Някои техники на доказване на картелно споразумение

На 27 септември 2012г. Общият съд на ЕС (шести състав) се произнесе с решение от по Дело T-82/08 Guardian Industries и Guardian Europe срещу ЕК.

Делото е образувано по жалба за отмяна на Решение C (2007) 5791 на ЕК от 28 ноември 2007г., с което бе наложена санкция за нарушение на чл. 81 ДЕО (сега чл. 101 от ДФЕС). По-долу се спирам само на една част от това решение, в което се коментира поведението на представители на участниците в установения картел. Намирам го за интересно не само като поведение, но и от гледна точка на начина на доказване на този вид нарушения от страна на ЕК.   

На 22, 23 февруари и 15 март 2005г. ЕК извършва изненадващи проверки в помещенията на Guardian Flachglas GmbH, Guardian Europe и Guardian Luxguard I SA. В постановеното крайно решение на ЕК се посочва, че дружествата, до които е адресирано, са участвали в едно-единствено продължавано нарушение на чл. 81, пар. 1 ЕО (сега чл. 101 от ДФЕС), което е извършено на територията на ЕИП, състоящо се в определяне на увеличение на цените, на минимална цена, на цели във връзка с цените, на замразяване на цените и на други търговски условия при продажбите на несвързани клиенти на четири категории продукти от плоско стъкло, използвани в сектора на строителството, по-специално флоатно стъкло, енергийно стъкло, пластово стъкло и необработени огледала, както и в обмена на чувствителна търговска информация. Жалбоподателите са признати за виновни за извършеното нарушение през периода от 20 април 2004г. до 22 февруари 2005г. и при условия на солидарност им е наложена глоба от 148 милиона евро.

Решението е обжалвано пред Общия съд.

В подкрепа на исканията си за частична отмяна на обжалваното решение жалбоподателите повдигат само едно правно основание, изведено от фактически грешки, свързани с продължителността на участието им в картела и с географския обхват на картела. Жалбоподателите твърдят, че ЕК не е доказала, от една страна, че те са се присъединили към картела преди 11 февруари 2005 г. и от друга, че той обхваща цялата територия на ЕИП. Представените от Комисията доказателства в това отношение били двусмислени и противоречиви и почивали на субективни, неясни и непотвърдени свидетелски показания, както и върху предположения, основани на последващи събития.

ЕК посочва, че е признала жалбоподателите за виновни за нарушението през периода от 20.04.2004г. до 22.02.2005г., като се основава на различни доказателства, а именно на документите, иззети по време на проверките на място, отчасти потвърдени от устните изявления и от предоставените от Glaverbel документи във връзка с искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, както на отговорите на исканията за информация на няколко предприятия. След анализа им Комисията приема, че участието на жалбоподателите в тайните споразумения започва от състоялата се в Германия среща на 20.02.2004г.  между техен представител и представител на Pilkington, на която последният ги информира за постигнатите тайни договорености със Saint-Gobain и Glaverbel. Комисията прави този извод по-специално въз основа на две страници ръкописни записки, иззети в помещенията на Pilkington по време на проверките. Тя приема, че жалбоподателите са продължили да участват в тайните договаряния, след като на 15.06.2004г. получават телефонно обаждане от Pilkington, с което са информирани за сключването на споразумение относно италианския пазар, което те одобряват. Като се основава на ръкописните записки, иззети в помещенията на Pilkington при изненадващите проверки, както и на извлечения от календарни бележници, Комисията приема впрочем, че жалбоподателите, заедно с Glaverbel, Pilkington и Saint-Gobain, са участвали в среща в Люксембург на 02.12.2004г., на която са приети решения във връзка с увеличаване на цените, минимални цени и други търговски условия относно продажбата на продукти от плоско стъкло в няколко европейски страни. Накрая, Комисията приема, че жалбоподателите и другите трима членове на картела са се срещнали на 11.02.2005г. в Париж (Франция), за да договорят увеличаване на цените и други търговски условия за продажба на продукти от плоско стъкло в няколко страни от ЕО и да обменят чувствителна търговска информация.

Жалбоподателите твърдят, че не са участвали в картела преди 11.02.2005г. В това отношение те оспорват, че срещите на 20.04.2004 и на 02.12.2004г. и телефонното обаждане на 15.06.2004 г. могат да бъдат индиции за тяхното участие в картела. Те твърдят, че тези контакти е възможно да са били „фаза тест“ за другите трима членове на картела, преди да се опитат да ги поканят на истинско събрание на същия.

Съдът припомня, че съгласно разпоредбите на член 2 от Регламент № 1/2003 г. и съдебната практика, органът, който твърди, че има нарушение следва да го докаже, като е длъжен да приведе надлежните доказателства за съществуването на обстоятелствата от състава на нарушението. Освен това, ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение и в съответствие с принципа на презумпцията за невиновност, ако съдът все още има съмнения за това дали Комисията е установила надлежно наличието на разглежданото нарушение, с което се налага глоба, той не би могъл да направи извод в тази насока. При това положение е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е извършено. При все това не е нужно всяко от доказателствата, представени от Комисията, да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент от състава на нарушението. Достатъчно е съвкупността от индиции, на които се позовава институцията, преценена в нейната цялост, да отговаря на това изискване.

Както Съдът вече е отбелязвал, дейностите, свързани с антиконкурентните практики и споразумения, обикновено се извършват скрито, срещите се провеждат тайно и свързаната с тях документация е сведена до минимум. От това следва, че дори Комисията да открие документи, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между операторите, тези документи обикновено са само фрагментарни и спорадични, поради което често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени по дедуктивен път. Следователно в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определени съвпадения и улики, които при липсата на друго смислено обяснение, взети заедно могат да представляват доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.

Когато разсъжденията на Комисията се основават на предположението, че установените факти не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен като резултат от съгласуване между предприятията, за жалбоподателите е достатъчно да установят наличието на обстоятелства, които хвърлят различна светлина върху установените от Комисията факти и по този начин позволяват възприетото от Комисията обяснение на фактите да бъде заменено с друго. При все това тази съдебна практика е неприложима, когато констатациите ѝ се основават на писмени доказателства.

В тази светлина Съдът е обсъдил и конкретните възражения на жалбоподателите.

