Архив на блога

вторник, 13 декември 2011 г.

Новини от търговските вериги


"Метро Кеш&Кери" откри нова складова в Банско. Това е 14-тият обект на веригата в България и е с търговска площ от 550 кв.м. В активния сезон клиентите ще бъдат обслужвани всеки ден от 7,00 до 20,00ч. За всички професионални клиенти в регион Банско веригата осигурява транспорт със специализирани превозни средства. В обекта на МЕТРО ще са представени над 1300 хранителни продукта на цени на едро, както и основни нехранителни стоки.

500-ият обект от програмата на "Метро Кеш&Кери " "Моят магазин" е открит в столичния квартал "Витоша". Програмата представлява тип франчайз, който дава възможност на собственици на малки магазини да ползват подкрепата на "Метро", чиито специалисти им помагат да организират по-добре пространството в обектите. Фактът, че за по-малко от година има 500 подобни обекта показва, че има нужда от такъв формат на пазара. Очакванията са през следващата година общият брой на обектите под марката да се удвои. Опитът показва, че в обектите "Моят магазин" над 10% от асортимента идва от "Метро", като това са основно продукти под собствена марка на веригата. Целта е този дял да се увеличава, споделят от веригата. В момента в София обектите под този бранд са около 40, останалите са в провинцията, където интересът към програмата е наистина съществен според г-н Кристоф Шулте, мениджър на програмата. Независимите търговци, опериращи под франчайза формират една от основните клиентски групи на търговеца на едро. Независимите търговци получават логото и цялостния брандинг на "Моят магазин" при покриване на конкретни стандарти и срещу франчайзингова такса. Освен това програмата включва консултации от страна на специални екипи на "Метро", за това по какъв начин може да се подобри бизнеса, асортимента и представянето на стоките в обекта на малкия търговец. Програмата "Моят магазин" е форма на сътрудничество и представлява един вид надграждане на Aro - концепцията за малки търговци, която кеш енд кери търговецът поддържаше в продължение на няколко години, но преустанови със стартирането на програмата "Моят магазин". Между двете програми има обаче разлика, тъй като при Aro отношенията са били предимно на продуктово ниво, а при "Моят магазин" става въпрос за цялостно партньорство. Към края на миналата година близо 950 независими търговски обекта са били с брандинг Aro и към момента известна част от тях вече са премирали към "Моят магазин". Според представители на веригата, България е един от пазарите, които са особено подходящи за развитието на програма като "Моят магазин", защото броят на малките магазинчета в страната е значителен. В Западна Европа той е в пъти по-малък. Програмата на "Метро" е активна и в други страни в ЦИЕ, като например Румъния, Хърватска и Полша, като компанията проучва потенциала и на други пазари в региона.

Федералната антимонополна служба на Русия (ФАС) обяви, че «МЕТРО Кэш энд Керри» е наложило дискриминационни условия за доставчиците на риба и рибни продукти при определяне на таксите на собствените си услуги, насочени към насърчаване на продажбите. На дружеството е разпоредено да прекрати нарушението. Това дело е прецедент в практиката на ФАС до момента, въпреки че аналогични условия, свързани с таксите за маркетингови и подобни услуги и поставянето им в зависимост от обема на доставените стоки се наблюдават и при други търговци, по думите на председателя на ФАС Андрей Кашеваров.

На 30.11.2011 "Кауфланд" отвори седмия си хипермаркет в София. Той се намира в кв. "Хаджи Димитър", на ул. "Резбарска" 7Б. Обектът е 39-тият на веригата за страната. Чистата му търговска площ е 4 хил. кв. м. и в него се предлагат над 20 хил. артикула. Паркингът на обекта предлага 300 места. Над 1 000 артикула в асортимента са под собствени марки на "Кауфланд", по думите на Христо Петров, търговски директор на "Кауфланд". Около 70% от целия асортимент е произведен в България, като в това число се включват и компании, които не са българска собственост. Засега компанията няма намерение да развива по-малки формати. Следващият магазин на "Кауфланд" ще бъде отново в София, в района на "Слатина". Очаква се той да стартира в началото на следващата година. Освен него през 2012г. предстои да бъдат открити още четири нови хипермаркета "Кауфланд" - в Габрово, Сандански, Пловдив и Бургас.

