Съобщение на Европейската комисия относно банковия сектор. Промени в уредбата за отпускане на държавни помощи за подкрепа на банки.

Европейската комисия (ЕК) излезе със специално Съобщение[1] относно прилагането от 1 август 2013г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза 

Това е 6-тото поред съобщение[2] на ЕК от началото на финансовата криза. В тях се определят условията за достъп до държавна помощ и изискванията, които трябва да бъдат спазени, за да бъде определена такава помощ за съвместима с вътрешния пазар с оглед на принципите за държавната помощ, предвидени в Договора. С настоящото съобщение се актуализират предишните съобщения на ЕК относно кризата.

Въпреки извънредното мобилизиране на бюджетни и парични инструменти, възстановяването на икономиката остава неустойчиво и неравномерно в ЕС, запазиха се напрежението на финансовите пазари и рискът от по-широко разпространение на отрицателните ефекти. При тези обстоятелства и предвид на риска от по-широко разпространение на отрицателните ефекти ЕК счита, че условията за прилагане на член 107, параграф 3, буква б) от Договора към държавните помощи във финансовия сектор продължават да са изпълнени. Прилагането на тази дерогация обаче остава възможно само докато продължава кризисната ситуация, пораждаща действително извънредни обстоятелства, при които финансовата стабилност като цяло е изложена на риск.

В действията ѝ спрямо финансовата криза първостепенната цел на ЕК е да се осигури финансовата стабилност, като същевременно се гарантира, че са ограничени до необходимия минимум държавните помощи и нарушаването на конкуренцията между банките и между държавите-членки. Финансовата стабилност остава от основно значение при оценката на държавната помощ за финансовия сектор, която ЕК ще извършва съгласно настоящото съобщение.

При оценката на плановете за преструктуриране на банките ЕК ще продължи да отчита особеностите на всяка институция и държава-членка. Тя ще извършва пропорционална оценка на дългосрочната жизнеспособност на банките, когато нуждата от държавна помощ произтича от кризата с държавния дълг, а не е резултат от поемането на прекомерни рискове, и ще отразява в своята оценка нуждата от запазване на равнопоставеност в условията за конкуренция на единния пазар, особено по отношение на промените в споделянето на тежестта в Съюза. В своята оценка на споделянето на тежестта и на мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията ЕК оценява осъществимостта на предложените мерки, включително преотстъпването на активи, и тяхното въздействие върху структурата на пазара и върху препятствията за навлизане. ЕК трябва да се увери, че решенията, изготвени за конкретен случай или държава-членка, са съобразени с целта за избягване на значителни асиметрии между държавите-членки, които биха могли допълнително да фрагментират единния пазар и да доведат до финансова нестабилност.

В съобщенията ясно се посочва, че дори по време на кризата общите принципи на контрола върху държавната помощ продължават да се прилагат. По-специално, за да се ограничат нарушенията на конкуренцията между банките и между държавите-членки в единния пазар и за да бъде отстранен моралният риск, помощта следва да бъде ограничена до необходимия минимум, а бенефициерът ѝ следва да осигури адекватен собствен принос към разходите за преструктуриране. Банката и нейните акционери следва да допринесат за преструктурирането възможно най-много със собствени си ресурси. Държавна подкрепа следва да се предоставя при условия за адекватно споделяне на тежестта между инвестиралите в банката.

Разлики между държавите-членки в подхода за споделяне на тежестта доведоха до разлики в разходите за финансиране на банките, които представляват заплаха за целостта на единния пазар и могат да навредят на равнопоставеността в условията за конкуренция, която контролът върху държавните помощи се стреми да предпази. При равни други условия по-доброто споделяне на тежестта следователно предполага по-малка нужда от мерки за отстраняване на нарушенията на конкуренцията. При всички случаи мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията следва да бъдат определени по такъв начин, че да се доближават във възможно най-голяма степен до ситуацията, която е щяла да настъпи на пазара, ако получателят на помощта го е бил напуснал при липса на помощ.

Макар и да е необходимо да бъдат запазени някои механизми за подкрепа на банките с цел да се преодолеят продължаващите сътресения на финансовите пазари, някои процедури и условия следва да бъдат подобрени и доразвити. Вече има по-малка нужда от структурни мерки за оздравяване, отпускани единствено въз основа на предварителна оценка, която почива на принципа, че практически всички банки трябва да бъдат оздравени, което отлага за по-късен етап задълбочената оценка на плановете за преструктуриране. Макар този подход да помогна да бъде избегнат непоправим срив на финансовия сектор като цяло, усилията за преструктуриране на отделните бенефициери често бяха забавяни. С настоящото съобщение се установява принципът, че мерките за рекапитализация и за обезценени активи ще се разрешават само след като бъде одобрен планът за преструктуриране на банката. С този подход се гарантира, че размерът на помощта се определя по-точно, че източниците на проблемите на банките се разкриват и отстраняват на по-ранен етап и че се осигурява финансова стабилност. Гаранционните схеми ще остават на разположение, за да се осигури ликвидност на банките. Тези схеми обаче могат да служат само като средство за осигуряване на ликвидност на банките, които не изпитват недостиг на капитал, както е определено от компетентния надзорен орган[3].

В настоящото съобщение се определят необходимите адаптации на параметрите за съвместимост на свързаните с кризата държавни помощи, отпускани за банките от 1 август 2013г. По-специално, с настоящото съобщение:

a) се заменя Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. и се предоставят насоки относно критериите за съвместимост на подкрепата за ликвидност;

б) се адаптират и допълват съобщенията относно рекапитализацията и относно обезценените активи;

в) се допълва Съобщението относно преструктурирането, като се предоставят по-подробни насоки за споделянето на тежестта от акционерите и подчинените кредитори;

г) се установява принципът, че не могат да бъдат предоставени мерки за рекапитализация или за защита на активите без предварително разрешение за план за преструктуриране, и се предлага процедура за постоянното разрешение на тези мерки;

д) се предоставят насоки относно изискванията за съвместимост на помощите за ликвидация.

ЕК ще прилага принципите, определени в настоящото съобщение и във всички съобщения относно кризата, към "кредитните институции" (наричани също "банки")[4].

