Архив на блога

петък, 4 януари 2013 г.

Относно разноските в производствата пред КЗК и ВАС по Закона за обществените поръчки



Повод за настоящата публикация е едно съвсем скорошно решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което повдига едновременно няколко въпроса свързани с разноските в производства по ЗОП. Действително конкретния случай е доста драстичен и засега представлява само неприятен прецедент в практиката на КЗК, но така или иначе провокира към един по-обстоен поглед по темата и предупреждение за повишено внимание от страните по такива производства в бъдеще, особено от възложителите.

Казусът накратко
КЗК е разгледала жалба от „Консорциум Одесос – Девня” ДЗЗД срещу решение на кмета на Община Чирпан, с което е обявено класирането и е определен изпълнител на обществената поръчка[1]. Процедурата по тази поръчка е обект вече на второ обжалване, но е открита с решение на възложителя още през август 2011г. Без да обсъждам самото решение и доколко основателно е то, в крайна сметка КЗК за пореден път връща преписката на Възложителя и му възлага да заплати направените по производството разноски от „Консорциум Одесос – Девня” ДЗЗД в размер на 40 425,44 лв. (четиридесет хиляди четиристотин двадесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки). Сумата не е грешна – изписването с думи е взето от решението на КЗК! 

Грешките
Първата грешка – липса на правно основание за присъждане на разноски.

Тази грешка в случая се явява и абсолютно основание за отмяна на решението в частта му за разноските. Както вече споменах, настоящата процедура е открита на 17.08.2011г. Към този момент е действала предишна редакция на ЗОП (тази от ДВ, бр. 43 от 7.06.2011г., в сила от 15.06.2011г.), при която законът не предвижда право на КЗК да присъжда разноски, направени в производството пред нея. Разпоредбата на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, е въведена с изменението, обнародвано в ДВ, бр. 93 от 2011г., което е влязло в сила едва на 26.02.2012г. Абсолютно последователната и непротиворечива практика и на КЗК, и на ВАС е, че в тези случаи искането за присъждане на разноски трябва да се остави без разглеждане. Това следва както от разпоредбата на § 120 , ал. 1 от ПЗРЗИДЗОП (ДВ, бр. 93 от 2011г.), според която процедурите, открити до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред, така и от§ 121, ал. 1 от ПЗРЗИДЗОП, според която жалбите по тези процедури се разглеждат от КЗК по досегашния ред.
Следвайки тази последователна практика, КЗК - при предишното обжалване по същата процедура, е оставила искането за разноски без разглеждане[2]. Поради това следва да се очаква, че тази грешка ще бъде коригирана от ВАС при евентуално обжалване, решението на КЗК в тази му част ще бъде отменено.
Следващите грешки в решението на КЗК обаче са още по-интересни. Тях ги разглеждам, абстрахирайки се от горното основание за отмяна, ако хипотетично приемем, че процедурата се разглеждаше по новия ред, след влизане в сила на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП.  

Втора грешка – признаване на разходи, които са извън обхвата на разходите за процесуална защита

В решението си КЗК посочва, че жалбоподателят е представил следните доказателства за направените от него разходи по настоящото производство:

  • Фактура за платена държавна такса, за подаване на жалба пред КЗК, в размер от 1700 лв.;
  • Договор за правни консултации, сключен между „Одесосстрой” ООД и „Инвест консултинг 2002” АД на 07.06.2012 г.;
  • Фактура № 0000000432 от 04.07.2012 г. удостоверяваща изплащането на 38 725,44 лв. с ДДС от „Одесосстрой” ООД на „Инвест консултинг 2002” АД;
  • Платежно нареждане, за сумата от 38 725,43 лв. с ДДС преведена от „Одесосстрой” ООД на „Инвест консултинг 2002” АД.

Или общо 40 425,44 лв.

