Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXXVI

Безспорно е пропускането на срока по чл. 205, ал. 1 ЗОП, в който възложителят, чието решение за определяне на изпълнител е обжалвано, може да поиска предварително изпълнение. Искането за предварително изпълнение следва да се направи в срока за представяне на становището по чл. 200, ал. 2 ЗОП, т.е три дни от получаване на уведомлението от КЗК за образуването на производство по жалбата срещу решението.

Характерът и целта на срока по чл. 205, ал. 1 ЗОП го изключват от приложното поле на чл. 63, ал. 1 ГПК. Несъвместимо с предмета на процесуалния закон за уреждане на производствата по граждански дела /чл. 1 ГПК/ е очакването за включването на срока по чл. 205, ал. 1 ЗОП в изброяването по чл. 63, ал. 3 ГПК, като условие да се дисквалифицира прилагането на продължаването на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. Спецификата на срока по чл. 205, ал. 1 ЗОП е функция на дължимото ограничаване във времето на възможността с временната мярка по чл. 205 ЗОП да се преодолее забраната по чл. 112, ал. 8 ЗОП за сключване на договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. Затова и опорочаването на процедурата от възложителя засягащо възможността на подалия жалбата да участва в нея, при допуснато предварително изпълнение, е скрепено със санкцията по чл. 215, ал. 5 ЗОП.

Срокът за искането по чл. 205, ал. 1 ЗОП би бил спазен и при нередовно сезиране на решаващия орган заради задължението да съдейства за изправяне на нередовностите на процесуалното действие. Така съществуването и пределите на представителната власт на лицата, подали от името на заявителя за продължаване на срока по чл. 205, ал. 1 ЗОП са ирелевантни предвид съдържанието на искането и неприложимостта на института на продължаването на срока. (Определение № 10843 от 12.09.2017 г. на ВАС; в тази насока вж. и мотивите на ТР № 4/03.02.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС)

Съгласно чл.205, ал.4 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията допуска предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител по изключение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, включително такива, свързани с отбраната и сигурността, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда. За да се допусне предварително изпълнение обаче, разпоредбата на чл.205, ал.4 от ЗОП изисква още една предпоставка и тя е наличието на обективна необходимост от защита на тези интереси. Доказването й е изцяло в тежест на възложителя. Именно защото възложителят не е доказал тази предпоставка КЗК не е допуснала предварително изпълнение. В случая възложителят не е представил доказателства относно моментното състояние на пътната настилка на процесните магистрали, за да обоснове спешност от осъществяването на предмета на обществената поръчка, свързан с отстраняването на конкретни пътни дефекти. Възложителят не е изложил и доказателства, обуславящи нуждата от срочно изпълнение на дейностите по обществената поръчка, нито такива, касаещи застрашаваното на животът и здравето на лицата, пътуващи по посочените магистрали, както и че от забавянето на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда.

След като възложителят не е изпълнил задължението си по чл.205, ал.2 от ЗОП да приложи доказателства в подкрепа на твърденията си, налагащи допускане на предварително изпълнение, КЗК обосновано го е оставила без уважение. (Определение № 10457 от 10.08.2017 г. на ВАС)

Комисията за защита на конкуренцията се произнася по това искане, като съгласно ал. 4 на чл. 205 ЗОП допуска предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител по изключение - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или ако от закъснение на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. В случая са налице именно визираните от цитираната норма, материалноправни предпоставки за допускането на предварително изпълнение на решението на възложителя за определяне на изпълнител на обществена поръчка. Предметът на последната е пряко свързан с осигуряване на система за управление на събития, акредитация и регистрация на делегациите за целите на Българското председателство на съвета на Европейския съюз 2018 г., като подготвителните международни срещи започват още септември 2017 г. и обосновават своевременното изпълнение на поръчката в особено важен държавен интерес, а от закъснение на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Посочените основания са достатъчни за допускане на предварителното изпълнение, поради което правилно КЗК е постановила определението си и е приложила ЗОП. При наличието на основанията по чл. 205, ал. 4 ЗОП, настоящият състав приема оспореният акт на Комисията за защита на конкуренцията за законосъобразен. (Определение № 10435 от 09.08.2017 г. на ВАС)

