Архив на блога

неделя, 10 февруари 2013 г.

Практика по приложението на ЗОП – Част ХХVІІ



В жалбата се твърди, че е извършено нарушение на чл. 68, ал. 11 от ЗОП, тъй като оценъчната комисия не е предоставила на Участника - обединение възможност да представи допълнителни разяснения и доказателства. След извършения фактически анализ КЗК установи, че помощният орган на възложителя не е извършил визираното нарушение на специалния закон. Законодателят оправомощава оценъчната комисия по всяко време да проверява заявените от участниците данни, да изисква от тях разяснения, както и допълнителни доказателства за данни, представени в пликове № 2 и № 3. Горното правомощие комисията осъществява по нейна преценка, с оглед всеки конкретен случай. Законодателят изрично е извел, че тази възможност не следва да се използва за промяна на техническото и ценовото предложение на участниците. Съгласно одобрената с решението за откриване на процедурата документация за участие, възложителят е изискал в Плик № 1 да се представя декларация образец № 16 за спазване минималните цени на труд. В офертата на жалбоподателя се съдържа надлежно попълнения образец, а в ценовото му предложение при определяне на условно определената цена жалбоподателят е извел като ценообразуващ елемент ценова ставка, която е по-ниска от нормативно определената такава, която също така е послужила като опорна база в анализните цени на съдържащите се в КСС видове дейности. В настоящия случай с коригирането на така оферираната часова ставка от жалбоподателя е щяло да се стигне до ситуация, при която се променя ценовото предложение на същия в частта анализни цени и определяне на условна цена, или до противоречие на представената декларация образец 16 с предложеното в плик № 3, което изрично е забранено от закона. Поради горното КЗК не споделя извода на жалбоподателя, че е следвало да му се предостави възможност на основание чл. 68, ал. 11 от ЗОП да даде разяснения за това на каква база е определена заложената в офертата часова ставка за труд, доколкото същото би представлявало промяна във вече представеното ценово предложение и/или до противоречие с декларираното в документите за подбор. (Решение № АКТ-1223-23.10.2012)


Жалбоподателят първоначално е приложил сертификат, който макар и валиден, съгласно становището на МРРБ, е издаден в съответствие с отменен, считано от 17.11.11г. стандарт. В същото време след проверката на документите по плик 1 и в съответствие с изискванията на комисията, съгласно протокол №1, жалбоподателят е приложил и още един сертификат, издаден в съответствие с новия действащ стандарт БДС EN 12201-2:2011. Последният документ е следвало да бъде приет от комисията, тъй като макар и създаден след изтичане на срока за подаване на оферти, той е надлежно представен в рамките на приложението на чл. 68, ал.8 от ЗОП, който с новата си действаща редакция (чл. 24, ал.4 от ППЗОП) позволява да се прилагат и документи, удостоверяващи нововъзниквани факти спрямо крайния момент на подаване на офертата. Нещо повече, в случая, този документ е създаден в резултат на извършена преди това, започнала значително по-рано сертифицираща процедура, и е резултат от дългогодишни отношения между производителя и сертифициращия орган, т.е. налице е актуализация и преиздаване на сертификата, което гарантира, че продуктите и към момента на подаване на офертата са били сертифицирани. Следователно, комисията е следвало да допусне до по-нататъшно участие жалбоподателя, а не да го отстранява. С отстраняването му е извършено съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразно протичане на процедурата по-натам. (Решение № АКТ-93-31.01.2013)

Възложителят разполага с оперативна самостоятелност да определи необходимата му техническа спецификация на нужната му апаратура и да определи изискванията към потенциалните участници, стига да дават възможност за равен достъп до участие в процедурата и да не създават необосновани пречки пред конкуренцията. Доколко определени участници имат предимство пред други, това е резултат на обективни фактори, а не на субективен подход. Ограничението е до степен производител или доставчик на такава техника на територията на страната ни, което както се установи по-горе не е дискриминационно, тъй като на територията на Република България има повече от един представител на фирми произвеждащи такава секвенираща техника. От друга страна не се препятства по никакъв начин участието на производители и дистрибутори на конкретната апаратура, доколкото същите могат да доставят апарати, които отговарят на минималните от заложените параметри и функционалност на системите. Освен това в документацията за участие няма заложено изискване за участие само на производители на медицинска апаратура или „изключителни представители” на такива производители. В Условията за изпълнение на поръчката е записано, че за всички апарати, лабораторно и специализирано оборудване, фирмите трябва да представят оторизация от фирмата производител за продажба и сервиз на територията на България. Следва да се посочи, че в документацията за участие няма ограничение относно участието на обединения или ползването на подизпълнители, стига да се предлага решение, отговарящо на поставените изисквания. Като цяло, параметрите са зададени в рамка, диапазон, минимална и/или максимална величина и не са дефинирани така, че да характеризират един - единствен апарат или система. Дори да се приеме, че само апаратурата на Илумина отговаря на спорните изисквания, това не може да доведе до извод, че единствено той може да покрие изискванията за цялата позиция в тяхната съвкупност. За да се стигне до такова категорично заключение трябва всички характеристики на специфицираната апаратура, в тяхната съвкупност, да наложат извода, че само един производител може да предложи такава апаратура. КЗК приема, че в така заложената спецификация няма ограничаващо изискване и не се предпоставя изпълнителя, поради което приема твърдението на жалбоподателя за неоснователно. Освен това обявлението е публикувано в Официален вестник на ЕС, което означава, че по настоящата процедура се допускат и чуждестранни участници. (Решение № АКТ-89-31.01.2013)