На първо място прави впечатление, че жалбоподателят („Консорциум Одесос – Девня” ДЗЗД)  и лицето направило разноските в размер на 38 725,44 лв. („Одесосстрой” ООД) са различни. „Одесосстрой” ООД обаче, което е сключило консултантския договор, е един от съдружниците в консорциума – участник в процедурата по обществена поръчка, така че този факт сам по себе си не би представлявал особен проблем.
Ако погледнем обаче разпоредбата на сега действащия чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, (в сила от 26.02.2012г.) КЗК има право да се произнася по отговорността за разноските в производството пред нея при условията и по реда на чл. 143 от АПК. Съгласно тази норма разходите за защита включват: държавните такси (в случая 1700 лева), разноските по производството (ако такива са направени – например за превод на документи и книжа, за копиране, за експертизи и др. под., каквито в конкретния случай не са правени) и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. 

Правният разум, залегнал в текстовете на чл. 143, ал. 1 – 4 от АПК изисква да бъдат заплатени само тези разноските на страната, в чиято полза е постановеният акт, които са направени в конкретното производството пред съда, в случая пред КЗК. Нито КЗК, нито ВАС имат право да присъждат разноски направени по друг повод или пред други органи. В случая става въпрос не са разходи за адвокат и за процесуална защита, реализирани пред КЗК (или поне липсват такива доказателства), а за консултантски договор, сключен от един от участниците в консорциума. Такива консултантски договори обичайно обхващат много по-широк кръг консултантски (правни) услуги, които надхвърлят процесуалното представителство, което се свежда най-общо до изготвяне и депозиране на жалбата пред КЗК и явяване в едно открито заседание. Дори в обхвата на Договора за правни консултации, освен другите дейности да са включени и тези, страната е била длъжна да представи пред КЗК доказателства само за платените от нея разходи направени за производството.

Тук не ми се иска да задълбавам още по-надълбоко и да препращам към едно по-старо решение на КЗК[3], с което тя постанови, че „предлагането на адвокатски услуги от страна на търговски дружества, респ. клон на търговски дружество, представлява недобросъвестно поведение, тъй като по този начин се заобикаля приложението на разпоредбите на ЗА[Закон за адвокатурата].“ В този случай КЗК наказа 4 големи чуждестранни кантори, които са предлагали адвокатски услуги без да са регистрирани като адвокатски дружества. Същото изглежда положението и в случая, тъй като Договорът за правни консултации е сключен с търговско, а не с адвокатско дружество - „Инвест консултинг 2002” АД. Така че въпросът доколко изобщо е допустимо разходите за оказване на правни услуги в производствата по ЗОП пред КЗК, различни от процесуалното представителство, осъществявано от адвокат, да бъдат уважавани във връзка с изричния текст на чл. 143, ал. 1 от АПК – остава открит. 

Трета грешка – признаване на разходи, направени по време предхождащо производството пред КЗК

Прави впечатление също така, че Договорът за правни консултации е сключен в началото на месец юни 2012г., а преписката пред КЗК е образувана едва на 20 ноември 2012г. При това положение е очевидно, че правните консултации, предоставяни на „Одесосстрой” ООД от „Инвест консултинг 2002” АД няма как да се били свързани единствено и само с производството пред КЗК, до каквото е можело и изобщо да не се стигне. Дори да приемем, че Договорът за правни консултации е бил по някакъв начин свързан със същата процедура по възлагане на ОП, то разходите за това не могат да се възлагат на основание чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, във връзка с чл. 143 от АПК. Така че жалбоподателят е бил длъжен да прецизира разходите си направени в производството пред КЗК като ги отдели от останалите предмет на Договора с „Инвест консултинг 2002” АД. Това е негово задължение и ако е пропуснал да го направи КЗК е следвало да отхвърли претенцията му като неоснователна и недоказана, без дори да прави опит да събира служебно данни за изясняване на този въпрос. Когато страната не успее да докаже не само уговорените, но и реално заплатените от нея разходи за защита, претенциите й за тяхното възстановяване не могат да бъдат уважени.

Така че дори и конкретната процедура да бе образувана след измененията, влезли в сила от 26.02.2012г., при така наличните доказателства, представени от жалбоподателя,  Комисията не е следвало да възлага на кмета на Община Чирпан разноски, направени по Договор за правни консултации, който далеч надхвърля действията и времето, свързани с производството пред КЗК. 

Четвърта грешка – прекомерност на претендираните разноски

Най-фрапантно впечатление обаче прави размерът на претендираните разноски. Като оставим настрана държавната такса в размер на 1700 лв., която е безспорна и доказана, останалата разходи възлизат на 38 725,44 лв., което неминуемо поставя въпрос за прекомерността на подобно възнаграждение. Аз лично не можах да открия някога да е заявявана претенция за разноски близка до тази сума по сходно дело.