При необходимост ЕК ще прилага mutatis mutandis принципите, определени в настоящото съобщение и във всички съобщения относно кризата, към застрахователните дружества по смисъла на член 6 от Директива 73/239/ЕИО, член 4 от Директива 2002/83/ЕО или член 1, буква б) от Директива 98/78/ЕО.

Мерките за рекапитализация и за обезценени активи, включително гаранциите за активи, обикновено се предоставят за покриване на недостиг на капитал. За целите на настоящото съобщение под "недостиг на капитал" се разбира недостигът на капитал, установен при рекапитализация, "стрес тест", анализ на качеството на активите или еквивалентна проверка, извършена на равнището на Съюза, еврозоната или на национално равнище, и при необходимост потвърден от компетентния надзорен орган.

Предвид на бюджетните последици за предоставящите държави-членки и това, че на практика този вид мерки са необратими, както и с оглед на практиката за вземане на решения на ЕК по време на кризата, ЕК може по принцип да ги разреши само след като съответната държави-членки докаже, че са използвани в максимална степен всички мерки за ограничаване на помощта до необходимия минимум. За тази цел държавите-членки трябва да представят план за набиране на капитал преди представянето на план за преструктуриране или като част от него.

За основа на предварителното уведомление ще служи планът за набиране на капитал, изготвен от държавата-членка и банката и одобрен от компетентния надзорен орган. В него следва:

а) да бъдат посочени мерките за набиране на капитал, които банката трябва да предприеме, както и (потенциалните) мерки за споделяне на тежестта от акционерите и подчинените кредитори;

б) да се съдържат предпазни мерки срещу изтичането на капитал от банката, което може например да се случи, ако банката придобие участие в други предприятия или изплаща дивиденти и купони.

Държавата-членка трябва да представи и използваните за определянето на недостига на капитал подробна методика (за всяка отделна дейност на банката) и входящи данни, утвърдени от компетентния надзорен орган. След като бъде постигнато съгласие относно плана за преструктуриране, държавата-членка може да подаде официално уведомление за него. ЕК ще разреши мярка за рекапитализация или за обезценени активи като помощ за преструктуриране само след като бъде постигнато съгласие относно плана за преструктуриране.

В плана за набиране на капитал бенефициерът следва да определи и доколкото е възможно да извърши всички мерки за набиране на капитал, които могат да бъдат приведени в действие. Сред тези мерки са по-специално:

а) емитирането на права;

б) доброволното преобразуване на подчинен дълг в собствен капитал въз основа на стимули, свързани с риска;

в) операциите по управление на пасивите, които по принцип следва да послужат изцяло за набиране на капитал, ако недостигът на капитал не може да бъдат напълно преодолян, поради което е необходима държавна помощ;

г) продажбите на активи и портфейли, чрез които се набавя капитал;

д) секюритизацията на портфейли с цел да се набави капитал от неосновни дейности;

е) неразпределението на печалбата;

ж) други мерки за намаляване на нуждите от капитал.

Ако е основателно да се счита, че прибягването до държавна помощ е можело да бъде избегнато чрез подходящи и навременни действия от страна на ръководителите на банката, всяка банка, която разчита на държавна помощ за своето преструктуриране или структурирана ликвидация, следва да смени своя главен изпълнителен директор, както и други членове на управителния съвет, ако това е целесъобразно. По същите причини тези банки следва да прилагат строги политики за възнагражденията на изпълнителните ръководни кадри. За това е необходимо да бъде наложен таван за възнагражденията на ръководителите като общото възнаграждение на всяко от тези лица не може да надвишава 15 пъти средната заплата в държавата-членка или 10 пъти средната заплата на служителите в банката бенефициер.

За да бъде намален моралният риск, помощта следва да се предоставя само при условия, в които се предвижда адекватно споделяне на тежестта от страна на съществуващите инвеститори. След поемането на загубите първо със собствен капитал адекватното споделяне на тежестта обикновено предполага за него да допринесат притежателите на хибриден капитал и на подчинен дълг. Този принос може да е под формата на преобразуване в базов собствен капитал от първи ред или намаляване на главницата на инструментите. Държавна помощ не трябва да се отпуска, преди собственият капитал, хибридният капитал и подчиненият дълг да са допринесли напълно за компенсирането на евентуалните загуби.

С цел помощта да бъде ограничена до необходимия минимум, изтичането на капитал трябва да бъде предотвратено на възможно най-ранен етап. От момента, в който капиталовите нужди станат известни на банката тя следва да предприеме всички необходими мерки, за да запази собствения си капитал. Ако след привеждането в действие на мерките за набиране на капитал и за споделяне на тежестта остава недостиг на капитал, той по принцип може да бъде покрит с рекапитализация с публични ресурси, с мерки за обезценени активи или с комбинация от двете. За да е съвместима тази помощ, на ЕК трябва да бъде представен план за преструктуриране, който трябва да е съобразен със съответните раздели на съобщенията относно кризата.

След като ЕК започне да прилага принципите, посочени в настоящото съобщение, държавите-членки ще трябва да я уведомят за плановете за преструктуриране и да получат одобрение за държавната помощ, преди да предприемат мерки за рекапитализация или за обезценени активи. По изключение ЕК може да разреши на държава-членка да предприеме временно такива мерки като помощ за оздравяване, преди да бъде одобрен план за преструктуриране, ако тези мерки са необходими за запазване на финансовата стабилност. В този случай ЕК ще поиска ex ante анализ от компетентния надзорен орган в потвърждение, че е налице настоящ (а не бъдещ) недостиг на капитал, който ще принуди надзорния орган да отнеме незабавно банковия лиценз на институцията, ако тези мерки не бъдат предприети. Анализ трябва докаже, че изключителният риск не може да бъде избегнат с частен капитал в достатъчно кратък срок или с други временни мерки, които нарушават конкуренцията в по-малка степен, като държавна гаранция. ЕК трябва да бъде уведомена за всяка подобна мярка за оздравяване по точка.