На следващо място изискване на ЗОП в чл. 53, ал. 3 е представяните от участниците сертификати да са издадени от независими лица, които са акредитирани по съответната серия европейски стандарти от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” или от друг национален орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на европейската организация за акредитация за съответната област. Представените в офертата документи са издадени от Научноизследователски строителен институт – НИСИ ЕООД, което е нотифициран орган по смисъла на чл. 12а, ал. 8 от Закона за техническите изисквания към продуктите и на което е издадено разрешение за оценяване на съответствието на строителните продукти и за издаване на технически одобрения от министъра на регионалното развитие и благоустройство по реда на ЗТИ и НСИСОССП. Научноизследователски строителен институт – НИСИ ЕООД не е акредитирано по смисъла на чл. 53, ал. 3 от ЗОП по съответната серия европейски стандарти, в т.ч. и от ресорен национален орган по акредитация в тази област, и следователно представените от участника документи не доказват технически възможности за изпълнение на поръчката по начина, указан в документацията. В този смисъл е и становището от ръководителя на Орган за сертификация на системи за управление „ТЮФ Рейналд България” ЕООД, което е представено като доказателство от страна на възложителя по преписката. Макар че жалбоподателят не прави анализ на съдържанието на представените от него с жалбата доказателства, то същите не водят до различни изводи от гореизложените. Приложеното Разрешение на Научноизследователски строителен институт – НИСИ ЕООД е с обхват извършване оценяване на съответствието на строителни продукти и на системи за производствен контрол, като дори в становището на нотифицирания орган е направено разграничение на сертификацията по ISO 9001, която според лицето е от доброволните, и продуктовата сертификация от задължителната сфера, по която Научноизследователски строителен институт – НИСИ ЕООД е нотифицирано лице от МРРБ.По горните съображения КЗК счита, че изводите на комисията, възприети от възложителя, за несъответствие на офертата на участника с изискванията по документацията, са обосновани и законосъобразни и жалбата срещу отстраняването на участника от процедурата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. (Решение № АКТ-88-31.01.2013)

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 7 от ЗОП, комисията за провеждане на процедурата разглежда представените от участниците документи в плик № 1 „Документи за подбор”, като проверява дали същите съответстват на критериите за подбор, поставени от възложителя и съставя протокол. Текста на чл. 68, ал. 8 от ЗОП гласи, че когато комисията установи липса на документи и/или несъответствия с критериите за подбор или с други изисквания на възложителя, комисията изпраща протокола по ал. 7 до всички участници. От съдържанието на гореописаните разпоредби е видно, че същите не въвеждат задължение, комисията за провеждане на процедурата изрично да описва представените от участниците документи в плик № 1, когато документите им за подбор са налични и редовни - отговарят на заложените критерии от възложителя в документацията за участие в процедурата. Смисълът на визираните разпоредби е комисията за провеждане на процедурата в протокол № 1 задължително да опише констатираните несъответствия и липсващи документи в плик № 1 от офертите на участниците, да им изпрати протокола и по този начин да им се даде възможност да допълнят/ изправят непълнотите в офертите си. (Решение № АКТ-83-31.01.2013)

Неоснователни са твърденията в жалбата, че в индивидуалните оценки направени от всеки един член на комисията, както и в Протокол № 3 от работата на комисията, не е направен сравнителен анализ на отделните елементи от техническите предложения на участниците и също, че комисията за провеждане на процедурата не изложила кратка описание на техническите предложения на участниците по втора обособена позиция. Видно от Протокол № 3 комисията за провеждане на процедурата е направила кратко описание на техническите предложения на участници по обособена позиция № 2, с което е спазила императивната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Анализът на техническите предложения на участниците по втора обособена позиция е осъществен в мотивите на всеки един член на комисията за провеждане на процедурата, които са дадени за формиране на техните оценки, въз основа визираното по-горе кратко описание. Следователно членовете на комисията са определили оценките на участниците по двата подпоказателя на показател „Предложена методология” (Км): подпоказател „Обосновка” и подпоказател „Стратегия”, именно във основа на тази информация. По отношение на твърдението, че оценките на участниците по двата подпоказателя на показател „Предложена методология” (Км), а именно: подпоказател „Обосновка” и подпоказател „Стратегия” представляват средноаритметичен сбор от оценките на членовете на комисията, КЗК счита, че при така заложената методика за оценка на офертите, това е единствения възможен начин същите да бъдат определени. (Решение № АКТ-83-31.01.2013)