Веригата "Пикадили" отвори своя 8-ми супермаркет в София на 18 ноември в кв. "Стрелбище". Той е разположен на площ от 1000 кв.м. и ще предлага над 10 000 хранителни и нехранителни артикули. В периода 18 - 20 ноември всеки 20-ти клиент на новия супермаркет е обявено, че ще получава специален подарък - бутилка червено вино. Друг самостоятелен, 9-ти за столицата магазин „Пикадили” бе открит и в кв. "Младост" 1. Инвестицията в този обект надхвърля 2.5 млн. лв. Той ще предлага над 25 000 хранителни и нехранителни артикула върху търговска площ от 4 000 кв.м. Основни акценти в най-новия супермаркет са пекарната, предлагаща прясно изпечени след втасване на място хляб и хлебни изделия, щанд с прясна риба и морски деликатеси и специалният сектор с вина. "Пикадили Йерусалим" е първият супермаркет, брандиран с ново лого, което се променя в съответствие с принадлежността към "Делез Груп". Към познатия надпис "Пикадили" са добавени символът на "Делез Груп" - лъвът, както и цветовете на групата - червено и черно. В "Пикадили Йерусалим" има зала за хранене, в която се предлагат свежи готвени ястия, пица на парче и месни продукти, Гала кафе със зала за пушачи и непушачи и детски кът. Обектът притежава голям собствен паркинг. На територията му в най-скоро време ще отворят аптека, химическо чистене и други.

Масирана кампания с промоции, провежда веригата „Лидл” по повод навършването на 1 година от присъствието й на българския пазар. Според управителя на фирмата всички промоции и инициативи по случай рождения ден на "Лидл" в България са изцяло за сметка на компанията, и не са искали участие и на доставчиците в намаленията. В момента "Лидл" има 52 магазина в 36 български града, в които работят  около1800 души. 22 от магазините са наследени от търговската верига "Плюс", чиито бизнес в България официално беше поет от "Лидл", но според управителката на дружеството за България, г-жа Денчева, не е сигурно, че в бъдеще на всеки имот, бивша собственост на "Плюс", ще се строи магазин на "Лидл". Според г-жа Денчева близо 1/3 в асортимента на "Лидл" е запазен за български стоки. Целта на компанията в бъдеще е да остане в челната тройка на търговските вериги в България по оборот.

 

На 9 декември "Лидл" отвори два нови магазина - в столичния квартал "Младост" 4, който ще е 9-тия обект за столицата и в Ямбол (в ж.к. "Диана"), където това е първият обект на веригата. След една година присъствие на българския пазар, "Лидл" вече има 54 магазина в 37 града на страна.През 2012г. е планирано магазините да достигнат 60-65. 

 

От "Максима България" пък съобщават, че притежателите на карти "Благодаря" вече са натрупали от различни отстъпки повече от 600 000 лева в картите си, както и че клиентите, купували продукти със специални "Благодаря" цени са спестили почти 100 хил. лева. Собствените наблюдения сочели, че картите "Благодаря” се ползвали не само за специални промоционални стоки, а и ежедневните редовни покупки. От компанията твърдят, че най-редовният клиент е направил 1479 покупки с картата си за една година. Програма за лоялност "Благодаря", беше въведена пред 1 година и включва предоставяне на карти за лоялните клиенти. Притежателите на картите получават 1% от стойността на покупката си като отстъпка, трупаща се под формата на специални "Благодаря" точки, с които може да се пазарува. Освен това, картите дават възможност за изгодно пазаруване с до 50% намаление на определени артикули, както и специални цени на групи стоки. През настоящата година била проведена и шестмесечна кампания с Първа АГ болница "Света София", в рамките на която родилките получавали като подарък карта "Благодаря", предоставяща 10% намаление на всички видове бебешки пелени за еднократна употреба в магазините T Market и Т Market Express. Във връзка с годишнината си "Максима България" ЕООД предлага и допълнителни атрактивни предложения.  на, с които да окажем специално внимание на притежателите на картите. 


"Т-маркет" стана четвъртата търговска верига с логистична база край град Елин Пелин. Складът е с площ от 7000 кв.м и е собственост на фирма "Джесика", а компанията "Максима България", която оперира с магазините "Т-маркет", е дългосрочен наемател на обекта. В района на Елин Пелин свои логистични бази откриха последователно Penny market, LIDL и BILLA. Единствено Piccadilly засега отлагат изграждането на свой централен склад, въпреки че имат купен терен в района. Сухият склад е построен, преди да започнат преговорите за наем. Компанията инвестира около 1.3-1.5 млн. евро в довършителни работи и оборудване. 


