Рекордна санкция на ЕК от 1,7 милиарда евро за картелно споразумение между банки и какво представлява процедурата settlement.

ЕК наказа 8 международни финансови институции с общо 1 712 468 000 € за участие в тайно картелно споразумение на пазара на финансови деривати, обхващащ европейската икономическа общност (EEA). Четири от тези институции са участвали в картел, свързан с базовите лихвени индекси при валутата на еврозоната, а шест от тях са участвали в един или повече двустранни картели, свързани с лихвените базови индекси при японската йена. Подобни споразумения между конкуренти са забранени по силата на чл. 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 53 от Споразумението за ЕИП. И двете решения са приети по т.нар. settlement процедура, в резултат на която Комисията е намалила глобите им допълнително с 10%. Въпреки редукцията, това е най-голямата глоба, налагана от ЕК досега.

Вицепрезидентът на ЕК, Joaquín Almunia, отговорен за политиката на конкуренция, каза по този повод, че „шокиращото в скандала с LIBOR и EURIBOR е не само манипулирането на критериите, въз основа на които се определят тези индекси, а и наличието на тайно споразумение между банките, които се очаква да се състезават помежду си. Днешното решение изпраща ясно послание, че Комисията е решена да се бори и да санкционира подобни картели във финансовия сектор. Здравословната конкуренция и прозрачността са от ключово значение за финансовите пазари, за правилното им функциониране и са в услуга на реалната икономика, а не на интересите на малцина“.

Лихвените деривати (като например споразумения за форуърд курсове, суапове, фючърси, опции и др.) са финансови продукти, които се използват от банки или фирми за управление на риска от промени в лихвените нива. Тези продукти се търгуват по целия свят и играят ключова роля в световната икономика. Стойността им се определя спрямо нивата на основните лихвени индекси Interbank Offered Rate London (LIBOR), който се използва за различни валути, включително японската йена (JPY) или на Euro Interbank Offered Rate (EURIBOR) за еврото. Тези индекси отразяват средната стойност на котировките, подавани ежедневно от редица банки, членуващи в нарочна на група (panel banks). Индексите отразяват цената на междубанковото кредитиране в дадена валута и служат като основа за различни финансови деривати. Инвестиционните банки се конкурират помежду си в търговията с тях. Нивата на тези референтни котировки могат да повлияят или на паричните потоци, които банката получава от контрагента си, или на тези, които трябва да им плати съгласно договорите за лихвени деривати.

Картел при определяне на лихвените индекси при евро-дериватите (Euro interest rate derivatives - EIRD)

Картелът е функционирал между септември 2005г. и май 2008г. Участниците в него са Barclays, Deutsche Bank, RBS и Société Générale. Споразумението е било насочено към манипулиране на нормалния курс на ценообразуващите елементи при горните индекси. Различните банки са обсъждали помежду си какви данни ще подават за изчисляване на индекса EURIBOR, както и техните търговски и ценови стратегии при валутната търговия.

Разследването на ЕК започна с неочаквано претърсване през октомври 2011г. и е било провокирано от сигнал на Barclays, която е разкрила съществуването на кратела. Благодарение на това и защитата, която е получила по от европейската Програма Leniency, тази банка е освободена изцяло от санкция. От друга страна санкциите на Deutsche Bank, RBS и Société Générale са били намалени, отново в рамките на Програмата Leniency, заради съдействието, което се оказали по време на разследването. Всички банки са получили още 10% намаление на санкциите поради това, че са признали участието си в картела в рамките на процедура по уреждане на случая (settlement procedure). В рамките на същото разследване е налице производство и срещу Crédit Agricole, HSBC и JPMorgan, които обаче са отказали да признаят вината си и разследването срещу тях продължава и в момента по стандартната процедура. 

