Кратък образователен курс по право на конкуренцията. Ниво Intermediate. Практическо занятие

Ами налага се да проведем извънредно упражнение! Знам, че не е приятно, но някой от курса се е изложил страшно и явно има нужда от по-сериозен контрол.

Хората на Е.ОН[1] се скатават от лекциите и сега берат ядове. Който още не е разбрал – КЗК им се скара много лошо. С 3 204 225 лева! Аха! Аз като казвам, че е сериозно ...

Да видим сега какви са ги свършили състудентите ви!

Отказали, моля ви се, напълно необосновано да дават ток на на потребител! То бива, бива ама толкова пък елементарно! Но ето я историята ...

Купил си Потребителят[2] недвижим имот – дворче с производствен цех в него за оловен кристал.  Платил си, че на всичкото отгоре, явно препатил, проверил да не би предишният собственик да има неизплатени сметки за ток. От Е.ОН  му казват – споко, няма! И Потребителят си сключва сделката за имота, пуска спокоен молбичка до Е.ОН , легитимира се надлежно и иска да прехвърлят партидата на негово име. Сега, ясно е че тази работа не става лесно, обаче се започват и неочаквани изненади. Отказват ме, защото титуляр на партидата не бил точно предишният собственик, а Китка от Нови пазар. Освен това нашият човек бил закупил имота с прекъснато ел. снабдяване. Предишният собственик, пък не бил споделил с Е.ОН, че е станал нов собственик, когато купил двора с цеха от Китка, която пък не била плащала от 2005г., та по този повод нашият Потребител да вземе да плати едни 40 000 лева. Явно от Е.ОН са решили, че щом има пари да купува имоти и цехове в тия тежки времена, тая сума ще я преглътне някак. Работа се видяла съмнителна на Потребителя, защото имал спомени, че предишният собственик май си имал ток и си работил нещо си в цеха. Взел да обяснява на Е.ОН правната природа на покупко-продажбата на недвижим имот и как прехвърлянето на собственост няма нищо с договорните отношения, възникнали между предишни собственици с Е.ОН, цитирал им разни разпоредби от написаните от тях Общи условия (ОУ), обаче явно не е бил много убедителен. Във всякакъв смисъл. Разтревожил се порядъчно от срещнатото неразбиране, и от факта че цехът си стоял напълно безполезен, както и от загубите, които взели значително да надхвърлят неплатената сметка за ток, но си казал, че ще упорства и пуснал жалба до ДКЕВР. ДКЕВР направила някакви проверки, от които обаче никаква полза за нашия Потребител и така след 16 месеца търпение, човекът не издържал и налучкал верния път – оплакал се в КЗК.

Тук отварям скоба с молба към потребителите – е, няма нужда чак от такова търпение!

И поискала КЗК обяснение от Е.ОН за това безобразие. Обаче Е.ОН едно си знае - Китка, та Китка! Те били титуляри на партидата, те са единствения регистриран собственик, те не плащали, те не си казали, че са продали имота и т.н. Нещата се плъзнали по плоскостта на §22 – трябвало да бъдат прекратени отношенията с Китка, ама по силата на ОУ нямало как да стане това, понеже не си били платили. На въпроса – и що не си събрахте по някакъв начин задълженията от неизрядния платец, Е.ОН с трогателна съпричастност отвръщат – ми проучихме я тази Китка, ама видяхме, че нямат активи и решихме, че не е възпитано да ги притискаме. Че даже им отписали счетоводно задължението като несъбираемо и рязко открили партида на следващия собственик. В този момент следва йезуитски удар под кръста от страна на Е.ОН, които правят опит да се оправдаят с предишно определение на КЗК, от което личало, че ако не открият партида ще вземат да извършат злоупотреба с господстващото си положение и затова видиш ли – открили я. Междувременно се измъкнали от санкция – минали с поемане на някакви ангажименти и КЗК им простила. Обаче няма ненаказано добро!