Помощите за малки банки обикновено засягат конкуренцията по-малко от помощите, отпуснати на големи банки. В тези случаи е целесъобразно да се предвиди опростена процедура като ЕК е склонна да разрешава схеми за рекапитализация и за преструктуриране на малки институции, когато тези схеми имат ясно определени цели и са ограничени до период от шест месеца, при условие че спазват принципите, посочени в съобщенията относно кризата, и по-специално изискванията за споделянето на тежестта от настоящото съобщение. Освен това прилагането на такъв вид схеми трябва да бъде ограничено само до банките, чийто счетоводен баланс не надвишава общо 100 милиона евро. Сборът от балансите на банките, които получават помощ по схемата, не трябва да надвишава 1,5 % от общите активи, държани от банките на вътрешния пазар в съответната държава-членка.

Помощта за ликвидност и гаранциите по задължения стабилизират временно пасива в счетоводния баланс на банките. Поради това за разлика от мерките за рекапитализация или за обезценени активи, които, преди да могат да бъдат отпуснати, по принцип трябва да бъдат предшествани от уведомление за план за преструктуриране от съответната държава-членка и от одобрението на този план от ЕК, ЕК може да приеме, преди да бъде одобрен план за преструктуриране, държавите-членки да уведомяват за гаранции и помощи за осигуряване на ликвидност, които да бъдат отпуснати след временното им одобрение като помощ за оздравяване. Такива схеми трябва да бъдат ограничени само до банките, които не изпитват недостиг на капитал. Когато дадена банка с недостиг на капитал се нуждае спешно от ликвидност, се изисква индивидуално уведомление до ЕК[5]. За да бъдат одобрени от ЕК, гаранциите и помощите за ликвидност трябва да отговарят на следните изисквания:

а) гаранции могат да се издават само за нови емисии на първостепенен дълг на кредитната институция (подчиненият дълг се изключва);

б) гаранции могат да се издават само за дългови инструменти с падеж от три месеца до пет години (или максимум седем години в случая на обезпечените облигации). Освен в надлежно обосновани случаи, гаранциите с падеж над три години трябва да бъдат ограничени до една трета от стойността на действащите гаранции, издадени в полза на съответната банка;

в) минималното възнаграждение на държавните гаранции трябва да бъде в съответствие с формулата, посочена в Съобщението за удължаване от 2011 г.;

г) в срок от два месеца на ЕК трябва да бъде представен план за преструктуриране за всяка кредитна институция, в полза на която са издадени гаранции по нови задължения или по подновени задължения и за която към момента на издаването на новата гаранция общият размер на гарантираните непогасени задължения (включително гаранциите, издадени преди датата на това решение) надвишава 5 % от всички задължения и обща сума от 500 милиона евро;

д) за всяка кредитна институция, предизвикала задействане на гаранцията, в срок от два месеца след задействането на гаранцията трябва да бъде представен индивидуален план за преструктуриране или ликвидация;

е) получателите на гаранции и помощ за ликвидност трябва да се въздържат от рекламиране на държавната помощ и от следване на агресивни търговски стратегии, които не биха предприели без подкрепата на държавата-членка.

Обикновените дейности на централните банки, свързани с паричната политика, като операциите на открития пазар и ликвидните улеснения с постоянен достъп, не попадат в приложното поле на правилата за държавната помощ. Специалната подкрепа за конкретна кредитна институция (обикновено наричана "спешна помощ за осигуряване на ликвидност") може да представлява помощ, освен ако са изпълнени следните кумулативни условия:

а) кредитната институция е временно неликвидна, но платежоспособна към момента на осигуряването на ликвидност, което се осъществява при изключителни обстоятелства и не е част от по-голям пакет от помощи;

б) механизмът е изцяло гарантиран с допълнително обезпечение с подходяща степен на сигурност в зависимост от неговия характер и пазарна стойност;

в) централната банка прилага спрямо получателя наказателен лихвен процент;

г) мярката се взема по инициатива на централната банка и по-специално, не е подкрепена от държавата чрез насрещна гаранция.

Държавите-членки следва да насърчават оттеглянето от пазара на нежизнеспособните участници, като същевременно позволяват оттеглянето да бъде структурирано, така че да се запази финансовата стабилност. Когато кредитна институция в затруднение не може убедително да си възвърне дългосрочната жизнеспособност, винаги трябва да се взема предвид възможността за структурираната ѝ ликвидация. Ликвидацията трябва да има за цел продажбата на части от дейности или от активи чрез конкурентна процедура.

Държавите-членки следва да докажат, че помощта позволява ефективната структурирана ликвидация на кредитната институция, като същевременно размерът на помощта се ограничава до минимума, необходим за да продължи институцията да функционира през ликвидацията с оглед на преследваната цел и при спазване на изискванията за споделяне на тежестта, предвидени в настоящото съобщение.

За да се избегне неоправдано нарушаване на конкуренцията, фазата на ликвидация следва да бъде ограничена до минималния период, необходим за структурираната ликвидация. Докато кредитната институция бенефициер продължава да функционира, тя не трябва да се конкурира активно на пазара или да предприема нови дейности. Нейните операции по принцип трябва да се ограничават до продължаването и приключването на текущите дейности със съществуващите клиенти. Всяка нова дейност със съществуващи клиенти трябва да се ограничава до промяната на условията на съществуващите договори и до преструктурирането на съществуващите заеми, при условие че тези промени подобряват нетната настояща стойност на съответните активи.  Ценовата политика на кредитната институция, която предстои да бъде ликвидирана, трябва да бъде замислена така, че да насърчава клиентите да намерят по-изгодни алтернативи. Когато е необходим банков лиценз, например за лоша банка или за временна институция, създадена единствено за структурираната ликвидация на кредитна институция ("мостова" банка), лицензът трябва да бъде издаден само за дейностите, които са абсолютно необходими за ликвидацията. Компетентният надзорен орган следва да отнеме банковия лиценз веднага щом това е възможно.

Продажбата на кредитна институция при процедура за структурирана ликвидация може да включва държавна помощ за купувача, освен ако продажбата е организирана чрез открита и безусловна конкурентна тръжна процедура и активите се продадат на предложилия най-високата цена. При необходимост при такава конкурентна тръжна процедура следва да е възможно части от институцията да бъдат продадени на различни участници в търга.

Ако помощта е отпусната за икономическа дейност, която ще бъде продадена (за разлика от купувача на тази дейност), съвместимостта на тази помощ подлежи на отделно оценяване съгласно настоящото съобщение. Ако в процеса на ликвидация е включена продажбата на икономически субект, който притежава значителен пазарен дял, ЕК ще прецени дали са необходими мерки, с които да бъде ограничено нарушението на конкуренцията, предизвикано от помощта за този икономически субект, и ще провери жизнеспособността на произлезлия от продажбата нов субект. Когато оценява жизнеспособността, ЕК ще обърне нужното внимание на големината и мощта на купувача спрямо големината и мощта на придобития икономически субект.