Последнит поставят под съмнение най-напред антиконкурентната цел на срещата на 20.02.2004г. и доказателствената стойност на записките на служителя на Pilkington, участвал в тази среща. Поддържа се, че срещата на 20.02.2004г. не е имала антиконкурентна цел, за разлика от тайните срещи, проведени от другите трима членове на картела на 9 януари, 2 март и 15 юни 2004г. и на 11.02.2005г. Те посочват, че тази среща се е състояла в обществен ресторант, че са обсъждани теми от общ интерес и че г-н F. е поискал да му бъде възстановена по фактура сума, платена за вечерята. От друга страна, относно записките на г-н B., на които се основава Комисията, жалбоподателите твърдят, че те не са направени по време на тази вечеря и не представляват неин протокол, а отразяват лични разсъждения. Освен това обръщат внимание, че съдържанието им трябва да се тълкува предпазливо, тъй като те са написани на английски език от лице, което не говори английски, няма достатъчен опит и би могло да допусне грешки при възпроизвеждане на обсъжданите на вечерята теми.

В това отношение Съдът отбелязва, че заглавието „Протокол от срещата“ и датата „20/04/2004“ на тези записки представляват индиция, потвърждаваща преценката на Комисията, според която те представляват протокол на разискванията между г-н F. и г-н B. и са направени по време на тази среща. Степента на подробностите и текстът на тези записки също потвърждават тази преценка и оборват изтъкнатата от жалбоподателите хипотеза, според която те били написани след срещата, като са добавени лични разсъждения. В действителност изглежда малко вероятно г-н B да си спомня обменената на тази вечеря информация с такава степен на точност. Ето защо с оглед на тези доказателства, твърдението на жалбоподателите, че г-н F. не си спомня да е виждал г-н B. да води бележки по време на вечерята, дори и да бъде доказано, само по себе си не би било достатъчно, за да се оспори преценката на Комисията, според която тези записки са направени по време на срещата на 20.02.2004г.

На следващо място жалбоподателите оспорват доказателствената стойност на тези записки като твърдят, че те съдържат лични разсъждения на г-н B., че са написани от лице, което не говори английски и няма достатъчен опит. Жалбоподателите обаче не са представили никакво доказателство в подкрепа на тези твърдения. Те впрочем признават, че тези записки са ясни и подредени, а това са отличителните белези на протокол от среща. Противно на твърдяното от жалбоподателите, тези записки, означени от гн B. като „Протокол от срещата“, не съдържат никакви лични разсъждения на г-н B., а посочват, че между него и г-н F. е осъществен обмен на информация. В действителност информацията, предоставена от г-н B., е изложена в първа част, озаглавена например за Обединеното кралство, Ирландия и Германия „Увеличаване на договорената цена“, докато предоставената от г-н F. информация е изложена след това и що се отнася до Обединеното кралство, Ирландия и Германия, тя е под рубриката „Информация“. Записките съдържат също така действията, които следва да се предприемат след този обмен на информация, например за Германия „Guardian трябва да потвърди цената на стъклото за S.“, а за Италия „Ние трябва да изчислим дните за склад при агентите“. При това положение доводите на жалбоподателите трябва да се приемат като обикновени предположения, които не са достатъчни, за да поставят под съмнение доказателствената стойност на тези записки.

Съдът посочва, че от записките на г-н B. е видно, че на тази среща е обменена чувствителна информация. Така г-н B. информира г-н F. за предстоящото увеличаване на цените в Обединеното кралство, Ирландия и Германия, договорено от другите трима членове на картела, а г-н F., от своя страна, предоставя информация относно положението на жалбоподателите на тези пазари.

От записките е видно също така, че г-н B. информира г-н F. за разискванията, състояли се между другите трима членове на картела относно цените и евентуалното увеличаване на цените на италианския пазар, на който досега не е било предвидено увеличаване на цените, а г-н F. посочва, че при евентуално увеличаване на цените на италианския пазар той е съгласен или да спре продажбите си на този пазар за период от два месеца, така че да позволи на другите трима членове на картела да осъществят ефективно това увеличаване, или да вдигне цените си едновременно с тях, три месеца по-късно, като по този начин позволи на производствения център, който снабдява италианския пазар, да приложи това увеличение.

Жалбоподателите твърдят, че предоставената на тази среща информация от г-н F. не била чувствителна, тъй като тя или била известна на Pilkington, или била умишлено неточна. Според Съда обаче чувствителният характер на информацията  произтича от самото ѝ съдържание. Тя засяга търговската стратегия на жалбоподателите, която поначало не би трябвало да е известна на конкурентите. Такава по-специално е информацията относно функционирането на завода в Goole (Обединеното кралство), броя на клиентите му в Обединеното кралство и в Ирландия или неговия интерес от клиентите, привлечени от услугата „48 часа“. Същото се отнася за информацията, свързана с прилаганите по отношение на някои клиенти цени, с мнението му относно интереса от увеличаване на цените в Германия според ръста на клиентите или с поведението, което да се възприеме при евентуално увеличаване на цените в Италия. Обстоятелството, че г-н B. е отразил тази информация в своите записки, противоречи на твърдението на жалбоподателите, според което тя била известна на конкурентите.

Накрая Съдът подчертава, че дори и ако бъде доказано, че част от предоставената от г-н F. информация съдържа неточности, като тази, че броят на клиентските сметки е 130, а не 150 или че заводът в Goole работи с „нисък капацитет“, а не „с най-ниския възможен капацитет“, то това не се отразява на преценката относно значимата стойност на тази информация. В допълнение на това споменаването на „пазар от 135 000 тона“ за Обединеното кралство не представлява невярна информация, а едно от установените от членовете на картела условия за пристъпване към увеличаване на цената, а именно изчисляването на обема на плоско стъкло, което жалбоподателите трябвало да продадат в Обединеното кралство през 2004г.

От изложеното следва, че Комисията е имала основание да приеме, че на тази среща, Ирландия, Германия, както и относно стратегията на жалбоподателите в случай на увеличаване на цените в Италия. Както се поддържа от Комисията, този обмен на информация представлява най-малко съгласувана практика. Съдът припомня, че съгласувана практика, забранена от чл. 81, пар. 1 ЕО, представлява всяко установяване на пряк или косвен контакт между икономически оператори, който може да разкрие пред конкурент поведението на съответния икономически оператор, което той е решил да възприеме или което възнамерява да възприеме на пазара, когато това установяване на контакт има за цел или резултат да се създадат условия на конкуренция, които не биха отговаряли на нормалните условия на пазара. Тази форма на координация между предприятия съзнателно заменя рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях. Следователно за установяване на наличието на съгласувана практика не е необходимо да се докаже, че въпросният конкурент е поел формален ангажимент към един или няколко други конкуренти да възприеме дадено поведение или че конкурентите съвместно са определили своето поведение на пазара. Достатъчно е с декларирането на своите намерения конкурентът да е премахнал или поне съществено да е намалил неяснотата по отношение на поведението, което следва да се очаква от негова страна на пазара.

