Настоящото издание включва извадки от сайта на АОП, свързани с най-често задаваните въпроси във връзка с попълването на ЕЕДОП и отговорите на агенцията.
Как се подписва електронен
ЕЕДОП с електронен подпис от две или повече лица (напр. органи с управителни
съвети с няколко управители) и такива, ситуирани в чужбина?
Подписването на ЕЕДОП с
електронен подпис дава възможност за последователно полагане на няколко подписа
без да е необходимо лицата да се намират на едно и също място, т.е.
дистанционно. Това обхваща и случаите на лица, ситуирани в чужбина. Следва да
се има предвид, че няма пречка всяко лице да подпише отделен ЕЕДОП, независимо че
декларираните обстоятелства са едни и същи.
За законосъобразното провеждане
на дадена процедура е от значение дали са налице основания за отстраняване за
лицата по чл. 40, ал. 1 от ППЗОП, а не броят на документите, с които се декларират
съответните обстоятелства. Предвид това, в този случай комисията за извършване
на подбор, разглеждане и оценка на офертите не следва да констатира нарушение и
да изисква представяне на коригиран ЕЕДОП. Не е необходимо да се изясняват и
конкретните обстоятелства, довели до представяне на повече от един ЕЕДОП.
Необходима ли е регистрация в
информационната система на ЕК за еЕЕДОП?
Не. Системата не изисква
регистрация.
В информационна система на ЕК
за еЕЕДОП липсват националните процедури. Как да се избере национална процедура
- напр. „публично състезание“?
Последната актуализация на
системата е към 29.11.2017 г. и в нея не е предвидена възможност да се посочи
процедура, различна от тези, по европейските директиви. Възможно е при следваща
актуализация на системата да се даде такава опция, като дотогава за
националните процедури ще е възможно да се използва ЕЕДОП само в WORD формат,
който е наличен на Портала за обществени поръчки. Няма пречка образецът в този
формат да се използва и за останалите процедури.
Указанията по отношение на
цифрово подписания еЕЕДОП, следва ли да се разбират, че при подготовка на
офертите участниците трябва да попълнят и свалят изготвения от тях еЕЕДОП и в
двата формата (.pdf и .xml) като подпишат цифрово .pdf файла? Може ли .pdf
файлът на създадения от възложителя еЕЕДОП да се попълва или същият е само с
информативен характер?
Препоръката е да се свали ЕЕДОП и
в двата формата. Свалянето във формат .pdf е необходимо, за да се подпише
цифрово и да се предостави на възложителя. Подписването на .xml формат не е
необходимо, но неговото съхраняване прави възможно повторното използване на
попълнената информация.
Създаденият чрез системата на ЕК
файл в .pdf формат не е пригоден за директно попълване. На компютърна обработка
подлежи само .xml форматът на документа. Предвид това, за да могат кандидатите
или участниците да попълнят чрез системата изискуемата информация, възложителят
следва да предостави с документацията образеца на ЕЕДОП в .xml формат. Файлът с
формат .pdf е подходящ за преглед, предвид което може да се приеме, че
предоставянето му с документацията има информативен характер.
Следва ли да се дават подробни
указания към участниците за попълване на частите на еЕЕДОП, както и за
представянето му (вариантите по методическо указание) или същите могат да бъдат
насочени към методическото указание?
Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 4 от
ЗОП документацията за обществена поръчка трябва да съдържа образци на
документи, както и указание за подготовката им.
За указания, които не са
специфични за конкретна процедура може да се препрати към относимото
методическо указание.
|
При създаване на еЕЕДОП се
вижда, че същия следва да бъде обвързан с номер на обявлението в ОВ, това
означава ли, че същия следва да се създаде след публикуването там?
Подробно описание на стъпките е
дадено в отговор на въпрос № 15 в брошурата на ЕК „е-ЕЕДОП - често задавани
въпроси“, което може да намерите на адрес: http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/17242.
(виж по-долу)
|
Информационната система на ЕК е
техническо средство за създаване на образец на ЕЕДОП. Като част от
документацията за обществена поръчка за него важат общите изисквания, които се
свеждат до предоставяне на неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп чрез
електронни средства до документацията, но не и за подписване на образците на
документи в нея. Последните се попълват и подписват от кандидатите и
участниците в процедурите.
Т. 15. Купувачът трябва ли да попълни данните за процедурата в част I
от еЕЕДОП?
Не, ако се използва системата
за еЕЕДОП, това не е необходимо. Онлайн системата за еЕЕДОП, осигурена от
Европейската комисия, може автоматично да извлече тази информация. За това е
необходимо предварително да се изпълнят следните условия:
а) Купувачът изпраща
обявлението в TED (електронен ежедневник за обществени поръчки)
б) и веднага след стъпка а)
получава електронно съобщение с временен идентификационен номер (различен от
номера в ОВ).
в) Идентификационният номер се
въвежда в системата за еЕЕДОП.
г) Тъй като обявлението
(вероятно) още не е публикувано, цялата информация, с изключение на номера в
ОВ, автоматично ще бъде попълнена в част I от съответния еЕЕДОП. Временният
идентификационен номер също ще бъде запазен в XML файла.
д) След публикуването на
обявлението за поръчката дружествата ще отворят XML файла в онлайн системата за
еЕЕДОП. Тъй като на този етап номерът в ОВ вече ще е известен, онлайн системата
за еЕЕДОП ще го извлече автоматично заедно с връзка към публикуваното
обявление.