КЗК не кредитира изложеното от заинтересованата страна, че при всички случаи параметърът, който е предложил представлява идентично решение или поне еквивалентно техническо решение по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗОП, в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗОП възложителят не може да отстрани оферта на основание, че предложените стоки или услуги не съответстват на посочените от него технически спецификации, когато участникът докаже в своята оферта с подходящи средства, които удовлетворяват възложителя, че предложеното от него решение отговаря по еквивалентен начин на изискванията, определени в тези технически спецификации. В настоящия случай цитираната от участника разпоредба е неприложима с оглед обстоятелството, че тя касае случаи, при които техническите спецификации са определени, чрез посочване на български стандарти въвеждащи европейски стандарти, европейски технически решения, общоприети технически спецификации, международни стандарти, технически спецификации, създадени и широко възприети от индустрията и участникът докаже с подходящи средства, че предложеното от него решение отговаря по еквивалентен начин на изискванията. В конкретния казус се касае за определяне на техническа спецификация не чрез посочване на стандарт, а чрез утвърждаване на точно определени характеристики на които трябва да отговаря изискваната медицинска апаратура, а именно провисване на пациентната маса по-малко от 0,4 см. с товар по-голям от 100 кг., поради което участниците е трябвало да предложат апаратура покриваща така заложеното от възложителя минимално изискване. КЗК приема за основателно и твърдението на жалбоподателят, че предложената от участника пациентната маса не отговаря на заложеното изискване „Диапазон на изоцентрична ротация на масата: минимум +/- 110o”. В предложението си за изпълнение на поръчката участникът е посочил: „диапазон на изоцентрична ротация на масата, с който се постигат пълни 180o въртене, което в комбинация с ротацията на рамото на уредбата осигурява необходимата по международните стандарти 4π геометрия и еквивалентен лечебен ефект при клиничната експлоатация на апарата”. От приложените към предложението документи, КЗК установи, че предлаганата от участника апаратура е с изоцентрична ротация на пациентната маса с обхват Ѓ} 95o, което предложение не покрива изискваната от възложителя минимална ротация на масата от +/- 110o. Неотносимо към настоящото производство е посоченото от заинтересованата страна, че няма допълнително клинично предимство във въртене на пациентната маса в ъгъл по-голям от Ѓ} 90o. Участникът е имал възможност да обжалва решението за откриване и утвърдената с него документация, в определения в закона срок, но с оглед обстоятелството, че това не е сторено и документацията за участие е влязла в сила, то участниците са били длъжни да се съобразят с условията предвидени в нея. Неоснователно участникът посочва, че предложението му представлява еквивалентно техническо решение по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 от ЗОП, доколкото както по-горе беше установено, разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗОП е неприложима в конкретния казус, с оглед обстоятелството, че в процесната процедура за възлагане на обществената поръчка техническата спецификация на пациентната маса е определена чрез утвърждаване на точно определени характеристики, на които тя трябва да отговаря и с които участниците е следвало да се съобразят при подаване на офертите си. (Решение № АКТ-92-31.01.2013)

Съгласно изискванията по документацията в оферирания срок за изпълнение на поръчката по изработване на работен проект по обособена позиция № 2, сроковете за съгласуване на същия не влизат в срока за проектиране видно от чл. 10, ал. 10 от проекто-договора. В този смисъл, не е основателен аргументът на жалбоподателя, че оферираният срок за дейността по проектиране в рамките на 5 /пет/ календарни дни от избраният за изпълнител участник не е възможен за изпълнение, поради обстоятелството, че в обхвата на инженеринговото изпълнение се включват задължителни основни дейности, посочени в жалбата. Видно от указанията за подготовка на офертата, дейността по изработване на инвестиционен проект във фаза „Работен проект” е за сметка на изпълнителя. На всички лица, закупили документация е предоставен одобрения идеен проект, като възложителят не е поставил ограничение проектирането да започне след сключване на договор за инженеринг, а единствено е определил съдържанието на работния проект и изискванията към проектантите. Следователно, на всеки участник е предоставена възможност да оферира по своя преценка срок за изпълнение на дейността по проектиране. Отделно от това, възложителят в документацията за участие не е дефинирал минимална допустима граница на този срок, като предложение под нея да се определя като нереалистично. Следва да се има предвид също, че в случая, на етап разглеждане документите в плик 2 са допуснати само двама участници, поради което не е налице и приложение на разпоредбата на чл. 70 ЗОП. Визираната норма е единственият законодателен текст, който задължава комисията при предоставяне на по-благоприятно предложение от участник спрямо средната стойност на предложенията на останалите участници да изиска писмена обосновка за начина на формиране на съответното предложение. При положение, че предложението на избрания за изпълнител участник по обособена позиция 2 от предмета на поръчката относно срока за проектиране е съобразен с изискванията в документацията, то не са налице основания за отстраняване на участника с мотива, че предложения от него срок в рамките на 5 /пет/ календарни дни и невъзможен за изпълнение, както неправилно счита жалбоподателя. Следователно помощният орган на възложителя законосъобразно в съответствие с поставените изисквания в документацията и съобразявайки се с изискванията на ЗОП е приел и оценил оферирания от избрания за изпълнител участник по обособена позиция № 2 срок за изпълнение на дейността по проектиране на ПСОВ. (Решение № АКТ-91-31.01.2013)

По отношение искането на заинтересована страна за възлагане на направените в настоящото производство разноски следва да се отбележи, че по преписката са представени единствено две пълномощни за упълномощаване на двама адвокати, в които не е посочена сума за извършване на услугата, също така не са представени доказателства удостоверяващи реалното й заплащане. Водена от предходното КЗК приема, че направеното искане, от заинтересованата страна, следва да бъде оставено без уважение. (Решение № АКТ-87-31.01.2013)

