Архив на блога

понеделник, 2 юли 2012 г.

Практика по прилагане на Закона за обществените поръчки – Част XI


По отношение на твърдение на жалбоподателя – че е налице съществено несъответствие между обявлението и документацията за участие по отношение на изискванията на възложителя за покриването на Европейския екологичен стандарт ЕВРО 4, КЗК е констатирала следното: В обявлението и в една част от документацията възложителят изисква минимум Европейски екологичен стандарт ЕВРО 4, а на друго място от документацията – в техническата спецификация се посочва, че „транспортните средства задължително трябва да отговарят на стандарт EURO 1, 2, 3 и 4/5”. В случая КЗК счита, че не само е налице противоречие между обявлението и документацията, но и в самата документация е налице такова противоречие, което води до неяснота на какъв стандарт задължително следва да отговарят транспортните средства, които участникът следва да предложи за изпълнението на предмета на поръчката. Налице е съществено нарушение, защото при такова вътрешно противоречие в изискванията на възложителя не може да се реализира основното задължение на всеки участник – да оферира придържайки се „точно” към изискванията на възложителя /чл. 54, ал. 1 от ЗОП/. (Решение № 609 от 2012г.)


В ЗОП са изрично очертани случаите, в които възложителят има право „да пристъпи към пражняване на правата” по банкова гаранция и случаите, когато възложителят има право „да задържи” такава гаранция /чл. 60 и чл. 61 от ЗОП/. Правото за задържане на банковата гаранция е изрично посочено като правомощие на възложителя, което възниква тогава, когато участникът обжалва решението за определяне на изпълнител и изрично е подчертано, че това задържане е ограничено във времето – до решаване на спора (чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗОП). ЗОП изрично урежда хипотезите, когато възложителят е в правомощията си да пристъпи към упражняване на правата по една банкова гаранция (чл. 61, ал. 2 от ЗОП). Видно от тази разпоредба, това са случаите когато: - участникът оттегли заявлението си след изтичането на срока за получаване на заявления; - оттегли офертата си след изтичането на срока за получаване на офертите или - е определен за изпълнител, но не изпълни задължението си да сключи договор за обществената поръчка. Съпоставителното логическо тълкуване на текста на ал. 1 и ал. 2 от чл. 61 на ЗОП показва, че законодателната воля не е целяла да даде право на възложителя да пристъпи към упражняване на правата по банкова гаранция, когато участникът подаде жалба – в който случай възложителят има право само да задържи представената в офертата банкова гаранция. Така посоченият нормативен ред е посочен в специален закон – ЗОП, поради което не подлежи на разширително тълкуване, още повече, че разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 от чл. 61 на ЗОП са ясни дори и принципно погледнато (чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от АПК). При хипотезата на обжалване на решението за избор на изпълнител, възложителят не притежава правото да предяви искането за усвояване на гаранцията пред банката - гарант, а притежава единствено правомощието да задържи гаранцията за участие до решаването на спора по същество (арг. от чл. 61, ал. 1 от ЗОП). КЗК
счита, че образецът на банкова гаранция, в който не е изрично  посочена разпоредбата на чл. 61 на ЗОП с хипотезите, касаещи банковата гаранция, не трябва да позволява възложителят да може да се разпореди в своя полза със сумата по гаранцията в случая, когато се обжалва решението за избор на изпълнител, а единствено трябва да даде възможност на възложителя да задържи оригинала на банковата гаранция, което може да бъде гарантирано чрез посочване на по-голям срок на валидност на гаранцията, съобразен с периода на обжалване. В този смисъл посоченият образец на банкова гаранция противоречи на императивната разпоредба на чл. 61, ал. 2 от ЗОП и е основание решението за откриване на процедурата да бъде отменено като незаконосъобразно. (Решение № 609 от 2012г.)

Жалбоподателят твърди, че при издаване на Заповед за назначаване на комисията за провеждане на процедурата, кметът на община Априлци не е определил срок за приключване на работата на комисията, което е нарушение на чл. 37, ал. 2 от НВМОП (отм.). Действително в разглежданата заповед не е посочен предвиденият от законодателя в чл. 37, ал. 2 от НВМОП (отм.) срок за приключване на работата на комисията. КЗК счита, че е налице нарушение, но същото е несъществено и по никакъв начин не е рефлектирало върху действията, извършени от комисията както и върху провеждането на законосъобразна процедура за възлагане на обществена поръчка. В посочения член от Наредбата срокът за приключване на работата на комисията е обвързан с срока на валидност на офертите. В Обявлението като краен срок за подаване на офертите е посочен 05.03.2012г., а изисканият от възложителя срок на валидност на офертите е 60 дни. Видно от доказателствата, приложени по преписката, комисията е приключила работа преди изтичането на 60-дневния срок, като по този начин не са настъпили последици, които да попречат на законосъобразното и навременно провеждане на процедурата. (Решение № 695 от 2012г.)

Възложителят издава Решение за класиране на изпълнител, което е било обжалвано и отменено от КЗК с указания в мотивите: при повторното разглеждане на процедурата помощният орган да направи кратко описание на предложенията на участниците по техническите подпоказатели и да мотивира оценяването им. След влизане в сила на решението на КЗК, възложителят пристъпва към изпълнението му, като със Заповед на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 18, ал. 1 от НВМОП назначава комисия, която е в нов състав (съставът не е изцяло подменен, но са запазени само двама от членовете на предишната комисия). В тази връзка КЗК е проверила дали при подмяната на редовните членове на предишната комисията са били налице изисквания на приложимата норма – чл. 20, ал. 2 от НВМОП (отм.). Първият подменен член на комисията е заместен поради представен болничен лист за временна неработоспособност към момента на възобновяване дейността на комисията. В този случай редовният член следва да бъде заменен от резервен член и едва, ако това е невъзможно, да се определи нов член на комисията. КЗК счита, че в настоящия случай, възложителят в нарушение на разпоредбата на закона не е заместил този член на комисията с определения за резервен, а направо е назначил нов член.  По отношение на резервния член не съществува невъзможност да стане от резервен в редовен член на комисията, доколкото нито са изтъкнати обективни обстоятелства за невъзможност да изпълнява задълженията като член на комисията, нито обстоятелства по чл. 19, ал. 1 от НВМОП. Освен това нейното образование и опит, съвпадат със специалността на заменяния член.
По отношение на другия подменен член – външен експерт по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП –юрисконсулт, с друг главен юрисконсулт в общината без за това да се посочени каквито и да е обективни причини. Напротив лицето е подписало декларация за безпристрастност и липса на свързаност с участниците, както и липса на материален, респ. частен интерес в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3, във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗОП при участието й в комисията като редовен неин член. С оглед на това се приема за недоказанa необходимостта от заменянето на редовен член на комисията с друг юрист – нов член на комисията, което е съществено нарушение на чл. 20, ал. 2 от НВМОП (отм.).
По отношение на третия подменен член – старши специалист „Евроинтеграция и инвестиции” са налице обективни причини за невъзможността й да участва в дейността на комисията, доколкото е прекратено трудовото й правоотношение с община Брезник. Същата законосъобразно е подменена със специалист „строителство по проекта”, от чийто граждански договор с възложителя община Брезник е видно, че част от задълженията му по гражданския договор е да участва в комисии при провеждане на тръжни процедури за СМР, какъвто е настоящият случай.
С оглед установената незаконосъобразност при определяне на двамата нови членове на комисията, която следва да продължи процедурата съгласно указанията в мотивите, изложени в Решението на КЗК, то незаконосъобразни са и всички действия на тази комисия. Поради това, новото решение за избор на изпълнител следва да бъде отменено и преписката върната на възложителя за определяне на комисия съобразно указанията на КЗК, която да разгледа и оцени техническите и ценови предложения на участниците и да извърши класирането им. С оглед на установената незаконосъобразност при избора на нови членове на комисията, КЗК не следва да обсъжда твърдението на жалбоподателя във връзка със субективността на присъдените от всеки един от тях точки. (Решение № 684 от 2012г.)