Картел при определяне на лихвените индекси при деривати свързани с йената (The cartels in Yen interest rate derivatives - YIRD)

В този сектор Комисията е разкрила 7 различни двустранни споразумения с продължителност между 1 и 10 месеца в периода между 2007 – 2010г. Нарушението включва обсъждане между банковите дилъри на някои данни подавани за определянето на JPY LIBOR. В някои случаи дилърите са обменяли помежду си и чувствителна търговска информация относно търговските си позиции и бъдещите данни за JPY LIBOR. В един от случаите данните са засягали и Euroyen TIBOR (Tokyo interbank offered rate). Участници в този картел са UBS, RBS, Deutsche Bank, Citigroup и JPMorgan. Брокерът RP Martin е улеснил едно от нарушенията, като използвал контактите си с редица банки от панела, отговорен за JPY LIBOR, които не са участвали в нарушението, с цел да се повлияе на техните данни подавани за JPY LIBOR.

Процедурата е открита през 2013г. В този случай пълен имунитет от санкция е получила UBS, която е разкрила пред ЕК наличието на този картел и механизма, по който е действал, а именно чрез двустранни споразумения. Намаление на санкциите за активно съдействие при разследването са получили Citigroup, Deutsche Bank, RBS и RP Martin. На дружествата е предоставена допълнителна редукция на глобите от 10% за признаване на нарушението в рамките на settlement процедурата. 

Определяне на глобите

Размерът на наложените глоби е определен съгласно Указанията на ЕК от 2006г. (2006 Guidelines on fines) като за основа са взети оборотите на банките от продажба на продуктите, засегнати от нарушението, в рамките на европейското икономическо пространство. Отчетна е сериозността на нарушенията, които по своя характер са едни от най-тежките, географския им обхват, както и тяхната продължителност.

За картела при определяне на лихвения индекс EURIBOR

Нарушител	Продължителност на нарушението	Намаление по Програмата Leniency (%)	Глоба (€)
Barclays	32 месеца	100%	0
Deutsche Bank	32 месеца	30%	465 861 000
Société Générale	26 месеца	5%	445 884 000
RBS	8 месеца	50%	131 004 000

Barclays получава пълно освобождаване от санкция за това че доброволно разкрива съществуването на картела. По този начин банката избягва глоба в приблизителен размер на € 690 млн. за участието си в нарушението.  

За картела при определяне на лихвения индекс JPY LIBOR

Нарушител	Продължителност на участието в всяко едно от нарушенията	Намаление по Програмата (%)	Глоба(€)
UBS (5 infringements)	1 месец, 8 месеца, 5 месеца, 10 месеца, 1 месец	100% за всички нарушения	0
RBS (3 infringements)	8 месеца, 5 месеца, 3 месеца	25% за едно нарушение	260 056 000
Deutsche Bank (2 infringements)	10 месеца, 2 месеца	35%, 30%	259 499 000
JPMorgan (1 infringement)	1 месец		79 897 000
Citigroup (3 infringements)	1 месец, 2 месеца, 3 месеца	35%, 100%, 40%	70 020 000
RP Martin (1 infringement)	1 месец	25%	247 000

UBS, RBS, Deutsche Bank, JPMorgan, Citigroup и RP Martin са участвали в едно или няколко нарушения на европейските правила за конкуренция. UBS получава пълно освобождаване от санкция за това, че разкрива съществуването на картела като по този начин избягва глоба в приблизителен размер на € 2.5 млрд. за участието си в 7 нарушения. Citigroup получава пълно освобождаване за едно от нарушенията, в които е участвала, избягвайки санкция от близо € 55 млн. 

Засегнати от нарушението пазари

Дериватите представляват договори, търгувани на финансовите пазари, които се използват за прехвърляне на риск. Те служат като застрахователен механизъм срещу движението на цените и намаляване на волатилността на паричните потоци на компаниите, което от своя страна води до по-надеждни прогнози, по-ниски капиталови изисквания и по-висока производителност на капитала. През последните години дериватите са се превърнали в основен стълб на международната финансова система и са незаменим инструмент за управление на риска и за инвестиционни цели.

Най-често използваните основни деривати, базирани на лихвени индекси са: споразумения за форуърд курсове, лихвени суапове, опции за лихвени проценти и фючърси на лихвени проценти. Тези деривати могат да се търгуват на извънборсовия пазар (OTC), или, в случая на лихвени фючърси, при търгуване на валути. Стойността на дериватите е свързана с основния лихвен процент.