Твърдение, съдържащо се в жалбата относно нарушение на чл. 69а, ал. 3 ЗОП с аргумента, че комисията не е оповестила на публично заседание предложените цени за подобектите по обособена позиция № 1 е неоснователно. Съгласно констатациите в протокол № 4, комисията за провеждане на процедурата на публичното заседание за отваряне и оповестяване на ценовите оферти са обявени предлаганите от двамата участници общи цени за изпълнение на поръчката. В този протокол е отразено, че на публичното заседание председателят на комисията е запознал членовете на комисията със съдържанието на плик № 3 от офертите на участниците, като е прочел на глас ценовите им предложения без ДДС. Членовете на комисията са констатирали, че представените ценови предложения съгласно документацията и предложените цени не надвишават максимално допустимите прагове. След описаните действия на комисията е приключила публичната част от заседанието за отваряне на ценовите предложения. Комисията е продължила своята работа в закрито заседание. От значение в случая е и обстоятелството, че видно от разписаното в протокол № 4, нито един от представителите на участниците, включително и на жалбоподателя не е присъствал на публичното заседание за отваряне и оповестяване на ценовите предложения. При това положение, доколкото протоколите от работата на комисията са официални документи, отразяващи констатациите, направени от комисията в хода на провеждане на процедурата, то описаните по-горе действия, осъществени на публичното заседание за отваряне и оповестяване на ценовите оферти от помощния орган на възложителя са съобразени с изискванията на чл. 69а, ал. 3 ЗОП. (Решение № АКТ-91-31.01.2013)

Следва да се има в предвид, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗОП не изисква представената писмена обосновка да отговаря кумулативно на всички условия от т. 1 до т. 5 на същата разпоредба, като е допустимо тя да съответства и на само една от предвидените законови хипотези, за да бъде приета. Констатираното от КЗК съответствие на мотивите изложени от комисията с две от хипотезите за приемане на писмената обосновка по чл. 70, ал. 2 от ЗОП се явява напълно достатъчно, за да бъде прието за законосъобразно решението на комисията да се приеме писмената обосновка представена от участника и допускането му до извършеното класиране на офертите. (Решение № АКТ-87-31.01.2013)

Разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗОП дава правото на възложителите за доказване на икономическото и финансовото им състояние на участниците да изискват представянето на годишен финансов отчет /ГФО/ или някоя от съставните му части, когато публикуването им се изисква от законодателството на държавата, в която участникът е установен. Отчетът за приходите и разходите, съставна част от ГФО дава информация за наличието на печалба или загуба на един търговски субект (в конкретния случай – застрахователно дружество), а оттам и за финансовата му стабилност. Принципно отрицателният финансов резултат – загуба, на един търговец е индикация за финансови затруднения и евентуална невъзможност или забава за изпълнение на неговите задължения. Предмет на обжалваната обществена поръчка е „Застраховане на недвижимо имущество и на автомобилите на МТСП”. Дейностите по застраховане и презастраховане са уредени в Кодекса за застраховане /КЗ/, като задължително условие за законосъобразното им упражняване е наличието на издаден лиценз от надзорния орган – Комисията за финансов надзор. Същевременно съгласно чл. 63 от КЗ с цел гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни и презастрахователни договори застрахователят, съответно презастрахователят е длъжен по всяко време да: 1. определя и прилага в дейността си премии, съответстващи на размера на поетия риск и на разходите си; 2. Образува достатъчни по вид и размер технически резерви съгласно изискванията на закона; 3. покрива техническите резерви с подходящи активи; 4. разполага с достатъчно собствени средства, които да покриват границата на платежоспособност и гаранционния капитал. В този смисъл дори и да е на загуба един застраховател би следвало хипотетично да има заделен достатъчен финансов ресурс и да може да извършва плащане на договорените застрахователни обезщетения. С оглед целта на процедурите за възлагане на обществени поръчки - ефективно разходване на бюджетни и извънбюджетни средства и предвид обстоятелството, че застрахователният договор е алеаторен и предварително не се знае на каква стойност ще бъдат застрахователните обезщетения, които застрахователят ще трябва да изплати на възложителя, то последният има право да постави допълнително изискване към финансовото състояние на участниците в процедурата – да имат положителен финансов резултат за предходните три календарни години, за да си гарантира, че бъдещият изпълнител на поръчката ще изпълнява своевременно всяка основателна претенция на МТСП за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Доколкото възложителят не е определил минимален размер на печалбата, а единствено е поставил изискване за положителен финансов резултат общо за последните три календарни години, т.е. какво да е положително число различно от нула, КЗК счита, че не е налице условие, което дава предимство или необосновано ограничава участието на лица в обществената поръчка по смисъла на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, нито е налице нарушаване на принципите за свободна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, тъй като условията са еднакви към всички потенциални участници. Предвид, че предметът на поръчката включва застраховки „Гражданска отговорност”, „Каско” и „Злополука на местата в МПС” на 42 броя моторни превозни средства и застраховка „Пожар и природни бедствия” на недвижими имоти – 3 на брой административни сгради на МТСП, т.е. предмет на застраховане са широк кръг имуществени блага, КЗК намира, че обжалваното минимално условие за икономическо и финансово състояние е в съответствие със стойността, сложността и обема на обществената поръчка и не противоречи на императивната разпоредба на чл. 25, ал. 6 от ЗОП. В подкрепа на този извод е и фактът, че прогнозната стойност на поръчката е 50 000 лв., т.е. застрахователната премия е до 50 000 лв., а например само по застраховка „Злополука на местата в МПС”, при смърт от злополука размерът на застрахователната сума за едно лице е 50 000 лв., при трайна загуба на трудоспособност вследствие злополука, застрахователната сума е процент от 50 000 лв., равен на процент загубена трудоспособност, от което следва, че при настъпване само на един пътен инцидент с повече от един пострадал и/или загинал застрахователят ще дължи по-голямо обезщетение, отколкото е стойността на неговата премия (дори и след това да ангажира регресната отговорност на причинителя на инцидента). Следователно КЗК намира за законосъобразно изискването на възложителя участникът да има реализиран положителен финансов резултат общо за последните три календарни години. (Решение № АКТ-84-31.01.2013)

