Архив на блога

събота, 17 март 2012 г.

Седмичен бюлетин: 12 - 18 март, 2012г.


КЗК предяви твърдение за нарушение срещу четири компании на пазарите на бензин и дизелово гориво. С определение, обявено вчера в късния следобед, КЗК предяви твърдение за извършено нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК и чл. 101, ал. 1, а) от ДФЕС на „Лукойл България“ ЕООД, „Ромпетрол  България“ АД, „Нафтекс Петрол“ ЕООД и „ОМВ България“ ООД. Според официално съобщение на Комисията, съмненията са за нарушение, изразяващо се в забранено споразумение и съгласувана практика за определяне на цени, които по своята цел или резултат предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията на пазарите за търговия на едро на бензин и дизелово гориво. Определението не подлежи на обжалване. В срок от 30 дни страните имат право на достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55 от ЗЗК, да предявят писмени възражения по предявените твърдения, както и да бъдат изслушани в открито заседание по реда на чл. 76 от ЗЗК. След обсъждане на възраженията и писмените доказателства КЗК ще се произнесе по съществото на спора.

China’s National Development and Reform Committee (NDRC) наложи най-голямата санкция в историята си до момента в размер на почти 1,6 млн. USD за разкрит картел между производители на натриев хидросулфид. Съединението се използва във фармацевтичната индустрия, а също и като суровина за производство на синтетични багрила. Въпреки наличието на още 6 големи производители, Hubei Yihua Group LLC (Yihua Group) е най-големият производител на натриев хидросулфид в света, както и най-големият пазарен играч от гледна точка на производствения му капацитет и обема на продажби. Установено е било, че Yihua Group и дъщерното му предприятие Hubei Yihua, пряко и косвено са фиксирали цената на натриевия хидросулфид, към което са се присъединили и други предприятия, спадащи към групата на Yihua, както и други производители на същата суровина. Проучването е показало, че тези предприятия са сформирали помежду си индустриален алианс, в рамките на който са складирали натриевия хидросулфид и са ограничавали продажбите му с цел да повишат цената. За да поддържат високи цени Yihua Group и останалите участници в картела са ограничавали производството на суровината на ротационен принцип, като са уговаряли помежду си кое от предприятията и за какъв период от време ще намали производството си. От съобщенията за наложената санкция не става ясно дали Yihua Group притежава самостоятелно или съвместно господстващо положение, но се споменава, че групата е заемала „монополна позиция“ или най-малкото е имала „последната дума“ по отношение на цената на натриевия хидросулфид и се е възползвала от това си положение, за да налага цени на клиентите си. Така например Yihua Group е принуждавало купувачите си да сключват с него и свързаните с него предприятия нежелани от тях договори с неизгодни за последните клаузи. Освен това Yihua Group е налагало неизгодни условия и на доставчиците на суровини и оборудване. Така например, Yihua Group е налагало на  доставчиците да заплащат допълнително гаранция за изпълнение в размер на 10% от общата цена доставяните материали и оборудване, като в последствие им е възстановявала само 5% от тази сума, независимо от това дали договорът е изпълнен изцяло или не. В резултата на всички тези действия цената на натриевия хидросулфид се е повишила с около 300% в рамките на една година – от началото на 2011г. Съдейки от наложената санкция става ясно, че NDRC заема по-активна позиция и демонстрира решимостта си да прилага антитръстовия закон (Anti-Monopoly Law (AML), за да пресече антиконкурентите практики, предприемани от някои участници на пазара, като няма да се колебае да налага сериозни санкции, когато установи тежки нарушения.  По отношение на размера на санкцията интересно е, че NDRC не е следвало стриктно параметрите, посочени в закона, според които санкцията може да е между 1 и 10 % от приходите на нарушителя за предходната финансова година. Според официалната страница на Yihua Group, предприятието има приходи за 2010г. в размер на 6,5 млрд. USD, а приходите за 2011 се очаква да бъдат около 7,9 млрд USD. При това положение санкцията от 1,6 млн. USD възлиза на около 0,2 %, което е под законовия минимум. Очевидно NDRC е склонен да преценява размера на санкцията индивидуално за всеки случай, като е възможно в конкретния случай базата, върху която е изчислявана санкцията, да не включва всички дейности на  Yihua Group. Възможно е също така санкцията да а намалена и поради факта, че нарушителят се е възползвал от Програмата Leniency, за което обаче няма сигурни данни. 
  Корейският регулатор постанови решение, с което се установява наличие на забранено споразумение за фиксиране на цени, в което са участвали както производителите на мобилни тлефони LG, Samsung и Pantech, така и операторите KT, SK Telecom и LG Upius Korean. Установено било изкуствено завишение на допълнителните разходи свързани с производството на устройствата, което завишение в последствие било отразявано като отстъпка при продажбата им. Общият размер на санкцията възлиза на 40,4 млн. USD, като най-високите индивидуални санкции са наложени на Samsung (14,2 млн. USD) и на SK Telecom (18 млн. USD). Освен високите глоби, на участниците в картела са наложени и допълнителни ограничения при продажбите на мобилни телефони, така че да се избегне извършването на нарушения в бъдеще.