Съгласно трайната съдебна практика „прекомерността [на адвокатските възнаграждения] се определя, като се изхожда от правната и фактическа сложност на делото[4]. Цитираното по-горе възнаграждение в размер на 38 725,43 лв., дори да бе заявено като адвокатско такова, е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на преписката в конкретния случай. Касае се за производство, пред административен орган, което включва изготвяне на жалба и явяване в едно присъствено заседание. Ако се прочете по-внимателно описаната в решението на КЗК фактическа обстановка и лаконичните правни изводи, конкретният случай не разкрива никаква фактическа или правна сложност, които да оправдават подобни свръхзавишени разходи за процесуална защита.

Освен това става въпрос за административен спор, който не е оценяем, за което също е налице обилна съдебна практика. С Решение № 6 от 11.11.2008г. (по конст. д. № 5/2008г.) на Конституционния съд на Република България (КС) е постановено, че въпреки че КЗК не е висшестоящ административен орган спрямо възложителите на обществени поръчки, доколкото законодателят я е оторизирал като самостоятелен и независим административен орган да преразглежда процедурите по възлагане на обществени поръчки, то нейните актове представляват по своята същност индивидуални административни актове, а производството по постановяването им е административно.
Поради това не би могло да се приеме, че в случая се касае за оценяемо право, тъй като жалбоподателят няма конкретен материален интерес. С други думи абсолютно неоправдано би било да се сравнява претендираното възнаграждение със стойността на обществената поръчка.  Административните производства по ЗОП имат за предмет упражняване на контрол за законосъобразност на индивидуални административни актове. ВАС вече е имал повод да се произнесе, че жалбите с които започват тези производства не са оценяеми, тъй като страната няма материален интерес[5]. Именно поради липсата на материален интерес при образуване на преписките пред КЗК и при обжалване на нейните решения пред ВАС, законодателят е определил да се събират държавни такси за разглеждане на жалби по реда на ЗОП.  Тези такси са в точно фиксиран размер от 1700 лв. (за конкретния случай на жалба) пред КЗК и 50 лева, за обжалване на нейното решение пред ВАС, а не се определят в процент от материалния интерес на спорното право[6]

Поради това минималният размер на адвокатските възнаграждения дължими при защита в тези производства следва да се определя по правилата на чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преценено на тази база адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя в размер на  38 725,43 лв. се явява многократно (около 258 пъти) завишено[7]. Тъй като Наредба № 1 определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да поставя максимална горна граница за същите, то би могло да се приеме за допустимо, че дължимото от страните възнаграждение за процесуална защита може да надвишава тези минимални граници. И това най-често зависи от фактическата и правната сложност на всеки конкретен казус, времето което отнема изготвянето на жалбата и подготовката за явяване в открито заседание, опитът на юриста, който я изготвя, уговорките между доверител и адвокат и множество други конкретни фактори. В същото време обаче завишение, равняващо се на 258 пъти на минималното възнаграждение е абсолютно неадекватно на сложността на казуса, на цитираната Наредба и на добрите нрави и практики в бранша. Отделно, че навява и на други мисли.

И ако всичко казано по-горе някак си е убягнало от вниманието на Комисията, то лампичката е трябвало да светне поне на финала, когато въпросните разноски са възложени не на някоя голяма и мощна корпорация, а на местен орган на изпълнителната власт, от средна величина, разполагащ с ограничен бюджет, отпускан от държавата, предварително планиран и разпределен по съответни пера. Подобна сума, дължима за едно единствено административно производство, надхвърля многократно всякаква норма на непредвидени разходи за подобни случаи.