Жалбоподателят изразява съмнения, че участникът „БТК” е дописвал редове в ценовата си оферта, които оскъпяват предложенията по отделните компоненти от ценовото предложение, но понеже не участват в методиката за оценка, същите не са били могли да бъдат оценени и да доведат до по-нисък резултат за участника във финалната оценка, което счита, че е основание за отстраняване на „БТК” АД от участие в процедурата. КЗК намира оплакването за основателно. Видно от първоначалното Ценово предложение на участника „БТК” АД, същото е изготвено по образеца в поканата за участие: съдържа 33 реда за „Услуга SIM карти за мобилни апарати”, 15 реда за „Услуга Автоматичен вход през оптична свързаност” и 14 реда за „Услуга SIM карти за настолни апарати и Gateway устройства”. Същевременно обаче от Протокола за постигнати договорености на „БТК” АД с комисията на възложителя, е видно, че в хода на преговорите, в които е договорена окончателната цена, е дописан един ред за „Услуга Автоматичен вход през оптична свързаност”. КЗК счита, че целта на процедурата на договаряне без обявление е да се постигнат чрез преговори по-изгодни условия (най-вече цени) за възложителя спрямо първоначалната оферта. В настоящия случай е налице промяна на първоначалната оферта и то в ущърб на възложителя, доколкото участникът „БТК” АД е направил предложение за допълнително заплащане на определена сума от страна на възложителя - след изчерпване на броя безплатни минути към всички останали мобилни мрежи в страната, което противоречи на предварително обявените от възложителя условия в поканата за участие. Това е така, защото на стр. 42-44 от поканата е даден образец (в табличен вид) на ценовото предложение на участниците, което съдържа минималните изисквания, а след последния ред е направено уточнение „* ако има повече от една цена да се добавят редове докато се опишат всички”. Това уточнение касае само редовете в образеца на ценовото предложение, в които е отбелязана такава звездичка „*” и не следва да се използва за иницииране на нови предложения. Доколкото „БТК” АД не са прибавили в първоначалното си ценово предложение такива редове със „*”, то не би следвало при преговорите да въвеждат нов ред, още повече такъв, който оскъпява офертата на участника вместо да я поевтинява, каквато е целта на процедурата на договаряне без обявление. С оглед гореизложеното КЗК счита, че участникът „БТК” АД е следвало да бъде отстранен от участие в процедурата поради представяне на оферта, която не отговаря на предварително обявените от възложителя условия и в която е нанесена промяна едностранно от участника, а не в резултат на договаряне. Класирането му на първо място следва да се квалифицира като съществено нарушение на процедурата, поради което решението за избор на изпълнител на управителя на НОИ следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а процедурата да бъде върната на етап ново договаряне с кандидатите за определяне условията на договора съгласно изискванията на възложителя, посочени в поканата за участие. (Решение № АКТ-71-24.01.2013)

петък, 1 февруари 2013 г.

Практика по приложението на ЗОП – Част ХХVІ - Новите методически указания на АОП



1.      Относно допустимостта за поставяне на изискване към лица от екипа на кандидати или участници в процедури да притежават сертификати в областта на разкриване и предотвратяване на нередности и измами