При повторно разглеждане и оценка на офертите, след връщане на процедурата, възложителят изцяло е променил състава на първоначално назначената комисия, като съставът на комисията по втората заповед не е присъствал при отварянето на офертите. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 20, ал. 2 НВМОП (отм.) член на комисията, който не може да изпълнява задълженията си по обективни причини, се замества от резервен член, а ако това е невъзможно, възложителят издава заповед за определяне на нов член. Възложителят е изразил становище пред КЗК, че са налице обективни предпоставки за назначаването на изцяло нов състав на комисия, но от представените от него доказателства е установено, обективни обстоятелства са били налице за замяната само на двама от членовете на комисията – един от които е напуснал, а другият е бил в продължителен отпуск. Във връзка с изложеното КЗК е приела, че възложителят е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 НВМОП (отм.), тъй като не е следвало да издава заповед за подмяна на целия състав на комисията, а е трябвало да издаде заповед за заместване само на членовете, които не могат повече да изпълняват тази функция по обективни причини. Също така възложителят не е изпълнил важен елемент от фактическия състав на разглежданата разпоредба, доколкото не е заместил обективно отсъстващите редовни членове на комисията с определените за тази цел резервни членове, а е пристъпил към назначаването в състава на комисията на други лица, които по никакъв начин не са взели участие в работата й до този момент. Извършеното нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваната заповед. (Решение № 669 от 2012г.)

Жалбоподателят излага твърдение, че при отваряне на ценовите оферти не е било извършено представяне на комисията пред явилите се представители на кандидатите и не е станало ясно дали комисията заседава в законен състав, годен да взема решения. В тази връзка следва да се отбележи, че редът за работата на комисията във връзка с за разглеждането, оценка и класиране на офертите е законово регламентиран в раздел II, чл. 37 и сл. от НВМОП. Съгласно наредбата комисията започва работа след получаване на списъка с участниците и представените оферти с отваряне на офертите по реда на тяхното постъпване, като посочените от жалбоподателя действия не са законово регламентирани. Видно от Протокола от заседанието комисията е започнала работа в състав назначен по реда на чл. 18, ал. 1 от НВМОП и определен със Заповед на възложителя. В цитирания протокол членовете на комисията са идентифицирани с имената, длъжност и в какво качество участват в заседанието. При проверката за наличие и редовност на документите в Плик № 1 на жалбоподателя, комисията е установила липсващи документи, с оглед което на осн. чл. 37, ал. 7 от НВМОП протоколът му е бил изпратен и съответно той се е запознал със състава на комисията провеждаща процедурата. От изложеното следва извода, че възложителят е провел обществената поръчка при спазване на условията за осигуряване на изискуемата публичност и прозрачност и твърденията за нарушаване на тези принципи са неоснователни. (Решение № 668 от 2012г.)

Доводът на жалбоподателя, че в обосновката не са посочени обстоятелства, свързани с предлагането на техническо решение и оригинално решение при изпълнение на поръчката, отговаря на установените факти, но същите не са и визирани в аргументите на комисията за приемане на обосновката. Нормата на чл. 70, ал. 2 от ЗОП допуска приемането на обосновката да става дори и при присъствието само на едно от визираните в т. 1 - 5 условия, поради което не е нужно в същата да са посочени други обстоятелства, които да обхващат всички хипотези, регламентирани в чл. 70, ал. 2 от ЗОП. В случая в представената обосновка се съдържат две от всички предвидени в закона обстоятелства, свързани с изключително благоприятни условия и икономичност при изпълнение на поръчката. Комисията е приела същите за обективни. С оглед на това аргументът, че в обосновката не се съдържат част от обстоятелствата, предвидени в ЗОП, е необоснован. (Решение № 682 от 2012г.)

Възложител е уведомил с писмо всички участници в процедурата, че при окомплектоване на приложенията към изпратената на всички участници в процедурата заповед за класиране на участниците и определяне на изпълнител, е установил, че от отговорният служител на общинската администрация е допусната механична грешка, при която към документацията е приложена Обосновка за техническата оценка на офертите, която представлява един от работните варианти на комисията, но не обективира крайния резултат на нейната работа, достигнат в процеса по оценяване техническите предложения на участниците, отразен в Протокол № 2 и Таблица № 1 към него. П приложената обосновка от формална гледна точка не представлява завършен документ, тъй като не е подписан от своя автор, поради което не може да изпълни функциите си, предвидени в закона. По посочените причини същата не кореспондира с крайните резултати от работата на комисията. Възложителят е изпратил на всички участници в процедурата повторно Протокол № 2, окомплектован правилно с Таблица № 1 и Обосновката за техническата оценка на офертите към него. Изпратената повторно Обосновка е подписана от всички членове на комисията и отразените в същата оценки на участниците съответстват на тези в Протокол № 2 на комисията и Таблица № 1към него. Изложените обстоятелства се подкрепят от представено като доказателство пред КЗК писмено обяснение от гл. експерт в отдел „Европейски фондове, проекти и обществени поръчки”, в което последната посочва, че в процеса на работата е допуснала грешка и е изпратила обосновката, която е работен вариант и не представлява окончателното решение на комисията за оценка на техническите предложения. Взимайки предвид така установената фактическа обстановка, КЗК споделя доводите на възложителя, че Обосновката за техническата оценка на офертите, която първоначално е изпратена до всички участници в процедурата, не може да се приеме за правно валиден документ, тъй като не съдържа подписите на членовете на комисията за провеждане на процедурата – колективния орган издател на акта и не отразява неговата воля, а е работен вариант, който в резултат на допусната грешка от служител на общината е изпратен на участниците в процедурата. В тази връзка КЗК приема, че доколкото след отстраняване на допусната грешка, издаденият от възложителят акт за класиране на участниците и избор на изпълнител съответства като съдържание на актовете на неговия помощен орган и последните не си противоречат взаимно, то не е налице основание отмяна на процесната заповед. (Решение № 670 от 2012г.)

Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 НВМОП (отм.) предвижда, че срокът на валидност на офертите е времето, през което участниците са обвързани с условията на представените от тях оферти. Срокът се определя в календарни дни. Видно от ал. 3 на същия член възложителят може да изиска от класираните участници да удължат срока на валидност на офертите си до момента на сключване на договора за малка обществена поръчка. Съгласно установената съдебна практика класиране, извършено след изтичане на срока на валидност на офертите, съставлява нарушение на установените нормативни правила, водещо до незаконосъобразност на крайния акт на възложителя за определяне на изпълнител. Нормативното основание за подобен извод е чл. 37, ал. 2 НВМОП (отм.). Съгласно цитираната разпоредба възложителят определя срок за приключване на работата на комисията, който трябва да е съобразен със спецификата на обществената поръчка, като този срок не може да е по-дълъг от срока на валидност на офертите. По време на всички действия, извършвани от помощния орган по отваряне, разглеждане, оценяване и класиране на офертите, както и съставянето на протокола за тези действия, офертите следва да са валидни, защото по този начин е обезпечена обвързващата им сила. Видно от представеното по преписката писмо от община Генерал Тошево възложителят не е изискал удължаване на срока на валидност на офертите, от което следва, че всички действия на комисията, извършени на заседанията след датата на изтичане на валидността на офертите са незаконосъобразни. Това нарушение на комисията е съществено и води до порок в крайния акт на възложителя, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваната заповед. (Решение № 669 от 2012г.)