За това какво би могло да се направи със сумата от 38 725,43лв. в селата Гита, Свобода и Зетьово, за които е предназначената конкретната обществена поръчка, както и за това къде точно отиват тези пари, може много да се пише, но не бих искала да спекулирам на тази основа. Въпросът за присъждането на разноски в производствата пред КЗК е чисто правен. Възможността за това е сравнително нова като за първи път бе въведена с изменението от ДВ, бр. 93, в сила от 26.02.2012г. Практика по приложението на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП тепърва ще се натрупва и именно поради това всякакви опити за злоупотреба с тази възможност следва да бъдат пресичани своевременно. Много трудно е да се каже къде точно е границата между допустимите (нормални) разходи за процесуална защита и прекомрените такива. Както казах това зависи от много фактори, индивидуални за всеки конкретен случай. Далеч съм и от мисълта, че адвокатските възнаграждения трябва да са на минималните нива, посочени в Наредба № 1. Но съм убедена, че има граници, чието надхвърляне прави очевидно впечатление и оставя лош вкус.

За съпоставка с възложените от КЗК разноски и за нейната чувствителност по тази тема говори Определение № 10336 от 16.07.2012 г. на ВАС, 5-членен с-в. В това производство КЗК е възразила срещу решение на ВАС, с което е била осъдена да заплати разноски на спечелилата страна в размер на 2 000 (две хиляди лева). Според КЗК този размер (!!!) е бил  прекомерен. В подкрепа на аргументите си Комисията е цитирала Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. И точно в това решение ВАС е уважил възраженията на Комисия, като е изложил следните съображения, „Според чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г., "за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2". В случая с оглед предмета на делото пред ВАС - проверка на законосъобразността на административния акт, не е налице определен материален интерес, поради което е приложима не втората, а първата хипотеза - възнаграждение като за неоценяем иск, за което е предвидено такова в размер на 150 лева. На фона на тези съображения, уговореното възнаграждение в размер на 2000 лева е прекомерно завишено и следва да бъде намалено до нормативно полагащото се - 450 лева.

Излиза, че КЗК е абсолютно наясно с правната уредба по темата – нещо, в което впрочем никога не съм се съмнявала. Но излиза и друго – че тя е особено чувствителна и стриктна, когато трябва да защитава собствения си бюджет и то срещу разноски в размер на 2 000 лева, а е твърде небрежна, когато присъжда разноски, направени в сходно производство срещу възложител в размер, достигащ нечуваните за подобни производства 38 725,43 лева. При това без правно основание за присъждане на разноски изобщо, признавайки разходи, направени по консултантски договор, сключен месеци преди да се образува административното производство и натоварвайки един общински бюджет да заплаща абсолютно неоправдани и недължими суми в огромен размер.

Какви са поуките от този казус

Въпросът за разноските в голяма степен зависи от активността на страните по този въпрос. Според съдебната практика по приложението на чл. 143 от АПК уважава се само „валидно и своевременно направеното искане“ за присъждане на разноски и когато то е доказано по размер[8].

Задължение на всяка страна, която претендира разноски, е да докаже същите като представи валидни и относими доказателства. Тъй като съдът, а и КЗК, следва да присъждат доказани разноски, то страните трябва да представят доказателства не само за уговорени между тях и съответния адвокат възнаграждения, а и доказателства, че същите са вече платени – преводно нареждане, когато заплащането е по банков път, или отбелязване по друг начин в договора за правна защита и съдействие, че сумата е платена.

Страните също така трябва да са особено бдителни относно това, какви разноски претендира насрещната страна в производството, за да могат своевременно да възразят срещу техния размер, ако считат че са завишени. 

Претенцията за разноски се заявява обичайно в жалбата или становището, като няма пречка това да стане по всяко време на производство, но най-късно в откритото заседание пред КЗК. Недопустимо би било например, страната да заяви претенциите си за присъждане на разноски едва в писмената си защита. В този случай КЗК следва да отхвърли искането като несвоевременно направено. 

Ще продължа да следя този случай и във ВАС, за да проследим развитието на практиката по този въпрос.



[1] Решението на КЗК е № 1534 от 20.12.2012г.
[2] Виж Решение на КЗК № 755 от  05.07.2012г. постановено по предходно обжалване в рамките на същата процедура.
[3] Решение № 626 от 22.07.2008г., по т. нар. „адвокатска преписка“.
[4] Виж Решение № 3827 от 27.04.2005 г. на ВАС, IV о.
[5] Виж Решение № 3827 от 27.04.2005 г. на ВАС, IV о.
[6] Пак там.
[7] Виж например Решение № 12775 от 25.11.2008 г. на ВАС, IV о.