По-нататък от въпросния Е.ОН, помолили Е.ОН Мрежи да направят някакви проверки и установили, че в дворчето с цеха за оловен кристал е „възникнала сложна мрежова ситуация”. И със закъснение разбрали, че Китка всъщност никога не е имала договор с Е.ОН за присъединяване към  електроразпределителната мрежа. Как стават тези работи – не знам. Изобщо с напредване на проверките сагата започва да придобива характер на напрегнат драматичен трилър - изменения на закони, смяна на собственици, фалити, приватизации, преобразувания, мрачни трафопостове, неотговарящи на изискванията, подстанции, критични ситуации (не се споменават човешки жертви), междинни неплатени задължения от порядъка на стотици хиляди, висящи дела, загадъчна поява на дружество с многозначителното наименование „Ривенджър” ЕООД (отмъстител), което тръгнало да съди  Е.ОН ... и някъде тук трилърът преминава в хорър ...

За да не ви стряскам излишно, прескачам около 30-на страници грозна фактология и преминаваме по същество към ЗЗК, за да видим какво от него нарушил Е.ОН.

Господстващото положение на Е.ОН е проста аксиома и няма да губим време с него. Въпреки, че Е.ОН са се пробвали да я оборят, ама не е минал номерът. Ако някой се съмнява в господстващото положение по-нататък в ниво Beginner ще се обясняваме подробно.

КЗК целенасочено е разгледала поведението, изразяващо се в необоснован отказ да се достави ел. енергия на нашия Потребител, решила е, че май има сериозно нарушение и връчила на  Е.ОН – твърдение за извършено нарушение. В него деликатно, но твърдо се отхвърлят опитите на Е.ОН да се оправдае и безапелационно се казва, че отказът си е отказ! Страданията на Потребителя са си страдания, загубите – загуби и той без ток и едно оловно крисатлче не можеш да бълвне, камо ли нещо повече.

Обяснено е на Е.ОН, че недаването на ток поради неизплатени стари задължения, натрупани от съвсем друг потребител си е доста груба злоупотреба. С търпение, на което е способен единствено родител към непослушното си дете, му е казано, че вместо да мързелува 5 – 6 години наред, е трябвало да си поиска овреме играчката, пардон, парите от лошо другарче Китка (и всички други лоши другарчета замесени в историята, която ви спестих), а не сега да тормози доброто Потребителче, което няма нищо общо. Резонно ме у казано също така: „И като ти взе Китка играчката, пардон, тока без да ти плати, ти после що я даде пак на следващия собственик без и той да ти плаща? А?” Е.ОН рони сълзи и сополи и вика: „Ми щото съм добъ-ъ-ър!” А КЗК му дърпа ухото и поучава: „Ми като си дъбор да беше продължил да си добър и към новия Потребител! Ама ти не си добър, а глупав! А човек от глупостта си тегли!” и т.н.

В крайна сметка става ясно, че на Е.ОН по едно време му писва да му крадат играчката, пардон тока, без да му плащат и решава да го спре и повече твърдо да не го пуска, докато някой не плати. В отчаян опит да се намери този „някой” новият собственик, нашият Потребител, идва като по поръчка. Очевидно невинен, амбициран да прави бизнес, явно с пари – чудно! Сега на мен тук леко ми се губи как така е станало, че когато е питал Потребителя дали има неплатени задължения, от Е.ОН са му казали, че няма, но да не задълбавам твърде. Не ми се ще да мисля как в този момент Е.ОН хитро са потривали ръце и са си казвали: „Бе, ти купи имота и ела веднъж при нас, пък ще видим има или няма ...”, ама нещо такова ще да е било. Защото от водената с КЗК кореспонденция лъха, че Е.ОН са били наясно, че вършат нещо нередно.

КЗК не се е вързала и на оправданието, че подстанцията Китка не се захранва, защото имало висящ съдебен спор. То пък кога няма! И КЗК е казала на Е.ОН да не се правят на ударени, щото спорът си е висял и преди това, когато са пускали ток на предишния собственик. Съвсем като неоснователно е отхвърлено и мрънкането, че трафопостът бил в лошо техническо състояние, щото констатации за подобно нещо липсват. За да е съвсем ясно какво мисли КЗК по казуса, на Е.ОН е обяснено, че някак си не е редно да подчинява поведението си „изцяло на  удовлетворяване на своя интерес и при неизрядност на някои от потребителите да блокира дейността на всички останали, само защото това е най-лесната възможност, с която разполага.” Егоистично е някак! Останалите оправдания свързани със „сложната мрежова ситуация” също не са минали. Даже КЗК поне едно време се е усетила, че тази история е напълно несъстоятелна и е отказала да я обсъжда повече.