Осъщественият контрол на процедурата от АОП, не изключва последваща проверка от управляващия орган, поради което и доводът в тази връзка е неоснователен, а проведената процедура е в съответствие с правилата за извършването й. По силата на §8, ал. 2 от ПЗР от ЗУСЕСИФ приетите от Министерски съвет нормативни актове, уреждащи обществени отношения, които са предмет на този закон, както и издадените от Министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване на оперативните програми, запазват своето действие по отношение на програмен период 2007-2013 г. […] Правилата за налагане и извършване на финансови корекции са регламентирани в чл. 13 от Методологията, както следва: органът следва да уведоми бенефициера за съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да бъде наложена финансова корекция, като посочва категорията нарушение, нарушените нормативни разпоредби и мотивира избрания метод за определяне на корекцията и нейния размер; в срок до 10 работни дни от датата на получаване на уведомлението бенефициентът може да представи на УО коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер; в срок до 5 работни дни от получаването на възражението органът мотивира неговото приемане или отхвърляне; в случай, че възражението на бенефициера бъде прието, УО не налага финансова корекция или коригира нейния размер, а ако го отхвърли - пристъпва към налагане на финансова корекция. Размерът на финансовата корекция определен от УО ОПТ съгласно чл.8, ал. 1, прилагайки диференциалния метод от Методологията, като равен на установеното финансово отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, определено на базата на анализ за съответствие с приложимия нормативен акт по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, т.е. размерът на финансовата корекция да е равен на установения размер на финансовата загуба, определен на базата на анализ на процедурата по възлагане на обществена поръчка или процедурата за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ. Анализът има за цел да се установи „нередността“-нарушението и да се оцени размерът на финансовата загуба, причинена от нередността.

Дефиниция на понятието "нередност" се съдържа и в чл. 2, т.7 от Регламент №1083/2006 година на Съвета от 11 юли 2006 година относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999, според който "нередност" е всяко нарушение на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. Предвид легалната законова дефиниция, при определянето на едно действие или бездействие на даден стопански субект като "нередност" следва да се вземат предвид следните три елемента от обективна страна: 1/доказано нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект; 2/ доказана вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет и 3/ доказана причинна връзка между нарушението и вредата. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Методологията, при определянето на финансовата корекция се вземат предвид и характерът и тежестта на нарушението и неговото финансово отражение. В този смисъл, не всяко нарушение на разпоредба на общностното или националното законодателство, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, е нередност по смисъла на съюзното право и основание за налагане на финансова корекция, а само такова, което има или би имало финансово отражение, като при всички случаи следва да е налице причинно- следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза от нея. […]

Наложената финансова корекция е за употребата на конкретна марка при подготовката на количествените сметки за строителство без думите „или еквивалент“. […]

С тези разпоредби законодателят е предоставил възможност на възложителя свободно да определя условията и изискванията към кандидатите, които смята, че ще му гарантират точно изпълнение на поръчката при съобразяване спецификата на нейния предмет и неговите потребности, но при зачитане на основните принципи на чл. 2 от ЗОП(отм.) и при спазване на забраната условията или изискванията да не дават предимство на даден кандидат или необосновано да ограничават участието на лица. Тази възможност не е неограничена, а напротив, обвързана е със задължение за достатъчна обоснованост на конкретно въведено условие. Твърдението на жалбоподателя, че при неизползване на конкретен геосинтетичен материал за армировка, а посочване само на техническите характеристики, използваните материали следва да са с по-високи редукционни коефициенти, по-ниска оразмерителна якост и в по-голямо количество, не кореспондира с посочената от него възможност за замяна на материала по чл. 20 от приложения към тръжната документация проект на договор за изпълнение на обществената поръчка. Видно от разписаните количества в сметка 1.3 част „Армирани насипни подпорни стени“/ л.132/, по т.6, 7, 8 и 9, мрежата Fortrac е и с различна цифрова идентификация. Общата сума за доставка и полагане на армираща геомрежа Fortrac е на стойност 161 377, 63 лева без ДДС. Предоставената възможност на изпълнителя по договора за замяна на строителния продукт би била изпълнима само и единствено при точно определени параметри като материал, натоварване, височина и други характеристики на армиращата геомрежа. (Решение № 9469 от 17.07.2017 г. на ВАС)