При това положение Съдът е отхвърлил като неоснователни доводите, насочени към оспорване на антиконкурентната цел на тази среща.

Промени в европейската уредба относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи

На 30.06.2012г. в Официален вестник на ЕС е публикуван ревизираният Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 година относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза.

Срокът на действие на Регламент (ЕО) № 717/2007 изтече на 30 юни 2012 г. Преди неговото изтичане Комисията направи преглед относно постигнатите цели и анализира развитието на цените на едро и дребно при предоставяне на роуминг. В своя доклад до Европейския парламент и Съвета от 6 юли 2011 г. за резултатите от прегледа Комисията достигна до извода, че е целесъобразно Регламент (ЕО) № 717/2007 да продължи да се прилага и след 30 юни 2012г.

В мотивите на ЕК посочва, че все още не съществува вътрешен телекомуникационен пазар, доколкото има значителни разлики между цените на националните услуги и роуминг услугите. Поради това крайната цел следва да бъде да се премахнат разликите между националните цени и цените за роуминг, като по този начин се установи вътрешен пазар на мобилните съобщителни услуги.  Високото равнище на цените за роуминг на гласови услуги, SMS и данни, дължими от ползвателите на обществени мобилни съобщителни мрежи като например учащи се, лица, пътуващи по професионални причини, и туристи, действа като пречка тези лица да използват мобилните си устройства при пътуване в чужбина в рамките на ЕС и е въпрос, който поражда загриженост от страна на потребителите, националните регулаторни органи и институциите на ЕС и представлява значителна пречка за вътрешния пазар. Тези прекалено високи цени на дребно се дължат на високите цени на едро, които се определят от оператора на чуждестранната приемаща мрежа, както и — в много случаи — на високите надценки върху цените на дребно, които се начисляват от собствения мрежови оператор на клиента. Поради липса на конкуренция намаленията при цените на едро често не намират отражение в цените на дребно за клиента. Въпреки че някои оператори наскоро въведоха тарифни схеми, които предлагат по-благоприятни условия и донякъде по-ниски цени за клиентите, продължава да има доказателства, че връзката между разходи и цени е много различна от онази, която би преобладавала на конкурентни пазари.

В своето съобщение, озаглавено „Относно междинния доклад за развитието на услугите за роуминг в рамките на Европейския съюз“, Комисията отбеляза, че технологичното развитие и/или алтернативите на роуминг услугите, като например възможностите за пренос на глас по интернет протокол (VoIP) или по безжична мрежа за достъп до интернет (Wi-Fi), могат да направят вътрешния пазар на роуминг услуги в ЕС по-конкурентен. Въпреки че тези алтернативи, по-специално услугите на интернет телефонията (VoIP), се използват все по-често на национално равнище, не се констатира значимо развитие при тяхното използване при роуминг. С оглед на бързото развитие на мобилния пренос на данни и увеличаващият се брой потребители, които използват роуминг на гласови услуги, SMS и данни в чужбина, е необходимо да се увеличи конкурентният натиск, да се развият нови стопански модели и технологии. Регулирането на цените на роуминга следва да се разработи по начин, който не обезсърчава конкуренцията към намалени равнища на цените.

Регулаторната рамка от 2002 г. за електронните съобщения се основава на принципа, че ex ante регулаторни задължения следва да се налагат само когато няма ефективна конкуренция, като предвижда процедура на периодичен пазарен анализ и преразглеждане на задълженията от националните регулаторни органи, водеща до налагане на ex ante задължения за операторите, определени като притежаващи значителна пазарна сила. Съставните елементи на тази процедура включват определяне на съответните пазари съгласно Препоръката на Комисията относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, на които се допуска предварително регулиране в съответствие с Директива 2002/21/ЕО, анализ на определените пазари, определяне на операторите със значителна пазарна сила и налагане на ex ante задължения за така определените оператори.

В Препоръката като съответен пазар, на който се допуска ex ante регулиране, бе определен националният пазар на едро за международен роуминг в обществени мобилни мрежи. Въпреки това от извършената работа от националните регулаторни органи, поотделно и в рамките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС), при анализирането на националните пазари на едро за международен роуминг се установи, че все още не е възможно регулаторните органи да се справят ефективно с високото равнище на цените на едро за роуминг, поради трудностите при установяването на предприятията със значителна пазарна сила предвид особените характеристики на международния роуминг, включително неговия трансграничен характер. Освен това националните регулаторни органи, отговорни за защитата и насърчаването на интересите на клиентите на мобилни оператори, не могат да контролират поведението на операторите на посетените мрежи, намиращи се в други държави-членки, от които тези клиенти зависят, когато използват международни роуминг услуги.

С настоящия регламент следва да се допусне отклонение от иначе приложимите съгласно регулаторната рамка от 2002г. и по-специално Рамковата директива, правила, а именно, че цените за предложенията за услуги следва да се определят чрез търговски договор при отсъствие на значителна пазарна сила, и по този начин да се предостави възможност за въвеждането на допълнителни регулаторни задължения, отразяващи специфичните характеристики на роуминг услугите в рамките на ЕС.

Пазарите на дребно и на едро на роуминг имат уникални характеристики, които обосновават приемането на изключителни мерки, излизащи извън рамките на иначе наличните механизми по регулаторната рамка от 2002 г.  Следва да се използва общ, хармонизиран подход, за да се гарантира, че при пътуване в рамките на ЕС ползвателите не заплащат прекомерни цени за роуминг услуги, като по този начин се засилва конкуренцията между доставчиците на роуминг, като се постига висока степен на защита на потребителите и се запазват както стимулите за иновации, така и изборът на потребителите.

Данните за развитието на цените на гласовите услуги, SMS и данни при роуминг след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 717/2007 не съдържат доказателства, които да водят до заключението, че конкуренцията при цените на едро и на дребно се е развила достатъчно и е вероятно да бъде устойчива от юни 2012г. нататък при отсъствието на регулаторни мерки. Подобни данни показват, че равнищата на цените на роуминга на дребно и на едро все още са много по-високи от националните цени и продължават да са съсредоточени или близки до горните граници, определени от Регламент (ЕО) № 717/2007, при ограничена конкуренцията под тези горни граници. Следователно изтичането на 30 юни 2012 г. на срока на регулаторните гаранции би създало сериозна опасност от цени на едро и на дребно за роуминг в рамките на ЕС на равнища, които не отразяват по разумен начин направените разходи във връзка с предоставянето на услугата поради липса на конкурентен натиск на вътрешния пазар на роуминг услуги и поради стремежа на доставчиците на роуминг да увеличат максимално приходите си. Следователно регулаторната намеса на пазара на мобилни роуминг услуги следва да продължи след 30 юни 2012 г., за да се осигури доброто функциониране на вътрешния пазар, като се позволи на конкуренцията да се развие, като в същото време на потребителите се гарантира, че ще продължат да се ползват от увереността, че няма да бъдат таксувани по завишени цени в сравнение с конкурентните национални цени.