Засегнатият продукт при т.нар. картел EIRD са евровите лихвени индекси свързани с EURIBOR и/или EONIA (Euro Over-Night Index Average). Продуктите засегнати от втория картел са лихвените индекси на японската йена, свързани с LIBOR JPY (а при едно нарушенията и с Euroyen TIBOR).

Индексите EURIBOR, JPY LIBOR и Euroyen TIBOR се ползват като бенчмарк лихвени индекси, предназначени да отразяват цената на междубанковото кредитиране в евро или японски йени. Тези показатели са широко използвани на международните парични пазари и  се основават на индивидуалните котировки на съответните банки, включени в панелите, които ежедневно се подават за  съответно изчисляване. Разкритията на тези картели накарах ЕК да предложи на 18 септември 2013г. регулация върху използваните при финансовите инструменти и договори бенчмаркови индекси като LIBOR или EURIBOR. Планираните мерки целят да възстановят доверието в тези инструменти след скандала с манипулирането на горните индекси. 

Същност на settlement процедурата пред ЕК

Двете решения на ЕК са първите разкрити картели във финансовия сектор след началото на кризата от 2008г. Антитръстовото правоприлагане е основен приоритет на ЕК особено във финансовия сектор. Двете решения са поредния (осми и девети) случай на прилагане на т. нар. settlement процедура, след нейното въвеждане през юни 2008г. 

Двата казуса са едни от най-бързо разрешените по тази процедура и разкриват пълния й потенциал за постигане на ефективни резултати.

Settlement процедурата изисква компаниите, участвали в картел, да признаят нарушението и отговорността си за него. Процедурата се основава на Регламент 1/2003 и позволява на Комисията да прилага опростена процедура като по този начин съкращава продължителността на разследването. Това е от полза за потребителите и данъкоплатците, тъй като намалява административните разходи; подобрява антитръстовото правоприлагане, тъй като освобождава ресурси за разследване на други спорни казуси; и в полза на компаниите, които получават по-бързо приключване на процедурите срещу тях, както и намаляване на размера на глобите им с 10%.

Settlement процедурата се различава от процедурата за поемане на задължения (commitment decision):

- при постановяване на settlement decision ЕК установява нарушение и изисква от страните да признаят вината си, докато при commitment decision преписката приключва без установяване на нарушение и признаването на вина не е задължително. Достатъчно е страните да са предприели необходимите адекватни и пропорционални мерки за преустановяване на съответното поведение и отстраняване на негативните последици от него;

- при settlement decision се изисква страните да преустановят досегашното си поведение, представляващо нарушение, докато при  commitment decision страните поемат ангажимент за бъдещото си поведение и за това, че то ще съответства на правилата за конкуренция;

- settlement процедурата е приложима единствено при картелни казуси, докато процедурата за поемане на ангажименти (commitment) може да се приложи при всички антитръстови случаи.

Процедурата settlement се различава и от съдебните споразуменията (Plea bargain), представляващи разрешена от закона писмена сделка между обвиняемия и обвинителя, при която обвиняемият (подсъдимият) признава вината си в замяна на преустановяване на съдебното дирене, което ако продължи евентуално може да доведе до установяване и на по-тежко престъпление. В контекста на конкурентното право при settlement процедурата ЕК трябва да покаже на страните, че разполага с достатъчно доказателства за постановяване на окончателно решение и трябва да им предяви твърдение за извършени нарушения (statement of objection).

Особености на процедурата

Когато страните се убедят в способността на Комисията да приеме окончателно решение за извършени нарушения, те могат доброволно да признаят участието си в картела и своята отговорност за това. От своя страна ЕК трябва да се убеди, че е налице общо разбиране между всички ответни страни, приемане на установените от нея факти както и всички останали твърдения повдигнати в statement of objection. Това в известна степен дава гаранция на ЕК, че страните няма в последствие да обжалват приетото от нея решение, следователно случаят ще приключи окончателно. Следва обаче да се уточни, че тази възможност не се преклудира и всяко дружество, което е приело процедурата за уреждане на случая, има право след това да обжалва крайното решение на ЕК пред Съда Първа инстанция.