ЕК счита, че схемите за помощ за ликвидация в полза на ограничени по големина кредитни институции могат да бъдат одобрявани, при условие че са замислени така, че да се осигури спазването на посочените в точка 44 от съобщението изисквания за споделяне на тежестта от акционерите и притежателите на подчинен дълг и да се премахнат моралният риск и другите опасения по отношение на конкуренцията. Когато уведомяват ЕК за схема за помощ, държавите-членки трябва да представят подробна информация за процеса, както и за условията за намеса в полза на институциите бенефициери. Тъй като степента, в която се нарушава конкуренцията, може да варира в зависимост от естеството на институцията бенефициер и позицията ѝ на пазара, може да е необходима индивидуална оценка, за да се гарантира, че процесът не причинява неоправдани нарушения на конкуренцията. С оглед на това за мерките за помощ по одобрена схема в полза на кредитни институции с общи активи от над 3000 милиона евро трябва да бъде подадено индивидуално уведомление с цел те да бъдат одобрени.

Държавите-членки трябва да представят редовни доклади, поне веднъж годишно, относно функционирането на всяка схема за помощ, разрешена съгласно раздел 6.4. За да е възможно ЕК да наблюдава напредъка в процеса на структурираната ликвидация и неговото въздействие върху конкуренцията, държавите-членки трябва да представят редовни доклади (поне веднъж годишно) за това как се развива процесът на ликвидация за всяка банка в ликвидация и окончателен доклад в края на процедурата по ликвидация.

ЕК ще прилага принципите, установени в настоящото съобщение, от 1 август 2013г. Уведомленията, регистрирани от ЕК преди тази дата, ще се разглеждат по критериите, действащи към момента на уведомяването. ЕК ще разглежда въз основа на настоящото съобщение съвместимостта с вътрешния пазар на всяка помощ, отпусната без нейно разрешение и следователно в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, ако цялата помощ или част от нея е отпусната след публикуването на съобщението в Официален вестник на Европейския съюз. Във всички останали случаи ЕК ще разглежда съвместимостта въз основа на съобщенията относно кризата, действащи към момента на отпускане на помощта.

---

[1] Публикувано в Официален вестник n° C 216 , 30/07/2013 стр. 0001 – 0015.

[2] Съобщение относно прилагането на правилата за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза ("Съобщението относно банковия сектор от 2008 г.") (ОВ C 270, 25.10.2008 г., стр. 8); Съобщение на ЕК относно рекапитализацията на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията ("Съобщението относно рекапитализацията") (ОВ C 10, 15.1.2009 г., стр. 2); Съобщение на ЕК относно обработването на обезценените активи в банковия сектор на Общността ("Съобщението относно обезценените активи") (ОВ C 72, 26.3.2009 г., стр. 1); Съобщение относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза ("Съобщението относно преструктурирането") (ОВ C 195, 19.8.2009 г., стр. 9); Съобщение на ЕК относно прилагането от 1 януари 2011 г. на правилата за държавни помощи за подкрепата на мерки в полза на банки в контекста на финансовата криза ("Съобщението за удължаване от 2010 г.") (ОВ C 329, 7.12.2010 г., стр. 7) и Съобщение на ЕК относно прилагането от 1 януари 2012 г. на правилата за държавни помощи за подкрепата на мерки в полза на банки в контекста на финансовата криза ("Съобщението за удължаване от 2011 г.") (ОВ C 356, 6.12.2011 г., стр. 7).

[3] "Компетентен надзорен орган" е национален компетентен орган, определен от участващите държави-членки на Европейския съюз, в съответствие с Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1), или Европейската централна банка, когато упражнява своите надзорни функции, предоставени ѝ съгласно член 1 от предложението на ЕК за Регламент на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции за тези от тях, които са установени в държава-членка, участваща в единния надзорен механизъм.

[4] Съгласно определението в член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции.

[5] Банките, които вече са получили одобрена помощ за оздравяване към датата на влизането в сила на настоящото съобщение, но все още не са получили окончателно одобрение на помощта за преструктуриране, могат да бъдат подпомогнати по схема за ликвидност без индивидуално уведомление.

Практика по прилагането на ЗОП – Част XLVІ

Що се отнася до факта, че в протоколите на оценителната комисия липсва описание на резервните членове, КЗК намира, че съгласно чл. 34, ал.1 от ЗОП ясно е формулирано, че възложителят назначава комисия за провеждане на процедурата за обществена поръчка, като определя нейния състав и резервни членове. В изпълнение на горното кметът на община Аксаково е издал Заповед, с която са назначени председател, 6 лица, постоянни членове на комисията и 5 резервни. Действително в протоколите от дейността на комисията липсва упоменаване на резервните членове на същата, но това не е нарушение на правилата на ЗОП, тъй като съгл. чл.72, ал.1 от ЗОП протоколът за разглеждането, оценяването и класирането на офертите трябва да съдържа състава на комисията, който е заседавал. Предвид факта, че резервни членове не са присъствали на нито едно от заседанията на оценителната комисия, КЗК приема, че би било неправилно в протоколите от дейността на комисията да се изброяват резервните членове, поради което изложеният от жалбоподателя довод е неоснователен. (Решение № 621 от 30.05.2013г.)