С цел да се позволи развитието на по-ефикасен, интегриран и конкурентен пазар на роуминг услуги, следва да няма ограничения, които да възпрепятстват предприятията ефективно да договарят достъпа на едро за предоставяне на роуминг услуги. Следва да бъдат премахнати пречките пред достъпа до такива роуминг услуги на едро, произтичащи от различната възможност за въздействие при договаряне и различната степен на собственост върху инфраструктурата на предприятията.

Операторите на виртуални мобилни мрежи (ОВММ) и препродавачите на мобилни съобщителни услуги без собствена мрежова инфраструктура по принцип предоставят роуминг услуги въз основа на търговски договори за роуминг на едро, сключени с операторите на приемащите мобилни мрежи в същата държава- членка. Възможно е обаче търговските преговори да не оставят на ОВММ и препродавачите достатъчен марж за насърчаване на конкуренцията посредством по-ниски цени. Поради това следва да се въведат правила за уреждане на задължението да се удовлетворяват разумните искания за достъп на едро до обществените мобилни съобщителни мрежи с цел предоставяне на роуминг услуги. Достъп следва да се отказва само въз основа на обективни критерии, например техническата осъществимост и необходимостта да се запази целостта на мрежата. При отказ на достъп засегнатата страна би следвало да може да поиска случаят да се разгледа в съответствие с процедурата за решаване на спорове, установена в настоящия регламент. С цел да се гарантира равнопоставеност достъпът на едро с цел предоставяне на роуминг услуги следва да се предоставя в съответствие с определените в настоящия регламент регулаторни задължения, приложими към търговията на едро, и като се вземат предвид различните елементи на разходите, необходими за предоставянето на такъв достъп. Последователният регулаторен подход към достъпа на едро за предоставяне на роуминг услуги следва да спомогне за избягването на нарушенията на конкуренцията между държавите-членки.

Задължението за роуминг достъп на едро следва да включва предоставянето на преки роуминг услуги на едро, както и предоставянето на роуминг услуги на едро с цел препродаване от трети лица. С цел да се гарантира, че операторите предоставят достъп до всички съоръжения, необходими за пряк роуминг достъп на едро и за достъп до препродажба на роуминг на едро за доставчиците на роуминг в разумен срок, следва да се публикува примерна оферта със стандартните условия за пряк роуминг достъп на едро и достъп до препродажба на роуминг на едро. Публикуването на примерната оферта не следва да възпрепятства търговските преговори между търсещите и предоставящите достъп по отношение на равнището на цените в окончателния договор за роуминг на едро или по отношение на допълнителните услуги за достъп на едро, различни от услугите, необходими за пряк роуминг достъп на едро и достъп до препродажба на роуминг на едро.

Задължението за роуминг достъп на едро следва да обхваща достъпа до всички съставни елементи, необходими за предоставяне на роуминг услуги, като например: мрежови елементи и свързаните с тях съоръжения; съответните програмни системи, включително системите за оперативна поддръжка; информационни системи или бази данни за предварително подаване на заявки, предоставяне, подаване на заявки, поддръжка, ремонт и фактуриране; достъп до системи за транслиране на номера или системи със сходна функционалност; мобилни мрежи и виртуални мрежови услуги.  Ако търсещите достъп до препродажба на роуминг на едро поискат достъп до съоръжения или услуги извън необходимите за предоставяне на роуминг услуги на дребно, операторите на мобилни мрежи имат право да начислят справедливи и разумни цени за тези съоръжения или услуги. Тези допълнителни съоръжения или услуги биха могли да бъдат например услуги с добавена стойност, допълнителен софтуер и информационни системи или механизми за таксуване.

Мобилните съобщителни услуги се продават в пакети, като включват както национални, така и роуминг услуги, което ограничава избора на роуминг услуги за потребителя. Тези пакети намаляват прозрачността по отношение на роуминг услугите, тъй като е трудно да се сравняват отделните продукти в рамките на пакетите. Следователно конкуренцията между операторите въз основа на роуминг елемента в мобилния пакет все още не е видима. Улесняването на предоставянето на роуминг като самостоятелна услуга ще отговори на структурните проблеми, като повиши запознатостта на потребителя с цените за роуминг, позволи ясен избор на роуминг услугите от страна на потребителите и по този начин увеличи конкурентния натиск от страна на търсенето..

Като се има предвид, че това е нов пазар и че търсенето от страна на потребителите на роуминг на данни бързо се увеличава, регулираните цени на дребно могат само да поддържат цените около предложените максимални цени, какъвто е случаят с Регламент (ЕО) № 717/2007, вместо да ги снижават допълнително, което следователно потвърждава необходимостта от по-нататъшни структурни мерки.

Клиентите следва да могат да преминават лесно, в най-краткия възможен срок предвид съответното техническо решение, без санкции и безплатно, към алтернативен доставчик на роуминг услуги. Клиентите следва да бъдат информирани в ясна, разбираема и лесно достъпна форма за тази възможност.

Потребителите следва да имат правото да изберат по удобен за тях начин роуминг услуги отделно от своя национален пакет от мобилни услуги. Понастоящем съществуват няколко начина, по които може да се внедри технически отделна продажба на регулирани роуминг услуги на дребно, включително двойна международна идентификация на мобилния абонат (International Mobile Subscriber Identity (IMSI) – две отделни IMSI върху една и съща SIM карта), единична IMSI (споделянето на една IMSI между местния доставчик и доставчика на роуминг услуги) и комбинации от двойна или единична IMSI с техническа възможност, която не пречи на клиента да осъществява достъп до регулирани услуги за роуминг на данни, предоставяни пряко в посетената мрежа, посредством договорености между оператора на местната мрежа и оператора на посетената мрежа.

Предвид нарастващото търсене и значението на услугите за роуминг на данни, следва да не съществуват пречки за използване на алтернативни услуги за роуминг на данни, предоставяни пряко в дадена посетена мрежа, временно или постоянно, независимо от съществуващите договори за роуминг или договорености с местни доставчици и без всякакво допълнително таксуване от тяхна страна.