На 07.02.2012г. ЕК и Европейската  асоциация за свободна търговия (EFTA) извършиха неочаквана проверка на предприятия, опериращи на енергийния пазар. Предприятията, които са станали обект на внезапното претърсване са ситуирани в различни европейски държави – Норвегия, Франция, Германия и други. Тези действия показват, че ЕК е решена да предприеме действия и отвъд пазара на дребно в енергийния сектор. Според оскъдните все още изявления по случая ЕК се съмнява, че проверените компании, активни на пазара на едро с търговия на електрическа енергия, са действали в противоречие с европейските антитръстови правила чрез участието си в забранено хоризонтално споразумение, което е в нарушение на чл. 101 от ДФЕС и чл. 53 от Споразумението са европейското икономическо пространство. Не е изключено проверките на ЕК да продължат. Проверките на място, обикновено са първите стъпки, които ЕК предприема при антитръстови разследвания с цел да събере доказателства за наличие на картел. На този етап могат да бъдат иззети всякакъв вид доказателства и документи, включително такива разменяни с вътрешните правни консултанти на компаниите. Неприкосновена остават единствено кореспонденцията с външни адвокати, защитена от т.нар. legal professional privilege.  Проверките са извършени в контекста на цялостната политика на ЕК, която е фокусирала вниманието си върху енергийния сектор и по-нататъшното изграждане на интегриран вътрешен енергиен пазар. Настоящият случай все още се намира на предварителна фаза. Фактът на извършените проверки на този етап не доказва, че е налице незаконно поведение и не доказва извършено нарушение. Ако анализът на иззетите доказателства не доведе до разкриване на антиконкурентни практики, ЕК може да прекрати разследването без да предприема други действия.
Френската Autorité de la concurrence наложи санкция в общ размер на  3.65 млн. Евро на производителите на цикория, които повече от 14 години са прилагали забранени споразумения помежду си. Цикорията, която се използва както в сурови салати, така и в някои ястия, е 4-ият най-консумиран зеленчук във Франция, поне според проучванията на антитръстовото ведомство. Годишните продажби на цикория в страната, която е и най-големият производител  на този зеленчук в света, възлизат на 135 млн. евро. Франция е произвела около 207 878 метрични тона цикория през 2010г., което я извежда на първо място сред европейските зеленчукови производители, следвана от Белгия и Холандия. Страната изнася около 15 231 тона от този продукт. С решението се слага край на дългогодишна антконкурентна практика между производителите на цикория, включваща и участието на някои браншови организации, които по различни начини са успявали да поддържат минимални продажни цени в продължение на цели 14 години. Незаконните действия са включвали освен поддържане на цени, също и принудително ограничаване на производството. За постигане на тайните уговорки участниците са използвали и компютърна система, с помощта на която се манипулирали информацията за цените в реално време. Според разследването на ведомството, влиянието на картелните уговорки върху потребителите се е отразило чрез ограничаване на покупателната способност на веригите от супермаркети, което е довело до изкривяване на цените на повече от 75% от продажбите на цикория. Всъщност вниманието на регулатора върху този случай е било привлечено след сигнал от страна на министерство на финансите още през 2008г.
Autorité de la Concurrence наложи санкция в размер на 242 млн. Евро и на няколко френски и немски производители на брашна, за прилаганите от тях антиконкуренти практики на пазара на дребно.  В картела са участвали общо 14 предприятия, прилагали конспиративни практики, насочени към ограничаване на износа на брашно между двете страни в периода 2002г. и 2008г. Повод за образуване на производството е бил сигнал от немски мелничари, отправен до френското ведомство по конкуренция, което е стартирало производството през 2008г. Предприятието съобщило за наличието на картел Wilh. Werhahn KG е избегнало санкция, която е щяла да бъде в размер на около 16,7 млн. Евро. Освен ограничаване на експорта, картелът е включвал и определяне на цени на брашното. Участниците от френска страна са били членове на France Farine и Bach Muehle – две кооперации, които освен всичко останало са налагали на своите членове на какви цени следва да продават произведеното брашно на търговските вериги, като по този начин са успявали продължително време да поддържат изкуствено високи цени на продукт от жизнено важно значение. В допълнение на това и за да гарантират успех на ценовата си стратегия France Farine и Bach Muehle за разпределяли клиентите между различните производители на брашно. Вредата, причинена на крайните потребители, е особено голяма и поради относително ниската ценова еластичност при търсенето на пакетирано брашно, както и поради липсата на други пълноценни заместители на брашното.