Възражението на жалбоподателя, че поръчката следва да се обособи на две отделни позиции - доставка и строителство, КЗК счита за неоснователно и необосновано по следните съображения: Процедурите за възлагане на обществена поръчка, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуга или доставка на стоки, с цел ефективно разходване на бюджетни и извънбюджетни средства. В настоящия случай, видно от Раздел ІІ.1.2. Вид на поръчката обектът на поръчката е „строителство“, а предметът на процедурата включва доизграждане и реконструкция на ВиК мрежата на гр. Троян като предвиденото изграждане на отделни компоненти от ВиК мрежата на града е в рамките на проект „Изпълнение на втори етап на интегриран проект за водния цикъл на гр. Троян“, с оглед изпълнението на основните цели на Приоритетна ос 1 на оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ Тоест касае се за обществена поръчка, която обхваща много на брой и различни по вид строително-монтажни работи, които са детайлно описани в техническите спецификации и в количествено-стойностните сметки, неразделна част от документацията за участие в настоящата процедура. При прочит на документацията се установява, че възложителят е предвидил доставка единствено и само на строителни продукти /части/, които ще бъдат необходими за изпълнение на заложените СМР, което не противоречи на разпоредбите на ЗОП. Напротив, материалите, необходими за изпълнение на строителството са неразделна част от него и не могат да се обособяват в отделна позиция или поръчка, т. е. при определяне стойността на договор за строителство се включват всички доставки или услуги, които са необходими за неговото изпълнение. Този извод следва и от определението за „Техническа спецификация за строителство“ - §1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки, а именно: „съвкупност от технически предписания, посочени в документацията за участие, които определят изискванията към характеристики на материалите и стоките по такъв начин, че да отговарят на предвидената от възложителя употреба. Тези характеристики трябва да включват ниво на изпълнение съгласно изискванията за опазване на околната среда, проектиране, което да отговаря на всички изисквания, включително достъп за лица с увреждания, и оценка на съответствието, работни характеристики, безопасност или размери, включително процедурите относно осигуряването на качеството, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране. Те трябва да включват и правила за проектиране, изпитване, строителен надзор и условия за приемане на строителни работи и методи или технологии на строителство, и всички други технически условия, които възложителят е в състояние да предпише по силата на закон или на подзаконови нормативни актове по отношение на завършен строеж и материалите или частите, включени в него“. В настоящия случай, за възложителя не само не са налице предпоставки, налагащи разделянето на поръчката на обособени позиции, а противното би затруднило както възлагането, така и извършването на текущ и последващ контрол при изпълнението на договора в последствие и е технически и икономически неоправдано. Както бе посочено по-горе, по отношение на обществени поръчки за строителство при определянето на прогнозната стойност се взема предвид както стойността на строителството, така и общата прогнозна стойност на доставките, необходими за изпълнение на строителството и предоставени от възлагащия орган на изпълнителя. Възложителят спори, че в документацията за участие в процедурата за възлагане на настоящата поръчка не е следвало да определя прогнозна стойност на доставката на тръби и фасонни части за тръби (посоченият в жалбата размер - 7 000 000 лв. – не фигурира в документацията). С оглед на гореизложеното, КЗК счита, че предметът на обявената обществена поръчка е правилно формулиран и възраженията на жалбоподателя, че въпросният е довел до неправилно и неточно посочване на минималните изисквания за участие в процедурата, които са формулирани в Раздел ІІІ.2.2.„Икономически и финансови възможности“ се явяват неоснователни. (Решение №  620 от 30.05.2013г.)

Не следва да се приема за правилен аргументът на жалбоподателя, че за да не се допуска субективизъм, неравнопоставеност и дискриминация на участниците, комисията е била длъжна да дефинира и/или опише в какво се състои разликата между техническите предложения, които получават различни оценки, тъй като не става ясно защо участник ДЗЗД „Русе Инфра" получава максималния брой точки и с какво неговото предложение за изпълнение на поръчката е по- различно от представеното от жалбоподателя. Видно от гореизложеното, в протокол 2 от работата на комисията по отношение оценка предложението на жалбоподателя ясно са посочени несъответствията в офертата на жалбоподателя, които са обосновали и по-ниския брой точки при правилно приложена методика за оценка. От описанието съдържанието на документите в плик 2 от участниците може да се заключи от къде следва разликата в оценките по технически показател между двамата участници в процедурата. (Решение № 619 от 30.05.2013г.)

В тази връзка следва да се посочи, че предложението на участника е с числово изражение и подлежи на оценяване съгласно Методиката, поради което за него потенциално е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗОП. Цитираната норма предвижда, че когато предложението е с повече от 20 на сто по – благоприятно от средната стойност на останалите участници по същия показател за оценка, комисията трябва да изиска от него подробна писмена обосновка за начина на неговото образуване. В случая се установява, че другите двама участници са предложили цена за един обслужен (освободен от отпадъците) контейнер с обем 100 литра, включително дезинфекция минимум 2 пъти годишно, както следва: „КМД“ ЕООД – 6,2444 лв. за брой; „Мит и КО“ ЕООД – 6,40 лв./брой. Средната стойност представлява сбор от единичната цена от 6,2444 на „КМД“ ЕООД и 6,40 лв. за „Мит и Ко“ ЕООД, разделена на две, а именно 6,32 лв. средна стойност, която е по – благоприятна с повече от 20 на сто от цената на „Нео Титан“ ЕООД (1,83 лв.). Следователно паралелно с изискването на обосновка от „Мит и КО“ ЕООД за цена за извозване на един тон отпадък на един километър до съоръжение за третиране на битови отпадъци извън територията на община Брезово (Протокол № 4), комисията е била длъжна да приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗОП и за „Нео Титан“ ЕООД и да изиска от участника писмена обосновка за формирането на разглежданата по – горе единична цена. В случая следва да се обърне внимание на обстоятелството, че анализите и изчисленията на възложителя в представеното от него становище пред КЗК се появяват за пръв път в този документ, като подобни доводи липсват в протоколите на помощния орган и решението на възложителя. Същите са неотносими към правния спор, тъй като представляват заключения базирани на нерегламентирано тълкуване и правила несъдържащи се в Документацията, а освен това възложителят обосновава средна стойност сравнявайки офертата на „Нео Титан“ единствено с тази на „КМД“ ЕООД, като не отчита факта, че чл. 70, ал. 1 от ЗОП предполага търсенето на средна стойност предложение с такова на „останалите оферти“, т. е. на повече от една оферта. Може да се направи заключението, че възложителят е нарушил императивната разпоредба на чл. 70, ал. 1 от ЗОП за участника „Нео Титан“ ЕООД, като същевременно е допуснал нарушение и на принципа на равнопоставеност на участниците в процедурата, тъй като цитираната правна норма е приложена правилно за друг участник в процедурата. Това налага отмяна на решението на възложителя и връщането на процедурата на етап разглеждане на ценовите предложение на участниците, с указания за изискване на писмена обосновка от „Нео Титан“ ЕООД и продължаване на процедурата съгласно разпоредбите на ЗОП. (Решение № 617 от 30.05.2013г.)