Въпреки че настоящият регламент не следва да определя каквито и да било конкретни технически механизми за отделна продажба на роуминг услуги, а вместо това следва да проправи пътя за най-ефективното и ефикасно решение, включително комбинирано решение, следва да бъдат определени критерии по отношение на техническите характеристики, на които да отговаря техническото решение за отделна продажба на роуминг услуги. Тези критерии следва да включват, inter alia, въвеждането на решението по координиран и хармонизиран начин в целия ЕС и да осигурят възможност потребителите да избират бързо и лесно различен доставчик на роуминг услуги без промяна на номера. При необходимост Комисията следва да възложи на Европейския орган по стандартизация задача по изменението на съответните стандарти, които са нужни за хармонизираното въвеждане на отделната продажба на регулираните роуминг услуги на дребно.

Счита се, че за да бъде отделната продажба на регулирани роуминг услуги на дребно напълно ефективна, тя трябва да се комбинира със задължението за достъп на едро за предоставяне на роуминг услуги, за да се улесни навлизането на пазара на нови или съществуващи участници, включително трансгранични доставчици на роуминг услуги. С това решение ще се избегнат нарушенията на конкуренцията между държавите-членки, като се осигури последователен регулаторен подход, който ще допринесе за развитието на вътрешния пазар. Въвеждането на отделната продажба на регулирани роуминг услуги на дребно обаче ще изисква разумен срок, в който операторите да се адаптират в техническо отношение, и следователно структурните мерки ще доведат до същински и достатъчно конкурентен вътрешен пазар едва след известно време.

Във връзка с продължаването на временното регулиране на цените следва да се наложат регулаторни задължения за търговията на дребно и на едро с цел защита на интересите на роуминг клиентите, тъй като опитът е показал, че намаленията в цените на едро за роуминг услуги в рамките на ЕС могат да не доведат до по-ниски цени на дребно за роуминг, поради отсъствието на стимули за това. От друга страна, има опасност предприемането на действия за понижаване на равнището на цените на дребно, без да се отдели внимание на равнището на разходите на едро за предоставянето на тези услуги, да доведе до смущения в нормалното функциониране на вътрешния пазар на роуминг услуги и да не позволи по-висока степен на конкуренция.

Докато структурните мерки не доведат до достатъчна конкуренция на вътрешния пазар на роуминг услуги, която ще доведе до намаления на разходите на едро, които на свой ред ще се отразят на клиентите, най-ефективният и пропорционален подход за регулиране на равнището на цените за осъществяване и приемане на роуминг повиквания в рамките на ЕС е определянето на равнището на максимални средни цени на едро на минута и ограничаването цените на дребно чрез Евротарифата, въведена с Регламент (ЕО) № 717/2007, чието приложно поле бе разширено с Евро-SMS тарифата, предвидена в Регламент (ЕО) № 544/2009 и което следва да бъде разширено с Евротарифата за данни, предвидена в настоящия регламент. Средната цена на едро следва да се прилага между всеки два мобилни оператора в Съюза за определен период. Преходните Евротарифа за гласови услуги, Евро-SMS тарифа и Евротарифа за данни следва да бъдат установени на защитно равнище, което, като гарантира, че предимствата за потребителите са не само запазени, но са дори увеличени през преходния период за въвеждане на структурните мерки, осигурява достатъчен марж за доставчиците на роуминг и насърчава конкуренцията между предложенията за роуминг на по-ниски цени. Този регулаторен подход следва да бъде прост за прилагане и наблюдаване, за да се намали административната тежест както за операторите и доставчиците на роуминг, засегнати от свързаните с него изисквания, така и за националните регулаторни органи, натоварени с надзора и прилагането му. Той следва също така да бъде прозрачен и разбираем за всички.

В така определената максимална средна цена на едро за минута следва да са отчетени различните елементи, включени в осъществяването на роуминг повикване и по-специално разходите за генериране и терминиране на повиквания в мобилните мрежи, включително режийни разходи, сигнализиране и транзитиране. Най-подходящият ориентир при генериране на повикване и при терминиране на повикване е средната цена за терминиране в мобилна мрежа на операторите на мобилни мрежи в ЕС. Максималната средна цена на едро за минута следва да се намалява ежегодно, за да се отчитат намаленията в цените за терминиране в мобилни мрежи, налагани периодично от националните регулаторни органи.

Преходната Евротарифа за гласови услуги на дребно, следва да гарантира на роуминг клиентите, че те няма да бъдат таксувани по прекомерно висока цена, като същевременно на доставчика на роуминг се оставя достатъчен марж, даващ възможност за разграничаване на продуктите, които предлагат на клиентите. През преходния период на прилагане на защитни тавани всички потребители следва да бъдат информирани и да разполагат с възможността да изберат без допълнителни такси или предварителни условия проста тарифа за роуминг, която да не превишава максималните цени. В съответствие с цените на едро максималните равнища на Евротарифата за гласови услуги, Евро-SMS тарифата и Евротарифата за данни следва да намаляват ежегодно.

 Настоящият регламент не следва да засяга възможността на потребителите да се правят новаторски оферти, които са по-изгодни от определените преходни Евротарифа за гласови услуги, Евро-SMS тарифа и Евротарифа за данни, а по-скоро следва да насърчава новаторските оферти за по-ниски тарифи към роуминг клиентите, по-специално в отговор на допълнителен конкурентен натиск, породен от структурните разпоредби на настоящия регламент.

Когато максималните цени не са посочени в евро, приложимите първоначални горни граници следва да се определят в съответните валути чрез прилагане на референтните обменни курсове, публикувани в ОВ на ЕС. С цел потребителите да бъдат защитени от повишаване на цените на дребно за регулираните услуги за роуминг на гласови услуги, SMS съобщения или данни, в резултат на промени в референтния обменен валутен курс на валути, различни от еврото, държавите-членки, чиято парична единица е различна от еврото, следва да имат правото да използват средната стойност на няколко последователни референтни обменни курса, за да определят максималните цени на дребно в тяхната валута.

Практиката на някои оператори да таксуват предоставянето на едро на повиквания при роуминг на база минимални периоди за таксуване до 60 секунди вместо при период на таксуване на база секунда, каквато е обичайната практика за други таксувания на едро за взаимно свързване, нарушава условията за конкуренция между тези оператори и операторите, които прилага различни методи на таксуване, а също така засяга последователното прилагане на максималните цени на едро, въведени от настоящия регламент. Това представлява допълнително таксуване, което, повишавайки разходите на едро, има неблагоприятни последици за цените на дребно на гласовите роуминг услуги. Следователно от операторите на мобилни мрежи следва да се изисква таксуването на предоставянето на едро на регулираните роуминг повиквания да бъде на база една секунда.

