимо да се уреди точна и недвусмислена дефиниция на понятието „значителна пазарна сила”, а оттам и да се даде възможност за ясно и непротиворечиво прилагане на критериите за установяването й в конкретни случаи. За целта теорията и практиката възприемат като удачен подход „значителната пазарна сила” да бъде свързана и възприемана в контекста на концепцията за „икономическа зависимост”, чието съществуване поставя доставчици и купувачи в по-слаба пазарна позиция спрямо своя търговски партньор, като създава дисбаланс в позицията им при договаряне на търговски условия и изпълнението на договорните им отношения. Установяването на „икономическа зависимост“ може да бъде определено като същественият материален елемент на дефиницията за „значителна пазарна сила”, аналогично на елемента „независимост“, който се прилага при установяване на „господстващо положение” на съответния пазар.

В този контекст, в закона биха могли да съществуват и паралелно да се прилагат както концепцията за „господстващо положение”, така и концепцията за „значителна пазарна сила”, като разграничителният критерий между тях може да се установи на плоскостта на пазарната (не)зависимост на участниците на съответния пазар. В съответствие с юриспруденцията на Съда на Европейския съюз (СЕС) по прилагане на чл. 102 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), „господстващо положение” е налице, когато съответното предприятие, действащо като купувач или доставчик, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици и купувачи^[1]. От своя страна, „значителна пазарна сила” е налице, когато съответното предприятие, действащо като купувач или доставчик, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като негови доставчици или купувачи са зависими от него. Поради тази причина същественият материален елемент на двете концепции – (не)зависимост, винаги има икономически характер и, следователно, същият не може да бъде изначално изведен, а следва да бъде констатиран по отношение на отделните предприятия във всеки конкретен случай  въз основа на критериите за оценка на съответния вид пазарно положение на предприятията.

С оглед прецизиране на приложното поле на двете паралелно приложими правни, в закона следва изрично да се регламентира, че предвид по-високия интензитет на „господстващото положение”, то „значителна пазарна сила” може да е налице, само ако не са изпълнени критериите за „господстващо положение” на съответния пазар. Двете антитръстови концепции следва да са уредени в закона и да се прилагат в отношение на поглъщане една спрямо друга. На практика, това означава, че прилагането на „господстващото положение” следва да изключва едновременното прилагане на „значителна пазарна сила” по отношение на едно и също предприятие в един и същи случай. В този смисъл концепцията за „значителна пазарна сила” следва да се разглежда като „по-стриктно национално право”, което може да се прилага по отношение на едностранното поведение на предприятията, когато те все още не са достигнали такова равнище на пазарна независимост, което да може да ги определи като предприятия с „господстващо положение” на съответния пазар.

На следващо място, следва да се посочи, че в самата дефиниция на предложеното в Проекта на ЗИД на ЗЗК ново понятие „значителна пазарна сила”, аналогично на понятието „господстващо положение”, следва да се включат само съществените елементи на този вид пазарно положение, както и основните критерии за неговата конкурентноправна оценка. В  предложената дефиниция на „значителна пазарна сила” не следва да присъстват елементи, които характеризират самото поведение на предприятието със „значителна пазарна сила” в контекста на евентуална злоупотреба с такова поведение. Аналогично на концепцията за „злоупотреба с господстващо положение”, следва да се приеме, че самото наличие на „значителна пазарна сила” не е забранено от закона пазарно положение, а забранена следва да е само „злоупотребата със значителна пазарна сила” като форма на едностранно поведение на предприятията, което има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. В този смисъл включените в дефиницията понятия „едностранно“ и „несправедливи“ (търговски условия) изместват акцента от определянето на пазарното положение на предприятието към анализ на самото поведение, което може да представлява формата на злоупотреба с такова пазарно положение. Същественият момент в дефиницията би следвало да бъде определянето на онова пазарно положение на дадено предприятие, което дава възможност на това предприятие да повлияе на механизмите за ефективно функциониране на съответния пазар. Оттук, при достигането от страна на дадено предприятие на пазарно положение, при което негови доставчици и купувачи са зависими от него, такова предприятие се оказва значително по-малко податливо на конкурентен натиск, което му позволява с едностранното си поведение, да навреди на ефективната конкуренция на пазара, а оттам и да засегне интересите на потребителите. Ето защо, аналогично на злоупотребите с господстващо положение, злоупотребата със значителна пазарна сила може да приеме единствено формата на едностранно поведение.

В допълнение, КЗК счита, че определението за „значителна пазарна сила” не следва да зависи от качеството на поведението на предприятието, като например „налагане на несправедливи търговски условия“. Правната квалификация на поведението на предприятие със значителна пазарна сила е предмет на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК и представлява елемент от фактическия състав на „злоупотребата със значителна пазарна сила”. 

Въз основа на тези аргументи, КЗК предлага следната дефиниция на понятието „значителна пазарна сила“:

„Значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като негови доставчици или купувачи са зависими от него.“

2.       По отношение на формите на злоупотреби, посочени в чл. 21, в редакцията им от Проекта на ЗИД на ЗЗК

 В действащата норма на чл. 21 от ЗЗК се съдържат елементите на фактическия състав на злоупотребата с монополно или господстващо положение, а именно: наличието на предприятие с монополно или господстващо положение; едностранно поведение и антиконкурентен ефект (предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и засягане на интересите на потребителите). В чл. 21, точки от 1 до 5 са разписани примерни форми на забранено едностранно поведение на предприятията, които са неизчерпателно изброени и представляват едни от най-типичните прояви на злоупотреба. В настоящата си редакция чл. 21 от ЗЗК отразява точно смисъла и съдържанието на европейската антитръстова забрана по чл. 102 от ДФЕС, което, от своя страна, е гаранция за еднакво, последователно и непротиворечиво правоприлагане в областта на злоупотребите както на национално, така и на европейско равнище.