Изискванията за технически възможности и квалификация, както и за икономическо и финансово състояние на кандидатите и участниците се определят от възложителя в зависимост от предмета, сложността, обема и стойността на поръчката, съобразно чл. 50 и 51 от ЗОП. Целта е да се разгледат, оценят и класират оферти на участници, които имат необходимия капацитет да изпълнят поръчката. Ако изискванията са необосновано високи спрямо действително необходимите за конкретното изпълнение, се ограничава конкуренцията като се прегражда възможността за участие на лица, за които не са налице поставените от възложителя икономически и финансови показатели, но въпреки това притежават капацитет и са в състояние да изпълнят поръчката.
Необходимите документи се определят съобразно поставените условия в поръчката и в съответствие с изискванията на чл. 50 и 51 от ЗОП. Освен това, те трябва да представляват годно доказателствено средство, т.е. тяхната форма и съдържание следва да позволяват установяване на съответните обстоятелства.
Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 7 от ЗОП за доказване на техническите възможности и квалификацията на участниците възложителят може да изиска от тях да представят документи, удостоверяващи образованието и професионалната им квалификация и/или тази на ръководните им служители или на лицата, които отговарят за извършването на услугата или строителството, обект на договора. В ЗОП не са посочени изрично документите, с които се удостоверява образованието и професионалната квалификация. Независимо от това, следва да се има предвид, че те са определени в специалните нормативни актове в областта - Закона за народната просвета (ЗНП), Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), Закона за висшето образование (ЗВО). Такива документи са: дипломите и свидетелствата, издавани от: училищата, включени в системата на народната просвета; висшите учебни заведения; центровете за професионална квалификация; министерствата, общините, организациите на работодатели, на работници и служители и отделни работодатели в случаите по чл. 9, ал. 2 от ЗПОО (аргумент от чл. 7, ал. 1 от ЗВО; чл. 38 от ЗПОО; чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗНП). Може да се обобщи, че предпоставка за издаването им е преминаването на обучение съответстващо с рамкови програми, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката и държавните образователни изисквания (аргумент от чл. 15 и сл. oт ЗНП и чл. 10, ал. 1 от ЗПОО). Те имат характера на официален удостоверителен документ, издаден от компетентен или нормативно признат орган по утвърдени държавни изисквания.
Предвид това, в случаите, когато възложителите изискват представяне на конкретни сертификати за доказване на придобито образование или професионална квалификация от съответните лица, те трябва да могат да докажат, че тези документи отговарят на разгледаните по-горе условия.
Необходимо е също така възложителите да подхождат внимателно при посочването на документите за доказване на придобит опит в определена област. В този случай е неподходящо да се изисква сертификат, който удостоверява преминат курс на обучение, когато при него не е придобит практически стаж, а единствено знания в съответната област. Като относими документи би следвало да се разглеждат изпълнени договори със същия или сходен предмет или документ за придобит трудов или служебен стаж.
Предвид изложеното, може да се определи като несъобразено със ЗОП изискването да се доказва опит в областта на разкриването и предотвратяването на нередности и измами чрез представяне напр. на сертификати, които удостоверяват само преминат курс на обучение. По същия начин следва да се разглежда и изискването и/или представянето на сертификат за доказване на придобита професионална квалификация в тази област, издаден от лице, което не е лицензирано да осъществява дейност като център за професионална квалификация в съответствие с чл. 22, ал. 7 от ЗПОО. В тези случаи може да се приеме, че тяхното изискване като условие за участие в процедура по ЗОП, ненужно и необосновано затруднява, а в някои случаи може да доведе до ограничаване участието на заинтересовани лица в процедури за възлагане на обществени поръчки, в противоречие с разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП.

2.      Предоставяне на достъп до протокола при възлагане на обществени поръчки по реда на глава осма “а” от Закона за обществените поръчки

По реда на глава осма „а” ЗОП се възлагат обществени поръчки, чиято ниска стойност не оправдава разходването на времеви, човешки и финансов ресурс за провеждане на процедура по закона. Разписаният ред регламентира само някои правила, като за останалите на възложителя е предоставена свободата да ги уреди, съобразно особеностите и организацията на работа в подчинената му административна структура, при спазване на основните принципи на закона.
В тази връзка, с оглед принципа на прозрачност, възложителят трябва да уведоми по подходящ начин лицата, които са подали оферти, за резултатите от оценяването, включително като им предостави копие или достъп до съответния протокол.


3.      Определяне на сроковете при възлагане на обществени поръчки по реда на глава осма “а” от Закона за обществените поръчки

Глава осма „а” ЗОП предвижда облекчен ред за възлагане на поръчки, чиято ниска стойност не оправдава разходването на времеви, човешки и финансов ресурс за провеждане на процедура по закона.
Определеният ред изисква публикуване на покана на Портала за обществени поръчки и на „профила на купувача”. В поканата възложителят определя два срока – за публичен достъп до поканата и за получаване на оферти. Те са взаимосвързани, като срокът за получаване на оферти не може да е по-кратък от срока за публичен достъп. В закона не е предвидено тези срокове да стартират последователно, т.е. срокът за получаване на оферти да започва след изтичане на срока за публичен достъп. Това означава, че двата срока текат паралелно (аналогично на процедурите по закона) - от деня, следващ публикуването.
Минималният срок за публичен достъп, респ. за получаване на оферти е 7 дни, считано от деня, следващ деня на публикуване на поканата. Следва да се има предвид, че спазването на законоустановените принципи е задължително, доколкото по този ред също се възлагат обществени поръчки. Принципът на пропорционалност изисква срокът за получаване на оферти да съответства на времето, необходимо за тяхната подготовка, което от своя страна зависи от обема и сложността на конкретната поръчка. При съобразяване с тези особености, при необходимост трябва да се определи по-дълъг срок, тъй като получаването на добре подготвени оферти е в интерес на възложителя.