Съгласно документацията на конкретната поръчка, Раздел „Образец на оферта и указания за подготовката й”, подраздел „Оценка на офертите”, ценовите предложения на участниците се проверяват от комисията за аритметични грешки. При установено наличие на такива грешки, е посочено, че за валидна цена ще се счита тази, която се получава като сбор от стойностите на всички редове в КСС, т.е. меродавни при изчисленията ще са посочените от кандидата единични цени на видовете СМР. От събраните в хода на проучването материали КЗК е установила, че следвайки правилата разписани в документацията за оценяване на офертите комисията е проверила ценовите  предложения на участниците за аритметични грешки. При
проверката на ценовото предложение на един от участниците комисията е констатирала, че в КСС той е включил стойностите на част „ВиК” и част „Вентилация” два пъти. Веднъж като отделни стойности за всяка част, и веднъж като „ВиК и Вентилация”. При определяне на общата стойност за цялата сметка сумата е сметната два пъти, поради което в съответствие с утвърдената документация комисията е приела, че участника е допуснал аритметична грешка. След преизчисляване на КСС се е получила определена цена за изпълнение на поръчката, което предложение при критерий „най-ниска цена” е било най-благоприятно и участникът е класиран на първо място по обособената позиция. При своята работа по провеждане на процедурата комисията е длъжна стриктно да се придържа към утвърдената от възложителя документация за провеждането й. КЗК приема, че комисията е спазила стриктно утвърдената от възложителя документация и не е допуснала нарушение, както на нея така и на правилата уредени в ЗОП. Резултатите на комисията от проверката за аритметични грешки и преизчисляване на ценовото предложение се подкрепят и от извършената от КЗК служебна проверка. В резултат на изложеното КЗК счита твърдението на жалбоподателя, че е подменено ценовото предложение на избрания за изпълнител участник за неоснователно, доколкото формирането на ценовото предложение на участника от комисията е станало при спазването на посочените в документацията за участие процедура и условия. (Решение № 674 от 2012г.)

Относно мотива оценителната комисия на възложителя, че в линейния график от офертата не са посочени количества СМР, то в случая следва да се приеме, че комисията недопустимо е излязла извън правомощията си за оценяване, като в процеса на оценка е въвела нови критерии, които не са посочени изрично като съдържание на линейния график в раздел. 12.2.2. „Съдържание на офертата” – Плик № 2 и Образец № 23 – „Техническа оферта”. На следващо място следва да се отчете, че предмет на оценяване съгласно Методиката е описание на технологичната последователност на строителните процеси, като количествата, т.е. обемът СМР не влиза в този обхват. В този смисъл в описанието на технологичните процеси участника не е бил задължен да посочи и количествата СМР, които се включват. Следва също да се има предвид, че обемът СМР за обществената поръчка е утвърден от възложителя с обявената Документация, но е липсвало изискване за посочване на този обем в линейния график. КЗК счита, че въпреки констатираните неточности в мотивите и конкретно
оценката на участника по подпоказтел К.4.1., то същите следва да се квалифицират като несъществени нарушения, тъй като ако решението на възложителя да се отмени и преписката бъде върната за нова оценка по разглеждания подпоказател, то дори и ако участникът бъде оценен в случая с максималната стойност от 10 точки, то това не би променило комплексната му оценка по начин, по който да даде отражение върху вече обявеното крайно класиране по процедурата и не би довело до промяна на участника определен за изпълнител, тъй като същият отново би получил максимален резултат. (Решение № 668 от 2012г.)

Видно от представената по преписката Техническа оферта на участника, същия е предложил подробна организация и график на физическата охрана, която ще се осъществява на четирите поста. Трите поста на Административната сграда ще се охраняват от общо тринадесет охранители, а четвърти пост ще се охранява от двама охранители, като всичките ще работят на смени от по 12 часа. От така изложената организация може да се заключи, че никой от охранителите няма да надвишава максималната продължителност от 12 часа на работна смяна, както и всеки от тях ще получи задължителна непрекъсната седмична почивка от 24 часа. Според КЗК следва да се отчита обстоятелството, че възложителят не е страна в трудовите правоотношения между работодател (охранително дружество) и служител (охранител), а за нарушаване на трудовото законодателство работодателят носи съответната административно наказателна отговорност предвидена в КТ. Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика.
КЗК е приела за неоснователно и твърдението, че заложеният минимално необходим персонал за изпълнение на поръчката ще получава възнаграждение под минимално предвиденото в нормативните актове, както и твърдението, че участникът не е предвидил разходи за възнаграждения на заместващи служители при отсъствие на титулярите, включително при ползване на платен годишен отпуск. Предложената от участника месечна цена на услугата е в размер на 7 496,50 лева без ДДС, която е формирана от месечна цена за един охранител 517,00 лева без ДДС и брой охранители за осъществяване на денонощната охрана – 15 (от които един на половин работен ден). В приложената икономическа обосновка
за формиране на цената на база издръжката на един охранител на месец е посочено, че средствата за фонд „Работна заплата” се формират от основна заплата в размер на 290,00 лв., нощен труд - 9,50 % – брой на нощните дежурства за месеца х 0,25 лв. на час, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 8,10 %, допълнително възнаграждение за работа на национални и официални празници 6,10 %, за платен годишен отпуск 10 % – при годишен отпуск от 20 работни дни или общо начисления 33,70 % от основната заплата или 97,73 лева без ДДС. Предвидени са и разходи за социално и здравно осигуряване – 17,90 % или 69,40 лв. без ДДС като всички те са за сметка на работодателя. Нетното възнаграждение за получаване на охранител за един месец е 303,95 лв. без ДДС. В икономическата обосновка са посочени още разходи за материално-техническо осигуряване на дейността – 19,85 лв., разходи за застраховка „Гражданска професионална отговорност при ползване на огнестрелно оръжие”, лицензиране на охранител, задължително първоначално и последващо обучение по професията „Охранител” в лицензиран Център за обучение и медицинско обслужване на персонала от служба по Трудова медицина - 5.00 лева, административно-стопански разходи – 4,00 лв. и печалба 8 % - 31,02 лв. Така представеното ценово предложение е съобразено с нормативно установените изисквания в областта на трудовото и осигурителното законодателство и условията на възложителя за формиране на цената за изпълнение на поръчката. За (Решение № 666 от 2012г.)


Работата на комисията е обективирана в издадени и подписани от нейните членове протоколи, които след извършване на класиране на участниците в процедурата са предадени на възложителя за издаване на крайния административен акт. Действително, в Протокол № 1, Протокол № 2 и Протокол № 5, КЗК установи неточно посочване на датата и часа на провеждане на заседанията на комисията, което следва да се приеме за несъществено, предвид факта, че във всички протоколи са посочени членовете на комисията, в които същата е заседавала, описани са всички нейни действия, които са извършвани съобразно подробно разписаната в ЗОП последователност за провеждане на процедурата за възлагане на обществената поръчка, поради което твърдението за неясен състав и период на работа на комисията е неоснователно. (Решение № 653 от 2012г.)

Видно от Протокол № 1, комисията е констатирала, че за участие в процедурата са постъпили 15 броя запечатани непрозрачни плика, върху които са отразени подателя, подписите на лицата, подали и приели предложението, входящия номер, датата и часът на внасянето им в деловодството на община Бургас. Действително, всички постъпили оферти са заведени в деловодната система под един и същ входящ номер, като е различна датата и часът на подаването им. Следва да се има предвид, че представянето на оферти и завеждането им с един и същ входящ номер не води до порок в процедурата, който да е основание за отмяна на обжалваното решение за избор на изпълнител. С изписване на името на участника, неговото седалище, както и наименованието на поръчката, за която участва, за което не се спори в настоящото производство, безпрепятствено може да се направи идентификация на всеки участник в процедурата. Освен това, в ЗОП не е предвидено изрично задължение при приемане на офертите да се поставят задължително различни входящи номера. Начинът на завеждане на получените оферти е по собствено усмотрение на възложителя, при спазване изискванията на чл. 57, ал. 3 ЗОП, което в случая е изпълнено, поради което твърденията за объркване на подаваните оферти, както и за нарушения на прозрачността и публичността на процедурата се явяват неоснователни. (Решение № 653 от 2012г.)