След всичко това, вместо да се засрами виновно, Е.ОН тръгва да възразява на КЗК с наглото твърдение, че отказ от продажба на ток няма. И все едно нищо не е имало – заявяват, че те всъщност искали, ама много искали да започнат да дават ток на нашия Потребител и то колкото се може по-скоро, амй ей на – технически проблем имало! И много са издразнили КЗК с последния довод – „Ами вие миналия път ни простихте за същото, сега що пък ще ни наказвате!”. И тъй като това е било друго нарушение и срещу друга жертва (друг Потребител) и явно не е било изолиран случай, КЗК съвсем правилно е решила, че повече няма да прощава. Така че си правете сметката всички!

На мен лично малко в повече ми дойде аргументът на Е.ОН, че не били и с гоподставщо положение, тъй като още от 2007г. всеки Потребител можел свободно да си избира доставчик ... Да, бе, и аз се учудих като вас! Обаче Е.ОН вика - ако нашият Потебител има чак пък толкова пък голяма нужда от ток – да ходи да се регистрира на свободния пазар и да си купува ток от когото си иска. Да де, ама са пропуснали факта, че за да се стане тази врътка е необходима предварителна регистрация на пазара на балансираща енергия, за което трябва да се представи документ за липса на задължения по договори за доставка на електрическа енергия. А нали точно Е.ОН търси някакви пари от нашия Потребител, т.е. той няма как да се класира на свободния пазар по този параграф.

След тези възражения КЗК пак е анализирала всичко отначало и е останала твърдо на становището си, че има злоупотреба и то по чл. 21, т. 5 от ЗЗК – „отказ от страна на господстващо предприятие за снабдяване с определен продукт на нов клиент, необоснованост на отказа, възпрепятстване по този начин осъществяването на дейност от клиента, за което продуктът се явява абсолютно необходим, както и насоченост на поведението на господстващото предприятие към извличане на неследващи се ползи!!!”

Поуката - справедливостта рано или късно възтържествува!

С това приключва днешното извънредно занятие. За домашно – всички да прочетат раздел VI от въпросното решение (№ 350 от 23.03.2011), за да упражнят на практика как се изчислява размера на санкцията с всички подробности, които обяснявах на предишната лекция. Това е тънко изкуство, за чието овладяване е необходима практика! На следващата лекция – ще изпитвам – колко процента от оборота на  Е.ОН е наложената санкция в размер на 3 204 225 лева.

А Е.ОН за наказание, дето излага курса така, да напише в една тетрадка изречението: „Повече няма да отказвам да давам ток на невинни Потребители!” толкова пъти, с колкото левчета са го глобили!

---

[1] Понеже дружеството е разроено и за да не стават грешки – за „Е.ОН България Продажби” АД говорим.

[2] От уважение ще го наричаме оттук нататък с главна буква.

Кратък образователен курс по право на конкуренцията. Тема: Определяне на санкциите при нарушения по глави III и IV от ЗЗК

Ниво Intermediate

Модул „Имуществени санкции”

Пием кафе с най-добрата ми приятелка от детските години. Тя се занимава с изкуство и никога не успя да разбере какво точно работя аз. Въпреки че с течение на годините постигна известен напредък, разговорите ни горе-долу протичаха по следния начин: Тя: „Абе, ти нали се заниваше с онова там ... за потребителите. Имам една позната, която ...”. Аз, примирено: „Не! Онова с потребителите е друго, аз се занимавам с конкуренцията.” Тя, озадачена за пореден път: „Уфф, е не е ли едно и също?” Аз: „Ами не съвсем, ама кажи, ако мога да помогна ...”

Този път обаче, докато бавно отпивахме от чашите и преглеждахме вестници, тя възклинка с удивителна точност: „А! КЗК-то намалява глобите!”. Точност, в смисъл, че уцели институцията, в която доскоро работех. Останалото нямаше как да е съвсем вярно. Взех вестника. О! Наистина така пишеше. Отворих останалите вестници – това беше водещото заглавие почти навсякъде. Само на едно място, изданието коректно съобщаваше, че КЗК просто е „порменила методиката за санкциите при нелоялна конкуренция”.