След две години присъствие на българския пазар германската верига за стоки с намалени цени от типа дискаунт Penny Market започна да намалява броя на обектите си.
Доскоро магазините на Penny бяха 50. Сега са 48, тъй като два от тях – в Монтана и Ботевград, бяха временно затворени, а в момента работят под логото на BILLA. С тях започва нов проект на германската група REWE, която е собственик на двете вериги в България, условно наречен "BILLA лайт". В този тип обекти ще има по-ограничен асортимент от този в големите магазини, ще са по-изчистени като визия, а като цени ще се позиционират над дискаунт магазините, но под тези на обикновените супермаркети. Доставчици, които работят за BILLA, са потвърдили пред в-к "Капитал", че вече предлагат продукти и за двата прибавени магазина, като за момента работят при същите условия, които са договрили с BILLA, и не са им искани по-големи отстъпки. Липсата на официална информация и отказът на компанията да коментира промените правят труден извода каква е крайната цел на германския дискаунтър. Ива данни обаче, че REWE иска да изтегли Penny от България. Това вероятно е резултат от констатацията, че на фона на конкурентите си Penny Market изостава по ръст на продажбите и пазарния си дял. Веригата е на 12-о място по продажби през 2010г.[1] Пред нея са всички международни търговци с изключение на HIT, които имат в България само два магазина. Penny има оборот от 100 млн. лв. през миналата година, а LIDL с по-малко магазини - над 110 млн. лв. Penny изгради и свой логистичен център в село Столник до София. Penny откри първите си магазини по едно и също време с друг свой конкурент – Plus и двете вериги бяха в ожесточена конкуренция, като очакваха и навлизането на трети силен конкурент в дискаунт сегмента – LIDL (която по-късно погълна Plus). Излизането на Penny Market от България обаче няма да е лесно, поради многото инвестиции и активи, придобити в годините преди кризата. Освен това ще е трудно да се намери нов голям инвеститор, който да придобие целия бизнес. Модерната търговия в България се смята от една страна за неразвита и с голям потенциал за растеж (заема около 40% от общите продажби на бързооборотни стоки), но от друга страна вече има прекалено много играчи за пазар от 7 млн. души, повечето от които с ниска платежоспособност. Другият вариант е да се търсят купувачи за отделните магазини. Но така или иначе до момента няма обявено подобно намерение от страна на веригата, която вероятно ще изчака да види как ще развие бизнеса й през третата година. 


Нова програма за лоялност стартира и Roda, според изявление на "Меркатор-Б". През периода от 7 ноември до 26 февруари 2012г. потребителите ще могат да събират стикери за участие в нея, а до 11 март ще имат възможността да закупят с 50% отстъпка съдове за екологично готвене от марка, предлагана във веригата. Според регламента на програмата, един стикер се равнява на 10 лева от направена сметка. В програмата се включени и други продукти. Лоялната програма на Roda е част от цялостната политика на компанията да предлага на своите клиенти високо качество на много изгодни цени, съобщават представители на веригата. Всяка събота и неделя клиентите им получават 10% отстъпка от сметката си при покупка над 80 лв.

Ценовата война между британските супермаркети продължава. Според наблюдения на Ройтерс налице са признаци, че намалява интересът към веригите с големи намаления като Aldi и Lidl. Компанията за пазарни проучвания Kantar Worldpanel обявява че, двете вериги са отбелязали ръст в продажбите от 18% за период от 12 седмици през пролетта и са достигнали пазарни дялове от 3,4% и 2,6% съответно. Според Kantar дискаунтърите са успели да привлекат нови клиенти през този период, въпреки че по-голямата част от растежа им е дошъл от съществуващите клиенти. По-новите данни обаче сочат, че двете вериги бележат спад в приходите въпреки увеличението на цените между 5.7 до 6.1%, което показва, че купувачите са намалили количеството на закупуваните стоки или са се насочили към по-евтини. В същото време най-големият търговец на дребно във Великобритания – Tesco, стартира кампания за намаляване на цените в последния месец, за да обърне тенденцията за постепенно намаляване на пазарния дял на веригата. Това породи ответни реакции от страна на Asda, J Sainsbury и Wm Morrison. Кампаниите изглежда са част от причините за намаление на доскоро огромния растеж на евтините вериги Aldi и Lidl.  

 

Германската търговска верига за стоки от типа "направи си сам" Praktiker възнамерявада се върне към предлагането на стоки с отстъпки. Целта е да се възстановят пазарните позиции и да се увеличат приходите. Освен това нова 3-годишна инвестиционна програма на компанията предвижда да се вложат повече от 300 млн. евро с цел повишаване рентабилността на търговската верига. Акциите на "Практикер" са поевтинели с 68% тази година, след като веригата спря да предлага промоциите от типа - "20% отстъпка от всичко". Това е довело до намаляване на приходите и спад в печалбата. Затова компанията има намерение да се върне обратно към масовото предлагане на стоки с отстъпки. Новият изпълнителен директор на компанията споменава и за вероятност в Германия да бъдат затворени около 30 губещи магазина. От дружеството са заявили също така, че ще прекратят операциите си в Албания и ще преразгледат участието си и в други държави. В България има общо 9 хипермаркета, чиято съдба също е неясна. За 2010 г. "Практикер" ЕООД е отчело 4.6 млн. лв. загуба, като година по-рано тя е била 981 000 лв. За сравнение и станалите три вериги хипермаркети от типа "направи си сам" са отчели загуба за миналата година. Най-голяма е загубата на "Доверие Брико" АД, което държи магазините Mr. Bricolage – 5.1 млн. лв. Най-малка е загубата на Baumax - около 800 000 лв., но през 2009 г. дружеството е било на минус с 8.6 млн. лв. 