Във връзка с документите, които следва да се представят от подизпълнителите, при ползване на такива от страна на участниците, законодателят е предвидил в чл. 56, ал. 2 ЗОП, че документите по ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 10 (документи за икономически и технически възможности) се представят за всеки от тях, а изискванията към тях се прилагат съобразно вида и дела на тяхното участие. Законодателят изрично е записал, че документите за икономически и технически възможности следва да се представят от всеки един от подизпълнителите, в зависимост от вида на тяхното участие. Съгласно одобрената документация, изискването за представяне на сертификати за качество действително е насочено към участника. Следва да се има предвид обаче, че цитираният сертификат ISO 9001:2008 или еквивалент доказва внедрена система за управление на качеството от предприятие, независимо от вида на дейност, която извършва. Този документ не е характерен за конкретна дейност при изпълнение на обществената поръчка, а напротив- удостоверява, че всички дейности по изпълнение на договора ще се изпълняват от сертифицирани лица. След като подизпълнителят следва да изпълнява конкретна дейност от предмета на поръчката, без значение от вида на неговото участие в процеса на изпълнение, то представянето на такъв сертификат е задължително, тъй като по този начин се изпълнява изискването на чл. 56, ал. 2, а именно да се представят всички документи предназначени за участника, в зависимост от вида на участие на подизпълнителя. Следователно, отстраняването на участници, поради непредставяне на такъв сертификат от страна на техните подизпълнители е съобразно изискванията на чл. 56, ал. 2 ЗОП, доколкото този документ е приложим за всеки вид дейност при изпълнение на обществената поръчка. Видно от Протокол № 2 и Протокол № 3, комисията е констатирала, че за посочения подизпълнител, жалбоподателят не е представил копие на валиден сертификат ISO 9001:2008 или еквивалент, който доказва внедрени мерки за управление на качеството. След разглеждане на офертата на жалбоподателя, КЗК установи, че участникът действително не е представил изискуемия, съобразно утвърдените изисквания от възложителя сертификат за подизпълнителя, поради което правилно е бил предложен за отстраняване от участие в процедурата на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП. (Решение № 653 от 2012г.)






четвъртък, 28 юни 2012 г.

Становище на Комисията за защита на конкуренцията по предлаганите промени в ЗЗК


Наскоро в блога бе поместенпоследният проект за изменение и допълнение на ЗЗК. В настоящото издание поместваме някои по-важни извадки от официалното становище на Комисията по този проект и нейните предложения.

1.     По отношение на дефиницията на понятието „значителна пазарна сила“, разписана в чл. 20а, ал. 1 по §. 4 от Проекта на ЗИД на ЗЗК 

В дефиницията на „значителна пазарна сила”, разписана в чл. 20а, ал. 1 от Проекта на ЗИД на ЗЗК, изрично е предвидено разграничаването на това ново понятие от понятието „господстващо положение” в неговия класически смисъл съгласно чл. 20 от ЗЗК. Едновременно с това, за установяването на значителна пазарна сила се препраща към същите фактори за оценка, както и в случая на установяване на господстващо положение. КЗК счита, че подобен подход е правилен и признат в теорията и практиката като необходим и целесъобразен, тъй като, от една страна, той обуславя ясно разграничаване на понятията: господстващо положение и значителна пазарна сила и, от друга страна – предоставя сравними и съпоставими критерии за оценка, които да бъдат използвани в процеса на правоприлагането. 
Освен това обаче, за постигането на ефективно правоприлагане в областта на злоупотребите със значителна пазарна сила е необходимо да се уреди точна и недвусмислена дефиниция на понятието „значителна пазарна сила”, а оттам и да се даде възможност за ясно и непротиворечиво прилагане на критериите за установяването й в конкретни случаи. За целта теорията и практиката възприемат като удачен подход „значителната пазарна сила” да бъде свързана и възприемана в контекста на концепцията за „икономическа зависимост”, чието съществуване поставя доставчици и купувачи в по-слаба пазарна позиция спрямо своя търговски партньор, като създава дисбаланс в позицията им при договаряне на търговски условия и изпълнението на договорните им отношения. Установяването на „икономическа зависимост“ може да бъде определено като същественият материален елемент на дефиницията за „значителна пазарна сила”, аналогично на елемента „независимост“, който се прилага при установяване на „господстващо положение” на съответния пазар.
В този контекст, в закона биха могли да съществуват и паралелно да се прилагат както концепцията за „господстващо положение”, така и концепцията за „значителна пазарна сила”, като разграничителният критерий между тях може да се установи на плоскостта на пазарната (не)зависимост на участниците на съответния пазар. В съответствие с юриспруденцията на Съда на Европейския съюз (СЕС) по прилагане на чл. 102 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), „господстващо положение” е налице, когато съответното предприятие, действащо като купувач или доставчик, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици и купувачи[1]. От своя страна, „значителна пазарна сила” е налице, когато съответното предприятие, действащо като купувач или доставчик, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като негови доставчици или купувачи са зависими от него. Поради тази причина същественият материален елемент на двете концепции – (не)зависимост, винаги има икономически характер и, следователно, същият не може да бъде изначално изведен, а следва да бъде констатиран по отношение на отделните предприятия във всеки конкретен случай  въз основа на критериите за оценка на съответния вид пазарно положение на предприятията.
С оглед прецизиране на приложното поле на двете паралелно приложими правни, в закона следва изрично да се регламентира, че предвид по-високия интензитет на „господстващото положение”, то „значителна пазарна сила” може да е налице, само ако не са изпълнени критериите за „господстващо положение” на съответния пазар. Двете антитръстови концепции следва да са уредени в закона и да се прилагат в отношение на поглъщане една спрямо друга. На практика, това означава, че прилагането на „господстващото положение” следва да изключва едновременното прилагане на „значителна пазарна сила” по отношение на едно и също предприятие в един и същи случай. В този смисъл концепцията за „значителна пазарна сила” следва да се разглежда като „по-стриктно национално право”, което може да се прилага по отношение на едностранното поведение на предприятията, когато те все още не са достигнали такова равнище на пазарна независимост, което да може да ги определи като предприятия с „господстващо положение” на съответния пазар.
На следващо място, следва да се посочи, че в самата дефиниция на предложеното в Проекта на ЗИД на ЗЗК ново понятие „значителна пазарна сила”, аналогично на понятието „господстващо положение”, следва да се включат само съществените елементи на този вид пазарно положение, както и основните критерии за неговата конкурентноправна оценка. В  предложената дефиниция на „значителна пазарна сила” не следва да присъстват елементи, които характеризират самото поведение на предприятието със „значителна пазарна сила” в контекста на евентуална злоупотреба с такова поведение. Аналогично на концепцията за „злоупотреба с господстващо положение”, следва да се приеме, че самото наличие на „значителна пазарна сила” не е забранено от закона пазарно положение, а забранена следва да е само „злоупотребата със значителна пазарна сила” като форма на едностранно поведение на предприятията, което има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. В този смисъл включените в дефиницията понятия „едностранно“ и „несправедливи“ (търговски условия) изместват акцента от определянето на пазарното положение на предприятието към анализ на самото поведение, което може да представлява формата на злоупотреба с такова пазарно положение. Същественият момент в дефиницията би следвало да бъде определянето на онова пазарно положение на дадено предприятие, което дава възможност на това предприятие да повлияе на механизмите за ефективно функциониране на съответния пазар. Оттук, при достигането от страна на дадено предприятие на пазарно положение, при което негови доставчици и купувачи са зависими от него, такова предприятие се оказва значително по-малко податливо на конкурентен натиск, което му позволява с едностранното си поведение, да навреди на ефективната конкуренция на пазара, а оттам и да засегне интересите на потребителите. Ето защо, аналогично на злоупотребите с господстващо положение, злоупотребата със значителна пазарна сила може да приеме единствено формата на едностранно поведение.
В допълнение, КЗК счита, че определението за „значителна пазарна сила” не следва да зависи от качеството на поведението на предприятието, като например „налагане на несправедливи търговски условия“. Правната квалификация на поведението на предприятие със значителна пазарна сила е предмет на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК и представлява елемент от фактическия състав на „злоупотребата със значителна пазарна сила”. 

Въз основа на тези аргументи, КЗК предлага следната дефиниция на понятието „значителна пазарна сила“:
„Значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като негови доставчици или купувачи са зависими от него.“

2.       По отношение на формите на злоупотреби, посочени в чл. 21, в редакцията им от Проекта на ЗИД на ЗЗК
 В действащата норма на чл. 21 от ЗЗК се съдържат елементите на фактическия състав на злоупотребата с монополно или господстващо положение, а именно: наличието на предприятие с монополно или господстващо положение; едностранно поведение и антиконкурентен ефект (предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и засягане на интересите на потребителите). В чл. 21, точки от 1 до 5 са разписани примерни форми на забранено едностранно поведение на предприятията, които са неизчерпателно изброени и представляват едни от най-типичните прояви на злоупотреба. В настоящата си редакция чл. 21 от ЗЗК отразява точно смисъла и съдържанието на европейската антитръстова забрана по чл. 102 от ДФЕС, което, от своя страна, е гаранция за еднакво, последователно и непротиворечиво правоприлагане в областта на злоупотребите както на национално, така и на европейско равнище.
В тази връзка КЗК не споделя премахването на настоящата т. 3 на чл. 21 от ЗЗК, още повече че тя описва една от най-честите проявни форми на злоупотреба, а именно дискриминирането на търговски партньори. В мотивите към проекта не се посочва причина, която да обосновава изваждането на тази разпоредба от закона. Поради това КЗК не споделя отпадането на чл. 21, т. 3 от ЗЗК и счита, че по този начин необосновано се засяга приложното поле на забраната за злоупотреба по отношение на една от най-типичните форми на антиконкурентно поведение на предприятията.
На следващо място, важно е да се подчертае, че съществуващата редакция на чл. 21 от ЗЗК дава възможност всяко едностранно поведение, независимо от неговата конкретна форма и проява, при установен антиконкурентен ефект да бъде квалифицирано като забранено. Тази свобода при квалифицирането на дадено едностранно поведение е особено важна предвид динамиката и непрекъснато повишаващата се сложност на пазарните отношения, които изискват индивидуален подход за всеки конкретен случай. В този смисъл, включването в обхвата на чл. 21 от ЗЗК на забрана за злоупотреба със значителна пазарна сила предполага прилагането на същия подход при анализа, какъвто се следва и при анализа на злоупотребата с монополно или господстващо положение, където формите, разписани в чл. 21, т. 1 – 5 от ЗЗК ще служат като примери при преценката за всеки конкретен случай, без да се ограничава възможността дадено поведение да бъде квалифицирано като забранено, дори и да не попада в примерно изброените форми. Поради това КЗК не счита за необходимо разписването в чл. 21 от ЗЗК на допълнителни форми на забранено едностранно поведение, които да са характерни за случаите, когато предприятие притежава значителна пазарна сила. Още повече, че с предложената редакция в частта на чл. 21, т. 5 и т. 6, новодобавените проявни форми на едностранно поведение се въвеждат като модел и за едностранно поведение на предприятията с монополно и господстващо положение. Предложените в т. 5 и 6 форми на злоупотреба могат да бъдат обхванати от някои от сега съществуващите проявни форми. Така например, предложената разпоредба на т. 6, първо тире от ЗИД на ЗЗК се съдържа в сега съществуващата т. 2 на чл. 21 от ЗЗК, доколкото ограничението по отношение на предлагане на стока под собствена марка като цяло би могло да представлява ограничаване на производството, търговията и особено техническото развитие и инвестициите. Още повече, ограничението по отношение на предлагане на стока под собствена марка е характерно само за отделни специфични съответни пазари, докато общата забрана за злоупотреба със значителна пазарна сила е насочена и следва да се прилага по отношение на всякакви възможни продуктови съответни пазари и в този смисъл формулировката е ограничителна и твърде формална в сравнение с възприетия подход в сега съществуващата редакция на чл. 21 от ЗЗК.
На следващо място, КЗК не споделя разписването на форма на злоупотреба, която да е следствие от неспазване на друг нормативен акт, в случая на националното законодателство, въвеждащо изискванията на Директива 2011/7/ЕС. Наред с това, забраната за прилагане на различни условия по отношение на договорните срокове за плащане произтича от самото въвеждане в националното законодателство на посочената директива и нейното нарушаване следва да намери своята санкция именно в това национално законодателство. Освен това, от гледна точка на юридическата техника КЗК не споделя извършеното изрично препращане към акт на вторичното право на ЕС (директива), който следва да бъде транспониран по надлежния ред в националното законодателство. 

В заключение, КЗК е на мнение, че освен добавката „значителна пазарна сила“ след „господстващо положение“, сегашната редакция на чл. 21 следва да остане непроменена в останалата си част.

  1. По отношение на срока на проучване
В предложения нов чл. 72а се определя срок от два месеца за приключване на проучването по установяване на злоупотреба със значителна пазарна сила, като в случаи, представляващи фактическа и правна сложност, срокът да може да бъде удължен с 30 дни. Така предложеното допълнение на ЗЗК не регламентира начина и реда за извършване на проучването по установяване на злоупотреба със значителна пазарна сила. Налице е празнота, която не може да се запълни чрез analogia legis, доколкото процесуалноправните норми са неприложими по аналогия, нито чрез разширително тълкуване на действащите процесуални норми. На следващо място, приемането на новия чл. 72а би довело по-нататък до колизия с установения в глава ІХ на ЗЗК общ процесуален ред, доколкото новият 2-месечен срок за приключване на проучването не държи сметка за приложимостта на някои особено важни правни институти, въведени с приемането на новия ЗЗК (Обн. ДВ, бр. 102 от 28 Ноември 2008 г.) с оглед необходимостта от пълно хармонизиране на българското законодателство в областта на конкуренцията с aquis communitaire. В тази връзка следва да се посочи институтът на предявяване на твърдения за извършени нарушения с определение по чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК (Statement of objections) и институтът на поемане на задължения от ответната страна по чл. 75 от ЗЗК (Commitments) и предвидените в закона процесуални срокове за тяхното прилагане.
С предявяването на твърденията за извършено нарушение се цели да се предостави на предприятията, обвинени, че са нарушили правилата на конкуренцията, цялата информация, която им е необходима, за да могат те да се защитят по ефективен начин, преди комисията да е постановила окончателното си решение по случая. Твърденията трябва да са достатъчно ясни, за да позволят на засегнатите страни надлежно да се запознаят с поведението, във връзка с което са получени оплакванията пред комисията. Точното установяване на последните и специфичния характер на антитръстовите нарушения, предопределен и от особеностите и спецификите на съответните продуктови и географски пазари и необходимостта от тяхното дефиниране за всеки отделен случай, предопределят и необходимостта от задълбочен анализ и по-продължително проучване, което не следва да бъде ограничавано с конкретни, в т.ч. и инструктивни срокове, уредени в закона.
В определението си КЗК е задължена да посочи срок не по-кратък от 30 дни, в който молителят и ответната страна имат право да представят своите писмени възражения по предявените твърдения, а конституираните заинтересовани лица – своето становище (чл. 74, ал. 2 от ЗЗК). Представянето на писмени възражения е проява на правото на защита на ответните страни в производството и цели да гарантира както процесуалната законосъобразност на крайното решение на КЗК, така и процесуалната справедливост на властническата намеса на органа по конкуренцията.
Изслушването на страните съгласно нормата на чл. 76 ЗЗК се осъществява в открито заседание, което се насрочва за ден, определен не по-рано от 14 дни след изтичане на срока за представянето на възраженията или становищата. Този срок от най-малко 14 дни е необходим на КЗК да се запознае с възраженията, становищата и доказателствата на ответните страни и да може да ги вземе предвид при окончателното решаване на случая.
Следва да се има предвид също така и възможността от допълнително удължаване на проучването на КЗК вследствие на необходимостта от предявяване на нови твърдения за извършени нарушения (чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗЗК). Ако след проведеното устно изслушване възникне обективна необходимост за изменяне на първоначалните твърдения за извършени нарушения на закона, КЗК е задължена да постанови ново определение, с което приема и предявява новите или изменените си твърдения за извършено нарушение по закона. В този случай, КЗК спазва процесуалния ред, следван при предявяване на първоначалните й твърдения, като дава нов срок на страните за упражняване на правото им на защита чрез: представяне на писмени възражения, становища и доказателства; достъп до материалите по преписката; провеждане на ново изслушване.
На следващо място, в ЗЗК от 2008 г. е уреден и един нов вид решение, което КЗК може да постанови, когато ответните страни отправят предложение за поемане на ангажименти от тяхна страна, с което да се постигне преустановяване на противоправното поведение, във връзка с което е образувано производството (чл. 75, ал. 1 от ЗЗК). Процедурата за разглеждане на предложенията за поемане на задължения по ЗЗК са уредени в специални правила, приети с Решение на КЗК № 131 от 09.02.2010 г., и уреждат конкретни процесуални срокове за прилагането на този нов правен институт в закона.
Извън всичко посочено по-горе, следва да се подчертае и друга особеност на производството по глава ІХ на ЗЗК, а именно създадената с чл. 74, ал. 1, т.2 възможност за комисията да върне преписката за допълнително проучване преди въобще да се пристъпи към евентуално предявяване на твърдения за извършено нарушение. С разпоредбата на чл. 77, ал. 2, т. 2 тази възможност е предоставена на комисията и след предявяване на твърдения за извършено нарушение и изслушване на страните, в резултат на което отново може да се стигне до предявяване на твърдения. Такова допълнително проучване по настоящем не е, а и не би могло да бъде обвързано с обективен срок за извършването му.
В този смисъл предвидените допълнения в Проекта на ЗИД на ЗЗК и по-специално чл. 72а, не държат сметка за описаните институти и процесуални положения, възприети в ЗЗК и прилагани както от ЕК, така и от други национални органи по конкуренцията на държавите членки на ЕС. КЗК счита, че след като тези правни институти следва да намерят приложение и в производството за установяване на злоупотреба със значителна пазарна сила, не следва да бъдат въвеждани специални срокове за приключване на проучването в това производство. Подобни специални правила биха възпрепятствали прилагането на концепцията за „злоупотреба със значителна пазарна сила” в контекста на вече действащия процесуален ред за установяване на нарушения по гл. ІV от ЗЗК, тъй като те биха били несъвместими с приложимите процесуални норми на ЗЗК.
Не на последно място, следва да се отчете обстоятелството, че процесуалният ред, по който се прилагат чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС от страна на КЗК, е регламентиран в гл. VІІІ и гл. ІХ от ЗЗК и Проектът на ЗИД на ЗЗК следва да гарантира, че националните процесуални норми няма да създадат условия за нарушаване на принципите на прилагане на правото на ЕС в страната. Това важи за всяко последващо изменение както в материалноправен, така и в процесуалноправен аспект на националното законодателство в областта на конкуренцията. Създаването на „дуализъм” в националния закон по отношение на приложимия правен режим спрямо едностранното поведение на предприятията, с оглед наличието или липсата на ефект върху търговията между държавите членки на ЕС е от обективно естество да доведе до нарушение както на принципите на правото на ЕС, така и на общия принцип на правната сигурност.

4.       По отношение налагането на временни мерки

Съображенията, изложени по отношение на чл. 72а, могат да бъдат споделени и по отношение на предвидения нов чл. 72б, който предоставя специално правомощие на КЗК, по искане на страните или по своя инициатива, когато съществува риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите или на конкурентите, да може във всеки момент от хода на производството да приложи временна мярка за спиране на твърдените нарушения по чл.20а. и чл. 21 от ЗЗК. Предвидено е временните мерки да се прилагат с определение, което  да може да се обжалва пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на АПК.
В този контекст следва да бъде подчертано, че в ЗЗК вече съществуват детайлни правила относно реда за упражняване на правомощието на КЗК да налага временни мерки съгласно чл. 56 от ЗЗК. Тези правила са приложими във всяко производство по реда на гл. ІХ от ЗЗК, като обхващат както случаите, в които националната антитръстова забрана по чл. 21 от ЗЗК се прилага самостоятелно, така и случаите, когато тя се прилага в паралел с европейската антитръстова забрана по чл. 102 от ДФЕС. 

КЗК не счита, че предложението за въвеждане на нов чл. 72б е уместно, тъй като чрез него не се внася нищо ново в правната уредба на производството пред КЗК за установяване на нарушения по гл. ІV от закона, а се създава неяснота и условия за противоречиво прилагане на това специално правило спрямо общата норма, регламентираща временните мерки по чл. 56 от ЗЗК. В случай че в ЗЗК се предвиди злоупотребите със значителна пазарна сила да се установяват съгласно процесуалния ред, уреден в гл. ІХ от ЗЗК, то нормата на чл. 56 от ЗЗК ще намери приложение и в това производство пред КЗК, поради което е нецелесъобразно въвеждането в закона на специално правило относно временните мерки по отношение на едностранното поведение на предприятията със значителна пазарна сила. 

  1. Относно приемането на Методики
С § 9 в Заключителните разпоредби на ЗИД се определят механизмът и сроковете за приемане на Методиките, предвидени в §. 2, относно чл. 8, т. 11 за извършваните производства по гл. ІV на този закон. Предвидено е обществено обсъждане на проектите на Методики и публикуването им в Държавен вестник. Съгласно чл. 20а, ал.2 от Проекта на ЗИД на ЗЗК критериите за оценка на пазарното положение на предприятия по чл. 20 и чл. 20а се определят в Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета по реда на чл. 8, т.11.
В тази връзка, КЗК счита, че разпоредбата на § 9 от ЗР на Проекта на ЗИД на ЗЗК следва да бъде прецизирана като изрично се посочи, че задължението на КЗК да приеме нови подзаконови актове по прилагането на закона се отнася именно до Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар. По този начин ще се създаде изрична законова делегация за КЗК да изготви и приеме посочената методика по реда, разписан в § 9 от ЗР на Проекта на ЗИД на ЗЗК.
Освен това следва да се подчертае, че в ЗЗК вече се съдържа норма, регламентираща, че проучването и определянето на положението на предприятията на съответния пазар се извършва в съответствие с приета от комисията методика. На основание чл. 44, ал. 3 от ЗЗК, Комисията вече е приела такава методика с Решение № 393 от 21. 04.2009 г., която се прилага в производствата пред КЗК, включително и за установяване на нарушения по глава ІV.
В този смисъл КЗК не счита за необходимо включването на разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 от Проекта на ЗИД на ЗЗК, доколкото в чл. 44, ал. 3 вече е уредена законова делегация да приеме методика, в която да определи критериите за оценка на пазарното положение на предприятията. Поради тази причина КЗК е на мнение, че в §9 от Проекта на ЗИД на ЗЗК следва да се уреди задължение за КЗК да измени и допълни приетата от нея методика, така че в нея да се съдържат критериите за оценка на предприятията със значителна пазарна сила.


[1] Вж. Решение на СЕС от 14.02.1978 по дело 27/76,United Brands v. Commission, ECR 207, Решение на СЕС от 05.101988 по дело 247/86, Alsatel v. Novasam, ECR 5687 и други.