Концентрации
Германският автомобилен производител Audi води преговори с италианската Investindustrial за придобиване на производителя на луксозни мотори Ducati Motor Holding. Обмисляната от Audi цена за италианската компания е от порядъка на около 850 млн. евро, като в сумата ще се включват около 800 млн. евро под формата на поемане на задължение. Германският производител има т.нар. "право на първи отказ" да предложи оферта за Ducati, което може да упражни до средата на април, посочва агенцията. През април 2008 г. главният изпълнителен директор на групата Volkswagen, част от която е и Audi, Фердинанд Пийх първи изрази интерес към придобиването на Ducati, но впоследствие италианската компания беше купена от настоящия собственик – Investindustrial. Това е и причината германският производител да получи възможността първи да излезе с оферта за Ducati. Придобиването на италианската компания би добавило и производител на мотори към портфолиото на Volkswagen, в което вече влизат автомобилните марки Audi, Skoda и Lamborghini, както и камионите Scania и MAN.

Groupon ще промени някои свои практики в резултат от разследване на английското ведомство по конкуренция OFT. При разследването бяха установени някои често прилагани практики, които според OFT нарушават правилата за защита на потребителите и се отнасят до обявяваните референтни цени, съдържанието на рекламите, възстановяването на средства и налагането на нелоялни условия по договорите. В хода на разследването Groupon е съдействало активно на ведомството и е изразило ясна и конструктивна воля да промени практиката си така, че изцяло да съответства на изискванията на закона. По-конкретно Groupon е поело ангажименти в бъдеще да гарантира, че сравнението между оригиналната цена и тази, посочена като намалена в рекламните съобщения, включително и размера на това, което ще спести потребителя, ще бъде акуратно, честно и прозрачно. Groupon ще извършва също така точна и реалистична оценка на способността на даден търговец действително да достави стоките или услугите, в това количество и срокове, които са обявени. Продуктите ще бъдат изобразявани ясно, като на видно място (на същия екран или непосредствено преди да се заплати за покупката им) ще бъдат посочвани всички ограничения, които се прилагат за съответната сделка. Groupon ще предприеме всички разумни и оправдани стъпки, за да гарантира, че рекламите и твърденията, свързани с козметични или други продукти, отнасящи се до здравето, са подкрепени от адекватна обосновка. Търговецът ще гарантира също, че предлаганите условия за сключване на сделката са лоялни и честни, като политиката за възстановяване на разходите и правото за отказ от дадена сделка ще бъдат изцяло в съответствие с правилата за продажба от разстояние. OFT подчертава, ще наблюдава всички жалби срещу този вид сделки и задължава Groupon да уведомява ведомството за всяка жалба, която получава във връзка с изброените по-горе практики. Ако се установи, че поетите от Groupon ангажименти не се изпълняват или че правата на потребителите са нарушени, то OFT ще предприеме всички необходими мерки за прекратяване на нарушението, включително и чрез иницииране на производство и налагане на санкции. Разследването на OFT бе стартирано през юли 2011г. в резултат на множество жалби от потребители. През декември миналата година във ведомството постъпи сигнал и от Advertising Standards Authority, в който се сочеха многократни нарушения на английския кодекс за рекламите. По повод на разглеждания случай, представител на OFT посочва, че системите за групово пазаруване и отстъпки са в състояние действително да предложат изгодни условия както на потребителите, така и на търговците, което води до изключително бързото разрастване на този сегмент. Точно поради това е изключително важно да се гарантира, че потребителите действително ще бъдат облагодетелствани от предлаганите оферти, но и защитени в съответствие със законовите изисквания. Повече информация по случая може да бъде намерена тук. 
 