В документацията за участие е изискано участниците успешно да са изпълнили „минимум 2 (два) строителни обекта с предмет, подобен на предмета на обществената поръчка (единият обект за разпределителни проводи, съоръжения и устройства към тях в областта на водоснабдяването и канализацията, а вторият обект за изграждане на ПСОВ) през последните 5 години считано от датата за подаване на оферти в настоящата поръчка.“. Уточнено е, че „Доказването на изпълнението на горепосочените договори се извършва с представяне на конкретна препоръка, указваща доброто изпълнение. В тази препоръка се посочват стойността, датата и мястото на строителството, както и дали то е изпълнено и в съответствие с нормативните изисквания. В случай, че участникът е обединение, изискването се отнася за участниците в обединението, с които то доказва изпълнението за критериите за подбор.“. КЗК намира, че доколкото текстът, установяващ изискванията към препоръките, съдържа уточнението „строителството“, същият е приложим само по отношение препоръките, представени към договорите за строителство, но не и към тези за услуги. В т. 5.3.1. и т. 5.3.2. от установените факти, са описани два договора. Първият договор е за „Пречиствателна станция за отпадни води със заустване в морето, гр. Балчик“, като към него е представена референция за „Балканстрой“ АД, в качеството му на партньор в Консорциум „Приморие, Хидроинженеринг и Балканстрой“, за добро изпълнение, съдържаща датата и мястото на строителството, както и че е изпълнено професионално и в съответствие с нормативните изисквания. В представената референция в разрез с изискванията на възложителя не е посочена стойност на договора. Това несъответствие обаче е отстранено от участника ДЗЗД „Ново Банско“, чрез прилагане на копие от договора, от който е видна стойността на същия. Вторият договор е с предмет „Реконструкция на улична водопроводна мрежа с. Долна Гарадешница, Община Кресна“, като за него е представена е референция за добро изпълнение, съдържаща датата и мястото на строителството, стойността на договора, както и че строителството е изпълнено професионално и в съответствие с нормативните изисквания. С оглед описаното, КЗК намира, че изискването на възложителя е спазено и офертата на ДЗЗД „Ново Банско“ отговаря на предварително обявените условия. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни, тъй като ДЗЗД „Ново Банско“ е представило списък на договорите и към него е приложило препоръки за добро изпълнение, съдържащи минимално необходимите реквизити. (Решение № 615 от 30.05.2013г.)

Не може да бъде уважено твърдението на жалбоподателя, че в конкретния случай не е приложим ЗОП, тъй като договорите за доставка на топлинна енергия се сключват директно с доставчика на енергия. По силата на чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона обществените поръчки, законът не се прилага за договори за доставка на енергия или на горива за производство на енергия, сключвани от възложители по чл. 7, т. 5 или 6, извършващи дейност по чл. 7а. В конкретния случай, не е изпълнена хипотезата на цитираната норма и неоснователно жалбоподателят твърди, че ЗОП е неприложим към откритата с процесното решение процедура. Кметът на Район "Централен" – община Пловдив не е секторен възложител по смисъла на чл. 7, т. 5 или 6 и не се касае за такъв договор по смисъла на цитираната норма, защото процедурата е открита с решение на възложител чл. 7, т. 1 от ЗОП. Следователно, в случая не са налице изискванията на закона, визирани в чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗОП, поради което изключващата приложението на ЗОП разпоредба не е изпълнена. (Решение № 614 от 30.05.2013г.)

КЗК счита за основателни доводите на жалбоподателя, касаещи установеното от възложителя понятие за „сходна дейност”, както и доводите в частта им, отнасящи се до изискванията към един от членовете на изпълнителския екип, а именно – юристът, който следва да бъде предложен от участника. По отношение на първата група основания за уважаване на жалбата срещупроцесното решение за откриване, КЗК следва да разгледа дефиницията на понятието за „сходна дейност”, относимо към кръга на потенциалните участници в обществената поръчка. Дефиницията е заложена в обявлението и е относима както към минималните изисквания за икономически и финансови възможности, така и към минималните изисквания за технически възможности. Възложителят е определил, че „За услуги сходни с предмета на поръчката се приемат извършени услуги по разработване и внедряване на системи за управление на качеството съгласно международният стандарт ISO 9001 - системи за управление на качеството или негов еквивалент в лечебни заведения за болнична помощ със средна обща численост на персонала за последните три години (2010г., 2011г. и 2012г.) не по-малко от 300 (триста) човека.” В дефиницията са поставени три елемента, които обуславят необосновано ограничение на конкуренцията и те са първо по отношение на израза „лечебни заведения за болнична помощ”, второ – относно израза „със средна обща численост на персонала за последните три години (2010г., 2011г. и 2012г.) не по-малко от 300 човека” и трето – по отношение на дефиницията : „в лечебни заведения за болнична помощ със средна обща численост на персонала за последните три години (2010г., 2011г. и 2012г.) не по-малко от 300 човека.” На първо място, неоснователно възложителят е ограничил понятието за сходни услуги само по отношение на услугите, извършвани към лечебни заведения за болнична помощ. По този начин се ограничава кръга на потенциалните участници, тъй като болничните заведения са само част от широкия кръг лечебни заведения, в които се извършва медицинска дейност и се предоставят както превантивни, така и същински лечебни услуги. В Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) са посочени видовете лечебни заведения, под формата на които е допустимо да се организира и извършва медицинска дейност в цялостния й спектър (превантивна, същинска и рехабилитационно-възстановителна). В чл. 2, ал. 1 от ЗЛЗ е посочено, че лечебни заведения по смисъла на този закон са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности: 1. диагностика, лечение и рехабилитация на болни; 2. наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ; 3. наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица; 4. профилактика на болести и ранно откриване на заболявания; 5. мерки за укрепване и опазване на здравето; 6. трансплантация на органи, тъкани и клетки. Горепосочената нормативно установена дефиниция намира приложение по отношение на изрично заложеното от законодателя положение – „Лечебните заведения са равнопоставени независимо от собствеността им” (чл. 4, ал. 2 от ЗЛЗ) и в рамките на настоящото производство КЗК счита, че възложителят допуска нарушение на принципите за забрана за допускане на дискриминация и лоялна конкуренция (чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОП), тъй като ограничава потенциалните участници, изисквайки от тях да имат както съответния специфичен опит и оборот само относно „лечебни заведения за болнична помощ”. Допълнително тук може да се посочи и че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването, а съгласно следващата разпоредба – ал. 2 от същия член на закона: „Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране на информация. Горното налага извода, че законодателят не диференцира и не допуска различно положение на видовете лечебни заведения, а залага равнопоставеността им, употребявайки общия израз и понятие - „лечебни заведения”, посочени от законодателя в чл. 8-10 от ЗЛЗ. На второ място, необосновано ограничително е изискването и за това предходните съконтрагенти на потенциалните участници да са били с точно определен кадрови брой служители/персонал – „не по-малко от 300 (триста) човека”. Нито от събраните доказателства в настоящото производство, нито от становището на възложителя могат да се изведат обосновани аргументи защо възложителят се е спрял точно на цифрата „300” и защо следва да се приеме, че лечебно заведение с по-малък брой персонал, за което един потенциален участник е разработил и внедрил система за управление на качеството по стандарт ISО 9001:2008 не следва да бъде посочвано като част от специфичния опит (по техническа и финансова част) на конкуриращите се пред възложителя доставчици на специфичната услуга по разработване и внедряване на система за управление на качеството по стандарт ISО 9001:2008, реализирали я в рамките на пазарната ниша за потребители и доставчици на медицински услуги. На трето място, следва да се направи и общия извод, че с изразът „в лечебни заведения за болнична помощ със средна обща численост на персонала за последните три години (2010г., 2011г. и 2012г.) не по-малко от 300  човека.” възложителят обективира нарушение на принципите за забрана за допускане на дискриминация и лоялна конкуренция /чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОП/, както и на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, тъй като комулативно тези условия необосновано ограничават кръга на участници в конкретната обществена поръчка. Горецитираното изискване на възложителя КЗК счита за прекомерно, несъответстващо на сложността и обема на конкретната обществена поръчка. (Решение № 613 от 30.05.2013г.)