сряда, 27 юни 2012 г.

Две интересни решения от практиката на КЗК


„БГ САТ” АД и „Булсатком” АД не са нарушили забраната по чл. 21 от ЗЗК за злоупотреба с господстващо положение, а спрямо съществуващата между тях съгласувана практика следва да намери приложена възможността за групово освобождаване.

През месец декември 2011г. КЗК връчи твърдение за извършено нарушение на „БГ САТ” АД и „Булсатком” АД за извършено нарушение на  чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК. След представяне на възражения обаче Комисията постанови решение, че двете дружества не са нарушили разпоредбите на ЗЗК.
Производството бе образувано по искане на БТК, която в процеса на водене на преговори с БГ САТ за излъчване на телевизионния канал ТВ+ и непостигане на желаните от нея условия е подала оплакване в КЗК, в което е твърдяла, че й се отнема възможността да предложи своя оферта, която да включва един от особено атрактивните телевизионни канали. Твърдяла е също така, че БГ САТ има господстващо положение на пазара на достъп до разпространение на конкретен телевизионен канал - ТВ+. Според БТК телевизионният канал ТВ + привлича зрителски интерес с широка гама от спортни събития като същността на нарушението на БГ САТ се изразявало в мълчалив отказ да предостави права за разпространение на телевизионния канал ТВ+ в мрежата на БТК, което на практика представлява поставяне на непреодолими препятствия за навлизане на новия оператор на съответния пазар.
В хода на проучването е установено, че страните се намират във вертикални взаимоотношения, доколкото БТК оперира на пазара на разпространение на радио- и телевизионни програми, докато БГ САТ е притежател на права за разпространение на специфично спортно съдържание, включено в телевизионна програма (в случая ТВ+), която дистрибутира на едро към платформените оператори, участва на пазара на предоставяне на права за разпространение на телевизионни програми. Двата пазара са вертикално свързани и представляват отделни звена от канала, по който телевизионното съдържание достига до крайния потребител и не могат да функционират самостоятелно. Участниците на двата пазара са различни, тъй като дейностите по закупуването и създаването на телевизионно съдържание, създаването на телевизионна програма и тези по разпространението им до крайни потребители са на отделен лицензионен режим, който съдържа специфични изисквания, съответстващи на осъществявания предмет.
В същото време е установено, че по отношение на спортното съдържание съществува разнообразно предлагане от различни видове спорт и различни състезания от един и същ вид спорт – футбол, тенис, бойни спортове и др., които също са атрактивни и популярни сред зрителите и задоволяват различни аспекти и предпочитания на зрителския интерес. Популярни спортни състезания са включени както в други политематични канали така и в програмите със специализиран спортен профил. Включването на спортно съдържание повишава атрактивността на телевизионните програми, поради което всеки телевизионен оператор се стреми да включи подобно съдържание в програмната си схема. КЗК е възприела аргументите на ответните дружества, че определянето на една телевизия като такава, която включва атрактивно спортно съдържане, е недостатъчен аргумент за отделянето й в отделен продуктов пазар. В резултат на подробен анализ и отчитайки всички становища и възраженията на ответните дружества, КЗК е стигнала до заключението, че в рамките на конкретното производство, предвид съдържанието включено в ТП ТВ+, съответният продуктов пазар е пазарът на разпространение на едро на телевизионни програми с политематичен и спортен профил.
КЗК е възприела за основателни възраженията на ответните дружества, че притежаването на определени права за излъчване на спортни състезания на живо повишават атрактивността на телевизионния продукт, но това не го прави само по себе си единствен и уникален и не дава основание единствено на това основание да се дефинира самостоятелен пазар от една програма и включеното в нея спортно съдържание. При това положение и на фона на събраните от КЗК доказателства, тя е преценила, че няма данни БГ Сат да притежава господстващо положение.
След това Комисията е обсъдила поведението на БГ Сат и Булсатком от гледна точка на забрана по чл. 15 от ЗЗК, като е взела предвид и правилата, залегнали в Решение на КЗК № 55 от 20.01.2011 г. за групово освобождаване от забраната по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК на определени категории споразумения, решения или съгласувани практики; Регламент (ЕС) No 330/2010 на ЕК за прилагането на член 101, параграф 3 от ДФЕС относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики и издадените от ЕК Насоки относно вертикалните ограничения от 10.5.2010. Анализът в тази част обхваща два вида отношения. От една страна – вертикалните отношения межди БГ Сат и Булсатком, от друга – типовите договори на БГ Сат. 
В настоящия случай въпреки липсата на преки писмени доказателства за съществуването на вертикално споразумение между БГ Сат и Булсатком за ограничаване на разпространението на ТП ТВ+ КЗК е преценила, че между двете дружества съществува неформално вертикално споразумение и/или съгласувана практика, която надгражда писмения договор, сключен между тях. Според Комисията вертикалното споразумение се изразява в предоставяне на изключително право на разпространение на ТВ+ от странна на БГ Сат на Булсатком в национален мащаб, респективно в изключителното задължение за доставка, по силата на което БГ Сат е задължено да предоставя правата за разпространение на ТВ+ в национален мащаб единствено на Булсатком. Характерът на установеното неформално вертикално споразумение обаче не налага твърди ограничения на страните по смисъла на чл. 4 от Регламента за групово освобождаване на вертикални споразумения, поради което КЗК е изследвала дали са налице останалите изисквания заложени в него, въз основа на които се предоставя освобождаване. Съгласно чл. 3, пар. 1 освобождаването е приложимо при условие, че пазарният дял, притежаван от доставчика, не надвишава 30 % от съответния пазар, на който той продава договорните стоки или услуги, а пазарният дял, притежаван от купувача, не надвишава 30 % от съответния пазар, на който купува договорните стоки или услуги. Предвид цялостния пазарен анализ и в частност пазарния дял на  БГ Сат, КЗК приема, че на дефинирания пазар на продажба на едро пазарният дял на БГ Сат АД е незначителен и не надхвърля заложената максимална граница от 30 %. По отношение на Булсатком е установено, че пазарният дял на дружеството е около 25 %, от което той също не надвишава заложената максимална граница от 30 % по Регламента за групово освобождаване. Поради това е изведен извод, че установеното неформално споразумение между дружествата се ползва от условията за групово освобождаване от забраната по чл. 15, ал. 1, ЗЗК.
По отношение на типовите договори, прилагани от БГ Сат и телевизионните разпространители КЗК също е приела, че имат характер на споразумения между предприятия, всяко от което оперира на различно ниво на производствената или дистрибуционната верига, т.е. характеристиките на вертикални споразумения по смисъла на чл. 15 от ЗЗК.
Като част от тези споразумения са разгледани условия, които съдържат териториални клаузи за телевизионните оператори при разпространението на ТВ+ и отделни действия на БГ Сат, които могат да доведат до налагането на териториални ограничения. КЗК е установила, че в типовите договори изрично се посочват населените места, в които телевизионните оператори могат да реализират правата си. КЗК е възприела възраженията на ответните дружества, че включването на показателя територия на разпространение е единствено във връзка с определянето на дължимите такси за съответния оператор като показател за потенциала му за развитие. Посочването на населено място няма за цел да създаде бариера пред разпространяването на програмата и в други населени места. При евентуално разширяване на мрежата в други населени места, респ. увеличаване на абонатите, които желаят да гледат ТВ+, това обстоятелство се отразява в анекси и допълнения към договора. Друг допълнителен аргумент в тази връзка е липсата на договорна отговорност при нарушения на разглежданата клауза. Единствена последица при разпространението извън посочената в договора територия е необходимостта това да се отрази в броя на потребителите за съответния оператор.  С оглед на това КЗК приема, че политиката на БГ Сат по отношение предоставянето на права за разпространението на ТП ТВ+ не включва налагането на териториални ограничения на разпространителите на телевизионни програми, което има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазара на разпространение на дребно на телевизионни програми.
С окончателното си решение по случая КЗК установява, че не е извършено нарушение от страна на „БГ Сат” АД и „Булсатком” АД по чл. 15, ал. 1 и чл. 21 от ЗЗК.
Решението е обжалвано от БТК и Мегалан пред ВАС в законния срок.