Въпреки че с въвеждането на Евротарифата Регламент (ЕО) № 717/2007 установи общ подход, чрез който да се гарантира, че роуминг клиентите не са таксувани по прекалено високи цени за регулираните роуминг повиквания, различните практики за определяне на базата за таксуване, използвани от мобилните оператори, сериозно накърняват последователното прилагане на регламента. Това означава, че въпреки трансграничния характер на роуминг услугите на територията на ЕС, съществуват различни подходи при таксуването на регулирани роуминг повиквания, които нарушават условията на конкуренция на вътрешния пазар. Ето защо следва да бъде въведен нов набор от правила за таксуване по Евротарифата за гласови услуги на равнище цени на дребно, за да се укрепи допълнително вътрешният пазар и за да се осигури еднакво високо равнище на защита на потребителите на роуминг услуги в рамките на целия Съюз.

Клиентите не следва да са принудени да заплащат получаването на съобщения по гласовата поща в посетената мрежа, тъй като те не могат да контролират времетраенето на тези съобщения. Това не следва да засяга други приложими такси за съобщения по гласовата поща, например за прослушване на такива съобщения.

Клиентите, живеещи в граничните райони, не следва да получават ненужно високи сметки поради неосъзнато използване на роуминг. Ето защо доставчиците на роуминг следва да предприемат разумни мерки, с които да защитят клиентите от заплащане на роуминг, когато се намират в собствената си държава-членка, чрез подходящи мерки за информиране. Следва също така да бъдат наложени регулаторни задължения по отношение на регулираните роуминг услуги за SMS съобщения на равнище цени на едро, за да се установи по-разумна връзка между цените на едро и направените разходи за предоставяне на услугата, а на равнище цени на дребно — за преходен период, за да се защитят интересите на роуминг клиентите, докато структурните мерки започнат да дават резултат. Дотогава най-ефективният и пропорционален подход за регулиране на цените на едро за SMS съобщения при роуминг е определянето на максимална средна цена за изпращане на SMS от посетена мрежа. Средната цена на едро следва да се прилага между всеки два оператора в ЕС за определен период. За да се гарантира, че максималните цени за роуминг услуги за SMS съобщения на едро са близки до направените разходи и че при предлагането на дребно може да се развива конкуренция, максималните цени на едро за регулирани SMS съобщения следва да претърпят последователни намаления.

От роуминг клиентите не следва да се изисква да плащат каквито и да било допълнителни такси за получаване на регулирано SMS съобщение или съобщение по гласовата поща при роуминг в посетена мрежа, тъй като подобни разходи за терминиране вече са покрити от цената на дребно, определена за изпращане на SMS съобщение или съобщение по гласовата поща при роуминг.

SMS съобщението се различава ясно от други съобщения като MMS съобщенията или съобщенията по електронната поща. За да се гарантира, че настоящият регламент продължава да запазва своята ефективност и да постига напълно своите цели, следва да бъдат забранени каквито и да е промени в техническите параметри на SMS съобщението при роуминг, които биха го разграничили от вътрешно SMS съобщение.

Доставчиците на роуминг не следва да налагат такси на роуминг клиента за каквато и да е регулирана услуга за роуминг на данни, докато роуминг клиентът не приеме предоставянето на тази услуга. Докато структурните мерки не доведат до достатъчна конкуренция, най-ефективният и пропорционален подход за регулиране на равнището на цените на услугите за роуминг на данни на дребно е да се въведе изискване към доставчиците да предлагат преходна Евротарифа за данни, която не надхвърля определена максимална цена. За да се гарантира, че клиентите заплащат услугите за пренос на данни, които действително използват, и да се избегнат проблемите със скритите такси за потребителя, дължащи се на прилаганите от операторите ценови механизми, преходната Евротарифа за данни следва да се прилага на килобайт.

За да се повиши прозрачността на цените на дребно доставчиците на мобилни съобщителни услуги следва да предоставят на своите клиенти безплатна информация за приложимите за тях цени за роуминг в посетената държава-членка. Нещо повече, доставчиците следва активно да предоставят на своите клиенти, безплатно, допълнителна информация за цените на минута, на SMS или на мегабайт данни (с включен ДДС) за осъществяване или приемане на гласови повиквания и за изпращане и получаване на SMS, MMS и други услуги за пренос на данни в посетената държава-членка. Рекламирането на оферти за роуминг следва да се извършва в пълно съответствие със законодателството за защита на потребителите.

Освен това следва да бъдат взети мерки за преодоляване на проблема „шок от сметката“ като на роуминг клиентите да се предоставят средства, чрез които да проследяват и контролират своите разходи за услуги за роуминг на данни. Също така следва да няма пречки пред появата на приложения или технологии, които могат да заменят или да съставляват алтернатива на роуминг услугите като например услугите Wi- Fi. Освен това доставчиците следва да определят една или повече парични максимална граница и/или максимална граница по отношение на обема данни за дължимите им суми за услуги за роуминг на данни, като при достигането й клиентите следва да спрат да получават или да бъдат таксувани за такива услуги, освен ако те изрично поискат това.

Съществуват значителни различия между регулираните тарифи за роуминг в рамките на ЕС и извън него. Поради което потребителите нямат сигурност и често се страхуват да използват мобилни услуги при пътуване в чужбина. Предоставянето на прозрачна информация на потребителите би могло не само да им помогне да вземат решение как да използват мобилното си устройство, но и да изберат измежду доставчиците на роуминг.

При определяне на системата от санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент, държавите-членки следва да отчитат възможността доставчиците да компенсират клиентите си за всяко забавяне или пречка да преминат към алтернативен доставчик в съответствие с тяхното национално законодателство.

Съдът на ЕС (разширен състав) постанови решение, с което отмени Решение 2003/5/ЕО на ЕК по делото Натриев карбонат — Solvay, CFK, поради неосигурено право на защита

Хронология на случая

Solvay е химическо дружество, което в края на 80-те години на 20-ти век е основният производител на сода както в ЕО, където държи 60 % от пазара, така и на световно равнище. Вторият по големина производител е ICI, следван от Rhône-Poulenc, Akzo, Matthes & Weber и Chemische Fabrik Kalk (наричано по-нататък „CFK“). За период от няколко години общностните предприятия са защитавани с антидъмпингови мерки, но към момента на започване на спорните производства от ЕК тези мерки са в процес на преразглеждане. Производителите от източноевропейските страни също са били конкуренти, но за малки количества сода. Спрямо вноса от тези страни също са се прилагали антидъмпингови мерки. Около 1870 г. Solvay предоставя лицензия за производство на Brunner, Mond & Co. и двете дружества разпределят помежду си съответните сфери на влияние, като Solvay осъществява дейността си в континенталната част на Европа, а Brunner, Mond & Co. — на Британските острови, в Британската общност и в други страни в Африка, Азия и Южна Америка. Първоначалното споразумение е подновявано неколкократно, в частност през 1945 г.