В тази връзка КЗК не споделя премахването на настоящата т. 3 на чл. 21 от ЗЗК, още повече че тя описва една от най-честите проявни форми на злоупотреба, а именно дискриминирането на търговски партньори. В мотивите към проекта не се посочва причина, която да обосновава изваждането на тази разпоредба от закона. Поради това КЗК не споделя отпадането на чл. 21, т. 3 от ЗЗК и счита, че по този начин необосновано се засяга приложното поле на забраната за злоупотреба по отношение на една от най-типичните форми на антиконкурентно поведение на предприятията.

На следващо място, важно е да се подчертае, че съществуващата редакция на чл. 21 от ЗЗК дава възможност всяко едностранно поведение, независимо от неговата конкретна форма и проява, при установен антиконкурентен ефект да бъде квалифицирано като забранено. Тази свобода при квалифицирането на дадено едностранно поведение е особено важна предвид динамиката и непрекъснато повишаващата се сложност на пазарните отношения, които изискват индивидуален подход за всеки конкретен случай. В този смисъл, включването в обхвата на чл. 21 от ЗЗК на забрана за злоупотреба със значителна пазарна сила предполага прилагането на същия подход при анализа, какъвто се следва и при анализа на злоупотребата с монополно или господстващо положение, където формите, разписани в чл. 21, т. 1 – 5 от ЗЗК ще служат като примери при преценката за всеки конкретен случай, без да се ограничава възможността дадено поведение да бъде квалифицирано като забранено, дори и да не попада в примерно изброените форми. Поради това КЗК не счита за необходимо разписването в чл. 21 от ЗЗК на допълнителни форми на забранено едностранно поведение, които да са характерни за случаите, когато предприятие притежава значителна пазарна сила. Още повече, че с предложената редакция в частта на чл. 21, т. 5 и т. 6, новодобавените проявни форми на едностранно поведение се въвеждат като модел и за едностранно поведение на предприятията с монополно и господстващо положение. Предложените в т. 5 и 6 форми на злоупотреба могат да бъдат обхванати от някои от сега съществуващите проявни форми. Така например, предложената разпоредба на т. 6, първо тире от ЗИД на ЗЗК се съдържа в сега съществуващата т. 2 на чл. 21 от ЗЗК, доколкото ограничението по отношение на предлагане на стока под собствена марка като цяло би могло да представлява ограничаване на производството, търговията и особено техническото развитие и инвестициите. Още повече, ограничението по отношение на предлагане на стока под собствена марка е характерно само за отделни специфични съответни пазари, докато общата забрана за злоупотреба със значителна пазарна сила е насочена и следва да се прилага по отношение на всякакви възможни продуктови съответни пазари и в този смисъл формулировката е ограничителна и твърде формална в сравнение с възприетия подход в сега съществуващата редакция на чл. 21 от ЗЗК.

На следващо място, КЗК не споделя разписването на форма на злоупотреба, която да е следствие от неспазване на друг нормативен акт, в случая на националното законодателство, въвеждащо изискванията на Директива 2011/7/ЕС. Наред с това, забраната за прилагане на различни условия по отношение на договорните срокове за плащане произтича от самото въвеждане в националното законодателство на посочената директива и нейното нарушаване следва да намери своята санкция именно в това национално законодателство. Освен това, от гледна точка на юридическата техника КЗК не споделя извършеното изрично препращане към акт на вторичното право на ЕС (директива), който следва да бъде транспониран по надлежния ред в националното законодателство. 

В заключение, КЗК е на мнение, че освен добавката „значителна пазарна сила“ след „господстващо положение“, сегашната редакция на чл. 21 следва да остане непроменена в останалата си част.

3. По отношение на срока на проучване

В предложения нов чл. 72а се определя срок от два месеца за приключване на проучването по установяване на злоупотреба със значителна пазарна сила, като в случаи, представляващи фактическа и правна сложност, срокът да може да бъде удължен с 30 дни. Така предложеното допълнение на ЗЗК не регламентира начина и реда за извършване на проучването по установяване на злоупотреба със значителна пазарна сила. Налице е празнота, която не може да се запълни чрез analogia legis, доколкото процесуалноправните норми са неприложими по аналогия, нито чрез разширително тълкуване на действащите процесуални норми. На следващо място, приемането на новия чл. 72а би довело по-нататък до колизия с установения в глава ІХ на ЗЗК общ процесуален ред, доколкото новият 2-месечен срок за приключване на проучването не държи сметка за приложимостта на някои особено важни правни институти, въведени с приемането на новия ЗЗК (Обн. ДВ, бр. 102 от 28 Ноември 2008 г.) с оглед необходимостта от пълно хармонизиране на българското законодателство в областта на конкуренцията с aquis communitaire. В тази връзка следва да се посочи институтът на предявяване на твърдения за извършени нарушения с определение по чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК (Statement of objections) и институтът на поемане на задължения от ответната страна по чл. 75 от ЗЗК (Commitments) и предвидените в закона процесуални срокове за тяхното прилагане.