Нарушителите не могат да „преговарят“ с Комисията относно наличието на установените от нея нарушения и размера на наложените им санкции. За да стимулира обаче тази форма на сътрудничество от страна на компаниите, ЕК гарантира максимално бързо приключване на случая и допълнително намаляване на санкциите им. Освен това в рамките на тази процедура страните биват изслушвани, при което становищата им оказват влияние върху крайното решение и мотивите на Комисията.

Всяко заинтересовано дружество може да заяви пред ЕК желанието си за прилагане на  settlement процедурата и това е възможно на всеки един етап от производството, дори още след извършване на претърсването. Но единствено Комисията решава кой картелен казус е подходящ за прилагане на тази процедура. При преценката си за това ЕК се ръководи от редица фактори. Ответните страни в процедурата обаче не са задължени да я приемат, нито да влязат в подобна дискусия, така че до постановяване на settlement решение може да се стигне само при изричното съгласие на страните за това. Самите дискусии могат да започнат едва когато ЕК е събрала достатъчно доказателства, анализирала ги е и е готова да повдигне обвинение. За целта тя отправя предложение към ответните страни и те писмено трябва да заявят готовността си за прилагане на settlement в определен срок. При наличие на съгласие Комисията отваря възможност за дискусии преди окончателно да е изготвила твърдението си за извършени нарушения (statement of objection). По време на разговорите се обсъждат установената от ЕК фактическа обстановка, тежестта и продължителността на нарушенията и индивидуалното участие в картела на всяко предприятие. На обсъждане се подлагат и предвижданите от Комисията санкции и всички възможни смекчаващи или утежняващи отговорността обстоятелства. Дискусиите се водят на базата на събраните от ЕК доказателства и всяка страна може да поиска достъп до неповерителните им версии, както и срок, в рамките на който да ги обсъди и прецени тяхната достоверност, пълнота и надеждност за установяване на нарушението. Страните в производството и техните законни представители нямат право да разкриват на трети лица съдържанието на разговорите, проведени с представители на Комисията, нито документите, до които са имали достъп. Нарушението на това правило може да представлява утежняващо отговорността обстоятелство, което да доведе до увеличаване на глобата.

След като страните се убедят, че ЕК притежава достатъчно силни доказателства, те получават срок, в който да изразят формално съгласието си с приемане на окончателно решение за уреждане на спора (settlement submission). То се изготвя в съответствие със специален формуляр изготвен въз основа на резултатите от проведените дискусии. При всички положения страните трябва безусловно да признаят участието си в нарушението и да заявят ангажимент за придържане към settlement процедурата, включително и по отношение размера на глобите, които ще им бъдат наложени, още преди да получат окончателните твърдения за извършено нарушение.

В случай, че ЕК не отрази в твърденията си за извършено нарушение или в крайното решение, постигнатите със страните резултати по време на разговорите, то тогава направените от тях признания или изявления се считат за оттеглени и не могат да бъдат използвани срещу тях. Нещо повече, съответните страни могат да оспорят заключенията на ЕК в рамките на административната процедура.

Програмата Leniency стимулира доброволното разкриване на съществуването и/или участието в картел, както и предоставянето на доказателства, които улесняват доказването му. Намаляването на санкциите по тази програма е различно за всяко предприятие и зависи от момента, в който е извършено доброволното съдействие и важността на предоставената информация и доказателства. Така че Програмата Leniency представлява инструмент за събиране на доказателства, докато settlement процедурата е насочена към бързото, ефективно и окончателно приключване на разследването. Освен това при тази процедура на всички страни се предоставя един и същ размер на намаление на санкцията – 10%, тъй като приносът им към бързото и ефективно приключване на случая е еднакъв.