От представените по преписката доказателства бе установено, че възложителят е отстранил кандидата на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП. В Протокол № 2 от дейността си комисията е констатирала, че представеният от Обединение „Зона 2- СВ” ДЗЗД документ - банкова гаранция изтича на 20 юли 2013г., което не отговаря на изискването на възложителя, заложено в обявлението за обществена поръчка. В него е посочено, че в случай на представена от кандидат гаранция за участие под формата на банкова гаранция, същата следва да е със срок 150 календарни дни от датата и часа на отваряне на заявленията. В обявлението е посочено, че отварянето на заявленията ще се извърши на 21.02.2013г. Следователно, срокът на банковата гаранция, изискана от възложителя, следва да изтече на 21 юли 2013г. От така изложената фактическа обстановка е видно, че действително представеният от кандидата документ, в частта относно срока на валидност, не съответства на изискванията на възложителя и комисията правилно е изискала отстраняването на порока с Протокол № от дейността си. (Решение № 612 от 30.05.2013г.)

С разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗОП законодателят, с оглед спазването на изискванията, заложени в ал. 1 на същата норма – техническите спецификации да дават възможност за равен достъп на кандидатите или участниците в процедурата и да не създават необосновани пречки пред конкуренцията, е установил забрана за възложителя да определя техническите спецификации чрез посочване на конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, произход или производство, което би довело до облагодетелстване или елиминиране на от участие на определени лица или стоки. По изключение е предвидено, че в изключителни случаи, когато е невъзможно обектът на поръчката да се опише точно и разбираемо, по начина, указан в чл. 30 ЗОП, се допуска подобно насочване, като задължително се добавят и думите „или еквивалент”. Първо, следва да се има предвид обекта на обществената поръчка, който се отнася до продължаване на абонаментното правото на ползване на лицензионната система на производителя - Microsoft Enterprise Subscription Agreement (EAS), която вече е внедрена в организацията на възложителя. „Български пощи” ЕАД има подписано записване номер 8638570 по програмата Microsoft Enterprise Subscription Agreement (EAS), което изтича на 31.01.2013г., и корпоративен договор с Microsoft за 1163 потребителски компютърни системи, за което са закупени лицензи за клиентски достъп (Core CAL) и ъпргейд на информационна система (Windows Upgrade). С оглед на посоченото и на спецификата на търговската си дейност, възложителят изрично е записал в Техническите изисквания към документацията за участие, че най-подходящата схема за него е Enterprise Subscription Agreement. Посочената схема предлага цялостен вариант за лицензиране на големи организации на абонаментен принцип, получаване на ползи по включената софтуерна осигуровка, както и улеснен начин за управление на лицензите в цялата организация. Следователно в случая се касае за доставка на право на лицензионно ползване на система, индивидуализирана чрез посочване на софтуерни продукти с техните каталожни номера, които вече са инсталирани, утвърдени и наложени в цялата инфраструктура на възложителя, а тяхната промяна би довела до затруднения и блокиране на работата на интегрираната система за управление на търговската дейност на дружеството. В този смисъл обществената поръчка цели пълно съответствие и съвместимост с вече инсталираните продукти на Microsoft във всички клонове на „Български пощи” АД.

Второ, следва да се има предвид специфичната търговска практика на разпространение на посочените лицензионни продукти. В писмо на Microsoft до възложителя, подробно цитирано по-горе, се посочва, че Microsoft предлага продуктите си в България чрез различни лицензионни програми, включително Microsoft Enterprise Subscription Agreement (EAS), само и единствено чрез партньорската си мрежа по така наречения индиректен модел. Конкретно програмата Microsoft Enterprise Subscription Agreement (EAS) се предлага от оторизирани доставчици за корпоративни клиенти. Това са независими компании, одобрени от Microsoft, чрез които могат да се закупят лицензии и услуги с добавена стойност по програма Microsoft Enterprise Subscription Agreement (EAS). Оторизираните доставчици за корпоративни клиенти са независими стопански субекти по отношение на доставката, фактурирането, определянето на крайната цена за клиента и събирането на вземанията. Изборът на такъв доставчик се извършва от клиентите според възприетите процедури за закупуване. Следователно потенциални участници в процедурата не са производителите на софтуерните продукти, а оторизираните доставчици, като чрез формулиране на техническите изисквания в документацията за участие, възложителят трябва да осигури свободна и лоялна конкуренция, прозрачност и недопускане на дискриминация по отношение на тях.