С предявяването на твърденията за извършено нарушение се цели да се предостави на предприятията, обвинени, че са нарушили правилата на конкуренцията, цялата информация, която им е необходима, за да могат те да се защитят по ефективен начин, преди комисията да е постановила окончателното си решение по случая. Твърденията трябва да са достатъчно ясни, за да позволят на засегнатите страни надлежно да се запознаят с поведението, във връзка с което са получени оплакванията пред комисията. Точното установяване на последните и специфичния характер на антитръстовите нарушения, предопределен и от особеностите и спецификите на съответните продуктови и географски пазари и необходимостта от тяхното дефиниране за всеки отделен случай, предопределят и необходимостта от задълбочен анализ и по-продължително проучване, което не следва да бъде ограничавано с конкретни, в т.ч. и инструктивни срокове, уредени в закона.

В определението си КЗК е задължена да посочи срок не по-кратък от 30 дни, в който молителят и ответната страна имат право да представят своите писмени възражения по предявените твърдения, а конституираните заинтересовани лица – своето становище (чл. 74, ал. 2 от ЗЗК). Представянето на писмени възражения е проява на правото на защита на ответните страни в производството и цели да гарантира както процесуалната законосъобразност на крайното решение на КЗК, така и процесуалната справедливост на властническата намеса на органа по конкуренцията.

Изслушването на страните съгласно нормата на чл. 76 ЗЗК се осъществява в открито заседание, което се насрочва за ден, определен не по-рано от 14 дни след изтичане на срока за представянето на възраженията или становищата. Този срок от най-малко 14 дни е необходим на КЗК да се запознае с възраженията, становищата и доказателствата на ответните страни и да може да ги вземе предвид при окончателното решаване на случая.

Следва да се има предвид също така и възможността от допълнително удължаване на проучването на КЗК вследствие на необходимостта от предявяване на нови твърдения за извършени нарушения (чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗЗК). Ако след проведеното устно изслушване възникне обективна необходимост за изменяне на първоначалните твърдения за извършени нарушения на закона, КЗК е задължена да постанови ново определение, с което приема и предявява новите или изменените си твърдения за извършено нарушение по закона. В този случай, КЗК спазва процесуалния ред, следван при предявяване на първоначалните й твърдения, като дава нов срок на страните за упражняване на правото им на защита чрез: представяне на писмени възражения, становища и доказателства; достъп до материалите по преписката; провеждане на ново изслушване.

На следващо място, в ЗЗК от 2008 г. е уреден и един нов вид решение, което КЗК може да постанови, когато ответните страни отправят предложение за поемане на ангажименти от тяхна страна, с което да се постигне преустановяване на противоправното поведение, във връзка с което е образувано производството (чл. 75, ал. 1 от ЗЗК). Процедурата за разглеждане на предложенията за поемане на задължения по ЗЗК са уредени в специални правила, приети с Решение на КЗК № 131 от 09.02.2010 г., и уреждат конкретни процесуални срокове за прилагането на този нов правен институт в закона.

Извън всичко посочено по-горе, следва да се подчертае и друга особеност на производството по глава ІХ на ЗЗК, а именно създадената с чл. 74, ал. 1, т.2 възможност за комисията да върне преписката за допълнително проучване преди въобще да се пристъпи към евентуално предявяване на твърдения за извършено нарушение. С разпоредбата на чл. 77, ал. 2, т. 2 тази възможност е предоставена на комисията и след предявяване на твърдения за извършено нарушение и изслушване на страните, в резултат на което отново може да се стигне до предявяване на твърдения. Такова допълнително проучване по настоящем не е, а и не би могло да бъде обвързано с обективен срок за извършването му.

В този смисъл предвидените допълнения в Проекта на ЗИД на ЗЗК и по-специално чл. 72а, не държат сметка за описаните институти и процесуални положения, възприети в ЗЗК и прилагани както от ЕК, така и от други национални органи по конкуренцията на държавите членки на ЕС. КЗК счита, че след като тези правни институти следва да намерят приложение и в производството за установяване на злоупотреба със значителна пазарна сила, не следва да бъдат въвеждани специални срокове за приключване на проучването в това производство. Подобни специални правила биха възпрепятствали прилагането на концепцията за „злоупотреба със значителна пазарна сила” в контекста на вече действащия процесуален ред за установяване на нарушения по гл. ІV от ЗЗК, тъй като те биха били несъвместими с приложимите процесуални норми на ЗЗК.

Не на последно място, следва да се отчете обстоятелството, че процесуалният ред, по който се прилагат чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС от страна на КЗК, е регламентиран в гл. VІІІ и гл. ІХ от ЗЗК и Проектът на ЗИД на ЗЗК следва да гарантира, че националните процесуални норми няма да създадат условия за нарушаване на принципите на прилагане на правото на ЕС в страната. Това важи за всяко последващо изменение както в материалноправен, така и в процесуалноправен аспект на националното законодателство в областта на конкуренцията. Създаването на „дуализъм” в националния закон по отношение на приложимия правен режим спрямо едностранното поведение на предприятията, с оглед наличието или липсата на ефект върху търговията между държавите членки на ЕС е от обективно естество да доведе до нарушение както на принципите на правото на ЕС, така и на общия принцип на правната сигурност.

4.       По отношение налагането на временни мерки

Съображенията, изложени по отношение на чл. 72а, могат да бъдат споделени и по отношение на предвидения нов чл. 72б, който предоставя специално правомощие на КЗК, по искане на страните или по своя инициатива, когато съществува риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите или на конкурентите, да може във всеки момент от хода на производството да приложи временна мярка за спиране на твърдените нарушения по чл.20а. и чл. 21 от ЗЗК. Предвидено е временните мерки да се прилагат с определение, което  да може да се обжалва пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на АПК.