Други казуси, по които ЕК е прилагала  settlement процедура:

Картел между 10 производители на запаметяващи чипове  (DRAMS) използвани за компютри и сървъри – обща санкция: € 331 273 800

Картел между 6 производители на храни за животни със съдържание на фосфат – обща санкция: €175 647 000

Картел между Procter & Gamble, Unilever и Henkel във връзка с производството на прахове за пране – обща санкция € 315 200 000

Картел между 4 производители на катоднолъчеви тръби с приложение в мониторите и телевизорите като кинескоп – обща санкция € 128 000 000

Картел между 4 производители на охлаждащи компресори за хладилници, фризери и вендинг машини – обща санкция € 161 198 000 

Картел между 3 производители на водни помпи, влагани в системи за отопление и охлаждане, както и в канализационни системи - обща санкция € 13 661 000 

Картел между 5 производители на електропроводници за автомобилната индустрия – обща санкция € 141 791 000.

Кратък образователен курс по право на конкуренцията. Ниво Intermediate. Практическо занятие

Ами налага се да проведем извънредно упражнение! Знам, че не е приятно, но някой от курса се е изложил страшно и явно има нужда от по-сериозен контрол.

Хората на Е.ОН[1] се скатават от лекциите и сега берат ядове. Който още не е разбрал – КЗК им се скара много лошо. С 3 204 225 лева! Аха! Аз като казвам, че е сериозно ...

Да видим сега какви са ги свършили състудентите ви!

Отказали, моля ви се, напълно необосновано да дават ток на на потребител! То бива, бива ама толкова пък елементарно! Но ето я историята ...

Купил си Потребителят[2] недвижим имот – дворче с производствен цех в него за оловен кристал.  Платил си, че на всичкото отгоре, явно препатил, проверил да не би предишният собственик да има неизплатени сметки за ток. От Е.ОН  му казват – споко, няма! И Потребителят си сключва сделката за имота, пуска спокоен молбичка до Е.ОН , легитимира се надлежно и иска да прехвърлят партидата на негово име. Сега, ясно е че тази работа не става лесно, обаче се започват и неочаквани изненади. Отказват ме, защото титуляр на партидата не бил точно предишният собственик, а Китка от Нови пазар. Освен това нашият човек бил закупил имота с прекъснато ел. снабдяване. Предишният собственик, пък не бил споделил с Е.ОН, че е станал нов собственик, когато купил двора с цеха от Китка, която пък не била плащала от 2005г., та по този повод нашият Потребител да вземе да плати едни 40 000 лева. Явно от Е.ОН са решили, че щом има пари да купува имоти и цехове в тия тежки времена, тая сума ще я преглътне някак. Работа се видяла съмнителна на Потребителя, защото имал спомени, че предишният собственик май си имал ток и си работил нещо си в цеха. Взел да обяснява на Е.ОН правната природа на покупко-продажбата на недвижим имот и как прехвърлянето на собственост няма нищо с договорните отношения, възникнали между предишни собственици с Е.ОН, цитирал им разни разпоредби от написаните от тях Общи условия (ОУ), обаче явно не е бил много убедителен. Във всякакъв смисъл. Разтревожил се порядъчно от срещнатото неразбиране, и от факта че цехът си стоял напълно безполезен, както и от загубите, които взели значително да надхвърлят неплатената сметка за ток, но си казал, че ще упорства и пуснал жалба до ДКЕВР. ДКЕВР направила някакви проверки, от които обаче никаква полза за нашия Потребител и така след 16 месеца търпение, човекът не издържал и налучкал верния път – оплакал се в КЗК.

Тук отварям скоба с молба към потребителите – е, няма нужда чак от такова търпение!