Обществени поръчки
През седмицата се появи информация за обявена от МС обществена поръчка за предоставяне на софтуерна осигуровка за програмни продукти на Майкрософт за нуждите на държавната администрация на Република България. Решението за откриване на поръчката и обявлението в ОВ са още от 27 и 29 февруари 2012г.  Гаранцията за участие е 50 000 лв., а като краен срок за завършване на поръчката е посочен 31.12.2014 г. Критерият за оценка е най-ниска цена. По думите на гл. секретар на МС – Росен Желязков, въпреки описанието, което е направено в сайта на АОП, че конфигурациите и сървърите са за “нуждите на държавната администрация”, в поръчката влизали и лицензи за Народното събрание, президентството, МВР и МО, както и за независимите регулаторни органи и съдебната власт. Освен това в поръчката били включени софтуерни осигуровки за общинската администрация, въпреки че по места има предвидени отделни финансови пера за това. Обяснението за крупната поръчка от повече от 97 000 лиценза на фона на това, че досега всяко управление е поръчвало за нуждите на администрацията около 60 000 лиценза, е че по този начин може да се свали от цената на въпросния софтуер. От думите на Желязков става ясно, че за държавата било много по-изгодно да се поръчват ненужни и неизползваеми програми, отколкото само тези, които се ползват, защото пакетите били на преференциални цени. От пресконференцията дадена по този повод излиза, че администрацията заедно с тази на МВР, МО, НС и общините разполага с 97 000 компютъра – настолни или преносими, като от тях, според данни на кабинета, 70% използват последната версия Windows 7, като около 29 000 от компютрите използват версиите на Windows XP и Vista. Твърди се обаче, по неофициална информация, че само 50 % от компютрите на държавната администрация отговарят на техническите изисквания за последната излязла версия на операционната система. По повод съмненията, че този тип търгове до момента се печелят единствено от фирмата „ЦАПК Прогрес", е обяснено, че този път ОП е обявена в ОВ на ЕС, което ще даде възможност и на чуждестранни компании също да участват процедурата.  По късно в информация от сайта на Биволъ, се посочва, че всяко трето копие на Windows в държавната администрация е купено без обществена поръчка.  Така например без процедура по ЗОП са дадени над 50 млн. лева за софтуер и обновяването му, а в много случаи държавата е плащала два пъти лицензите на Microsoft. Заобикалянето на ЗОП е станало възможно благодарение на рамково споразумение с "ЦАПК Прогрес" и специална клауза в договора, сключен от министъра на държавната администрация Н. Василев в края на 2007 г. Той е за 60 000 лиценза на Windows Professional Desktop на единична цена 1 361,52 лв. с ДДС и още 2 000 лиценза Windows Server Standard на цена 1 604,46 лв. с ДДС. Общата сума, която трябва да бъде изплатена на доставчика "ЦАПК Прогрес" е 84 900 120 млн. лева с ДДС, като е предвидено плащане на три вноски. В съобщението се цитира раздел III, точка 3.3. от договора, който дава "възможност за увеличаване на броя на работните места при същите цени и условия на доставка, както и възможност за поръчка на допълнителни софтуерни продукти на Майкрософт". В изпълнение на тази възможност на „ЦАПК Прогрес"  са били поръчани още 36 701 копия на Professional Desktop, 11 копия на Windows Server, както и 900 лиценза за друг софтуер, който не е предмет на договора. През м. юни 2009г. „ЦАПК Прогрес" представя документи за плащане, като най-напред трябва да се изплати остатъка по договора от 2007 г. или 33 млн. лева. В началото на 2010г. е сключено допълнително споразумение с Министерски съвет, с което фирмата се съгласява на 2,5% отстъпка, но при условие, че в 3-месечен срок се уреди въпросът с допълнителните близо 40 000 лиценза, доставени над договорените и без обществена поръчка. Така се стига до сключване на нов договор, който е за конкретно количество лицензи, а „ЦАПК Прогрес" е доставил с две трети повече. Проблемът е, че това няма как това да бъде оформенo като нова ОП, тъй като доставката вече се е състояла. Рамково споразумение също не помага, тъй като чл. 93 ал. 4 от ЗОП постановява, че в случаите на сключване на договор въз основа на рамково споразумение страните нямат право да променят съществено условията, определени в рамковото споразумение, 75% над договореното количество трудно могат да минат за  "несъществена промяна". В крайна сметка се изготвя становище (на 20.05.2010г.), че вече съществуващият договор е "първият от поредица от договори за доставка на софтуерни продукти въз основа на рамковото споразумение" и няма пречка да бъде сключен нов договор. Така се стига до подписване на договор на 09.06.2010 г. за общата сума от 38 894 654,40 лв. с ДДС, която трябва да бъде изплатена на 3 вноски до 31 май 2012 г. На следващия ден „ЦАПК Прогрес" взема заем от 3 580 000 евро от Централна Кооперативна Банка, като сумата от 38 894 654 лв., става залог по този заем. Една година по-късно гл. секретар на МС сключва още един договор с „ЦАПК Прогрес“ за поддръжка на софтуерните продукти, като за целта и  без провеждане на ОП са дадени още 12 568 296 лв. Така общо държавата е платила от 2007 г. до момента на „ЦАПК Прогрес" над 132 млн. лева за лицензи на Microsoft, като над 50 млн. лева от тях са платени без никаква обществена поръчка. Рамковото споразумение е изтекло в края на 2011г. и за 2012г. е отворена процедура за нова обществена поръчка. Това, което предизвиква безпокойство е съмнението, че Windows Professional Desktop всъщност представлява пакет от операционната система Windows Enterprise и офисни програми, като версията на Windows Enterprise доставяна от „ЦАПК Прогрес" е версия за обновление, а не за първоначална инсталация. Ако това се окаже вярно, то тогава софтуерът, закупен по горепосочените договори на стойност милиони лева, не може да се инсталира на компютрите на държавната администрация, ако на тях няма вече инсталирано лицензирано копие на Windows XP Professional, Windows Vista Business или Windows 7 Professional. Така би се стигнало до положение, в което държавата ще плаща два пъти на Microsoft за операционната система