[8] Определение № 12430 от 25.10.2010г. на ВАС, ІІ отд.

26 коментара:

  1. Грешките са прекалено много до ри за административен орган като КЗК. Айде да оставим експертите на страна, които може и да са неграмотни, но кой е водещият комисар по преписката?

    ОтговорИзтриване
  2. Румка, а какво смяташ по въпроса за възлагането на разноските на кметове, зам.-кметове, ректори, директори ... Чудя се, ако се спомине кмета от наследниците ли му ще се търсят разноските? Или ще ги събират от възнаграждението му като кмет? Имаш ли наблюдение за съдебна практика по въпроса?
    А за размера на конкретното въднаграждението - без коментар, но къде по дяволите е спал представителя на общината и не е възразил поне за размера, ако другите ти съображения не са били по силите му? Ех, ЗОП, ЗОП защо затри КЗК като орган за защита на конкуренцията и го затвърди като защитник на корупцията..

    ОтговорИзтриване
  3. Деска, не съм се замисляла доколко коректно е това записване в диспозитивите на решенията на КЗК, но при всички положения в чл. 143 АПК изрично е посочено, че разноските по производството се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт и трайната практика е точно такава. В случая кметове, ректори, директори и т.н. действат в качеството им на възложители, така че разноските, които им се възлагат са в това им качество, а не в лично.
    А защо представителят на Общината не е възразил - нямам представа? Сигурно си е знаел, че тази процедура е по стария ред и по нея разноски не се дължат ... нямам идея.

    Има обаче друго - много често претенциите за разноски се заявяват чак в самото заседание без изобщо да се съобщава какъв е размерът им и ако преди това по преписката не е имало списък и доказателства за тези разноски, ответната страна изобщо не се сеща да попита какви са и евентуално да възрази за прекомерност. А и в заседанието няма практика да се показва тази информация, ако се представи в момента. Така че страните наистина трябва много да внимават и да искат да се запозная изрично с тези данни.

    Обаче какво става,когато страната не е изпратила изобщо представил в откритото заседание и не е възразила своевременно? Според мен в тия квази-съдебни производства страните трябва да имат възможност да обжалват решенията на КЗК в частта за разноските пред ВАС на общо основание.
    Изобщо започвам да си мисля, че е грешка, че дадоха възможност на КЗК да присъжда разноски, но ... това е дълга тема.

    ОтговорИзтриване
  4. Здравейте,
    имам въпрос относно разноските в производство пред КЗК по Закона за защита на конкуренцията. В случай, че КЗК реши в полза на молителят, но в решението си не се произнесе относно разноските за държавни такси възможно ли е претендирането на тези разноски по друг начин, например по общия исков ред?

    Благодаря предварително :)

    ОтговорИзтриване
  5. Тук има два варианта:
    1. Ако молителят (всъщност жалбоподателят)е заявил искане за разноски в производството пред КЗК, а тя е пропуснала да се произнесе - може да се иска допълване на решението й. Искането се отправя до КЗК.
    2. Ако жалбоподателят обаче е пропуснал да направи искане за разноски в производството пред КЗК, което може да стане най-късно до откритото заседание, то тогава според мен няма възможност претенцията за разноски да се направи по-късно, пред друг орган (ВАС) или по общия исков ред.

    И както е написано в публикацията по-горе, искането следва да е подкрепено с доказателства за претендираните разноски.

    ОтговорИзтриване
  6. Здравейте,
    Разгледах тази обществена поръчка. Като цяло не смятате ли, че е... доста странна, ако мога така да се изразя. Разглеждали ли сте методиката за оценяване на офертите? ВАС я смята за законна?

    ОтговорИзтриване
  7. Така или иначе, темата тук е друга - за разноските!

    ОтговорИзтриване
  8. Здравейте, как се изпълнява решението на КЗК относно разноските, изпълнителен лист ли се издава и от кого, или пътят е друг?

    ОтговорИзтриване
  9. В допълнение към горното имам предвид хипотезата, в която жалбата е отхвърлена и разноските, примерно на заинтересована страна, са възложени на жалбоподателя.

    ОтговорИзтриване
  10. Този въпрос е доста сложен и неясен. Самото производство е такова, че не попада в нито една от изрично уредените въпроси, свързани с изпълнението и заповедното производство. КЗК няма как да издава изпълнителни листове ... Нямам категоричен отговор по него. Ще се опитам да го проуча в бъдеще.