И поискала КЗК обяснение от Е.ОН за това безобразие. Обаче Е.ОН едно си знае - Китка, та Китка! Те били титуляри на партидата, те са единствения регистриран собственик, те не плащали, те не си казали, че са продали имота и т.н. Нещата се плъзнали по плоскостта на §22 – трябвало да бъдат прекратени отношенията с Китка, ама по силата на ОУ нямало как да стане това, понеже не си били платили. На въпроса – и що не си събрахте по някакъв начин задълженията от неизрядния платец, Е.ОН с трогателна съпричастност отвръщат – ми проучихме я тази Китка, ама видяхме, че нямат активи и решихме, че не е възпитано да ги притискаме. Че даже им отписали счетоводно задължението като несъбираемо и рязко открили партида на следващия собственик. В този момент следва йезуитски удар под кръста от страна на Е.ОН, които правят опит да се оправдаят с предишно определение на КЗК, от което личало, че ако не открият партида ще вземат да извършат злоупотреба с господстващото си положение и затова видиш ли – открили я. Междувременно се измъкнали от санкция – минали с поемане на някакви ангажименти и КЗК им простила. Обаче няма ненаказано добро!

По-нататък от въпросния Е.ОН, помолили Е.ОН Мрежи да направят някакви проверки и установили, че в дворчето с цеха за оловен кристал е „възникнала сложна мрежова ситуация”. И със закъснение разбрали, че Китка всъщност никога не е имала договор с Е.ОН за присъединяване към  електроразпределителната мрежа. Как стават тези работи – не знам. Изобщо с напредване на проверките сагата започва да придобива характер на напрегнат драматичен трилър - изменения на закони, смяна на собственици, фалити, приватизации, преобразувания, мрачни трафопостове, неотговарящи на изискванията, подстанции, критични ситуации (не се споменават човешки жертви), междинни неплатени задължения от порядъка на стотици хиляди, висящи дела, загадъчна поява на дружество с многозначителното наименование „Ривенджър” ЕООД (отмъстител), което тръгнало да съди  Е.ОН ... и някъде тук трилърът преминава в хорър ...

За да не ви стряскам излишно, прескачам около 30-на страници грозна фактология и преминаваме по същество към ЗЗК, за да видим какво от него нарушил Е.ОН.

Господстващото положение на Е.ОН е проста аксиома и няма да губим време с него. Въпреки, че Е.ОН са се пробвали да я оборят, ама не е минал номерът. Ако някой се съмнява в господстващото положение по-нататък в ниво Beginner ще се обясняваме подробно.

КЗК целенасочено е разгледала поведението, изразяващо се в необоснован отказ да се достави ел. енергия на нашия Потребител, решила е, че май има сериозно нарушение и връчила на  Е.ОН – твърдение за извършено нарушение. В него деликатно, но твърдо се отхвърлят опитите на Е.ОН да се оправдае и безапелационно се казва, че отказът си е отказ! Страданията на Потребителя са си страдания, загубите – загуби и той без ток и едно оловно крисатлче не можеш да бълвне, камо ли нещо повече.

Обяснено е на Е.ОН, че недаването на ток поради неизплатени стари задължения, натрупани от съвсем друг потребител си е доста груба злоупотреба. С търпение, на което е способен единствено родител към непослушното си дете, му е казано, че вместо да мързелува 5 – 6 години наред, е трябвало да си поиска овреме играчката, пардон, парите от лошо другарче Китка (и всички други лоши другарчета замесени в историята, която ви спестих), а не сега да тормози доброто Потребителче, което няма нищо общо. Резонно ме у казано също така: „И като ти взе Китка играчката, пардон, тока без да ти плати, ти после що я даде пак на следващия собственик без и той да ти плаща? А?” Е.ОН рони сълзи и сополи и вика: „Ми щото съм добъ-ъ-ър!” А КЗК му дърпа ухото и поучава: „Ми като си дъбор да беше продължил да си добър и към новия Потребител! Ама ти не си добър, а глупав! А човек от глупостта си тегли!” и т.н.

В крайна сметка става ясно, че на Е.ОН по едно време му писва да му крадат играчката, пардон тока, без да му плащат и решава да го спре и повече твърдо да не го пуска, докато някой не плати. В отчаян опит да се намери този „някой” новият собственик, нашият Потребител, идва като по поръчка. Очевидно невинен, амбициран да прави бизнес, явно с пари – чудно! Сега на мен тук леко ми се губи как така е станало, че когато е питал Потребителя дали има неплатени задължения, от Е.ОН са му казали, че няма, но да не задълбавам твърде. Не ми се ще да мисля как в този момент Е.ОН хитро са потривали ръце и са си казвали: „Бе, ти купи имота и ела веднъж при нас, пък ще видим има или няма ...”, ама нещо такова ще да е било. Защото от водената с КЗК кореспонденция лъха, че Е.ОН са били наясно, че вършат нещо нередно.