Трето, към доставчиците следва да се насочи информация, необходима в разумна степен, кои точно продукти са обект на изпълнение на поръчката. В конкретния случай това е възможно чрез посочване на каталожните номера на всеки продукт, доколкото се цели пълна съвместимост във функционалните характеристики на вече внедрени и използвани продукти от възложител. В случая липсата на такава информация ще направи доставянето на продуктите невъзможно.

Не на последно място, следва да се има предвид, че разглежданите софтуерни продукти са индивидуализирани не само чрез каталожните си номера, но и чрез техническата си функционалност, подробно отразена в част „Технически изисквания” (Приложение № 2) на документацията за участие в процедурата. Следователно следва да се приеме, че, с така заложеното от възложителя техническо описание на продуктите в документацията за участие, поведение от негова страна, насочено към допускане до участие в процедурата на определени лица, за сметка на други, които могат да са изпълнители на поръчката, но поради пречки, от естеството на посочените в чл. 32, ал. 1 ЗОП, не могат да участват в същата. Начинът на представяне на техническите параметри на софтуерните продукти е съобразен с целта на закона, нуждите на възложителя, действащата софтуерна програма в инфраструктурата на възложителя, както и със задълженията на възложителя за спазване на авторските права на Microsoft. (Решение № 611 от 30.05.2013г.)

Твърди се, че в офертата на „Болкан Мийл” ЕООД не се съдържа документ, удостоверяващ наличие на кухня – майка, който да е валиден за целия период на изпълнение на обществената поръчка. Представеният от участника документ е за кухня – майка, от която не може да се извършва изнасяне на храна за други обекти (т.е. касае се за ведомствена кухня – майка, която функционира единствено за целите на определен възложител, с ведомствен характер е, и не разполага със съответните разрешителни за износ и транспортиране на хранителни продукти). Твърди се, че помощният орган на възложителя не е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 8 ЗОП, а като резултат е допуснат участник, който не отговаря на минималните изисквания, предвидени от възложителя. Посочените твърдения не се подкрепят от представения по преписката доказателствен материал.

От фактическа страна е установено, че с офертата „Болкан Мийл” ЕООД е представено Удостоверение за регистрация на обект за търговия с храни, с което СРИОКОЗ удостоверява, че обект Кухня – майка – Кетъринг, с адрес: София, ул. „Бяло море” 8 на „Болкан Мийл” ЕООД, е регистриран като обект за търговия със седемнадесет групи храни. Документът недвусмислено указва за какъв вид обект за търговия с храни е издадено, а именно „кухня – майка – кетъринг”. В офертата се съдържа и Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни/ аведение за обществено хранене № ….. г., с което ОДБХ, София – област, на основание чл. 12, ал. 2, ал. 9 и ал. 10 от ЗХ, удостоверява, че обект – стол към УМБАЛ „Св. Анна”, е с дейност кетъринг, и отговаря на изискванията на ЗХ, Регламент № 852/2004. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 16 ЗХ действието на регистрацията и на удостоверенията е безсрочно. Освен това, съгласно документацията се изисква представянето само на документ за кухня – майка, без да са заложени други изисквания към посочения обект. В офертата на участника се съдържат документи за транспортни средства, съгласно изискванията на възложителя, от които е видно, че участникът ще може да транспортира храната, предмет на поръчката.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че помощният орган правилно и законосъобразно е констатирал обстоятелствата във връзка с изпълнението на минималните изисквания, заложени в документацията, и е допуснал участника до по-нататъшно участие в процедурата. Не са били налице законовите основания за приложението на чл. 68, ал. 8 ЗОП. Следователно възложителят законосъобразно е възприел констатациите на комисията за провеждане на процедурата в обжалваната им част. (Решение № 610 от 30.05.2013г.)

В жалбата се посочва, че видно от протокол № 4 на комисията за оценка, след като е извършила техническа и финансова оценка на офертите на двамата участници, е поискала и получила разяснение във връзка с техните оферти. С така нареченото писмо за искане на разяснения комисията за оценка е поискала от двамата участници да декларират, че могат да изпълнят поръчката с минимум тридесет експерт - обучители, какъвто е всъщност критерият за подбор. По отношение на така предявеното твърдение и изложените в жалбата аргументи на жалбоподателя в тази насока, следва да се отбележи, че с писмо Председателят на комисията е поискал от двамата участника в процедурата на основание чл. 68, ал. 11, т. 2 от ЗОП да декларират, че могат да изпълнят поръчката с минимум тридесет експерт - обучители. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 68, ал. 11, т. 2 от ЗОП - комисията при необходимост може по всяко време да изисква от участниците разяснения за заявени от тях данни, както и допълнителни доказателства за данни от документите, съдържащи се в пликове № 2 и 3, като тази възможност не може да се използва за промяна на техническото и ценовото предложение на участниците. В тази връзка, следва да се има предвид, че жалбоподателят правилно посочва, че декларирането на въпросното обстоятелство съвпада с поставеното от възложителя в документацията изискване за подбор, предвид на което удостоверяването му на този етап се явява безпредметно, доколкото доказването на въпросната възможност на участниците е била задължение на един предходен момент от провеждане на процедурата. Предвид изложеното може да се заключи, че комисията по провеждане на процедурата не е следвало да извършва разискваното действие, като в случая правилно жалбоподателят счита, че изисканата декларация няма разяснителен характер и възложителят неправилно е използвал предоставената му от законодателя възможност, регламентирана в чл. 68, ал. 11, т. 2 от ЗОП. Независимо от изложеното, въпросното действие на комисията по провеждане на процедурата не следва да се разглежда като нарушение, опорочаващо обжалваната процедура и налагащо отмяна на Решение № 039-КПС-03/16.04.2013г. на Директора НИОКСО, тъй като по никакъв начин не са нарушени правата на участниците в процедурата, нито е повлияно по някакъв начин върху определените им вече крайни комплексни оценки и извършено класиране в процедурата. (Решение № 609 от 30.05.2013г.)