Държавни помощи
Надзорният орган (НО) на ЕАСТ, след консултации с ЕК прие изменение на процесуалните и материалноправните норми в сферата на държавната помощ, въвеждащо нова глава относно опростената процедура за разглеждане на определени видове държавна помощ (Решение № 533/09/COL). Опростената процедура предвижда НО да разглежда  в по-кратки срокове някои видове държавна помощ, които изискват да се провери само дали мярката е в съответствие със съществуващите правила и практики без да упражнява правото за взимане на решение по собствено усмотрение. Опитът и натрупаната практика при прилагането на чл. 61 от Споразумението за ЕИП показва, че някои категории помощи обикновено се одобряват без да будят съмнение относно тяхната съвместимост със Споразумението за ЕИП. Когато всички необходими условия за това са изпълнени, НО ще приема решение в кратка форма, с което ще постановява, че съответната мярка не представлява помощ или че няма да се повдигат възражения. Решението ще се приема в рамките на 20 работни дни от датата на уведомлението. Въпреки това, ако са приложими някои от предпазните клаузи или изключения, НО ще се върне към нормалната процедура и ще вземе решение в пълна форма. Следвайки съкратената процедурата, НО има за цел да направи контролът на държавните помощ в ЕИП по-предвидим и ефективен. При оценяването дали една мярка за помощ попада в някоя от допустимите категории НО ще гарантира, че всички приложими рамки или насоки и/или установена практика, както и свързаните с нея фактически обстоятелства, са установени с достатъчна яснота. Като се има предвид, че пълнотата на уведомлението представлява ключов елемент за определяне дали опростената процедура се прилага, уведомяващата държава от ЕАСТ следва да предостави цялата полезна информация, включително и предишни решения, на които се позовава. Ако формулярът за уведомление е непълен или съдържа подвеждаща или грешна информация, НО няма да приложи опростената процедура. Процедурата най-вероятно няма да се приложи и в случаите, в които уведомлението повдига неразглеждани досега въпроси от правен характер и общ интерес. Във всеки конкретен случай, в който са налице специални обстоятелства, които изискват щателно проучване, НО във всеки момент може да реши да се върне към обичайната процедура. С оглед на времевите ограничения при тази процедура контактите на държавата с НО на етапа на предварителното уведомление са от решаващо значение за оценката, поради което държавите се приканват да подават формуляр с проекта на уведомлението, чрез създадената от НО компютърна програма. До две седмици от получаването на формуляра НО организира първия контакт, предхождащ уведомлението, като ще се отдава приоритет на контакти по електронна поща или чрез конферентни телефонни разговори, или, при изрично искане на засегнатата държава, чрез организиране на срещи. В рамките на 5 работни дни след последния контакт, предхождащ уведомлението, НО съобщава на засегната държава дали счита делото за допустимо prima facie за разглеждане съгласно опростената процедура и каква информация още трябва да бъде предоставена, за да може мярката да се разгледа по тази процедура. В 2-месечн срок от това съобщение съответната държава трябва да изпрати уведомление за въпросната мярка. НО публикува на уеб-страницата си резюме на уведомлението, което се основава на информацията, предоставена от държавата-членка. След това заинтересованите страни разполагат с 10 работни дни, за да представят бележките си за обстоятелствата, които могат да се нуждаят от по-щателно проучване. В случаите, в които заинтересованите страни повдигнат обосновано безпокойство свързано с конкуренцията, НО може да се върне към нормалната процедура, като даде възможност на засегнатата страна да изрази мнението си. Ако НО прецени, че мярката отговаря на критериите за опростена процедура, той издава решение в кратка форма, обобщена информация за което се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на уеб-страницата на НО. Повече информация може да бъде намерена в раздел 75/34 на Официален вестник на Европейския съюз от 15.3.2012г.
Предстоящи събития
UCD Law School съвместно с  Ирландската Competition Authority ще бъдат домакини на конференция посветена на прилагането на правото на конкуренцията, която ще се проведе на 23 март 2012г. По време на еднодневната конференция ще се разискват темите за различните възможности, методи и подходи от гледна точка на публичното и частното правоприлагане в контекста на гражданската и наказателната отговорност. В областта на превенцията отново ще бъдат обсъдени предимствата на Програмите за съответствие.  Мероприятието ще се проведе в Chartered Accountants House  в Дъблин. В програмата са включени следните теми:
  • Deterrence and Compliance: The Organisational Dimension of Implementing Competition Law
  • The Private and the Public
  • The Challenges of Criminalisation
  • Understanding Enforcement
  • China Imposes Largest Fine So Far on a Cartel Ringleader

Любопитно
Най-големите производители на безалкохолни напитки в света - Кока-Кола и Пепси, сменят рецептите си заради нови здравни закони в Калифорния. Американският щат включи няколко вещества, които се използват в индустрията, в списък с канцерогенни елементи. Всеки продукт, който макар и в минимални количества съдържа опасния химикал 4-метиламидазол, трябва да носи етикет, на който е отбелязано, че е потенциално канцерогенен. Химикалът се съдържа в карамела, който се използва като оцветител в напитките. Ако Кока-Кола и Пепси запазят досегашната технология на производство, то би трябвало да предупреждават на етикетите си, че напитките им са потенциално канцерогенни. Очаква се промяната да влезе в сила изцяло на територията на Северна Америка, но все още не е ясно дали ще засегне и Европа, съобщава Асошейтед прес. Компаниите успокоиха, че при настоящите рецепти, напитките им не са вредни или дори и да има такива вещества, то те са в количества, които не застрашават здравето на хората.