КЗК не се е вързала и на оправданието, че подстанцията Китка не се захранва, защото имало висящ съдебен спор. То пък кога няма! И КЗК е казала на Е.ОН да не се правят на ударени, щото спорът си е висял и преди това, когато са пускали ток на предишния собственик. Съвсем като неоснователно е отхвърлено и мрънкането, че трафопостът бил в лошо техническо състояние, щото констатации за подобно нещо липсват. За да е съвсем ясно какво мисли КЗК по казуса, на Е.ОН е обяснено, че някак си не е редно да подчинява поведението си „изцяло на  удовлетворяване на своя интерес и при неизрядност на някои от потребителите да блокира дейността на всички останали, само защото това е най-лесната възможност, с която разполага.” Егоистично е някак! Останалите оправдания свързани със „сложната мрежова ситуация” също не са минали. Даже КЗК поне едно време се е усетила, че тази история е напълно несъстоятелна и е отказала да я обсъжда повече.

След всичко това, вместо да се засрами виновно, Е.ОН тръгва да възразява на КЗК с наглото твърдение, че отказ от продажба на ток няма. И все едно нищо не е имало – заявяват, че те всъщност искали, ама много искали да започнат да дават ток на нашия Потребител и то колкото се може по-скоро, амй ей на – технически проблем имало! И много са издразнили КЗК с последния довод – „Ами вие миналия път ни простихте за същото, сега що пък ще ни наказвате!”. И тъй като това е било друго нарушение и срещу друга жертва (друг Потребител) и явно не е било изолиран случай, КЗК съвсем правилно е решила, че повече няма да прощава. Така че си правете сметката всички!

На мен лично малко в повече ми дойде аргументът на Е.ОН, че не били и с гоподставщо положение, тъй като още от 2007г. всеки Потребител можел свободно да си избира доставчик ... Да, бе, и аз се учудих като вас! Обаче Е.ОН вика - ако нашият Потебител има чак пък толкова пък голяма нужда от ток – да ходи да се регистрира на свободния пазар и да си купува ток от когото си иска. Да де, ама са пропуснали факта, че за да се стане тази врътка е необходима предварителна регистрация на пазара на балансираща енергия, за което трябва да се представи документ за липса на задължения по договори за доставка на електрическа енергия. А нали точно Е.ОН търси някакви пари от нашия Потребител, т.е. той няма как да се класира на свободния пазар по този параграф.

След тези възражения КЗК пак е анализирала всичко отначало и е останала твърдо на становището си, че има злоупотреба и то по чл. 21, т. 5 от ЗЗК – „отказ от страна на господстващо предприятие за снабдяване с определен продукт на нов клиент, необоснованост на отказа, възпрепятстване по този начин осъществяването на дейност от клиента, за което продуктът се явява абсолютно необходим, както и насоченост на поведението на господстващото предприятие към извличане на неследващи се ползи!!!”

Поуката - справедливостта рано или късно възтържествува!

С това приключва днешното извънредно занятие. За домашно – всички да прочетат раздел VI от въпросното решение (№ 350 от 23.03.2011), за да упражнят на практика как се изчислява размера на санкцията с всички подробности, които обяснявах на предишната лекция. Това е тънко изкуство, за чието овладяване е необходима практика! На следващата лекция – ще изпитвам – колко процента от оборота на  Е.ОН е наложената санкция в размер на 3 204 225 лева.

А Е.ОН за наказание, дето излага курса така, да напише в една тетрадка изречението: „Повече няма да отказвам да давам ток на невинни Потребители!” толкова пъти, с колкото левчета са го глобили!

---

[1] Понеже дружеството е разроено и за да не стават грешки – за „Е.ОН България Продажби” АД говорим.

[2] От уважение ще го наричаме оттук нататък с главна буква.