Възложителят, в настоящата процедура е посочил в утвърдената документация, в съответствие с изискванията на чл.67, ал.2 от ЗОП, че ЕЕДОП се представя, когато е приложимо, за всеки подизпълнител и за всички трети лица, чиито капацитет ще бъдат ангажиран в изпълнението на поръчката. В същата, изрично е записано, че когато при изпълнение на поръчката участникът ще ползва капацитета на трети лица, последните трябва да отговарят на критериите за подбор, за доказването на които участникът се позовава на техния капацитет и за тях да не са налице основанията за отстраняване от процедурата. Освен това е изискал, в изпълнение на разпоредбата на чл.65, ал.3 от ЗОП, участникът да докаже, че ще разполага с техните ресурси, като представи в офертата документи за поетите от третите лица задължения.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че наличието на наети тежкотоварни автомобили, посочени в офертата му, не прави наемодателя на същите, трето лице, по смисъла на чл.65, ал.1 от ЗОП. Изложеното, че „като трето лице следва да се квалифицира единствено лице, чиито ресурс се привлича за нуждите на конкретната обществена поръчка, когато даден участник няма на разположение даден прехвърлим ресурс, било то човешки или технически“ не намират почва в материалноправната уредба, приложима по административния спор. Никъде ЗОП не прави разграничение между „постоянна налична техника“ при участника и „евентуално използвана такава, в случай, че участникът бъде определен за изпълнител“. Доводът на жалбоподателя, че наетата техника не следва да се третира като ресурс на трето лице, по смисъла на чл.65, ал.1 от ЗОП, тъй като не предоставя техника или човешки ресурс единствено за нуждите на конкретната обществена поръчка, не е основателен, доколкото не почива на законовоопределена дефиниция на понятието „капацитет на трето лице”, а единствено на субективната преценка на жалбоподателя за това. […]

Участникът коректно е представил нов ЕЕДОП, в който е уточнил, че два броя товарни автомобили са наети, а не собствен ресурс. Освен новопредставения ЕЕДОП, попълнен за участника, обаче, не е представен такъв за третото лице (наемодателя на тежкотоварните автомобили, съгласно представен от жалбоподателя договор, е дружеството [фирма]), нито доказателства за поетите от него задължения (договор за наем или др. релевантни документи). Доколкото наетата техника, декларирана в представения ЕЕДОП именно като такава, не представлява собствен ресурс, то тя несъмнено се явява ресурс на трето лице. Жалбоподателят изтъква, че двата тежкотоварни автомобила са наети дългосрочно, а не за целта участие в оспорваната процедура, респ. изпълнение на критериите за подбор по същата. Тъй като нормативната уредба не дава нарочна дефиниция, кои лица следва да бъдат третирани като „трети“, то трябва да се възприеме, че всички ресурси, извън собствените такива, следва да бъдат възприемани като ресурси на трети лица. Нито възложителите по процедурите за възлагане на обществени поръчки, нито участниците в тях, а още по – малко КЗК, в качеството й на контролен административен орган, могат и следва да правят преценка, кои ресурси участниците по процедурите ползват „дългосрочно“, и кои - единствено за целта изпълнение на съответната процедура. […] Императивната разпоредба на чл.65, ал.4 от ЗОП, обаче, изисква за третите лица да не са налице основанията за отстраняване от процедурата, както и същите да отговарят на съответните критерии за подбор, за доказването на които участникът се позовава на техния капацитет. Именно за доказване на съответствието си с тези изисквания третото лице следва да попълни и подаде отделен ЕЕДОП, извън този на титулярния участник по процедурата, което задължение вменява разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗОП. Целта на закона е да се гарантира реалната обвързаност на посочения чужд капацитет, поради което, собственикът на съответния ресурс се ангажира пряко по процедурата, посредством изготвяне на нарочен ЕЕДОП и др. доказателства за поетите конкретни задължения. […] Не е основателно изложеното от жалбоподателя твърдение, а именно, че е нарушена разпоредбата на нормата на чл.54, ал.8 от ППЗОП, доколкото не му е предоставена възможност да представи допълнително доказателства към офертата си, а комисията „единствено е изискала от него представяне на нов ЕЕДОП с допълнително посочване на информация по отношение на правото на ползване на машините, които ще бъдат ангажирани при изпълнение на дейностите предмет на поръчката, но не и представяне на доказателства по отношение на вещите, които не са собствени“. Uомисията е указала на [фирма] в протокол № 1 от работата си, че може да представи в законоустановения петдневен срок, на основание чл. 54, ал. 8 и 9 от ЗОП, „нов ЕЕДОП и/или други документи, които съдържат променена и/или допълнена информация“. Така формулираното указание дава на участника възможност да представи на оценителния орган всички изискуеми документи, с които да отговори на заложените критерии за подбор, в т.ч.: нов ЕЕДОП, с коректно указана собствена или наета техника, ЕЕДОП за наемодателя – собственик на наетата техника, както и доказателства за разполагаемост на същата, напр. договор за наем, регистрационни талони и пр. […] В този смисъл, на жалбоподателя несъмнено е била предоставена възможност да преодолее констатираните липси/непълноти/несъответствия в депозираното заявление за участие, вкл. да представи ЕЕДОП за собственика на наемната техника, която планира да ползва, на основание договор с трето лице, както и други релевантни доказателства. Представените пред КЗК договор за наем с и свидетелства за регистрация, приложения към депозираната жалба срещу акта на възложителя за класиране и избор на изпълнител, не са входирани по процедурата именно след изричните указания за отстраняване на нередовностите в изготвения ЕЕДОП, а жалбоподателят ги представя едва на етап обжалване на акта на възложителя пред контролния орган, като доказателства към жалбата си. (Решение № 9472 от 17.07.2017 г. на ВАС)