четвъртък, 15 март 2012 г.

Практика по прилагане на Закона за обществените поръчки – Част ІV

Избрано от практиката на КЗК
Съгласно чл. 53, ал. 4 от ЗОП възложителят следва да приеме за еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, както и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството и за опазване на околната среда. Участниците следва да докажат по безспорен и несъмнен начин, че изискванията на еквивалентните стандартите съвпадат с изискванията на основния стандарт, заложен от възложителя като стандарт за системата за управление на качеството по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗОП, по който участникът следва да бъде сертифициран. От друга страна обхватът на сертификацията на еквивалентно представения сертификат или друг удостоверителен документ следва да отговаря на предмета на поръчката. В конкретния случай един от участниците не е успял да докаже еквивалентност по смисъла на чл. 53, ал. 4 от ЗОП между изискания и представен сертификат за управление на качеството с оглед предмета на обществената поръчка и съвпадение в обхвата на сертифицираната област. Сертификатът за регистрация като IOSA Operator, издаден от IATA не може да се приеме за еквивалентен сертификат, доколкото не е издаден от орган, установен в друга държава членка, тъй като IATA е Международна асоциация за въздушен транспорт, т.е. международна браншова организация със собствени, установени и приложими само по отношение на членовете й стандарти за оперативна сигурност – програмата IOSA или IATA Operational Safety Audit. От друга страна участникът не е представил доказателства, от които може да се направи заключение, че са приложени еквивалентни мерки за осигуряване на качеството, съответни на заложения от възложителя стандарт за управление на качеството EN ISO 9001 или че стандартите на IATA по програмата IOSA са еквивалентни на EN ISO 9001. В приложените от участника писма не се съдържа информация относно стандартите, които е приложила Международната асоциация за въздушен транспорт при регистрирането на участника като IOSA Operator, нито дали извършваният по програмата IOSA одит обхваща нивото на безопасност и качеството на услугите на дадена авиокомпания и услугите, по хотелско настаняване, които по принцип не са в дейностите, които осъществява всяка авиокомпания, но се обхващат от предмета на настоящата поръчка. Поради липсата на тази информация, изискана законосъобразно от възложителя с протокола по чл. 68, ал. 7 и ал. 8 от ЗОП, не може да се установи, че представеният от жалбоподателя сертификат е еквивалентен по смисъла на приложимия закон с изискания Сертификат за управление на качеството ISO 9001:2008 с предметен обхват, отговарящ на предмета на поръчката. (Решение № 209 от 2012г.)

Разпоредбата на чл. 68, ал. 11 от ЗОП е диспозитивна и упражняването на предоставените със закона на комисията права да проверява заявените данни в предложенията на участниците и да иска разяснения и допълнителни доказателства относно тях, зависи единствено от преценката на помощния орган, т.е. тя е по целесъобразност. КЗК не осъществява контрол за целесъобразност на дейността на помощния орган, респективно на възложителя в процедурата за възлагане на обществена поръчка. (Решение № 209 от 2012г.)

КЗК е разгледала случай, в който участник в процедурата, вместо да постави документите си за подбор в запечатан, непрозрачен плик № 1 с надпис „Документи за подбор”, е поставил същите в папка, която е можела да се разгръща свободно. КЗК, въпреки, че е констатирала, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 2 от ЗОП (по отношение на Плик №1), в крайна сметка е приела, че допуснатият пропуск в окомплектоването на офертата е от категорията на несъществените нарушения. Аргументите са, че документите, които е следвало да бъдат поставени в Плик №1 не подлежат на оценяване, а се отнасят до критериите за подбор на участниците. Т.е. нито един от тези документи не би могъл да повлияе върху оценката, съответно класирането на участника, доколкото всички изискуеми такива са налични в папката, съдържаща се в общия плик. Друг аргумент, на който се позовава КЗК е, че съдържанието на Плик № 1, съгласно чл. 68, ал. 5, изр. последно от ЗОП, следва да бъде оповестено в първото открито заседание на оценъчната комисия, след отваряне на плика по чл. 57, ал. 1 от ЗОП, в който е поставена офертата на съответния участник. Непоставянето на папката с документи в самостоятелен плик е несъществено нарушение според КЗК, от категорията на формалните и не следва да доведе до отстраняване от процедурата и не се е стигнало до нарушение на основните принципи на ЗОП, прогласени в чл. 2 от ЗОП – за свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, което да води до опорочаване на всички извършени впоследствие действия. (Решение № 208 от 2012г.)