    ОтговорИзтриване
  11. Благодаря Ви за отговора. Въпросът е доста интересен, тъй като поставя въпроса за практическата реализация на чл. 122г, ал. 9 ЗОП. В крайна сметка, ако приемем, че решението на КЗК относно разноските попада в обхвата на чл. 404, т. 1 от ГПК - решение, подлежащо на изпълнение, то въпросът е по-скоро за това кой е компетентният съд, издаващ изпълнителен лист за разноските. Логично би било да е СГС, както е при арбитражните решения, за което има изрична законодателна регламентация. В настоящия случай, обаче, въпросът не е уреден законодателно. Считате ли, че е допустимо прилагане по аналогия? Галина

    ОтговорИзтриване
  12. Да, определено това е един от вариантите, който и на мен ми изглежда най-логичен.При липсата на изрична уредба, ще се наложи прилагане по аналогия. Въпросът е аналогия с кое? Защото може да е и районният съд по седалището на длъжника.

    ОтговорИзтриване
  13. Здравейте, все още се лутам по въпроса относно това кой следва да издаде изпълнителен лист за разноски и по какъв ред. В края на краищата реших да подам молба до ВАС - като първа и единствена съдебна инстанция, а от там да го препратят на друг съд, ако решат, че не са компетентни. Галина

    ОтговорИзтриване
  14. Съвсем правилно! ВАС, дори да прецени, че не е компетентен, не може да се ограничи само с тази констатация. В определението си трябва да Ви насочи към съответния компетентен съд, така че в крайна сметка ще се създаде някаква практика. Цялата аудитория тук ще Ви е благодарна, ако споделите финалния резултат :-)

    ОтговорИзтриване
  15. Ето отговора на ВАС:

    "Резолюция: Без уважение . Съдът не е компетентен за издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение на КЗК - 31.01.2013г."

    Галина

    ОтговорИзтриване
  16. В продължение на горното, битката ще продължи до край, засилвам жалба срещу т.нар. резолюция, която напрактика е разпореждане, с което се отказва издаване на изпълнителен лист. Галина

    ОтговорИзтриване
  17. Успех! Следим развоя на събитията с интерес ...

    ОтговорИзтриване
  18. Заповядайте - http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/94b4f9b44c8929d6c2257b170054d927?OpenDocument. Накратко този състав на ВАС счита, че "На следващо място, настоящият състав приема, че в случая не е налице празнота в правото. С разпоредбата на чл.417, т.1 от ГПК изрично е предвиден реда за издаване на заповед за изпълнение за притезания, произтичащи от влязъл в сила акт на административен орган, каквото е по своя характер решението на Комисията за защита на конкуренцията. Настоящият състав приема, че в случая е приложим именно този ред." Межувременно разноските ни бяха заплатени доброволно. Галина

    ОтговорИзтриване
  19. В допълнение, точно с решението по к.д. 6/2008 г., на което се позовава състава на ВАС (и на което се позовавам в жалбата) е прието, че КЗК не е по-горестоящ орган на възложителите на обществени поръчки и следователно неоправдано е да се приема, че акта, с който тя се произнася представлява административен акт. Интересно ще е какво би мислил СРС по въпроса... За съжаление или не, към момента в случая няма интерес да се пробва там. Галина

    ОтговорИзтриване
  20. Благодаря за тази информация от името на всички читатели на блога!

    ОтговорИзтриване
  21. Благодаря за предоставената информация!

    ОтговорИзтриване
  22. Здравейте, искам да попитам след като вече КЗК присъжда разноски какъв е реда за тяхното получаване, след като КЗК не издава изпълнителни листове. Пред кой съд следва да се депозира жалба /районен, окръжен/. Жалбоподателят /ние/ сме от Пловдив и обжалвахме решение на община Ботевград, в този смисъл в Пловдив ли трябва да депозираме жалба?
    Предварително благодаря за отделеното внимание и отговор.

    ОтговорИзтриване
  23. Привет , имам следното питане .
    Как се определят сумите за направена експертиза , има ли някаква ставка ? Експертизата се изисква от жалбоподател и се прави от страна на КЗК ,която осигурява вьншен за нея експерт.
    Благодаря предварително.