Замислих се какви ли чувства предизвиква тази новина у читателите, и следващите дни поразпитах близки ипознати си, повечето от които не са юристи. Преобладаващият брой, които все пак знаеха, че има Закон за защита на конкуренцията, смятаха, че КЗК-то си го е променила и заради кризата и обявила промоция при санкциите. С известен ужас обаче установих, че все още има хора, които не се чували за съществуването на ЗЗК. А такъв има и понеже тази година КЗК му празнува 20-годишния юбилей ми се стори редно всички българи да имат някакви basic познания по материята.

И тъй като не съм от хората, които обичат да се вайкат напразно, реших че един кратък образователен курс по право на конкуренцията няма да е излишен.

Първата тема идва малко спонтанно, което налага обучението да започне от ниво Intermediate, но пък след това може да се върви и в двете посоки – една лекция за Beginner Level, една за Аdvanced Level и така до изчерпване на цялата материя. Смятам, че след няколко месеца по-интензивни занимания, горе – долу ще изясним основните понятия и няма да се излагаме по време на тържествата, планирани за сезон „есен – зима 2011” под надслов „20 години КЗК – правилата на честната игра!”

И за да не губим излишно време да преминем към днешното занятие.

В ЗЗК има един текст (чл. 100), в който без условности е казано, че за нарушения по този закон, се налага имуществена санкция до 10 % от общия оборот за предходната финансова година. Това е положението! Важи за всички нарушения.

Отварям една скоба, за да кажа няколко думи за йерархията на нормативните актове. Йерархия в смисъл на „строго определен ред на подчинение” без да пропускаме и буквалния превод на думата от гръцки - „свещен”. Редът!

Най-отгоре стои Конституцията. За нея всички са чували. Става особено популярна при наближаване на избори, когато всички се втурват да я променят, но това никога не се случва. Причината накратко е, че за целта трябва да се разпусне действащото Народно събрание и да се избере Велико. Но тъй като повечето депутати не са убедени, че отново ще попаднат в листите, натискът за промяна остава на вербално ниво. Вероятно не всички знаят, че Великото НС се състои от 400 депутати, което на практика двойно увеличава шансовете. Иначе Конституцията е нещо като закон, но върховен и никой друг не може да му противоречи.

След нея идва Закона. В товя понятие има скрит многопластов смисъл, доколкото същестуват различни закони. Има закони изведени от наблюдения и печално натрупани емпирични познания – известни като Законите на Мърфи. От тях рядко има изключения, но се случва. Природните закони общо взето будят доверие, но напоследък взеха и те да изневеряват. Математическите закони също не са особено сигурна територия. Цялото ми уважение към здравата логика в тази наука, но при положение, че успоредните прави се пресичали в безкрайността, а в някои случаи на деление се получава резултат по-голям от деляемото, изпитвам леко недоверие към тази категория закони. Докато в правния смисъл на понятието „закон” нещата са доста по-стабилни. Това, което е написано в закона е дефинитивно и всички останали актове не могат да му противоречат.

Пропускам наредбите, правилниците, инструкциите и някои други и стигаме до явлението Методика? В по-общ смисъл това е съвкупност от методи за практическо извършване на някоя дейност. В случая – за дейността по определяне на конкретн размер на имуществената санкцията за конкретно установено нарушение. Но! В рамките на закона – до 10%. Основната причина за създаване на Методиката е избягване на риска от случайни прозрения и снижаване на ролята на човешкия фактор като субективене елемент в този процес. Под човешки фактор имам предвид, че ако шефът е дошъл изнервен днес на работа опасността нарушителят да отнесе санкция близка до 10-те %, вместо 1-2 % значително нараства. Това с шефа е примерно, защото органът е колективен и е важно как са се събудили и останалите му членове.

Методиката е вътрешен акт на Комисията. В закона е казано, че тя си я съставя, одобрява и приема. По-амбициозните курсисти могат лично да се запознаят с нея ето тук.

Сега да видим за какво всъщност става дума.