На общностния пазар е констатирано разпределение на сфери на влияние между Solvay и ICI и разделяне на националните пазари, със значителни ценови различия. Подозирайки, че отделните предприятиs производители в Общността, са сключили споразумения, в началото на 1989 г. ЕК извършва проверки на основните производители на сода. На 13.03.1990г. Комисията изпраща до Solvay, ICI и CFK твърдение за извършени нарушения на чл. 85 и чл. 86 от Договора за ЕИО (сега чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС). ЕК е изпратила на всяко от предприятията не всички документи, а само документите във връзка с нарушението, в което то е обвинено. По съображения за поверителност, на засегнатите предприятия не са изпратени редица документи или откъси от тях. По-късно предприятията са поканени, за да бъдат изслушани, но Solvay не е участвало в изслушването.

На 19.12.1990 г. ЕК приема четири решения, с които установява нарушения на картелната забрана и на забраната за злоупотреба с господстващо положение:

– Решение 91/297/ЕИО затова, че Solvay и ICI[1] са продължили да поделят помежду си пазара на сода, въпреки твърдението им, че сключеното през 1945 г. споразумение повече не било прилагано, както и затова, че в някои случаи Solvay извършва доставки от името на ICI и че двете предприятия са имали чести контакти – нарушение по чл. 81 ДЕИО;

– Решение 91/298/ЕИО затова, че Solvay и CFK са сключили ценово споразумение в замяна на гарантирано за CFK изкупуване на минимално количество, преразглеждано всяка година – нарушение по чл. 81 ДЕИО;

– Решение 91/299/ЕИО относно злоупотреба с господстващо положение от страна на Solvay, тъй като е прилагало система на отстъпки и намаления върху пределно количество продукция с цел да задължи клиентите да се снабдяват от него, за да задоволяват всички свои нужди и с цел да изключи конкурентите си от пазара – нарушение по чл. 82 ДЕИО и

– Решение 91/300/ЕИО относно сходно поведение на злоупотреба с господстващото положение от страна на ICI.

Четирите решения са обжалвани пред Общия съд от Solvay, а CFK плаща наложената му глоба. Solvay подава и допълнителни жалби, с ново право основание и иска решението да бъде обявено за недействително поради липса на заверка, като се позовава на статии от пресата, в които ЕК признава, че от 25 години насам не е заверила нито едно решение.

На 29.06.1995г. Общият съд постановява пет решения.

На първо място е отменено Решение 91/297 поради нарушение на правото на защита, тъй като в административното производство ЕК не е дала достатъчен достъп на страните до документи, които са можели да бъдат от полза за защитата. Общият съд по-конкретно отбелязва, че „ако в административното производство на жалбоподателя е била дадена възможността да се позове на документи, които биха могли да го оневинят, той евентуално е щял да може да повлияе върху направената от колегиума на членовете на Комисията преценка, поне що се отнася до доказателствената стойност на неговото твърдяно за успоредно и пасивно поведение от началния момент и следователно докато трае нарушението“. Общият съд постановява, че Комисията е трябвало да предостави поне списък на документите от останалите предприятия, за да може да се провери точното им съдържание и ползата от тях за защитата.

На второ място са отменени Решение 91/298 и Решение 91/299  по съображение че не са надлежно заверени. Общият съд отхвърля доводите за обжалване на Решение 91/300 по съображение че непредставените документи нямало да бъдат от полза за защитата на жалбоподателя, но го отменя поради липса на надлежна заверка.

ЕК Комисията подава жалби срещу посочените по-горе решения, но Съдът ги отхвърля.

Що се отнася до Solvay, на 13.12.2000г. Комисията приема две нови решения, с които по същество замества вече отменените и налага на дружество две глоби от 3 милиона Евро за нарушението по чл. 85 ДЕИО и 20 милиона Евро за нарушението по чл. 86 ДЕИО.

Solvay обжалва тези решения, но през 2009г. Общият съд отхвърля жалбите[2].

Поради обстоятелството че жалбоподателят се позовава на липсата на достъп до преписката в рамките на горното производство Общият съд приканва ЕК да представи подробен опис на всички документи в преписката, което тя прави частично. След като обаче Solvay моли да се запознае с някои документи ЕК признава, че е загубила някои преписки и е невъзможно да изготви опис на документите, които те съдържат.

При новото обжалване Solvay излага четири правни основания, които могат да бъдат обобщени по следния начин:

На първо място се изтъква неправилно прилагане на правилата за погасителната давност. Solvay поддържа, че погасителната давност, изчислена съгласно Регламент (ЕИО) № 2988/74 относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция[3], не спира да тече в производството по обжалване. Според Solvay Комисията е можела да приеме ново решение веднага след като е постановено Решение от 29 юни 1995 г. по дело Solvay/Комисия. С подаването на жалба тя е поела риск, още повече че ѝ било известно Решение по дело Комисия/BASF, в което Съдът взел отношение по въпроса за липсата на заверка на актовете. Общият съд обаче приема, че погасителната давност спира да тече, докато трае производството по обжалване пред Съда.

На второ място Solvay се позовава на нарушаване на принципа на разумния срок.  Общият съд разглежда всеки етап от производството и отбелязва, че правото на защита не е нарушено независимо от изминалото време. Съдът приема също така, че жалбоподателят изрично е отхвърлил възможността за намаляване на глобата като обезщетение и че не е предявил и искане за обезщетение.

На трето място Solvay твърди нарушение на съществените процесуални правила. Общият съд отхвърля част от твърденията, изведени от нарушението на принципа на колегиалност и на принципа на правната сигурност. Що се отнася до нарушението на правото на жалбоподателя отново да бъде изслушан, Общият съд посочва, че съдържанието на спорното решение по същество е еднакво с това на Решение 91/298, поради което ЕК не е била длъжна да изслуша отново жалбоподателя. Общият съд отхвърля и аргументите за нарушение на принципите на безпристрастност, добра администрация и пропорционалност.

На четвърто място Solvay твърди, че в резултата на неговото поведение не се е стигнало до засягане на търговията между държавите членки. Според Общия съд обаче жалбоподателят не е оспорил условията на споразумението, сключено със CFK, а подобно споразумение за гарантиране на минимално годишно количество на продажбите на националния пазар може по дефиниция да отклони търговските потоци в друга посока, без да е необходимо да се доказва наличието на търговска стратегия.