4.      Съкращаване на процедурни срокове при публикуване на предварително обявление

В съответствие с разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗОП, възложителите изпращат до АОП за публикуване в Регистъра на обществените поръчки /РОП/ предварително обявление за всички процедури за възлагане на обществени поръчки или за сключване на рамкови споразумения, които възнамеряват да открият през следващите 12 месеца, когато общата стойност без ДДС за съответната категория стоки или услуги по чл. 5, ал. 1, т. 1 от закона е по-голяма от 450 000 лв.
В областта на отбраната и сигурността, за доставки на стоки по чл. 3, ал. 2 от ЗОП и за услуги по чл. 5, ал. 1, т. 3 от закона предварително обявление се изпраща, когато стойността без ДДС по категории е равна или по-висока от 1 000 000 лв. (чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗОП).
При поръчки за строителство, предварително обявление се изпраща, когато стойността на отделната поръчката без ДДС е равна или по-висока от 2 640 000 лв., а когато поръчката е по чл. 3, ал. 2 от ЗОП - равна или по-висока от 4 000 000 лв. (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗОП).
Предварително обявление се публикува и в “Официален вестник” на Европейския съюз /ОВ на ЕС/ за поръчки по чл. 3, ал. 1 от ЗОП, когато стойността за съответната категория стоки или услуги по чл. 5, ал. 1, т. 1 от закона е равна или по-висока от левовата равностойност на 750 000 евро, както и за поръчки по чл. 3, ал. 2 от ЗОП (в областта на отбраната и сигурността), при стойност по категория равна или по висока от 782 320 лв. (чл. 45а, ал. 2 и 5 от ЗОП). При поръчки за строителство, предварително обявление до ОВ на ЕС се изпраща, когато стойността на отделната поръчката без ДДС е равна или по-висока от прага за съответния вид възложители, посочен в чл. 45а, ал. 2 от ЗОП.
Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗОП, предварителните обявления за поръчки с обект доставка или услуга се изпращат до АОП до 1 март. За поръчките за строителство такъв срок не е предвиден, но от текстовете на европейските директиви може да се изведе заключение, че в тези случаи изпращането се извършва възможно най-скоро след вземането на решение за одобрение на планираните поръчки за строителство или рамковите споразумения, които възлагащите органи възнамеряват да възложат. Важно е да се отбележи, че предварителните обявления до ОВ на ЕС се изпращат не по-късно от изпращането им за публикуване в РОП (чл. 45а, ал. 10 от ЗОП).
Публикуването на предварително обявление може да послужи на възложителите за използване на съкратените срокове по чл. 64, ал. 2, чл. 81, ал. 2 и чл. 104, ал.1 от ЗОП. Видно от цитираните разпоредби от закона, за да е законосъобразно използването на съкратени срокове, следва да са изпълнени кумулативно две условия – предварителното обявление да е изпратено за публикуване между 52 дни и 12 месеца преди датата на изпращането на обявлението и да съдържа информацията, налична към датата на изпращането му. От тези норми може да се изведе заключение, че при спазване на двете условия съкращаване на сроковете е допустимо дори при публикуване на предварително обявление след сроковете по чл. 23, ал. 3 и чл. 45а, ал. 10 от ЗОП.
Наред с това, при спазване на цитираните условия евентуални разлики в съдържанието между предварителното обявление и същинското обявление не са пречка пред съкращаването на сроковете, ако тези разлики са резултат от информация, станала известна на възложителя след публикуване на предварителното обявление и са несъществени, т.е. предметът на поръчките не е значително изменен. Тъй като в ЗОП не е предвиден ред за коригиране на предварителните обявления, при съществено разминаване в съдържанието между предварителното и същинското обявление е необходимо повторно да се публикува предварително обявление за поръчките с променен предмет.
Във връзка с възможността за използване на съкратени срокове е важно да се отбележи, че с промените в закона, в сила от 01.05.2012г., в чл. 23, ал. 4 и чл. 45а, ал. 5 от ЗОП изрично се указва, че публикуването на предварително обявление е задължително, само когато възложителите възнамеряват да се възползват от предвидените възможности за намаляване на процедурни срокове съгласно чл. 64, ал. 2, чл. 81, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 от ЗОП. При тълкуване на цитираните разпоредби може да се направи извод, че без оглед от стойността на конкретната поръчка, фактът, че възложителят е изпратил предварително обявление, означава, че той може да се възползва от възможностите за
използване на съкратени срокове. Следователно, при публикуване на предварително обявление и спазване на посочените условия, съкращаване на сроковете се допуска и за поръчки на стойност под праговете по чл. 23, ал. 1, респ. чл. 45а, ал. 2 и 5 от ЗОП, както и за поръчки за услуги по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗОП.

5.      ОТНОСНО: Прилагане на чл. 4, т. 4 от закона за обществените поръчки, при възлагане на теренни археологически проучвания във връзка с инвестиционната дейност на възложителите