Определянето на санкциите по ЗЗК е леко тегава история, доколкото не се изчерпва със замислено вглеждане в пространството, фиксиране в една точка и изчакване на просветление за това кое число ще ни хрумне първо. Тази дейност е доста слабо застъпена в иначе сложния процес на смятане.

Методиката е разделена на няколко глави – санкции при нарушение на антритръстовата част от закона, санкции при концентрации, санкции при нелоялна конкуренция и санкции за някои процедурни нарушения. Първата група обхваща по-сложните казуси (картели и злоупотреби) и днес ще се спрем само на тях.

За да се стигне до конкретната санкция се преминава през две фази: първо - определяне на основен размер на санкцията и второ - определяне на окончателния размер на санкцията. За да има адекватност между извършеното нарушение и наложеното наказание, изчисленията стартират на база стойност на продажбите реализирани от нарушителя на територията на страната през последната финансова година от участието му в нарушението. Това да не ви учудва, защото нарушението (например картела) може да е прекратено няколко години преди разследването да е започнало. Обаче запомнете това уточнение, защото на финала нещата се променят в друга посока.

Тук трябва да се изяснят две важни особености: стойността на продажбите включва нетните приходи от продажби, т.е. преди облагане с ДДС и други подобни. И второ – вземат се само продажбите на стоки или услуги, за които се отнася нарушението. Трябва да се признае, че звучи доста справедливо. Особено за големи корпорации или холдингови дружества, които произвеждат и търгуват с най-различни неща, но са направили белята само за едно от тях.

Така че на посочената база следва по-финната настройка на размера на сакцията:

- за леки нарушения – до 5 % от стойността на продажбите;

- за не особено тежки нарушения – до 8 % от стойността на продажбите;

- за тежки нарушения – до 10 % от стойността на продажбите.

Сега някои ще кажат – да, ама, кое е леко и кое е тежко, е много относително! Но ще бъде решително сразени, защото след тази стъпка, Методиката навлиза в сферата на прецизната калибровка и дава важни насоки за отговор на този въпрос. Темата ще бъде подробно разгледана в курса за напреднали, но в общи линии - картелите и грубите злоупотреби с господстващото положение се броят за тежки прегрешения, а по-невинните уговорки с ограничено териториално действие – за леки.

Знам, че скептиците вече виновно мълчат в ъгъла, но има и още!

След определяне на съответния процент по споменатата класация, корекция се извършва и по критерия „продължителност на нарушението”. Полученият дотук резултат за нарушения продължили до 1 година го умножаваме с коефициент 1 (сиреч остава си колкото е), а над 1 година – с коефициент равен на броя на годините.

С риск да стана досадна, уточнявам, че периоди по-кратки от шест месеца се отчитат за половин година, а периоди, по-дълги от шест месеца, но по-къси от една година - се отчитат за пълна година.

Записвайте, защото има още, а сме само на първия етап.

Полученото по-горе се намалява или увеличава с по 10% за всяко утежняващо или смекчаващо отговорността обстоятелство. Методиката е нахвърлила някои идеи в двете насоки.

Така например никак не е добре, ако нарушителят се е опъвал по време на разследването и е пречил на Комисията да си свърши работа. Особено неприятно е ако нарушителят, освен че грубо е погазвал закона, е тласкал и други колеги по този лош път. Ако се е опитвал да ги компенсира или обезщети за тая работа – нещата се влошават допълнително. И други в този ред на мисли, за всяко от които ще получавате по 10% отгоре.

От друга страна намаление с по 10% може да се издейства за добро поведение. Например за светкавично прекратяване на нарушението след намесата на КЗК и пълно съдействие, разкаяние и дълбоко съжаление за стореното. Ако сакатлъкът е станал случайно или поради недоглеждане – няма начин за пълно спасение, но ... 10% по-малко не са за изпускане. Много добро впечатление прави и опитът да бъдат ограничени вредните последици от нарушението. Тъй като досега никой не го е правил – първият който прояви въображение със сигурност ще спечели бонуси. Снизходително се гледа и на тези нарушители, които с нежелание и както се казва с отвращение са вършили нарушението, подведени от лошия.