На пето място Solvay  излага съображения за нарушение на правото на достъп до преписката. Общият съд е проверил дали липсата на достъп до някои документи в хода на административното производство е попречила на жалбоподателя да се запознае с документи, които са могли да бъдат полезни за неговата защита. Независимо от загубените от ЕК преписки, Общият съд посочва, че поведението, в което е упрекнато Solvay е доказано от документите в наличните преписки и че „липсват данни, въз основа на които да се презумира, че в липсващите папки жалбоподателят е могъл да открие документи, чрез които да опровергае констатациите на Комисията“.

Solvay излага и пет основания за намаляване на наложената му глоба, изведени от неправилната преценка на тежестта и продължителността на нарушението, неправилната преценка за наличие на отегчаващи обстоятелства, от наличието на смекчаващи обстоятелства и от несъразмерния характер на глобата.

Общият съд отбелязва, че ЕК не е доказала, че разглежданото нарушение е продължило до края на 1990г., в резултат на което глобата е намалена с 25 % като в крайна сметка съдът определя тя да бъде в размер на 2,25 милиона Евро.

При следващото обжалване на това решение пред Съда (разширен състав) Solvay се позовава на три основни нарушения - нарушение на правото на процес в разумен срок, нарушение на правото на защита, поради това че след като ЕК отказала достъп до преписката е загубила и част от нея и нарушение на правото му да бъде изслушан, преди Комисията да приеме повторното решение.

Жалбоподателят твърди, че с наложеното му от Общия съд задължение да докаже, че загубените документи са могли да бъдат полезни за неговата защита се изисква нещо невъзможно, тъй като тези документи няма как да бъдат разгледани. Solvay изтъква, че е нарушен принципа, съгласно който е достатъчно да има дори само ограничена възможност въпросните документи да повлияят върху спорното решение. След като съдържанието на изгубените документи не е известно, то не може да се изключи възможността жалбоподателят, въз основа на тях да изложи допълнителни доводи и дори изцяло нови правни основания както по същество, така и относно размера на глобата.

ЕК е оспорила доводите, изложени от жалбоподателя.

За да се произнесе по същество Съдът (разширен състав) е изложил следните съображения.

Обратно на твърдяното от Комисията, жалбоподателят възразява не срещу направените от Общия съд фактически изводи, а срещу приложените от последния правила относно тежестта да се докаже ползата от документи, част от които са загубени. Зачитането на правото на защита в производството пред ЕК, чийто предмет е налагането на глоба, изисква на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за нарушение на Договора[4]. Правото на достъп предполага, че ЕК предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към защитата на това предприятие с изключение на търговските тайни, вътрешните документи и други поверителни сведения. В подобен случай последиците от извършеното нарушение не се отстраняват с предоставяне на достъп в хода на съдебното производство. Доколкото Общият съд осъществява съдебен контрол, неговата проверка няма нито за цел, нито за последица да замени пълното разследване в рамките на административното производство. Погрешно в обжалваното съдебно решение е посочено, че „тъй като в жалбата жалбоподателят изобщо не оспорва наличието на споразумението, посочено от Комисията, то липсват данни, въз основа на които да се презумира, че в липсващите папки той е могъл да открие документи, чрез които да опровергае констатациите на Комисията“. В тази връзка Съдът напомня, че в производството пред ЕК жалбоподателят и CFK отричат наличието на сключено между тях споразумение, като Solvay твърди, че едностранно е поддържал предприятието на CFK в момент, когато е планирал да придобие това предприятие. Във всеки случай страната в производството не би могла да бъде упреквана за това, че е въвела нови правни основания, които почиват върху обстоятелства, установени в хода на производството. В настоящия случай жалбоподателят получава възможност едва през 2005 г. да изрази становище по документите, иззети през 1989г. Поради загубването на част от тях и отсъствието на опис на тяхното съдържание обаче той не е бил в състояние да провери дали липсващите документи са могли да бъдат от полза за неговата защита и следователно дали е щял да се позове на тях. Последиците от тези загубени материали за правото на защита са още по-тежки, доколкото според ЕК изгубените папки вероятно са съдържали отговорите на исканията за сведения. Ето защо не е изключено жалбоподателят да е могъл да открие в тези папки обстоятелства, които подкрепят развитата от него теза в административното производство.

Съдът подчертава, че в случая става въпрос не за няколко липсващи документа, чието съдържание е могло да бъде пресъздадено чрез други източници, а за цели папки, които, е било възможно да съдържат документи от основно значение в производството и които е могло да бъдат относими към защитата на жалбоподателя.

Следователно с извода в обжалваното съдебно решение, че макар жалбоподателят да не е имал достъп до всички документи това обстоятелство не му е попречило да осигури защитата си, Общият съд е допуснал грешка що се отнася до нарушаването от Комисията на правото на защита, и във връзка със съдържанието на липсващите документи е изходил от хипотези, които е нямало как да провери.

Що се отнася до третото правно основание от жалбата относно изслушването на засегнатото предприятие, преди да бъде прието спорното решение, Съдът напомня, че изслушването е част от правото на защита и следователно нарушението на това право трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки един случай обстоятелства.

В обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил,  че когато след решение, което е отменено поради процесуално нарушение, Комисията приема ново решение, което има еднакво по същество съдържание и е основано на същите твърдения за нарушения, тя не е длъжна да изслуша отново засегнатите предприятия. В конкретния случай обаче въпросът за изслушването на жалбоподателя не може да бъде отделен от достъпа до преписката. Въпреки че спорното решение има еднакво по същество съдържание това не променя обстоятелството, че при приемането на първото решение също е допуснато нарушение, което значително предхожда по време последното нарушение, доколкото в административното производство, довело до приемането на първото решение, Комисията не е предоставила на жалбоподателя всички документи, съдържащи се в нейната преписка и по-специално оневиняващите документи. Независимо от тези обстоятелства ЕК е приела същото решение като отмененото, без да образува ново производство, в рамките на което да изслуша жалбоподателя след като му даде достъп до преписката. Поради това Общият съд неправилно е приел, че не е необходимо жалбоподателят да бъде изслушван.

От изложените съображения следва, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено. Съгласно чл. 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, какъвто е и разглеждания случай.

Съгласно чл. 122 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася и по съдебните разноски. Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Поради това Комисията е осъдена да заплати наред с направените от нея съдебни разноски и всички разноски на жалбоподателя, направени както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.

---

[1] Imperial Chemical Industries - Brunner, Mond & Co. е едно от дружествата, които първоначално са участвали в това обединение и на което Solvay предоставя лицензия за производство през 1870г.

[2] Виж решението по дело T‑57/01, Recueil, стр. II‑4621.

[3] ОВ L 319, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 78

[4] Това право е залегнало и в член 41, параграф 2, букви а) и б) от Хартата на основните права на Европейския съюз.