В този контекст следва да бъде подчертано, че в ЗЗК вече съществуват детайлни правила относно реда за упражняване на правомощието на КЗК да налага временни мерки съгласно чл. 56 от ЗЗК. Тези правила са приложими във всяко производство по реда на гл. ІХ от ЗЗК, като обхващат както случаите, в които националната антитръстова забрана по чл. 21 от ЗЗК се прилага самостоятелно, така и случаите, когато тя се прилага в паралел с европейската антитръстова забрана по чл. 102 от ДФЕС. 

КЗК не счита, че предложението за въвеждане на нов чл. 72б е уместно, тъй като чрез него не се внася нищо ново в правната уредба на производството пред КЗК за установяване на нарушения по гл. ІV от закона, а се създава неяснота и условия за противоречиво прилагане на това специално правило спрямо общата норма, регламентираща временните мерки по чл. 56 от ЗЗК. В случай че в ЗЗК се предвиди злоупотребите със значителна пазарна сила да се установяват съгласно процесуалния ред, уреден в гл. ІХ от ЗЗК, то нормата на чл. 56 от ЗЗК ще намери приложение и в това производство пред КЗК, поради което е нецелесъобразно въвеждането в закона на специално правило относно временните мерки по отношение на едностранното поведение на предприятията със значителна пазарна сила. 

5. Относно приемането на Методики

С § 9 в Заключителните разпоредби на ЗИД се определят механизмът и сроковете за приемане на Методиките, предвидени в §. 2, относно чл. 8, т. 11 за извършваните производства по гл. ІV на този закон. Предвидено е обществено обсъждане на проектите на Методики и публикуването им в Държавен вестник. Съгласно чл. 20а, ал.2 от Проекта на ЗИД на ЗЗК критериите за оценка на пазарното положение на предприятия по чл. 20 и чл. 20а се определят в Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета по реда на чл. 8, т.11.

В тази връзка, КЗК счита, че разпоредбата на § 9 от ЗР на Проекта на ЗИД на ЗЗК следва да бъде прецизирана като изрично се посочи, че задължението на КЗК да приеме нови подзаконови актове по прилагането на закона се отнася именно до Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар. По този начин ще се създаде изрична законова делегация за КЗК да изготви и приеме посочената методика по реда, разписан в § 9 от ЗР на Проекта на ЗИД на ЗЗК.

Освен това следва да се подчертае, че в ЗЗК вече се съдържа норма, регламентираща, че проучването и определянето на положението на предприятията на съответния пазар се извършва в съответствие с приета от комисията методика. На основание чл. 44, ал. 3 от ЗЗК, Комисията вече е приела такава методика с Решение № 393 от 21. 04.2009 г., която се прилага в производствата пред КЗК, включително и за установяване на нарушения по глава ІV.

В този смисъл КЗК не счита за необходимо включването на разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 от Проекта на ЗИД на ЗЗК, доколкото в чл. 44, ал. 3 вече е уредена законова делегация да приеме методика, в която да определи критериите за оценка на пазарното положение на предприятията. Поради тази причина КЗК е на мнение, че в §9 от Проекта на ЗИД на ЗЗК следва да се уреди задължение за КЗК да измени и допълни приетата от нея методика, така че в нея да се съдържат критериите за оценка на предприятията със значителна пазарна сила.

---

[1] Вж. Решение на СЕС от 14.02.1978 по дело 27/76,United Brands v. Commission, ECR 207, Решение на СЕС от 05.101988 по дело 247/86, Alsatel v. Novasam, ECR 5687 и други.

Седмичен бюлетин: 20 - 26 февруари 2012г.

Конкурентни проблеми в областта на хранителния сектор

Австрийското ведомство по конкуренция (Austrian Federal Competition Authority (FCA) разследва два важни случая, свързани с нарушение на чл. 101 от ДФЕС в хранителния сектор.  Единият от тях е на пазара на бира и е образуван по сигнал на компания от типа cash& carry. Според оплакването един от големите австрийски производители на бира е отказал да снабдява търговците, прилагащи системата cash& carry с наливна бира, с аргумента, че желае да дистрибутират бирата си самостоятелно и чрез малки местни дистрибутори на бира. Съмнението е, че този бойкот е резултат от уговорки, постигнати в рамките на бирената браншова организация, където е взето решение да не бъдат снабдявани cash & carry компаниите с наливна бира. В сигнала се споменава също така и за незаконно фиксиране на цени и други ограничителни условия при продажбата на бира. В края на юни 2011г. FCA е направила инспекция, при която са открити доказателства, потвърждаващи  сключването на споразумение в рамката на професионална асоциация да не се продава бира на определени компании. Открити са и доказателства за други вертикални ограничения, но все още няма окончателно решение по случая.

Другият случай засяга пазара на захар. През есента на 2010г. FCA отправи твърдения за евентуално наличие на картел на този пазар пред Austrian Cartel Court. В резултат на уведомление, направено в рамките на Leniency Program, става ясно, че редица международни компании и техните клонове в Австрия са се уговорили за разпределение на пазара на географски принцип и тази уговорка е била стриктно прилагана в периода 2004 – 2008г. Призналият си за участието в картела е удовлетворил всички изисквания за пълно освобождаване от санкция, но ведомството по конкуренция е поискало от Cartel Court да наложи глоби на останалите участници в картела. 