В производството КЗК е извършила проучване и е събрала относимите по спора доказателства. Съгласно чл.208, ал.1 от ЗОП по производството пред Комисията за защита на конкуренцията се допускат писмени и устни доказателства, включително експертни становища. В случая обосновано и законосъобразно КЗК е отказала допускане до разпит свидетели, след като е съобразила, че представител на участника е присъствал при отваряне на офертите. Освен това обстоятелствата при отваряне на офертите са отразени в протокол №1, който е официален свидетелстващ документ, който не е бил оспорен по реда на чл.193 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, като отразените в него обстоятелства следва да се приемат за достоверни. От друга страна експертните становища се допускат с оглед необходимостта от специални знания, които решаващият орган не притежава или е налице трудност при формиране на преценката в определена област. В случая във връзка с преценката относно дописване номерацията на страници в ценовото предложение на участника [фирма], обосновано КЗК е приела, че не са й необходими специални знания и нужда от експертно становище, предвид наличната информация по преписката, поради което правилно не е допуснато експертно становище. В тази връзка с решението си КЗК е мотивирала липсата на нарушение при номериране на страниците на офертата. (Решение № 9398 от 17.07.2017 г. на ВАС)

Съгласно чл.53 от ППЗОП при промяна в датата, часа или мястото за отваряне на заявленията за участие или на офертите кандидатите или участниците се уведомяват чрез профила на купувача най-малко 48 часа преди новоопределения час. От фактическа страна е установено, че датата и часа на първото насрочено заседание на комисията не са променени, както и че по отношение на мястото не е променен адреса, а само конкретното помещение от този адрес на възложителя, както и че първоначално комисията се е събрала в библиотеката, което е отразено в Протокол №1, след което е предложено комисията да продължи работата си в друга стая на същия етаж на посочения адрес, в която условията на работа са значително по-добри. На публичната част от заседанието при отваряне на офертите е присъствал представител на жалбоподателя - г-жа М. Г. Д.. При тези данни КЗК е приела, че не е допуснато нарушение, след като на публичната част на заседание е присъствал представител на жалбоподателя, която е имала възможност да направи възражение във връзка с извършената промяна на помещението. […] В случая за участника [фирма], след като се е явил негов представител на първоначално обявеното място на провеждане на заседанието, не е било необходимо извършване на уведомление по реда на чл.53 от ППЗОП. Действията на комисията след откриване на заседанието и установяване на присъстващите представители на участниците, по преместване в друго помещение на същия адрес обявен от възложителя за място на отваряне на офертите, не съставлява нарушение, което да препятства възможността за участие или за нарушаване на неговите права, след като публичната част от дейността на комисията е продължила с негово участие и без възражения. […] Смисълът на разпоредбата е да се обезпечи участието на кандидатите или техни представители в публичната част на отваряне на офертите, чрез извършване на предварително уведомление. Участието на представител на кандидат в процедурата на датата, часа и мястото на провеждане на откритото заседание не съставлява нарушение на чл.53 от ЗОП, ако след откриване на заседанието в първоначално определеното помещение, по решение на комисията е променено помещението за отваряне на офертите, без да е извършено уведомление чрез профила на купувача най-малко 48 часа преди новоопределения час. Освен това в случая не е определен нов час, което да изисква уведомление в профила на купувача. (Решение № 9398 от 17.07.2017 г. на ВАС)