Всяко юридическо лице, притежаващо качеството възложител по смисъла на чл. 7 от ЗОП, е длъжно да разходва средствата си чрез процедури за възлагане на обществени поръчки, когато е налице обект на обществена поръчка по смисъла на чл. 3 от ЗОП и когато стойността на разхода надхвърля праговете, определени в чл. 14, ал. 1 от ЗОП. Изключения са допустими само в хипотезите на чл. 4, чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от ЗОП.
Едно от изключенията от приложното поле от закона е свързано с възлагането на услуги в областта на научноизследователска и развойна дейност (чл. 4, т. 4 от ЗОП). Съгласно това изключение, не са обект на обществена поръчка научните изследвания и експерименталните разработки, когато възложителят изцяло заплаща услугата, но ползите от тях не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност.
Причините за изключване на тези услуги от приложното поле на ЗОП, респ. на директивите в областта на обществените поръчки, се съдържат в съображение 23 от Преамбюла на Директива 2004/18/ЕО. Там се препраща към чл. 163 (настоящ чл. 179) от Договора за създаване на Европейската общност, съгласно който насърчаването на изследователската дейност и технологичното развитие е средство за укрепване на научната и технологична база на промишлеността на Общността. За тази цел, в рамките на цялата Общност, се поощряват предприятията, научноизследователски центрове и университети, в дейностите им, свързани с научните изследвания и технологичното развитие с високо качество. Наред с това, се подкрепя взаимното сътрудничество чрез премахването на правните и финансови пречки за осъществяването му. С тези мотиви съфинансирането на програми за научни изследвания е изключено от приложното поле на директивата.
С въвеждане в ЗОП на изискванията на Директива 2009/81/ЕО, относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността, в т. 13а от Допълнителните разпоредби на закона е дефинирано понятието „научноизследователска и развойна дейност”. Това са всички дейности, които обхващат фундаментални научни изследвания, приложни научни изследвания и експериментална развойна дейност, като последната може да включва създаване на прототипи, например устройства за демонстриране постиженията на нова концепция или нова технология в съответна или представителна среда.
В съображение 13 от Преамбюла на директивата се посочва, че фундаменталните научни изследвания се състоят от експериментална и теоретична работа, насочена основно към постигането на нови знания по отношение на естеството на феномени и поддаващи се на наблюдение факти, без оглед на евентуално конкретно приложение или употреба. Приложните научни изследвания представляват също така оригинални разработки, предприети с оглед добиването на нови знания. Те обаче са основно насочени към постигането на определена практическа цел. Експерименталната развойна дейност се състои от разработки, основаващи се на съществуващото познание, получено при научни изследвания и/или практически опит с оглед започване производството на нови материали, стоки или устройства, установяване на нови процеси, системи и услуги или значително подобряване на вече съществуващите такива.
При дефиниране на НИРД е общоприето да се използва и определението от методическото ръководство “Фраскати”, публикувано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според това определение, НИРД включва всяка творческа работа, която се провежда систематично с цел да се увеличи обема на знанията, включително познанието за човека, културата и обществото, както и използването на този обем от знания за нови приложения. Наред с това, в ръководството се прави класификация на видовете НИРД и се посочва кои дейности трябва да бъдат изключени от обхвата на понятието.
Като изрично изключение от НИРД са посочени редица дейности, в това число образователните и обучителни дейности и други научни, технологични и производствени дейности, свързани с НИРД (напр. дейности по събиране, обработка и анализ на данни; дейности, свързани с производството и продажбата на иновативни продукти; дейности по набиране на средства за НИРД; административни дейности и пр.).
От друга страна, във “Фраскати” са изброени критерии за разграничаване на НИРД от други сходни дейности. Като основен разграничителен критерий се сочи това, дали дейността има за резултат осезаем елемент на новост и дали тя цели преодоляването на научна и/или технологична неопределеност, т.е. когато решението на даден проблем не е налично и очевидно за хората, запознати с обема от знания в тази област.
В контекста на гореизложеното, относно възлагането на дейности по теренни археологически проучвания от възложителите във връзка с реализираните от тях инвестиционни проекти може да се изведе следното заключение:
Археологията е хуманитарна наука, изучаваща развитието на човешките култури чрез издирване, анализ и документиране на материални останки. В този смисъл е безспорно, че археологическите проучвания са важна и неотменна част от науката археология. От гледна точка на ЗОП обаче, извън приложното му поле не са научните дейности по принцип, а само услугите в областта на научноизследователската и развойна дейност и то при наличие на допълнителни условия.
Изключението по чл. 4, т. 4 ЗОП е приложимо, когато са изпълнени едновременно следните условия:
- поръчката е за услуги, свързани с научноизследователска и развойна дейност (услуги по категория № 8 от Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗОП, респ. категория № 14 от Приложение № 5 към чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗОП);
- възложителят изцяло заплаща всички разходи по предоставяне на услугата; резултатите от извършеното научно изследване/експериментална разработка не остават в полза единствено на възложителя при упражняване на неговата дейност, т.е. ще могат да се ползват и от други лица.
В разглеждания случай, съгласно Закона за културното наследство, осъществяването на инвестиционни проекти в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда от предварителни археологически проучвания, с които се установява дали те няма да бъдат засегнати или нарушени. Това означава, че задължението за възлагане на археологически проучвания произтича от закон и целта е успешно и законосъобразно реализиране на конкретен инвестиционен проект. В тази връзка не може да се твърди, че целта, която преследва възложителят е повишаване на познанията в областта на археологията. Също така, резултатите от проучванията нямат влияние и не са необходими на възложителя при осъществяване на неговата бъдеща дейност. В случая ползите остават само за дейността на други лица, което не покрива изцяло замисъла на съответното условие.
Предвид изложеното, теренните археологически проучвания свързани с инвестиционната дейност на възложителя не са извън приложното поле на закона, поради което при възлагането им следва да се спазва редът, определен в ЗОП.