Министърът на икономиката на Белгия е поискал от белгийското ведомство по конкуренция (Belgian Competition Authority) да изследва разликите в цените на стоките, продавани в супермаркетите в Белгия и Холандия и да предложи мерки за намаляване на ценовите различия. Ведомството е решило да проведе анализ в тази насока, който е фокусиран върху следните въпроси: (1) установяване на надеждна методология за международно сравняване на цени; (2) сравнение на характеристките на веригите супермаркети в двете страни и изследване на ефекта на всяка потенциално установена разлика върху разходите за търговия с хранителни продукти; (3) проверка за наличие на ограничения на конкуренцията в сектора търговия на дребно в Белгия; (4) оценка на ефекта на съществуващата регулация върху конкуренцията в сектора дистрибуция в Белгия. Разликите в цените между различните държави обикновено се изчисляват на базата на индикатори, които сравняват данните за БВП и покупателната сила в съответните страни. С помощта на тези индикатори се търси баланса между съпоставимостта и представителността на продуктите. Хранителните продукти и бързооборотнит потребителски стоки по принцип разкриват различни характеристики в отделните държави, доколкото представителната извадка от продуктите, които служат като база за анализ,  сама по себе си е различна и зависи от националните традиции, вкусове и предпочитания.  Поради това Belgian Competition Authority е направило обширен анализ на широк спектър от стоки с един и същ EAN[1] код, при които е налице силна ценова диференциация. Резултатите са показали следното: При анализ на 18 287 избрани продукт крайните цени са били с 10,4 % по-евтини в Холандия. Сравнението на база 20 181 избрани продукта между Белгия и Франция, показва 7% по-ниски крайни цени във Франция. А потребителските цени при 6 981 продукта са били с 10,6% по-ниски в Германия, отколкото в Белгия. На базата на тези резултати, първоначалните изводи на Белгийското ведомство са, че по-високите цени в Белгия се дължат на комбинация от фактори. Между тях се посочва разликата в данъчните ставки, които обаче обосновават до 2% разлика в крайните цени. Друг фактор е провежданата различна социална политика в отделните страни. Така например, за разлика от Белгия, в Холандия огромната част от работниците в супермаркетите са много млади, повечето студенти, и работят по-малко от 16 часа седмично, което води до по-ниско заплащане. Забраната за препродажба на по-ниски цени от разходите (ban on resale-below-cost) в Белгия също е една от причините, които могат да намалят степента на конкуренцията между супермаркетите, както и между техните доставчици. Въпреки че не са установени съществени бариери за навлизане на пазара в Белгия (три от търговските вериги там чувствително се разрастват и налагат на пазара през последните 20 години и са сред 5-те най-големи търговски вериги супермаркети), се наблюдават сериозни трудности при напускане на пазара, както и при преструктуриране на бизнеса. Към тези фактори се добавят и някои аспекти на социалното законодателство и особености при франчайзинговите договори.

След поредица от няколко концентрации в сектора търговия на дребно Немската Bundeskartellamt (BKartA) сега се е фокусирала върху антитръстовите проблеми на този пазар. От началото на 2010г. ведомството проучва вертикалните отношения между производители в различни сектори и търговците на дребно. В рамките на производството BKartA е провело инспекции общо в 15 предприятия, включително 11 търговци на дребно и 4 производители на потребителски стоки поради съмнения за фиксиране на крайните продажни цени в сферата на готовото облекло, кафето и храните за животни. Ако подозренията се оправдаят би могло да се стигне до разкриване на тежки антитръстови нарушения. Разследванията все още продължават като е вероятно да бъдат образувани и други производства по отношение на бебешките храни и бирата. През тази година се очаква да приключи най-малко едно от всички производства. По данни на BKartA няколко от разследваните предприятия са предложили пълно съдействие. За да помогнат на тези предприятия, както и на други, които все още не са станали обект на разследване, BKartA е публикувало препоръки относно това как да се избягва поведение, водещо до уговаряне, налагане и поддържане на крайните цени на стоките. На основата на тези препоръки в Германия се разви оживена вискусия за нуждата от сътрудничество между производители и търговци на дребно и границите, до които то може да достигне, за да не влиза в противоречие с правилата за конкуренция. Един от спорните въпроси е повдигнат от производителите на маркови стоки, които твърдо настояват да се забрани продажбата на техните стоки на т.нар. „дъмпингови“ цени. За да избегнат това те явно често прибягват до налагане на клаузи, които в крайна сметка водят до фиксиране на крайните цени. Както е посочено в препоръките на BKartA, производителите разполагат и с други механизми за защита на собствените си интереси, които предизвикват по-малко негативен ефект на пазара, като например да продават стоките си чрез системи за селективна дистрибуция, която при стриктно спазване на изискванията спрямо вертикалните ограничения, биха могли да се възползват от възможността за освобождаване от забраната на основание чл. 101, ал. 3 от ДФЕС. За детайлно проучване на проблемите в аграрния сектор, BKartA е образувало още през 2011г. секторен анализ.