След създаване на еЕЕДОП и
запазването му в двата формата, следва ли .pdf файла да се подписва цифрово от
възложителя преди качването му в електронната преписка?
Въпроси, свързани със заличаване на имена и подписи на служители от
административни структури при публикуването им за свободен достъп в интернет.
НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ, С рег. № П -
740/02.02.2016 г., гр. София, 11.03.2016 г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) на заседание, проведено на
09.03.2016 г., е разгледала преписка, в която се разискват въпроси, относно чл.
2 от Закона за защита на личните данни, а именно приложимо ли е заличаването на
имена и подписи на служители от административни структури при сканиране на
документи и публикуването им за свободен достъп в интернет. В случай, че вече
са публикувани свободно в интернет документи, съдържащи незаличени данни, това
нарушение ли е на разпоредбите на ЗЗЛД.
С чл. 2, ал. 1 от Закона за
защита на личните данни (ЗЗЛД) е въведено легалното определение на понятието лични
данни, съгласно което това е всяка информация, отнасяща се до физическо
лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко
чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.
Безспорно е, че имената на служителите от административните структури в
съвкупност с тяхното професионално качество, а също така и подписите на същите,
позволяват идентифицирането на конкретните физически лица и поради това попадат
в обхвата на посочената дефиниция и могат да бъдат определени като лични данни.
При обработването на лични данни следва да се спазват разписаните в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД принципи:
1.
да се
обработват законосъобразно и добросъвестно;
2.
да се събират
за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват
допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на
личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при
условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните
не се обработват за други цели с изключение на случаите, изрично предвидени в
този закон;
3.
да бъдат
съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
4.
бъдат точни и
при необходимост да се актуализират;
5.
се заличават или коригират, когато се
установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които
се обработват;
6.
се поддържат
във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период
не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват;
личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически,
статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ
идентифицирането на физическите лица.
Едновременно с посоченото по-горе, за да е налице законосъобразност на
обработването, е необходимо наличието поне на едно от посочените условия за
допустимост на обработването на лични данни, съгласно алтернативните
предпоставки, посочени в чл. 4, ал. 1 от
ЗЗЛД.
Седемте хипотези, които са разписани в закона са алтернативно посочени. За
да се прецени, съществува ли основание за обработване на лични данни, е
необходимо да се изясни фактическата обстановка по всеки конкретен случай.
В конкретно разглеждания случай, предмет на анализа е принципа за публичност и
прозрачност.
Реализирането на практика на принципа за публичност на обществената поръчка
може да въздейства по два начина, от една страна - от обществото към
административните органи за по-справедливо и законосъобразно осъществяване на
тяхната дейност, а от друга - информация за обществото относно взетите от
администрацията решения по отделни обществени поръчки. Принципът за публичност
спомага за укрепване на законността в обществото, за повишаване на юридическата
култура на гражданите и засилване на общественото доверие по вземане на решения
от страна на административните органи.
Съгласно разпоредбите на чл. 22б от Закона за обществените поръчки (отм.
ДВ. бр. 13 от 16 Февруари 2016 г.) и чл. 42 от Закона за обществените
поръчки (обн. ДВ. бр. 13 от 16 Февруари 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), възложителите
са длъжни да поддържат профил на купувача, който представлява обособена част от
тяхната електронна страница или от друг интернет адрес, за който е осигурена
публичност. Разпоредбата на чл. 22б, ал. 2, т. 7 от ЗОП (отм. ДВ. бр.13
от 16 Февруари 2016 г.) предвижда, че в профила на купувача се публикуват под
формата на електронни документи протоколите и докладите на комисиите за
провеждане на процедурите заедно с приложенията към тях. Същото задължение за
възложителя е предвидено и в разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗОП (обн. ДВ. бр. 13 от 16 Февруари 2016 г.,
в сила от 15.04.2016 г.), съгласно която в профила на купувача се публикуват
под формата на електронни документи протоколите и окончателните доклади на
комисиите за провеждане на процедурите.
В документите, които се публикуват в профила на купувача, се
заличава информацията, за която участниците са приложили декларация за
конфиденциалност, както и информацията, която е защитена със закон. На мястото
на заличената информация се посочва правното основание за заличаването - чл. 22б, ал. 3 от ЗОП (отм. ДВ. бр.13
от 16 Февруари 2016 г.) и чл. 42, ал. 5 от ЗОП (обн. ДВ. бр. 13 от 16 Февруари
2016 г., в сила от 15.04.2016 г.).
Наличието на лични данни, в частност имената на физическите лица, в
конкретни документи, особено когато те са общодостъпни в интернет
пространството, създават предпоставки за създаване на нежелани профили на
въпросните лица, в следствие на автоматичното обработване, най-често от страна
на доставчиците на услугата търсене в интернет. Не е изключено подобни профили
да се използват и с други цели, за които лицата нямат информация и за които не
са имали възможност да изразят своето съгласие.
В съответствие с чл. 34а, ал. 1, т.
1 от ЗЗЛД, физическото лице, за което се отнасят данните, има право да
възрази пред администратора срещу обработването на личните му данни при наличие
на законово основание за това.
Задължение на администраторите на лични данни е да предоставят гаранции за неприкосновеността
на личния живот, като предприемат подходящите технически и организационни мерки
за защита на данните от незаконосъобразно разпространение. Съществуват различни
техники, които позволяват публикуването на административните актове по начин,
който да съответства на изискванията на ЗЗЛД, като например анонимизирането и
псевдонимизирането на имената, както и заличаване на подписите, съдържащи се в
публикуваните административни актове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар