РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/7 НА КОМИСИЯТА от 5 януари 2016 година за установяване на стандартния образец за единния европейски документ за обществени поръчки

Вече е факт Регламентът, с който Европейската комисия (ЕК) въвежда единния европейски документ за обществени поръчки. Регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки и влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, което е извършено на 6 януари 2016г. (секция  L 3/16).

Целите на Регламента

Регламентът се основава на Директива 2014/24/ЕС наЕвропейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги

 

Мерките, предвидени в настоящия Регламент, са в съответствие със становището на Консултативния комитет по обществени поръчки.

Целта на двете директиви и регламента е облекчаване на административната тежест за възложителите и най-вече за малките и средните предприятия като ключов елемент в тази посока е въвеждането на единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП).

Стандартният образец за ЕЕДОП премахва необходимостта от представяне на значителен брой сертификати или други документи, свързани с критериите за изключване и подбор като в същото време съдържа информация относно субектите, на чийто капацитет разчита икономическият оператор, така че тази информация да може да бъде проверена едновременно и при същите условия, когато се извършва проверката на основния икономически оператор. 

За избягване на административна тежест за възложителите и евентуалните противоречиви указания в отделните документи от документацията, информацията, която се предоставя в ЕЕДОП, следва предварително да бъде ясно посочена от възложителите в поканата за участие или чрез препратки към други части на документацията, с която икономическите оператори трябва да се запознаят внимателно предвид участието си и евентуалното подаване на оферти.

ЕЕДОП следва също така да улесни и работата като замени различните и разнообразни национални лични декларации с един стандартен образец, установен на европейско равнище. Това ще намали проблемите, свързани с точното формулиране на официалните изявления и декларациите за съгласие, както и на езиковите проблеми, тъй като стандартният образец ще бъде достъпен на официалните езици. По този начин ЕЕДОП допринася за засилване на трансграничното участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки. 

Всяка обработка и обмен на данни, които трябва да се извършат във връзка с ЕЕДОП, ще се осъществяват в съответствие с националните правила за прилагане на Директива 95/46/ЕО наЕвропейския парламент и на Съвета и по-специално с националните правила, приложими към обработката на данни, отнасящи се до закононарушения, наказателни присъди или мерки за сигурност съгласно член 8, параграф 5 от посочената Директива. 

Европейската комисия ще направи преглед на прилагането на практика на ЕЕДОП, като ще вземе предвид техническото развитие на базите данни в държавите членки и на тази база ще изготви доклад пред Европейския парламент и Съвета най-късно до 18 април 2017 г. Комисията ще вземе предвид евентуални предложения с цел подобряване на функционалността на документа с оглед повишаване на възможностите за трансгранично участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки или за допълнителни опростявания в рамките на Директива 2014/24/ЕС. Ще бъдат разгледани и евентуалните проблеми, свързани с практики на системно изискване всички участници в дадена процедура за възлагане на обществена поръчка да представят сертификати или други форми на документални доказателства, или практики, състоящи се в определянето по дискриминационен начин на икономическите оператори, които са задължени да представят такава документация.

За постигане на горните цели Регламентът посочва, че от влизане в сила на националните мерки за прилагане на Директива 2014/24/ЕС, но не по-късно от 18 април 2016 г., стандартният образец, поместен в приложение 2 ще се използва за целите на изготвяне на единния европейски документ за обществени поръчки, посочен в член 59 от Директива 2014/24/ЕС. 

В Приложение 1 към Регламента се съдържат инструкции за неговото използване. 

Какво представлява ЕЕДОП

ЕЕДОП представлява лична официална декларация, която предоставя предварителни доказателства и замества сертификатите, издадени от публични органи или трети страни и с него икономическият оператор декларира, че не е в някое от положенията, при които може да бъде изключен от участие, както и че отговаря на съответните критерии за подбор, и че отговаря на обективните правила и критерии, установени с цел ограничаване на броя на квалифицираните кандидати, които да бъдат поканени за участие. По този начин се премахва нуждата от представяне на значителен брой сертификати или други документи, свързани с критериите за изключване и подбор.

За да улеснят задачата на икономическите оператори при попълването на ЕЕДОП, държавите членки могат да издадат насоки относно използването на ЕЕДОП.

При изготвяне на документите за дадена процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащите органи и възложи­телите трябва да посочат (в поканата за участие, в документацията за поръчката, или в поканите за потвърждаване на интерес), каква информация ще изискват от икономическите оператори, включително изрично уточнение дали трябва или не да се представя информацията от части II и III (относно основанията за изключване) по отношение на подизпълнителите, чийто капацитет икономическият оператор няма да използва[1]. Тази информация може да бъде директно включена и в електронната версия на ЕЕДОП[2].

Офертите при откритите процедури и заявленията за участие в ограничени процедури, в състезателни процедури с договаряне, в състезателен диалог или в партньорства за иновации трябва да бъдат придружени от ЕЕДОП, попълнен от икономическите оператори с цел предоставяне на необходимата информация[3]. Освен при някои договори, които се основават на рамкови споразумения, участникът на когото ще бъде възложен договорът, трябва да предостави актуални сертификати и придружаващи документи.

Държавите членки могат да регулират или да оставят на възлагащите органи и възложителите да решават дали да използват ЕЕДОП и като част от процедурите за възлагане на обществени поръчки, които са под съответните прагове или за поръчки при условията на специалните правила, приложими за социални и други специфични услуги („облекченият режим")[4]. По същия начин държавите членки могат да регулират или да оставят на възлагащите органи и възложителите да решават дали да използват ЕЕДОП във връзка с възлагането на договори за концесии, независимо дали те са предмет на разпоредбите на Директива 2014/23/ЕС.

Възлагащият орган или възложителят може да поиска във всеки момент от процедурата да се представят всички или част от изискваните сертификати и придружаващи документи, когато това е необходимо, с цел осигуряване на правилното провеждане на процедурата.

Икономическите оператори могат да бъдат изключени от процедурата за възлагане на обществена поръчка или да бъдат предмет на съдебно преследване съгласно националното право в случай на подаване на неверни данни при попълване на ЕЕДОП или като цяло при предоставянето на информацията, необходима за проверката на липсата на основания за изключване или за изпълнението на критериите за подбор, или когато икономическите оператори укриват такава информация или не са в състояние да представят придружаващите документи.

Икономическите оператори могат да използват повторно информацията, предоставена в ЕЕДОП, използван във връзка с предходни процедури, при условие че същата продължава да бъде вярна и приложима. Това може да стане чрез използване на съответните функционални възможности, предвидени за тази цел в електронната система за ЕЕДОП, както и чрез други форми на копиране.

В члл 59, пар. 2, ал. 2 от Директива 2014/24/ЕС е посочено, че ЕЕДОП се предоставя единствено в електронен вид, но това изискване може да бъде отложено най-късно до 18 април 2018 г., което означава, че както изцяло електронната версия на ЕЕДОП, така и версията на хартиен носител могат да съществуват едновременно най-късно до 18 април 2018 г. Споменатата онлайн система ще позволи на икономическите оператори да подават ЕЕДОП по електронен път във всички случаи, като по този начин ще им позволи да извлекат пълния потенциал на предлаганите възможности (включително повторното използване на информацията). При процедурите за възлагане на обществени поръчки, за които използването на електронни средства за комуникация е отложено (до 18 април 2018 г.), системата за ЕЕДОП позволява на икономическите оператори да отпечатат попълнения в електронен формат ЕЕДОП като документ на хартиен носител, който впоследствие може да бъде предаден на възлагащия орган или възложителя чрез други средства за комуникация, а не по електронен път. Те също така ще могат да изготвят своя ЕЕДОП под формата на PDF файл, който може да бъде изпращан по електронен път като приложение. За да може впоследствие да използват повторно информацията, икономическите оператори следва да съхранят попълнения ЕЕДОП в подходящ електронен формат (напр. като.хт1).

ЕЕДОП включва официална декларация на икономическия оператор, че съответните основания за изключване не се прилагат, че съответните критерии за подбор са изпълнени и че той ще предостави съответната информация, изисквана от възлагащия орган или възложителя. Когато поръчките са разделени на обособени позиции и критериите за подбор[5] се различават за отделните обособени позиции, ЕЕДОП следва да се попълни за всяка обособена позиция (или група обособени позиции с еднакви критерии за подбор).

Възлагащите органи или възложителите могат да ограничат до един въпрос информацията, която се изисква по отношение на критериите за подбор: икономическите оператори отговарят ли на всички задължителни критерии за подбор — „да" или „не". Възлагащите органи и възложителите са задължени да се сдобият със съответните документи, които може да бъдат получени чрез пряк безплатен достъп до националната база данни във всяка държава членка. Ако се изискват такива електронни документи, икономическите оператори предоставят на възлагащия орган или възложителя информацията, необходима за достъп до съответната документация, по-скоро при проверката на критериите за подбор, вместо направо в ЕЕДОП.

Икономически оператор, който участва самостоятелно и не използва капацитета на други субекти, за да изпълни критериите за подбор, трябва да попълни един ЕЕДОП.

Икономически оператор, който участва самостоятелно, но ще използва капацитета на един или повече други субекти, трябва да гарантира, че възлагащият орган или възложителят ще получи неговия собствен ЕЕДОП заедно с отделен ЕЕДОП, съдържащ съответната информация за всеки от съответните субекти.

А когато в процедурата за възлагане на обществена поръчка участват заедно групи от икономически оператори, включително временни сдружения, за всеки един от участващите икономическите оператори трябва да се представи отделен ЕЕДОП. Във всички случаи, когато повече от едно лице е член на административния, управителния или надзорния орган на даден икономически оператор или има правомощия да представлява, да взема решения или да упражнява контрол в рамките на тези органи, всяко лице може да се наложи да подпише един и същ ЕЕДОП в зависимост от националните правила, включително правилата, уреждащи защитата на данните.

При процедурите за възлагане на обществени поръчки, при които в ОВ се публи­кувана покана за участие в състезателна процедура, информацията, изисквана съгласно част I, ще бъде извлечена автоматично, при условие че ЕЕДОП е създаден и попълнен чрез посочената по-горе електронна система за ЕЕДОП.

Когато не се публикува покана за участие в състезателна процедура в ОВ, възлагащият орган трябва да посочи информацията, която позволява процедурата за въз­лагане на обществена поръчка да бъде недвусмислено идентифицирана. Всякаква друга информация във всички раздели на ЕЕДОП следва да бъде попълнена от икономическия оператор.

ЕЕДОП съдържа следните части и раздели:

Част I. Информация за процедурата за възлагане на обществена поръчка и за възлагащия орган или възложителя.

Част II. Информация за икономическия оператор.

Част III. Критерии за изключване:

                    А: Основания, свързани с осъдителни присъди

Б: Основания, свързани с плащането на данъци или социалноосигурителни вноски

В: Основания, свързани с несъстоятелност, конфликти на интереси или професионално нарушение

Г: Други основания за изключване, които може да бъдат предвидени в националното законодателство на възлагащия орган или възложителя на държава членка.

Част IV. Критерии за подбор:

                        а: Общо указание за всички критерии за подбор

                        А: Годност

                        Б: Икономическо и финансово състояние

                        В: Технически и професионални способности

                        Г: Стандарти за осигуряване на качеството и стандарти за екологично управление

Част V. Намаляване на броя на квалифицираните кандидати

Част VI. Заключителни положения

---

[1] Съгласно член 71, параграф 5, трета алинея от Директива 2014/24/ЕС и член 88, параграф 5, трета алинея от Директива 2014/25/ЕС.

[2] Например чрез използването на системата за ЕЕДОП, която Комисията ще предостави безплатно на възлагащите органи, възложителите, икономическите оператори, доставчиците на електронни услуги и други заинтересовани страни.

[3] Положението е по-сложно по отношение на процедурите на договаряне без предварително обявление, предвидени в член 32 от Директива 2014/24/ЕС и член 50 от Директива 2014/25/ЕС, тъй като тези разпоредби се прилагат при много различни обстоя­телства.

[4] Виж Членове 74—77 от Директива 2014/24/ЕС и членове 91—94 от Директива 2014/25/ЕС.

[5] Такъв може да бъде случаят с минималния изискван оборот, който в тези случаи трябва да се определи в зависимост от максималната прогнозна стойност на отделните обособени позиции.

Практика по прилагането на ЗОП – Част XCV

Настоящата публикация ще Ви запознае с едно скорошно Определение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в областта на обществените поръчки. Определението е постановено на 23 април 2015г. по дело C-35/15 P(R). В него се разглежда една интересна хипотеза на търсене на обезщетение от отхвърлен участник в процедура по възлагане на обществена поръчка, в ситуация, при която е поискал налагане на временна мярка „спиране“ по отношение на решението за избор на изпълнител и заедно с това търси обезщетение за вреди.

Аналогия за националното законодателство може да се търси с разпоредбите на  чл. 41, ал. 3 и ал. 4, чл. 79, ал. 13, т. 2 и т. 3, чл. 120а, чл. 121, ал. 3, чл. 121а, ал. 4 и ал. 7, чл.122л от ЗОП. Следва да се направи предварителната уговорка, че съгласно националното законодателство възложителят няма право да сключи договор преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите кандидати и/или заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител. За разлика от европейското, където този срок е 10 дни.

Производството е било образувано по жалба на Европейската комисия (ЕК) с искане за отмяна на Определение на председателя на Общия съд на Европейския съюз, постановено по казуса Vanbreda Risk & Benefits/Комисия (T‑199/14 R, EU:T:2014:1024), с което уважена молбата за спиране на изпълнението, подадена от Vanbreda Risk & Benefits (по-нататък „Vanbreda“). 

Обстоятелства, предхождащи спора.

На 10 август 2013 г. ЕК е публикувала в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ на ЕС) покана за представяне на оферти относно поръчка за застраховане на имущество и лица, разделена на четири обособени позиции, като първата от тях се отнася до  застраховане, считано от 1 март 2014 г., на недвижими имоти и тяхното съдържание, като договорът е бил сключен от Комисията. До този момент дейността е била изпълнявана по договор, сключен с консорциум, на който Vanbreda е бил брокер, изтичащ на 28 февруари 2014 г.

На 7 септември 2013 г. в притурката към ОВ на ЕС е публикувано обявление за поправка, с което крайният срок за представяне на оферти се удължава до 25 октомври 2013 г., а датата на събранието за публично отваряне на офертите — до 31 октомври 2013 г. На това събрание комисията по отварянето е отбелязала получаването на две оферти от Marsh SA, застрахователен брокер, а другата — от Vanbreda.

На 30 януари 2014 г. Комисията уведомява Marsh, че неговата оферта е одобрена за възлагането на част № 1, и Vanbreda, че неговата оферта не е била одобрена за тази част, тъй като то не е предложило най-ниската цена. Договорът за услуги между Комисията, Marsh и застрахователите е подписан на 27 февруари 2014 г. и е влязъл в сила на 1 март 2014 г.

На 28 март 2014 г. Vanbreda подава жалба за отмяна на спорното решение на основание член 263 ДФЕС и иск за обезщетение на основание чл.е 268 и чл. 340 ДФЕС, целящ осъждане на ЕК да му заплати сумата от един милион евро, както и молба за постановяване на временни мерки, с която той по същество иска от съдията по обезпечителното производство да разпореди спиране на изпълнението на обжалваното решение до произнасяне на определението за прекратяване на започналото обезпечително производство и спиране на изпълнението на спорното решение до произнасянето от Общия съд по основната жалба (чл. 105, пар. 2 от Процедурния правилник на Общия съд).

На 3 април 2014 г. с Определение председателят на Общият съд разпорежда спиране на изпълнението на спорното решение, с което се отхвърля офертата на Vanbreda, както и на договора за услуги, сключен между Комисията, Marsh и съответните застрахователи в тази връзка, до произнасяне на определението, с което се прекратява обезпечителното производство, и от друга страна, представянето на някои документи, посочени от Vanbreda. На 8 април 2014 г. ЕК подава искане председателят на Общия съд да отмени незабавно с обратна сила точка 1 от диспозитива на определението си от 3 април 2014 г. С оглед на новите елементи, доведени до знанието на съда на 10 април 2014 г. председателят на Общия съд приема ново определение, с което уважава искането на ЕК. На 25 април 2014 г. ЕК представя становище по молбата за постановяване на временни мерки. На 4 декември 2014 г. с обжалваното определение председателят на Общия съд разпорежда спиране на изпълнението на спорното решение. След като с това определение съдът приема, че условието за наличие на fumus boni juris е спазено, както и че твърдяната вреда е значителна, той приема също, с оглед на особената сериозност на fumus boni juris в случая, че условието за неотложност също е спазено, независимо от липсата на непоправима вреда. За да подкрепи този извод, той се позовава на общия принцип на правото на Съюза, произтичащ от ефективната временна защита, която трябва да бъде гарантирана в областта на обществените поръчки.

Vanbreda от своя страна е поискала от Съда, да отхвърли изцяло жалбата на ЕК и да потвърди диспозитива на обжалваното определение, както и постановените временни мерки. 

Определението на съда

СЕС с Определение е уважил жалбата на ЕК, отменил е точки 1 и 2 от диспозитива на определението на председателя на Общия съд на Европейския съюз (T‑199/14 R, EU:T:2014:1024); отхвърлил е молбата за постановяване на временни мерки и е осъдил Vanbreda да заплати съдебните разноски в производството по обжалване.

Съображенията му по-конкретно са следните:

На първо място съдът припомня, че молбата за спиране на изпълнението и за други временни мерки може да бъде уважена в обезпечителното производство, ако се установи, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни, т.е. трябва да бъдат разпоредени и да породят действие преди решението в главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на жалбоподателя. Горните условия трябва да са кумулативно налице[1].

В този смисъл СЕС посочва, че съображението на Vanbreda, според което в случая условието за неотложност е спазено независимо от липсата на непоправима вреда, се отклонява от постоянната практика, развита от СЕС. Съгласно тази практика, освен при изключителни обстоятелства, имуществените вреди не могат да се считат за непоправими, тъй като парично обезщетение по принцип може да възстанови положението на увреденото лице отпреди настъпването на вредата. По-конкретно, такава вреда би могла да се поправи в рамките на иск за обезщетение, предявен на основание чл. 268 и чл. 340 ДФЕС[2]. Председателят на Общия съд приема в обжалваното определение, че твърдяната в случая вреда не е непоправима. Въпреки това, тъй като той основава извода си на общия принцип на правото на Съюза, произтичащ от правото на ефективни правни средства за защита (чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС), съдът подробно е разгледал обхвата на този принцип.

На първо място Съдът посочва, че Директива 89/665[3] конкретизира общия принцип на правото на ефективни правни средства за защита в специфичната област на обществените поръчки и че следователно е необходимо при възлагането на обществени поръчки да се има предвид този общ принцип. Съдът е приел, че ефективната правна защита изисква заинтересованите лица да бъдат уведомени за решението за възлагане известно време преди сключването на договора за поръчка, за да разполагат с реална възможност да предявят правата си по съдебен ред, и по-специално да поискат да бъдат постановени временни мерки преди сключването на договора[4]. При тези условия председателят на Общия съд правилно е преценил, че прилагането на постоянната съдебна практика (според която вредите, които оферентът може да претърпи, не са непоправими, тъй като са с имуществен характер), прави практически невъзможно за отхвърления оферент да постигне спиране на изпълнението на решение за възлагане, което пък е несъвместимо с императивните изисквания, произтичащи от ефективната временна защита, която трябва да бъде гарантирана в областта на обществените поръчки, провеждани по силата на разпоредбите на Директива 89/665. Според Съда с тази Директива законодателят е искал да установи баланс между различните съществуващи интереси и съдът на Съюза трябва да държи сметка за този баланс, когато прилага даден общ принцип.  

В този контекст Съдът изрично подчертава в Определението си, че чл. 2, пар. 1 от Директива 89/665 постановява, че държавите членки са задължени да предвидят в националното си право три вида правни средства за защита, които да дават възможност на лицето, увредено в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, да поиска от компетентния съд:

-          временни мерки в най-кратки срокове и посредством междинни процедури с цел да се поправи твърдяно нарушение или да се предотврати нанасянето на допълнителни вреди на засегнатите интереси, включително мерки за спиране или за да се осигури спирането на процедурата за възлагане на обществената поръчка, или за изпълнението на всяко решение, взето от възлагащия орган,

-          второ, да се отменят неправомерно взетите решения, и

-          трето, да му се присъди обезщетение.

Намирането на баланс между интересите на отхвърления оферент, тези на възлагащия орган и на участника, определен за изпълнител, е постигнато като правото да се иска постановяване на временни мерки е гарантирано преди сключване на договора, а след това – на същия оферент е предоставена възможност да предяви иск за вреди съгласно чл. 2, пар. 1, б.“в“ от Директива 89/665[5].

Съгласно чл. 1, пар. 5, чл. 2, пар. 3 и чл. 2а—2е от Директива обаче договорът не може да бъде сключен преди изтичане на периода на изчакване от 10 дни. Този период цели да се даде възможност на заинтересованите лица да оспорят по съдебен ред възлагането на поръчката, преди да е сключен договорът.

Като отчита тази специфика СЕС посочва, че председателят на Общия съд неправилно е констатирал в обжалваното определение, че съществува общ принцип на правото на Съюза, произтичащ от правото на ефективна правна защита, по силата на който отхвърленият участник трябва да има възможност не само да получи обезщетение, а и временни мерки, без тази констатация да се ограничава до периода преди сключването на договора за изпълнение на обществената поръчка. Всъщност, след като периодът от 10 дни изтича преди сключването на договора, от разпоредбите на Директивата не следва, че щом като отхвърленият участник разполага само с възможността да иска от съда обезщетение, това представлява нарушение на основен принцип, свързан с правото на ефективни правни средства за защита.

По-нататък, като държи сметка за императивните изисквания за ефективна защита, СЕС приема, че когато отхвърленият кандидат успее да докаже наличието на особено сериозен fumus boni juris, не е необходимо да доказва, че съществува опасност отхвърлянето на молбата му за постановяване на временни мерки да му причини непоправима вреда, под страх да не бъде накърнена прекомерно и необосновано ефективната съдебна защита по чл. 47 от Хартата.

Въпреки това обаче според СЕС подобно смекчаване условията за преценка за наличието на неотложност, е приложимо само на преддоговорната фаза, при условие че е спазен периодът на изчакване от 10 дни, предвиден в чл. 171, пар. 1 от Регламент № 1268/2012. Затова, когато възлагащият орган сключи договора с участника, определен за изпълнител след изтичане на този срок и преди подаване на молба за временни мерки, посоченото смекчаване става неоправдано. В конкретния случай 10-дневния срок е бил спазен, договорът между Комисията, Marsh и застрахователите е сключен едва на 27 февруари 2014 г., преди подаването на молбата за постановяване на временни мерки.

За прецизност СЕС уточнява, че, без да се нарушава принципът на правото на ефективни правни средства за защита, не може да се счита, че периодът на изчакване от 10 дни е спазен при обстоятелства, при които възможността да се подаде молба за постановяване на временни мерки не е била ефективна, поради факта че през този период отхвърленият участник не е разполагал с достатъчно елементи, които да му позволят да подаде такава молба. С оглед на изискванията на принципа на правната сигурност обаче, това изключение трябва да се използва само в изключителни случаи, когато преди сключването на договора, отхвърленият участник няма никаква причина да счита, че решението за възлагане на обществената поръчка е незаконосъобразно.

При това положение СЕС е изследвал, дали Vanbreda е разполагало с достатъчно информация, за да подаде молба за постановяване на временни мерки преди сключването на договора между Комисията, Marsh и застрахователите.

В това отношение са анализирани осъществените контакти между Комисията и Vanbreda преди сключване на договора. Установено е, че след подаване на молбата за постановяване на временни мерки на 28 март 2014 г. и след сключване на договора на 27 февруари 2014 г. Vanbreda открива, че Marsh представя своята оферта като самостоятелен участник, а не съвместно със застрахователите. Това правно основание, макар и изтъкнато след подаване на първоначалната молба, е прието за допустимо. Въпреки това от фактическите констатации е видно, че Vanbreda е имало основания да се съмнява в законосъобразността на спорното решение много преди подписване на договора на 27 февруари 2014 г. Така например още на 8 ноември 2013 г. Vanbreda е информирало ЕК за съмненията си по отношение на законосъобразността на офертата на Marsh, и в частност по отношение на спазването на условието за солидарна отговорност при подадена оферта от няколко застрахователи. По този повод Vanbreda е поискала от ЕК да предостави определени документи.  Следователно след съобщаване на спорното решение на Vanbreda и най-късно на 11 февруари 2014 г. то е могло да формулира специфичните си критични съображения относно спорното решение. Затова следва да се счита, че периодът на изчакване от 10 дни е започнал да тече най‑късно на 11 февруари 2014 г., тоест 16 календарни дни преди сключването на договора.

Обстоятелството, че на тази дата за Vanbreda е било неизвестно, че Marsh представя самостоятелна оферта не го лишава от всички възможности за подаване на молба за постановяване на временни мерки в рамките на периода на изчакване от 10 дни.

В заключение по този въпрос СЕС приема, че след кат 10-дневния срок е спазен, то смекчаването на условието за неотложност не следва да се прилага, поради което точки 1 и 2 от диспозитива на обжалваното определение трябва да се отменят, в съответствие с искането на Комисията, без да се налага да се изследват останалите правни основания в жалбата.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Статута на Съда на Европейския съюз, когато отменя решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато състоянието му позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение. Тъй като делото е в състояние, позволяващо по него да се постанови окончателно решение, Съдът е приел, че следва да се произнесе по подадената от Vanbreda молба за постановяване на временни мерки.

Като приема всичко изложено по-горе относно спазването на 10-дневния период на изчакване, СЕС приема, че както имуществените, така и свързаните с тях неимуществени вреди, изтъквани Vanbreda, не представляват непоправима вреда и следователно условието за неотложност не е изпълнено. Отново е подчертано, че условията за fumus boni juris, от една страна, и за неотложност, от друга страна, са кумулативни. Поради това, без да се налага да изследва въпроса за наличието на fumus boni juris, нито да се прави претегляне на интереси, СЕС е отхвърлил молбата за постановяване на временни мерки.

 Vanbreda е осъдено да заплати съдебните разноски за производството.

---

[1] В същия смисъл виж Определение по дело SCK и FNK/Комисия, C‑268/96 P(R), EU:C:1996:381, т. 30.

[2] В този смисъл виж Определение на заместник-председателя на Съда по дело Комисия/Pilkington Group, C‑278/13 P(R), EU:C:2013:558, т. 50 и посочената съдебна практика; Определение на председателя на Общия съд по дело Communicaid Group/Комисия, T‑4/13 R, EU:T:2013:121, т. 22, 28—30, 33, 34 и 37.

[3] Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. (ОВ L 335, стр. 31, наричана по-нататък „Директива 89/665“).

[4] В този смисъл виж Решение по дело Fastweb, C‑19/13, EU:C:2014:2194, т. 60.

[5] В същия смисъл виж Решение Alcatel Austria и др., C‑81/98, EU:C:1999:534, т. 37.