Гръцкото ведомство по конкуренция (Hellenic Competition Commission (HCC) изследва продажбите на основни хранителни продукти, предназначени за всекидневна консумация. През изминалата 2011г. HCC също образува няколко антитръстови производства в хранителния сектор. Случаите обхващат широка гама хранителни продукти и съответните дистрибуционни канали по цялата верига на производство и реализация на мляко и млечни продукти, продажбата на замразени зеленчуци, производството на брашно, продажбите, извършвани от франчайзингови обекти на веригите супермаркети, производството на безалкохолни напитки и рибни продукти. Обстойният преглед  сочи, че цените на някои от храни от първостепенна важност са по-високи в Гърция в сравнение с другите европейски страни и че често се срещат сравнително големи разлики между цените на първичния производител и крайните потребителски цени. По този повод още на 16.12.2010г., HCC организира обществени консултации по темата относно продажбата на дребно на продукти за ежедневна консумация. В контекста на това обсъждане HCC наблюдава внимателно и консолидационните процеси в сектора търговия на дребно и експанзията на големите търговски вериги от супер- и хипер-маркети. Независимо от положителните ефекти от нарастващата консолидация, които произтичат от икономиите от мащаба и намаляването на разходите, НСС предстои да оцени и наличието на произтичащите от това ползи и за потребителите, както и евентуално антиконкурентно поведение в сектора. Публичните консултации са фокусирани върху няколко търговски практики с потенциален антиконкурентен ефект по смисъла на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС и националната правна уредба, като например: споразумения насочени към фиксиране на цени, контрол над производствто и подялба на пазари; клаузи за изключителност или клаузи свързани с отстъпки за лоялност и търговски рабати, налагани от предприятия с голям пазарен дял; общи споразумения за покупка между конкурентни купувачи; поддържане на крайни продажни цени; обвързващи споразумения; споразумения за изключителна доставка; ограничения срещу паралелната търговия, клаузи забраняващи пасивните продажби, както и налагане на други неоправдани търговски условия от страна на доминиращи предприятия. Обсъждат се също така промени в регулаторната и правната рамка, които биха повишили ефективната конкуренция в сектора. В резултат на получените данни от заинтересовани страни, НСС е образувало на 02.12.2011г. секторен анализ в областта на производствто, дистрибуцията и търговията на дребно с плодове и зеленчуци.

ВАС отмени две санкции наложени от КЗК за непредоставяне на информация. Във връзка с извършване на секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво през 2011 г., КЗК е изискала информация от «Петрол» АД. Съгласно чл. 47, ал. 4 от ЗЗК, лицата, от които е поискана информация, са длъжни да я представят в определения от Комисията срок. След изтичане на дадения в конкретния случай срок, КЗК е изчакала още 20 дни и след като отново не е получила исканите данни е наложила санкция на дружеството в размер на 12 000 лв. Петчленен състав на ВАС обаче е отменил решението, с аргумента, че «даденият на "Петрол" АД срок не позволява събирането, анализирането и изготвянето на исканата информация». Със същия мотив и за същото нарушение преди 5 месеца тричленен състав на съда отмени и санкцията, която КЗК наложи на „Литекс” АД.

Застъпничество за конкуренцията

КЗК е изразила стновището си относно съответствието на актуализираната Национална стратегия за развитието на широколентовия достъп в България (2012 – 2015) и проекта на Национален оперативен план за изпълнение настратегическите цели за изграждане на широколентов достъп в България с правилата на конкуренцията.  Актуализираният проект на Национална стратегия е съобразен с последните стратегически документи на ЕС в тази област: ЕВРОПА 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и  Програмата в областта на цифровите технологии за Европа – Digital Agenda for Europe. Осъществявайки функцията си по застъпничество за конкуренцията, КЗК вече няколко пъти е изразявала становището си относно състоянието на пазара на xDSL технологията за широколентов достъп до Интернет, на който почти отсъства конкуренция. През 2009г. КЗК сподели направения от КРС извод, че пазарът на предоставяне на широколентов достъп на едро на практика се ограничава до пазара на предоставяне на битстрийм достъп и поради това, че „БТК” АД е единственото предприятие, което предоставя двата вида достъп, то може да се приеме, че притежава 100% пазарен дял. В рамките на разглеждания период наличието на алтернативни мрежи (кабелни мрежи за пренос на данни) не води до съществено развитие на конкуренцията при осигуряване на широколентов достъп на дребно, предвид териториалните ограничения на тези мрежи. През 2010 г. КЗК изрази становище и относно планираната инвестиционна инициатива от МТИТС за реализиране на целите на Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп като отбеляза, че всяка намеса от страна на държавата за насърчаване на този сектор следва да бъде осъществена след задълбочена оценка на състоянието на пазара и констатиране на

невъзможност за развитие му в резултат на пазарните сили. Поради опасността някоя от тези мерки да се окаже държавна помощ, КЗК посочи че внимателно трябва да се изследва съвместимостта с правилата за отпускане на държавни помощи. Актуализираната Национална стратгия предвижда от една страна развитие и изграждане на необходимата инфраструктура, осигуряване на взаимна свързаност между мрежите и гарантиране на недискриминационен достъп до нея за всички предприятия, желаещи да предложат различни видове електронни услуги с различно качество и на различна цена. По този начин ще се стимулира предлагането на съответния пазар, който към момента се характеризира с наличието само на едно предприятие, което предлага DSL достъп на дребно чрез собствена мрежа. От друга страна, следва да се имат предвид и констатираните проблеми по отношение на липсата на достъп до Интернет в малките населени места, които са разположени в планински, погранични и отдалечени селскостопански райони.

От анализа на развитието на широколентовия достъп в България е видно, че страната ни изостава от другите държави членки на ЕС както по отношение на свързаност и приложение на технологиите от страна на бизнеса и потребителите, така и по отношение на ползваемостта. Нивото на проникване на широколентов достъп към м. януари 2011 г., е 14,9%, при 26,6 % средно ниво за ЕС. В същото време България е сред водещите държави-членки на ЕС по дял на предоставяните фиксирани широколентови линии със скорости равни или по-високи от 2 Mb/s и съответно 10 Mb/s. Приблизително 86% от фиксираните широколентови линии в ЕС са осигурявали номинални скорости над 2 Mb/s, а 40 % от всички линии са осигурявали скорост между 10 и до 30 Mb/s. За нашата страна тези стойности са съответно 98,1 % и 74,1 %, т.е. значително надвишават средните стойности за ЕС. В настоящия момент в България има изградени няколко (2 държавни и 6-7 частни) опорни комуникационни електронно-съобщителни мрежи от национално значение (т.нар. core backbone), които осигуряват комуникационна свързаност на всички  големи областни центрове и на част от общинските центрове. Основните проблеми обаче произтичат от липсата на свързаност на по-голяма част от общинските центрове, както и липсата на местна свързаност на съставните населени места с общинските центрове. В резултат на това липсва или е силно ограничено предоставянето на електронни услуги на населението в  слабо урбанизираните и отдалечени райони на България, разположени основно в „бялата” и „сивата” зони, съгласно класификацията в насоките на Европейската комисия за прилагане на държавна помощ.

КЗК счита, че развитието на нови електронни съобщителни услуги би било ефективно само при наличие на масов широколентов достъп до тях, което означава, че те трябва да са на разумни цени. В същото време изграждането на широколентовата електронна съобщителна инфраструктура е свързано с високи начални разходи, които не могат да бъдат възвърнати чрез предоставянето на услугите на цени, които биха осигурили масов достъп до тях. Невъзможността пазарните сили да осигурят широколентови услуги на достъпни цени за всички потенциални потребители, обуславя необходимостта от държавна намеса чрез държавни помощи, публично-частни партньорства или други насърчителни мерки без обаче това да измества изцяло свободната стопанска инициатива и да нарушава конкуренцията на съответния пазар по какъвто и да е начин. Мерките за насърчаване следва да се прилагат само за времето, което е необходимо за изграждането на конкурентен пазар на подобни услуги, след което развитието на конкурентните отношения да зависи единствено от естествените пазарни механизми. По смисъла на конкурентното право голяма част от инфраструктурата за предоставяне на широколентов достъп може да се приеме за „съществено съоръжение”, без достъп до което конкурентите на дадено предприятие не могат да предоставят услуги на своите клиенти. В тези случаи практиката по приложение на правото на ЕС в областта на конкуренцията сочи, че предприятие, което има господстващо положение при предоставянето на съществено съоръжение и самото то използва това съоръжение, и което откаже на други предприятия достъп до съоръжението без обективно обосновани причини или предоставя достъп на конкурентите при по-неблагоприятни условия отколкото за собствените си услуги, нарушава чл. 102 ДФЕС, ако са налице и останалите елементи на тази забрана. Практиката на КЗК по прилагане на доктрината за „същественото съоръжение” е аналогична на тази на ЕК. Ето защо КЗК счита, че е от особено важно значение да бъде гарантиран равнопоставеният и недискриминационен достъп до изградената широколентова инфраструктура или до отделни нейни части, независимо чия е собствеността върху нея. Стратегията предвижда стопанският субект, осъществяващ експлоатация и поддръжка на електронната съобщителна инфраструктура, да бъде задължен да осигури равнопоставен достъп на всички частни оператори, желаещи да предоставят комуникационни услуги на дребно на крайни потребители в избраните райони. Друга възможност е публичните органи да изградят или да финансират специфична за сектора инфраструктура в съответствие с Насоките за държавна помощ за широколентови мрежи, като предоставят справедлив и недскриминационен достъп на оператори на широколентови мрежи и по този начин да осигурят конкурентно обслужване в области, в които обслужването иначе би било икономически неизгодно. В допълнение, проектът на Стратегия предвижда да бъде усъвършенствана и нормативната регулаторна рамка в областта на електронните съобщения. Подчертано е значението на осъществяването на ex ante контрол от страна на КРС, както и приемането на някои изменения и допълнения на ЗЕС. В заключение КЗК е изразила становище, че с предвижданите мерки създават условия за ефективен контрол върху дейността на предприятията, експлоатиращи широколентовите мрежи, с цел предотвратяване на злоупотреба с господстващо положение и стимулиране на конкуренцията на този пазар.

Концентрации

КЗК разреши концентрация, при която «Фикосота Синтез» ООД ще придобие самостоятелен контрол върху «Итал Фууд Индъстри» АД чрез договор за покупко-продажба на акции. «Фикосота Синтез» ООД произвежда и търгува с почистващи и миещи продукти - перилни препарати, омекотители, детергенти за съдове и за дома (Savex, Tema, Semana, Eliese, Ехо Hydrobalsam, Feya Рowergel, ONyx Professional), продукти за лична грижа и грижа за тялото - сапуни, шампоани (Teo bebe, Teo, Teo body, Fiona, tete-à-tête, Teo hair), хигиенни продукти за еднократна употреба - тоалетна хартия, бебешки пелени и др. «Итал Фууд Индъстри» АД от своя страна произвежда и продава (основно на територията на страната) стоки от хранително-вкусовата промишленост, вкл. сладки снаксове (шоколадова вафла „MY MOTTO”), солени снаксове (хлебни снаксове „BRUSCHETTI MARETTI”, „FETTUCCINE MARETTI”, „KUBETI” и др.). Проучването на КЗК е показало, че двете дружества оперират на различни продуктови пазари. От 2011 г. «Фикосота Синтез» ООД участва като търговец единствено на пазара на млечни продукти – сирене и кашкавал. Нито едно от тези дружества не присъства на продуктов пазар, който е съседен, тясно свързан с продуктов пазар, на който другият участник в концентрацията осъществява дейност, поради което КЗК е приела, че няма пазари, върху които сделката ще окаже въздействие. Поради това КЗК счита, че нотифицираната концентрация не би могла да доведе до съществена структурна промяна на пазара, респ. до установяване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.

Турската индустриална Асоциация Telkoder обяви, че административният съд е потвърдил решението на ведомството по конкуренцияа, че Turk Telekom няма право едновременно да търгува с Интернет услуги на пазара на дребно и на едро. По-рано телекомуникационният регулатор на Турция разреши на Turk Telekom да се включи в пазара на дребно на Интернет услуги, но съдът забрани това. 

Злоупотреба с господстващо положение

Наложена е санкция и на «Городская теплосеть» за неправилно ценообразуване на сметките  за топлоснабдяване в една битова сграда в Уляновск. Топлоснабдителното дружество е включило в сметките на битовите потребители и загубата на топлина по тръбите на водопроводната система, която според местния закон не трябва да бъде таксувана. При налагане на санкцията е отчетено, че нарушението се отнася до особено важна комунална дейност, свързана с отоплението на гражданите. При изготвяне на сметките в тях следва да бъдат включени единствено реално потребените количества вода в кубически метри като цената им се изчислява по утвърдена тарифа. Загубите по тплопреносната система не се заплащат от крайните потребители. 

Нелоялна конкуренция

Федералната антимонополна служба на Русия (ФАС) е наложила санкция в размер на 110 х. рубли на «ПЕЖО СИТРОЕН РУС» (ООО) за заблуждаваща реклама във връзка с покупката «Peugeot 308» и «Peugeot 207» на кредит. В рекламни клипове, разпространявани по централните ефирни телевизии в периода фуевруари - март 2011г. е било посочвано, че това може да стане на „специална цена“ и кредит. В рекламите обаче не е присъствала важна информация, кат например каква е годишната процентна ставка по кредита, която е от изключителна важност за потребитлите. Без нея те не получават ясна представа за разходите, свързани с кредита и следоватлно не могат да вземат информирано решение за покупкат на рекламираните автомобили.

Литература

  В бр. 7 на  European Competition Journal, от декември 2011г.  има интересна статия от Barbara E. Baarsma на тема Rewriting European Competition Law from an Economic Perspective, в която се дава отговор на фундаменталния въпрос за това каква е целта на конкурентното право. Отговорът не е еднозначен и зависи от гледната точка, през която се разглежда. От икономическа перспектива целта е да се защити благосъстоянието на потребителите, докато от правна гледна точка целта е защита на конкуренцията. Макар и тези два ракурса да не изглеждат много различни на теория, в практиката това не е така. Така например от правна страна за момента не е възможно едновремено да се обсъдят всички пикономически редимства и недостатъци на дадено сливане или споразумение, т.е. няма как да се обсъди комплексно и да се предвидят всички възможни последици от него. Освен това през последните години, практиката по прилагането на антитръстовите разпоредби е довела до използването на т.н. checklists при анализите на тези явления, което е оставило на заден план индивидуалния подробен икономически анализ в ущърб на подхода common sense. Така авторката стига до въпроса възможно ли е и как може да бъде спрян този „твърде юридически“ подход на прилагане на конкурентното право. Заставайки на страната на икономическат гледна точка, статията набляга на необходимостта от  пренаписване на правилата за конкуренцията, по начин, гарантиращ по-добре защитата на потребитлското благоденствие. Показано е и как правилата за защита на конкуренцията могат да бъдат промени, за да включват в правние норми и критерия «благосъстояние». Авторката си дава сметка, че едно цялостно пренаписване на европейското конкурентно право не е реалистична цел към настоящия момент, като се имат предвид проблемите и времето, което би отнела една промяна на ДФЕС. В заключение тя смята, че на този етап е достатъчно да се преосмислят формалната и реалната цел на правилата за конкуренция, така че правоприлагането да се изпълни с нужното съдържание и при сегашната формулировка.

През последните години въпросите свързани с финансовия сектор бяха многократно обсъждани и дискутирани в рамките на OECD. На срещите взеха участие видни представители от различни сектори и нива на управление, като  и специалисти по конкурентно право, пазарни регулатори, представители на академичните среди и на бизнеса. Дебатите бяха последвани от множество кръгли маси фокусирани върху различни проблеми. В резултат на всичко това OECD е подготвило издание, в което са включени всички обсъждани ключови въпроси, както и резюмета от проведените на кръгли маси и дискусии. Редакцията разполага с въпросното издание озаглавено Конкурентни проблеми във финансовия сектор – 2011г. и може да го предостави на желаещите да се запознаят с него. Ето и част от инициативите включени в това издание:

Exit Strategies (2010);

Concentration and Stability in the Banking Sector (2010);

Failing Firm Defence (2009);

Competition and Financial Markets (2009);

Competition and Regulation in Retail Banking (2006);

Mergers in Financial Services (2000);

Enhancing the Role of Competition in the Regulation of Banks (1998).

Събития

  Очаква се тазгодишното издание на курса EU and Spanish competition law в Мадрид да премине при голям успех, съдейки по отличните условия, които предлагат организатрите, качеството на презентациите, дискусиите, които се очакват и проявения активен интерес от страна на студентите.  Ето и част от семинарите, които са включени в програмата.

- Практиката по прилагане на чл. 102 от ДФЕС и европейският контрол върху концентрациите – 24.02.2012г.,

- Прилагане на правилат за конкуренция и правилата за държавните помощи за публични предприятия 1 – 2 март 2012г.

---

[1] European Article Numbering.