    ОтговорИзтриване
  24. ОПРЕДЕЛЕНИЕ 10.2013 г., гр. Варна

    Като разгледа докладваното от съдията Терзийска ч.т.д. № 1798/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
    Производството е образувано по частна жалба на „ЧЕХ – ЙОСИФ НОВОСАД” ООД – гр. В. Търново, чрез процесуален представител против Разпореждане № 36834/23.07.2013 г. на ВРС по ч.гр.д. № 10859/2013 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение заявление от дружеството за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „Ученическо и столово хранене” ЕАД – гр. Варна за сумата от 8400 лева, представяваща присъдени разноски по влязло в сила решение на КЗК.
    Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането и уважаване на заявлението като счита, че документът, от който черпи права е включен в тези по чл. 417 т.1 от ГПК.
    ВОС като счита, че е сезиран с жалба срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна, легитимирана чрез правен интерес от обжалване, по същество намира жалбата основателна.
    Производството пред ВРС е образувано по заявление на „ЧЕХ – ЙОСИФ НОВОСАД” ООД – гр. В. Търново за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „Ученическо и столово хранене” ЕАД – гр. Варна за сумата от 8400 лева, представляваща присъдени разноски по влязло в сила решение на КЗК.
    Към заявлението е представено решение № 1038/20.09.2012 година на КЗК по преписка № КЗК-732/734/774/2012 г. във връзка с жалба на „ЧЕХ – ЙОСИФ НОВОСАД” ООД – гр. В. Търново против Решение № 8/13.07.2012 г. на Прокуриста на „Ученическо и столово хранене” ЕАД – гр. Варна за класиране на участници и избор на изпълнител на обществена поръчка. Решението е постановено на основание чл. 122г ал.1 т.2 и ал.9 от ЗОП и със същото обжалваният акт на възложителя по ЗОП е отменен и е върната процедурата в по-ранен етап. С оглед изхода от спора в тежест на възложителя на обществената поръчка е възложено заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лева, направени от жалбоподателя „ЧЕХ – ЙОСИФ НОВОСАД” ООД. Видно от заверения за вярност препис от Решение № 2978/04.03.2013 г. на ВАС по адм.д. № 13367/2012 г., жалбите против решението на КЗК са оставени без разглеждане, а решението на ВАС е влязло в законна сила на 11.06.2013 година.
    Задължението за разноски в производството пред КЗК произтича от влязъл в сила акт на административен орган, каквото е по характера си решението на КЗК. Следователно същото е документ попадащ в хипотезата на чл. 417 т.1 от ГПК. В чл. 417 е предвиден изрично реда за издаване заповед за изпълнение на притезание, произтичащо от влязъл в сила акт на администрацията. Решението на КЗК, в частта, в която се произнася по реда на чл. 122г ал.9 от ЗОП /за разноските/ съставлява извънсъдебно изпълнително основание, поради което и за успешно реализиране на правата по събиране на присъдените му разноски, „ЧЕХ – ЙОСИФ НОВОСАД” ООД правилно е избрал реда по ГПК.
    Заявлението е подадено по образец, представено е доказателство за платена държавна такса, документът е редовен от външна страна, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ” ЕАД – гр. Варна.
    В контекста на изложеното обжалваното разпореждане ще бъде отменено и допуснато издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 т.1 от ГПК.
    Водим от горното, съдът

    ОПРЕДЕЛИ:

    ОТМЕНЯ разпореждане № 36834/23.07.2013 г. на ВРС по ч.гр.д. № 10859/2013 г. по описа на същия съд като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
    ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ

    Галина

    ОтговорИзтриване
  25. Много благодаря, Галина! Това ще е от полза за цялата аудитория.

    ОтговорИзтриване
  26. Относно разноските имам следният въпрос-обжалвано е решение на Възложите пред КЗК.КЗК го отменя и уважава подадената жалба. Присъжда разноски в полза на жалбоподателя. Решението на КЗК е обжалвано пред ВАС, който го отменя и присъжда разноски в производството пред ВАС. Има ли основание направените от Възложителя разноски пред КЗК да се търсят и по какъв ред?

    ОтговорИзтриване