В съответствие с чл.48, ал.6 от ЗОП получените заявления за участие или офертите се предават на председателя на комисията по чл. 51, за което се съставя протокол с данните по ал. 1, като протоколът се подписва от предаващото лице и от председателя на комисията. Законосъобразен е изводът на КЗК, че П. Х. е предаващото лице на получените оферти на председателя на комисията, която е и подписала протокола за предаване, поради и което нейното участие на публичното заседание е обективно обосновано. В това качество предаващото лице няма задължение за подписване на декларация за обстоятелствата по чл. 103, ал. 2 от ЗОП и чл.51, ал.8 от ЗОП, след като не участва като редовен член в комисията и няма задължение за подписване на протокола от нейната работа. Протоколът на комисията за провеждане на процедурата е официален свидетелстващ документ, поради което отразените в него обстоятелства следва да се приемат за достоверни, поради и което позоваването на тях от КЗК е обосновано. (Решение № 9398 от 17.07.2017 г. на ВАС)

Твърдението на касатора, че следва да се оповести всеки един документ е неоснователно. В съответствие с чл.54, ал.3 от ППЗОП комисията отваря по реда на тяхното постъпване запечатаните непрозрачни опаковки и оповестява тяхното съдържание, а когато е приложимо – проверява за наличието на отделен запечатан плик с надпис "Предлагани ценови параметри". В този смисъл на разпоредбата комисията е изпълнила точно задължението си по оповествяне на съдържанието на опаковките. По тези действия на комисията присъстващият представител на [фирма] не е правил възражения, поради което следва, че отразеното в протокола е обективно представено. От друга страна правилно КЗК се е позовала на чл.54, ал.7, във връзка с ал.6 от ППЗОП, че помощният орган на възложителя разглежда документите по чл. 39, ал. 2 за съответствие с изискванията към личното състояние и критериите за подбор, поставени от възложителя след приключване публичната част на заседанието. Оповестяването на съдържанието на опаковките с офертите е действие различно от самото разглеждане на документите за съответствие с изискванията на възложителя относно лично състояние и критерии за подбор. (Решение № 9398 от 17.07.2017 г. на ВАС)

Неоснователно е възражението на касатора относно изводите на КЗК, че не е допуснато нарушение на чл.66, ал.1 от ЗОП, поради това, че не е посочен вида на предвижданите за изпълнение от подизпълнителя работи, а единствено дела в подизпълнението. Обективно е установено от КЗК, че в представения ЕЕДОП, част II Информация за икономическия оператор, раздел Г "Информация за подизпълнителите" от участника [фирма], е вписан като подизпълнител [фирма]. В представения Образец № 2 от документацията ЕЕДОП на [фирма] същият е декларирал, че "ще осъществява приготвяне на болнична храна по диети, изпълняващ 50 % от поръчката", както и приложена Декларация за съгласие за участие като подизпълнител, като и в тази декларация се подчертава размера на участието - 50%. При тези данни КЗК е приела, че е спазено изискването на чл.66, ал.1 от ЗОП, след като е посочен делът на поръчката, който ще се възложи на подизпълнителя и неговото задължение за изпълнение, както и че в съответствие с ал. 9 отговорността за изпълнението на договора за обществена поръчка е на изпълнителя. Съгласно чл.66, ал.1 от ЗОП участниците посочват в заявлението или офертата подизпълнителите и дела от поръчката, който ще им възложат, ако възнамеряват да използват такива, както и трябва да представят доказателство за поетите от подизпълнителите задължения. Съгласно чл.66, ал.2 от ЗОП подизпълнителите трябва да отговарят на съответните критерии за подбор съобразно вида и дела от поръчката, който ще изпълняват, и за тях да не са налице основания за отстраняване от процедурата. Съгласно чл.69, ал.9 от ЗОП независимо от възможността за използване на подизпълнители отговорността за изпълнение на договора за обществена поръчка е на изпълнителя. […]

Разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗОП не изисква посочване на видовете дейности за изпълнение от подизпълнителя, а само дела от поръчката, каквото в случая е изпълнено. С ал.2 на чл.66 от ЗОП се изисква подизпълнителите да отговаря на съответните критерии за подбор според вида и дела на поръчката, който ще изпълняват и които се преценяват при разглеждане на документите за подбор. Следователно посочването на видовете работи, които ще се изпълняват не е задължителен елемент на офертата, а са относими при преценка изпълнението на критериите за подбор от подизпълнителя. Освен това в случая посоченият дял от поръчката от 50% не обуславя нарушение на чл.66, ал.9 от ЗОП, предвид на това, че нормата възлага отговорността при изпълнение на договора на изпълнителя, независимо от дела на участие на подизпълнител или подизпълнители. (Решение № 9398 от 17.07.2017 г. на ВАС)

Дружеството не оспорва, че е допуснало грешки при попълване на ценовата си оферта. Не намира основание обаче твърдението, че те са могли да бъдат отстранени посредством изискани му разяснения, от страна на помощния орган на възложителя, по реда на чл. 104, ал. 5 ЗОП. На първо място следва да се посочи, че изречение второ от ал. 5 на чл. 104 ЗОП не вменява в задължение на комисията по чл. 103 ЗОП, да изисква от участниците да представят разяснения или допълнителни доказателства за данните, посочени в офертата. Нормата е диспозитивна и предоставя възможност на комисията да изисква разяснения или допълнителни доказателства за данни, посочени в офертата. Но тези разяснения не могат да водят до промени в техническото и ценовото предложение на участниците, съобразно императивното правило на предложение последно на чл. 104, ал. 5 ЗОП. В приложение 2 "Ценово предложение" изрично е посочено, че цената за изпълнение на строително-монтажните работи с включена стойност на допълнително възникнали и непредвидени видове работи, се формира от цената за изпълнение на СМР и цената за допълнително възникналите и непредвидени видове работи, които са в размер на 10% от цената за СМР. Следователно, участникът е трябвало да посочи предлаганата от него цена за изпълнение на СМР и от нея да определи 10%, които да прибави към цената на СМР, за да получи такава цена, но със включена в нея стойност на допълнително възникнали и непредвидени работи. При определянето на последната, в предложението си, участникът е обърнал действията, като първо е посочил цена за изпълнение на СМР с включена стойност на допълнително възникнали и непредвидени видове работи в размер на 875 428 лв. и от нея определил 10%, а впоследствие намерил разликата между двете стойности, посочвайки я като цена за изпълнението на СМР. Не налага извод в обратен смисъл и практиката на ВАС, на която касаторът се позовава, доколкото и трите визирани в жалбата съдебни решения, сочат на фактическа обстановка, съществено различна от процесния случай. (Решение № 9718 от 20.07.2017 г. на ВАС)

Неоснователно е твърдението в касационната жалба - че определената цена за извършване на авторски надзор не влияе на ценовото предложение. Касаторът посочва, че сумата от 4 568,96 лв. представлява абсолютна стойност от 0,52191157% от оферираната цена за изпълнение на строителството. Съгласно изискването на възложителя, посочено в т. V.3 от документацията за участие, всички дробни числа, които могат да се получат при изчисляване на сумата се закръгляват към втория знак след десетичната запетая. Поради това правилно комисията е приела, че предложената цена не отговаря на заложените изисквания на възложителя, тъй като 0.52% от 875 428 лв. правят 4 552,22 лв. Цената за извършения авторски надзор представлява процент от оферираната цена за изпълнение на строителството. Тя е максимално допустимата, посочена от участника, а възложителят ще я изплати на изпълнителя като процент от стойността на действително извършените и приети строителни дейности. При изработването на образеца на ценовото предложение възложителят се е стремял да внесе максимална яснота и точност при попълването му, като изрично е забранил внасянето на промени, изтриване или допълване. Освен това е предупредил участниците, че при неспазването на изискванията участникът ще бъде отстранен. Поради това, допуснатото несъответствие по този пункт от ценовото предложение, съставлява самостоятелно основание да се приеме, че офертата не отговаря на изискванията на възложителя, а оттам и че правилно дружеството е отстранено от участие в процедурата, включително по процесната обособена позиция № 19. (Решение № 9718 от 20.07.2017 г. на ВАС)