Възложител, обявил поръчка с предмет: „Приготвяне и ежедневна доставка на храна по диети за пациентите и храна за персонала” за болнично заведение е заложил като един от показателите в Методиката си „оценка от дегустация”, за който е предвидил тежест от 40% в общата оценка. По този начин оценяването е основано на неясни показатели като вкус и естетичен вид, които така посочени не дават яснота към какво да се стремят потенциалните изпълнители, изготвяйки дегустационните си предложения. Процесът на дегустиране не е единственият метод за оценка на качеството и в случая липсата на ясно разписани от възложителя значения на понятията „вкус” и „естетичен вид” не могат да се заменят с експертно мнение на назначената комисия. В случая е налице възможност за различни интерпретации от страна на членовете на комисията, а оценката им е предоставена изцяло на субективната преценка на комисията, без допълнителни обективни критерии за сравнение и съпоставка, което е незаконосъобразно и съпоставено с високата относителна тежест в общата оценка дава възможност за произвол и манипулиране на крайните резултати на офертите. За да бъде прозрачна процедурата и конкуренцията лоялна следва за всеки участник да е ясно на каква основа ще бъдат оценявани офертите. Основната цел на провежданата процедура е да осигури своевременна доставка на диетична и здравословна от медицинска гледна точка храна на пациенти със специфични потребности при спазване на изискването за ефективното разходване на публични средства. От обективна гледна точка за възложителя следва да е от съществено значение да осигури на пациентите си питателна, качествена и здравословна храна. Вкусовите качества на дадено ястие могат да бъдат възприети  изключително субективно от всеки човек, респективно от членовете на конкурсната комисия, като вкусовата оценка е трудно да бъде мотивирана поради липса на единен критерий. В допълнение на това КЗК е посочила, че тежестта на показателя следва да е обоснована, да съответства на конкретните и специфични нужди на възложителя и да кореспондира с възможността за обективност на оценката на съответните предложения. (Решение № 202 от 2012г.)

Предвидените в ЗОП способи за кореспонденция касаят размяната на информация между участника и възложителя по повод провеждана процедура - изпращане на протоколи, решения, искане на допълнителна информация. Докато в документацията за участие се предвижда специален ред за информиране на допуснатите участници за дата и мястото на отваряне на ценовите оферти – затова разпоредбата на чл. 58а ЗОП е в общия раздел „оферта”, а чл. 69а, ал. 3 е разписана в правилата за самостоятелна процедура. Там изискването е възложителят да обяви отварянето на ценовите оферти по подходящ начин, който е общодостъпен и гарантира информираност на участниците. В конкретния случай е налице обявен начин – публикуване на официалния сайт на възложителя два дни преди събитието. Чл. 69а, ал. 3 ЗОП не прави препращане към способите, предвидени в чл. 58а от ЗОП така, че ако даден кандидат счита обявения от възложителя способ за неподходящ и недостатъчно публичен той следва да възрази в предвидените за това срокове. (Решение № 191 от 2012г.)


При изготвяне на офертата си всеки участник трябва да се съобрази освен с условията и изискванията на възложителя в документацията, но също и с разпоредбата на специалния закон, какъвто се явява ЗОП. Според КЗК, обстоятелството, че в образеца на декларация по чл. 47, ал. 2 от ЗОП не е пресъздаден дословно законовия текст, не е нарушение, тъй като от една страна за възложителя не съществува законово задължение да представя в документацията  образци на декларациите по чл. 47 от ЗОП. От друга страна, в чл. 47, ал. 2 е предоставена възможност за възложителя да изисква деклариране на посочените обстоятелства, което означава, че по своя преценка той може да изиска да му бъдат декларирани само част от тях. (Решение № 293 от 2010г.)


Когато дадена процедура е открита в края на 2011г. или началото на 2012г. и срокът за подаване на офертите изтича преди 31.03.2012г., то не би могло да се очаква от участниците да представят годишни финансови отчети за 2011г. Съгласно Закона за счетоводството (ЗСч) ГФО за 2011 г. следва да се изготви до 31.03.2012г. (чл. 37, ал. 1 от ЗСч).  Поради това, ако в условията на възложителя е записано, че следва да се представят „годишен баланс и Отчет за приходите и разходите за предходната година“, то това трябва да се отнася за 2010г. За по-голяма сигурност обаче кандидатите е добре да искат изрични разяснения от възложителя по този въпрос на основание чл. 29 от ЗОП (Решение № 238 от 2012г.)


Разделянето на обекта на поръчката на обособени позиции и възможността да се допускат повече изпълнители е в компетенциите на възложителя и е въпрос на целесъобразност, който е изключен от обхвата на контрола за законосъобразност. За възложителя няма законови ограничения да поставя еднакви или различни минимални технически изисквания за всяка отделна позиция. (Решение № 230 от 2012г.)


Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 6 от ЗОП възложителят има право да заложи като задължително изискване за всички участници в процедурата представянето на сертификати, издадени от акредитирани институции или агенции за управление на качеството. Неоснователно е твърдението, че изискването участниците в процедурата да притежават сертификати ISO 9001:2008 (или еквивалентен), който да е издаден в областта на упражняване на строителен надзор на обекти паметници на културата е в противоречие на законовите разпоредби и нормативните правилници, тъй като лицензионният режим за регистрация и оправомощаване на надзорните фирми не се основава на такова разделение. Следва да се има предвид, че ISO 9001:2000 e международен стандарт за качество, който е гаранция за стабилно представяне на дружествата, притежаващи такъв сертификат. Условията на този стандарт са приложими за всички организации, независимо от техния предмет на дейност и услугите, които предоставят.
С оглед на спецификата на предмета на конкретната обществена поръчка и характера на обектите, които са паметници на културата и имайки предвид широкия кръг дружества, притежаващи сертификат ISO 9001:2008, КЗК счита че изискването притежаваните от участниците сертификати ISO 9001:2008 (или еквивалентен) да са издадени конкретно в областта на упражняване на строителен надзор на обекти паметници на културата е обосновано. Изпълнението на това условие допълнително гарантира на възложителя, че съответният участник притежава техническите възможности да осъществи строителния надзор върху изпълнението на посочените ремонтни дейности върху обектите – паметници на културата.
Неоснователно е твърдението, че изискването участниците да притежават сертификат ISO 14001 (или еквивалентен) е дискриминационно, тъй като към момента на провеждане на процедурата, в страната има сертифицирани ограничен брой дружества, като по-голямата част от тях са с предмет на дейност извозване на отпадъци и строителство. ISO 14001 е международен стандарт за системи за управление на околната среда, приложим за организации от всички сектори, а не само за такива чийто предмет на дейност е свързан със строителството. Предвид наличието на изискване изпълнителят на поръчката да осъществява контрол по опазване на околната среда по време на изпълнение на строително-монтажните дейности, за възложителя е важно участниците да притежават ISO 14001 (или еквивалентен). Наличието на такъв сертификат служи като гаранция, че същите разполагат със Система за управление на околната среда (СУОС), както и че тяхната  политика по отношение на околната среда е подходяща за характера на предвижданите дейности. Освен това дейностите, които изпълнителят следва да извършва са пряко обвързани с консервационно-реставрационни и строително-монтажни работи по съответните обекти, поради което изискването участниците да притежават сертификат ISO 14001 (или еквивалентен) е съответно на предмета на поръчката и се явява обосновано.
Неоснователно е и твърдението, че изискването за представяне на сертификат OHSAS 18001 (или еквивалентен) е дискриминационно и ограничава участниците. КЗК не споделя твърдението, че притежаването на горепосочения сертификат е важно за строителите, които ще извършват консервационно-реставрационните и строително-монтажните работи, а не за изпълнителите, упражняващи строителен надзор. Стандарт OHSAS 18001 е приложим за всяка организация, независимо от дейността й, която желае да намали рисковете от опасности за здравето и живота на служителите й, работниците й, както и на всички други лица, чийто работни места са под контрола на съответната организация. Самият стандарт съдържа изисквания към действието на системата за управление на здравословните и безопасни условия на труд и в този смисъл неговите указания са приложими за дружества от всички сектори на икономиката, а не само за тези, занимаващи се със строителство. OHSAS 18001 (Ocupational Health and Safety System - Система за управление на здравето и безопасността при работа) е разработен така, че да е съвместим с други стандартизирани системи за управление - като ISO 9001, ISO 14001 и др., с което се улеснява създаването на интегрирани системи за управление.
Във връзка с горните изводи следва също така да се поясни, че всеки възложител, освен изискванията, визирани в закона, има право в рамките на своята оперативна самостоятелност да предвиди и други допълнителни изисквания за контрола на качеството към участниците в процедурата, доколкото те не противоречат на императивна норма на закона, съответстват на целта на обществената поръчка и са насочени към гарантиране на нейното успешно изпълнение. (Решение № 233 от 2012г.)


Съгласно чл. 9 от ЗОП участник в процедура за възлагане на обществена поръчка може да бъде всяко българско юридическо лице. Отделно от това едно дружество може да участва в процедурата и под формата на обединение с други физически и/или юридически лица с оглед покриването на изискванията за технически възможности и квалификация съгласно обявените изисквания. Обществената поръчка е потенциален пазар за търговското дружество и доколкото то им интерес от получаването й, респ. може да му бъде нанесена вреда от твърдените нарушения за ограничаване на конкуренцията, същото следва да се счита за заинтересовано лице по смисъла на §1, т. 6в от ДР на ЗОП и разполага с правен интерес от подаването на жалба по реда на чл. 120, ал. 4, т. 1 от ЗОП. (Решение № 230 от 2012г.)