След добавянето и отнемането на точки, класацията в общи линии е почти оформена, но малко преди финала се появяват нови 25%. За нещастие те винаги са в посока нагоре, но пък се дават ако нарушителят е проявил особен размах и покрай българските е нарушил и европейските парвила за конкуренция. Така че, мислете своевременно какви ще ги вършите, защото премията давана за „възпиращ ефект” не е никак малка. Горният резултат ще ви се увеличи с 25%.

Така! Приключихме с основния размер на наказанието. Ако ви се е видяло сложно за разбиране, помислете какво им е на тези, които го прилагат. Добре че рядко се случва.

На последния етап от тази изтощителна работа остава да се провери дали получената сума не надхвърля максималната граница, посочена в закона. Да припомня – тя беше 10% от общия оборот. Общия! С други думи – започнахме от приходите от продажби на продуктите, засегнати от нарушението (тези които са внимавали в началото помнят, че този оборот беше за последната финансова година от извършване на нарушението), обработихме ги подобаващо, но ако се окаже че само сме прибавяли разни неща, крайната сума може да излезе повече от въпросните 10 % от общия оборот Общия! И, ако недай Боже, се е стигнало дотам – КЗК, ще не ще намалява сумата до въпросните 10% и с това нещата окончателно приключват.

За разлика от там където започнахме – при финалната сметка вече се гледа последната приключила финансова година към момента на налагане на санкцията. Идеята е, че независимо от това какви облаги е извлякъл лошия от нарушението си преди години, санкцията трябва да е съобразена с моментното му дередже, за да стане така, че като си я плати да фалира и да изчезне безвъзвратно от пазара. Законодателят е строг, но справедлив преди всичко!

Сега, какви са поуките от цялата тази работа?

Първо – нещата очевидно са сериозни и добре си направете сметката дали да го нарушавате точно този закон. А! Като казах сметка - ако някой си въобразява, че може да си изчисли предполагаемата санкция и да си я калкулира предварително – жестоко се заблуждава. Дълбоко в Методиката е скрит таен код, който не позволява подобни хитринки, но ... това е за Advanced Level.

Второ – ако вече сте в нарушение от типа „картел”, вдигайте телфоните веднага и вижте как стои въпроса с Програмата за освобождаване от санкции и кой подред сте на опашката от чакащи. Ако не знаете за какво ви говоря – изчакайте до следващата лекция, но за всеки случай почвайте да биете отбой от кратела, спрете да ходите на общите срещи и създайте някакви вътрешни документи, от които да е видно, че вече не спазвате картелните уговорки. Писмено, моля! И в никакъв случай не споделяйте с аверите, че се каните да се измъквате. После ще ви кажа защо!

Има и един трети вариант – ако сте наясно, че правите нарушение, с известно старание и упорство може така да заплетете работата и дотолкова да объркате пазара, че да го докарате до секторен анализ. Там санкции няма, поне на първо време.

Но аз лично препоръчвам да се придържате към поуки 1 и 2.

Разследване на италианския орган по конкуренция в областта на генеричните лекарства

Италианският орган по конкуренция разследва поведението на Pfizer с оглед евентуална злоупотреба с господстващо положение на пазара на latanoprost (активна субстанция, използвана при лечението на глаукома). Следвайки решението на Европейската комисия (ЕК) срещу AstraZeneca, (виж. по-долу) ведомството ще изследва дали Pfizer изкуствено е успяло да удължи патентната защита върху активната съставка на националния пазар, с цел да попречи на генерични заместители да навлязат в Италия. Следва да се отбележи, че подобно поведение бе осъдено от ЕК още в секторния й анализ приключил през 2009г. През 2010г. италианското ведомство образува производство и срещу друга фармацефтична компания – Bayer – също със съмнения за злоупотреба по отношение на друга съставка fosetyl-aluminium (използвана при някои фунгицидни препарати). Конкуренти на Bayer са се оплакали, че компанията отказва да предостави достъп до изследванията, свързани с потенциалния ефект от употребата на тази съставка при хора и животни. Според конкурентното ведомство, умишленият отказ да се разкрият въпросните изследвания може да представлява злоупотреба с господстващо положение и да наруши правилата за конкуренция.

Двете производства сочат, че италианското ведомство има последователна политика за налагане на правилата за конкуренция и ограничаване възможностите на фармацефтични компании да злоупотребяват с доминиращото си положение, прикривайки се зад различни регулаторни режими.