Регистрираното в Индия дружество „EU Business Services” Ltd грубо е нарушило забраната за нелоялна конкуренция като е заблудило български дружества относно предлаганата от него услуга „включване в ЕU Business Register за 2010/2011г.“

КЗК е разгледала рекламно съобщение отправено от „EU Business Services” Ltd  до български дружества със следния текст: „За да бъде включена Вашата компания в ЕU Business Register за 2010/2011г., моля разпечатайте, попълнете и изпратете приложения формуляр на следния адрес: ЕU Business Register, BOX 252 – 28020/Madrid, Spain” с послепис: „Обновяването на данните е безплатно!”. Посоченото съобщение е типична форма на кратка онлайн маркетингова комуникация, чрез която се промотира услугата включване на дружества в специален фирмен указател – EU BUSINESS REGISTER. Рекламният характер на съобщението се подчертава и от приложения формуляр към него, в чиято горна лява част е поместено обръщение към клиентите - презентация на „EU Business Services” Ltd, в която е посочено, че дружеството събира информация за EU BUSINESS REGISTER с цел данните да достигнат до други европейски компании. По този начин за адресатите на съобщението става ясно, че възползвайки се от промотираната услуга, данните за тях и дейността, която осъществяват, ще достигнат до знанието на неограничен кръг потенциални бъдещи клиенти и конкуренти в рамките не само на целия европейския пазар и извън него.
По-нататък КЗК и изследвала дали това рекламно съобщение води или би могло да доведе до заблуждение, доколкото увреждане на интересите на конкурентите, в хипотезата на чл. 33 от ЗЗК, може да настъпи единствено чрез заблуждение на потребителите, което повлиява икономическото им поведение.
Описаното електронно рекламно съобщение има заблуждаващ характер, тъй кат самò по себе си то носи информация за наличието на възможност за включване на дружества в онлайн фирмен указател, без да съдържа допълнителна информация и указания за условията, при които посочената услуга се предоставя. Тези условия се явяват съществени характеристики на промотираната услуга, които са определящи за избора на потребителя. Като такива съществени характеристики следва да се вземат предвид освен характера на услугата и обстоятелството дали същата е възмездна или безвъзмездна, респективно нейната цена, начина на плащане и срока на предоставяне на услугата, каква е продължителността на предлаганите договорните отношения, как те могат да бъдат прекратени, и др.
В съдържанието на изпратеното съобщение се посочва само, че обновяването на данните е безплатно, без да става ясно за адресата дали първоначалното включване в регистъра е платено или не. Освен това следва да се вземе под внимание и факта, че независимо, че съобщението е адресирано до български дружества, съдържанието на текста е изписано на английски език, което още повече засилва риска от възможна заблуда, че промотираната услуга е безвъзмездна по своя характер. Този извод се затвърждава и от съдържанието на придружаващия формуляр, в който под логото, разположено в десния горен ъгъл, е изписано „За да актуализирате профила на Вашата фирма, моля да отпечатате, попълните и изпратете обратно този формуляр (Актуализирането е безплатно). Само подпишете, ако желаете да бъдете вписани.” Последното изречение създава погрешно впечатление, че единственото което следва да направят лицата, е да попълнят данните за дружеството си и неговата дейност във формуляра и да го изпратят на пощенския адрес на ответника. В действителност, това не е така, тъй като в долната част на формуляра присъства труден за разчитане текс, съдържаш пояснение, че съответната фирма ще фигурира в EU BUSINESS REGISTER три години, като цената за всяка една година е 995 евро. Посочената информация съдържа данни за съществена характеристика на услугата, която е от основно и определящо значение за избора на потребителя. Подобна информация следва да бъде поднесена по ясен, недвусмислен и достъпен начин, с еднакъв шрифт с останалия текст на електронното рекламно съобщение и с този в придружаващия го формуляр. В същото време, доколкото формулярът всъщност представлява не само реклама, но и проекто-договор, който с подписването му и изпращането му обратно се превръща в окончателен договор, от особено значение е този формуляр да съдържа с еднакъв шрифт всички съществени клаузи и най-вече цената на услугата и условията за ползването й.
Налице е заблуда и в друго отношение. В горната дясна част на формуляра присъства лого, представляващо наклонена стилизирана разлистена синя книга, заобиколена встрани и над нея с осем жълти звезди както и сини надпис към него EU BUSINESS REGISTER. По външния си вид и цветово решение логото създава асоциация със знака на Европейския съюз (ЕС), или най-малкото с дейност, свързана с дейността на институциите на ЕС. Изборът на подобно лого едва ли е случаен, изхождайки от обстоятелството, че за средно интелигентния потребител включването му в онлайн фирмен указател, с наименование EU BUSINESS REGISTER може да бъде свързано с инициатива, инициирана от структура на ЕС. Подобно погрешно впечатление би могло да доведе до създаване на неоправдано доверие от страна на потенциалните потребители. Доказателство в подкрепа на това е допълнително представената от дружество  информация, с която то посочва, че е разписало получения от „EU Business Services” Ltd формуляр с убеждението, че услугата е част от инициативите на Европейската Комисия.
Въз основа на така установените факти, КЗК е стигнала до обоснования извод, че начинът, по който е рекламирана услугата, създава опасност от въвеждане в заблуждение на потребителите относно съществени нейни характеристики, свързани с нейната цена и условията за изпълнението й.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗК, отговорност за заблуждаващата реклама носят както  рекламодателят, така и рекламната агенция, спомогнала за изготвянето й. В хода на производството е било установено, че процесното рекламно съобщение, ведно с приложения към него формуляр, е изпращано от един и същ подател – а именно „EU Business Services” Ltd . С оглед на това и доколкото липсват доказателства за участие на друг правен субект КЗК е приела,  че то е изготвено и разпространено от това дружество в качеството му на рекламодател, промотиращ собствената си услуга, с което е извършено нарушение по чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК.
При определяне на размера на санкцията, КЗК е отчела факт, че ответното „EU Business Services” Ltd е чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Чарлзтаун, Невис, Западни Индии. Многократните опити за осъществяване на контакт с ответника не са дали резултат и дружеството не е предоставило данни относно оборота си за предходната финансова година. При това положение приложение намира разпоредбата на т.17.1а от Методиката за определяне на санкциите, съгласно при липса на данни за реализирани нетни приходи от продажби на нарушителя за предходната финансова година, с оглед особеностите на конкретния случай и в зависимост от тежестта на нарушението, КЗК определя основния размер на санкцията в зависимост от вида на нарушението.
В конкретния случай е преценено, че описаното нарушение е тежко по своя характер, тъй като начинът, по който е осъществена заблудата – чрез изпращане на електронни съобщения, предлагащи по неясен начин предлаганата услуга, дава възможност тя да достигне до неограничен кръг лица извън националните териториални граници. За утежняващо обстоятелство следва да се приеме и факт, че за някои дружества съществуващата опасност от заблуда се е превърнала в реалност и те са подписали  изпратения формуляр, и въпреки опита си да се откажат в последствие са получили напомняне, че при забавено плащане, ще им бъде начислена допълнителна сума от 99 евро.
Така описаното поведение на „EU Business Services” Ltd, представляващо опит за оказване на натиск и принуда върху лицата с цел заплащане от тяхна страна на услуга, за която са били въведени в заблуждение, сочи висока степен на обществена опасност и представлява нежелано явление, което злоупотребява с доверието на потребителите.
Поради това окончателният размер на санкцията е определен в размер на 50 000 лв.