 

Млекопреработвателите в България се обявиха против забраната за връщане на стоките им от търговскитевериги. Членовете на Асоциацията на млекопреработвателите не са съгласни да се забранява връщането на сирена и кашкавал в срок на годност от търговските вериги на техните доставчици и това е било ясно изразено по време на дискусионна среща "Бъдещето на млечния сектор и приоритети за развитие", проведена в рамките на изложението Interfood & Drink. През м. август директорът на БАБХ Йордан Войнов е издал заповед, с която е забранил връщането на стоки от търговските вериги на доставчиците с довода, че това нарушава проследимостта и контрола на храните. Агенцията е изготвила и проектонаредба по този въпрос, която се очаква да стане факт до края на 2011г. Млекопреработвателите обаче смятат, че при забраната за връщане на стоки трябва да се прилага диференциран подход според вида на стоката. Сиренето и кашкавалът са дълготрайни продукти като при кашкавала срокът на годност е около 11 месеца. Според представители в бранша, няма проблем конкретният доставчик да си получава обратно сиренето и кашкавала, заради това, че са с нарушена опаковка например, стига да не са с нарушени качества и да са годни за консумация. Кашкавал с кратък остатъчен срок на годност (например 1 месец), се влага като суровина в производството на вторични продукти, например топени сирена, след термична обработка. След нея той има нов срок на годност, а полученият продукт става отново годен за консумация. Подобна забрана за ползване на суровината ще рефлектира върху цената на крайния продукт, защото компаниите ще си калкулират загубите. Още повече, че когато веригите не връщат стоките, те прехвърлят разхода си на производителя. Откакто важи забраната, повечето вериги са въвели нова такса „свеж сервиз” от около 2%, съобщават производители. Според думите на директора на дирекция "Контрол на храните" в БАБХ Любомир Кулински, от асоциацията на месопреработвателите и от тази на хлебарите пък твърдо са заявили, че искат да се забрани връщането на стоки от търговските вериги. В момента стоки могат да излязат от една търговска верига или чрез продажба на крайни клиенти, или чрез екарисаж. Според БАБХ храна, влязла веднъж в търговски обект, не следва да се връща обратно на производител. Възможно е да се направи изключение при наличие например на грешки в етикетирането на цяла партида. Основен аргумент на БАБХ е, че ако се допусне практиката на връщане на млечните продукти за последваща вторична преработка, тя ще породи редица неясноти, като например как ще се обвърже срокът на годност на вторичния продукт с този на вложените суровини, които може да са с изтичащ срок на годност. 

 

Eleni A. Kaditi[2], описва пазарната динамика при търговските вериги и въздействието на процесите на глобализация и консолидация върху компаниите, търгуващи с хранителни стоки[3] и търговските надценки. В разработката се обсъжда въпросът дали собствеността и засиленият конкурентен натиск влияе върху пазарната сила на търговците на дребно като е направен анализ дали всички участници на пазара се отклоняват от ценовото поведение, което се очаква да е налице при наличието на перфектна конкуренция. Използван е метода на Roeger от 1995г. за изчисляване на маржа „цена – разходи”, изхождайки от презумпцията за перфектна конкуренция и постоянна възвращаемост от мащаба. Получените резултати показват, че чуждите инвестиции и процесите на консолидация имат съществено положително въздействие върху пазарната сила на преработвателите и търговците на дребно. Земеделските производители, преработвателите и търговците на едро получават по-нисък марж между разходи и цена, отколкото търговците на дребно, което означава, че тези участници в производствено-разпределителната верига ценообразуват по-близо до пределните си разходи и  имат по-голям принос за увеличаване на общественото благосъстояние, или че имат по-големи разходи от търговците на дребно. Получените резултати са стабилни при използване на различни техники и методи на изчисление.

 


[1] По данни на агенцията за проучване на пазара ICAP.
[2] Centre for European Policy Studies
[3] В своя статия, озаглавена Market Dynamics in Supply Chains: The Impact of Globalisation and Consolidation on Food Companies' Mark-Ups.

Няма коментари:

Публикуване на коментар