На 01.07.2010г. Общият Съд на ЕС подкрепи решението на ЕК, с което бе установено, че AstraZeneca е нарушила забраната за злоупотреба с господстващо положение по отношение на Losec (медикамент за лечение на язва на дванадесетопръстника и на стомаха - Case T-321/05). Потвърдена беше и санкцията от 52,5 млн. EUR наложена на компанията със заключението, че предприетите от нея действия в областта на патентната защита надхвърлят разумните граници и поради това не могат да бъдат оправдани от гледна точка на правилата на конкуренцията.

Първото нарушение се отнася до заблуждаващо представяне на информация във връзка с патента

Възползвайки се от положението и авторитета си AstraZeneca се е опитало да подведе различни патентни органи и национални съдилища, с цел да получи сертификат за допълнителна защита, на какъвто не е имала право или ако имала – то е било за по-кратък период от претендирания. Сертификатите за допълнителна защита са предназначени да компенсират загубите от изразходване на ефективната патентна защита, причинено от забавяне в процеса на одобрение на патентования продукт, като предостави 5 години допълнителна защита или общо 15 години, считано от първото разрешение за търговска употреба на продукта. Заблудата използвана от AstraZeneca е била именно по отношение на датата, на която е получила първото си разрешение за търговска употреба на Losec в Общността. Според съда, тези действия са били предприети единствено с цел да се удължи правото на тази компания само тя да произвежда въпросното лекарство и да препятства конкурентите – производители на генерици да навлязат на пазара. Съдът е подчертал, че не е необходимо да се доказва дали заблуждаващото представяне на данни действително е произвело антиконкурентен ефект, тъй като нарушението е станало факт още с умишленото представяне на неверни данни пред националните патентни ведомства и е без значение дали невярната информация е била след това приета или отхвърлена от тях. Без значение е също така, дали законодателството, на което AstraZeneca се позовава в своя защита, е резонно или не, тъй като самият факт на поднасяне на заблуждаваща информация и липсата на прозрачност са достатъчни, за да се установи злоупотреба с господстващото положение на компанията.

Второто нарушение е свързано с дерегистрацията на разрешения за употреба

Нарушението се свежда до опитите за дерегистриране на разрешения за употреба в някои държави с цел да се препятства или отложи навлизането на генерични лекраства и да се ограничи паралелния внос. Според мнението на съда, оттеглянето на собствено разрешително за употреба е начин за възпрепятстване навлизането на генеричен продукт на даден пазар, тъй като това действие пречи на производителя на генерик да се ползва от съкратената процедурата за получаване на разрешение. Съкратената процедура позволява на производителите на генерични форми да се ползват от фармокологичните и токсикологичните данни, предоставени от производителя на оригинално лекарство, когато кандидатстват за разрешително, спестявайки по този начин време и разходи. За да може генеричното лекарство да се възползва от облекчения режим е необходимо разрешителното за употреба на референтния прудкт да е действащо в момента, когато започва процедурата за генеричния заместител. По този начин, оттегляйки сама разрешителните си за употреба от някои пазари, AstraZeneca забавя навлизането на конкурентни продукти на по-ниска цена. Въпреки че предприетите от компанията действа не противоречат на закона, Съдът е потвърдил становището на ЕК, че подобни действия преследват антиконкурентна цел и затова фармацефтичните компании трябва да се въздържат от тях и да не увреждат интересите на производителите на генерични лекарства.

В решението си Съдът подчертава, че върху компаниите, заемащи господстващо положение лежи по-голяма отговорност за ненарушаване на конкуренцията като при това е без значение на какво се дължи тяхното господство (например то може да произтича от притежаването на интелектулни права на собственост). Носителите на такива права трябва да следят сами за това действията и поведението им да не водят до злоупотреба с тях. Дори когато предприема стратегии, насочени към минимизиране на последиците от изтичащи права в подобни случаи, компаниите трябва да внимават за това да не бъдат ощетени потребителите. При наличие на такъв риск те стават уязвими от гледна точка на конкурентното право и могат да бъдат разследвани от ЕК.

AstraZeneca е обжалвала това решение пред Съда на справедливостта на 16.09.2010г. (Case C-457/10), чието решение се очаква.